№ 195
гр. Пазарджик, 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500179 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На второ повикване в 10:08 ч. се явиха:
За жалбоподателя- ищец „***“ ЕООД не се явява представител, редовно
призован.
Жалбоподателят- ответник Г. АНГ. Ч. се явява лично и с адвокат П.К.
М., редовно упълномощена от преди.
Съдът докладва постъпила молба от „***“ ЕООД, представлявано от
управителя му *** чрез пълномощник адв.Т.. От страна на последния е
посочено, че поради служебната му ангажираност не може да се яви в
днешното съдебно заседание. Моли да бъде даден ход на делото, като няма
доказателствени искания. Моли да се уважи изцяло подадената насрещна
въззивна жалба. Моли се за присъждане на направените по делото разноски –
платена държавна такса.
Становище по хода на делото
Адв. М. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №260216 от 29.10.2021г., постановено по гр.д.№4928/2019г.
по описа на РС- Пазарджик е осъдена ответницата Г. АНГ. Ч., ЕГН
**********, от гр. ***, да заплати на ищеца „***“ ЕООД- гр. Пазарджик,
ЕИК ***, сумата 2000лв., представляваща неплатен остатък от цената на лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ по договор за продажба, за който е издадена
фактура №1142/21.02.2018г., заедно с лихва за забава за периода от
22.05.2018г. до 09.12.2019г. в размер 315лв. и законната лихва върху
главницата, считано от 10.12.2019г. до пълното изплащане на главницата,
като е отхвърлен иска за разликата над 2000лв. до 6000лв. за главницата и за
разликата над 315лв. до 945,01лв. за лихвата за забава.
Осъдена е ответницата Г. АНГ. Ч., ЕГН **********, от гр.***, да
заплати на ищеца „***“ ЕООД- гр.Пазарджик, ЕИК ***, сумата 4900лв.,
представляваща цена на лек автомобил „Фолксваген Туран“ по договор за
продажба, за който е издадена фактура №1143/21.02.2018г., заедно с лихва за
забава за периода от 22.05.2018г. до 09.12.2019г. в размер 771,74лв. и
законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2019г. до пълното
изплащане на главницата.
Осъдена е Г. АНГ. Ч., да заплати на „***“ ЕООД сумата 319,47лв.,
представляваща разноски за държавна такса по делото.
Осъден е „***“ ЕООД, да заплати на Г. АНГ. Ч. сумата 844,04лв.,
представляваща разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. АНГ. Ч., чрез
пълномощника й адв.М. в частта, в която е осъдена ответницата да заплати
сумата от 2000лв. за лек автомобил „Фолскваген Туарег“, ведно със законната
лихва за забава в размер на 315лв. и законната лихва върху главницата,
считано от 10.12.2019г., както и сумата от 4900лв. за лек автомобил
„Фолксаген Туран“, ведно с лихва за забава в размер на 771,74лв. и законната
лихва върху главницата, считано от 10.12.2019г. до изплащане на главницата.
Счита се, че от събраните по делото доказателства се установява
неоснователност на претенцията на ищеца към Ч. по отношение на целия
претендиран размер.
Твърди се, че правилно съдът приема, че при правилата на чл.193 от
ЗЗД и сл. се прилагат на общо основание в конкретния случай. Счита обаче,
2
че от събраните по делото доказателства не се установява приложението на
чл.193, ал.2 от ЗЗД, с което продавачът се освобождава от отговорност.
Визира се, че след като купувачът е имал възражения относно
изправността на конкретния автомобил, който му е бил предоставен след като
вече е заплатил цената и е оспорил годността му за обичайното употребление,
следва, че собствеността върху вещта не е преминала върху купувача. В този
случай, рискът от повреждането на вещта е бил за продавача и последният е
бил длъжен или да предаде вещ от същия род, но без недостатъци или да
върне получената сума по договора за продажба. При това положение,
вземането на търговеца не е изискуемо, а претенцията му не е основателна,
тъй като самия той се явява неизправна страна по договора.
Твърди се, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на
потребителската стока с договора за продажба, която съществува при
доставянето на стока и се проявява до две години след доставянето, дори и да
не е знаел, за несъответствието. Проявеното бездействие от търговец и
мълчаливия отказ /чрез бездействие/ рекламацията да бъде удовлетворена
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност. Визира се, че с това, ищецът е ограничил правата на
потребителя и е увредил неговите икономически интереси. Следователно е
осъществен общия състав на нелоялна търговска практика по смисъла на
чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Търговецът не само, че не е предприел действия по
удовлетворяване на рекламацията, но е предявил претенция към потребителя
чрез граждански съд.
Сочи се, че ако е знаел, че рекламация за скрити дефекти на автомобила
няма да бъде уважена, потребителят е можел и да не закупи автомобила.
Навеждат се доводи, сочещи некоректност в отношенията между
страните, във връзка с продажбата на лек автомобил БМВ Х5 от ответницата
на брата на ищеца с договор за покупко- продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите №1608/04.06.2018г. от Г.Ч. за сумата от 1000лв.
Твърди се, че в приетата по делото автотехническа експертиза,
пазарната цена на този автомобил е определена на 9857лв,. към датата на
продажбата- 04.06.2018г. или 10 пъти по- висока. Според практиката на ВКС,
нееквивалетността на престациите винаги е основание за нищожност на
договорите. В случая е налице размяна на автомобилите, чрез подставено
3
лице и симулация на действително уговореното.
Сочи се, че за уговорките на страните да се приспадне сумата от
8000лв.от покупната цена на двата автомобила са събрани доказателства от
показанията на свидетеля Даниел Михов и обясненията на ответницата.
Твърди се, че реално договореното и възникнало облигационно
отношение е за замяна на автомобилите с прехващане и цената до размера на
по- малкото задължение, а причината за липса на документалното му
оформяне е изцяло по вина на ищеца- търговско предприятие. С приспадане
на сумата, претенцията на ищеца остава недоказана.
По отношение на процесния автомобил Туарег се визира, че правилно
съда приема показанията на св. Михов за предполагаемата цена на ремонта на
двигателя. Визира се, че последния сочи обаче, сумата от 4000лв., като
допълва, че поне 5000лв. са платени за отстраняване на повредите, като
последното не е взето под внимание и не е коментирано от съда. Вещото лице
в устния си разпит на 06.07.2021г. също говори за ремонт на двигателя на
стойност 5000лв. по данни от ответната страна, макар и да не може да
установи с точност. Приема се, че така или иначе, експертът по приетата по
делото СТЕ констатира установената с констативен протокол от 26.03.2021г.
от сервизна фирма „Никита Комерс“ ЕООД, разлика в данните от
километража на този автомобил от почти 300000км. на показанията на
километража и показанията в моторния компютър в резултат на превъртане
на километража. Вещото лице потвърждава посоченото в протокола, че
разликата може да се дължи на превъртане на километража, като по негово
лично мнение, визуално автомобилът е на повече километри от сочените в
километража. Сочи се, че това само се отбелязва от съда, без да се вземе
предвид при крайните изводи в решението.
Твърди се, че с оглед на изложеното и при наличие на данни за
манипулиране на двигателя на автомобила /няма мотив това да е направено от
ответницата при положение, че още ползва този автомобил/, претенцията за
заплащане на каквато и да е сума по договора за продажба следва да се остави
изцяло без уважение, като неоснователна и недоказана с арг. от чл.26 и 27 от
ЗЗД.
Моли се, решението в неговата обжалвана част да се отмени, а
претенцията спрямо жалбоподателката Ч., да се отхвърли, като неоснователна
4
изцяло.
Моли се за присъждане на разноски.
Постъпила е в срока за писмен отговор от другата страна в процеса
„***“ ЕООД, насрещна въззивна жалба, чрез процесуалния му представител
адв.П.Т. от АК- Пловдив. Със същата се обжалва цитираното по- горе
решение, в частта в която предявения иск е отхвърлен за разликата над
2000лв. до 6000лв. и за разликата над 315лв. до 945,01лв. за лихва за забава.
Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния
и процесуалния закон.
Счита се, че изложените от съда изводи са неправилни.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства не може да се
приеме, че Ч. е уведомила продавача незабавно за констатираните
недостатъци. В този аспект се сочи, че едва с отговора на исковата молба
/януари 2020г./, ответницата прави възражения за състоянието и дефектите на
закупените от нея два броя автомобили през февруари 2018г.
Визира се, че не може да се приеме, че почти две години след
осъществяване на продажбата и приемане на автомобилите е разумен срок, в
които може да се предявяват претенции относно състоянието на
автомобилите. Не се доказани наличието на причини довели до соченото
забавяне, т.е. приема се, че правата на ответницата са преклудирани.
Относно приетата сума необходима за извършване на ремонт на
двигателя на Туарег за сумата от 4000лв. се твърди, че св.Михов не
притежава специални знания, въз основа на които да даде експертна оценка за
стойността на един предполагаем ремонт и не е следвало да се кредитират
свидетелските показания в тази им част.
Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства от които да е
видно, каква е сумата необходима за извършване на ремонт на двигателя и
поради това се приема, че заявената претенция е неоснователна и недоказана.
Искането е да се отмени решението в частта, в която предявения иск е
отхвърлен за разликата над 2000лв. до 6000лв. и за разликата над 315лв. до
945,01лв. за лихвата за забава и се постанови друго с което се уважат изцяло
предявените искове.
5
Моли се за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
В срок на така подадената насрещна въззивна жалба е постъпил писмен
отговор от Г. АНГ. Ч., чрез пълномощника й адв.М..
Твърди се в същия, че подадената насрещна въззивна жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Счита се, че
решението в обжалваната му част е правилно.
В този смисъл се излагат подробни съображения в насока
неоснователност на изложените в нея възражения.
Искането е да се остави в сила решението в неговата обжалвана част с
насрещната въззивна жалба.
Претендират се разноски в настоящото производство.
С въззивните жалби и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв. М. – Оспорваме насрещната въззивна жалба . Поддържаме
въззивната жалба, подадена от моята доверителка. Поддържаме и писмения
отговор на насрещната въззивна жалба. Няма да сочим доказателства. Нямам
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М. : - Ув. окр. съдии, моля да уважите подадената въззивна жалба
и да отмените решението в обжалваната му част, както и да го остави в сила в
останалата част. Подробни съображения сме развили във въззивна жалба, в
писмения отговор на насрещната въззивна жалба, които моля да имате
предвид при постановяването на Вашия съдебен акт. Претендираме разноски
в производството, за което представям списък на разноски.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
13.05.2022 год.
6
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:17
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7