Р Е Ш Е Н И Е № .........
гр.
Плевен, 30. 12. 2015г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
търговско отделение,
на
девети декември ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА година,
в публично заседание ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Х. Д.
като разгледа докладваното от
съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД
№ 72 по описа за 2015 година , за да
се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание по чл. 226, ал.1 от КЗ
,във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД
В Окръжния съд - Плевен е постъпила искова молба ,
подадена от Н.Г.М. ; ЕГН: ********** като
майка и законен представителна малолетната Ф. Н.М., род. На ***г в гр..
Плевен с ЕГН: ********** ,чрез пълномощника си - адвокат С.Н. *** против: ЗД
"БУЛИНС” АД - ЕИК ******със
седалище и адрес на управление, гр.София район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” №
87 представлявано от С. С. П. изпълнителен директор, с която са предявени искове за осъждане на ответника
,който е страна по застрахователен договор, да заплати на ищеца: сумата
200 000 лв. - обезщетение за
претърпените от малолетната Ф. М. неимуществени вреди, на която е причинена
средна телесна повреда в резултат на ПТП
от 11.06.2014г от, виновно причинено от застрахован при
ответника водач, както и законната лихва от деня на ПТП до окончателно
изплащане на обезщетението.
Иска се присъждане и
на направените разноски по делото,
включително и на адвокатско
възнаграждение.
Твърденията на страните:
Твърди се в исковата молба
,че На 11 юни 2014г. Т.Х.Н. *** около 22:00 часа лек автомобил „**** *” с per .№ ******, като се
движил по улица „ ***” с висока
скорост. На улицата играели група деца в това число и малолетната тогава Ф. М.. Децата забелязали лекият автомобил и тръгвали
да бягат от мястото, където играели, но Ф. М. паднала на пътното платно. Поради
движението си с несъобразено висока
скорост, водачът на л.а „****” , не
успял да спре безопасно и преминал през тялото на детето.
В резултат на това, на
малолетната Ф. М. са причинени генерализирано; натъртване /контузия/ на гърди,
корем и таз с охлузвания по лице и гърло, ляво рамо, кръвоизливи по
конюнктивита на двете очи, контузия на гръдния кош с; травматична пневмония,
излив на кръв в дихателната тръба счупване на лявата; тазобедрена ямка, без
разместване, счупване на лявата седалищна кост от тазовия; пръстен, разкъсване
в областта на влагалището, областта между него и аналната област, мозъчно
сътресение. Всички тези увреждания са травматични по своя характер и се е
наложило приемането й за лечение в тежко шоково съС.ие.
Сочи се, че е
налице причинно следствена връзка между
деянието и вредоносният резултат.Уврежданията са резултат от съприкосновение с
движещото се МПС, падане и влачене с притискане от лекия автомобил. На Ф. М. са
причинени средни телесни повреди изразяващи се в затруднено движение на снагата
за повече от месец, довели до разстройство на здравето, временна опасност за
живота
В резултат на деянието на пострадалата Ф. М. са и
причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания за един дълъг
период от време. Здравословното и съС.ие и понастоящем е в доста разклатено съС.ие,
като прогнозата за бъдещо оздравяване е несигурна
Твърди се също така , че по случая е образувано наказателно производство, което е приключило с влязло в сила РЕШЕНИЕ № 103 от
09.02.2015г. постановено по НАХД № 11 от
2015 на РС – Плевен, с което наказателният съд се е произнесъл относно вината
на Т.Х. Н. , като го е признал за
виновен по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал.3,б.”б” от НК, във вр. с чл.
129,ал.2 от НК, и освободил от
наказателна отговорност. На Т.Х.Н. наложил на основание чл.78а НК
административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 2500 лева
Решението е влязла в законна сила на 29.02.2015г.
В исковата молба се твърди, че лекия автомобил марка „****
**” с рег № ****** при управлението на който виновно е причинено ПТП има
сключена застраховка гражданска отговорност в ответното дружество
ЗД „Бул Инс” АД съгласно полица № ****, № 02 , 288217
валидна от 21.04.2014г до 21,04.2015г., което ангажира отговорността на
ответника за обезщетяване на пострадалата за
настъпилите вследствие на пътното произшествие неимуществени вреди –
болки, страдания, неудобства.
Към исковата молба
се приложени следните писмени доказателства:
Заверени от страната копия от : решение № 103 от
09.02.2015г на PC
Плевен; застрахователна полица; актуално
съС.ие от Търговски регистър; у-ние за раждане на Ф. Н. М.; констативен
протокол за ПТП; схема за ПТП; епикриза на Ф. Н. М..
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С отговора ответникът оспорва иска по размер.
На първо място твърди, че е налице на съпричиняване от страна на пострадалата, която се е поставила в превишен риск и без да
положи необходимата грижа за безопасността си, като играе на улицата, като се
позовава на практика на ВС . ППВС №
17/63 година, според което малолетните
лица също могат с поведението си да съпричиняват вредата, по смисъла на чл. 51
ал. 2 ЗЗД.
На следващо място с отговора се
възразява ,че по описаните в Епикризата травми може да се говори за наличие на
четири средни телесни повреди - счупване на таз, белодробна контузия, т.нар
фрактура-луксация на първи и втори поясни прешлени (J11-JI2)
и дълбокото нараняване на перинеума,
като тези травми се посочва да са с неясна диагностика, разминаваща се оценка при
консултациите от специалисти (за прешлените) . Твърди се още ,че никакви данни няма от проведеното лечение и изхода от него. Няма и никакви
данни за възстановителния период и здравословното съС.ие в момента - 10 месеца
след инцидента.
