Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 21.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9 130
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
§22 от Преходните и заключителните разпоредби на
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./.
Ищецът – Г.М.Г.,
твърди, че на 10.07.2013г. около 20:20 ч. в гр. София, при управление на МПС -
марка „Хюндай”, модел „Елантра" рег. № *****, като се е движил по
Цариградско шосе с посока на движението към Орлов мост, в района на спирка за
масов градски транспорт №3593, водачът е изгубил контрол над управлявания
автомобил, отклонил се на дясно по пътното платно и блъснал чакащите на
спирката пешеходци, една от които е шестгодишната Е.М. – внучка на ищеца, която
е починала. Вината на водача е установена с влязла в сила присъда по НОХД № 5
136 по описа за 2013г. на СГС, НО, 30-ти състав. Посочва, че към датата на
застрахователното събитие отговорността на водача е покрита със застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № 03513001668984, с валидност
от 25.06.2013 до 24.06.2014г. Ищецът описва, че детето е негово второ внуче и
той е помагал за отглеждането на Е., както в дома на родителите й, така и в
собствения си дом, където детето често е гостувало за месеци. Твърди, че и
досега жали внучката си, говори за нея, ходи на гроба й, на вратата му стои
жалейка. Непосредствено след смъртта на внучката си е получил инсулт, от който
не може да се възстанови, а здравословното му състояние значително се е
влошило. Не може да преодолее мъката си. Допълнителни страдания е приживял и от
това, че смъртта вследствие на тежките увреждания е настъпила 12 дни по-късно,
след ПТП. Този период на неизвестност и ежедневно възприемане на тежкото
физическо състояние на детето е бил изключително тежък. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:
- 100 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със
законната лихва от 10.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ответникът
– З. „Б.В.и.г.” в депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва
настъпването на слените факти:
-
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност” по отношение на описания в исковата молба автомобил,
- настъпване
на описаното ПТП,
-
вината но водача на лекия автомобил за настъпване на ПТП и
-
влязла в сила присъда по отношение на виновния водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при него.
Оспорва
наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение на ищеца в
производството, като счита, че същия не попада в кръга на лицата, които имат
право да получат обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че в случая не е
налице екстраоридинерност на болките и страданията на ищеца, които да налагат
уважаване на предявения иск. Твърди, че ищецът не е с постоянно местожителство
сходно с това на пострадалата в производството. Счита, че тълкувателното
решение като такова не може да урежда отношения, които са заварени, тъй като в
случая посоченото ТР 1/2016 не води до тълкуване на правна норма, а извежда
кръг от правоимащи лица, което действие може да бъде единствено за права
породени и възникнали след приемане на тълкувателното решение, съответно не
може да води до преуреждане на заварени положения. Оспорва твърдението, че
ищецът и пострадалата са имали изградени отношения характеризиращи се с дълбока
или изключителна емоционална връзка, като заявява, че обстоятелството, че същия
жалее за неговата внучка не обуславя наличието на изключителна емоционална връзка.
Оспорва твърдението, че здравословното състояние на ищеца се е влошило в
резултат на смъртта на неговата внучка. Навежда възражение за прекомерност на
заявената искова претенция. Моли да се постанови съдебно решение, с което се
отхвърли предявеният иск като му се присъдят направените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. В определения от съда срок
процесуалният представител на ответника е депозирал писмена защита по делото.
С
определение № 18684 от 25.06.2019г. на основание чл.227 ГПК, са конституирани като ищци по делото: Ц.Д.Г., ЕГН ********** /съпруга/, Л.Г.М., ЕГН
********** /дъщеря/ и М.Г.М., ЕГН ********** /син/, като наследници на
починалия в хода на делото ищец Г.М.Г., който е заличен като страна в процеса.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
-
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност” по отношение на описания в исковата молба автомобил,
-
настъпване на описаното ПТП,
-
вината но водача на лекия автомобил за настъпване на ПТП и
-
влязла в сила присъда по отношение на виновния водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при него.
По делото на лист 7 - 9 е представена присъда
№ 9 от 16.01.2014г., постановена по нохд № 5136/2013г. по описа на Софийски
градски съд, с която М.Н.К., е признат
за виновен в това, че на 10.07.2013г., около 20:20 часа, в гр. София,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай -
Елантра" с per. № С *****, като се движел по бул. „Цариградско шосе"
с посока на движение към Орлов мост, в района преди спирка за масов градски
транспорт № 2593 "Хермес парк", нарушил правилата за движение по
пътищата:
- чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управлява”,
- чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, вр. Приложение № 3 към чл. 5, ал. 3, вр. ал. 1 от Наредба
за организация на движението на територията на Столична община {Приета с
решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г.)\ ,При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
максимално разрешената скорост на движение от 80 км/ч на бул. "Цариградско
шосе "в отсечката: между Орлов мост и ул. "Павел Красов ",
- като се движил
в най - лявата част на пътното платно до мантинелата със скорост над 100 км/ч,
изгубил контрол над управлявания автомобил, в резултат на което се отклонил на
дясно по пътното платно и блъснал чакащите на спирката пешеходци, вследствие на
което по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лица, както следва: С.С.А.
и Е.М.М., и телесна повреда на повече от едно лице: тежка телесна повреда на П.А.П.,
изразяваща се в загубата на слезката, средна телесна повреда на Н.И.В.изразяваща
се във фрактура на Ш-та и IV-та метатарзални/предноходилни кости, фрактура на
Ш-та и IV-та клиновидни кости, луксация на първа кубоидна кост и множество
мекотъканни разкъсвания на дясното ходило, довело до трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник; средна телесна повреда на Д.П.Й.,
изразяваща се в мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнанието, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна телесна повреда на В.Л.З.,
изразяваща се във фрактура на долното рамо на ос пубис декстра /дясната срамна
кост/, довело до трайно затрудняване движението на долните крайници; средна
телесна повреда на Б.К.М., изразяваща се
във травматичен шок с контузия на гръдния кош, бял дроб и корем, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и фрактура на ос исшии
декстра ет пубис декстра /счупване на таза на седалищната и срамни кости
вдясно/, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник;
средна телесна повреда на А.Х.Т., изразяваща се в счупване на дясната бедрена
кост, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, като
деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта на
водача 1,5 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 1056/11.07.2013г. на МБАЛ "Св. Анна"-София, като деянието
представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.343, ал.4,
вр. ал.3, предл.1, б. „а" и б. „б”, предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл.342, ал.1,
предл.3, вр. с чл. 58А от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от девет години и на основание чл. 343 г от НК е лишен от право да
управлява МПС за срок от дванадесет години. Присъдата е влязла в сила на
02.12.2017г.
От представените по делото на лист 10
от делото е представено и прието удостоверение за наследници изх. № 5189 от
23.10.2013г. на община Перник на Е.М.М. и на лист 14 удостоверение за съпруг/а
и родствени връзки изх. № 673 от 04.07.2018г. на община Монтана, се установява,
че ищецът има съпруга и две свои деца, както и, че е дядо на починалото дете – Е.М.М..
По искане на ищцовата страна е разпитан
свидетелят Б.К.М. – съпруга на ищеца М.М. и майка на починалото дете. Свидетелят посочва, че приживе дъщеря й Е.и дядо
й Г. имали обичайните топли отношения между дядо и внучка. Не живеят в един
град, но се виждали през ваканциите. При всяко пътуване до София, дядото ги
посещавал. Всяка седмица се чували по вайбър и веднъж месечно се виждали. Свидетелят
посочва още, че трагедията се отразила на здравословното състояние на Г. и на
целия им живот. Той имал сериозни проблеми със сърцето, една операция, и в
последствие прекарал и инсулт. Свидетелят заявява, че Г. не успял да преживее
загубата.
При така установените факти съдът прави
следните правни изводи:
Относно предявения иск
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи настъпването на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца –
описаните в исковата молба;
3. причинна връзка между
описаното ПТП и смъртта на внучката на ищеца – Е.М..
От
представената и описана по-горе в мотивите на решението присъда, се установява
механизма на процесното ПТП, причината за настъпването му - нарушаване
правилата за движение на водача, управлявал лекия автомобил и причинно –
следствената връзка между него и смъртта на внучката на ищеца.
С Тълкувателно решение №1/2016 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от
24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Като условие за присъждане на обезщетение на
това лице е да бъде доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Относно взаимоотношенията между братята
и сестрите, баби/дядовци и внуци в цитираното решение на ВКС е прието, че между
тези лица може да съществува особена близка привързаност, като се вземе
предвид, че в традиционните за българското семейство отношения тези лица са
част от най – близкия родствен/семеен кръг. Но същевременно се посочва, че това
не е достатъчно, за да бъде присъдено обезщетение на лица, които се намират в
такава родствена връзка, а е необходимо поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единият от родствениците /в случая- на внучката/ е
причинила на другия /в случая-на дядото/ морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Именно във този втори случай е прието, че е справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик, като тази възможност е по изключение с оглед
особената близост между родствениците.
Настоящият съдебен състав намира, че в
разглеждания случай единственото събрано доказателство относно връзката, която
е създадена между дядо и внучка преди процесното ПТП и начина, по който е
преживял дядото загубата са свидетелските показания на майката, на починалото
дете /внучка/. Самият свидетел преценява тези отношения като нормални между
дядо и внучка. В тях не се посочва те да са живели в общо домакинство за
определен период от време или обичайно, починалото лице да е разчитало на
издръжка от първоначалния ищец или някое друго житейско обстоятелство, от което
да се направи извод за надхвърляне по интензитет на обичайната родствена връзка
между тези лица. От свидетелските показания се установява, че пострадалото дете
е живяло със своите родители в гр. Перник, а дядото в гр. Монтана. Детето
посещавало дядо си през ваканциите, а дядото от своя страна ги посещавал,
когато пътувал служебно /един път месечно/.
По делото не е доказано при условията
на пълно и главно доказване, че първоначалният ищец е получил усложнение на
здравословното си състояние след претърпяната загуба на своята внучка, тъй като
за това посочва единствено свидетеля, но по делото не са ангажирани
доказателства за здравословното му състояние преди ПТП и след това, за да може
да бъде извършена съпоставка в него и съответно направен този извод.
Съдът приема твърденията на ищците, че
от загубата на своята внучка първоначалният ищец е претъпял вреди – болка и
тъга по смъртта на детето. Но доколкото не се установява връзка между тези две
лица преживе на внучката, която да е различна по интензитет и обхват от
традиционната за българското семейство, то следва да се приеме, че претърпените
от първоначалния ищец болки и страдания не надхвърлят нормалните, присъщи и
обичайни за родствената връзка дядо-внучка скръб от загубата, поради което не
могат да бъдат включени в приетото от цитираното тълкувателно решение
изключение, при наличието на което лицето има право на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Предвид
изложеното отговорността на ответното дружество за обезщетяване на
претендираните вреди не следва да бъде ангажирана и предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
Относно направените по делото разноски
С
оглед изхода на делото, направеното искане на ищците за присъждане в тежест на
ответника на направените от тях разноски за настоящото производство, следва да
бъде оставено без уважение.
В
полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да бъде
присъдена сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ц.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Л.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** – всички представлявани от адвокат Я.С. с адрес: ***,
офис 19 срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
пл. *****иск с правно основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ за сумата от 100 000
лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
наследодателя на ищците – Г.М.Г., ЕГН – **********, от настъпило ПТП на 10.07.2013г.,
при което причинена смъртта на неговата внучка - Е.М.М., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 10.07.2013г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Ц.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, Л.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: *** - всички представлявани от адвокат Я.С. с адрес: ***, офис 19 да
заплатят на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
пл. *****на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: