РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Бургас , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600223 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивни жалби на подсъдимия Д. Б. Ст. с ЕГН ***** и
неговия упълномощен защитник – адвокат Зорница Дамянова от БАК, против
Присъда № 260064 от 04.12.2020 г., постановена по НОХД № 3148/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
С атакуваната присъда, жалбоподателят С. е признат за виновен, затова че
за времето от месец декември 2016 г. до м. април 2020 г. включително в гр.
Бургас, при условията на продължавано престъпление, след като е бил осъден
със съдебно решение по гр. дело № 7826/2010 г. на Районен съд – Бургас,
влязло в сила на 11.03.2011 г., да издържа свой низходящ – сина си Б. Д. С.,
роден на *** г., не изпълнил задължението си в размер на повече от две
вноски, а именно 37 месечни вноски на обща стойност 3700 лева, като
деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 183, ал.4,
1
вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на осем месеца
„лишаване от свобода“ при първоначален общ режим, както и на наказание
„обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на
мястото за обяви, определено от Община Бургас.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал.1 от НК, е приведено в
изпълнение наказанието от шест месеца „лишаване от свобода“, наложено на
подсъдимия С. с влязла в сила присъда по НОХД № 2364/2013 г. на РС –
Бургас, което да се търпи при първоначален общ режим.
Подсъдимият С. обжалва присъдата като необоснована, незаконосъобразна
и неправилна. Твърди, че е плащал издръжка през инкриминирания период от
време, което обстоятелство, според него, се установявало от събраните гласни
доказателства. Твърди, че наред с издръжката, е давал пари на майката на
малолетния си син за лечението на детето и за посрещане на други належащи
нужди. Моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с
която да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.
Защитникът на подсъдимия също атакува постановената присъда като
незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Във въззивната жалба се
твърди, че първоинстанционният съдебен акт почива на предубеждения и
предположения, но не и на доказани факти, поради което се иска отмяната му.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
изразява становище за неоснователност на въззивните жалби Според
прокурора, приетите за установени от първоинстанционния съд фактически
положения се подкрепят от събраните доказателства по делото. Твърди, че
материалният закон е приложен правилно, а в наказателното производство не
са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Преценява
наложеното наказание за правилно отмерено, поради което моли въззивният
съд да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, се явява и поддържа
жалбата си на основанията, посочени в нея. Твърди, че е плащал издръжка на
детето си, а наред с това е давал пари за лечението му и за други
допълнителни разходи. Упълномощеният защитник също поддържа
въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Твърди, че обжалваната
2
присъда е постановена при неправилно установена и недоказана фактическа
обстановка, като изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд,
който приемал, че липсват плащания на издръжка през целия период, макар
това да се опровергавало от показанията на свидетелите. Според защитника,
разпитаните по делото свидетелки, майки на двете деца на Д.С., са
свидетелствали емоционално и заинтересовано, тъй като в момента
подсъдимият е разделен и с двете, и между тях имало силни спорове за това
колко и как той да вижда децата си, и как да бъдат възпитавани те. Моли
обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с
която подсъдимият Д.С. да бъде оправдан поради недоказаност на
обвинението. Моли, при условията на алтернативност, присъдата да бъди
отменена, а делото - върнато на първоинстанционния съд поради допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани със събирането и оценката на
доказателствата по делото.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като
се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в с.з.
страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313
и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява процесуално
допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна,
имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по
същество, въззивната жалба се явява неоснователна.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален
ред, всички възможни доказателства и доказателствени средства, нужни за
изясняване на фактическата обстановка по конкретния правен спор и
достатъчни за неговото правилно решаване.
Настоящият въззивен състав, предвид правомощията си извърши собствена
проверка и анализ на наличния по делото доказателствен материал, и прие за
установена следната фактическа обстановка:
3
Подсъдимият Д. Б. Ст. е роден на *** г. в гр. ***, *** гражданин е, има
завършено *** образование, ***, ***, *** (лист 15 от делото).
През 2008 година подсъдимият С. и свидетелката М. С. заживели заедно
при родителите на последната в с. Т., община Камено. От съвместното им
съжителството, на *** г. им се родило общо дете – Б. Д. С. с ЕГН***. След
раждането на детето отношенията между подсъдимия и С. се влошили, като в
средата на месец декември 2009 г. С. напуснал семейното им жилище в
селото, където останали да живеят свидетелката С. и детето. След изнасянето
си, подсъдимият не участвал изобщо в отглеждането и издръжката на детето,
поради което през 2010 г. С. подала в Районен съд – Бургас искова молба, с
която искала С. да бъде осъден да плаща издръжка на детето им. По повод
исковата молба в Районен съд – Бургас било образувано гражданско дело №
7826 по описа за 2010 г. на съда. Производството по образуваното дело
приключило с Решение № ХІІІ-246 от 17.02.2011 г., влязло в сила на
11.03.2011 г., с което подсъдимият С. бил осъден да плаща на детето си Б. Д.
С., чрез неговата майка и законен представител свидетелката М. С. месечна
издръжка в размер на 100 лева, считано от 15.12.2009 г. до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.
След влизане в сила на решението С. се снабдила с изпълнителен лист за
дължимата издръжка. Тъй като подсъдимият не плащал изобщо издръжка, по
молба на свидетелката С. при държавния съдебен изпълнител в Районен съд –
Бургас било образувано изпълнително дело № 346/2011 г. (л. л. 61 и 64 от
ДП). По това изпълнително дело подсъдимият С. заплатил еднократно сума в
размер на 148,75 лева, от която една част в размер на 27 лева, представлявала
държавна такса, а остатъкът в размер на 121,75 лева (т.е една седмична
издръжка от 100 лева и още 21,75 лева) бил преведен на свидетелката С..
Поради липсата на установени имущества, влогове и доходи на подсъдимия, в
периода от месец декември 2011 г. до месец май 2012 г. включително,
Община Камено изплатила за издръжка на детето Б. Д. С. общо 360 лева (по
60 лева месечно за указания период). Същевременно, за периода от 11.04.2011
г. до 30.04.2013 г. подсъдимият не изплатил общо 24 месечни издръжки, всяка
по 100 лева, в размер общо на 2400 лева, макар и да съзнавал задължението си
и факта, че с бездействието си поставя в затруднено и неблагоприятно
положение детето си. За това неизпълнение на задължението си било
4
образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК, като на 30.04.2013 г. С. бил привлечен по него като обвиняем.
Разследването приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд –
Бургас за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, по който повод
било образувано НОХД №2364/2013 г. по описа на БРС. Това дело
приключило с присъда, с която С. бил признат за виновен за извършено в
периода 11.04.2011 г. – 11.04.2013 г. престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата е
влязла в сила на 18.03.2014 г.
За периода от 09.01.2012 г. до 09.03.2015 г. Община Камено изплатила
издръжка на детето Б., чрез неговата майка и законен представител
свидетелката С. общо в размер на 1240,00 лева, по 60 лева на месец (л. 61 от
ДП). След 02.12.2015 г взискателят С. не сезирала държавния съдебен
изпълнител с молби, искания за предприемане на изпълнителни действия и по
изпълнителното дело няма информация за дължими суми след тази дата.
През месец януари 2014 г. подсъдимият С. се запознал със свидетелката Л.
В. П. и заживял с нея в апартамент, нейна собственост, находящ се в гр.
Бургас. Съжителствали на семейни начала до месец февруари на 2020 г. За
целият период от съвместното им съжителство подсъдимият С. имал
получени доходи само от работа за по 5-6 дни през лятото на 2018 г. когато
работел като „викач“ пред ресторантите в гр. Несебър. От съвместното им
съжителство се родило дете с името Д.. По време на съжителството на
подсъдимия със свидетелката П., само последната работела по трудов договор
и плащала режийните и храната за нея, подсъдимия и детето им. Освен това
тя давала пари за издръжката на детето на подсъдимия Б. – суми в размер от
по 30-40-50 лева. Подсъдимият С., вземайки тези пари от свидетелката П., ги
давал на свидетелката С. като я карал да пише и подписва бележки, в които да
отразява датите и сумата от по 100 лева всеки път (л. л. 37-45 от ДП). Това
обаче не ставало всеки месец регулярно. Въпреки, че е бил вече с две деца
подсъдимият така и не започнал работа. Уверявал свидетелката П., че от
къщи работи по телефона. Говорил й за някакви сделки, от които може да
спечели пари, говорил как в бъдеще ще бъдат много богати. Искал да бъде
брокер между две лица, за закупуване на някаква земя, на която да строи
5
сграда, но това не се случило. Говорел за соларни панели, които искал да
строи в Африка, говорел за инвестиции за милиони лева, от които очаквал
приходи в размер от по 1-2% всеки един момент, но все нещо са случвало и
сделките не се осъществявали. В началото свидетелката П. му вярвала, дори
го е финансирала за пътуванията му до Истанбул, Рига и до Африка, за които
пътувания подсъдимият й казал, че са във връзка с бизнеса му. Липсата на
доходи за отглеждане на двете му деца и осъщественото от подсъдимия
насилие над свидетелката П. станало причина за раздялата им през месец
февруари на 2020 г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
подсъдимият С. не е платил изискуемата издръжка на детето си Б. от 100 лева
месечно за месеците декември на 2016 г и месец януари на 2017 г. или общо
две месечни вноски на обща стойност 200 (двеста) лева; не изпълнител
задължението си в размер на две месечни вноски за месеците юли и август на
2017 година, или общо в размер на 200 (двеста) лева, а също и за месеците
март и април на 2017 г. – също общо в размер на 200 лева. За периода от
месец октомври на 2017 г. до месец април на 2020 г. включително, С. не
платил и не изпълнил задължението си към детето си Б. в размер на общо 31
месечни вноски от по 100 лева месечно или всичко на обща стойност от 3100
лева. За целия период инкриминиран период от време подсъдимият не платил
издръжки на детето си Б. общо в размер на 3700 лева.
Настоящият съд, с оглед правомощието си да извършва цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за
установени и други фактически положения (когато има основания за това),
сам извърши преценка на доказателствения материал и стигна до изложените
по-горе фактически констатации, които се припокриват с приетото за
установено от районния съд.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
изложена ясно, разбираемо, хронологически и логически последователно в
мотивите към обжалвания съдебен акт, като са установени и посочени всички
съставомерни факти и обстоятелства, чието изясняване е от първостепенно
значение за правилното и справедливо разрешаване на правния спор. В
мотивите на обжалваната присъда, районният съд е посочил ясно и
6
недвусмислено доказателствените материали, които е ползвал, за да изгради
своите фактически изводи. В тази връзка, извършената от първостепенният
съд аналитична дейност е описана в мотивите на обжалваната присъда
достатъчно ясно, за да разбере въззивната инстанция, каква е била
действителната воля на решаващият съд. Доказателствата и
доказателствените средства са били изследвани и анализирани задълбочено,
както в тяхната съвкупност, така и поотделно, като в тази връзка районният
съд не е допуснал логически грешки. Следователно, първостепенният съд е
изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 305 ал.3 от
НПК.
Липсват основания да се твърди, че фактическата обстановка по делото е
останала неизяснена. Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите
на решаващият съд, че посочените от него и събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства са не само относими към
предмета на делото, но и достатъчни за изясняване на фактическата
обстановка по правния спор. Изложената в мотивите фактическа обстановка
се потвърждава напълно от показанията на свидетелките С. и П., разпитани в
хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното производство, както и от събраните писмени доказателства,
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда
на чл. 283 от НПК – справка съдимост на подсъдимия (л. 15 от делото);
диплом за завършено средно образование серия А-95 № 0009055 с рег. №
2241 от 29.06.1995 г., трудов договор № 10000742 от 23.11.2020 г. (л. л. 51 и
52 от делото); Решение № ХІІІ-246 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 7826/2010 г. по
описа на БРС; изпълнителен лист (л. 15 от ДП); писмо от СИС при Районен
съд – Бургас (л. 61 от ДП); удостоверение от Община Камено (л. 62 от ДП);
справка от информационната система на ТД на НАП – Бургас относно
регистрираните трудови договори на подсъдимия С. (л. 69 и л. 19 от ДП);
както и разписки за платени суми за издръжка (л. л. 37-45 от ДП).
Неубедителни са възраженията на защитата срещу достоверността на
показанията на свидетелките С. и П., аргументирани с наличието на спорове
между тях и подсъдимия относно отглеждането и възпитаването на децата.
Достоверността на свидетелските показания не може да бъде
компрометирана, тъй като изложените от тях по време на разпита им
7
съставомерни факти и обстоятелства се потвърждават и от събраните по
делото писмени доказателства, включително и с разписките, саморъчно
съставени и подписани от С. и приложени по делото, които не се оспорват от
подсъдимия.
Предвид правилно изяснената фактическа обстановка, обоснован и
законосъобразен се явява правният извод на първостепенният съд, че
подсъдимият Д. Б. Ст. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал.4, вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК, тъй като
за времето от месец декември 2016 година до месец април 2020 година
включително, в град Бургас, в условията на продължавано престъпление, след
като е бил осъден със съдебно решение № ХІІІ-246 от 17.02.2011 г. по гр. д. №
7826 по описа за 2010 г. на Районен съд – Бургас, влязло в сила на дата
11.03.2011 г., да издържа свой низходящ – детето си Б. Д. С., роден на *** г.,
чрез неговата майка и законен представител М. С. С., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 37 месечни
вноски от по 100,00 (сто) лева, на обща стойност 3 700,00 (три хиляди и
седемстотин) лева, като деянието е извършено повторно, а именно:
- За времето от месец декември 2016 година до месец януари 2017 година
включително, в град Бургас, като е бил осъден със съдебно решение № XIII-
246 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 7826 по описа за 2010 г. на Районен съд –
Бургас, влязло в сила на дата 11.03.2011 г., да издържа свой низходящ - детето
си Б. Д. С., роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител М. С.
С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две месечни вноски
от по 100,00 (сто) лева, на обща стойност 200,00 (двеста) лева, а деянието е
извършено повторно;
- За времето от месец март 2017 година до месец април 2017 година
включително, в град Бургас, като е бил осъден със съдебно решение № XIII-
246 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 7826 по описа за 2010 г. на Районен съд –
Бургас, влязло в сила на дата 11.03.2011 г., да издържа свой низходящ - детето
си Б. Д. С., роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител М. С.
С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две месечни вноски
по 100,00 (сто) лева, на обща стойност 200,00 (двеста) лева, а деянието е
извършено повторно;
8
- За времето от месец юли 2017 година до месец август 2017 година
включително, в град Бургас, след като е бил осъден със съдебно решение №
XIII-246 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 7826 по описа за 2010 г. на Районен
съд – Бургас, влязло в сила на дата 11.03.2011 г., да издържа свой низходящ –
детето си Б. Д. С., роден на *** г., чрез неговата майка и законен
представител М. С. С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
две месечни вноски от по 100,00 (сто) лева, на обща стойност 200,00 (двеста)
лева, а деянието е извършено повторно;
- За времето от месец октомври 2017 година до месец април 2020 година
включително, в град Бургас, след като е бил осъден със съдебно решение №
XIII-246 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 7826 по описа за 2010 г. на Районен съд
– Бургас, влязло в сила на дата 11.03.2011 г., да издържа свой низходящ –
детето си Б. Д. С., роден на *** г., чрез неговата майка и законен
представител М. С. С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
31 месечни вноски от по 100,00 (сто) лева, на обща стойност 3 100,00 (три
хиляди и сто) лева, а деянието е извършено повторно.
Престъпният състав на чл. 183, ал.4 от НК е доказан от обективна страна по
несъмнен начин. Периодите, през които подсъдимият е плащал издръжката на
своя син Б., могат да бъдат точно установени чрез приложените по делото
разписки, изготвени от свидетелката С. при получаването на месечната
издръжка. Останалите месеци, за които няма разписки, правилно са посочени
в обвинителния акт като периоди от време, когато С. не е плащал издръжка.
Възраженията му, че и през инкриминираните периоди е плащал издръжка на
сина си, са неоснователни, тъй като се опровергават от свидетелските
показания и от останалия доказателствен материал по делото, и доколкото
изпълнителното деяние се изразява в престъпно бездействие, а възраженията
на подсъдимия не са подкрепени от някакви писмени доказателства, същите
следва да се приемат за израз на неговата защитна позиция.
Неоснователни са възраженията на подсъдимия Д.С. за липса на
престъпление, аргументирани с твърденията, че е давал пари за лечението на
сина си и за други допълнителни разходи.
От обективна страна, престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК засяга
обществените отношения, свързани с правилното изпълнение на алиментните
9
задължения на родителите в рамките на семейството и осигуряването на
ежедневните нужди на децата. До навършване на пълнолетие, децата ex lege
са неработоспособни и не са самостоятелно дееспособни, затова родителите
са длъжни да издържат т.е. да осигуряват средства и да задоволяват
ежедневните нужди на своите ненавършилите пълнолетие деца, независимо
дали са функционално работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си (арг. чл. 125 ал.1 и чл. 143 ал.2 от СК). Тъй като
задължението за издръжка цели да задоволи ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си, тя
трябва да се доставя периодично, за да се избегне неблагоприятната
последица на едно продължително забавяне на издръжката, при което
нуждаещият се би останал без средства, които да задоволяват нуждите му.
Ето защо законът посочва, че издръжката следва да се плаща ежемесечно и
понеже издръжката ще задоволява бъдещи нужди, целесъобразно е това
изплащане трябва да става в началото на месеца (арг. чл. 146 ал.1 от СК, вж. в
този смисъл и О-9-77 І н.о.). Прекратяването на брака, респ. фактическата
раздяла между родителите, не освобождава родителя от това задължение (арг.
чл.59 от СК).
Предвид това, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183 ал.1 от
НК се изразява в неизпълнение (обективно осъществявано като съзнателно
бездействие) на влязло в сила решение за плащане на издръжка. За
съставомерността на такова бездействие е необходимо да се установи, че то
се отнася до две или повече месечни вноски. Престъплението по чл. 183 ал. 1
от НК е типично продължено престъпление, чието изпълнително деяние се
осъществява трайно и непрекъснато чрез бездействие, докато не настъпят
обстоятелства, които го прекратяват, независимо дали са настъпили поради
волята или не на дееца (вж. в този смисъл и Р-361-08 ІІІ н.о.). Престъплението
е и формално, на простото извършване т.е. за съставомерността на
инкриминираното деяние не е необходимо да се установи настъпването на
някакви общественоопасни последици.
С оглед посочените по-горе законови изисквания, не може да се приеме за
извинително бездействието на подсъдимия Д.С.. Съгласно цитираното по-
горе съдебно решение, той е била задължен да плаща ежемесечно издръжка на
сина си Б. в размер на 100 лева, като сумата е трябвало да бъде предавана на
10
св. С. като родител, на когото подсъдимия се е съгласил да й бъдат
предоставени за упражняване родителските права. В този смисъл, плащането
на парични суми за лечение на дете, за закупуване на дрехи, ученически
пособия и пр. представлява изпълнение на родителски дълг и с него не може
да се претендира изпълнение на задължение за ежемесечна издръжка. Както
бе посочено по-горе, целта на издръжката е не само да се задоволяват
моментните нужди на лицата, които не са работоспособни, но и да се
гарантира предвидимост и сигурност, че тези лица могат да задоволят и
бъдещите си нужди. Затова издръжката е винаги конкретна сума, винаги се
плаща ежемесечно и принципно в началото на съответния месец. Това,
подсъдимият не е сторил.
Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление.
Подсъдимият Д.С. е осъществил няколко престъпни бездействия,
представляващи отделни деяния по чл. 183, ал.4, вр. ал.1 НК по отношение на
едно и също лице. Същите са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради
което може да се приеме, че последващите се явяват от обективна и от
субективна страна продължение на предшестващите.
Следва да се приеме за безспорно доказана и обвинителната теза на
прокуратурата, че инкриминираното бездействие на подсъдимия С.,
изразяващо се в неплащане на 37 месечни вноски, дължими като издръжка на
сина му Б., в посочения от прокуратурата времеви период, се осъществено
при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, към момента на извършване на
настоящото престъпление С. вече е бил осъждан с присъда по НОХД №
2364/2013 г. по описа на БРС, влязла в сила на 18.03.2014 г., с която му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца с
изпитателен срок от три години за извършено в периода 11.04.2011 г. –
11.04.2013 г. престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, отново изразяващо се в
неплащане на дължима издръжка към сина си Б.. Това обстоятелство определя
правилната квалификация на настоящото инкриминирано деяние като
престъпление по чл. 183, ал.4, вр. ал.1 от НК.
Престъплението е извършено с пряк умисъл. Съгласно Р-47-2012 ІІІ н.о. на
11
ВКС, „… за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя е
изискуемо инкриминираното неизпълнение на алименти (неплащане на
издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра) да е съзнателно.
Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за
наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това за
какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва
настъпването на общественоопасните последици или допуска (примирява се)
с престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на
субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от
НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна
възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от
непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка.“. В
контекста на изложеното, несъмнено е формирането на представа у С., че
дължи ежемесечна на издръжка на сина си Б. в размер на 100 лева, която
трябва да плаща на св. С. като майка и законен представител на сина си, тъй
като подсъдимият е страна по делото, приключило със съдебно решение,
окончателно уреждащо въпроса с издръжката на детето. Предвид
обстоятелството, че в рамките на периода на продължаваното престъпление
С. е плащал на св. С., понякога, макар и със закъснение, месечната издръжка
за детето си, следва да се приеме, че подсъдимият е формирал у себе си
представа, както за факта на неплащане на дължимата издръжка, така и за
продължителността на периода на това му бездействие. Въпреки това, С. не
преустановил престъпното си бездействие. Следователно, може да се приеме,
че подсъдимият е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
От гледна точка на субективния елемент от състава на чл. 183, ал.4, вр. ал.1
от НК следва да се посочи още, че съгласно нормата на чл. 143 ал. 2 от СК,
родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали тези родители са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. В конкретният случай, подсъдимият е
физически и психически здрав, в трудоспособна възраст и макар да не работи
постоянно, е бил финансово обезпечен от св. П., следователно е бил в
обективна възможност да осигури необходимите парични средства и да
изплаща издръжката. Липсват доказателства той да е бил освободен от
12
задължението да доставя издръжка на детето си и е бил длъжен да се съобрази
с влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд.
С атакуваната присъда, първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимия Д.С. две наказания – лишаване от свобода за срок от осем месеца,
както и кумулативно посоченото в Особената част на НК наказание
„обществено порицание“. Решението на районния съд да определели
конкретният вид и размера на наказанието, съдът намира за обосновано,
законосъобразно и правилно. Приложимостта на чл. 54 от НК е логична
предвид липсата на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. При определяне конкретният вид и размера на
наказанието първостепенният съд се е съобразил и с обществената опасност
на деянието, и на подсъдимия, които не са по-високи от обичайните за този
вид престъпления. Определените от първостепенният съд наказания по
техния вид и размер са съобразени и със сравнително добрите
характеристични данни на подсъдимия, здравословното му състояние, както и
с безспорно установения факт, че въпреки неплащането на издръжката
ежемесечно на св. С., С. се е стараел, доколкото е в неговите способности, да
полагала грижи за своя син и не е бил дезинтересирана от неговото
възпитание. Същевременно, не може да бъде пренебрегнат дългия период,
през който подсъдимия е бездействал, както и значителната по размер
неплатена издръжка. Ето защо, правилно районният съд е приел да не
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне вида и размера на
дължимите наказания. Наказанието от осем месеца лишаване от свобода,
както и наказанието „обществено порицание“, се явяват справедливи,
доколкото са определени съобразно закона и съответстват на обществената
опасност на престъплението и на неговия извършител.
Наложеното наказание „лишаване от свобода“ от осем месеца следва да се
изтърпи ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66 от НК е неприложима –
към момента на деянието С. е вече осъждан на лишаване от свобода. В тази
връзка, първоинстанционният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 57,
ал.1 т.3 от ЗИНЗС и правилно е определил общ режим за изтърпяване на това
наказание. По отношение наказанието „обществено порицание“, районният
съд е избрал удачен начин за изпълнението му, като е постановил присъдата
да се постави на място за обяви, определено от Община Бургас.
13
С оглед обстоятелството, че престъпното деяние, предмет на настоящото
производство е било извършено от подсъдимия С. в изпитателния срок на
предходно осъждане по НОХД № 2364/2013 г. по описа на БРС, настоящият
въззивен състав намира за законосъобразно и правилно е решението на
първоинстанционният съд да приведе в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1
от НК, отложеното наказание по цитираната присъда, в размер на шест
месеца. В тази връзка, районният съд е съобразил липсата на предпоставки за
прилагане на чл. 57, ал.1, т.2 б.В от ЗИНЗС и правилно е определил общ
режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание от шест месеца
лишаване от свобода, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.3
ЗИНЗС
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си, определени
в закона, настоящият въззивен съдебен състав прецени и процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на
процесуалните права на страните в производството въобще.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
правилността на съдебния акт не се установиха основания за изменение или
отмяна на същия, присъдата следва да бъде потвърдена.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК,
Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260064 от 04.12.2020 г.,
постановена по НОХД № 3148/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15