РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Петрич, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230201010 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К. П. М. от с. Я., общ. П., срещу наказателно постановление
(НП) № 22-0314-000650/04.11.2022 г. на началника на РУ Петрич към ОДМВР Благоевград,
с което за нарушение на чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
В жалбата се твърди неяснота по отношение на времето и мястото на деянието, описано от
актосъставителя и административнонаказващия орган (АНО), като се сочи, че на
жалбоподателя било вменено, че е управлявал МПС, след като е бил неправоспособен, но
същият не е управлявал на посочените дата и час. Иска се отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят изпраща представител, който поддържа жалбата и иска
отмяната на НП.
Въззиваемата страна – РУ Петрич, редовно призована, не изпраща представител.
РП Благоевград, редовно уведомена за разглеждането на делото, не изпраща представител.
Районен съд - Петрич, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 04.11.2022 г. спрямо жалбоподателя К. М. било издадено НП 22-0314-000650, с което за
извършено нарушение на 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
Установява се, че на 23.10.2022 г., в 03.35 ч. свидетелят А. С. - служител на РУ Петрич
съставил АУАН № 498442 в присъствието на свидетеля-очевидец С. К. затова, че на същата
дата в 02.40 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил Шкода с рег. № Е5262 МХ,
собственост на М. В. след употреба на алкохол 1.24 промила , както и че водачът не
1
притежава СУМПС.
Управляваното на 23.10.2022 г., около 02:40 ч. от жалбоподателя МПС било възприето от
свидетеля К., който заявява, че заедно с жалбоподателя са били заведени в полицията заради
побой като там жалбоподателят е тестван за алкохол и пробата му е била положителна.
Преди това жалбоподателят е дошъл пред дома на К. с автомобил Шкода Фабия, слязъл е от
лявата страна и след това като е бил подгонен от жалбоподателя отново се е качил от лявата
страна, т.е. шофьорската и е потеглил. След това случката е продължила. Двамата са се
срещнали в с. Я., като К. отново е дошъл с посочения по-горе автомобил, за да се разберат.
Свидетелят К. е възприел как М. идва с автомобила си, слиза, качва се пак от лявата страна и
го управлява. Вярно е, че между жалбоподателя и свидетеля е имало конфликт, но в случая
намира, че следва да кредитира показанията на К., който обективно и чистосърдечно
заявява, че не знае дали К. има свидетелство за управление, не е чул да му търсят книжка, не
помни дали е подписал акта и дали му е връчен екземпляр от него. Свидетелят основно дава
показания относно тестването за употреба на алкохол, което е ирелевантно за настоящото
производство, доколкото касае евентуално извършено престъпление, но освен това е
категоричен, че двукратно е видял жалбоподателя да управлява МПС, като сочи марката и
модела на същото, а така също и че е с благоевградска регистрация.
Актосъставителят не си спомня подробности относно това къде е установил нарушителя и
дали е бил вътре или извън автомобила, но сочи, че е установил в с. Яворница група лица и
от техните показания е установил фактическата обстановка, а именно, че се касае до
управление на МПС с употреба на алкохол над 1.2 промила, за което е съставил АУАН.
Също така е съставен акт и на лице от ответната в скандала страна. Т.е. съдът приема, че при
съставяне на АУАН, актосъставителят, който не е очевидец е събрал показанията на
присъстващите лица и на база заявеното от тях управление, след като е тестван М. с
техническо средство е предприел действия във връзка с ангажиране на административно-
наказателната му отговорност.
Следва да се посочи, че М. е отказал да разпише акта, но не е възразил относно това, че е
управлявал, такива възражения не са постъпили и в дадения му от закона срок.
До приключване на съдебното следствие пред настоящата инстанция също не се
представиха гласни доказателства в насока, че на 23.10.2022 г. в с. Я. около 02.40 часа К. М.
не е управлявал лек автомобил „Шкода“, поради което констатациите в акта не са оборени.
Приложена е по делото справка за нарушител-водач, в която е видно, че К. М. е наказан с
влязло в сила наказателно постановление № 22-0314-000281/31.05.2022 г. на началника на
РУ Петрич, влязло в сила на 21.06.2022 г., с което са му наложени наказания Глоба и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, считано от 16.05.2022 г до
16.05.2024 г.
Свидетелството за правоуправление на М. е било отнето на 16.05.2022 г. /когато е издаден
АУАН по горецитираното НП/ със Заповед за прилагане на ПАМ от същата дата, връчена
на М. на 19.05.2022 г. Т.е. същият е знаел, че е лишен от право да управлява МПС към
датата, на която е предприел управлението на лек автомобил Шкода в с. Я..
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е
депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда в тази насока
са следните:
На първо място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган.
Лицата, които могат да издават наказателни постановления по ЗДвП са посочени в
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи може лично да
издава НП или да определи за това длъжностни лица от МВР, съгласно тяхната
компетентност. Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. /на л. 10 от делото/, министърът на
вътрешните работи е определил длъжностни лица, които да съставят АУАН, издават НП и да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП.
В хода на административнонаказателното производство, настоящият съдебен състав не
2
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи
адекватно упражняване на правото на защита от страна на лицето, сочено като нарушител. В
АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 150 ЗДвП, но същевременно
словесното описание на фактическите признаци на извършеното от жалбоподателя сочи
осъществен състав на административно нарушение, в чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В тази връзка,
настоящата инстанция не намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, тъй като последният
се защитава срещу фактите, а не срещу тяхната правна квалификация.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП.
Коректната материална норма е чл. 150а от ЗДвП - за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Санкционната норма в чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда налагане на административно
наказание глоба за всяко лице, което управлява моторно превозно средство, когато е
неправоспособно.
Установява се, че М. е правоспособен водач с категории В и М, като свидетелството му за
правоуправление е издадено на 21.03.2015 г. и е валидно до 21.03.2025 г.
Според съда в настоящата хипотеза М. е управлявал след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред.
От обективна страна съставомерното поведение се изразява в управление на МПС в момент,
в който управляващият е бил лишен от това право по административен или съдебен ред.
Субективната страна на нарушението изисква в съзнанието на нарушителя да са налични
представи за това, че управлява МПС, както и че прави това в момент, в който по
административен или съдебен ред е лишен от право да управлява МПС. Доказателствата по
делото сочат, че на посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят е управлявал
МПС и това управление е станало в момент, в който същият обективно е бил лишен от това
право с влязло в сила НП. Спрямо жалбоподателя К. М. са били предприети мерки и
неговото свидетелство е било отнето от компетентните органи. По делото обективно са
налични доказателства за това, че към момента на управление на МПС, М. е знаел, че
издаденото спрямо него НП, с което последният е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от 2 години е влязло в сила, тъй като му е връчена и ЗППАМ на 19.05.2022 г., с която
СУМПС му е било отнето до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Няма данни отнетото свидетелство да е върнато т.к. още не е налице изтичане на
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Допуснатото нарушение при издирване на нарушената правна норма не е такова, което да
води до отмяна на атакуваното НП, тъй като съдът разполага с правомощие, изрично
очертано от разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, да приложи закон за същото,
еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствената част. Нарушенията и по чл. 150, и по чл. 150а от ЗДП се наказват с едно и
също по вид и тежест наказание – това, предвидено в чл. 177, ал. 1 от ЗДП. Относно
правомощието на съда да изменя НП са дадени задължителни указания с ТР № 8/16.09.2021
г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС, І и ІІ колегия, т. 1, още преди да
са влезли в сила измененията на ЗАНН, ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.,
и е тълкувана действащата към него момент разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН по
следния начин: "Правомощието на районния съд да измени НП е в съответствие и с
поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите правомощия по чл.
63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН районния съд разглежда спора по същество, т. е. представлява
инстанция по същество, която, когато установи, че административнонаказващият орган е
допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да
3
упражни правомощието си да измени издаденото НП, а не да го отменя като
незаконосъобразно. Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за
субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, т. е. за преквалификация по
закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо административно нарушение, се
съобразява и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя". Съобразно
гореизложеното, съдът следва да измени НП, като признае жалбоподателят за виновен да е
извършил административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДП.
В същия смисъл са и и Решение по анд 110/2022 г. по описа на РС Котел, Решение по анд
31/2022 г. по описа на РС Велинград, Решение по анд 62/2021 г. на РС Тетевен, Решение по
анд 3920/2017 г. по описа на Районен съд - Варна и др.
Съдът следва да посочи, че изразът, описан в АУАН и НП като „Водачът не притежава
СУМПС“ и "Водач, лишен от СУМПС /в НП/" е достатъчно ясен, като факт, срещу който М.
да се защитава, което безспорно се доказа в настоящото производство, а дали е
неправоспособен или лишен от това право по съдебен или административен ред е
юридическият извод, който не влияе на възможността на лицето да се защитава адекватно.
"Не притежава СУМПС" безспорно се доказва, защото същото физически му е отнето и се
намира във владение на органите на МВР.
При липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното
постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният
съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя наказателното постановление.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да прекфалифицира и санкционната норма
на чл. 177, ал. 1, т. 1, т.к. нарушението на М. е не, че е управлявал като неправоспособен, а
че е управлявал след като е лишен по административен ред от това право.
Глобата е в справедлив среден размер доколкото М. е управлявал и след употреба на
алкохол, освен това е наказван за извършени административни нарушения, видно от
справката за нарушител-водач.
Изложеното по – горе налага за съда извод, че НП следва да бъде изменено единствено в
частта относно приложимия закон.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 4 във вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН , Районен
съд - Петрич
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП № 22-0314-000650/04.11.2022 г. на началника на
РУ Петрич към ОДМВР Благоевград, с което за нарушение на чл. 150 ЗДвП, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на К. П. М. от с. Я., общ. П., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева като преквалифицира нарушението
по чл. 150а от ЗДВП, а санкционната разпоредба - по чл. 177, ал. 1, т 1 от ЗДВП, като
потвърждава наказателното постановление в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване на основанията, предвидени в НПК, пред
Административен съд – гр. Благоевград, по реда на глава XII АПК, в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
4