Решение по дело №28124/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15833
Дата: 3 октомври 2023 г. (в сила от 3 октомври 2023 г.)
Съдия: Николай Илиев Николов
Дело: 20211110128124
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15833
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110128124 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.79 и по чл.
422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „.................“ ООД твърди, че на обект с абонатен №5048689, находящ
се в с.Светля, община Ковачевци, област Перник с титуляр С. Б. С. е доставял ВиК услуги.
Претендира да бъде признато за установено дължимостта на сумата от 1764.78
лева, представляваща задължения за доставена и отведена вода за периода от
12.09.2016 г. до 10.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-01.09.2020
г. до окончателното изплащане и сумата от 442.60 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 20.11.2016 г. до 15.07.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът С. Б. С. е получил препис от исковата молба и в срока па чл.131 от
ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че представения от ищеца нотариален акт не
установява, че е собственик на имот с абонатен №5048689, както и не се установява, че в
периода от 20.11.2016 г. до 10.05.2017 г. е бил собственик на процесния имот. Твърди, че не
е потребител на ВиК услуги, или да е страна по договор за предоставяне на такива услуги от
ищеца. Поддържа, че ищеца неправомерно е начислявал ВиК услуги „на база“, а не според
отчетените показания на водомера. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че през
процесния период между страните е съществувало валидно
1
правоотношение за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, обема на реално
доставената на ответника питейна вода и извършените услуги по пречистване и отвеждане
на отпадъчни води за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза на спорната
сума.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение за процесния период- от 12.09.2016 г. до
10.05.2017 г. . От представеният по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №26, том I, рег.№327, дело №22/22.01.2020 г. се установи, че ответника е
бил собственик на въпросния имот през процесния период, като обратно доказване,
чиято тежест носи ответника не е направено.
Настоящият съдебен състав намира за частично основателно
възражението на ответника за погасителна давност. С оглед разпоредбата на чл.111, б.“в“
от ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на
ОСГТК при ВКС, предмет на делото са периодични плащания, чиито давностен
срок е три години. В случая Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по частно
гражданско дело № 677/2020 г. по описа на РС-Радомир е подадено на 01.09.2020 г. и
предвид релевантните правила, визирани в чл.33, ал.2 от Общите условия/ОУ/ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, то погасени по давност
следва да се приемат сумите за главница от 462.24 лева, за периода от 12.09.2016 г. до
12.10.2016 г., обективирани във Фактура № **********/20.10.2016 г., по която ответникът е
изпаднал в забава на 20.11.2016 г., както и за лихва от 24.84 лева, съобразно
правилото по чл.119 ЗЗД.
В тази връзка предявените искове следва да бъдат уважени за сумата от 1691.71 лева,
представляваща задължения за доставена и отведена вода(главница) за периода от
13.04.2017 г. до 10.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-
01.09.2020 г. до окончателното изплащане и за сумата от 417.76 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 21.10.2017 г. до 15.07.2020 г., които суми са
обективирани във Фактура № **********/20.09.2017 г. и за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.12.2020 г. по частно гражданско
дело № 47654/2020 г., като за разликата до пълните предявени размери от 1764.78 лева,
представляваща главница и за периода от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г. и от 442.60
лева, представляваща мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъди сумата от 784.19 лева, представляваща
разноски за държавна такса от 115.24 лева; за възнаграждение на вещо лице от 382.26 лева и
адвокатско възнаграждение от 286.69 лева, съразмерно на уважената част от исковете. На
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 11.09
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
2
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „............“ ООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.“Средец“№11, срещу С. Б. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Константин Величков“, бл.25, вх.А, ет.5, ап.14,
иск по чл. 422, ал.1, от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съществуване на вземането за
сумата от 1691.71 лева, представляваща задължения за доставена и отведена вода(главница)
за периода от 13.04.2017 г. до 10.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението- 01.09.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1764.68 лева, представляваща
главница и за периода от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „............“ ООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.“Средец“№11, срещу С. Б. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Константин Величков“, бл.25, вх.А, ет.5, ап.14,
иск по чл. 422, ал.1, от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1, пр.1 ЗЗД, съществуване на вземането за
сумата от 417.76 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2017 г.
до 15.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 442.60 лева, представляваща мораторна лихва.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Константин
Величков“, бл.25, вх.А, ет.5, ап.14, да заплати на „.............“ ООД, ЕИК ............, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул.“Средец“№11, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 784.19 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „.............“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул.“Средец“№11, да заплати на С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
бул. „Константин Величков“, бл.25, вх.А, ет.5, ап.14, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 11.09 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от датата на връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3