МОТИВИ към ПРИСЪДА №53/09.03.2017г. по НОХД № 6781 по описа на БРС за 2016г.:
Съдебното производство е образувано по повод внесен в БРС обвинителен акт
на прокурор при БРП срещу лицето П.Н.Т., с ЕГН **********, за това, че на 18.07.2014г. в град
Б., до бензиностанция „Р.”, в посока от кв. „В.” към КПП 1, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление /като
неправоспособен/ с наказателно постановление № 636 / 2013 год. на РУ- Р., връчено му на
05.03.2014 год. и влязло в сила на 13.03.2014 год. извършил такова деяние, а
именно: управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка Б.120Д с peг. № ********, без съответно свидетелство
за управление на МПС /като неправоспособен/- престъпление по чл.343В, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК. В съдебно заседание представителят на БРП поддържа
така повдигнатото обвинение и счита, че то изцяло се доказва от събраните по делото доказателства. Пледира
за приложение на чл.78а от НК и налагане на подс. Т. на
административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв.
Подсъдимият Т., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Защитникът на подсъдимия Т., адв.З.К.
излага становище в случай, че подс.Т. бъде признат за виновен да се освободи от
наказателна отговорност и да му се наложи наказание глоба в минимален
размер.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
СЛЕДНОТО:
Подсъдимият
П.Н.Т. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, осъждан, безработен, с ЕГН **********.
Служителят от МВР - св. Б.Г.Ж. - полицейски инспектор към звено АСКПД към
сектор „Пътна полиция" гр. Бургас по време на изпълнение на служебните си
задължения обработвал записите от 18.07.2014 год. от стационарна камера за
контрол на движението по пътищата монтирана на път Е 773, 491 км. до
бензиностанция „Р." в посока кв. „В." към КПП 1, при което на снимка
№ 068 от тях той установил нарушение на правилата за движение, допуснато от
водач на лек автомобил марка „Б. 120 Д" с peг. № *****.
Автомобилът бил засечен от камерата на
18.07.2014 год. в 16 часа и 56 минути да
се движи със скорост от 149 км. в час, която била над разрешената по закон за
този пътен участък от 90 км/ч. Направена била справка и било установено, че
собственик на автомобила е подс.П.Н.Т. ***. С цел установяване на извършителя
на нарушението по чл.21,ал.2 от ЗДвП и ангажиране на неговата
административнонаказателна отговорност, на основание член 188 от ЗДвП до ОД на
МВР гр. С. З. била изпратена декларация за установяване на лицето, управлявало
18.07.2014г. заснетия автомобил. На 13.11.2014г. Т. декларирал в нея, че на
18.07.2014 год. в 16 часа и 45 минути лично е управлявал автомобила си. П.Н.Т. не
представил свидетелство за управление на МПС, тъй като бил неправоспособен. На
16.01.2015г. му бил съставен АУАН за това, че в гр.Бургас, 18.07.2014 год. в 16
часа и 56 минути, по Е 773, 491 км. до бензиностанция „Р." в посока кв. „В."
към КПП 1, управлявал лек автомобил марка „Б.120 Д“ с peг. № ****
със скорост от 145 км. в час при разрешена скорост със знак В-26 - 90 км/ч.
Отразено било, че скоростта била засечена със стационарната камера за контрол
на движението по пътищата монтирана на път Е 773, 491 км. до бензиностанция „Р.“
в посока кв. „В." към КПП-1.
Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Б.Ж.,
В.П. и С.Ч., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281,
ал.5 вр с ал.1, т.5 от НПК, на основание даденото от защитника на подсъдимия
съгласие, справка за съдимост на подс.Т., сл.бележка от РС Г., декларация по
чл.188 от ЗДвП, справка да собственост на автомобила. Предвид
обстоятелството, че защитникът на подсъдимия даде съгласие да се прочетат и
ползват протоколите от разпитите на свидетелите с тяхното съдържание от ДП,
съдът изгради фактическата обстановка въз основа на доказателствата, извлечени
от тези доказателствени средства и писмените доказателства. От
тях безспорно може да се заключи, че на 18.07.2014г. в 16,56ч. в град Б., лек
автомобил марка „Б.120 Д" с per. № *******, собственост на П.Н.Т.
е бил засечен от стационарна камера за контрол на движението по пътищата до бензиностанция
„Р.”, в посока от кв. „В.” към КПП 1, със скорост от 149км./ч. Според съда обаче изцяло недоказано остава
авторството на подс.Т. на гореописаното деяние. В
конкретния случай освен самопризнанията на подс.Т., дадени в хода на ДП /който
не бяха повторени пред съда/, няма никакви други доказателства по делото, въз
основа на които да стигне до несъмнен извод, че Т. е управлявал МПСто в гр.Б.
на 18.07.2014г. Съгласно чл.116, ал.1 от НПК обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на
обвиняемия, освен ако то не се подкрепя от всички останали доказателства и
обстоятелства по делото. В случая обвинителната теза в частта й относно
авторството на Т. се базира изцяло на самопризнанията, направени от него като
обвиняем в ДП и то без присъствието на негов защитник, и на информацията от
попълнената от него декларация по чл.188 от ЗДвП, която свидетелите Ж. и Ч.
само преповтарят в показанията си. В
своите показания тези свидетели пресъздават единствено съдържанието на тази
декларацията, попълнена от Т. едва на 13.11.2014г. т.е. повече от 4 месеца след
датата на деянието. Тази декларация по съществото си представлява
самопризнание, което е дадено за нуждите на административнонаказателното производство,
а не за наказателното производство. Следователно тя може да е достатъчна за
съставянето на АУАН за нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДвП и издаване на НП, но не
и за ангажиране на наказателна отговорност на Т. за престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК. Следователно, няма нито едно пряко или косвено доказателство, че на 18.07.2014г. в
16,56ч. в град Б. Т. е управлявал лек автомобил марка „Б.120 Д" с per. № *****. Съставът по чл. 343в, ал. 2 от НК изисква от обективна страна
да е осъществен елементът "който управлява" и липсата на
доказателства в тази насока налагат извод за недоказаност на
авторството на подсъдимия. В случая, след като с оглед на събраните от досъдебното производство доказателства, не може да се
установи, че Т. е управлявал превозното средство на
18.07.2014г. в гр.Б., той следва да бъде оправдан.
Мотивиран
от горното и на основание чл.304 от НПК съдът оправда подс.Т. по повдигнатото
му обвинение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.