Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 26.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 634 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „Гроуър медиа“
ЕООД, със седалище в гр.Русе, против ревизионен акт №
Р-03000318005692-091-001/26.06.2019 г., издаден от М.Т.Г. – на длъжност
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил
ревизията и К.Г.Е.-И., на длъжност главен инспектор по приходите в същата
дирекция, ръководител на ревизията, който акт е потвърден с решение № 197/19.09.2019
г. на Д.И.Ж., изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ
на НАП. С оспорения ревизионен акт са установени задължения за данък върху
добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди, както следва: за месеците март –
октомври 2016 г. включително и за месец декември 2016 г. в общ размер на
905024,54 лЕ. и лихва върху посочената главница в
размер на 255625,75 лЕ.. В жалбата и в представената
писмена защита се развиват съображения за неговата незаконосъобразност и
необоснованост. Оспорва се направения от органите по приходите извод, че
представените в хода на ревизионното производство (второ поред) писмени
доказателства (фактури, международни товарителници CMR, потвърждения за получаване на
стоката, справки за преминали през ГКПП „Дунав мост“ – Русе МПС в модул „Пътни
такси и разрешителен режим“ на Агенция „Митници“) не установяват транспортирането
на процесните стоки от територията на страната до
територията на Република Румъния. Поддържа, че събраните в хода на ревизионното
производство доказателства не са подложени на обективна, задълбочена и
всеобхватна оценка, в резултат на което органите по приходите са стигнали до
необосновани фактически изводи, а оттам – и до неправилно приложение на
материалния закон като са приели, че не се установява извършването на вътреобщностни доставки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС,
за които е приложимо облагането с нулЕ. ставка
съгласно чл.53, ал.1 от същия закон. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждането на направените деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“
– Варна, чрез процесуалния си представител, намира депозираната жалба
неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в
писмена защита. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, встъпил
в производството в защита на държавен интерес на основание чл.159, ал.1, изр.2
от ДПОК и допуснат до участие в същото с протоколно определение от 05.12.2019
г., дава заключение за частична основателност на жалбата. Сочи, че ревизионният
акт следва да бъде отменен в частта по отношение на доставките, за които може
да се приеме, че имат вътреобщностен характер въз
основа на изисканите справки за преминаване на МПС през ГКПП „Дунав мост“ –
Русе.
Съдът,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен
интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което
той е бил потвърден, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата
се явява неоснователна.
Между
страните не е спорно ( вж. молба на жалбоподателя на л.210-211 по делото,
изложените в която обстоятелства не са оспорени от ответника по жалбата), че
настоящото ревизионно производство е второ поред. Първото по време ревизионно
производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001817007802-020-001/13.11.2017
г. като с нея е бил определен срок за извършване на ревизията от три месеца.
Със заповед за изменение № Р-03001817007802-020-002/21.02.2018 г. срокът на
ревизията е удължен до 20.04.2018 г. Резултатите от тази ревизия са намерили
отражение в ревизионен доклад № Р-03001817007802-092-001/10.05.2018 г., въз
основа на който е издаден ревизионен акт № Р-03001817007802-091-001/07.06.2018
г. Този ревизионен акт е бил отменен с решение № 208/07.09.2018 г. на директора
на дирекция „ОДОП“ – Варна.
Производството,
по което е издаден обжалвания в настоящото производство ревизионен акт, е
започнало със ЗВР № Р-03000318005692-020-001/19.09.2018 г. (л.27, папка № 1 от
преписката), издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от М.Т.Г., на
длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна.
Със заповедта са определени ревизиращите органи и ръководителят на ревизията,
нейният период – от 01.03.2016 г. до 31.10.2016 г. включително, както и месец
декември 2016 г., вида на ревизираните данъчни задължения – ДДС, както и срока
за извършване на ревизията – тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК. В
заповедта е изрично отбелязано, че се издава във връзка с отменителното
решение № 208/07.09.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна. С т.3 от заповед
№ Д-1465/31.08.2018 г., на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, считано от 03.09.2018
г., М.Т.Г., в качеството на началник сектор „Ревизии“, е надлежно оправомощена от директора на ТД на НАП – Варна да издава
заповеди за възлагането на такива. ЗВР е връчена на ревизираното дружество на
02.10.2018 г. по електронен път в ИС „Контрол“ като е удостоверено активирането
на електронната препратка към документа, както и неговото изтегляне от
посочените IP адрес
и електронна поща.
Със
заповед № Р-03000318005692-023-001/13.12.2018 г. ревизионното производство е
спряно, на основание чл.34, ал.1, т.2 от
ДОПК, до приключване на процедурата по обмен на информация между данъчните
администрации на Република България и Република Румъния, във връзка с подадена
молба за информация по реда на чл.7 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7
октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите
в областта на данъка върху добавената стойност. Това обстоятелство е
удостоверено в съобщение от Дирекция „Централно звено за връзка“ от 12.12.2018 г., в което е изрично отбелязано, че то може да
служи за удостоверяване на обстоятелствата по чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК (л.209,
папка № 1 от преписката). Тази заповед е връчена по електронен път на
14.12.2018 г. не е обжалвана от ревизираното дружество. Със заповед №
Р-03000318005692-143-001/28.02.2019 г., на основание чл.35 от ДОПК,
ревизионното производство е възобновено. Със заповед за изменение на ЗВР №
Р-03000318005692-020-002/20.03.2019 г. срокът на ревизията е удължен до
17.05.2019 г. като е указано, в съответствие с чл.117, ал.1 от ДОПК, че за
резултатите от извършената ревизия следва да бъде съставен ревизионен
доклад не по – късно от 14 дни от
определения за завършването й срок. Същата е връчена на жалбоподателя на 20.03.2020
г.
Ревизионният
доклад № Р-03000318005692-092-001/31.05.2019 г. е издаден в законоустановения
срок и от ревизиращия екип, на който е била възложена ревизията – К.Г.Е.-И. –
главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и С.Т.С. – главен
инспектор по приходите. Докладът, заедно с приложените към него документи, също
е връчен по електронен път на жалбоподателя - на 03.06.2019 г. В срока по чл.117, ал.5 от
ДОК последният не е подал възражение срещу него. Въз основа на доклада е
издаден оспореният ревизионен акт № Р-03000318005692-091-001/26.06.2019 г. Същият
е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК - от
М.Т.Г. – на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП – Варна, възложил ревизията и К.Г.Е.-И., на длъжност главен инспектор по
приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, чиято длъжност е сред
посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр.чл.7, ал.1, т.4
от ЗНАП.
Решението
на решаващия орган е постановено от Д.И.Ж., изпълняващ длъжността директор на
дирекция „ОДОП“ Варна. Със заповед № ЗЦУ-ОПР-35/19.09.2017 г. същият е бил
надлежно оправомощен, при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и др.) на С.Х.П. –
директор на дирекция „ОДОП“ Варна, да изпълнява правомощията на директор на
същата дирекция, включително тези по чл.152, ал.2 от ДОПК. Представен е и
болничен лист за временна неработоспособност от 12.09.2019 г., с който на С.Х.П.
е разрешен отпуск поради временна неработоспособност с назначен домашен амбулаторен
режим, за периода от 11.09.2019 г. до 20.09.2019 г., в който период е издадено
и решението – на 19.09.2019 г. Следователно, налице е надлежно заместване на
компетентния решаващ орган така, както това понятие е изяснено и в мотивите на Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.
Актовете
в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система
„Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т.35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На
основание чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК
ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител.
Посочените електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис
от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като
това обстоятелство е проверено в съдебно заседание от 16.01.2020 г. чрез визуализация,
в присъствието на страните, на файловете, записани на представения от ответника
по жалбата и приет по делото оптичен носител. Според чл.25, т.2 от Регламент
(ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис. Следва да се приеме, че всички актове
– заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за нейното изменение,
заповедта за спиране и възобновяване на ревизионното производство, ревизионният
доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на органа, техен издател, като
задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1,
т.8 от ДПОК. Всички актове са връчени по предвидения в чл.29, ал.4 от ДОПК ред – по електронен път като това е
удостоверено чрез активиране на наличната електронна препратка – чл.30, ал.6 от
същия кодекс.