Позовава се на практиката на ВКС по
чл. 290 от ГПК, която обвързва размера на обезщетението с броя , тежестта и
характеристиките на причинените телесни повреди, проведеното лечение,
продължителността и изхода на оздравителния процес, като посочва постановени ,конкретни съдебни катове.
Твърди се още с отговора на исковата молба ,че показателно за тежестта на
травмите, тоест за обществено опасния характер на деяние е и наложеното наказание
по наказателното дело – глоба в размер на
2 500 лева. Предвид изложените доводи се възразява, че исканата сума (200 000 лева) е много
завишена и според приложените от ищеца доказателства, не може да надвишава 40 000 лева и то преди
да бъде отчетено възражението за съпричиняване.
На основание чл.
219 ГПК е направено искане да бъде привлечен
като трето лице помагач на страната на ЗД „БУЛ ИНС”
АД водачът Т.Х. И., ЕГН **********, адрес ***. Правният интерес на ответника по първоначалния иск се
основава на възможността да предяви регресен иск срещу третото лице
помагач, на основание чл. 274 КЗ.
Направено е
искане делото да бъде разгледано в отсъствието на ответника.
Към отговора на исковата молба не са
приложени писмени доказателства.
Заедно с отговора на исковата молба, на
2015г ответникът „ЗД „Бул Инс” АД е подал в ОС- Плевен ОБРАТНА ИСКОВА
МОЛБА Вх. Рег. Д 6342/ 02.06. 2015г. срещу Т.Х.Н. , ЕГН – ********** с адрес: ***
Обратният иск е предявен
в размер на 30 000 лева, като частичен от цялото вземане в размер на 200 000 лева.
Иска се осъждането на Т.Х.Н., ЕГН **********,***” АД, ЕИК ******
сумата, за която бъде осъдено дружеството (главница, лихви и разноски) и след
като я заплати, по първоначалния иск на Ф. Н. М., за ПТП от 11.06.2014 година.
Така постановеното решение да послужи като условно изпълнително основание по
чл. 418 ал. 3 ГПК.
Иска се и присъждане на разноските, по обратния иск и разноските по
първоначалния, за които бъде осъдено застрахователното дружество.
Твърди се в обратната искова молба, че на 11.06.2014 година, в гр. Плевен, при управление на МПС, „****”, с per.
Ха ******, Т.Х.Н., като
неправоспособен водач, виновно причинил
ПТП, в което е пострадала пешеходката -
Ф. М..
Сочи се също така ,че водачът няма правоспособност за
управление на МПС и самоволно е напуснал мястото на ПТП, с което е осуетил
своевременното извършване на алкохолна проба, е нарушил правилата за движение
по пътищата . С оглед на това ,че пострадалата
е предявила иск срещу ЗД “БУЛ ИНС” АД, като застраховател по застраховка „ГО”,
на МПС, „**** **”, с peг. № ******, за вредите причинени й от водача Т.Х.Н., в следствие получени
травми при описаното ПТП, както и иск за лихва върху сумата, която претендира,
от датата на ПТП, в случай, че бъдат установени всички подлежащи на доказване
от ищцата по първоначалния иск Ф. М. факти и застрахователното дружество бъде
осъдено и заплати застрахователно обезщетение, счита че дружеството има право да получи от деликвента, това което
е платено на увреденото лице. Регресният иск за заплатено застрахователно
обезщетение е с правно основание чл. 274 ал. 1 т, 1 и ал. 2 КЗ.
В срока по чл.
372,ал.1 от ГПК от ищеца е подадена допълнителна искова молба.
С
допълнителната искова молба не е направено изменение на предявения иск. Оспорва се възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалата и приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Посочва се ,че пътното платно, на което
е станало пътното произшествие е тясно и не позволява разминаването на два
автомобила ,поради което тази улица не е използвана за движение на автомобили,
тъй като е прекалено тясна и разбита .
Твърди се ,че
след като забелязала движещият се с висока скорост автомобил Ф. М. е тръгнала
да бяга от мястото, където е играела с другите деца, но се е спънала и е
паднала на пътното платно. Водачът на автомобила е видял падналото дете, но е
преминал през тялото му и в последствие е продължил движението си, като с тези
маневри е причинил допълнителни телесни повреди. В стремежа си да избяга от
местопроизшествието подсъдимият е причинил допълнителни телесни увреждания.
Поради това, не може да става въпрос за
съпричиняване, тъй като малолетното дете не се е поставило в превишен риск и с
поведението си не е допринесло за настъпването на вредите.
Оспорва се също така ,възражението на ответника относно размера на
обезщетението.
Посочва се , че съдебните решения относно присъдени
обезщетения, посочени в отговора на ответника
са неотносими към настоящото производство, тъй като съгласно чл.52 ЗЗД , обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Поради това не може по аналогия да се прилагат решения
за други случаи.
Възразява се също ,че
не може да се прави аналогия и
между наложеното наказание в наказателното производство с причинените телесни
увреждания и обезщетения за неимуществени вреди.
Моли съда да даде възможност за ангажираме други
доказателства..
В срока по чл. 373,ал.1 от ГПК не е постъпил от ответника отговор на
допълнителната искова молба..
С Определение № 666 / 08.09.2015г, постановено
на основание чл. 219 от ГПК съдът е намерил искането за основателно и е
конституирал Т.Н. Хунк като трето лице помагач на ответника „Бул Инс „ АД. Приел е за съвместно разглеждане предявения
срещу третото лице помагач от подпомаганата страна - ЗД „Бул Инс” АД, обратен иск - частичен за 30 000 лева от общо
200 000 лева . Разпоредил е на ответника по обратния иск да се изпрати
препис от исковата молба с обратния иск, от исковата молба , допълнителната
искова молба и отговора на исковата молба..
В законния срок, отговор от ответника
по обратния иск не е постъпил.
Съгласно разпоредбата на ч. 104, т.4
от ГПК този спор е родово подсъден
на Плевенския окръжен съд, предвид
цената на иска.
С определение по реда на чл. 374 от ГПК съдът се е
произнесъл по доказателствените искания на страните ,като им е връчил и проекта
си за доклад по делото и е приел като доказателство по делото служебно
изисканото и приложено НАХД № 11/ 2015г по описа на Плевенския районен съд.
В дадения от съда срок, от страните не са постъпили
становища и възражения по доклада.
Ищецът в открито
съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. С.Н. , поддържа предявения иск и
моли да бъде уважен в пълния му предявен
размер, като излага подробни съображения в представените писмени бележки.
Ответникът ЗД”Бул Инс”
АД не се представлява и не заема становище в открито съдебно заседание, не
представя писмени бележки и реплики в дадения от съда срок.
Пълномощникът на Т.Т.Х.Н.
- трето лице помагач и ответник по евентуално предявения обратен иск – адв. Л.Г.,
изразява становище в открито заседание, че размерът, в който е предявен искът е
прекомерен ,като съответен на тежестта
на причинените увреждания и не отговаря
на принципите за справедливост.
Окръжният съд като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:
Безспорно е между страните и това се установява от приложеното като
доказателство по делото, влязло в сила РЕШЕНИЕ № 103 от 09.02.2015г., постановено по НАХД № 11 от 2015 на РС – Плевен, че наказателният
съд се е произнесъл относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на Т.Т.Х.Н., като го е признал за
виновен по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал.3,б.”б” от НК, във вр. с чл.
129,ал.2 от НК, за това че:
На 11.06.2014 година в град Плевен, при
управление на МПС – лек автомобил “ **** **” с рег. № ***** АК, нарушил правилата за движение по пътищата: Чл. 20
(1)
ЗДП , чл. 116 ЗДП „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора; Чл. 117 ЗДП -При
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост - и да спре; Чл. 123
ал. 1 ЗДП Водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен:
1. без да създава опасност
за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието;
2. когато при
произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи;
б) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи;
в) до пристигането на органите по буква "б", съобразно
необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ
на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на
движението, както и да не променя съС.ието му до идването на органите на
Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози
до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне
на мястото на произшествието”, по
непредпазливост ПРИЧИНИЛ на
Ф. Н. М. ***, ЕГН **********, средни телесни повреди, изразяващи се в
затруднено движение на снагата за повече от месец поради счупване на два поясни
прешлена без разместване както и на тазовите кости, довели трайно затруднение
движението на снагата за повече от месец и представляващи разстройство на здравето, временно опасно за
живота на пострадалата – престъпление по 343 ал. 3 б. А, вр. чл. 342 ал. 1
във вр. Чл. 129 ал. 2 във вр. Ал. 1 НК, като на основание чл. 78 А от НК ГО
ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И му НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – глоба в полза на
държавата в размер на 2 500 лв.
Решението е влязл в законна сила на 29.02.2015 г.
Не се спори също така между страните и е видно
от писменото доказателство на л. 9, че лекият автомобил марка „**** ***” с рег
№ ****** при управлението, на който виновно е причинено ПТП има сключена застраховка
гражданска отговорност при ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД, съгласно полица
****, № 02 , 288217 валидна от 21.04.2014г до 21,04.2015г., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на пострадалата малолетна, чрез
законния й представител, за настъпилите вследствие на пътното
произшествие неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства, както и
последвалите здравословни усложнения от претърпените травми.
Не се спори между страните ,че към момента на ПТП, от което е пострадала
малолетната Ф. М., водачът на МПС – Т.Т.Х.Н.,
конституиран като трето лице помагач на ответника и като ответник по предявения
срещу него обратен иск, не е имал придобита правоспособност за водач на МПС. С определението си по чл. 374 от ГПК, съдът е
задължил ответника да представи заверен препис от застрахователната полица,
което задължение ответникът не е изпълнил.
Поради това и на основание чл. 161 от ГПК съдът намира това обстоятелство за
доказано, тъй като ответникът е създал пречки за събиране на това доказателство.
Спорни в
настоящото производство са въпросите: налице ли са предпоставките на чл. 226,ал.1 от КЗ за
ангажиране отговорността на
застрахователя; ищецът представлява ли
увредено лице , спрямо което ответното застрахователно дружество е отговорно; претърпяла ли е малолетната пострадала описаните
в исковата молба неимуществени веди; налице ли е прята и непосредствена причинна
връзка между настъпилото на 11 юни 2014г в гр. Плевен ПТП по вина на застрахования
Т.Н.Х. и претърпените от малолетната Ф. М. болки страдания, за които се търси
обезщетение, има ли съпричиняване от страна на малолетната пострадала за
настъпването на ПТП и в каква степен, какъв е справедливия размер ,в който
следва да бъдат обезщетени тези вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК за
гражданският съд, който разглежда последиците от деянието е задължителна
влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това: извършено ли е
деянието, авторството, неговата противоправност и вината на дееца. С оглед на
това, от влязлото в сила решение на РС-
Плевен, постановено по НАХД № 11/ 2014г се установява от фактическа страна ,че
на 11 юни 2014 година третото лице – помагач Т.Т.Х.Н. *** лек автомобил „**** ***” с рег.
№ ******. Около 22 часа подсъдимият се
движел по улица „Изток” в гр. Плевен с висока скорост, несъобразена с пътните
условия скорост. На улицата играела пострадалата Ф. с други деца. Децата
забелязали приближаващият се лек автомобил управляван от Т.Т.Х.Н. и побягнали при което Ф. се спънала и паднала на платното
за движение. Водачът видял децата от достатъчно разС.ие,но поради високата
несъобразена скорост не успял да спре и прегазил падналото дете Ф. М., като
минал с лекия автомобил през тялото й. Спрял и върнал лекия автомобил назад
,като при това движение пострадалата останала под автомобила и била влачена по
улицата. Въпреки това не спрял, а избягал от местопроизшествието. В резултат на
настъпилото ПТП, на Ф. М. са причинени: спукване на два поясни прешлена, счупване
на тазовите кости, довели до трайно затрудняване движението на снагата и
представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалата, квалифицирани от наказателния съд като средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани
гласни доказателствени средства, приети като писмени доказателства по делото са
епикризите за лечението на пострадалата и резултатите от проведените медицински
изследвания. С определението си по чл. 374 ГПК, съдът е допуснал и назначил
комплексна съдебно - медицинска експертиза.
От представените и приети като писмени доказателства
по делото копия от епикризи, издадени от УМБАЛ гр. Плевен и УМБАЛ „Пирогов”
гр.София както и от заключението на комплексната съдебно – медицинска
експертиза, изготвено от вещите лица д-р М.Е. и Д-р Х.Г. , което не е оспорено
от страните се установява следното:
В резултат на настъпилото ПТП на 11 юни 2014г около 23:00 часа, през
Спешно отделение, пострадалата Ф. М. постъпва в
операционната зала неконтактна в тежко общо съС.ие , с видими охлузвания
по лицето, крайниците и тялото с голяма разкъсно контузна рана в областта на
седалището, ангажираща влагалище и ано-
ректалната област. При направените изследвания се открива фрактура по
междупрешленните дискове, неразместена фрактура на ляв ацетаблулум и на
исшиадичната кост, мозъчно сътресение. При направено рентгеново изследване се
открива хемоторакс с излив в дясната
гръдна половина. Пристъпва се към оперативна намеса , при която се почистват
и промиват раните, направен е шев на
влагалището, както и на разкъсаните тъкани на седалището, съчетано с пластична
корекция; отворена е коремната кухина и
е изведен изкуствен анус, поради открито разкъсване на аналния сфинктер. На
12.06.2014г по спешност
пострадалата е въведена в операционната
от екип белодробни хирурзи за отвеждането на съсиреци и кървенист секрет запушващи
левия главен бронх. Поради риск от повторно запушване на пострадалата е
направена трахеостома.
На 20 януари 2015г. пострадалата Ф. М. постъпва във ІІ-ра хирургична клиника с
картина на непълно чревно запушване( субилеус). На 27.04.2015г Ф. постъпва в
Институт „Пирогов” поради болки в корема, гадене, повръщане ,липса на дефекация
от изкуствения анус. На 07.05.2015ф отново е предприето оперативно лечение, тъй
се установява увреждане на външния сфинктерен мускул и на десния повдигач на
ануса. Извършена е пластична операция. На 30 09.2015г детето отново постъпва в „Пирогов” със симптоми на чревна непроходимост. СъС.ието е овладяна ,като е насрочена планова операция за м.
февруари 2016г. за корекция на сфинктерните мускули.
От доклада на вещите лица, изслушани в открито
съдебно заседание е видно ,че в резултат на прегазването с лекия автомобил,
управляван от Т.Н.Х., на пострадалата Ф. М. са причинени множество сериозни
травми с последвали от тях сериозни здравословни усложнения. Освен
комбинираната средна телесна повреда изразяваща се в спукването на два поясни прешлени и на тазови
кости довели до трайно затруднение движението на снагата и мозъчното
сътресение, представляващо съС.ие временно опасно за живота на пострадалата, за
което Т.Н. е осъден по НАХД № 11/ 2015г по описа на РС- Плевен, на пострадалата
в резултат на станалото ПТП са причинени
още : разкъсване на аналните сфинктери,както и на влагалището, и запушване на левия бронх, поради което се е
наложило да и бъде направена трахеостомия, както и оперативно да се изведен
противоестествен анус през коремната стена, поради невъзможност за нормална
дефекация. Настъпилите усложнения наложили допълнителна оперативна намеса,
включително и пластика на разкъсаните сфинктери и влагалище. Вещите лица обясняват, че прекъсването на
влагалището към момента на извършения
преглед и изготвяне заключението е налице, което препятства забременяването и износването на плода. Също
така ,вещите лица отговарят че не е възможно да се прогнозира вероятния изход
от планираните през 2016г операции за
по- нататъшно лечение и възстановяване влагалището и нормалната дейност на
аналните сфинктери,тъй като при пълното унищожаване се прекъсва контакта с
централната нервна система.
Съдът е приел заключението на комплексната съдебно- медицината експертиза, тъй като е
обективно, пълно и обосновано на доказателствата по делото и извършения личен преглед на пострадалото
дете. Заключението е компетентно защитено от гледна точка на медицинската наука
с оглед данните в медицинската документация.
От показанията на разпитаната св. З. М., се
установява, че след катастрофата , пострадалото дете е претърпяло множество
операции. Не можела да диша ,поради
което и била поставена тръба през гърлото.
В резултат на причинените и травми Ф. станала затворена, избягвала да контактува с други
деца, тъй като те я отбягват, казват и ,че мирише лошо и тя се срамувала от
изведения противоестествен анус. Често повръщала ,плачела и отказва да посещава
училище.
