РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. гр. Хасково, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20225640100161 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от П. Д. К. срещу М. З. М..
Ищeцът твърди, че на 26.09.2021 г., около 10:30 ч., докато разхождал
кучето си на каишка-повод в гр. Хасково, кв. „Бадема", по ул. „Септември",
до фирма „ЕЛ-ТИМ" ЕООД, от отворената врата на базата на посочената
фирма излязло куче без намордник, порода „Акита", бяло на цвят, с видимо
по-голяма телесна маса от неговото, което директно нападнало кучето му,
порода „Хъски“ и без повод го ухапало по гърба, на двете предни лапи и под
врата. Вследствие на това цялото тяло на домашния му любимец било в кръв.
При опит на ищеца да защити кучето си, кучето порода „Акита“ го ухапало по
дясната мишница и по левия крак, при което той изпитал силна пареща болка.
Уплашил се кучето да не продължи да го хапе и по други части на тялото,
като по това време бил облечен с тениска и къси панталони. Ищецът се
развикал, при което стопанинът на другото куче – ответникът дошъл, но без
1
да направи опит да го усмири, го посъветвал да отиде да си бие тетанус, без
да му предложи никаква помощ. Ответникът само погледнал кучето на ищеца
и му казал, че щяло да му мине като на куче и споделил, че вероятно кучето
му излязло, защото вратата на базата не се затваряла, тъй като била
повредена. След инцидента ищецът заедно със своята приятелката М. отвели
кучето му, което куцало, до ветеринарна клиника „Тракия" в гр. Хасково,
където му била оказана спешна помощ, като се наложило след няколко дни
отново да посети клиниката заради травмите му. За цялото лечение и
медикаментите на кучето ищецът заплатил общо сумата от 332.00 лв. Същият
ден той посетил и „Спешна помощ“ в гр. Хасково, където му била поставена
инжекция срещу тетанус и му били направени промивки с „Йодасепт“. Бил
прегледан от д-р П., за което му бил издаден Лист за преглед на пациент в
Спешно отделение. На 28.09.2021 г. ищецът бил прегледан и от съдебен лекар
в Съдебна медицина - Стара Загора, за което му било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 110-11-21. В същото били отразени
телесните му увреждания, причинени от ухапванията на кучето и било
посочено, че му било причинено разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл.129 от НК. Твърди се още, че от преживения инцидент изпитал
силни болки и страдания, които не били отшумели и до сега, които били
съпътствани и от емоционални терзания и неудобства, като дори бил
изпаднал в посттравматичен стрес на уплаха. Освен това водил разговори с
ответника да му заплати сума, която да овъзмезди причинените му болки,
страдания и имуществени вреди, но до момента последният не сторил това,
което обуславяло интереса му да води настоящото производство. Предвид
изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 2 332 лева, от които 332 лева,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди и 2 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болка,
уплаха и страдания вследствие от ухапването в областта на дясна мишница и
лява подбедрица от кучето, собственост на ответника; ведно със законната
лихва върху сумите считано от датата на завеждане на исковете до
окончателното им изплащане. Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът счита предявените искове за допустими, като искът за
претендираните имуществени вреди бил изцяло основателен, а този за
2
неимуществени вреди - за частично неоснователен по размер. Признава, че
бил собственик на кучето порода „Акита“ и че на 26.09.2021 г. станало
сбиване между двете кучета, в резултат на което ищецът получил посочените
в исковата молба увреждания, но оспорва твърденията, че не се намесил при
инцидента, за да усмири кучето си, че не се притекъл на помощ на
пострадалия и че не му предложил да заплати направените разходи за лечение
на кучето му и да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Оспорва размера на претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, като счита същият за прекомерно завишен с оглед
вида и тежестта на уврежданията, продължителността и интензитета на
претърпените от ищеца фактически болки, страдания и неудобства. Излага
насрещни твърдения, че предложил заплащане на обезщетения за
претърпените имуществени и неимуществени вреди, но ищецът категорично
отказал, тъй като поискал да му бъде заплатена сумата от 5 000 лева и заявил,
че ако не му бъде платена, ще го съди. Претендира присъждане на разноски
по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените 2 бр. Листове за преглед на пациент в Спешно
отделение от 26.09.2021 г. и от 04.10.2021 г. се установява, че на 26.09.2021 г.
при преглед на ищеца са констатирани следи от ухапване от куче в областта
на дясна мишница и лява подбедрица и е започнало лечение с ТАП, като след
7 дни е имал подуване в областта на ухапването.
От съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 110-II/2021 г.,
издадено на 28.09.2021 г. от д-р Тодор Пасев, се установява, че при прегледа
на ищеца също са констатирани гореописаните увреждания, които са му
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
От амбулаторен лист от 08.11.2021 г., издаден от Ветеринарна клиника
„Тракия“ гр. Хасково, се установява, че на 26.09.2021 г. в клиниката от ищеца
е представено за преглед, диагностика и терапия куче „Зевс“, порода хъски,
със следи от ухапни рани в областта на лява лакътна става, на пояса, на врата
и на гръдната област. Посочено е още, че е извършена хирургическа
3
обработка на раните, назначена е терапия и след двуседмичен период кучето е
изписано за домашна терапия.
По делото са представени още рецепта от 27.09.2021 г., фактура №
********** от 16.11.2021 г. и фискален бон към нея, издадени на ищеца от
„Хивет“ ООД за заплащане на лечението и медикаментите за кучето му за
сумата от 332,00 лева с ДДС.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите М. Д. Х. и Т. В. В. за установяване на релевантните факти и
обстоятелства, като показанията им са записани подробно в протокола за
съдебното заседание, проведено на 13.06.2022 г. /л. 36 по делото/, поради
което не следва да се излагат отново текстуално, а при необходимост те ще
бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи,
основани на тях.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните
свидетели, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК по
отношение на М. Д. Х., доколкото са логични и последователни, в резултат на
непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което
съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и
неоспорено от страните, се установява, че вследствие на процесния инцидент
ищецът е получил рани от ухапване от куче на дясната мишница и на лявата
подбедрица. Те водят до появата на болки и неудобства, вкл. и
продължително време след ухапването. Непосредствено след него в
Спешното отделение в гр. Хасково на ищеца е била поставена инжекция
против тетанус и раните му са били обработени хирургически, като поради
инфектиране на ухапванията след седем дни отново е посетил лечебното
заведение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, които са процесуално допустими
4
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради
следните съображения:
По делото не се спори, а и от събраните гласни и писмени доказателства
по несъмнен начин се установява, че на посочените в исковата молба дата и
място ищецът и неговото куче са били ухапани от кучето на ответника.
На следващо място, от кредитираните гласни доказателства се
установява настъпването на твърдяните неимуществени вреди, които се
явяват пряка и непосредствена последица от процесния деликт. Безспорно е,
че ищецът е претърпял болки и страдания от ухапването на кучето и
последвалото лечение, както и възстановяването му след това, а също и че е
преживял емоционален стрес от увреждането. Касае се за неблагоприятно
засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице,
поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не
подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото
обезщетение следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението. Предвид вида и характера на
причиненото увреждане - ухапвания на няколко места по тялото от едро куче,
проявило непредизвикана агресия, продължителността и интезивността на
претърпените болки и страдания – около 2-3 месеца, според кредитираните
показания на свид. М. Д. Х., в т.ч. и уплаха за състоянието на собственото му
куче, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към
релевантния момент, следва да се приеме, че претендираният от ищеца
размер на обезщетение от 2 000 лв. справедливо овъзмездява претърпените от
него физически и душевни страдания.
Относно обезщетението за имуществени вреди съдът счита, че по
делото се установяват такива под формата на претърпени загуби, изразяващи
се в направени разходи за закупуване на медикаменти и за лечение на
полученото увреждане на кучето на ищеца. Няма спор между страните, а и от
представените писмени доказателства - рецепта от 27.09.2021 г., фактура №
********** от 16.11.2021 г. и фискален бон към нея, се установява, че П. Д.
К., че е извършил такива разходи на обща стойност 332 лева и че те са в
5
причинна връзка с ухапванията от кучето на ответника.
По изложените съображения съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на деликтната отговорност
на ответника спрямо ищеца, поради което предявените искове се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единственно на същия следва да се присъдят
такива, а именно сумата от 780 лева, съобразно ангажираните доказателства
за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
**************, съдебен адрес: гр. ****************** – адв. Б. С., да
заплати на П. Д. К., ЕГН **********, c постоянен адрес: гр.
**********************, съдебен адрес: гр. ******************* - адв. Т.
Ч., сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от П.
Д. К. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, уплаха и страдания,
вследствие на ухапването му от куче на М. З. М. на 26.09.2021 г. в гр.
Хасково, сумата от 332,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за платени медикаменти и
лечение на собственото му куче, вследствие на ухапването му от куче на М. З.
М. на 26.09.2021 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тях,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.01.2022 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 780,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
6