По
тези съображения съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите актове в
хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи по
приходите и в кръга на техните правомощия. Ревизионният акт е издаден в писмена
форма и има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК. Съдът
не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните разпоредби. Не е налице и твърдяното от
жалбоподателя процесуално нарушение, изразяващо се в събиране на доказателствата
извън срока на ревизионното производство.
В
константната съдебна практика (решение № 12835 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2019 г., VIII о., решение № 1697 от
17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6545/2015 г., II
о., решение № 1158 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 833/2015 г., I о., решение № 2364 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2015 г., I о., решение № 13383 от 9.12.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 5455/2015 г., II о. и др.),
действително се приема, че отменителното решение по
чл.155, ал.4 от ДОПК не поставя началото на ново ревизионно производство, а
продължава висящността на вече образуваното такова с
първоначално издадената ЗВР. По тази причина издаването на нова ЗВР след
връщане на преписката на основание чл.155, ал.4 от ДОПК от възложилият
ревизията орган не поставя началото на ново ревизионно производство, а
конкретизира и внася яснота в процесуалното правоотношение по отстраняване
незаконосъобразното действие, станало причина за отмяна на първоначално
издадения ревизионен акт. Ако след неговата отмяна ревизионното производство е
приключило и ревизионен акт е издаден, но след изтичане на предвидените срокове
за извършване на ревизията по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК, то това не опорочава
този втори краен акт, но при решаване на делото не следва да се вземат предвид
процесуалните действия на ревизиращите органи, включително събраните от тях
доказателства, които са извършени след тези срокове.
Настоящият
случай обаче не е такъв. Както процесуалният представител на жалбоподателя сам
сочи в молба с вх. № 360/23.01.2020
г. (л.210 – 211 от делото) всички писмени доказателства, имащи отношение към
извършването на спорните вътреобщностни доставки –
фактури, международни товарителници CMR и потвърждения за получаване на
стоките, са изискани с ИПДПОЗЛ № П-03001819146186-040-001/21.08.2019 г. от
жалбоподателя, но по инициатива на решаващия орган – съгласно дадените указания
с писмо с изх. №
548-1/29.08.2019 г. от директора на дирекция „ОДОП“ – Варна до директора на ТД
на НАП – Варна (л.598, папка № 4 от преписката), и са събрани не от ревизиращия
екип, а от решаващия орган. Това обстоятелство е описано и в мотивите към
решението на последния (стр.41, параграф 3), където е посочено, че органите по
приходите са разгледали първичните документи на място в офиса на дружеството,
но същите не са иззети в хода на ревизията с протокол за изземване или пък чрез
заверени за вярност с оригинала фотокопия, което е наложило тяхното приобщаване
в хода на производството по административно обжалване на ревизионния акт.
Съдът
намира, че липсва пречка посочените доказателства да бъдат събрани от решаващия
орган, както това е станало и в настоящия случай. Разпоредбата на чл.155, ал.3
от ДОПК изрично указва, че решаващият орган може да събира нови доказателства. Този
орган разглежда жалбата по същество – чл.155, ал.1 от ДОПК и в изпълнение на
това си правомощие той може да гради фактическите си констатации не само на
събраните от ревизиращия екип доказателства, но и на такива, които сам е
събрал, без да е обвързан в тази своя дейност от процесуални преклузии. Следователно „нови“, при въведеното в чл.37,
ал.1 от ДОПК служебно начало за тяхното събиране, по смисъла на чл.155, ал.3 от ДОПК са не само нововъзникналите или новоузнатите от ревизираното лице, респ. от органите по
приходите доказателства, а въобще всички относими
доказателства, с които не е попълнена изпратената за произнасяне на решаващия
орган ревизионна преписка. Събирането на доказателствата от последния е
ограничено от преклузивния срок за произнасяне по
чл.155, ал.1 от ДПОК, а не от сроковете за извършване на ревизионното
производство по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК.
Съдът
намира, че въз основа на събраните доказателства органите по приходите са
достигнали до обосновани фактически и правни изводи и са приложили правилно
материалния закон по начин, съответстващ на задължителното тълкуване от страна
на Съда на ЕС на нормите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
До
изменението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от от 15 март 2011
година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно
общата система на данъка върху добавената стойност, с Регламент за изпълнение (EС)
2018/1912 на Съвета от 04.12.2018 г., в сила от 01.01.2020
г. (вж. и действащата редакция на чл.53, ал.2, т.2 от ЗДДС и чл.45, т.2 от
ППЗДДС), в съюзното законодателство липсват правила, които да уреждат разпределението
на доказателствената тежест по отношение на
извършването на вътреобщностните доставки и
доказателствата, с които това обстоятелство следва да бъде установявано. В тази
връзка държавите-членки разполагат с процесуална автономия като тези въпроси следва
да се уреждат в националното законодателство – чл.131 от Директива 2006/112/ЕО.
Според
легалната дефиниция на понятието вътреобщностна
доставка на стоки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС (респ. чл.138, § 1 от Директива
2006/112/ЕО), това е
доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на
доставчика.
В
постоянната си практика, въз основа на тълкуване на материалноправните
разпоредби на директивата, Съдът на ЕС приема, че освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо,
само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено
на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в
друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране,
същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на
доставката – решение от 27.09.2007 г. по делото Teleos, C-409/04,
ECLI:EU:C:2007:548, т.42, решение от 27.09.2007 г. по делото Twoh International, C-184/05,
ECLI:EU:C:2007:550, т.23, решение от 16.12.2010 г. по делото Euro Tyre Holding,
C-430/09, ECLI:EU:C:2010:786, т.29 и др. Щом за горните обстоятелства доказателствената тежест е възложена на ревизираното лице,
то, за да е успешно, доказването им следва да е пълно и главно.
Тъй
като непризнатите вътреобщностни доставки са
осъществени в периода март – октомври 2016 г. и декември 2016 г., то
доказателствата, с които ревизираното лице следва да установи извършването им,
са тези, уредени в чл.53, ал.2 от ЗДДС (в първоначалната редакция на текста) вр. чл.45 от ППЗДДС (редакция към ДВ, бр. 8 от 2016 г.,
в сила от 29.01.2016 г.).
Жалбоподателят
твърди (вж. посоченото в жалбата до директора на дирекция „ОДОП“ Варна) и от
показанията на разпитания свидетел В.Т. се установява, че транспорта на стоките
от складовете на жалбоподателя в гр.Русе до гр.Букурещ, Република Румъния бил
организиран не от получателя - италианското дружество „Smart
International Trade SRLS”, с
предходно наименование „Eros SRLS”,
а
от страна на румънското
дружество „Cosmos Global S.R.L.“ чрез негов представител – жена,
която разпитаният свидетел сочи със собственото име „Е.“, с което тя е
идентифицирана и във водената от
ревизираното дружество електронна кореспонденция. Следователно транспортирането
на стоките е било извършено за сметка на техния получател, поради което и
съгласно чл.45, т.2, б.“а“ от ППЗДДС за доказването на вътреобщностните
доставки доставчикът (жалбоподателят) следва да разполага с транспортен
документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Писменото потвърждение следва да отговаря на поставените в същата разпоредба
изисквания – в него да са посочени датата и мястото на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и
длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му
качество.
Следва
да се отбележи, че в мотивите на решението на директора на дирекция „ОДОП“
Варна се съдържа изключително подробно описание на всяка от издадените фактури
с нейните реквизити, съответната международна товарителница CMR за превоза на стоките по фактурата и
потвърждение на тяхното получаване, поради което е ненужно това описание да се
преповтаря и в мотивите на настоящия съдебен акт.
Решаващият
орган е констатирал, че всички преписи от транспортните документи –
международните товарителници CMR, са първи екземпляри, предназначени за
изпращача, в лицето на жалбоподателя, поради което в кл.24
не би следвало да се съдържа заверка от
получателя „Smart International Trade
SRLS”, с предходно наименование „Eros SRLS”. Направеният извод се явява
обоснован и правилен.
При
преглед на транспортните документи се установи, че върху тях (горен ляв ъгъл) е
посочен номерът на съответния екземпляр – 1, като на френски и английски език е
отбелязан текста „копие за изпращача“ („exemplaire de l’expediteur”, “copy for sender”). Разпоредбата на чл.5 § 1, в относимите
й части, от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) предвижда, че товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра,
подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на
изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.
Според чл.13, § 1 от Конвенцията CMR,
след пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне получателят има
право да поиска да му бъде предаден втория екземпляр от товарителницата и
стоката да му бъде предадена срещу подпис. Така
третият (или друг последващ) екземпляр от
товарителницата остава в превозвача след приключване на превозния договор и
предаване на стоката на получателя, което се удостоверява от последния в кл.24 от документа с подпис и печат на същия. Следователно,
при правилното оформяне на товарителницата CMR, е изключено получаването на стоката
от получателя да е удостоверено на първия неин екземпляр, който остава в
изпращача.
На
следващо място, както кл.24 от товарителниците, така
и потвържденията за получените стоки, носят печата на получателя и подписа на
лице, посочено в потвържденията с имената M.F.. В потвържденията не е посочена
длъжността, която изпълнява това лице и каква е връзката му с италианското
дружество-получател на стоките. От представения формуляр за обмен на информация
по реда на Регламент (ЕС) № 904/2010 и отговора на италианската приходна
администрация (л.610 – л.613, папка № 4 от
преписката), клетка С40 от формуляра, е видно, че е била извършена проверка в
помещенията на дружеството – получател „Smart
International Trade SRLS”, ИН по ДДС IT13516261008,
но не били установени
доказателства за извършвана дейност. Установено било, че директорът на
дружеството – Y.Q.,
е бил призован да даде обяснения, но никой не се е явил. Италианското дружество
не е подавало ДДС декларации за 2015 г. и 2016 г. и данък не е бил платен,
поради което италианските данъчни власти са прекратили ДДС номера на
дружеството и същото е изключено от базата данни на VIES, считано от 08.06.2017 г. От горното
е видно, че законен представител на италианското дружество-получател на
стоките, е лицето Y.Q., а не лицето, подписало потвържденията за получаване на
стоките и товарителниците от името на получателя - M.F..
При
това положение не може да се приеме, че извършването на транспорта на стоките
през границата на страната до територията на Република Румъния е доказано с
представените товарителници и потвърждения. В тази връзка неоснователно е
позоваването в жалбата на чл.4, респ.чл.9, § 1 от Конвенцията CMR, които текстове, в относимите им части, гласят, че нередовността на товарителницата не засяга нито
съществуването, нито действието на договора
за превоз, както и че тя удостоверява, до доказване
на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
Макар да доказва получаването на стоката от превозвача, нередовната
товарителница не доказва изпълнението на превозния договор от негова страна и
преди всичко предаването й на нейния получател. За тази цел е необходимо
съответния екземпляр от товарителницата да е надлежно заверен с подпис и печат
от представител на получателя като в кл.24 от
документа бъдат посочени датата и конкретното място на получаване на стоката.
На
следващо място, при извършената от органите по приходите проверка на
превозвачите, посочени в представените международни товарителници CMR
– румънското дружество Costi & Crist Trans S.R.L,
RO23029081 и българското
дружество „Ерик МБ“ ООД, с ЕИК *********, е установено, че същите, чрез
законните си представители, отричат да са извършвали международните превози по
представените от жалбоподателя товарителници.
В
своето обяснение от 28.11.2018 г. (л.133, папка № 1 от преписката) управителят
на „Ерик МБ“ ООД – М.К.Б., събрано като доказателство с протокол от 29.11.2018
г., изрично е заявил, че в периода
01.10.2016 г. – 31.12.2016 г., представляваното от него дружество не е
осъществявало услуги по транспорт и/или спедиция на
стоки от гр.Русе до гр.Букурещ, с изпращач на стоките жалбоподателя и
получател на стоките в Румъния „Smart International Trade SRLS”, VIN IT13516261008.
При
извършената от румънските данъчни власти проверка във връзка с отправената до
тях от органите по приходите молба за обмен на информация по реда на Регламент
(ЕС) № 904/2010 (л.203 – л.208 от папка № 1 от преписката), са събрани писмени
доказателства и обясненията на управителя на румънското дружество – превозвач Costi & Crist Trans S.R.L, Picioaca Costel Cristian. Същият заявил, че не познава и не търгува с дружествата „Eros SRLS“, „Smart International Trade SRLS“ и „Chung Chen
Chung”. Установено е, че
извършваните транспортни услуги, с доставчик жалбоподателя, се отнасят до
получатели, различни от „Smart International Trade SRLS“, с предходно наименование „Eros
SRLS“, а именно румънските дружества „Cosmos Global S.R.L.“, „Meihang
Transport S.R.L“ и „Maple Leaf Impex S.R.L.“. Тези дружества, а не „Smart
International Trade SRLS“, респ. „Eros
SRLS“, са посочени като получатели в представените пред румънските данъчни
власти международни товарителници CMR от управителя на Costi
& Crist Trans S.R.L. Последният
заявил, че е извършвал малък брой превози към последните три дружества, за
което издал 19 фактури на „Cosmos Global
S.R.L.“, 3 фактури на „Meihang Transport
S.R.L“ и 5 фактури на „Maple Leaf
Impex S.R.L.“ Установено било, че последните две
дружества не са декларирали вътреобщностни
придобивания през 2016 г. и 2017 г., имат един и същи управител – китайския
гражданин Fang Kang
и същите се намират на граничния пункт между България и Румъния. През 2016 г. „Cosmos
Global S.R.L.“ е
декларирало във VIES декларациите
си вътреобщностни придобивания на стоки от
жалбоподателя за сумата от 540665 RON и вътреобщностни
доставки на стоки към клиенти, включително „Smart
International Trade SRLS“, VIN IT13516261008, за сумата от
194612 RON, Chuang Cien Chung, за сумата от 77800 RON.
При
тези доказателства извод за извършени от жалбоподателя вътреобщностни
доставки не може да бъде направен и от събраните, както в ревизионното, така и
в съдебното производство, извадки от модул
„Пътни такси и разрешителен режим“ на Агенция „Митници“ за преминаване на
посочените в товарителниците МПС през ГКПП „Дунав мост“ – Русе през процесните периоди. Тази информация касае МПС в направление
излизане от територията на Република България и се обработва от митническата
администрация за целите на събиране на пътните такси, на основание чл.15, ал.2,
т.15 от ЗМ и чл.167, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, и не се отнася до превозвания от
тези МПС товар. Поради това, сама по себе си, в най-добрия случай тя
представлява само индиция за твърдените вътреобщностни доставки, защото се отнася до преминаване на
превозното средство през държавната граница, но не и до преминаването на товара
(стоката), който се твърди, че се превозва с него, нито пък до неговия изпращач
и получател.
На
следващо място, от издадените от жалбоподателя към получателя „Smart International Trade SRLS“
фактури на обща стойност 4525122,71 лЕ., по банковата
сметка на ревизираното дружество са постъпили общо 164548,80 евро (банковата
сметка на дружеството в „Общинска банка“ АД е в евро, както правилно е посочил
в решението си ответникът по жалбата), с равностойност 321829,47 лЕ.. Жалбоподателят не оспорва установеното от органите по
приходите обстоятелство, че сумата не съответства на кредита по сметка 411
„Клиенти“, с клиент „Eros SRLS“ (предходното
наименование на италианския съконтрагент), за периода
от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., в размер на
302075,59 лЕ.. В жалбата се твърди, че разминаванията
в сумите по фактурите и действително получената цена на продадените стоки се
дължи на обстоятелството, че месец ноември 2016 г. е изключен от обхвата на
ревизията. Въпреки указаната му доказателствена
тежест по отношение извършването на непризнатите вътреобщностни
доставки, жалбоподателят не представя доказателства за постъпили плащания на
остатъка от дължимата от съконтрагента сума от над
четири милиона лЕ. (4203293,24 лЕ.)
нито през посочения месец ноември 2016 г., нито в следващите години и до датата
на приключване на устните състезания по делото. Както обосновано сочи
процесуалният представител на ответника по жалбата, липсата на възмездност (разплащания по доставките) поставя под
съмнение въобще тяхното извършване, като стопанска операция, а оттам – и като вътреобщностна доставка.
В
практиката на СЕС (вж. решение от 6 септември 2012 г. по делото Mecsek-Gabona,
C-273/11, ECLI:EU:C:2012:547, т.48 и т.50) се приема, че не е в противоречие с
правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа
добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват, за
да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в
данъчна измама. В случай на измама, извършена от приобретателя
на стоките, оправдано е правото на продавача за освобождаване от ДДС да бъде
подчинено на изискване за добросъвестност. Както е прието и в т.1 от диспозитивива на решението, чл.138, § 1 от Директива
2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже
ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна
доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в
областта на доказването или че е
знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от
извършена от приобретателя измама, и че не е взел
всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в
тази измама.
Освен
липсата на доказателства, чрез които, при условията на пълно и главно
доказване, да се установява реалното извършване на твърдените вътреобщностни доставки, по ревизионната преписка самият
жалбоподател е представил писмени доказателства, които разколебават
добросъвестността му, чието оборване иначе би било в тежест на органите по
приходите.
Тези
доказателства (вж.л.268,
л.278, л.281 от папка № 2 от преписката) се съдържат в разменената по
електронна поща кореспонденция между представител на дружеството жалбоподател (lachezar@growermedia.com) и лице, посочено със собственото име
„Е.“, за която се твърди, че е организирало процесните
доставки, предназначени за италианското дружество „Smart
International Trade SRLS“, но от името на румънското
дружество „Cosmos Global
S.R.L.“ (union991825@163.com).
Тази кореспонденция, в
нарушение на чл.55, ал.1 от ДОПК, е представена с жалбата до решаващия орган на
английски език без да е придружена с превод на български език. Ответникът по
жалбата не е извършил и превод за сметка на жалбоподателя по реда на чл.55,
ал.2 от ДОПК. Както обаче се приема в практиката на ВАС (решение № 15123 от
18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2011 г., VIII
о.), данъчните органи не са длъжни, а могат да извършат такъв превод за сметка
на субекта. Предвид широката популярност на английския език и с оглед на
обстоятелството, че съдията-докладчик владее същия свободно, релевантната част
на кореспонденцията ще бъде представена на български език в мотивите на
настоящото решение. За
целите на превода следва да се отбележи, че абревиатурата ANAF
обозначава румънската
данъчна администрация (Agenția Națională de Administrare Fiscală).
Съобщение
от union991825@163.com до lachezar@growermedia.com от 10.10.2016 г., 19:01 ч.:
“Dear М.,
We
have 2 small trucks are sealed by Romania ANAF, the cargo will be discharged
for tomorrow. I wil let you know the trucking no. The
other 3 small trucks will wait until tomorrow morning to pass the border. Pls change the CMR and proforma
invoice with correct one. Don’t use COSMOs GlOBAL SRL
anymore”.
“Уважаеми М.,
Имаме 2
малки камиона, запечатани от ANAF Румъния, товарът ще се разтоварва за утре.
Ще ви уведомя
за номера на камиона. Останалите 3 малки камиона ще
изчакат до утре сутрин, за
да минат границата. Променете CMR и проформа фактурата с правилна. Не използвайте вече COSMO GlOBAL SRL“.
Съобщение
от union991825@163.com до lachezar@growermedia.com от 12.10.2016 г., 10:03 ч.:
„Dear М.,
……..
Pls
don’t use COSMOS GlOBAL SRL anymore. On the CMR and proforma invoice only to show MEIHANG TRANSPORT SRL as the
receiver. It’s very important, otherwise we will have big problem again. Hope
you could understand and assist us”.
“Уважаеми М.,
......
..
Моля, не използвайте вече
COSMOS GlOBAL SRL. Върху CMR и проформа фактурата да е показано само MEIHANG TRANSPORT SRL като получател. Това е много важно, иначе
отново ще имаме голям проблем.
Надявам се да ни разберете
и да ни помогнете“.
Съобщение
от lachezar@growermedia.com
до union991825@163.com от 05.10.2016 г., 14:03 ч.:
„Dear Eva,
Today
I check the documents of ANAF”
„Уважаема Е.,
Днес проверявам документите на ANAF ”
Съобщение
от union991825@163.com до lachezar@growermedia.com от
05.10.2016 г., 14:06 ч.:
„Dear
М.,
Pls
check how much EUR you have from us. Because tomorrow will come to you with one
truck,pls arrange to, pay for the VAT in order not to
have checking from Nap anymore”.
“Уважаеми М.,
Моля, проверете колко евро имате от
нас. Защото утре ще дойдем при вас с един камион, моля, уредете плащането на
ДДС, за да нямате повече проверки от НАП“.
Съобщение
от union991825@163.com до lachezar@growermedia.com от 03.10.2016 г., 17:01 ч.:
„Dear М.,
I
hear that you have finish the checking with Nap from Bulgaria. Hope everything
is OK from your side”
“Уважаеми М.,
Чух че сте приключили с проверката от НАП
България. Надявам се всичко да е наред от ваша страна“.
От съдържанието на така разменената кореспонденция се установява
също, че дружеството жалбоподател е било наясно с извършвани спрямо съконтрагента им, респ. спрямо дружеството „Cosmos Global S.R.L.“, действия
от страна на румънската данъчна администрация, включително чрез запечатване на
превозни средства. Нещо повече, очевидно жалбоподателят е бил запознат и с
документи, издадени на последното дружество от данъчната администрация на тази
страна като е спазвал дадените му инструкции, с цел избягване на „проблеми“, като
на мястото на „Cosmos Global
S.R.L.“ в международните товарителници занапред да сочи друго румънско
дружество - „Meihang Transport
S.R.L“.
Обстоятелството, че
разменената кореспонденция действително включва и множество уговорки за
натоварване на стоки от складовете на жалбоподателя чрез „Младен“ (твърди се,
че това е управителят на „Ерик МБ“ ООД – М.К.Б.) не променя горните изводи за
липса на надлежни документи за извършване на транспорт до територията на
Румъния на стоките по процесните фактури и за
недобросъвестност на жалбоподателя.
Следователно, щом не са
доказани предпоставките за вътреобщностна доставка по
чл.7, ал.1 от ЗДДС, то няма да намери приложение и облагането им с нулЕ. ставка по чл.53, ал.1 от ЗДДС. Извършените доставки
следва да бъдат третирани като такива с място на изпълнение на територията на
страната, облагаеми с данъчна ставка от 20 на сто, който данък правилно е
начислен с ревизионния акт – арг. от чл.53, ал.3,
изр.първо, чл.82, ал.1 и чл.86 от ЗДДС.
На основание чл.175, ал.1 от ДОПК вр. чл.1, ал.1 от ЗЛДТДПДВ върху неплатените в
срок данъчни задължения се дължи и законната лихва. Началните периоди, от които
е начислена лихвата върху дължимия данък за съответните данъчни периоди, са
определени в съответствие с чл.89, ал.1 вр.чл.125,
ал.5 от ЗДДС, до датата на изготвяне на ревизионния доклад – 31.05.2019 г. Лихвата
правилно е начислена и върху приспаднатия и възстановен без основание данък.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореният ревизионен акт е
законосъобразен и обоснован, поради което подадената срещу него жалба следва да
бъде отхвърлена.
На основание чл.161,
ал.1, пр.3 от ДОПК ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 23136,50 лЕ. съгласно чл.8, ал.1 вр.чл.7,
ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислено върху материалния интерес по ревизионния акт, включващ
установения ДДС и лихвата върху него от общо 1160650,29 лЕ..
Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д.
№ 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на НАП, която агенция има
качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гроуър медия“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Русе, ул.“Алея Възраждане“ № 16, вх.1, ет.4, ап.24, представлявано
от управителя В. Л. М., против ревизионен акт
№ Р-03000318005692-091-001/26.06.2019 г., издаден от М.Т.Г. – на длъжност
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил
ревизията и К.Г.Е.-И., на длъжност главен инспектор по приходите в същата
дирекция, ръководител на ревизията, който акт е потвърден с решение №
197/19.09.2019 г. на Д.И.Ж. - изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“
- Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Гроуър
медия“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите,
представлявана от изпълнителния директор Г. Д., сумата от 23136,50 лeва. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: