№ 657
гр. Пазарджик, 06.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
и прокурора Т. Т. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско
дело № 20255200100131 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Ищецът Н. Н. А., редовно призован, се явява лично, доведен от органите
на ОЗ „Охрана“ и с адв. П. К. М. от АК - Пазарджик, назначена за особен
представител.
За ответника Върховен касационен съд, редовно призовани не се явява
пълномощник.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 11306/30.10.2025 г. от
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, в качеството на ответник, чрез З. Х. С. –
съдебен помощник и пълномощник, в която изразява становище, че по
обективни причини е невъзможно явяването му днес в открито съдебно
заседание, не възразява делото да бъде гледано в негово отсъствие, но оспорва
изцяло депозираната искова молба счита същата за нередовна и недопустима;
поддържа предявения отговор; не възразява по изготвения доклад; прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако бъде
поискано такова.
За Окръжна прокуратура Пазарджик се явява прокурор Т. Г..
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Ищецът Н. А.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
1
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към доклад на производството.
Постъпила е искова молба вх. № 1913/18.02.2025 г. от Н. Н. А., ЕГН
**********, с адрес Затвора – гр. Пазарджик, срещу Върховен касационен
съд, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в
размер на 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от
постановеното определение на ВКС, с което не се допуска касационно
обжалване на решение постановено по гр.д. 440/18г. по описа на ПРС, а
именно определение № 820/29.11.2019г. по гр.д.1982/19г. на ВКС ІІІ г.о., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до
окончателното плащане на сумата, поради нарушение на правото на
Европейския съюз, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.
Постъпила е уточняваща молба с вх. № 5045/12.05.2025 г. от адв. А. В.,
като прави следните уточнения:
Ищецът А. твърди да е претърпял неимуществени вреди, обективирани
като болки, страдания, унижение, нечовешко отношение, изтезаване, чувство
за малоценност, главоболие, безсъние, нервност, чувство за липса на
правосъдие, подиграване. Тези неимуществени вреди са в пряка причинно-
следствена връзка с действията на орган на правозащитната система, в случая
Върховен касационен съд на Република България. Като конкретен повод е
посочен отказ от допускане до касационно обжалване на решение на Окръжен
съд - Пазарджик, което решение е негативно за ищеца и той счита да е понесъл
вреди. Касае се за решение, с което е оставено в сила Решение, постановено по
ГД № 440/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик. Ищецът твърди, че с
недопускането до касационно обжалване са накърнени правата и законните
му интереси, защитени от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи (Конвенцията). Като конкретен законов текст, изведен от
исковата молба, следва се сочи чл. 14 - нарушение на забраната за
дискриминация. От Посочените правни норми съобразно чл. 2, ал. 1, т. 2 от
2
ЗОДОВ че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда от нарушаване на права,
защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията. Именно тези права са нарушени на
Н. А.. Счита, че с отхвърлянето на исковете пред Районен съд - Пазарджик с
правно основание чл.71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията и
недопускане до касационно обжалване на решението на Окръжен съд -
Пазарджик, ищецът търпи посочените вече негативни неимуществени вреди.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение,
с което да осъди ответника Върховен касационен съд да му заплати за
претърпени неимуществени вреди за сочените нарушения в размер на 30 000
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.02.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
Върховен касационен съд чрез З. С. – съдебен помощник. Заявява се, че
претенцията е недопустима, алтернативно се поддържа, че е неоснователна.
Развити са следните съображения: по отношение на това, че исковете са
недопустими се излагат съображения, че не може да се търси отговорност при
пререшаване на съдебно производство, както в случая ищецът иска.
Производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт – Определение №
820/29.11.2019 г. по гр. дело № 1982/2019 г. на ВКС, 3-то ГО не бил
незаконосъобразен поради което и констатациите на ищеца, че търпи вреди,
водели до недопустимост на съдебното решение като процесуалният
представител на ВКС изразява становище, че е формирана сила на пресъдено
нещо на съдебния акт по аргументите на чл. 297 и чл. 298 от ГПК. Направени
са и твърдения, че предявените искове са неоснователни. Наведени са доводи,
че не е налице каузалитет между постановения съдебен акт и изброените от
ищеца лични негативни преживявания /изпадане в състояния на унижение,
изтезание и др./. Твърди се, че в настоящото исково производство вредите не
се презюмират, а се установяват. Те следва да са съществени и резултатни, за
да може да се определи тяхното обезвъзмездяване с парично обезщетените по
справедлив начин. Твърденията за подобни негативни преживявания, без
конкретна обосновка и посочване на конкретни факти или доказателства като
медицински експертизи, болнични листове и др. според ответника не е
достатъчно, за да се твърдят и установят вреди. Изложени са съображения, че
за да не се допусне до касационно обжалване депозираната касационна жалба
3
на ищеца А. против решението на Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д. №
51/2019 г., същият не бил изложил подробни аргументи, поради което той
носи последствията си от това свое процесуално поведение. Твърди се, че
съдът е обсъдил изложението на касатора в цитираното определение, в т.ч.
съдържащите се в него оплаквания срещу постановения въззивен акт. Приел,
че липсва основание за допускане на касационно обжалване, доколкото
касаторът не е формулирал въпрос с предвиденото в процесуалния закон
значение. Подробно е изложено и становището за липсата на предпоставките
за допускане на жалбата на основание чл. 280, ал. 2, предл. „трето“ от ГПК.
Изложени са подробни правни съображения относно това, че процесното
определение на ВКС е валидно и правилно. По същество исковата молба и
уточнението към нея съдържат голословни твърдения според ответника ВКС,
които не били подкрепени с нито едно писмено или друго по своя характер
доказателство. Твърди се, че ищецът в противоречие с процесния краен
съдебен акт на ВКС чл. 2 от ДЕС, чл. 10 от ДФЕС, чл. 20 и чл. 21 от ХОПЕС и
чл. 14 от Конвенцията излага противоречиви обстоятелства. Изложени са
правни доводи какво предвижда чл. 2 ДЕС и какво предвижда Конвенцията за
защита правата на човека. Посочена е съдебна практика - Решение № 244 от
14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г., Решение № 101 от 2.08.2021 г. по гр. д. №
1871/2020 г., решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г., Решение №
85 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4328/2015 г., всичките по описа на IV г. о. Прави
се на самостоятелно основание и възражение в отговора за прекомерност на
обезщетението, което ищецът претендира да му бъде присъдено. По
доказателствените искания на ищеца се заявява, че те са допустими, но съдът
вече се е произнесъл. Няма представени доказателства.
Със своето Определение № № 476/07.07.2025 г., произнесено по реда на
чл. 140 от ГПК съдът е приел представените писмени доказателства от
страните, като е допуснал и гласни доказателства – двама свидетели, за които
съдът е дал указания, че ще бъдат разпитани в условията на видеоконферентна
връзка.
Процесуалният ред, по който подлежат на разглеждане исковете е този
по ЗОДОВ, а компетентният в случая съд е гражданският – чл. 2в, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ. Сезиран е надлежният местно и родово компетентен съд – чл. 7, ал. 1
и ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК.
4
Разпределена е и доказателствената тежест.
Съдът е приложил и приобщил гр.д. № 440/2018 г. на Районен съд
Пазарджик, ведно с приложените производства вкл. на ВКС.
Съдът към страните: Имате ли възражения към доклада.
Адв. М.: Поддържам исковата молба. Оспорвам депозирания отговор.
Нямаме допълнения и възражения по доклада.
Ищецът Н. А.: Поддържам иска. Нямам възражения по доклада и
разпределената с него доказателствена тежест.
Прокурорът: Нямам възражения по доклада, нямам допълнения към
същия. Нямаме доказателствени искания. Сочим, че исковата молба е
допустима.
Адв. М.: Да се пристъпи към разпит на допуснатите свидетели.
Прокурорът: Не се противопоставям.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
Сне се самоличността на свидетеля Д. П. Г., както следва:
СВИД. Д. П. Г.: - 61 год., българин, български гражданин, неженен,
осъждан, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, без родство с ищеца, има
дела срещу държавата.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК и
отговорността по чл. 290 от НК.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Д. П. Г..
СВИД. Г.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да кажа истината.
Адв. М. /въпрос/: Познавате ли Н. А.?
Свид. Г. /отговор/: Да.
Адв. М. /въпрос/: Знаете ли дали Н. А. е водил дело, че не е допускан в
библиотеката на затвора?
5
Свид. Г. /отговор/: Да
Адв. М. /въпрос/: Знаете ли това дело как приключи това дело, какъв
беше резултата?
Свид. Г. /отговор/: Не са му уважили искането.
Адв. М. /въпрос/: Знаете ли да е водил дело, че няма топла вода в кИ.та?
Свид. Г. /отговор/: Да.
Адв. М. /въпрос/: Водил ли е дело, че не му се позволява да ползва
котлон и фурна в помещението, където лежи?
Свид. Г. /отговор/: Да.
Адв. М. /въпрос/: По всички тези дела какъв беше резултата, той
спечели ли ги или ги загуби?
Свид. Г. /отговор/: Отрицателен вот навсякъде, загубил е делата.
Адв. М. /въпрос/: Как се почувства той като разбра че е загубил делата?
Свид. Г. /отговор/: Като отхвърлен човек от малцинството.
Адв. М. /въпрос/: Друго нещо имаше ли, вие забелязахте ли нещо в
неговото поведение по-различно.
Свид. Г. /отговор/: Не можа да прави каре, ядосва се момчето.
Адв. М. /въпрос/: Нещо да го е боляло, да страда?
Свид. Г. /отговор/: Казваше, че не може да спи по едно време. През
2018 г. беше това. И досега сме заедно на карето с него отвън.
Адв. М. /въпрос/: Как разбрахте, че той страда точно от тези дела,
говореше ли нещо той за това?
Свид. Г. /отговор/: Говореше, че не му се обръщаше внимание. Ние сме
граждани, уж европейци. Говореше и за трите дела.
Адв. М.: Нямам други въпроси.
Прокурорът /въпрос/: Знаете ли от кой съд са постановени актовете, от
които страда ищецът А.?
Свид. Г. /отговор/: Той е завел искова молба от районен съд до ВКС в
София. Страдаше от решението на Районен съд Пазарджик. Оттам му
отхвърлят иска, не му е уважен. Продължава до въззивна инстанция до
Окръжен съд и оттам уважават решението на първоинстанционния съд. Това е
6
било. И до ВКС стигна и там са го отразяли. Ние сега, където водим дела не ни
обръщат внимание.
Ищецът Н. А. /въпрос/: От ВКС аз търпях ли вреди, когато ми беше
известно определението? Говоря за котлон, фурна първоначално.
Свид. Г. /отговор/: Нали вече отговорих.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Съдът дава 10 минути техническа пауза.
Заседанието продължава в 11:05 часа.
Сне се самоличността на свидетеля С. Г. Р., както следва:
СВИД. С. Г. Р.: - 45 год., българин, български гражданин, неженен,
осъждан за убийство, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, без родство с
ищеца.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК и
отговорността по чл. 290 от НК.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. С. Г. Р..
СВИД. Р.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да кажа истината.
Адв. М. /въпрос/: Знаете ли дали А. е водил дело в съда, че не е можел
да ползва котлон и фурна в помещението, в което лежи?
Свид. Р. /отговор/: Да. Аз бях в Затвора в София. Той идваше там за
дела и към края на 2019 г., долу на карето вървяха приказки и той разказваше
за това дело, което е завел, че в затвора в Пазарджик, че няма котлон и печка в
кИ.та. В София имахме котлон и печка, отделно имаше обособено помещение,
което беше с котлон и печка.
Адв. М. /въпрос/: Знаете ли резултата от това дело? Той спечели ли го,
загубили го?
Свид. Р. /отговор/: Когато идваше там, тъй като мен през април месец
2019 г. ме преведоха в Централния затвор, когато той идваше, било е в края на
2019 г. каза, че е загубил делото, тъй като Районен съд Пазарджик е
постановил, че е неправилно съпоставяне на затвор със затвор, няма право да
съпоставя затворите в Пазарджик и София. За Пазарджик е по един начин, за
София – по друг. За всеки затвор Наказателния кодекс е различен.
Адв. М. /въпрос/: Той като загуби това дело как се чувстваше?
7
Свид. Р. /отговор/: Видимо беше зле и споделяше, че не може да се
храни, не може да спи, не беше добре.
Адв. М. /въпрос/: Болеше ли го нещо?
Свид. Р. /отговор/: Не мога да кажа дали нещо го е боляло, имаше
безпокойство и всички тези неща, които карат човек да се чувства
неудовлетворен от нещо и некомфортно.
Адв. М. /въпрос/: Знаете ли да е водил дело за това, че в кИ.та няма
топла течаща вода?
Свид. Р. /отговор/: Да, това беше 2020 г. в началото, идваше често в
София на дела и каза, че е водил такова дело, което отново е загубил поради
същите причини, макар че дори ако се съпостави Затвора в Пазарджик в
техните килии нямаше т.нар. тоалетна и топла вода. При следващото идване в
София видя, че в килиите за изолация имаше тоалетна и топла вода. При тях
нямаше.
Адв. М. /въпрос/: Той като загуби това дело за течащата топла вода, вие
общували ли сте с него? Той как се чувстваше след тази загуба от съда?
Свид. Р. /отговор/: Не беше разположен, не се чувстваше комфортно.
Казваше, че страда от безсъние, от притеснения, изпитвал е същите негативни
последици във връзка с това дело.
Адв. М. /въпрос/: Водил ли е А. дело за това, че няма достъп до
библиотеката в затвора?
Свид. Р. /отговор/: Да.
Адв. М. /въпрос/: Какво знаете за това дело, той спечели ли го, загубили
го?
Свид. Р. /отговор/: Това дело също го е загубил. Не мога да обясня
причините, поради които го е загубил. В затвора в гр. София ходим на
библиотека и е записано, че всеки има право да посещава библиотека, но
осъдените на изолация и доживотен затвор всички имаме право да
посещаваме библиотека.
Адв. М. /въпрос/: Той като загуби делото как се чувстваше от това
нещо? Общувахте ли с него, той как се чувстваше, говореше ли за това?
Свид. Р. /отговор/: Той беше стигнал до такава степен, че беше
8
започнал да си говори сам, по същия начин дори си говореше сам и не се
чувстваше добре. Беше по-различен, защото не беше спокоен. Беше започнал
да си говори сам специално за това дело, за всички тези неща, които карат
човек да не се чувства добре.
Ищецът Н. А. /въпрос/: Аз обичам ли да посещавам библиотека, книга
да чета в затвора?
Свид. Р. /отговор/: Да, но тук не можеш да ходиш на библиотека,
защото тук има един човек, който е назначен да обикаля с едно кашонче с 10
книжки, които той е избрал по негов избор и ти трябва да се съобразиш с тях.
Но не те допускат. Както преди, така и сега не допускат ако искаш да вземеш
определена литература е почти невъзможно да се случи. Трябва да чакаш
библиотекаря да прегледа в кашончето.
Ищецът Н. А. /въпрос/: Емоционално как съм се чувствал от ВКС,
когато ми отхвърли исковата претенция окончателно?
Свид. Р. /отговор/: Зле. Видимо много зле.
Ищецът Н. А. /въпрос/: Като казвате зле, какво сте забелязали, вашето
психологическо отношение към мен, по отношение на мен?
Свид. Р. /отговор/: Най-видното беше, че беше започнал да си говориш
сам.
Прокурорът /въпрос/: Тези негативни негативни настроения и чувства,
които твърди свидетелят, че е преживял ищеца, през коя година станали
негово достояние?
Свид. Р. /отговор/: През 2019 – 2020 г.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Страните поотделно: Нямаме други доказателствени искания, да се
приключи делото.
Съдът, с оглед изявленията на страните, че нямат доказателствени
искания, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. М.: Уважаема г-жо Председател, моля да уважите исковата молба
на Н. Н. А. по съображения, които той е изложил в самата искова молба. Моля
9
да имате предвид допълненията в допълнително подадените молби по делото.
Подробни съображения моля да ми дадете възможност да развие в писмена
защита по делото, като ми определите подходящ срок да я депозирам.
Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, предявеният иск е
неоснователен и недоказан. Не е установено от страна на ответника ВКС да е
допуснал нарушение на правото на ЕС, приемайки, че не са налице,
предвидените в националния закон предпоставки за допускане касационно
разглеждане на обжалваното въззивно решение. Със своите действия
касационният състав не е допуснал нарушение правото на ЕС, доколкото
въобще не е обсъждано по същество дали е налице дискриминация или не
спрямо ищеца. Предпоставките за допустимост на касационно разглеждане се
уреждат от вътрешните правила чл. 303 от ГПК, а не са част на национална
уредба. Хартата се прилага в случай, че съдът е прилагал съюзна норма, което
в настоящия случай не е така. Имам предвид разпоредбата на чл. 51 от
ХОПЕС. Не се установява с извършеното действие по недопускане на
касационно обжалване да е нарушена правна норма на правото на ЕС, която
да има за предмет предоставените права на частно-правни субекти, както и
нарушението да е достатъчно съществено. Друг е въпросът, че твърдените
вреди са от решенията на Пазарджишкия районен съд и на Софийския
районен съд, а не от актове на ВКС, за което показания дадоха и разпитаните в
днешното съдебно заседание свидетели.
Ищецът Н. А.: Уважаеми окръжен съдия, считам, че от постановяването
на определението на ВКС, което е окончателно, влязло в законна сила ВКС
носи отговорност. Практика на СЕС предвижда решение, което да е
постановено от последна инстанция да е допуснал достатъчно съществено
нарушение, в този смисъл, който е постановил ВКС определение не ги
обсъжда и като цяло в мотивите си е изложил противоречащи факти и
обстоятелства, което противоречи на правото на ЕС. При положение, че не ги
е допуснал и за конституционно обжалване и обсъждане с решение също
лишава съответния касатор, за да може да си обсъжда самият ВКС, да се
мотивира в своето решение, като обсъжда всичките аргументи, касаещи
приложимото право на съответния казус.
В този смисъл считам, че ВКС изцяло като последна инстанция е
допуснал достатъчно съществено нарушение, разпоредбите са налице. Те са
10
примат по отношение на вътрешното право на държавата Република България.
ЕКПЧ също - разпоредбите са примат по отношение на вътрешното ни право
са приложими в по-висока степен в йерархията на нормативните актове,
разбира се и затова не се съобразява. В крайна сметка ние всички в България
сме равни пред всички нормативни актове – първичното и вторичното право,
на националното право, на Конституция на Република България, което е
регламентирано, както и правото на ЕС, които са цитирани разпоредбите и в
практиката си и по настоящите дела също, които в момента ги образуваме и се
гледа и ВКС ги ограничава без да има някакви критерии по своя преценка и
инициатива без да се подчинява на някаква нормативна уредба. По силата на
чл. 3 от Закона за съдебната власт съдът се ръководи въз основа на всичките
събрани доказателства, които са в кориците на делото и като се подчинява
само на закона, когато действа и бездейства своите си служебни функции като
съдебен орган – решаващ състав, било то едночленен, тричленен, петчленен,
седемчленен състав в държавата Република България. То изрично е
регламентирано и е залегнало в чл. 3 от Закона за съдебната власт. В този
смисъл считам, че ВКС действително е нарушил разпоредбите от правото на
ЕС и не е приложил стандарт, както предвижда самата правна уредба от
правото на ЕС, който е примат. Считам, че исковата претенция е доказана и
моля уважаемият съд да уважи и да ги оцени всичките факти и обстоятелства
въз основа правото на ЕС. В този смисъл, моля да постановите съдебен акт.
СЪДЪТ с оглед изявлението на особения представител на ищеца А. адв.
П. М. счита, че следва да й бъде дадена възможност в едноседмичен срок,
считано от днес, включително до 11.11.2025 г. да депозира своите писмени
бележки по делото, респ. на Прокуратурата до 15.11.2025 г. след запознаване с
писмените бележки, ако желае в отговор да депозира изложението си, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА едноседмичен срок на адв. П. М. да депозира своите писмени
бележки, считано от днес, включително до 11.11.2025 г. да депозира своите
писмени бележки по делото, респ. на Прокуратурата до 15.11.2025 г. след
запознаване с писмените бележки, ако желае в отговор да депозира
11
изложението си
ОБЯВИ на страните, че ще се произнесе с решение в законния срок, но
не по-късно от 04.12.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:40 часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12