№ 91
гр. Сливен, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20222230101421 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че на 07.02.2018г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със
седалище гр.София /Теленор/ сключило с П. К. М. Договор за мобилни услуги за мобилен
номер **********, с абонаментен план Тотал 10.99. На 16.09.2019г. правоотношението било
новирано, като между тях било подписано Допълнително споразумение, съгласно което
жената избрала друг абонаментен план: Тотал+, който да действа до предвидения с
първоначалния договор негов край, при абонамента такса от 20.99лв., и абонамент след това
от 24.99лв. - до 16.09.2021г.
На 16.09.2019г. М. сключила и Договор за лизинг, по силата на който й било
предоставено за ползване мобилно устройство ALCATEL 1S DUAL BLACK срещу
заплащането в продължение на 23 месеца на месечна абонаментна такса от 4.99лв., с право
след изтичането на този срок и заплащането на таксите, тя като абонат да придобие
собствеността върху вещта след заплащане на такса 4.99лв. Твърди се, че вземайки по този
начин- с месечен абонаментен план, мобилното устройство М. е получила отстъпка в цената
му от 150.14лв., защото заплаща за него общо 119.76лв., докато без споменатия абонаментен
план цената му би била 269.90лв.
Също на 16.09.2019г. жената сключила и Договор за лизинг на базови аксесоари, по
силата на който взела пакет от такива срещу заплащането на месечна такса от 2.06лв. в
продължение на 23 месеца, с право след като изтече този срок и срещу заплащането на такса
от 2.06лв. да придобие собствеността върху тях.
Въз основа на цитирания по-горе договор, М. ползвала предоставените й от Теленор
мобилни услуги, като потреблението й било фактурирано под клиентски № *********. За
същите, за периода 15.12.2019г.- 14.05.2020г., дружеството издало следните фактури:
1
фактура от 15.01.2020г. на стойност 28.04лв., за отчетен период 15.12.2019г.-
14.01.2020г., от които: 17.49лв. без ДДС за месечен абонаментен план Тотал; 2.06лв. за
лизингова вноска за аксесоари и 4.99лв. за лизингова вноска за мобилно устройство; срок на
плащане- 30.01.2020г.
фактура от 15.02.2020г. на стойност 28.94лв., за отчетен период 15.01.2020г.-
14.02.2020г., от които: 17.49лв. без ДДС за месечен абонаментен план Тотал; 2.06лв. за
лизингова вноска за аксесоари и 4.99лв. за лизингова вноска за мобилно устройство; срок на
плащане- 01.03.2020г.
фактура-кредитно известие от 15.03.2020г. на стойност 0.70лв., за отчетен период
15.02.2020г.- 14.03.2020г.
Твърди се още, че на 03.10.2018г. бил сключен и друг договор за мобилни услуги- за
ползване на мобилен номер +359*********, с абонаментен план Тотал 10.99лв. и срок на
действие 03.10.2020г. Така също, жената като абонат се възползвала от възможността и
закупила мобилно устройство TELENOR, модел М100 Black. Придобивайки го по този
начин- с месечен абонаментен план, М. получила отстъпка в цената му от 49.91лв., защото
заплаща за него общо 19.99лв., докато без споменатия абонаментен план цената му би била
69.90лв. Въз основа на този договор М. ползвала предоставените й от Теленор мобилни
услуги, като потреблението й било фактурирано под клиентски № *********. За същите, за
периода 15.12.2019г.- 14.05.2020г. дружеството издало следните фактури:
фактура от 25.01.2020г. на стойност 3.79лв., за отчетен период 25.12.2019г.-
24.01.2020г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги;
сумата платима до 09.02.2020г.;
фактура от 25.02.2020г. на стойност 11.02лв., за отчетен период 25.01.2020г.-
24.02.2020г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги;
сумата платима до 11.03.2020г.;
фактура от 15.04.2020г. на стойност 7.05лв., за отчетен период 15.03.2020г.-
24.04.2020г., за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги;
сумата платима до 30.04.2020г.
Твърди се, че М. не заплатила дължимите месечни абонаменти, съобразно
използваните от нея услуги, като те са в общ размер 79.54лв. Поради това неизпълнение
Теленор прекратило едностранно сключените с нея индивидуални договори. Така също,
възползвайки се от договорна клауза, мобилния оператор ангажирал договорната й
отговорност като абонат, като в издадената от него крайна фактура / №**********/
25.05.2020г./, начислило неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент в
размер на 212.12лв., като тя представлява три месечни абонаментни такси за ползваната
2
програма за всеки ползван номер, а именно:
- неустойка 172.61лв. за предсрочното прекратяване на договорния абонамент от
16.09.2019г. за мобилен номер +359*********, от които: 76.80лв., представляваща стойността
на три месечни абонаментни такси, без ДДС и 95.81лв., представляваща неустойка за
предоставено ползване на устройство ALCATEL 1S DUAL BLACK, с отстъпка от
стандартната цена.
- неустойка 39.51лв. за предсрочното прекратяване на договорния абонамент от
03.10.2018г. за мобилен номер 35989222041, от които: 27.48лв., представляваща стойността
на три месечни абонаментни такси, без ДДС и 12.03лв., представляваща неустойка за
предоставено ползване на устройство TELENOR, модел М100 Black, с отстъпка от
стандартната цена.
Теленор заявява в исковата си молба и че обявило, на осн.чл.12 ал.2 от Общите си
условия, за предсрочно изискуеми лизингови вноски:
- дължими за периода от м.05.2020г. до м.09.2021г.- 16 бр. и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройство в размер 4.99лв., за мобилното устройство ALCATEL 1S
DUAL BLACK, общо 84.83лв.
- дължими за периода от м.05.2020г. до м.09.2021г.- 16 бр. и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройство в размер 2.09лв., за пакет аксесоари, общо 35.02лв.
Поради липсата на престации по горните парични задължения, дружеството се
обърнало за съдействие към съда, който му издал, в производството по ч.гр.д.№ 5686/2021г.
на СлРС, заповед за изпълнение, с която разпоредил на М. да му ги заплати. Тъй като
жената не била намерена, заповедта й била връчена в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, след
което съда дал на Теленор указания да установи паричните си вземания в исков процес. В
изпълнение на същите, дружеството предявява искове, по които претендира съда с решение
да приеме за установено, че жената му дължи следните вземания: 79.54лв.- неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 15.12.2019г.-
14.04.2020г.; 119.85лв.- незаплатени лизингови вноски, от тях: 84.83лв. по договора за лизинг
на мобилно устройство ALCATEL 1S DUAL BLACK за периода от м.05.2020г. до
м.09.2021г. и допълнителна сума от 4.99лв. и 35.02лв. по договор за лизинг на пакет
аксесоари, дължими за периода от м.05.2020г. до м.09.2021г. и допълнителна сума от
2.06лв., както и 212.12лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти,
от които: 172.61лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
16.09.2019г. за мобилен номер +359********* и 39.51лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 03.10.2018г. за мобилен номер +359*********.
Ищецът търси сторените от него разноски- в настоящото исково производство,
включващи доплатена държавна такса за образуване на делото и адвокатско
възнаграждение, както и сторените от него разноски в заповедното производство.
3
Ответницата не депозира писмен отговор на исковата молба, с която са предявени
исковете на Теленор, а и не се яви и не бе представлявана в проведеното по делото съдебно
заседание. В него ищцовото дружество също не бе представлявано, но чрез писмено
становище на пълномощник поддържа искове.
След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите в приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 5686/2021г., то е
образувано в Сливенски районен съд по подадено от „Теленор“ на 10.12.2021г. заявление
по чл.410 от ГПК. Издадена му е заповед за изпълнение - № 2826/ 14.12.2021г., с която на П.
К. М. е разпоредено да му заплати парични суми, дължими на договорно основание, както и
разноски от общо 205лв.
Ответницата не е депозирала писмено възражение против нея, но пък и не е открита
от съда, за да й бъде връчена тя.
В материалите както на това частно гражданско дело, така и сред приложенията на
исковата молба, са цитираните в началната част на това решение договори: два договора за
предоставяне на мобилни услуги за конкретен номер; два договора за закупуване на
мобилни устройства /по едно по всеки от тях/ на лизинг, както и договор за закупуване на
лизинг на аксесоари /наречени базови аксесоари/, а също и общите условия на Теленор по
тях.
Дружеството представя и издадени от него фактури за задълженията на ответницата,
за няколко-последователни, отчетни периода. По договорът от 07.02.2018г. за мобилни
услуги за мобилен номер **********, с абонаментен план Тотал 10.99, новиран на
16.09.2019г. вече с друг абонаментен план и със срок на действие до 16.09.2021г., както и
договор от същата дата за лизинг на мобилно устройство и договор за лизинг на базови
аксесоари, това са:
-фактура № 79220011/ 15.01.2020г. на стойност 28.04лв., от които 17.49лв. месечен
абонамент без ДДС; ДДС в размер на 3.50лв. и лизингови вноски за общо 7.05лв.
-фактура № **********/ 15.02.2020г. на стойност 56.98лв., от които неплатена от
предходната фактура сума- 28.04лв., както и месечен абонамент от 18.24лв. без ДДС; ДДС
на стойност 3.65лв. и лизингови вноски за 7.05лв.
-фактура № **********/ 15.03.2020г. на стойност 57.68лв., от които неплатена от
предходната фактура сума- 56.98лв. и лизингова вноска за 0.70лв.
и
-фактура № *********/ 15.04.2020г. на стойност 64.73лв., от които неплатена от
предходната фактура сума- 57.68лв. и лизингова вноска за 7.05лв.
4
По договорът от 03.10.2018г. за мобилни услуги- за ползване на мобилен номер
+359*********, с абонаментен план Тотал 10.99лв. и срок на действие 03.10.2020г., както и
договор от същата дата за лизинг на мобилно устройство, са представени:
-фактура № **********/ 25.01.2020г. на стойност 10.99лв., от които месечен
абонамент в размер 9.16лв. без ДДС и ДДС за 1.83лв.
-фактура № **********/ 25.01.2020г. на стойност 22.01лв., от които неплатената от
предходния месец сума- 10.99лв.; месечен абонамент в размер 9.18лв. без ДДС и ДДС за
1.83лв.
Всички тези документи са представени както с исковата молба, така и са били
предоставени със заявлението по чл.410 от ГПК. Последните- документите, намиращи се в
кориците на делото, в което се е развило заповедно производство, също могат да се ползват,
ценят като писмени доказателства по настоящото дело, предвид изрично доказателствено
искане на процесуален представител на „Теленор“ в този смисъл в исковата му молба.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявени са положителни установителни искове- за съществуването на парични
вземания, за които на ищеца е издадена, по –рано във времето, в т.н. заповедно
производство и на основание чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение. Ответницата не е
депозирала възражение против нея по чл.414 от ГПК, но и не е била намерена от заповедния
съд, за да й я връчи, което е довело до негови указания към заявителя да предяви процесните
искове. Това той е сторил в срок. Същите са основани на договори, всъщност на
неизпълнение от ответницата на нейни договорни задължения- по пет договора.
Два от тях са за предоставяне на мобилни услуги по конкретни абонаментни
програми, по силата на които мъжа дължи месечна абонаментна такса, а останалите три са за
закупуване на лизинг, на: две мобилни устройства и пакет аксесоари. Тези договори са
доказани по делото факти- с нарочните писмени доказателствени средства- въплътеното на
хартиен носител тяхно съдържание. Те са подписани както от представител на ищцовото
дружество, така и от самата ответница, при това тя е полагала подписа си и/или е изписвала
имената си не само на последната страница от тях, а и на други страници от съдържанието
им. Поради това, а и тъй като не бе оспорено, авторството на М. на тези документи/договори
е установено. Т.е., категорично тя е страна по договорите. След като е така, за нея са
възникнали задължения да заплаща стойността на предвидените в тях услуги, абонаментни
такси и стойност на вещите- две мобилни устройства и аксесоари. Така също, вярно е
ищцовото твърдение в т.н. писмени бележки, че Общите му условия са неразделна част от
договорите за мобилни услуги- в този смисъл изричен текст на стр.втора от тях. А в чл.23 от
ОУ е предвидено, че потребителя заплаща цена за първоначално включване; месечен
5
абонамент; месечна цена за ползваните услуги, стойността на вещите- с месечни вноски по
погасителен план. Точно тяхната стойност е включвана в издадените от Теленор… процесни
фактури.
Основен факт, от който черпи права в това дело ищеца е неизпълнение от
ответницата на нейни договорни задължения. Най-важното от тях е да заплаща месечни
абонаментни такси за потребените от нея като абонат по двата договора услуги. Съдът
счита, е Теленор има това вземане, защото договорите са факт; ответницата не оспорва, че
предвидените в тях услуги са й предоставени от дружеството и не ангажира доказателства
да ги е заплатила, а то бе, както в подобни производства/при подобни/сходни задължения, в
нейна тежест. Така също, падежа на всяко месечно задължение /разбира се, от процесните/ е
настъпил, отдавна, тъй като при спазване на договорните изисквания /чл.11/ дружеството е
издавало фактура за всяко месечно задължение. Ето защо се налага категоричния извод, че в
настоящото производство е доказано съществуването на едно от вземанията, за които преди
това е издадена заповед за изпълнение- това на стойност 79.54лв. Всички парични вземания
са няколко и за общо 411.51лв. В тази сума са включени още вземания:
119.85лв.- незаплатени лизингови вноски, от тях: 84.83лв. по договора за лизинг на
мобилно устройство ALCATEL 1S DUAL BLACK за периода от м.05.2020г. до м.09.2021г. и
допълнителна сума от 4.99лв. и 35.02лв. по договор за лизинг на пакет аксесоари, дължими
за периода от м.05.2020г. до м.09.2021г. и допълнителна сума от 2.06лв., както и
212.12лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, от
които: 172.61лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
16.09.2019г. за мобилен номер +359********* и 39.51лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 03.10.2018г. за мобилен номер +359*********.
Вземанията по тях Теленор ... основава освен на липсата на изпълнение на
договорните задължения на М., също и на друг основен факт , а това е предсрочно-
едностранно, от него- дружеството, на сключените с нея договори /наречени още договорни
абонаменти/.
За първата от тези „две двойки“ вземания: ищеца счита и твърди, че договорите са
развалени и това се е случило поради неплащане от ответницата на дължими от нея суми с
настъпил падеж. Според съда, развалянето на договорите не е условие за възникване на
процесните две вземания за общо 119.85лв. Становището на съдията-докладчик е такова,
защото по договорите за мобилни услуги ищеца търси стойността на мобилно устройство и
пакет аксесоари. Плащането на цената им е предвидено, в сключените за тях договори за
лизинг, да стане на месечни вноски. В настоящото производство Теленор ... търси
незаплатените от М., при положение, че, по признание на ищеца, първоначално тя е внасяла
дължимите лизингови вноски, но след това ги е преустановила и не е платила оставащите 16
бр. + последната предвидена, по договор- вноска за придобиване на собствеността, в същия
месечен размер. За тези вземания в случая е без значение дали договорите са развалени, тъй
6
като е предвидено те- вноските, да се заплатят за определен срок- за 24 месеца. Настоящите
искове са предшествани от развило се по-рано между страните, заповедно производство,
като на осн.чл.422 ал.1 от ГПК се счита, че са предявени от момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист. Тъй като и
договора за лизинг на мобилното устройство /Алкател/ и договора за лизинг на пакета
аксесоари /базови аксесоари/ са сключени на 16.09.2019г., а месечните вноски са общо 24 по
всеки от тях, то и е ясно, че към момента на образуване на заповедното производство, а то е
през м.12.2021г., е бил настъпил падежа на всички дължими от М. вноски. Ето защо съда
счита, че ищеца има и двете вземания за общо 119.85лв.: 84.83лв. + 35.02лв.
Изложеното по-горе обаче не се отнася за вземанията за неустойки. Задължително
условие за възникването им е договорите да са развалени. Това е право на Теленор ..,
предвидено в договорите, но за да настъпи развалянето им, е необходимо негово/на негов
представител/ писмено изявление до М. за това. То е изрично предвидено в договорите за
лизинг- чл.12, и е логично, тъй като едностранното разваляне от Теленор ..., поради
неизпълнение на задължение на М., е само едно негово правомощие, което при това и
именно поради това, не настъпва автоматично. В случая обаче Теленор .. не ангажира
доказателства да е изпратил до ответницата и да е достигнало до нея, изявление за
едностранно разваляне на договорите. А то бе в неговата доказателствена тежест. Освен
това, основен принцип в гражданския процес е, че ищеца трябва да проведе пълно
доказване- т.е., да докаже по несъмнен начин фактите, на които основава вземанията си. В
случая не бе сторено от Теленор ... . Поради това и няма вземане за неустойка по тях и съда
ще отхвърли исковете за 172.61лв. и 39.51лв., общо 212.12лв.
Този изход на делото предопределя и разрешаването на въпроса за разноските.
Такива се търсят само от ищеца и му се следват, съразмерно уважената част от исковете-
чл.78 ал.1 от ГПК. Теленор ... претендира разноски за исковия процес и за заповедното
производство. В последното са толкова, колкото са записани в заповедта за изпълнение-
205лв. Съразмерно уважената част от исковете, му се следват 99.35лв.
В настоящото дело разноските са: за доплатена държавна такса за образуването му –
225лв. и за адвокатско възнаграждение- 180лв. Съразмерно уважената част от исковете, на
дружеството се следват разноски от 196.24лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО, че П. К. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр.Сливен,
ул.“Пирин“№14 дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
гр.София и адрес на управление на дейността- ж.к.”Младост” № 4, Бизнес парк „София“,
сгр.6, част от сумите, за които на дружеството е издадена, в производството по ч.гр.д.№
5686/2021г. на СлРС, заповед за изпълнение- № 2826/ 14.12.2021г., а именно: 79.54лв.
7
/седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ - дължими, но незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в периода 15.12.2019г.- 14.04.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.12.2021г. до окончателното й изплащане и
119.85лв. /сто и деветнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/- неплатени лизингови
вноски, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2021г. до окончателното й изплащане, а
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска да се приеме за установено, че жената дължи на
дружеството последната от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение- 212.12лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
ОСЪЖДА П. К. М. с ЕГН: ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
заповедното производство- ч.гр.д.№ 5686/2021г. на СлРС, съразмерно уважената част от
исковете в настоящото гр.д.№ 1421/2022г. на СлРС – 99.35лв. /деветдесет и девет лева и
тридесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА П. К. М. с ЕГН: ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в исковия
процес, развил се в настоящото гр.д. № 1421/2022г. на СлРС, съразмерно уважената част от
исковете- 196.24лв. /сто деветдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8