Св. М. А. дава показания, че познава пострадалото дете
,тъй като са съседи. След инцидента с
колата разбрал от близките и, че са я
оперирали няколко пъти. В момента детето било затворено, отбягвало децата,
защото не може да се изхожда по естествен път. Децата също бягали настрана от
нея.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226 ,ал.1 от КЗ, следва
да са налице следните, кумулативно предвидени предпоставки: валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
лекия автомобил и ответното застрахователно дружество, предпоставките по чл. 45
от ЗЗД, пораждащи отговорността на
прекия причинител на вредител спрямо увредения. Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на вредите , твърдяни от ищеца, които следва да са в пряка и непосредствена
причинна връзка с деликта.
При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема ,че в
настоящия случай са налице всички предпоставки
на чл. 226,ал.1 от КЗ, поради което е ангажирана отговорността на ответника – застрахователя ЗД”Бул Инс” АД гр. София по отношение на деликвента Т.Х.Н. спрямо ищеца, като законен представител на увредената от
пътното произшествие малолетна Ф. М.. На основание валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника,
съгласно полица ****, № 02 , 288217 валидна от 21.04.2014г до 21,04.2015г,
отговорността на водача на л. а. „**** ***” с рег. № ******, пряк причинител на
вредата е застрахована. По силата на този застрахователен договор ответното
дружество се е задължило да покрие в границите на застрахователната сума,
определена в договора, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования причинител,
спрямо увредения , по силата на влязлото в сила Решение № 103 /
09.02.2015г на Районния съд – Плевен,
VІІ-ми наказателен състав, постановено по НАХД № 11/ 2015г., което е
задължително за съда, и с което Т.Х.Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 3 б. А, вр.
чл. 342 ал. 1 във вр. Чл. 129 ал. 2 във вр. Ал. 1 НК .
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът приема ,че прекият причинител на вредата Т.Х.Н.
е извършил виновно противоправно деяние , в резултат на което на 11 юни 2014 година
в гр. Плевен е настъпило ПТП, при което
на пострадалата Ф. М.са причинени следните травматични увреждания : фрактура на
два междупрешленните дискове,
неразместена фрактура на ляв ацетаблулум и на исшиадичната кост, голяма
разкъсно контузна рана в областта на седалището с разкъсване на влагалището
както и на аналните сфинткери в ано-
ректалната област,мозъчно сътресение, хемоторакс с излив в дясната гръдна половина .
Това е наложило спешна оперативна намеса , при която се почистват и промиват раните, направен е шев на
влагалището, както и на разкъсаните тъкани на седалището, съчетано с пластична
корекция; отворена е коремната кухина и
е изведен изкуствен анус. На 12.06.2014 се наложила оперативна намеса от екип белодробни хирурзи за отвеждането на
съсиреци и кървенист секрет, поради което на пострадалата е направена трахеостома.
В пряка и непосредствена причинна връзка са причинените от настъпилото ПТП
травми на Ф. М. са и последвалите здравословни усложнения:
На 20 януари 2015г. поради настъпило в резултат на
травмата усложнение - непълно чревно
запушване( субилеус) се наложила отново оперативна намеса. Настъпилото ново усложнение – чревна
непроходимост наложило нова оперативна намеса на 27.04.2015г
На 07.05.2015г поспадалата е постъпила в
Институт „Пирогов”, тъй като се установява увреждане на външния сфинктерен
мускул и на десния повдигач на ануса.
Извършена
е пластична операция. На 30 09.2015г детето отново постъпва в „Пирогов” със симптоми на чревна непроходимост. Горепосочените усложнения
са в пряка причинна връзка с причинените на пострадалото дете разкъсвания в
тазовата и аналната област в резултат на това ,че е била двукратно прегазена от
лекия автомобил, управляван от Т.Х..
Съдът намира ,че ответникът не е
доказал възражението за наличие на съпричиняване към настъпилия вредоносен резултат
от страна на пострадалата Ф. М.. С отговора на исковата молба, ответникът е
възразил,че пострадалата Ф. М. е играела на улицата, на която е била блъсната
,като по този начин се е поставила в
превишен риск без да положи необходимата грижа за безопасността си.
В подкрепа на тези фактически
твърдения ответникът не е ангажирал доказателства. Гражданският съд е обвързан
от влязлото в сила решение на наказателния съд относно приетия за установен от
него механизъм на пътното произшествие , при което Ф. М. е била прегазена от
лекия автомобил ,управляван от третото лице – помагач- Т.Х. , в това число и
относно установената скорост ,с която се е движел ,възможността на да възприеме
своевременно децата играещи на пътя и възможността да спре безопасно, както го
задължава разпоредбата на чл. 117 от ЗДП. Видно от Решението на РС- Плевен по НАХД№ 11/
2015г., Т.Х. е управлявал лекия автомобил с несъобразена с конкретните пътни
условия скорост, нарушил е разпоредбите на чл. 20,ал.1 , чл. 116, чл. 117 и чл.
123 ,ал.1 ЗДП. Имал е техническа възможност своевременно да забележи децата, в
число и пострадалата,паднала на пътното платно както и да спре безопасно, което
е бил длъжен да направи още при
първоначалното възприемане , че на пътя или в близост до него има деца. По
делото не са представени доказателства, от ответника , от които да се установи,
че с някакво свое поведение , пострадалата е сама е допринесла за настъпването
на горепосоченото ПТП, с което е
попречила на водача на МПС да предотврати произшествието и поради това е била
прегазена.
Установен е вредоносният резултат, вината на дееца
както и наличието на причинна връзка между противоправното деяние и увреждането
на пострадалата Ф. М., представлявана по закон от ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства
,съдът намира за установено ,че претърпените от Ф. М. неимуществени вреди, са в пряка причинна
връзка с описаните по- горе травми, причинени в резултат на процесното ПТП. Неимуществените вреди в случая се състоят се в
интензивни и продължителни болки и страдания, негативни емоции и притеснения, в резултат на причиненото
трайно нарушаване движението на снагата за повече от месец. Освен това в продължение година и половина, пострадалата е била
подложена няколкократно на хирургични интервенции за възстановяване чревната
проходимост, възстановяване и пластика на анални сфинктери,както и на смазаното влагалище. През коремната стена се е наложило
извеждането на противоестествен анус, тъй като дефекация по естествен път в
резултат на причинената и от ПТП травма е била невъзможна. Претърпяла е и трахеостомия в резултат на
натъртения бял дроб. Повече от
осемнадесет месеца малолетното дете търпи
интензивни физически и душевни страдания в резултат на настъпилите от
травмата усложнения, като и до момента не е настъпило пълно възстановяване и прогнозата за в бъдеще не е сигурна. Тези страдания са в резултат на причинените травми - пряка последица от
транспортното произшествие, станало на 11 юни 2014г.
Ето защо,
съдът намира искът с правно основание по чл. 226,ал.1 от КЗ за доказан по
основание.
При
определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, с оглед критерия за справедливост ,
съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид заключението комплексната съдебно- медицинска експертиза, представените писмени доказателства – епикризи
и медицински изследвания ,както показанията на разпитаните свидетели, които са
в пълно съответствие помежду си.
От анализа на
доказателствата безспорно се установява ,че в резултат на настъпилото на 11 юни
2014г в гр. Плевен ПТП на малолетната Ф. М. е причинена комбинирана средна
телесна повреда, която съгласно правилата на НК, наказателният съд по НАХД №
11/ 2015г по описа на Районния съд – Плевен е
квалифицирал като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,ал.2,във
вр. с ал. 1 от НК, довело то трайно затруднение за повече от месец движението
на снагата.
За отчитането тежестта, интензивността и
продължителността на всички претърпени от пострадалата физически болки,
страдания , неудобства, също и преживените
от нея притеснения и душевни страдания, съдът взе предвид, че в действителност
на пострадалата Ф. М. са причинени освен установената от наказателния съд комбинирана средна телесна повреда(
формулирана като средни телесни повреди), и други телесни увреждания ,
констатирани при приемането й в Спешено отделение, а именно: приета е в хирургията На УМБАЛ в тежко общо съС.ие
, с видими охлузвания по лицето, крайниците и тялото с голяма разкъсно контузна
рана в областта на седалището, засягаща влагалище и ано- ректалната област с
прекъсване на фекалния пасаж ; мозъчно сътресение; хемоторакс с кръвоизлив в дясната гръдна
половина , което наложило незабавна оперативна намеса , при която се почистват
и промиват раните, направен е шев на
влагалището, както и на разкъсаните тъкани на седалището, съчетано с пластична
корекция; отворена е коремната кухина и
е изведен изкуствен анус, поради открито разкъсване на аналния сфинктер. На
12.06.2014г по спешност
пострадалата се е наложило повторно
влизане в за отвеждането на съсиреци и
кървенист секрет запушващи левия главен бронх, пострадалата е направена трахеостома;
В резултат на разкъсване аналните сфинктери са настъпили здравословни
усложнения довели няколкократно до чревна непроходимост. Това съС.ие, опасно за
живота е наложило пострадалата да претърпи четири последователни операции, за
преодоляването на това усложнение , съответно на 20.01.2015г във ІІ- хирургична клиника УБМАЛ – Плевен,
на 27.04.2015г, на 07.05.2015г и на 30.09.2015г – в ИНСТИТУТ „ПИРОГОВ” гр.
София.
Въпреки проведеното лечение, не е настъпило пълно
възстановяване и до момента, поради което
е планирана операция в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ” – София през м. февруари 2016, с неясна прогноза
относно възможността за пълно възстановяване.
Описаните травми освен ,че са довели до невъзможност
за нормална дефекация и нарушаване
целостта на влагалището , което от своя
страна води до невъзможност за забременяване и износване на плода,
представляват общо разстройство на здравето поС.но опасно за живота, съгласно
Постановление № 3/ 27.09.1979 на Пленума
на ВС. От така установените по делото факти е видно ,че в резултат на травмите , причинени при
процесното ПТП, здравето й е сериозно увредено за продължителен период от време
– година и половина, през което време няколкократно е възниквала опасност за
живота й, поради възникване на илеус – чревна непроходимост , наложила спешна
оперативна намеса. Пострадалата е търпяла
значителни по интензивност физически и душевни страдания и неудобства, както в
резултат на общо увреденото си съС.ие ,също и в резултат на претърпените
хирургически операции и пост опаретивен период.
Следва да се отчете обстоятелството, че пострадалата
към момента на произшествието е била само на дванадесет години - в граничната
възраст между детството и юношеството в която младежите са особено тежко
преживяват дори най- незначителните дефекти във външния си вид. Толкова по –
драматично и тежко е преживяла и продължава да преживява Ф. и до момента наличието такъв тежък недъг,
какъвто представлява изведен през коремната стена анус , който отправя
отпадъчните вещества в колектор залепен
на кожата.
От показанията на разпитаните свидетели З. М. и М. А.
се установява, че пострадалата след излизането си от болницата плачела често,
страдала от повръщане и главоболие. Станала затворена, тъй като другите деца я отбягвали заради лошата
миризма. Тя сама страняла от тях , станала потисната и тъжна , отказвала по същата
причина да посещава училище, защото се срамувала. Допълнителни страдания и тревоги Ф. преживява
и до настоящия момент във връзка с опасенията, че няма да може да бъде
възстановена и детеродната й способност,тъй като оздравителният процес не е
приключил и е с неясен изход.
Несъстоятелни са доводите на ответника, изложени в
отговора на исковата молба, че размерът на дължимото обезщетение следва да се
прецени и с оглед вида и размера на санкцията, която наказателният съд е
наложил на дееца. В наказателното производство, при определяне вида и размера
на наказанието съдът се ръководи от целите на наказанието предвидени в
разпоредбата на чл.36 от НК,насочени към поправянето и превъзпитаването на
дееца, както и от обстоятелствата предвидени в чл. 54 от НК, имащи отношение
към степента на обществена опасност на деянието и дееца. Обстоятелството
,че Наказателният кодекс задължава съда
при наличието на определени условия да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК,
както и размерът на глобата ,не може да служи като предпоставка за определяне
размера на обезщетението за претърпените от пострадалия неимуществени вреди.
Преценявайки вида и характера на причинените травми и
увреждания, продължителността, интензитета и характера на претърпените
физически и душевни страдания, както и
предвид обстоятелството, че и към
настоящия момент оздравителният процес не е приключил , съдът намира ,че на
основание чл. 52 от ЗЗД на ищеца, като законен представител на малолетната Ф. М.
следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
80 000 лева. В този размер съдът намира ,че обезщетението в достатъчна степен
компенсира претърпените до момента от
пострадалата Ф. М. болки и страдания, поради което в този размер искът е
основателен и следва да бъде уважен. Върху тази сума се дължи на основание чл.
86 от ЗЗД и законната лихва, считано от датата на увреждането 11 юни 2014г до
окончателното й изплащане. За разликата
до предявения с исковата молба размер от 200 000 лева искът се явява прекомерно завишен и поради
това неоснователен, поради което следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, тъй като ищецът е освободен
от внасянето на такси и разноски и на
основание чл. 78,ал.6 от ГПК, във вр. с чл. 83,ал.1,т.4 от ГПК, ответното
дружество следва да заплати на Окръжния
съд – Плевен дължимата държавна такса в размер на 3 200 лева върху
уважения размер на иска, както и деловодните разноски в размер на 500 лева,
направени от бюджета на съда за
възнаграждение на вещите лица.
На основание чл. 38,ал.2 от Закона за
адвокатурата, съдът определя възнаграждение на адвокат С.Н., за осъществените
безплатна правна защита и съдействие по делото, като пълномощник на ищеца,
съразмерно на уважената част от иска. Размерът на адвокатското възнаграждение
следва да е не по- ниско от минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 9.07.2004 г. Обн.,
ДВ, бр. 64 от 23.07.2004г. . Предвид горните разпоредби, размерът на дължимото възнаграждение на адв. С. Н., съдът определя
на 6000 лева, съобразно уважения размер на исковете, което ответникът следва да му заплати.
С оглед направеното искане,на основание чл. 78,ал.3 от ГПК в полза на
ответника ЗД”Бул Инс” АД следва да бъдат присъдени направените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8000 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска .
По предявения обратен
иск:
С оглед уважаване на първоначално предявените искове, съдът намира, че следва да се
произнесе по предявения от застрахователя срещу прекия причинител на вредата,
при условията на евентуалност обратен иск, предявен като частичен в размер на 30 000
лева от цялото вземане в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането.
От изложените в обратната искова молба обстоятелства
е видно ,че претенцията на ищеца по обратния иск се основава на твърдението ,че Т.Х. е допуснал ПТП управлявайки лек
автомобил без да има съответната правоспособност. Освен това напуснал
местопроизшествието ,като осуетил
своевременното извършване на алкохолна проба.
С оглед на това , съдът намира че правното основание
на предявения срещу третото лице помагач на ответника обратен иск по чл.
274,ал.1 ,т.1 от и ал. 2 от КЗ.
От събраните по делото доказателства е установено, че
между ЗД "БУЛ ИНС" АД и собственика на лекия автомобил „**** ***” с
рег.№ ****** е сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" за този автомобил ,
обективиран в застрахователна полица по застрахователна полица N ****, № 02
288216 валидна до 21.04.2015г.
С влязлото в сила Решение № 103 на Районния съд –
Плевен , постановено по НАХД № 11/ 2015г e прието, че ответникът по обратния иск Т.Х.Н. е признат за виновен за
горепосоченото деяния, осъществяващо състава на престъпление по чл. 343, ал.3
пр.1, б."а", чл. 342, ал.1 от НК, като деецът е избягал от
местопроизшествието. В мотивите към решението, наказателният съд е приел за
установено ,че третото лице помагач на ответника по главния иск и ответник по обратния иск няма придобита правоспособност за управление
на МПС. Това твърдение не е оспорено третото лице помагач и ответник по обратния иск и се установява също
така от приложената на л. 43 от Досъдебното производство към НАХД № 11/ 2014г, справка от ОД на МВР- Плевен.
По делото ищецът по обратния иск не е ангажирал
доказателства, от които да се установи ,че деликвентът Т.Х. е избягал от
местопроизшествието ,за да осуети проверката за употреба на алкохол. С оглед на
това ,съдът намира ,че предявеният на това основание иск се явява недоказан.
Съгласно чл. 274, ал.2 КЗ, Застрахователят по риска
"Гражданска отговорност" има право да получи от лицето, управлявало моторното превозно
средство без свидетелство за управление, обезщетението платено на пострадалия.
Предвид изхода на делото по първоначалния иск с правно основание по чл.
226,ал.1 от КЗ, който е уважен от съда
до размер на 80 000 лева, обратният иск се явява доказан по основание.
С оглед гореизложеното , съдът намира ,че обратният
иск , предявен частично на основание чл.
274, ал.2 от КЗ вр. чл. 219, ал.3 от ГПК
е основателен и следва да бъде уважен в
предявения частичен размер. Съдът намира, че ответникът Т.Х. следва да бъде
осъден да заплати на застрахователното дружество, сумата 30 000 лева, в който размер е предявен,
като частичен от цялото обезщетение за неимуществени вреди в размер от 80 000 лв, в който размер застрахователното
дружество е осъдено да заплати на пострадалата във връзка с първоначално
предявените искове.
Предвид направеното искане и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът по обратния иск, следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за заплащане на държавна такса, в размер на 1 200
лева върху уважения размер на обратния иск,
както съразмерна част от деловодните
разноски -187.50 лева, които ЗД”Бул Инс”
АД - ответник по първоначалния иск е осъден да заплати в полза на Окръжния съд
– Плевен за възнаграждение на вещите
лица.
Съразмерно на уважената част от първоначално
предявения иск, ответникът по частично предявения обратния иск следва за
заплати на ищеца ЗД”Бул Инс” АД и частта
от адвокатското възнаграждение, което Застрахователят е осъден да заплати
на адв. С.Н. на основание чл. 38, ал.2
от ЗА, а именно в размер на 2 500 лева.
Мотивиран от горното Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226,ал.1 от КЗ ЗД "БУЛИНС” АД - ЕИК ******със седалище и адрес на управление, *****
представлявано от С. С. П.- Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на от Н.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** като майка и
законен представителна малолетната Ф. Н. М., родена на ***г в гр.. П. с ЕГН: **********,
СУМАТА 80 000 лева (Осемдесет хиляди лв.) представляваща обезщетение за претърпените от Ф. Н. М.
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ за претърпени от нея болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП станало на 11 юни
2014г в гр. Плевен, причинено от виновното поведение на Т. Х.Н.,***
при управлението на лек автомобил „**** *”
с рег. № ******, застрахован при ответното дружество, ведно със
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху посочената сума ,считано от датата на увреждането 11 юни
2014година до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н.Г.М. ЕГН **********, като
майка и законен представителна малолетната Ф. Н. М., ЕГН: **********, срещу ЗД "БУЛИНС” АД - ЕИК ****** със седалище и адрес на управление,
гр.София район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 представлявано от С. С. П.-
Изпълнителен директор, с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД за разликата над 80 000 лева до
предявения размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва от
деня на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание
чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата ответника ЗД "БУЛИНС” АД - ЕИК ****** със седалище и адрес на управление, ****
представлявано от С. С. П.- Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на пълномощника
на ищеца адвокат С. Н. ***, служебен
адрес: гр. Плевен, ул.”Ресен4 № 8б, АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ в размер на
6 000 лева ( Шест хиляди лв.), съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ищеца Н.Г.М.
ЕГН **********, с адрес *** ,като майка и законен представител на
малолетната Ф. Н. М., ЕГН: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ответника ЗД "БУЛИНС” АД - ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление, ************** представлявано от С. С. П.- Изпълнителен
директор направените ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ в размер на 8 000 лева, за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗД "БУЛИНС” АД - ЕИК ****** със седалище и адрес на управление,
гр********** представлявано от С. С. П.-
Изпълнителен директор, на основание чл. 78,ал.6,във вр. с чл. 83,ал.1, т.4
от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОКРЪЖНИЯ СЪД гр.
Плевен ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 3 200 лева (Три хиляди и двеста лв.)
върху уважения размер на иска, както и ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ в размер на 500 лева,
направени от бюджета на съда за възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА Т.Х.Н. , ЕГН – **********, адрес *** а ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛИНС” АД - ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление, *************** представлявано от Изпълнителния директор С. С. П. ,
на основание чл. 274,ал.2 от КЗ СУМАТА
от 30 000 лева (Тридесет хиляди лв.) представляваща ЧАСТ от присъдено на Н.Г.М. ЕГН **********, с адрес *** ,като майка и
законен представител на малолетната Ф. Н. М., ЕГН: *********
обезщетение за НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, цялото в размер на 80 000 лева, което
ЗД”Бул Инс” АД е осъдено да заплати, за причинени болки и страдания, в резултат
на пътнотранспортното произшествие станало на 11 юни 2014г в гр. Плевен ,причинено от виновното поведение
на Т. Х.Н.,*** при управлението
на лек автомобил „**** ***” с рег. № ******,
ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху посочената сума ,считано от датата на
увреждането 11 юни 2014година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.Х.Н. , ЕГН – **********, адрес *** а, ДА
ЗАПЛАТИ на ответника ЗД "БУЛИНС” АД - ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление*************** Представлявано от Изпълнителния
директор С. С. П.: СУМАТА 1 200 лева ( хиляда и двеста лв.) представляваща деловодни разноски направени
от ЗД „Бул Инс” АД за заплащане държавната такса по предявения частичен обратен
иск ; СУМАТА 2 500
лева (Две хиляди и петстотин лв.) представляваща присъдено възнаграждение на адвокат С.Н.,***” АД е осъдено да му заплати за процесуално
представителство, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА и СУМАТА 187.50 лева, представляваща
съразмерна на уважения обратен иск част от
ДЕЛОВОДНИТЕ РАЗНОСКИ, които на основание чл 78, ал.6 от ГПК ЗД”Бул Инс”
АД е осъден да заплати в полза на
Окръжния съд – Плевен, за възнаграждение
на вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано
пред Апелативния съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: