Р Е
Ш Е Н И Е
номер 62
16.04.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
втори април 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 746 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и
чл. 92 ЗЗД и чл. 121 ЗЗД, а при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД и
чл. 121 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Финансцентър” ЕООД срещу Е.Т.Й. и А.Г.Г.. Ищецът
твърди, че с договор за потребителски кредит № 3000683 от 17.07.2017 г.
отпуснал на ответника Е.Й. като кредитополучател потребителски заем в размер на
1500 лв., срещу задължението за връщането му на 24 равни месечни вноски от по
92,59 лв., при лихвен процент от 41% от главницата на годишна база и
възнаградителна лихва за целия срок на договора в размер на 722,16 лв., с краен
срок на договора до 17.07.2019 г., всички описани в погасителен план към
договора – Приложение № 1. Твърди, че вторият ответник подписал договора като
солидарен длъжник, като поел отговорност да отговаря за всички задължения по
договора. Твърди, че кредитът бил изцяло
усвоен от ответницата Й. на 17.07.2017 г. безкасово. Твърди, че ответницата Й.
е погасила общо сумата от 1358 лв., с които били погасени както следва: 336,29
лв. главница, 367,57 лв. договорна лихва, 5,86 лв. наказателна лихва по т.4 от
договора, 45 лв. такса по т.5.1 от договора, 603,28 лв неустойка по т.11.3 от
договора. Твърди, че на 17.07.2018 г. договорът бил преобразуван като
предсрочно изискуем поради просрочие на вноски с повече от 30/90 дни, като на
ответниците на 20.07.2018 г. били изпратени уведомления за това. Твърди, че към
настоящия момент задължението на ответниците било в общ размер на 3232,91 лв.,
от които 1163,71 лв. главница, 142,65 лв. договорна лихва за периода от
17.04.2018 г. до 17.07.2018 г., 1926,56 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение за представяне на гаранция за изпълнение в 7 дневен срок съгласно
основание т.11.3 и т.35 от договора. Твърди, че за претендираните суми била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 558/2018 г. Поради
това иска от съда да признае за установено вземането му срещу ответниците по
заповедта за изпълнение, а при условията на евентуалност предявява осъдителни
искове срещу двамата ответници за солидарно осъждане за
заплащане на сумата от 1163,71 лв. главница, ведно със законната лихва от
26.20.2018 г. до изплащането, сумата от 228,39 лв. договорна лихва за периода
от 17.04.2018 г. до 17.10.2018 г., сумата от 1206,56 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение на основание т.11.3 от договора, и сумата
от 540 лв. неустойка на основание т.35 от договора, в случай на приемане
за ненастъпила на предсрочната изискуемост по кредита и
отхвърляне на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Претендира разноски. Представя писмени бележки.
В срока по
чл. 131 от ГПК и конкретно с възражението по чл. 414 ГПК, депозирано по
ч.гр.д. № 558/2018 г. на РС-Раднево, въведено в процеса и разгледано съгласно
указанията на т.11а на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответницата Е.Т.Й. е
направила обосновано възражение, че не дължи претендираната сума, тъй като е
погасила кредита изцяло чрез плащане на кредитния консултант Г.П. и би трябвало
ищецът да търси парите от нея, за което е приложила разписка № 4047/20.11.2017
г. за сумата от 1615 лв.
В срока по
чл. 131 от ГПК и конкретно с възражението по чл. 414 ГПК, депозирано по ч.гр.д.
№ 558/2018 г. на РС-Раднево, въведено в процеса и разгледано съгласно
указанията на т.11а на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът А.Г.Г.
е направил обосновано възражение, че не дължи претендираната сума, тъй като ответницата
Е.Т.Й. е
погасила кредита изцяло чрез плащане на 20.11.2017 г.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, тъй като се
претендира същото вземане по заповедта за изпълнение и срещу същите длъжници
/без значение е обстоятелството, че в заповедта за изпълнение неустойките са
посочени отделно, а в исковата молба поотделно в обстоятелствената част и сумарно
в петитума, но пък с посочени две основания за дължимост на неустойката, както
са посочени в обстоятелствената част/.
По отношение на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК:
Няма спор относно основанието за възникване на задължението, не сам тъй
като такова оспорване няма в отговорите на ответниците, а напротив те твърдят
погашение на кредита в цялост, което иманентно съдържа в себе си признание на
фактите за наличието на задължение по договора за кредит, съответно признание
на факта за сключения договор за потребителски кредит № 3000683 от 17.07.2017
г., с който ищецът е отпуснал на ответника Е.Й. като кредитополучател
потребителски заем в размер на 1500 лв., срещу задължението за връщането му на
24 равни месечни вноски от по 92,59 лв., при лихвен процент от 41% от
главницата на годишна база и възнаградителна лихва за целия срок на договора в
размер на 722,16 лв., с краен срок на договора до 17.07.2019 г., всички описани
в погасителен план към договора – Приложение № 1, и поето от ответника А.Г.Г.
задължение като солидарен длъжник, което е поел отговорност да отговаря за
всички задължения по договора, който заем бил изцяло усвоен от ответницата Е.Й..
Независимо от признатите факти, тези обстоятелства се установяват от
представения договор за потребителски кредит № 3000683 от 17.07.2017 г. с
приложения към него /л.7-14/, дневно извлечение от банкова сметка ***.07.2017
г. /л.15/ за превод на сумата от 1500 лв. по сметка на ответника Е.Й..
Няма оспорване на основанията, от които произтичат претенциите за
неустойки, а именно по т.11.3 от договора за неустойка за неизпълнение на
задължението за представяне на гаранция за изпълнение в 7 дневен срок съгласно
т.11 в размер на 1809,84 лв. и по т.35 от договора за неустойка при обявяване
на кредита за изцяло предсрочно изискуем като неизпълнение на задълженията за
своевременно плащане на вноските в размер на 4 %
върху кредитираната сума месечно до цялостно погасяване на задължението,
ограничено до 50% от кредитираната сума.
По отношение на уговорената неустойка в размер на 1809,84 лв. по т.11.3 от
договора съдът намира следното:
С ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС се прие, че нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. В разясненията на ТР се посочва, че добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. В смисъл да служебно дирене на
нищожни клаузи поради накърняване на добрите нрави се формира съдебната
практика – в този смисъл Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на
ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т.д. № 1226/2015 г., I т.о.
В случая към момента на сключване на договора за кредит за сумата от 1500
лв., и при условие, че самият договор е подписан и от солидарен длъжник като
обезпечение /вторият ответник А.Г./, в същия е уговорено задължение за
ответницата Й. да предостави в 7 дневен срок гаранция за изпълнение чрез
банкова гаранция за сумата не по-малко от 2222,16 лв. или застрахователна
полица за застраховане на риска от неизпълнение на договора за кредит. Няма
спор, че ответницата Й. не е предоставила тези допълнителни обезпечения.
Неизпълнението на това нейно задължение е скрепено с неустойка в размер на
1809,84 лв., която се дължи разсрочено по погасителен план приложение № 2.
Тоест още при сключване на договора е уговорена неустойка в размер надхвърлящ
дори дадената в заем сума от 1500 лв. За съда фрапантно противоречаща на
добрите нрави е уговорката в т.11.1 от договора за предоставяне на банкова
гаранция за сумата не по-малко от 2222,16 лв., включваща главница, лихви, неустойки
и разходи по договора, т.е. още към датата на сключване на договора е налице
едно задължение за длъжника да обезпечава неустойки, което неизпълнение на
задължение е скрепено със санкция – неустойка в размер по-голям от главницата
по кредита. Всички тези обстоятелства в съвкупност без никакво съмнение обосновават
значително надхвърляне присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции на уговорената неустойка по т.11.3 от договора, което я прави
противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и поради
това е нищожна клауза. Поради изложените съображения съдът намира, че клаузата
за неустойка по т.11.3 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД във вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и ответниците не дължат на ищеца поради това
неустойката по т.11.3 от договора в размер на 1809,84 лв.
Основният представен за разглеждане от съда спорен между страните въпрос е
дали ответницата Е.Й. е погасила кредита с разписката № 4047/20.11.2017 г. за
сумата от 1615 лв., получена от лицето кредитния консултант Г.П..
В т.10 на договора е уговорено, че кредитополучателят Е.Й. се задължава
ежемесечно да превежда по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД сума в размер на
92,59 лв. в срок до 17.07.2019 г. Също така в т.17 е посочено, че кредитополучателят
погасява задължението си по следните начини: 1. чрез вноска по банковата сметка
на финансовата институция; 2. чрез директен дебит като подаде нареждане за
директен дебит в банката, която води сметка на финансовата институция.
Същевременно от доказателствата по делото /разписка № 4047/20.11.2017 г.,
приложено към възражението по чл. 414 ГПК на ответницата Й., и от заключението
на СИЕ и уточненията на вещото лице в съдебно заседание, което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно/ се установява, че ищцовото дружество е
приемало плащането на месечни вноски от ответницата и в офиса на дружеството,
които суми са получавани от консултанти на финансовата институция срещу
издавана разписка. От приетата по делото разписка №
4047/20.11.2017 г. е видно, че същата е бланкова разписка с предварително
напечатан на нея номер /тъй наречените кочан разписки/, което потвърждава
изводът на съда, че ищцовото дружество е имало готовност и е приемало плащания
и на място в офиса в брой. Фактът, че ищецът е приел плащанията от ответницата Й.
в брой в офиса на ищцовото дружество води до извод за двустранно изменение на
договора за кредит в частта относно уговорения начин на плащане съгласно
правилата на чл. 9 ЗЗД и чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. От друга страна е видно от
заключението на СИЕ и конкретно на дадените отговори в съдебно заседание, че
дружеството е събирало парични средства в офиса, след което управителят на
дружеството Стилиян Ненов /виж партидата на ищеца в ТР/ или работещо на трудов
договор лице М.М. /виж признанието на факта, че е служител на трудов договор,
направено от страна на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание
на 02.04.2019 г./ са внасяли събраните парични средства по банковата сметка на
ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД. Поради това приетото от представител на ищеца
плащане на място и в брой на суми не се явява неизпълнение на договорно
задължение, тъй като ищецът чрез органен законен представител или чрез
представител е приел плащанията. Извън горното съгласно чл. 301 ТЗ когато едно
лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. Не само няма противопоставяне от страна на законните органни
представители на ищеца, но е видно, че те са въвели практика за събиране на
пари в брой от служители на ищеца, и конкретно няма данни за противопоставяне
на действията на лицата консултанта Г.П. и на лицето М. М..
Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, като в противен случай то е
действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.
Отделно пък ал. 2 на чл. 75 ЗЗД посочва, че длъжникът се освобождава, ако
добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението, а истинският
кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Относно плащането на лицето консултанта Г.П.съдът намира, че същата е
работила в офис на ищеца, издавала е разписки от т.нар. кочан-разписки и не е
давала никакви съмнения, че може да приема парични средства от името на ищеца.
Отделно от това е видно, че част от платените от ответницата Й. 1615 лв. на
20.11.2017 г., а именно сума в размер на 510 лв. са били предадени от
получилата ги Г.П.за отчет и по-късно същия ден внесени по банкова сметка ***.
Обаче разликата от 510 лв. до получените от Г.П.1615 лв. не са отчетени от
същата. Не е имало никакви съмнения за ответницата Й., че плащането на сумата в
брой на лицето Г.П.в офис на ищцовата фирма срещу издадена бланкова разписка от
кочан-разписка е плащане на неупълномощено от ищеца лице да получава суми.
Поради това съдът намира, че ответницата Й. добросъвестно е изпълнила свое
задължение по договора за кредит чрез плащането на сумата от 1615 лв. на лицето
Г.П.– консултант на 20.11.2017 г., което лице недвусмислено е било упълномощено
от ищцовото дружество да получи плащането, това плащане я освобождава от
отговорност за неизпълнение. Съгласно посочената разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗЗД ищецът може да претендира чрез иск разликата над отчетените 510 лв. до
получените от същата 1615 лв. именно от лицето Г.П..
С оглед извършените плащания до 20.11.2017 г. и твърденията на ответницата
за цялостно погасяване на кредита ще следва да се разгледа каква част от
кредита и била погасена с платените до този момент суми. Видно от заключението
на СИЕ е налице първо плащане на 18.08.2017 г. в размер на 510 лв. и второ
плащане в размер на 1615 лв. с коментираната по-горе разписка № 4047/20.11.2017
г.
Тъй като ищецът твърди настъпила предсрочна изискуемост на кредита едва на
17.07.2018 г., далеч след плащането от 20.11.2017 г., то при изчисленията на
погашенията не следва да се включва претендираното задължение за неустойка по
т.35 от договора, тъй като същата е дължима в случай на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Не следва да се включва и посочената по-горе като нищожна
поради противоречие с добрите нрави неустойка по т.11.3 от договора. Поради
това остават само включените в погасителния план вноски за главница и договорна
възнаградителна лихва.
Съобразно погасителния план – приложение № 1 /л.12/, към дата 20.11.2017 г.
е било възможно погашение на цялата главница и от 1500 лв. и дължимите по
погасителния план за периода от 17.08.2017 г. до 17.11.2017 г. падежирали
вноски за договорна възнаградителна лихва, чийто размер е 196,30 лв. /51,24 +
49,83 + 48,37 + 46,86/. Или без съмнение с внесените от ответницата Й. на 18.08.2017
г. сума в размер на 510 лв. и второ плащане на 20.11.2017 г. в размер на 1615
лв., общо 2125 лв., е погасено изцяло задължението по кредита за главница в
размер на 1500 лв. и падежиралата договорна лихва към 20.11.2017 г. в размер на
196,30 лв.
В т.30 и следващите от договора е уговорен редът за предсрочно погасяване
на кредита, съгласно изискването на чл. 11, т. 22 от ЗПК. В т.30 от договора е
посочено, че кредитополучателят има право да изпълни предсрочно задължението си
по договора, като без ограничение издължи изцяло или частично дълга и преди
настъпване на съответния срок по погасителния план, без да дължи лихви, такси
или други разходи. В т.30.4 е посочено, че при предсрочно издължаване на
кредита се дължи главницата и договорната лихва до датата на предсрочното
погасяване, както и неустойката по т.11 от договора /която съдът посочи
по-горе, че не дължи като нищожна клауза/.
Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗПК потребителят има право по всяко време да погаси
изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, като в тези случаи
той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване
се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. А
съгласно ал. 2 кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изпълнение
по договора за кредит. Нормата на чл. 32 ЗПК е императивна и уговорките в
договора принципно не могат да ѝ противоречат.
Действително в т.30.1 е посочено, че кредитополучателят е длъжен да извести
писмено кредитодателя за намерението си да погаси предсрочно кредита, но такова
изискване в ЗПК не съществува. Очевидно е, че след като се плаща сума
значително надвишаваща главницата по кредита, то чрез това плащане се цели
предсрочното му погасяване. Затова и съдът намира, че с плащането на сумата от
1615 лв. ответницата Й. е целяла предсрочно погасяване на кредита.
С първото плащане на вноска в размер на 510 лв. ответницата Й. е погасила
вноските до 5-та включително и 6-та вноска наполовина, т.е. всички вноски с
падеж до 17.12.2017 г. С оглед уговорката в т.30.4 от договора след това е
направила плащането на сумата от 1615 лв. на 20.11.2017 г., тоест преди
настъпване на падежа на частично погасената вноска с падеж 17.01.2018 г., с
която сума е погасен остатъкът от главницата в размер на 1278,65 лв. /така е
посочен в погасителния план към вноската с падеж 17.01.2018 г./, та дори е
налице надвнесена сума. Дали тази надвнесена сума е обезщетение за ищеца по
смисъла на чл. 32 ЗПК няма данни по делото и е извън предмета на делото, поради
което съдът не се занима с този въпрос.
С оглед изложеното е налице предсрочно погасяване на кредита по смисъла на
чл. 32 ЗПК и т.30 и следващите от договора, поради което въобще е невъзможна
развитата от ищеца хипотеза аз наличие на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита на дата 17.07.2018 г.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че ответницата Й. е погасила
кредита предсрочно, а предявените от ищеца исковете са неоснователни и ще
следва да се отхвърлят.
По предявените в условието на евентуалност осъдителни искове:
С оглед отхвърляне на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ще следва да се разгледат
предявените осъдителни искове. Всъщност същите са изцяло неоснователни по
абсолютно идентични съображения на изложените по-горе по отношение на иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК /настъпило предсрочно погасяване на кредита, липса на
предсрочна изискуемост, нищожност на клаузата по т.11.3 от договора, съответно
липса на основание за начисляване на неустойка по т.35 от договора/, което не
налага тяхното повтаряне.
По разноските:
На ответниците следва да се присъдят разноските за производството на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са доказани в размер на 600 лв. – платено в
брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
28.12.2018 г. /л.45/ и сумата от 100 лв. внесен депозит за СИЕ.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Финансцентър“ ЕООД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна,
ул. „Цар Освободител“ № 44, ет. 3, офис 4, срещу Е.Т.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, и А.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове по чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК,
чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД и чл. 121 ЗЗД за признаване за установено
наличието на вземане спрямо ответниците за солидарно тяхно задължение за сумата
от 1163,71 лв. главница по договор за потребителски кредит № 3000683 от 17.07.2017
г., сумата от 142,65 лв. договорна лихва за периода от 17.04.2018 г. до
17.07.2018 г., и сумата от 1926,56 лв., представляваща сбор от неустойка за
неизпълнение на задължение за представяне на гаранция за изпълнение в 7 дневен
срок съгласно основание т.11.3 от договора в размер на 1206,56 лв. и неустойка
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита по т.35 от договора в размер на
720 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 357/17.08.2018 г. по ч.гр.д. № 558/2018 г. по описа на
РС-Раднево.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените в условията на
евентуалност от „Финансцентър“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Цар Освободител“ № 44, ет. 3,
офис 4, срещу Е.Т.Й., ЕГН **********, с адрес ***, и А.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД и чл. 121 ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците за сумата от 1163,71 лв. главница по договор
за потребителски кредит № 3000683 от 17.07.2017 г., сумата от 228,39 лв. договорна
лихва за периода от 17.04.2018 г. до 17.07.2018 г., сумата от 1206,56 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на
гаранция за изпълнение в 7 дневен срок съгласно основание т.11.3 от договора за
кредит и сумата от 540 лв., представляваща неустойка за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита по т.35 от договора за кредит.
ОСЪЖДА „Финансцентър“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Цар Освободител“ № 44, ет. 3,
офис 4, да заплати на Е.Т.Й., ЕГН **********, с адрес ***, и А.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700 лв. /седемстотин
лева/, представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: