№ 66503
гр. София, 21.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20211110172251 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 21.07.2022 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и първи юли две хиляди двадесет и втора година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 72251 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „Е.М.” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от
1
управителя Р.Т., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против М. ТР.
ТР., с ЕГН **********, от гр. ..., за сумата от 2 288,32 лв. - главница, дължима по договор за
банков кредит № ... от 13.02.2017 г., сключен между М. ТР. ТР., от една страна, и от друга
страна „П.И.Б.“ АД, и договор за цесия от 19.12.2019 г., сключен между „П.И.Б.“ АД и
„Е.М.” ЕООД, сумата от 2 810,94 лв. - договорна лихва за периода от 13.02.2017 г. до
03.02.2020 г., сумата от 380,95 лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2020 г. до 12.03.2020
г. и от 14.05.2020 г. до 10.12.2021 г., със законната лихва върху главницата, считано от
17.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
С разпореждане № 34265 от 15.04.2022 г. съдът е дал указания до заявителя за
отстраняване на констатираните нередовности на направеното искане, а с разпореждане №
51501 от 09.06.2022 г. съдът е дал допълнителни указания.
По делото са депозирани молби от процесуалния представител на заявителя.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 21.07.2022 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 2 288,32 лв. - главница, дължима по договор за банков
кредит № ... от 13.02.2017 г., сключен между М. ТР. ТР., от една страна, и от друга страна
„П.И.Б.“ АД, и договор за цесия от 19.12.2019 г., сключен между „П.И.Б.“ АД и „Е.М.”
ЕООД, сумата от 2 810,94 лв. - договорна лихва за периода от 13.02.2017 г. до 03.02.2020 г.,
със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 102,23 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
380,95 лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до
10.12.2021 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира. В
конкретния случай с подадената заявление заявителят първоначално е претендирал сумата
от 380,95 лв., представляваща лихва за забава, като с допълнително депозираните молби е
посочил размер от 390,92 лв. Така посочената сума е в по-голям размер от първоначално
претендираната, а с разпорежданията си съдът не е давал указания за уточняване на размера,
а на вида валута, в която се претендира вземането. Заявителят е могъл да конкретизира
искането си в рамките на дадените указания, но не и да увеличава претенцията си, каквато
възможност е предвидена в исковото, но не и в заповедното производство. Липсата на
конкретизация съобразно с дадените указания възпрепятства съда да издаде исканата
заповед. Нещо повече: при евентуално възражение от страна на длъжника и развитие на
исково производство вследствие оспорена заповед за изпълнение, съдът ще бъде
възпрепятстван да извърши нужната проверка по допустимостта на исковата претенция. В
2
конкретния случай заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението съобразно с
дадените от съда указания, което прави подаденото заявление нередовно, поради което и
следва да бъде отхвърлено.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че искането за издаване на
заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът намира така направеното искане за основателно, но
недоказано по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на заявителя следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв,
съответно за юрисконсулт, съразмерно с уважената част на иска. В действителност
заявителят е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат. В конкретния случай по делото е представено доказателство за представителна
власт, но не и договор за правна помощ и съдействие, въз основа на който за заявителя е
възникнало задължение за заплащане на определено възнаграждение в съответствие с
договореното между него и адвоката, който го е представлявал по делото. По делото липсва
договор, от който да се установи размера на договореното възнаграждение по конкретното
дело и начина на плащането му. От приложения препис от фактура, в която е отбелязано
като основание: възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по събиране на
вземания срещу посочени длъжници, не може да се установи конкретно договореното
възнаграждение за защита не само по настоящото производство, но и по отношение на нито
едно от производствата, по които длъжници са посочените лица. Непредставянето на
конкретния договор препятства съда да извърши проверка и за начина на договаряне на
дължимите възнаграждения за всеки конкретен случай. Ето защо съдът намира, че на
заявителя не следва да се присъжда възнаграждение за адвокат в размера, посочен в
заявлението с оглед липсата на възможност за преценка стойността на договореното
възнаграждение и начина на плащането му, които са част от сключения между страните
договор за правна защита и съдействие. За пълнота следва да се посочи, че няма пречка при
представяне на нужното доказателство разпореждането в частта за присъдените на страните
разноски да бъде изменено по надлежния ред.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „Е.М.” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
представлявано от управителя Р.Т., против М. ТР. ТР., с ЕГН **********, от гр. ..., за сумата
от 380,95 лв. /триста и осемдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ – лихва за забава за
периода от 03.02.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 10.12.2021 г., както и за
3
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
180 лв. /сто и осемдесет лева/.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4