МОТИВИ към ПРИСЪДА от 28.04.2015г по НОХД № 155/2015г на СлОС
ОП-Сливен
е повдигнала обвинение против подсъдимата Г.Л.С. за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр.1 т.2 предл.1,т.6 предл.2 и
т.7 вр.чл.26 ал.1 НК.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението. Разпитана в с.з. подсъдимата се признава за виновна по повдигнатото обвинение.
Съдът приема за установена фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт, тъй като подсъдимата признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Установено бе, че самопризнанието на подс.С. се подкрепя от събраните по делото във фазата
на досъдебното производство доказателства. Съдът с изрично определение по реда
на чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.С. без да
събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В този смисъл,
без да извършва разпит на свидетелите и вещото лице, съдът прие за
установена фактическата обстановка,
твърдяна от представителя на държавното обвинение в обвинителния акт :
Подс.Г.Л.С. е собственик и
управител на „Ролс строй 68”
ЕООД – Сливен. Това дружество е било регистрирано в регистъра на търговските
дружества с Решение от 14.06.2013 г. на Окръжен съд – Сливен, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Б.” № *. Дружеството се представлява от
управителя и едноличния собственик на капитала подс.С. като основният предмет
на дейност е покупко-продажба на зърно и слънчоглед.
Месец след създаването си, на
20.07.2013 г., „Ролс строй 68”
ЕООД – Сливен представлявано от подс.С., е сключило безсрочен договор за наем
на складово помещение, намиращо се в с. Завой, общ. Тунджа, собственост на
физическото лице Д.Н.М.. След наемането на склада на 02.09.2013 г., на
основание чл.24 от Закона за съхранение и търговия със зърно и чл.6 от Наредба
№ 40/15.09.2003 г. на МЗХ, дружеството е било вписано в Регистъра на търговците
на зърно със срок на валидност до 30.09.2016 г.
Счетоводното обслужване на
дружеството се е осъществявало от Счетоводна къща „Василий груп” ЕООД по
сключен договор за счетоводни услуги от 19.06.2013 г. Дружеството, на основание
чл.100 ал.1 от ЗДДС, е било регистрирано по ДДС с акт за регистрация №
200421300011982/02.07.2013 г. на ТД на НАП, офис Сливен. Във връзка с дейността
му, подс.С. е представяла пред счетоводната къща „Василий груп” ЕООД фактурите
по извършените от дружеството покупки и продажби, които намирали отражение в
дневниците съответно за покупки и продажби и в изготвената ежемесечна
справка-декларация по ЗДДС.
На основание заповед за възлагане
на ревизия от ТД на НАП – Бургас, ИРМ – Сливен е била извършена ревизия на
фирма „Ролс строй 68”
ЕООД – Сливен.
В резултат на извършената данъчна
ревизия бил издаден Ревизионен акт № Р-20-1401021-091-01/11.11.2014 г. по
отношение на „Ролс строй 68”
ЕООД – Сливен. С този ревизионен акт е било определено задължение за внасяне на
данък „Добавена стойност” в размер на 28 200,00 лв. и лихви 2 281,65
лв., общо 30 481,65 лв.
Данъчните органи установили, че подс.С.
в периода 01.10.2013 г.-31.10.2013 г. е ползвала и осчетоводявала данъчна
фактура № **********/08.10.2013 г., издадена от земеделския производител В.К.,
по която посочената доставка – 80 тона слънчоглед на стойност 38 400,00
лв. и ДДС 7 680,00 лв., не е била извършена. Фактурата подс.С. включила в
счетоводството си и на 14.11.2013 г. пред ТД на НАП – Бургас, офис Сливен е
подала справка-декларация вх.№ 20001160575, в която е посочила, че доставката е
извършена. Данъчните органи установили също така, че в периода 01.12.2013
г.-31.12.2013 г. подс.С. е ползвала и осчетоводила данъчна фактура №
**********/06.12.2013 г., издадена от „Булгариен Бо” ЕООД – Разград, по която
посочената доставка – 180 тона слънчоглед на стойност 123 120,00 лв., не е
била извършена. Фактурата подс.С. включила в счетоводството си и на 14.01.2014
г. пред ТД на НАП – Бургас, офис Сливен е подала справка-декларация вх.№ 20001167880,
в която е посочила, че доставката е извършена.
В хода на разследването е
установено, че за периода 01.10.2013 г.-1.10.2013 г. подс.С., в качеството си
на управител на „Ролс строй 68”
ЕООД – Сливен, е подписала и представила пред ТД на НАП справка-декларация по
чл.125 ал.1 от ЗДДС, вх.№ 20001160575/14.11.2013 г. по описа на ТД на НАП, офис
Сливен, в която е декларирала, че упражнява правото си на данъчен кредит за
„Ролс строй 68”
ЕООД – Сливен, формиран по фактура, която била описана в дневника за покупките
на дружеството за м. октомври 2013
г., а именно доставка на 80 тона слънчоглед от
земеделския производител В.П.К. с фактура № **********/08.10.2013 г. с данъчна
основа 38 400,00 лв. и ДДС 7 680,00 лв.
От събраните писмени доказателства
се установява, че въпросната продажба не е била реално извършена, сделката не е
била включена в справката-декларация по ЗДДС и в дневника за продажбите на
земеделския производител В.К.. Фактурата, удостоверяваща тази сделка е била издадена
от земеделския производител В.К. във връзка с дейността на „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен, като в
началото на м. октомври 2013
г. подс.С. и свид. Н.Х., който й помагал в дейността, се
запознали със свид. В.К. в гр. Нова Загора. Подс.С. и свид. К. се уговорили да
продаде на „Ролс строй 68”
ЕООД 80 тона слънчоглед, като предаването на стоката следвало да стане, след
като подс.С. преведе парите по банков път по сметка на свид. К. в Банка „ДСК”.
Съгласно уговорката свид. К. изготвил фактура № **********/08.10.2013 г. с
предмет на доставката 80 тона слънчоглед на стойност 38 400,00 лв. и ДДС
7 680,00 лв., и предал фактурата на свид. Х.. Той от своя страна е предал
тази фактура на подс.С.. Въпреки, че подсъдимата
не превела сумата по фактурата и сделката не могла да бъде осъществена, тя я
вписала в дневника за покупки за периода от 01.10. до 31.10.2013 г. и същата
намерила отражение в съответната месечна справка-декларация по чл.125 от ЗДДС
за м. октомври 2013 г.
От своя страна свид. К. анулирал фактурата, като не я вписал в своята
справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за м. октомври 2013 г. и в дневника за
продажби за периода от 01.10. до 31.10.2013 г.
От събраните по делото
доказателства се установява, че доставката по фактура № **********/08.10.2013
г., включена в СД по ЗДДС за м. октомври 2013 г. от дружество „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен не е реална и
неправомерно е бил начислен данъка върху добавената стойност по нея. След
подаването на справката-декларация вх.№ 20001160575/14.11.2013 г. е бил
приспаднат данъчен кредит в размер на 7 680,00 лв., който не се е следвал
предвид неосъществената доставка. По този начин подсъдимата, като управител на
„Ролс строй 68”
ЕООД – Сливен, в резултат на подадената справка-декларация по ЗДДС с невярно
съдържание за периода от 01.10.2013 г. до 31.10.2013 г. е упражнила правото на
данъчен кредит за това дружество по неосъществена сделка и е избегнала
плащането на данъчни задължения, дължими от „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен в размер на
7 680,00 лв., дължими по Закон за данък върху добавената стойност.
В хода на разследването е
установено още, че за периода 01.12.2013 г.-31.12.2013 г. подсъдимата, в
качеството си на управител на „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен, е подписала и представила
пред ТД на НАП справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС, вх.№
20001167880/14.01.2014 г. по описа на ТД на НАП, офис Сливен, в която е
декларирала, че упражнява правото си на данъчен кредит за „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен, формиран по
фактура, която била описана в дневника за покупките на дружеството за м.
декември 2013 г.,
а именно доставка на 180 тона слънчоглед от ТД „Булгериен Бо” ЕООД – Разград с
фактура № **********/06.12.2013 г. с данъчна основа 123 120,00 лв. и ДДС 20
520,00 лв.
От събрани писмени доказателства се
установява, че въпросната продажба не е била реално извършена, сделката не е
била включена в справката-декларация по ЗДДС и в дневника за продажбите на ТД
„Булгериен Бо” ЕООД – Разград.
Във връзка с дейността си по
изкупуване на зърнени култури, подсъдимата се е запознала със свид. Ц., с която
се договорили последната, чрез управляваното от нея търговско дружество
„Булгериен Бо” ЕООД – Разград, да извърши доставка на „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен, като достави
определено количество слънчоглед във фабриката за изкупуване на слънчоглед,
намираща се в с. Дражево, общ. Тунджа, собственост на „ТАТ САНФЛАЪРС” ЕООД –
Ямбол. Такива доставки са били извършени през м. декември 2013 г. по няколко фактури,
като към този момент вече ТД „Булгериен Бо” ЕООД – Разград е било придобито от
свид. К.Н., чрез покупко-продажба от свид. Ц.. След придобиването на това
дружество свид. К.Н. не се е регистрирал като земеделски производител, освен
това дружеството не разполагало с дълготрайни активи, складове, магазини,
товарни автомобили и други такива, собствени или наети под наем. На практика
дружеството не е извършвало дейност. Свид. Н. сочи, че фактура №
**********/06.12.2013 г. с данъчна основа 123 120,00 лв. и ДДС 20 520,00 лв.,
удостоверяваща тази сделка, не е била издадена от управителя на дружеството към
него момент – свид. Н., и от страна на купувача „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен не е
извършено плащане.
Установено е в хода на
разследването, че доставката по фактура № **********/06.12.2013 г., включена в
СД по ЗДДС за м. декември 2013
г. от дружество „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен не е реална и
неправомерно е бил начислен данъка върху добавената стойност по нея. След
подаването на справката-декларация вх.№ 20001167880/14.01.2014 г. е бил
приспаднат данъчен кредит в размер на 20 520,00 лв., който не се е следвал
предвид неосъществената доставка. По този начин подс.С., като управител на
„Ролс строй 68”
ЕООД – Сливен, в резултат на подадената справка-декларация по ЗДДС с невярно
съдържание за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2013 г. е упражнила правото на
данъчен кредит за това дружество по неосъществена сделка и е избегнала
плащането на данъчни задължения, дължими от „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен в размер на
20 520,00 лв., дължими по Закон за данък върху добавената стойност.
От заключението на изготвената в
хода на разследването счетоводна експертиза е видно, че подсъдимата е включила
в дневниците за покупки справки-декларации по ЗДДС посочените по-горе фактури
по сделки, които не е извършила. Земеделският производител В.К. е анулирал
издадената от него фактура и не е извършил продажба, тъй като към този момент
не е имал наличен слънчоглед, видно от баланса. По фактурата, издадена от
„Булгериен Бо” ЕООД – Разград липсват съпровождащи сделката документи (договор
за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, стокови
разписки, кантарни бележки, декларация за произход), платежни документи
доказващи наличие на фактическо извършване на сделката. Според вещото лице,
всичко това води до извода, че няма реално извършена доставка по смисъла на
чл.6 от ЗДДС, а от там до липса на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС,
въз основа на което не се поражда данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.2 от ЗДДС. При липса на реално осъществени доставки, неправомерно е ползването на
данъчен кредит по тези доставки и двете фактури, включени към счетоводните
регистри и отчети на „Ролс строй 68”
ЕООД отразяват недействителни стопански операции. Размерът на дължимия ДДС от
„Ролс строй 68”
ЕООД – Сливен по посочените по-горе фактури е в размер на 28 200,00 лв.,
лихвите по тях възлизат на 2 281,65 лв., или всичко дължимите суми са
30 481,65 лв.
Горната фактическа обстановка е приета за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на базата на експертното заключение,
неоспорено от страните.
Фактическите констатации мотивират правния извод, а
именно: с деянието си подс.Г.С. е осъществила престъпния състав на чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 предл.1 т.6
предл.2 и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода 08.10.2013 г. до
14.01.2014 г., в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, като
управител и представител на „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен, ЕИК: *********, избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения за „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен в особено
големи размери – 28 200,00 лв., дължими по Закона за данък върху
добавената стойност, като е потвърдила неистина в подадени пред ТД на НАП –
Бургас, ИРМ - Сливен, справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС вх.№
20001160575/14.11.2013 г. и вх.№ 20001167880/14.01.2014 г. и използвала
документи с невярно съдържание: фактура № **********/08.10.2013 г. с доставчик
земеделски производител В.П.К. и фактура № **********/06.12.2013 г. с доставчик
„Булгариен Бо” ЕООД – Разград, при водене на счетоводството на „Ролс строй 68” ЕООД – Сливен, като
доказателство, че са сключени сделки по тях, както и чрез приспадане на
неследващ се данъчен кредит в размер на 28 200,00 лв.
От обективна страна безспорно е установено,
че за данъчните периоди м. октомври и
м.декември 2013г е съставила, подписала и подала в ТД на НАП справки-декларации по ЗДДС, в които
потвърдила неистина като включила два броя фактури като облагаеми сделки, по
които има право на данъчен кредит, без реално сделките по фактурите да са били
осъществявани и без да е имало реално плащане по тях. Подсъдимата е използвала
при водене на счетоводството на представляваното от нея дружество документи с
невярно съдържание – два броя данъчни фактури, за които знаела, че са документи
с невярно съдържание, тъй като представляваното от нея дружество реално не е
участвало в така удостоверените с тези фактури сделки. Използвайки тези
фактури, чрез включването им в счетоводството и в справките-декларации по ЗДДС
подс. С. е приспаднала неследващ се на
дружеството ДДС в размер на 28 200 лв.
От субективна страна подсъдимата, използвайки тези две фактури при
подаване на справките-декларации като е
знаела, че тези документи са с невярно съдържание, тъй като реално сделки и
плащане по тези фактури не е имало, е искала да избегне установяването и
плащането на дължимия от нея ДДС. Следователно подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и е искала
настъпването на тези последици.
Квалификацията на деянието за
данъчни задължения в особено големи размери е по повод на обстоятелството, че
тези задължения са над 12 000 лв. и са регламентирани като такива в чл.93
т.14 от НК.
Прилагането на чл.26 ал.1 от НК по
повод на подсъдимата за периода 08.10.2013 г.-14.01.2014 г. е във връзка с
обстоятелството, че деянията са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
Причините за извършване на престъплението са желанието на подсъдимата да не заплати
дължими данъци на държавата и по този начин да се обогати.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимата;
заявеното от нея желание още на досъдебното производство да заплати данъчните
задължения, с което да бъде удовлетворен фиска; обстоятелството, че се касае
само за два броя счетоводни документа-инкриминираните две данъчни фактури, което
налага извода, че не се касае за системност при извършване на търговската
дейност, осъществявана от подсъдимата като управител на дружеството;
съдействието, което е оказала подсъдимата на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина по делото; добрите характеристични данни;
липсата на каквито и да е противообществени прояви извън деянието, за което е
привлечена към отговорност по настоящото дело. Както прокуратурата, така и
съдът не съзря отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4
вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК като определи
наказание на подсъдимата под най-ниския предел, визиран в нормата на чл.255
ал.3 от НК. Наложеното на подс.С. наказание лишаване от свобода за срок от една
година е съобразено с целите на
специалната и генерална превенция и се очаква да въздейства поправително и да
превъзпита подсъдимата към спазване на законите и добрите нрави. Тъй като подс.С. до момента не е
осъждана, а и с оглед размера на наложеното й наказание, който е под три
години, съдът намира, че са налице условия за прилагане на института на
условното осъждане. Поради това съдът на
основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен
срок от три години. С оглед чистото съдебно минало, самопризнанието на подсъдимата
и изразеното от нея желание да
възстанови на държавата нанесените с деянието щети, съдът прие, че не следва да се налага кумулативно
предвиденото в чл. 255 ал. 3 от НК наказание – конфискация на част или на цялото имущество.
Съдът на основание чл. 189 ал. 3 от НПК осъди подс. С. да заплати направените по делото разноски в
размер на 750 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.
Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: