№ 222
гр. Русе, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500265 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
К. М. П. обжалва Решение № 314 от 14.03.2022г., постановено по гр.д.№
5050/21г. по описа на РРС, с което са отхвърлени исковете против ПГИУ
"Е.К" за отмяна на уволнението като незаконно, възстановяване на
заеманата длъжност и заплащане на сумата от 2400лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 15.07.2021г. до
01.09.2021г.
Навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Посочва за многократната
промяна в щатното разписание на длъжностите в рамките на едногодишен
период, като изтъква, че задълженията, предвидени в длъжностната
характеристика за длъжността „Заместник-директор по учебната дейност“
преди и след изменението , съвпадат с изключение на изискването за
образование. Смята, че тенденциозно е било образувано дисциплинарно
производство само срещу нея, въпреки че са били установени нарушения при
дейността на комисията за изработване на учебен план, състояща се от трима
учители. Поддържа, че уволнението противоречи на постановките на ТР № 4
от 01.02.2021г. по т.д. № 4/ 2017г. Сочи като причина за уволнението
влошените личностни отношения между нея и директора на ПГИУ "Е.К" А.
Г.а. Твърди, че притежава необходимата квалификация и сочи високите си
професионални качества като основание да бъде възстановена на длъжност.
Иска се от въззивния съд да отмени постановеното от
1
първоинстанционния съд решение и да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ПГИУ "Е.К". С него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба и правилност, валидност и допустимост на
първоинстанционното решение. Въззиваемият смята, че изменението на
изискването за образование се налага от промяната в нормативните актова
отнасящи се до придобиването на професионална квалификация. Намира, че
не е била доказана злоупотреба с право от страна на работодателя. Иска от
въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
първоинстанционното решение.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Видно от Диплома за висше образование № 005760 К. М. П. завършила
специалност „Учител по български и руски език“ във ВПИ „К. Преславски“.
Със свидетелство № 15318 от 23.10.2017г. се удостоверява, че К.П. е
придобила първа професионално-квалификационна степен.
От приложено копие на Трудова книжка № 014 на К. М. П. се
констатира, че същата от 01.08.2016г. заема длъжността „Заместник директор
по учебната дейност“ в ПГИУ "Е.К".
Към този момент Длъжностна характеристика на длъжността
„Заместник директор по учебната дейност“ поставя изискване за заемане на
длъжността – висше образование на учител по общообразователен предмет и
общообразователна подготовка или учител по професионална подготовка.
Със Заповед № 1208 от 20.08.2020г. е утвърдено щатно разписание на
длъжностите за учебната 2020/2021г.
Със Заповед № 001 от 15.09.2020г. е утвърдено поименно щатно
разписание на длъжностите и работните заплати от 15.09.2020г., в което на
длъжностите заместник-директор фигурират К.П. и Р.Ж..
Дисциплинарно производство:
Със Заповед № 1230 от 02.09.2020г. е определена комисия за изготвяне
на седмично учебно разписание за I срок от учебната 2020/2021г. в състав:
председател – К.П., членове – Д.И., Р.Н..
Във връзка с нарушения при дейността на комисията е било образувано
дисциплинарно производство и от К.П. са били изискани обяснения.
Производството е приключило с Препоръка с изх.№ 302/08.01.2021г. от
страна на работодателя.
А. Г.а, директор на ПГИУ "Е.К", обяснява, че на Д.И. и Р.Н. не са
2
налагани дисциплинарни наказания за участието и работата им в комисията.
Съображенията за образуване на дисциплинарно производство по отношение
на К.П. са били, че на нея като председател на комисията е бил възложен
контрола по изпълнение на заповедта.
Със Заповед № 369 от 11.01.2021г. е утвърдено поименно щатно
разписание на длъжностите от 04.01.2021г., в което на длъжностите
заместник-директор все още фигурират К.П. и Р.Ж..
Със Заповед № 1051 от 12.07.2021г. е утвърдено щатно разписание на
длъжностите за учебната 2020/2021г., наред с нови длъжностни
характеристики за още четири на брой длъжности, включително за
длъжността „Заместник директор по учебната дейност“.
Новата длъжностна характеристика на длъжността „Заместник директор
по учебната дейност“ поставя изискване за заемане на длъжността – висше
образование по професионално направление „Икономика“ и професионална
квалификация „Учител по икономически дисциплини“.
Със Заповед № 1056 от 13.07.2021г. К.П. е била предизвестена за
прекратяването на трудовото ѝ правоотношение на осн. чл. 326 КТ.
Със Заповед № 1064 от 14.07.2021г. е прекратен трудовият договор на
К. М. П. с ПГИУ "Е.К" на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Видно от приложена по делото справка е, че на К.П. са били пратени
сумите – 2177,44лв. за неспазено предизвестие от 15.07.2021г. до 14.08.2021г.
на осн. чл. 220, ал. 1 КТ и 4354,88лв. за неизползван платен годишен отпуск
на осн. чл. 224 КТ.
От заключение на съдебно-икономическа експертиза се установява, че
дължимото обезщетение за периода от 15.07.2021г. до 01.09.2021г., ако
уволнението бъде признато за незаконно, е в размер на 2665,79лв.
С Допълнително споразумение № 1118 от 31.08.2021г. на Р.М. е
възложено да изпълнява задълженията на длъжността „Заместник директор по
учебната дейност“. Видно от Диплома за висше образование № 013783 Р.С.М.
е завършила специалност „Икономика и управление на селското стопанство“
във ВФСИ „Д. Ценов“- Свищов. От Диплома за преквалификация № 649 от
същото учебно заведение е видно, че Р.М. е преминала и професионална
подготовка по „Педагогическа правоспособност“. От Удостоверение №
6553/22,12.1997г. се констатира, че Р.М. е придобила втори клас
квалификация.
Със Заповед № 3 от 15.09.2021г. е утвърдено поименно щатно
разписание на длъжностите и работните заплати от 15.09.2021г., в което на
длъжността заместник-директор фигурира Р.М..
Свид. Р.Ж., която е била заместник-директор в същото училище преди
да бъде освободена, говори за лошите отношения между нея, К.П. и
директорката А. Г.а и нежеланието ѝ да работи в колектив с тях.
Свид. А.А., учител в ПГИУ "Е.К", говори за нормални колегиални
3
отношения между директорката и нейните заместници. Твърди, че на
длъжността заместник-директор винаги е имало служител с икономическо
образование. Смята, че към момента на разпита - 19.01.2022г. в училището
все още има двама зам. директори, които притежават икономическо
образование.
Въззивният съд намира, че при така установената и от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, решението му се явява
законосъобразно и правилно.
Правоотношението на служителя е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ поради изменение на изискването за образование на заеманата
длъжност.
Трайно установената практика на ВКС е, че преценката на работодателя
относно необходимостта от въведените от него нови изисквания за
образование и/или професионална квалификация за заемане на съответната
длъжност, е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол в
рамките на контрола за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ, освен ако ищецът е навел твърдения за факти, които могат да
обусловят извод за недобросъвестно поведение от страна на работодателя,
който чрез нововъведените изисквания да цели единствено уволнението на
ищеца, или такъв извод за недобросъвестност очевидно да следва от самото
ново изискване за образование и/или професионална квалификация, въведено
от работодателя. Тъй като чл. 8, ал. 1 КТ въвежда презумпция за
добросъвестност на работодателя, работникът следва пълно и главно да
докаже твърденията си за фактите и обстоятелствата, които обуславят
злоупотреба с право. /Така според Решение № 83 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 2947/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 284/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 192 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
680/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 6 от 8.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1659/2018 г., III г. о., ГК; Решение № 85 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
760/2012 г., IV г. о., ГК и др./
Според Решение № 6 от 8.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2018 г., III
г. о., ГК при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на
работодателя, съдът следва да извърши проверка – дали изменението в
изискванията е въведено с оглед нуждите на работата или е продиктувано от
други, най-често субективни обстоятелства, във връзка с конкретния
служител /Решение по гр. д. № 13/2011 г. на ІІІ г. о./ Практиката приема, че
злоупотреба с право е налице когато въведените от работодателя изисквания
не са свързани по никакъв начин с характера на работата /Решение по гр. д. №
870/2012 г. на ІІІ г. о. / или когато се установи, че със законово допустими
средства работодателят цели да постигне единствената цел – прекратяване на
трудовия договор с конкретен работник или служител /Решение по гр. д. №
284/2012 г. на ІV г. о./ Преценката за наличието й е конкретна и е съобразно
установените за всеки отделен случай обстоятелства.
4
На първо място следва да се посочи, че по настоящия казус не се
намираме в хипотезата на ТР № 4/2021 г. по т. д. № 4/2017 г. от ОСГК на
ВКС. В т. 1а на Тълкувателното решение се сочи, че не е налице основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при
сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от
работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. По делото несъмнено е доказано, че към момента на
сключване на договора /01.08.2016г./ К.П. е отговаряла на изискванията за
заемане длъжността „Заместник директор по учебната дейност“. Тя е
притежавала необходимото висше образование на учител по
общообразователен предмет - учител по български език и/или руски език и
общообразователна подготовка. Едва към 12.07.2021г. със Заповед № 1051 е
въведено ново изискване за образование /икономическо/ към заеманата от нея
длъжност. Тоест неприложимо е разрешението на посоченото от
жалбоподателя ТР, тъй като към момента на сключване на договора със
служителя, той е отговарял на въведените от работодателя изисквания за
образование.
Наведени са оплаквания, че злоупотребата с право е видна от самото
ново изискване за образование, въведено от работодателя, тъй като то няма
връзка с естеството на работа. Сочи се като индиция за това, че К.П. дълги
години е заемала същата длъжност и е изпълнявала задълженията си
коректно, като с новата длъжностна характеристика не са били въведени нови
или различни задължения при осъществяването . Съдът намира, че има
данни за обективна необходимост от въвеждането на изискване за
образование по професионално направление „Икономика“ от страна на
работодателя. ПГИУ "Е.К" е професионална гимназия, осъществяваща
обучение за придобиване на професионална квалификация по смисъла на чл.
9, ал. 1, т. 1 ЗПОО. Във връзка с промени в закона е приета и Наредба №
1/19.02.2020г. за организацията и провеждането на изпитите за придобиване
на професионална квалификация. Дейността на заместник директора по
учебната дейност, съгласно длъжностната му характеристика, е свързана с
планиране, организиране и провеждане на образователната подготовка -
обща, отраслова и специфична, както и с познаване и прилагане на
нормативната уредба в областта на професионалното образование и обучение
по икономически дисциплини. Обосновано е да се предположи, че за
осъществяването на тези задължения на служителя е необходимо
образование, което да е свързано с предоставяната от училището
професионална квалификация в икономическо направление. Индиция за това
е и пропуска, допуснат от К.П., за който е било образувано дисциплинарно
производство. Вероятно заради липсата на познания относно изискванията за
икономически специалности, комисията, която е председателствана от К.П., е
пропуснала включването в учебната програма на необходимия брой часове по
предмет „Производствена практика“. Действително служителката е заемала
длъжността заместник-директор и преди този момент, като няма данни за
5
други нарушения от нейна страна. Въпреки това в обхвата на преценка на
работодателя е дали и по какъв начин ще измени изискванията за съответната
длъжност. В случая работодателят е преценил, че с оглед измененията в
правната уредба и най-вече с измененията на ЗПОО с ДВ бр. 92, в сила от
06.11.2018 г., и приемането на Наредба № 1/19.02.2020г. е възникнала
необходимост от служител, притежаващ икономическо образование, който да
изпълнява длъжността.
Тук следва да се посочи, че съществува разлика в двете сравнявани
длъжностни характеристики не само по отношение на изискуемото
образование, както твърди жалбоподателят. Неизчерпателно посочени са:
вместо Изпълняване на норма за преподавателска работа, Изпълняване норма
за преподавателска работа по икономическа дисциплина; въведени като
изцяло нови изисквания са – Познаване и прилагане на насоките и
изискванията в образователно-възпитателния процес на всички документи,
свързани с организация на професионалната подготовка- обща, отраслова,
специфична– учебна и производствена практика- при осъществяване на
професионално образование и обучение в дневна форма и в дуална система
по икономически дисциплини; Познаване и прилагане на насоките и
изискванията в образователно-възпитателния процес на всички документи,
свързани с организацията на общообразователната и на допълнителната
подготовка; Познаване и прилагане на нормативната уредба в областта на
професионалното образование и обучение по икономически дисциплини и др.
От гореизброените нововъведени или изменени задължения е видно, че
длъжностната характеристика не е била коренно променена, но е и явно, че
промяната не е произволно въведена, само с намерение да бъде освободен
конкретния служител, а е създадена в преследване на определена от
работодателя цел. Тази цел на работодателя не подлежи на съдебен контрол,
но очевидно тя е била да се въведе задължение на заместник-директора да
познава и да се съобразява със законодателството, създадено във връзка с
дуалната форма на обучение по специалности с икономическа насоченост,
като по този начин подпомага директора в дейността му. От горното съдът
прави извод, че измененията в образователните изисквания са достатъчно
свързани с работата, за да не може да се окачествят като част от фактически
състав на злоупотребата с право.
Въведени са и оплаквания, че работодателят с изменението е проявил
лично отношение към К.П., като единствено е целял прекратяване на
трудовия договор с конкретния служител. В подкрепа на това сочи,
няколкократните промени на щатното разписание на длъжностите в
училището, лошите лични отношения между нея и директора на училището и
проведеното само срещу нея дисциплинарно производство. Съдът намира, че
страната, в чиято доказателствена тежест е било да обори презумпцията за
добросъвестност на работодателя и да докаже пълно и главно твърдяната от
нея злоупотреба с право, не го е сторила. На първо място за липсата на
тенденциозно отношение говори изменението заедно с длъжностната
6
характеристика на дл. „Заместник-директор на учебната дейност“ на
длъжностната характеристика на още три длъжности със Заповед № 1051 от
12.07.2021г. Извод за липса на дискриминационен подход спрямо конкретния
служител може да се направи от казаното от св. Р.Ж., която също е била
освободена от длъжността заместник-директор на същото основание, тъй като
не е притежавала икономическо образование. Само в подкрепа на същия е и
факта, че непосредствено след прекратяване на правоотношението на П. на
длъжността е била назначена Р.М., притежаваща необходимото образование.
Неотносимо е колко често работодателят е утвърждавал щатно разписание на
длъжностите, тъй като това е негово законово правомощие, което е
неограничено. Напротив, неизбежно е приемането на ново щатно разписание
при така настъпилите промени в структурата му с намаляване броя на
заместник-директорите от двама на един. Същото се отнася и до поименното
щатно разписание, доколкото са настъпили изменения в трудовия колектив.
Недоказани остават и твърденията, че директорката А. Г.а е била във влошени
отношения с К.П., тъй като свидетелските показания на св. Р.Ж. и св. А.А. си
противоречат в това отношение.
Образуването на дисциплинарно производство единствено срещу К.П.
не е проява на тенденциозност от страна на работодателя. П. е била
определена за председател на комисията за изготвяне на седмично учебно
разписание за I срок от учебната 2020/2021г. със Заповед № 1230 от
02.09.2020г. П. е била отговорна за контрола при изготвяне на учебното
разписание като председател на комисията и въз основа на задълженията на
длъжността, предвидени в чл. 35, ал. 1 и ал. 3 на Наредба № 15/22.07.2019г за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти. След като са били установени пропуски в
работата на комисията, работодателят не без основание е преценил, че
тежестта на дисциплинарната санкция следва се понесе от председателя .
Тъй като функциите на председател включват контрол върху работата на
членовете на комисията, логично е същият да носи отговорност и за
действията на подчинените му служители. Тоест воденето на дисциплинарно
производство само срещу К.П. като председател на комисията не е било
самоцелно. Още повече тук следва да се посочи, че дисциплинарното
производство не е приключило с налагане на наказание, а с препоръки. Това
още един път отхвърля извода за целенасочено негативно отношение на
работодателя към конкретния служител. Без значение са постиженията и
квалификациите на служителя, тъй като тук не се спори за професионалните
му качества, а относно изискването за образователна степен, което е
формално.
С оглед така приетата обстановка, съдът намира решението на
районният съд за правилно и го потвърждава.
По разноските във въззивната инстанция: С оглед изхода на делото
на Професионална гимназия по икономика и управление "Е.К"- гр. Русе
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
7
от 710лв.- док. за плащане л.18 от делото.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 314 от 14.03.2022г., постановено по гр.д.
№ 5050/21г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА К. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. "И "
***********, ДА ЗАПЛАТИ на Професионална гимназия по икономика
и управление "Е.К"- гр. Русе, със седалище и адрес: гр. Р.ул. "Б" **
представлявана от директор А. Й. Г.а сумата от 710лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8