Определение по дело №123/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 декември 2020 г.
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20201610100123
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 29.12.2020г.

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 29 декември.....………………………………………… през две хиляди и двадесета  година………….…….…………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….…………… гражданско дело 123 по описа за 2020 г…….………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

        

При проверка на допустимостта и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :

 

Предявен е иск от “Теленор България” ЕАД, гр. София и е образувано гр.д. 123 по описа на БРС за 2020 година.  Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. ч.гр.д. 633/2019 година по описа на БРС.

 

Ищците в производството твърдят, че между тях и ответника били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги от 03.05.2016, 14.05.2016 година и от 19.07.2016 година. На същите дати са сключени и лизингови договори за предоставяне на мобилни устройства. Трите договора касаят три отделни мобилни номера. Твърдят, че ответникът не е изпълнил задълженията си и не е заплатил както за ползвани далекосъобщителни услуги, така и за породените от неизпълнението на договора задължения за заплащане на лизингови вноски за ползваните мобилни устройства и неустойка при предсрочно прекратяване на договорите. Ответникът не е изплатил свои парични задължения, начислени в 3 броя фактури, подробно посочени в исковата молба за периода м.08.2017 – м.11.2017 година.

 

Поради неплащане на задълженията, ищецът предявил правата си в заповедно производство – ч.гр.д.633/2019 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите, както следва:  646.24 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2019 година до окончателното й изплащане, мораторна лихва за забава 108.41 лева за периода 31.01.2018 до 26.09.2019 година. Настоящият иск ищецът предявява при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК с искане съдът да установи вземането към ответника. Не е претендирал установяване на мораторна лихва, поради което в тази част заповедта следва да бъде обезсилена. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.Л.Н. чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск. Навежда доводи, че ищецът не е спазил клаузите на договора да предоставя подробна информация за използванте от отвтника услуги, поради което не би могло да бъде установено категорично какви конкретни услуги и на каква стойност са използвани от Н..

 

При така изложените твърдения, съдът определя правното основание на иска по чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че по повод цитирания договор за  предоставяне на услуги е налице валидно облигационно отношение, по силата на което за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника; че вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването им, както и размера на търсените суми.

По делото са представени доказателства, които като относими към спорното право, следва да бъдат приети. 

Съдът намира, че за изясняване н фактите по делото се налага да бъдат използвани специалните знания на вещо лице и да бъде назначена съответно съдебно – икономическа експертиза.

        

         С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1и ал.3 във връзка с чл.146 от ГПК, съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства: договор за мобилни услуги, общи условия на Теленор, спогодба между Теленор и КПЗ, фактури за предоставени мобилни услуги .

 

         ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. 663/2019г. по описа на Районен съд Берковица.

 

         ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно – икономическа експертиза, която да бъде изпълнена от вещото лице Калин Найденов. След като се запознае с материалите по делото и направи съответните справки и изчисления, да даде заключение – какво е задължението на ответника по отделните договори, като разграничи задълженията за използвани мобилни услуги, лизингови вноски, лихви и неустойки.

ПОСТАНОВЯВА ищецът да внесе депозит за вещото лице в размер на 200.00 лева в едноседмичен срок от съобщаването.

         Вещото лице да бъде призовано след представяне на квитанцията за внесения депозит в деловодството на съда.

УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено в съда в срока по чл.199 ГПК.

        

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.01.2021 година от 10.15 часа, за която дата да се призоват страните.

 

         ПРЕДСТАВЯ на страните проекта си за доклад.

         ДАВА възможност за становище в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

 

         НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

         УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 

         УКАЗВА на страните, че присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

 

         Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :