№ 415
гр. Пазарджик, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200937 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „РУБИКОН БЕТОН“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.“ 20, представлявано от
управителя С.С. К., чрез пълномощника адв. Д. К. от АК- Пловдив, против
ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
Закон за пътищата издаден от АПИ- Национално ТОЛ управление, с който за
извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата на
основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска, като се претендират и
разноски.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява
законовия, нито процесуалния представител. От последния по делото е
постъпила молба, с която се прави изявление за поддържане на депозираната
1
жалба, като се иска отмяна на ЕФ по съображенията изложени в жалбата и се
прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съгласно
представения списък на разноските.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата и излага кратко становище за законосъобразност на
издадения ЕФ и доказаност на нарушението, поради което пледира за
потвърждаване на фиша. Прави искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе
предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона,
по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това,
че на 26.03.2021 г. в 08,59 часа, било установено нарушение №
ВF472117C664В02СЕЕ053041F160А5FDв, с ППС влекач „Скания Г410“, с
рег. № ****, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000, в община
Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол- декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643.
Установено било, че собственик на ППС е дружество „РУБИКОН
БЕТОН“ ЕООД, представлявано от управителя С.С. К., на което и е
регистрирано ППС.
Извършеното съставлявало нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Въз
основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за
цитираното нарушение на дружеството-жалбоподател била наложена
2
имуществена санкция на основание чл. 187а ал. 2. т. 3, във връзка с чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.
В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по
чл.10б, ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер
на 119 лева., както и че дружеството можело да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от
получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер
на 750 лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането
на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по
чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
ЕФ е връчен на санкционираното дружество чрез негов пълномощник
по пощата на 04.07.2022 г. видно от известие за доставяне (л.16), а жалбата
против ЕФ е подадена от процесуалния представител на наказаното
дружество директно в съда по пощата на 12.07.2022 г., видно от пощенското
клеймо на плика (л.5), поради което е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния
съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществено доказателствени средства-
снимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е основателна, поради следното:
ЕФ по своята същност съставлява административен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП. Това е така тъй като с него се повдига за пръв път
административното обвинение и същевременно се санкционира лицето за
вмененото му нарушение. В този смисъл е и константната практика на ВАС,
като най-голямо значение има Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т.
д. № 1/2013 г. При това положение няма съмнение, че при санкциониране с
ЕФ важат давностните срокове за административнонаказателно преследване,
визирани в разпоредбата на чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН, която разписва
императивно, че не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
3
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението.
Както се посочи по-горе, атакуваният ЕФ е връчен на санкционираното
дружество чрез посочено като пълномощник на същото лице на 04.07.2022 г.
Видно от самия ЕФ, а и от доказателствата по делото, сред които с най-
голямо значение справка от информационната система на АПИ (л.18) и
доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков
материал на засеченото движение на ППС (л.19-22), нарушението е
извършено на 26.03.2021 г. Казано с други думи от извършване на
нарушението до връчване на ЕФ е изминал период повече от една година и
три месеца.
Наказващият орган не е представил доказателства за това, кога е бил
съставен/издаден ЕФ, като в отговор на изрично изисканата от съда
информация в тази насока, чрез процесуалният си представител е изразил
становище, че такива не могат да бъдат предоставени, тъй като „ЕФ не се
издавал“ (виж писмо на л.14 от делото). Не са ангажирани доказателства от
наказващия орган и за това кога за пръв път на същия е станало известно,
сиреч е узнал, за извършеното нарушение и нарушителя. Като доказателство
в тази насока не би могло да се приеме представеното и прието като писмено
доказателство по делото становище от Отдел „УИСИ“ на НТУ (л.23), тъй като
същото очевидно е съставено за целите на настоящето производство на
05.08.2022 г., т.е. далеч след връчване на ЕФ и образуване на съдебното
производство (настоящето АНД) и след като АНП е била изискана от съда. В
този аспект липсват доказателства и за това на коя дата наказващият орган е
узнал и за изготвения доклад с приложени към него статични изображения
във вид на снимков материал на засеченото движение на ППС.
При това положение, след като не са налице категорични доказателства,
от които да е видно, че ЕФ е съставен/издаден преди изтичането на който и да
е от сроковете, визирани в горецитираната разпоредба, то не може с
категоричност да бъде прието, че това е станало преди изтичането на
тримесечния срок от узнаване на нарушението, респ. в едногодишния срок от
извършването на нарушението. Преценката в тази насока не може да почива
на предположения, нито да се приема с категоричност, безусловно, че АНО е
изпълнил задължението си в тази насока.
4
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че ЕФ следва да бъде
отменен, тъй като не са налице убедителни доказателства, който да оборят
тезата на въззивника, изложена в жалбата, че ЕФ е издаден след изтичане на
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
Посоченото е достатъчно основание за отмяна на ЕФ и не налага
излагане на съображения по същество. Само за пълнота може да се посочи, че
ако хипотетично не е налице посоченият по-горе процесуален порок, то съдът
не констатира други СПН при издаване на ЕФ, който е изправен от към
съдържание и реквизити, а от доказателствата по делото категорично може да
бъде направен извода, че дружеството-жалбоподател е осъществило
вмененото му нарушение.
Предвид изхода на делото- отмяна на ЕФ основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски в негова полза за платено адвокатско възнаграждение. Същото е
направено своевременно и надлежно, преди обявяване на делото за решаване.
Пълномощникът има право на такива разноски, съгласно разпоредбата на
чл.63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е платено в брой от законния
представител на дружеството-жалбоподател на адвокат Д. К. от АК гр.
Пловдив. От ответната страна е направено своевременно възражение за
прекомерност на разноските, което съдът намира за неоснователно. Това е
така, тъй като изплатеният адвокатски хонорар дори е малко под минималния
размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а освен това по делото е изложено подробно
аргументирано становище от пълномощника в депозираната жалба и
допълнителната молба. При това положение ще следва поисканите разноски
да се присъдят в пълен размер. Същите следва да се възложат в тежест на
АПИ гр. София- органът издал ЕФ.
Пак с оглед изхода на делото, неоснователно се явява направеното от
процесуалния представител на АНО искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, тъй като
ЕФ се отменя и в този смисъл наказващият орган няма право на присъждане
на разноски в негова полза.
5
С оглед на изложеното, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН, Районен
съд Пазарджик в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена
санкция на „РУБИКОН БЕТОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „М.“ 20, представлявано от управителя С.С. К.,
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата издаден от АПИ- Национално ТОЛ
управление, с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за
движение по пътищата на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от
ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр. София
представлявана от Председател на УС, ДА ЗАПЛАТИ на „РУБИКОН
БЕТОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „М.“ 20, представлявано от управителя С.С. К., разноски в размер на 400
лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство като неоснователно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6