О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 31.10.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито заседание на 31
октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
трети
касационен състав на Административен съд – Русе, командирован на основание
чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен
съд – Ловеч съгласно заповед № РД-08-333/21.09.2023 г. на председателя на
Върховния административен съд, като разгледа докладваното от съдия Агуш ч.к.а.д.
№ 248 по описа на АС-Ловеч за
2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на & 4б,
ал.2 от ДР на ЗИНЗС вр. чл. 229, ал. 1, т. 1 и т.2 АПК.
Образувано е по частни жалби на Г.В.В., понастоящем в
Затвора гр.Ловеч, с вх. № 1821/22.06.2023 г. по описа на АС-Ловеч, срещу
определение № 544/07.06.2023 г., частна жалба с вх.№ 2000/06.07.2023г. против определение
№ 638/26.06.2023г. и двете постановени по адм.д. № 145/2023г. по описа на АС-Ловеч.
В частните жалби се сочи незаконосъобразност на така постановените определения
и се иска тяхната отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частните жалби са допустими, но неоснователни.
С определение № 544/07.06.2023 г., постановено по адм.д. № 145/2023г. по
описа на АС-Ловеч, е оставена без разглеждане
жалбата
на Г.В.В., против мълчаливия отказ на
началника на Затвора Ловеч да му предостави информация по заявление с рег.№
М-827/06.03.2023 г., адресирано до началника на Затвора Ловеч и е прекратено
производството по адм.д. № 145/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Обосновани
са изводите на административния съд, че в случая не е налице нито изричен отказ
по чл. 21, ал. 4 АПК, нито мълчалив по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК.
Законосъобразно съдът е приел, че за да е налице мълчалив отказ е необходимо да
бъде безспорно установено, че административният орган, след като е имал
задължение да се произнесе по направено пред него искане, не го е сторил в
нормативно установения срок. Изложените от съда мотиви, че в конкретния случай
искането не се основава на правоотношение, чието регулиране се извършва с
издаването на ИАА, поради което не може да се възприеме като отказ по смисъла
на горецитираната разпоредба и не подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност са правилни и се споделят напълно от настоящия касационен
състав на АС Ловеч. За да бъде издаден административен акт по чл.21 АПК не е достатъчно
такъв да е поискан, както е в случая. Необходимо е такъв акт да е предвиден
изрично в закона - чл. 4, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 59, ал. 2, т. 4, предл.
второ от АПК. Липсва изразен или формирал се отказ – съдържащ отрицателно
волеизявление - чл. 21, ал. 4 АПК, с оглед факта на предоставяне на исканата
информация. В този смисъл са Определение № 5251 от 15.04.2014 г. по адм. дело.
№ 4170/2014 г., трето отд. на ВАС и Определение № 11495 от 01.10.2018 г. по
адм. дело № 11552/2018 г., четвърто отд. на ВАС.
Предвид изложеното на осн. чл. 159, т. 1 от АПК, подадената жалба срещу мълчалив отказ на началника на Затвора
Ловеч да му предостави информация по заявление с рег.№ М-827/06.03.2023 г.,
адресирано до началника на Затвора Ловеч и е прекратено производството по
адм.д. № 145/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч е процесуално недопустима и правилно административният съд
я е оставил без разглеждане.
Обжалваното
определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С определение №
638/26.06.2023г., постановено по адм.д. №
145/2023г. по описа на АС-Ловеч, е оставено без уважение искането на Г.В.В.
по адм.д. 145/ 23 по описа на АС-Ловеч за предоставяне на правна помощ.
Изложени са доводи за
неправилност на определението. Иска се отмяната му
и постановяване на друго по същество, с което на Г.В. да му бъде предоставена правна помощ.
Частната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен
интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна по следните съображения:
Производството по адм.д. № 145/2023г. на АС Ловеч е приключило с определение № 544/07.06.2023 г.,
постановено по адм.д. № 145/2023г. по описа на АС-Ловеч, с което е оставена без
разглеждане жалбата
на Г.В.В., против мълчаливия отказ на началника на Затвора Ловеч да му
предостави информация по заявление с рег.№ М-827/06.03.2023 г., адресирано до
началника на Затвора Ловеч и е прекратено производството по адм.д. № 145/2023
г. по описа на Административен съд – Ловеч, като недопустимо.
Срещу цитираното по-горе
прекратително определение Г.В. е предявил частна
жалба вх. № 1821 от 22.06.2023 г., в
производството по администриране на която е постановено обжалваното в
настоящото производство определение от 26.06.2023 г., с което на В. е отказано предоставянето на правна помощ.
АС Ловеч е приел за неоснователно искането за предоставяне на правна помощ.
Макар да е заключил, че Г.В. не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса и адвокат/в който смисъл го е освободил и от заплащането на
държавна такса/, съдът е приел, че са налице отрицателните предпоставки по чл. 24, т. 2 ЗПП, тъй като жалбата е
недопустима и с оглед релевантните факти предоставянето на
правна помощ е
необосновано.
Така постановеното определение
е правилно.
На основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) правна помощ по
чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от
гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за
правна помощ.
В настоящия случай се установява, че правна
помощ се иска в производство по обжалване с частна жалба на прекратително
определение. По общото правило на чл. 234, ал. 1 от АПК частната жалба се
разглежда в закрито заседание без призоваване на страните и без явяването им
пред съда. На основание чл. 23, ал. 1 от ЗПП системата за правна помощ по чл.
21, т. 3 – процесуално представителство - обхваща случаите, при които по силата
на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство. За съдебноадминистративните производства по АПК не е
предвидена задължителна адвокатска защита.
Всички изброени обстоятелства
сочат, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на по-нататъшните
процесуални действия, които следва да се извършат в частното производство. На
частния жалбоподател е осигурен достъп до правосъдие, който е осъществен
съобразно действащия процесуален закон. Спорът е процесуалноправен, не
представлява фактическа или правна сложност, поради което евентуално
предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя
би донесла на кандидатстващия.
Като е приел, че са налице
предпоставките по чл. 24, т. 1 и т.2 от ЗПП и е отхвърлил като неоснователно искането на Г.В. за предоставяне на правна помощ по делото, АС Ловеч е постановил правилно определение, което следва да
бъде оставено в сила.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА определение
№ 544/07.06.2023 г., както и определение № 638/26.06.2023г. и двете постановени
по адм.д. № 145/2023г. по описа на АС-Ловеч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
(о.м.)
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
Намирам втората частна жалба, относно
законосъобразността на определението, с което искането за предоставяне на
правна помощ е оставено без уважение, за недопустима.
Съобразно чл. 213а, ал. 3 АПК
първоинстанционният съд се произнася по исканията за възстановяване на срока за
касационно оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по
направените преди изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ
по реда на Закона за правната помощ и искания по чл. 166 и 167 АПК.
Кои от тези съдебни актове, които
постановява първоинстанционния съд, подлежат на инстанционен контрол, извън
изрично уредените в процесуалния закон (преграждащите хода на производството,
актовете по чл. 166 АПК, възстановяване на срок за оспорване) са изрично
посочени в ал. 7 на същата разпоредба – „Актовете по ал. 1, изречение второ, ал. 2 и ал. 6, т. 2 и
актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се
обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи.“ Видно от формулировката актовете, с които първоинстанционният съд
се е произнесъл по въпроса относно допускането на правната помощ не е включен в
обхвата на инстанционния контрол. С отказа за предоставяне на правна помощ също
така не се прегражда и развитието на производството.
Разпоредбата в АПК е нова и
лимитативна, както и изрична, поради което разпоредбите на ГПК в идентичен
смисъл не са субсидиарно приложими на осн. чл. 144 АПК.
По тази причина считам, че тази
частна жалба като недопустима следваше да се остави без разглеждане.
съдия Спас Спасов