№ 163
гр. В.Т., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500665 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от ИВ. СТ. СТ., чрез пълномощника му В.Р. Ш. – АК
Русе, упълномощен адвокат от Адвокатско дружество „Митева, Ш. и
Костова“, въззивна жалба, е решение № 875/19.07.2021г. по гр.д. № 94/2021г.
по описа на ВТРС, с което първоинстанционният съд на основание чл. 127,
ал.2 СК, е предоставил упражняването на родителските права на родените от
съвместното съжителство на въззивника и въззиваемата страна, деца –
малолетният В.И. С. и непълнолетният К.И. С., на тяхната майка и законен
представител Д. ИВ. Д., като е определил режим на лични отношения на
въззивната страна /бащата И.С./ с двете деца и го е осъдил да заплаща
издръжка в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ на непълнолетния К. С.
и в размер на 200 лв. /двеста лева/ на малолетния В. С..
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно
решение, поради неправилност на изводите на съда, съобразно събраните по
делото доказателства. Във въззивната жалба са изложени съображения и за
нарушение на материалния и на процесуалния закон при постановяване на
първоинстанционния съдебен акт.
Излагат се подробни съображения за несъобразяване на първоинстанционния
съдебен акт с разпоредбите на материалния закон, а именно чл. 59, ал.4 СК,
която разпоредба определя критериите, които съдът е длъжен да съобрази при
преценката на кого от двамата родители да възложи упражняването на
родителските права, по – конкретно изразяващи се в обстоятелството, че
1
първоинстанционният съд не се е съобразил с изразеното желание на
непълнолетния К. С., родителските права по отношение на него да бъдат
предоставени на баща му – И.С..
Въззивната страна навежда доводи за наличието на съществено процесуално
нарушение, допуснато в процедурата по изслушване на родителите,
предвидена в чл.59, ал.6 СК. Твърди, че макар и двамата родители да са се
явили лично в проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно
заседание, е налице формално проведена процедура, и на практика съдът не е
спазил задължението по чл.59, ал.6 СК. Твърди се още, че
първоинстанционният съд не е охранил в пълна степен интересите на двете
деца, от които е следвало да се ръководи при постановяване на съдебния си
акт, като не е отчел личностните /възрастови,полови и пр./ особености на
всяко от децата, както и техните потребности и желания, заявени при
изслушването им по реда на чл. 15 от ЗЗакр.Д.
Въззивникът прави искане вместо така постановеното в първоинстанционния
съдебен акт, упражняването на родителските права спрямо непълнолетния
К.И. да бъде предоставено на него, като бъде определен подходящ режим на
лични отношения с майката и същата бъде осъдена да изплаща издръжка,
като ако настоящият съдебен състав счете, че с оглед запазването интереса на
децата, упражняването на родителските права спрямо същите следва да бъде
възложено на един от двамата родители, то да се възложат на него
/въззивника/ и по отношение на двете деца, респ. да бъде определен режим на
лични отношения с майката, ведно със заплащането на издръжка от страна на
последната.
В подадения в рамките на законоустановения срок, отговор на въззивната
жалба, въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на
подадената въззивна жалба, като твърди, че първоинстанционният съд
правилно, обосновано и законосъобразно е възложил упражняването на
родителските права и по отношение на двете деца - непълнолетният К. С. и
малолетният В. С., на тяхната майка и законен представител /въззиваемата
страна/, като е определен и режим на лични отношения с въззивника,
позволяващ на последния да осъществява пълноценни контакти и с двете си
деца, както и да участва наравно с майката при отглеждането и възпитанието
им, поради което счита, че първоинстанционното решение следва да бъде
изцяло потвърдено. Първоинстанционният съд в цялост е обсъдил събраните
по делото гласни доказателства, в т.ч. законосъобразно е провел процедурата
по изслушването на двамата родители по чл 59, ал.6 СК, като непосредствено
е придобил впечатления от тяхната личност, с което е изпълнил
предназначението на горепосочената разпоредба.
В рамките на проведените пред настоящата инстанция, няколко на брой
открити съдебни заседания - всяка от страните се явява лично. Въззивната
страна, в т.ч. и чрез надлежно упълномощения си процесуален представител,
поддържа доводите, изложени във въззивната жалба. Въззиваемата, лично и
чрез своя процесуален представител, по същество поддържа съображенията в
отговора на въззивната жалба, като счита, че правилно първоинстанционният
съд е възложил упражняването на родителските права спрямо двете деца -
2
малолетният В.И. С. и непълнолетният К.И. С., на нея, като е оставил без
уважение предявената насрещна искова претенция за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо двете деца - на въззивната
страна.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
съображения, както и с оглед становищата им, заявени в хода на проведеното
открито съдебно заседание, при преценка на събраните в хода му - писмени
и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден,
тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното
решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е
подписан. Първоистанционното решение се явява и допустимо, тъй като е
постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и
при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и
упражняването на процесуалното право на иск.
I. От фактическа страна
От съвместното си съжителство, страните в настоящото производство, имат
общородени две деца - малолетният В.И. С., роден на 04.12.2009г. и
непълнолетният К.И. С., роден на 20.11.2006г. Същите /страните/ живеели на
съпружески начала в дома на въззиваемата, находящ се в гр. В.Т., ул. "Ц.И.А"
II № .., заедно с тяхната баба по майчина линия. През 2013г., страните
закупили недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. В.Т., ул. " И.Д." № ..,
който бил придобит в съсобственост помежду им. По време на фактическото
си съжителство, страните споделяли грижите за двете си общи деца, едното
от който - по -голямото, К.И. С., страдало от тежко генетично заболяване,
което налагало засилени постоянни грижи, внимание и отдаденост от страна
на родителите, както и специфично лечение и терапия. При израстването на
двете деца, участие в тяхното отглеждане и възпитание вземали и двамата
родители, като непосредствените грижи и преимуществена роля в
поддържането на домакинството в по- ранната възраст на децата, била на
въззиваемата - тяхната майка Д. ИВ. Д., като бащата бил отговорен за
материалната издръжка на семейството. Последният осъществявал активни
действия по ремонт и обновяване на новозакупеното съсобствено жилище, с
намерението семейството да заживее там, поради по-голямото удобство. През
месец ноември 2020г., въззивникът И.С. се разболял от вирусно заболяване
/“Ковид - 19”/ и поради тази причина, както и с оглед желанието да предпази
семейството си, се карантиринирал в апартамента, който все още бил в процес
на ремонт, като при заявеното си желание да се завърне в дома, където
живеели, заедно с децата, въззиваемата и майка на децата - Д.Д., изразила
своето явно несъгласие това да се случи, както и желанието си да прекратят
съжителството си, в т.ч. същата да поеме изцяло грижите и отглеждането на
двете общи деца, които да останат да живеят при нея.
В хода на първоинстанционното производство, настъпили промени във
фактическото положение - по - голямото от двете деца - К.И. С., изразявайки
3
явно несъгласието си да продължи да живее в дома на майката, напуснало
същия и заживяло заедно с въззивника - бащата И.С., в обитаваното от
последния жилище - апартаментът, находящ се на ул. " И.Д." № .., като
бащата поел изцяло грижите за сина си, в т.ч. му закупил необходимите
медицински консумативи /инхалатор/, както и лекарствени средства,
необходими за всекидневното провеждане на необходимата медицинска
терапия за поддържане на нормалното здравословно състояние на детето.
Бащата осъществил всички необходими действия за провеждане на
необходимото лечение, когато детето К.И. С. се разболяло от вирусно
заболяване през м.август 2021г. и се наложило предприемане на
антибиотично лечение, в т.ч. и необходима медицинска консултация -
преглед при специалист в гр. София, който провеждал и следял лечението на
основното заболяване, от което страдало детето. По искане на въззивника, на
основание чл.127, ал.3 СК, първоинстанционният съд, пред който било
висящо производството, постановил привременни мерки, като възложил
упражняването на родителските права по отношение на детето К.И. С., на
въззивника - бащата И.С. и определил местоживеенето на детето на неговия
адрес. И към настоящият момент, детето К.И. С., продължава да живее при
своя баща - въззивникът по настоящото производство, като е изразил изрично
това свое желание и в рамките на проведената пред първоинстанционния съд,
процедура по изслушването и на двете деца, проведена съобразно правилата
на чл.15 ЗЗакр.Дет. По - малкото дете на страните - малолетният В.И. С.,
продължава и към момента да живее със своята майка и с баба си, в
жилището, находящо се в гр. В.Т., ул. "Ц.И.А" II № ...
Между двете деца - К.И. С. и В.И. С., съществува силна емоционална връзка
на привързаност, топлота и братска обич, като въпреки усложнените
взаимоотношения между двамата родители, двете деца съумяват да
осъществяват чести контакти помежду си и да общуват пълноценно, като
раздялата на родителите им, се отразява изцяло негативно върху психо-
емоционалното състояние на всеки един от тях, тъй като и двете деца
притежават изградена емоционална връзка и с двамата родители и
необходимостта да осъществяват пълноценни контакти с всеки един от тях.
2. От правна страна
От така установената фактическа обстановка, преценявайки критериите,
изброени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, анализирайки ги поотделно и в
тяхната съвкупност, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да
предостави упражняването на родителските права спрямо непълнолетния
К.И. С., роден на 20.11.2006г., на неговия баща - въззивникът И.С..
От събраните както в хода на първоинстанционното, така и на въззивното
производство, писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се
установи, че въззивникът притежава родителските качества, необходими за
задоволяване на потребностите на своя ненавършил пълнолетие син - К. С..
Последният фактически пребивава в дома на баща си, в обновеното жилище -
апартамент, находящо се в гр. В.Т., ул. " И.Д." № .., считано от 21.04.2021г.,
съобразно взетите от първоинстанционния съд, на основание чл.127, ал.3 СК,
привременни мерки. От събраните писмени доказателства - амбулаторни
4
листи, копия на касови бонове от закупени медикаменти, медицинско
становище от лекуващ специалист, извлечения от направени медицински
изследвания, се установява, че въззивникът, напълно адекватно и пълноценно
е полагал непосредствените грижи за непълнолетното си дете К., в т.ч. и към
момента /м.август 2021г./, в който е възникнало влошаване в здравословното
му състояние и необходимост от провеждане на продължително лечение.
Същевременно през целия времеви период, през който детето е живяло със
своя баща, то е продължило редовно да посещава учебни занятия, като
поддържало много добри резултати в хода на обучителния процес.
Действително в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция
се установиха факти свързани с поведението на непълнолетния К., а именно,
че същият е счупил свой горен крайник при инцидент в училище, както и
твърдения, че заедно със свои връстници е взел участие при осъществяването
на противообществени прояви, като в хода на настоящото производство не се
събраха доказателства в подкрепа на достоверността на последните
твърдения. Въпреки това, за наличието на такива прояви, свързани с
определени дефицити в поведението спрямо окръжаващата среда, като
основен фактор на първо място следва да се отчита специфичната възраст, в
която се намира непълнолетния К. от една страна, а от друга - конкретните
особености на ситуацията, в която детето се намира и е поставено по
причини, извън неговата воля. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция
кредитира изцяло като пълно, всестранно и обосновано, експертното
заключение, изготвено по назначената от първоинстанционния съд, съдебно -
психологична експертиза, в която подробно и непосредствено, вещото лице -
психолог е обследвало както двете деца, така и техните родители. В
експертното заключение, вещото лице е изследвало генезисът на конфликта,
възникнал между двамата родители - страни по настоящото производство,
като е приложил съответните психологически способи, за да илюстрира по
какъв начин породения разрив във взаимоотношенията се отразява на всяко
едно от децата в зависимост от тяхната възраст и индивидуални психо-
емоционални особености. Обсъжданото експертно заключение напълно и в
цялост кореспондира с целия събран по делото доказателствен материал
/писмени, гласни доказателства, социален доклад и пр./ От направеното
психологическо обследване на двамата родители, се формира извода, че всеки
един от двамата притежава т. нар. “родителски капацитет”, т.е. съвкупността
от необходимите на един родител личностни, морални, емоционални
качества, за полагането на грижи, възпитаване, създаване и поддържане на
нормална и пълноценно функционираща връзка “родител-дете”. В тази връзка
за настоящата съдебна инстанция се формира убеждението, че неоснователни
и недоказани се явяват твърденията, изложени в отговора на исковата молба,
че единствено въззиваемата е участвала в отглеждането и възпитанието на
децата, както и че същите нямат изградена емоционална връзка със своя баща.
От събраните по делото гласни доказателства, както и от вече посоченото
като изводи на вещото лице - психолог, по безспорен начин се установява, че
и двете деца, както малолетния В., така и непълнолетния К., притежават
изградена емоционална връзка с всеки един от двамата родители, а оттам и
5
необходимост да поддържат пълноценни контакти и с двамата. Както при
изслушването си вещото лице - психолог, изрично подчертава, наличието на
определени тенденции, които могат да бъдат открити в поведението и на
двамата родители, спрямо всяко от децата, с грижите за което са ангажирани
непосредствено - по отношение на малолетния В. - от страна на майката, а по
отношение на непълнолетния К. - от страна на бащата, за създаването на
негативни представи за образа на “другия родител” , без това да съставлява
все още ясна проява на т.нар. “синдром на родителско отчуждение”, би
създало последици с траен характер и у двете деца, тъй като несъмнено би
намерило отражение във формиране на поведенческите модели, с които
децата биха си служили за вбъдеще при изграждане на социално значимите за
всяка личност, контакти. Изводът от тези съждения е безспорно ясен - на
всяко едно от двете деца следва да бъде гарантирано осъществяването на
непосредствени, редовни и пълноценни контакти с всеки един от двамата
родители, като последните следва поравно да вземат участие при
отглеждането и възпитаването им, независимо на кого от тях е предоставено
упражняването на родителските права.
Поради всичко гореизложено, за настоящата съдебна инстанция се формира
единствения правно обоснован извод, че упражняването на родителските
права спрямо непълнолетния К.И. С., роден на 20.11.2006г., следва да бъде
предоставено на неговия баща - въззивникът И.С.. Както вече беше посочено
същият притежава необходимите качества за отглеждане и възпитаване на
детето, подходяща материална среда, както и редовни доходи, с които да
осигурява необходимите материално-битови условия за ежедневието му, в
т.ч. подходящите такива, с оглед на здравословното му състояние.
Въззивникът /бащата/ И.С. има възможността, при необходимост да се ползва
от помощта на трети лица - /неговата сестра/.
Не на последно място, за да мотивира своето решение в посочения смисъл,
настоящият съдебен състав отчита в пълна степен и изразеното и от самото
непълнолетно дете К., в хода на изслушването му пред първоинстанционния
съд, по реда на чл.15 ЗЗакр.Дет., желание да живее заедно с баща си, с когото
се разбира по-добре и в чиято семейна среда се чувства емоционален и
физически комфорт. При вземане на своето решение, настоящата съдебна
инстанция взема предвид и изразеното лично от въззивника в рамките на
провеждане на откритите съдебни заседания, намерение по никакъв начин да
не ограничава контактите на непълнолетния си син К. с неговата майка, като
поддържа, че няколкократно са опитвали да постигнат споразумение, с оглед
удовлетворяването на най-добрия интерес на децата и на тяхното лично
изразено желание.
Въпреки че, по делото са налице данни, в т.ч. от събраните гласни
доказателства, както и от заключението на вещото лице - психолог, че между
двете деца - малолетният В. и непълнолетният К., съществува силна
емоционална привързаност, като по-малкият от двамата - В., по-трудно
възприема фактическата раздяла с брат си, поради все още неукрепналата си
психика, както и с оглед на индивидуалните особености на личността си
/същият е определян като по - тих и по - затворен от брат си К./, то
6
предоставяне упражняването на родителските права спрямо К. и
определянето на местоживеенето му при въззивника /бащата/, не би се
отразило в негативна степен на отношенията между двете деца. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че макар децата
да живеят и понастоящем в различна семейна среда, това по никакъв начин не
възпрепятства осъществяването на чести и пълноценни контакти помежду им
и не се отразява на качеството на тяхната комуникация. И двете деца се
намират в ученическа възраст, като все пак следва да се отчете, че по-
големият от тях - К. започва да формира различни потребности, с оглед
нарастването на възрастта си и особеностите, свързани с промяната и
формирането на личността през периода на пубертета. От друга страна и
двете деца живеят в едно и също населено място - гр. В.Т., което не
възпрепятства общуването и осъществяването на непосредствен жив контакт
помежду им.
При постановяване на своето решение, настоящата съдебна инстанция
отново взема предвид и се съобразява с изразеното от самото дете, в хода на
изслушването му от първоинстанционния съд по реда на чл.15 ЗЗакр.Дет,
желание то да остане в семейната среда, която му е позната и в която и към
настоящия момент е отглеждано. Детето В. споделя, че е по- привързано към
своята майка и баба по майчина линия. С оглед на изразеното лично желание
на детето, както и предвид вече посочените обстоятелства, за съдът се
формира извода, че упражняването на родителските права спрямо малолетния
В. С. следва да се предостави на въззиваемата и негова майка - Д.Д., като
местоживеенето му остане непроменено, с оглед на вече изложените
съображения.
С оглед гарантирането в най- пълна степен на интересите и на двете деца -
малолетният В.И. С. и непълнолетният К.И. С., както и непренебрежимият
факт, че във всички случай, за пълноценното им отглеждане и израстване и
двамата му родители следва, доколкото това е обективно възможно, поравно
да участват във възпитанието и отглеждането им, то настоящата съдебна
инстанция намира, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
отменен, и в частта му относно определения режим на лични отношения на
бащата И.С. с малолетния В.И. С., като бъде определен нов, по- широк
режим, като по същия начин следва да бъде определен режимът на лични
отношения, който майката Д. ИВ. Д. ще има с непълнолетния К.И. С., за да се
гарантира от една страна, че всеки един от родителите ще има възможността
да осъществява пълноценни контакти с всяко едно от децата, така и децата
помежду си ще могат да общуват свободно и с оглед потребностите си.
С оглед на гореизложеното, а именно, че съдът възлага упражняването на
родителските права по отношение на К.И. С., роден на 20.11.2006г., на бащата
- ИВ. СТ. СТ., настоящият съдебен състав намира за подходящ следния
режим на лични отношения на К.И. С. с другия родител, майката - Д. ИВ. Д.:
Майката Д. ИВ. Д. ще взема при себе си детето К.И. С., всяка първа и трета
седмица от месеца от 19:00 ч. в понеделник до 12:00 ч. в неделя. През всяка
четна календарна година детето К.И. С. ще прекарва Коледните празници с
майката, която има право да го вземе при себе си от 10:00 ч. на 24 декември
7
до 18:00 ч. на 27 декември, като през всяка четна календарна година, детето
К.И. С. ще прекарва Великденските празници с бащата ИВ. СТ. СТ.. През
всяка нечетна календарна година, майката Д. ИВ. Д. ще взема при себе си
детето К.И. С. за Нова година, от 18:00 ч. на 30 декември до 10:00 ч. на 2
януари. Майката Д. ИВ. Д. ще взема при себе си детето К.И. С. по един месец
през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и
през половината от времето на другите училищни ваканции - пролетна и
междусрочна, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
С оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права по
отношение на В.И. С., роден на 04.12.2009г., е възложено на майката - Д. ИВ.
Д., настоящият съдебен състав намира за подходящ следния режим на лични
отношения на В.И. С. с другия родител, бащата - ИВ. СТ. СТ.: Бащата ИВ.
СТ. СТ. ще взема при себе си детето В.И. С., всяка втора и четвърта седмица
от месеца от 19:00 ч. в понеделник до 12:00 ч. в неделя. През всяка нечетна
календарна година детето В.И. С. ще прекарва Коледните празници с бащата,
който има право да го вземе при себе си от 10:00 ч. на 24 декември до 18:00 ч.
на 27 декември, като през всяка нечетна календарна година, детето В.И. С. ще
прекарва Великденските празници с бащата ИВ. СТ. СТ.. През всяка четна
календарна година, бащата ИВ. СТ. СТ. ще взема при себе си детето В.И. С.
за Нова година, от 18:00 ч. на 30 декември до 10:00 ч. на 2 януари. Бащата
ИВ. СТ. СТ. ще взема при себе си детето В.И. С. по един месец през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и през
половината от времето на другите училищни ваканции - пролетна и
междусрочна, когато майката не е в платен годишен отпуск.
По отношение определяне размера на дължимата издръжка, с оглед
потребностите на двете деца, както и съобразно материалните възможности
на всяка от страните, настоящият съдебен състав намира, че всеки един от
двамата родители ще дължи издръжка на детето, родителските права спрямо
което се упражняват от другия родител, в месечен размер на 350 лв. /триста и
петдесет лева/, считано от влизане в сила на съдебното решение до
настъпване на законни основания за нейното изменение и прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане.
Настоящата съдебна инстанция намира за основателно така направеното с
въззивната жалба искане, за присъждане на месечна издръжка за детето К.И.
С., в полза на въззивника, тъй като по делото безспорно са налице
доказателства, че от 21.04.2021г. /с определение на първоинстанционния съд
за привременни мерки/, същото живее при въззивника, като последният
полага непосредствените грижи за същото и му осигурява материална
издръжка/.
С оглед изхода по същество на правния спор, както и предвид изричното
отправеното и от двете страни, искане за присъждане на сторените в
производството пред настоящата съдебна инстанция, разноски, както и с
оглед представените писмени доказателства за тяхното осъществяване, в т.ч.
представен от всяка от страните списък по чл.80 ГПК, настоящата съдебна
инстанция счита, че на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК, всяка от страните
8
следва да понесе поравно тежестта от сторените в производството разноски, в
общ размер на 812,50 лв. /осемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/,
а именно по 406,25 лв. /четиристотин и шест лева и двадесет и пет стотинки/.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 875/19.07.2021г. по гр.д. № 94/2021г.
по описа на Районен съд - В.Т., в частта му относно предоставяне на
упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на
непълнолетния К.И. С., роден на 20.11.2006г., в частта му относно
определения режим на лични отношения на майката Д. ИВ. Д. и малолетното
дете -В.И. С., роден на 04.12.2009г., както и в частта му относно определения
размер на издръжката и по отношение на двете деца, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на К.И.
С., роден на 20.11.2006г., на бащата ИВ. СТ. СТ. с ЕГН **********, като
определя местоживеенето на детето К. С. при бащата, на адреса на който той
понастоящем пребивава - гр. В.Т., ул. " И.Д." № ...
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между майката Д. ИВ. Д. с
ЕГН ********** и непълнолетният К.И. С., роден на 20.11.2006г.:
Майката Д. ИВ. Д. ще взема при себе си детето К.И. С., всяка първа и трета
седмица от месеца от 19:00 ч. в понеделник до 12:00 ч. в неделя. През всяка
четна календарна година детето К.И. С. ще прекарва Коледните празници с
майката, която има право да го вземе при себе си от 10:00 ч. на 24 декември
до 18:00 ч. на 27 декември, като през всяка четна календарна година, детето
К.И. С. ще прекарва Великденските празници с бащата ИВ. СТ. СТ.. През
всяка нечетна календарна година, майката Д. ИВ. Д. ще взема при себе си
детето К.И. С. за Нова година, от 18:00 ч. на 30 декември до 10:00 ч. на 2
януари. Майката Д. ИВ. Д. ще взема при себе си детето К.И. С. по един месец
през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и
през половината от времето на другите училищни ваканции - пролетна и
междусрочна, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата ИВ. СТ. СТ.
с ЕГН ********** и малолетният В.И. С., роден на 04.12.2009г.:
Бащата ИВ. СТ. СТ. ще взема при себе си детето В.И. С., всяка втора и
четвърта седмица от месеца от 19:00 ч. в понеделник до 12:00 ч. в неделя.
През всяка нечетна календарна година детето В.И. С. ще прекарва Коледните
празници с бащата, който има право да го вземе при себе си от 10:00 ч. на 24
декември до 18:00 ч. на 27 декември, като през всяка нечетна календарна
година, детето В.И. С. ще прекарва Великденските празници с бащата ИВ.
СТ. СТ.. През всяка четна календарна година, бащата ИВ. СТ. СТ. ще взема
9
при себе си детето В.И. С. за Нова година, от 18:00 ч. на 30 декември до 10:00
ч. на 2 януари. Бащата ИВ. СТ. СТ. ще взема при себе си детето В.И. С. по
един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен
отпуск, както и през половината от времето на другите училищни ваканции -
пролетна и междусрочна, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата ИВ. СТ. СТ. с ЕГН **********, да заплаща на детето В.И.
С., роден на 04.12.2009г., чрез майката Д. ИВ. Д. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, считано от влизане в
сила на съдебното решение до настъпване на законни основания за нейното
изменение и прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА майката Д. ИВ. Д. с ЕГН **********, да заплаща на детето К.И.
С., роден на 20.11.2006г., чрез бащата ИВ. СТ. СТ. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, считано от
21.04.2021г., до настъпване на законни основания за нейното изменение и
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 875/19.07.2021г. по гр.д. №
94/2021г. по описа на Районен съд - В.Т. в останалата му част.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. СТ. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да
заплати на Д. ИВ. Д. с ЕГН **********, сумата от 406,25 лв. /четиристотин и
шест лева и двадесет и пет стотинки/, сторени разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да
заплати на ИВ. СТ. СТ. с ЕГН **********, сумата от 406,25 лв. /четиристотин
и шест лева и двадесет и пет стотинки/, сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България, чрез Окръжен съд - В.Т., при наличието на предпоставките за
допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и при основанията, посочени в
чл.281, т.1-3 ГПК.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10