О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 14.02.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ:
Татяна Макариева
Светлана Цанкова
като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова
в.ч.гр.д. № 133 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на К.Г.Й., чрез пълномощника адв.Е.З.
срещу определението на Варненския районен съд, постановено на 15.12.2017г. по
гр.д. № 16352/2017г., с което е прекратено производството по същото дело.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение,
като се твърди, че съдът неправилно е приел, че в производството за обявяване
на отсъствие или смърт е приложима разпоредбата на чл.548 ГПК. Счита, че с
разпоредбата на чл.549 ГПК е предвиден специален ред за установяване на факта
на смъртта на лице, намиращо се продължително време в безизвестност.
Излага, че са изпълнени всички, предвидени в чл.549, ал.2 ГПК, изисквания, като
в молбата са посочени данни относно фактите за отсъствието или смъртта на
лицето Динко Динков и е представено, удостоверение за смърт и наследници на
единствения му роднина – неговата сестра. Съдът е следвало на основание чл.550 ГПК служебно да събере сведения за отсъстващия от негови близки, от общината,
МВР и други подходящи източници. Дадените от съда указания с
разпореждането от 15.11.2017г. за без
движение на молбата са неправилни и неизпълними от страната.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за разглеждане по
същество.
ВОС, като взе предвид данните
по делото намира, че частната жалба е депозирана в срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество е
неоснователна.
Производството по гр.д. №
16325/2017г. е образувано по молба на К.Г. Иванов, с искане за обявяване на
смъртта на Динко Лазаров Динков, с ЕГН ********** и постоянен адрес ***. Изложени
са твърдения, че Динко Динков е безследно изчезнал като моряк на кораб за
далечно плаване на 12.12.2001г. край бреговете на Нов
Южен Уелс, Тасманско море, като в резултат на проведено разследване от
съответната полицейска служба на щата Нов Южен Уелс е обявен за починал,
въпреки, че тялото му не е намерено. През 2002г. съпругата на жалбоподателя,
която е сестра на Динко Динков е получила писмо от Генералното консулство на Р
България в Сидней, с което била уведомена за изчезването на брат й, и
обявяването му за починал от полицейската служба. Съпругата на жалбоподателя
Пенка Лазарова Йорданова е починала на 19.04.2017г. В удостоверението за
наследници освен жалбоподателя като преживял съпруг за наследник е посочен и нейния
брат Динко Динков.
С разпореждане от
15.11.2017г. ВРС е оставил без движение производството по делото като е дал
указания по отстраняване на констатирани от него нередовности
на молбата, а именно: представяне на доказателства за внесена държавна такса в
размер на 25 лв.; излагане на твърдения и ангажиране на доказателства по чл.548 ГПК, че молителят не може да се снабди с необходимият
документ/удостоверение/акт за смърт на Динко Динков/ или със заместващо го
удостоверение от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът.
В срок е представено платежно
нареждане за внасяне на дължимата държавна такса и е депозирана молба-становище
от 04.12.2017г., в която е посочено, че молителя счита, че нормата на чл.548 ГПК е неотносима в производството по обявяване на
отсъствие или смърт по чл.549 ГПК. Навежда доводи, че решението на съда за
обявяване отсъствието или смъртта на едно лице замества установяването на
факта, налагащ издавено на акт за смърт по общия ред, който е въз основа на
констатация на лекар за настъпилата смърт на едно лице. В предвидения специален
ред по чл.549 ГПК, производството по чл.542 ГПК е недопустимо. Заявява, че с
подадената молба и представените с нея документи са изпълнени предвидените в
разпоредбата на чл.549, ал.2 ГПК изисквания.
С обжалваното определение първинстанционния съд е прекратил производството по делото,
като е приел, че дадените с разпореждане №50819/15.11.2017г. указания не са
изпълнени в цялост.
Настоящият състав намира този
извод за законосъобразен, тъй като изложените в първоначалната и уточнителните молби фактически твърдения обосновават
квалификация на искането по чл.548 ГПК. Видно от обстоятелствената част на
молбата К.Й. е навел твърдения, че братът на съпругата му Динко Динков е
безследно изчезнал на 12.12.2001г. край бреговете на
Нов Южен Уелс, Тасманско море и в резултат на проведено разследване от
съответната полицейска служба на щата Нов Южен Уелс лицето е обявено за
починало. Посочил у също, че през 2002г. съпругата на жалбоподателя, е била
уведомена с писмо от Генералното консулство на Р България в Сидней, за
изчезването на брат й Динко Динков, и обявяването му за починал от полицейската
служба. С молбата е представено и копие на писмото на Генералното консулство. В
петитума на молбата е отправено искане въз основа на
посочените факти за изчезването и смъртта на Динко Динков да се постанови
решение, с което да се обяви смъртта му по реда на чл.549 ГПК.
Дадената от молителя правна
квалификация на отправеното искане не обвързва съда, като настоящият състав на
съда намира, че от фактическите твърдения се установява, че на молителя е
известно, че лицето, смъртта на което се иска да бъде обявена е обявено за
починало в чужбина, като е налице несъответствие и противоречие между
твърденията, че е констатирано изчезването и смъртта на лицето и отправеното
искане да се обяви смъртта на същото. Молбата не може да се приеме като такава
по чл.549 КПК и поради това, че молителят е посочил кога, къде и по каква
причина лицето е обявено за починало. Изложените твърдения не обосновават
интерес от водене на производство за обявяване на отсъствие или смърт на лицето
Динко Динков, тъй като целта на това производство е да се установи в
действителност продължителността на отсъствие на едно лице, респективно смъртта
му, когато същото е изчезнало и няма данни дали действително е починало. Напротив
фактически твърдения и петитума на молбата обуславят
извод, че се цели установяване на настъпил в чужбина факт от правно значение,
за чието удостоверяване законът предвижда съставяне на официален свидетелстващ
документ – факта на смъртта на Динко Динков, настъпила през 2001г. в чужбина.
Доколкото се иска установяване на факт, който е настъпил в чужбина следва да се
приложи разпоредбата на чл.548 ГПК, в която законодателят е въвел като
процесуална предпоставка за допустимост на производството- представяне на
убедителни доказателства, че молителят не може да се снабди с необходимия
документ или със заместващо го удостоверение от органите на държавата, на чиято
територия е настъпил факта. Установяването на тези процесуални предпоставки е в
тежест на молителя, който не е предприел действия за изпълнение на указанията
на съда и отстраняване на нередовностите на молбата.
Предвид на изложеното
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определението
на Варненския районен съд, постановено на 15.12.2017г. по гр.д. № 16352/2017г.,
с което е прекратено производството по същото дело.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му, при
условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: