Р Е Ш Е Н И Е
№ 272
от 13.04.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа адм. дело № 74/2023
г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на С.Д.К. срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
22-0351-000104/03.07.2022 г., издадена от полицейски инспектор към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково, Районно
управление /РУ/ - Свиленград /М. А. К./.
Изложени
са съображения за незаконосъобразност на акта. Заповедта била издадена при липса
на фактически и правни основания, а описаната фактическа обстановка била
неясна, непълна и объркана. Не се установява за какъв период в действителност е
наложена ПАМ. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят С.Д.К.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба поддържа
изложеното в жалбата, като акцентира върху издаването на заповедта при липса на
компетентност. Моли актът да бъде отменен. Претендира разноски по списък.
Ответникът
- полицейски инспектор към ОД на МВР - Хасково, РУ - Свиленград /М. А. К./,
редовно призован, не се явява, не се представлява и не излага становище по
жалбата. В придружителното писмо от „За“ началник РУ - Свиленград, с което е
изпратена преписката, по която е издаден административният акт, е обективирано възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд – Хасково, въз основа на приложените
по делото писмени доказателства, формира следните правни изводи:
На 03.07.2023
г. М. А. К., полицейски инспектор РУ - Свиленград, ОД на МВР - Хасково, е
съставила АУАН бл. № ****** на лицето С.Д.К.
за това, че последният, управлявайки моторно превозно средство /МПС/ „Фолксваген
Туарег“ с рег. № СМ **** ВА, собственост на А.Е. Х., отказва да му бъде извършена проба с техническо средство дрегер
7510 ARPL0559, отказва да даде
кръвна проба, въпреки че е издаден талон за изследване № 082407, не носи
свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС, с което
виновно бил нарушил чл. 174, ал. 3, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП.
На 03.07.2023
г. М. А. К., полицейски инспектор РУ - Свиленград, ОД на МВР - Хасково, е издала
Заповед № 22-0351-000104/03.07.2022 г., с която налага на С.Д.К. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта
е връчена лично на адресата й на 17.01.2023 г.
Административен съд – Хасково, въз основа на
установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга
неблагоприятно и подлежи на оспорване.
Разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл. 168, ал. 1 АПК „съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 АПК“. Независимо дали жалбоподателят е релевирал
доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки и принципа на
служебното начало, да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед
установените факти и приложените доказателства. Изпълнението на това негово
задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира
и върху особеностите на съдебното производство по недопустимо поради просрочие
оспорване, при което приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл.
168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че при произнасяне по съществото на
спора с влязло в сила съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на
доводи за неговата нищожност е недопустимо.
При съобразяване с константната съдебна практика в конкретния случай
съдът формира извод, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен
административен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1 от с.з. се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят
на определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по
чл. 171, т. 1 ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната
функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност
да издава индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171,
т. 1 ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол
длъжностни лица. Налице е предвидена в закона възможност за делегиране на
правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от
службата. За да е валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена
форма. В този смисъл са мотивите в Решение № 946 от 28.01.2016 г. по адм. д. №
3602/2015 г. на ВАС, VII отд.
В придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка,
по която е издаден оспореният акт, „За“ началник на РУ – Свиленград сочи, че М. А. К. е полицейски инспектор
в звено „ПК“ към група „Охранителна полиция“, РУ - Свиленград.
С разпореждане от закрито съдебно заседание ответникът е задължен да
представи информация за отделните структурни звена в районното управление, вкл.
и за звената към група „Охранителна полиция“, като за удостоверяване на тези
обстоятелства представи и писмени доказателства. В указания тридневен срок,
както и до датата на провеждане на откритото по делото съдебно заседание, тази
информация не е представена. Не са представени и други доказателства, въз
основа на които да се формира извод, че издателят на акта е оправомощен да
издава актове от вида на оспорения.
С писмо на Началника на РУ – Свиленград се уведомява съда, че група
„Охранителна полиция“ е структурно звено в РУ – Свиленград, което е пряко
подчинено на началника на РУ, като към датата на издаване на оспорения акт М. А. К. заема
длъжността „полицейски инспектор“ в звено „Пътен контрол“ към група „Охранителна
полиция“ при РУ – Свиленград съгласно Заповед № 8121К-11203/22.10.2021 г. на Директора
на ОД на МВР – Хасково. Тази заповед не е приложена по делото.
С разпореждане от закрито съдебно заседание Директорът на ОД на МВР – Хасково
като трето неучастващо лице е задължен в срок да представи информация за
устройството на ОД на МВР - Хасково, съответно и на създаденото в нея РУ – Свиленград,
конкретно и за група „Охранителна полиция“ при РУ Свиленград, вкл. и да уточни звено
„ПК“ принадлежи ли на група „Охранителна полиция“ при РУ Свиленград, като за
удостоверяване на тези обстоятелства представи и писмени доказателства. От ВПД
Директор на ОД на МВР – Хасково е постъпило писмо, с което се уведомява съдът,
че в РУ – Свиленград има група „Охранителна полиция“, в която има длъжности
„младши автоконтрольор II-I степен“ и полицейски инспектор VI-V степен, но звено „Пътен контрол“
няма.
Със
Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково,
цитирана в оспорения акт като акт, с който се упълномощава издателят му, са
изброени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесната, като
това се следва от длъжността, която заемат. В т. 1 до т. 5. вкл. на цитираната
заповед са изброени: заместник директор на ОД на МВР – Хасково, началник на
отдел, сектори и групи от ОД на МВР - Хасково, които заемат ръководна длъжност
съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно утвърждаване на
класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.
3 ЗМВР /т. IX/. В т. 6 и т. 7 от
цитираната заповед на Директора на ОД на МВР – Хасково са посочени началниците
на РУ и началниците на сектор/групи „Охранителна полиция“ в РУ, които също
заемат ръководна длъжност съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. /т.
IX.1/. В т. 8 и т. 9 от цитираната заповед на
Директора на ОД на МВР – Хасково са посочени държавните служители от звената
„Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Хасково и сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Хасково. Видно от т. 10 и т. 11 на Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на
ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, компетентни да издават заповеди от вида на
процесната са държавните служители от звената „Териториална полиция“ и
„Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД
на МВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Издателят на оспорения в настоящото производство акт не заема нито една
от посочените по-горе длъжности. От една страна, Директорът на ОД на МВР –
Хасково, от който е изискана информация по делото, сочи, че звено „Пътен
контрол“ в група „Охранителна полиция“ при РУ – Свиленград няма, а от друга,
Началникът на РУ – Свиленград, от който не е изискана информация, сочи
противното. За съда остава неизяснен въпросът има ли звено „Пътен контрол“ в
група „Охранителна полиция“ при РУ – Свиленград. Ако отговорът е положителен,
се формира извод, че Директорът на ОД на МВР – Хасково не е оправомощил
държавните служители от звеното към тази група, какъвто е и лицето М. А. К., да издават заповеди
за налагане на ПАМ на основание чл. 172, ал. 1 във връзка с чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, доколкото в Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР
– Хасково са посочени единствено държавните служители от звената „Териториална
полиция“ и „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в
РУ при ОД на МВР – Хасково. Ако отговорът е отрицателен, то не се касае за
хипотезата на т. 8 от Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на
МВР – Хасково – компетентни да издават заповеди за налагане на ПАМ на основание
чл. 172, ал. 1 във връзка с чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са държавните служители
от звената „Пътен контрол“ в РУ, доколкото не се установява по делото, че в РУ
– Свиленград има самостоятелно звено „Пътен контрол“. Този извод се формира и с
оглед посоченото от Началника на РУ – Свиленград в писмото от 15.03.2023 г., че
група „Охранителна полиция“ е структурно звено в РУ, което е на пряко негово
подчинение, но подобна информация липсва по отношение на звено „Пътен контрол“,
в което е полицейският инспектор, издател на акта. Косвено се извежда от
писменото изявление на Началника на РУ – Свиленград, че в група „Охранителна
полиция“, която е структурно звено в РУ – Свиленград, има звено „Пътен контрол“,
но от това не се следва компетентност на издателя на акта по смисъла на т. 8 на
Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково и по
аргумент от противното на т. 10 и т. 11 от същата заповед. Отделно от това, с
оглед разпределената доказателствена тежест от ответника не е постъпила
информация и удостоверяващите я доказателства, че в РУ – Свиленград има
самостоятелно звено „Пътен контрол“, така че да се обуслови извод, че
компетентността на издателя на акта произтича от т. 8 на Заповед №
1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково.
Само за сведение, следва да бъде посочено, че с писмо от 21.03.2023 г.,
постъпило след проведеното открито съдебно заседание и неприето като
доказателство, Началникът на група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград
също уведомява съда, че тази група е структурно звено в РУ, на пряко подчинение
на Началника на РУ, но не конкретизира дали в РУ – Свиленград има самостоятелно
звено „Пътен контрол“, а индиректно посочва, че звеното „Пътен контрол“ е
всъщност към група „Охранителна полиция“.
Налице е основание за прогласяване на нищожността на заповедта съгласно
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ
размер от 1010 /хиляда и десет/ лева - държавна такса /л. 4/ и адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, платено в брой /л. 3 и
л. 55/. На основание чл. 144 АПК във връзка чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от
Закона за адвокатурата възражението за прекомерност на адвокатския хонорар не
следва да бъде уважено, тъй като същото е направено от лице, което няма
представителна власт да извършва процесуални действия от името на ответника по
спора.
Въз основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК
Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0351-000104/03.07.2022 г., издадена
от М. А. К. - полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Хасково, Районно управление - Свиленград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с
адрес – гр. Хасково, да заплати на С.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: