Р Е Ш Е Н И Е №148
25. ІV. 2014 година,
Велинград.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет
и пети март, две хиляди и четиринадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:
Ц.К.
като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №917 по описа за 2013 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
евентуално съединени установителни искове на работник
относно съществуването на трудово правоотношение, с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда, разгледани по реда на Общия исков процес,
уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс.
С искова молба, предявена против „АРЕНА ХОТЕЛС”
ЕООД ЕИК201648965, със седалище и адрес на управление във Велинград на площад
„Николай Гяуров” №1, представлявано от управителя М.А.М.Х., и при условията на
евентуалност против „Х. ИНВ” ЕООД ЕИК131124196, със седалище и адрес на
управление в град София на ул. „Позитано” №8, представлявано от управителя А.М.С.Х.,
ищцата Е.Ц. Г. ЕГН**********,
живееща в с. Драгиново, Велинградска община, на ул. „Надежда” №12, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа
във Велинград на ул. „Хан Аспарух” №13 чрез адвокат В.Г. А., твърди, че е заемала във второто
дружество длъжността „работник в кухня” с място на изпълнение на задълженията в
хотел „Абир”, Велинград. На 10. І. 2011 година, ищцата започва да ползва отпуск
поради бременност и раждане. В момента никой от двамат ответници не приема, че
е работодател на ищцата. Ищцата поддържа, че с оглед на покупко-продажбата на
хотела е налице хипотезата на преминаване на обособена част на едно предприятие
към друго по реда на чл. 123, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Въз основа на
горното ищцата твърди, че неин работодател е първият ответник. Искането е да се
приеме, че между първия ответник и ищцата съществува трудово правоотношение.
При условията на евентуалност, ако искът бъде отхвърлен по отношение на първия
ответник, е направено искане да бъде установено по отношение на втория
ответник, че между него и ищцата съществува трудово правоотношение.
Процедурата по чл. 131 от Гражданския
процесуален кодекс е изпълнена. И двамата ответници представят отговор в срок.
Всеки от тях поддържа, че не е работодател на ищцата. Първият ответник взема
становище, че прехвърлянето на собствеността върху хотела, в който е работила
ищцата, не представлява прехвърляне на обособена част от предприятието по
смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Вторият ответник заявява,
че не е работодател на ищцата и подписите, положени под трудовия договор, не е
на управителя на дружеството.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 05. VІІ. 2005 година във Велинград
между ищцата и втория ответник е сключен трудов договор №15, по силата на който
ищцата заема в „Х. ИНВ” ЕООД ЕИК131124196, със седалище и адрес на
управление в град София на ул. „Позитано” №8, представлявано от управителя А.М.С.Х., длъжността „работник в кухня”.
Трудовият договор е подписан от ищцата и от главния мениджър. На 02. ІІ. 2009
година във Велинград между втория ответник и ищцата е сключено допълнително
споразумение към трудов договор №15, по силата на което ищцата заема длъжността
„готвач” в гранд хотел „Абир” - Велинград. От страна на работодателя
допълнителното споразумение е подписано от главния мениджър. Трудовият договор
и допълнителното споразумение са приложени
по делото.
На 15. VІІІ. 2011 година във
Велинград е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който вторият ответник се задължава да прехвърли на първия собствеността на
недвижим имот с площ от 6 568.00 м2, представляващ обособена
част от поземлен имот, застроен и незостроен, находящ се в строителните граници
на населеното място, ведно с намиращият се в него хотелски комплекс „Здравец”,
срещу цената от 1 500 000.00 лева, която последният се задължава да
му заплати. За посочения договор е съставен нотариален акт №168, том І,
регистрационен №1021, нотариално дело №160 от 15. VІІІ. 2011 година, приложен
по делото.
По делото са разпитани като Р.Т. Б. ЕГН**********,
живееща в с. Драгиново, Велинградска община, на ул. *** №2, и М.Д.Р. ЕГН**********,
живееща във велинград на ул. *** №9.
Свидетелките депозират показания, че е
работили заедно с ищцата в хотел „Абир” – Велинград. Ищцата работила в хотела
от самото му откриване през 2005 година. През 2010 година на ищцата се родило
дете и тя посетила хотела заедно със свидетелката Р.Т. Б., за да подаде документи във
връзка с полагащите й се според Кодекса на труда отпуски. Счетоводителката обяснила,
че собственикът на хотела е друг. И до момента документите и молбата на ищцата
не били приети от администрацията на хотела, макар тя да получавала многократно
обещания в такава насока. При посещенията служителите на ответниците дружества
не отричали, че ищцата е техен работник.
С
оглед на горното от правна страна съдът счита, че:
Според чл. 15,
ал. 1 от Търговския закон предприятието като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с
нотариална заверка на подписите, като отчуждителят е длъжен да уведоми
кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. Според чл. 16, ал. 1 от
същия закон прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър
едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника.
Макар в
законодателството да липсва определение на понятието „предприятие”, такова е
дадено от правната доктрина. От юридическо гледище предприятието може да бъде обект
и субект на правото. Съдът намира, че в случая то е обект на правото. То е
правна съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Включва вещни,
облигационни и права върху нематериални блага, както и задължения. Фактическите
отношения включват нематериалните елементи на предприятието, включително
създадената търговска организация, каналите за пласиране на продукцията,
клиентите и прочие. Продажбата на предприятие е продажба на обособено имущество
като комплекс от права, задължения и фактически отношения. Предмет на
продажбата е не само предприятието като имот, но и правата и задълженията,
породени в резултат на дейността на търговеца. (Огнян Герджиков „Коментар на
Търговския закон”, книга І, издание на „Софи-Р” от 2000 година, страница 80 и
следващите).
Според чл.
123, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда трудовото правоотношение с работника или
служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преминаване на обособена част от
едно предприятие към друго. Според правната доктрина, при отделяне на част от
едно предприятие и прехвърлянето на дейността й към друго, съществуващо
предприятие, отделената част се присъединява към другото предприятие и то,
уголемено с нея, продължава да осъществява, заедно с досегашната си дейност, и
нова. Като последица работодателят се изменя, налице е правоприемство в
изпълнението на задълженията към работниците: тези задължения преминават върху
новото предприятие (Васил Мръчков, „Трудово право”, издание на издателство
„Сиби” от 1998 година, страница 261 и следващите).
Тълкувайки цитираните
разпоредби на Търговския закон и Кодекса на труда в духа на изложените
съображения на правната доктрина, съдът намира, че в случая не е налице промяна
на работодателя в резултат на преминаване на
обособена част от едно предприятие към друго. Действително, вторият ответник е прехвърлил на
първия свой недвижим имот. Не му е прехвърлил обаче никакви други свои права и
задължения, нито прехвърлянето е вписано в търговския регистър. Поради горното
съдът приема, че не е налице преминаване на обособена част от едно предприятие към
друго, а покупко-продажба на недвижим имот. Поради горното, съдът приема, че
между първия ответник и ищцата не е възникнало трудово правоотношение.
Тъй като
отхвърля главния иск, съдът приема, че следва да се произнесе по евентуалния.
Ищцата търси установяване на съществуването на трудово правоотношение между
себе си и втория ответник. Съдът не приема довода на втория ответник, че не е
налице валидно сключено правоотношение между него и ищцата. Във връзка с
горното вторият ответник оспорва представените по делото трудов договор и
допълнително споразумение към него. Според чл. 193, ал. 3, изречение І от
Гражданския процесуален кодекс тежестта за доказване неистинността на документа
пада върху страната, която го оспорва. Съдът намира, че в случая не следва да
се прилага изключението, уредено в изречение ІІ на същата разпоредба, според
което, когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа
на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху
страната, която го е представила – документът действително е частен, но той
носи подпис на страната, която го оспорва.
Според чл.
194, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс съдът извършва проверката чрез
сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи
лица. Ответникът представя заявление за вписване на обстоятелства относно
дружество с ограничена отговорност.
Съдът намира,
че под положените под трудовия договор и в заявление за вписване на
обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност съществува разлика, но
тя е обусловена от обстоятелството, че трудовият договор изобщо не се твърди да
е подписван от управителя, а от главен мениджър. Относно това обстоятелство
ответникът не е посочил свидетели, нито е поискал допускането на експертиза. Не
са представени никакви доказателства във връзка с административната структура
на ответното дружество, от които да е видно, че длъжността „главен мениджър” не
съществува и че лицето, което я е заемало, не е било оправомощено да сключва
трудови договори.
Поради горното
съдът намира, че следва да уважи евентуално предявения иск с правно основание
чл. 357 от Кодекса на труда.
На основание чл. 78 от
Гражданския процесуален кодекс на ищцата следва да бъдат присъдени и разноски
по делото, съразмерно с уважените искове – 500.00 лева за адвокатско
възнаграждение. Следва да бъде осъден ответникът по евентуално предявеният иск
да заплати държавна такса в размер на 50.00 лева за установителния иск с правно
основание чл. 357 от Кодекса на труда във връзка с чл. 124, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ установителния иск на работник относно съществуването на трудово
правоотношение, с правно основание чл.
124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 357, ал. 1 от
Кодекса на труда,
предявен от Е.Ц. Г. ЕГН**********, живееща в с. Драгиново, Велинградска община,
на ул. „Надежда” №12, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул. „Хан Аспарух”
№13 чрез адвокат В.Г. А., против „АРЕНА ХОТЕЛС”
ЕООД ЕИК201648965, със седалище и адрес на управление във Велинград на площад
„Николай Гяуров” №1, представлявано от управителя М.А.М.Х., за приемане за установено, че между Е.Ц. Г. ЕГН**********,
живееща в с. Драгиново, Велинградска община, на ул. „Надежда” №12, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа
във Велинград на ул. „Хан Аспарух” №13 чрез адвокат В.Г. А., и „АРЕНА ХОТЕЛС” ЕООД ЕИК201648965, със седалище и адрес на
управление във Велинград на площад „Николай Гяуров” №1, представлявано от
управителя М.А.М.Х., съществува трудово правоотношение.
УВАЖАВА установителния иск на работник относно съществуването на трудово
правоотношение, с правно основание чл.
124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 357, ал. 1 от
Кодекса на труда,
предявен от Е.Ц. Г. ЕГН**********, живееща в с. Драгиново, Велинградска община,
на ул. „Надежда” №12, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул. „Хан Аспарух”
№13 чрез адвокат В.Г. А., против „Х. ИНВ” ЕООД
ЕИК131124196, със седалище и адрес на управление в град София на ул. „Позитано”
№8, представлявано от управителя А.М.С.Х., и ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че между Е.Ц. Г. ЕГН**********, живееща в с. Драгиново,
Велинградска община, на ул. „Надежда” №12, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул.
„Хан Аспарух” №13 чрез адвокат В.Г. А., и „Х. ИНВ” ЕООД
ЕИК131124196, със седалище и адрес на управление в град София на ул. „Позитано”
№8, представлявано от управителя А.М.С.Х., съществува трудово правоотношение.
ОСЪЖДА „Х. ИНВ” ЕООД
ЕИК131124196, със седалище и адрес на управление в град София на ул. „Позитано”
№8, представлявано от управителя А.М.С.Х., да заплати на:
-
Е.Ц.
Г. ЕГН**********, живееща в с. Драгиново, Велинградска община, на ул. „Надежда”
№12, с адрес за призоваване и връчване
на съобщения и книжа във Велинград на ул. „Хан Аспарух” №13 чрез адвокат В.Г. А., разноски по делото в размер на 500.00
лева;
-
ДЪРЖАВАТА
такса 50.00
лева.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс
решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена
“Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :