Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 14.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2421 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против К.Л.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно с Приложение № 1 от същата
дата към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата
на което вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* срещу ответника, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № 2659684,
подписан на 21.03.2017 г., било прехвърлено в собственост на дружеството-ищец, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси и комисиони и др. разноски. Общите условия на
цедента съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Приложение № 1 към
сочения горе Индивидуален договор за цесия било представено само с данни на
ответника, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно
разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника било изпратено от името на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2659684 от
29.01.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие
за доставяне. Писмото се върнало в цялост с отбелязване „Непотърсено“.
Към
исковата молба в настоящото производство ищецът представя и моли съдът да
приеме копие от уведомлението за извършената цесия от името на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх. № УКФ/2659684 от
29.01.2018 г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея.
Що
се отнася до обстоятелствата по процесния договор се твърди следното: на
21.03.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника бил подписан Договор за
потребителски паричен кредит № 2659684, по силата на който дружеството
предоставило в заем сумата от 320,76 лв., от които с 12,00 лв. било извършено
прихващане на насрещното вземане на дружеството за дължим комисион и с 8,76 лв.
– на дължима еднократна застрахователна премия. След извършените плащания
чистата стойност по кредита възлизала на 300,00 лв., които били преведени по
посочена от кредополучателя банкова сметка.
***вен процент възлизал на 13,99 %. Така, към датата
на подписване на договора страните постигнали съгласие дължимата
възнаградителна лихва да бъде в общ размер на 23,46 лв. Общо дължимата сума
възлизала на 344,22 лв., платима на 12 бр. анюитетни месечни вноски всяка в
размер на 28,68 лв. и изравнителна такава от 28,74 лв. Първата вноска била с
падеж на 07.04.2017г., а последната – с падеж на 07.03.2018г.
В нарушение на договорните си
задължения кредитополучателят не извършвал плащания по дължимия към дружеството
паричен заем.
Поради изпадането му в забава било
начислено и обезщетение в размер на 66,89 лв. за периода 07.07.2017г. –
12.03.2020 г.
Сочи се, че кредитополучателят не
бил изплатил изцяло дължимите към дружеството суми.
В тази връзка за "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес за предявяване на
претенциите си по съдебен ред. Същите били уважени от заповедния съд по
образуваното ч.гр.д. № 1095/2020 г. на КРС като била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, която била
връчена на длъжника съобразно разпоредбите на ГПК, а с оглед указанията на
заповедния съд, дружеството предявило исковете в настоящото рпоизводство.
Ето защо се иска да бъде
установено в отношенията между страните, че длъжникът К.Л.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи и следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
сумите, както следва:
- 243,51 лв. (двеста четиридесет и три лева и петдесет и една
стотинки) -
представляващи главница за периода от от 07.07.2017г. до 07.03.2018г. по
Договор за потребителски паричен кредит № 2659684, одобрен на 17.03.2017г. и
сключен на 21.03.2017г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, ЕИК ********* и К.Л.К., ЕГН: **********,
вземането по който било прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД;
- 13,90
лв. (тринадесет лева и деветдесет стотинки) - представляващи договорна лихва
за периода от 07.07.2017г. – 07.03.2018г.;
- 66,89
лв. (шестдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща лихва (обезщетение)
за забава за периода от 07.07.2017г. до 12.03.2020г.
- както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното погасяване на
дълга.
Претендират
се и съдебно-деловодните разноски в заповедното и настоящото производства.
В
случай, че са налице предпоставките за това, моли съда да постанови решения при
липса на контрадикторен процес (неприсъствено, съот. решение при признание на
иска).
Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, дължимо на
процесуалния представител на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез
назначения му особен представител - адв. П. В..
Навежда доводи за допустимост, но
неоснователност на заявената претенция. Сочи, че задълженията за главница и
законна лихва, падежирали преди 09.07.2017г., били погасени по давност.
Спори по истинността на процесния
договор по посока на неговото съдържание, а и авторство, като твърди, че същият
не е подписан от ответника.
Излага подробни съображения за
невъзможността на дружеството ищец да обоснове активната си процесуална
легитимация по иска.
Релевира възражения за нищожност
на договора в частта му, уговаряща дължима възнаградителна лихва като
надвишаваща размера на законната такава за същия период, както и в частта по
уговореното обезщетение за забава по чл. 5.3 от същия. Отделно, договорната
лихва, така както била уговорена водела до скрито оскъпяване на кредита, поради
което и уговарящата я клауза като неравноправна такава, била нищожна. Същата
противоречала и на добрите нрави. Липсвали представени доказателства за
индивидуално уговаряне, в който случай единствено засилената защита, от която
се позлвал потребителят, не била относима към него.
Нарушени били изискванията на чл.
11, т.9а ЗПК и чл. 11, ал.1, т.12 от с.з., поради което и договорът бил
недействителен по см. на чл. 22 от ЗПК.
Предвид неоснователността на
претенцията, неоснователно било и искането за присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа
посредством предварително депозирана в този смисъл молба, а ответникът я
оспорва, чрез назначения му особен представител, по
съображенията, изложени в отговора.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по
делото Договор за потребителски паричен кредит №2659684, неподписан от страните – л. 5 от делото (липсват данни
в представеното заверено копие за датата на сключване на същия)
–
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставило на ответника сума в общ размер на 320,76 лв., платимa на 12 равни месечни вноски,
всяка в размер на 28,68 лв., при годишен
лихвен процент 13,99% и ГПР 24,07 %, като общо дължимата сума възлиза на 344,22
лв.
Неразделна част от процесния
договор са представените на л. 6 до 9 от делото Общи условия, всяка страница от
които е подписана от страните.
Видно от представения Погасителен
план към процесния договор (л. 10), от който се установява, че последният е
сключен на 21.03.2017г., е че първата падежна дата е на 07.04.2017г., а
последната такава – на 07.03.2018г.
Представени са и Медицински
въпросник за приемане на застраховане, а и Декларация за приемане на
застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция плюс, пакет Б
или „66 плюс“, както и Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет Б № 2659684,
ведно с Общите условия към застрахователната програма (л. 12 до 16 от делото), с изложени в същите параметри
за финансиране на предоставената застрахователна услуга.
Видно от приложения
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ищеца, както и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 17.01.2018г. между същите страни, ведно с Приложение № 1
към последния,
е, че било прехвърлено на ищеца вземането му срещу ответника изцяло
с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмени доказателства – на л. 31 от делото.
Съгласно т. 1.2
от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията
индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора,
съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.
С
представено по делото пълномощно на л. 32 „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД била упълномощена да извърши от името на упълномощителя
уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на индивидуален договор за
прехвърляне на вземанията от 17.01.2018 год.
Било
изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от 29.01.2018 г. по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до лицето
Николай Йорданов Рашков за извършените продажби на вземането.
Видно от приложеното на л. 36 от делото известие за доставяне, същото не е
потърсено от получателя.
За изясняване на делото от фактическа страна е
прието и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според което
е налице погасяване на задължението по процесния кредит за първите три вноски
(внесени са общо 86,04 лв., от които погасена главница в размер на 77,25 лв. и
8,79 лв. – за погасяване на лихвата по кредита). Непогасеният остатък от
главницата възлизал на 243,51 лв., а непогасената договорна лихва – 14,67 лв.,
(съответно 13,90 лв. до датата на прехвърляне на вземането на 17.01.2018г.).
Експертът е установил още, че размерът на дължимата лихва до прехвърляне на
вземането е в размер на 12,18 лв., а от датата на прехвърляне на вземането –
17.01.2018г., до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК възлиза на 61,22 лв.
Така, общият размер на задължениято за лихва се равнявал на 73,40 лв.
От материалите по приложеното ч.гр.д.
№1095/2020 г. на КРС, се установява, че в полза на заявителя – ищец
понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
353/2020 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е
било образувано ч.гр.д. № 1095/2020 г. на
КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя
са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При
посочените съображения претенцията е допустима.
По
основателността:
Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй
като в случая връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК
за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал
задължен по този договор.
По отношение
на извършеното прехвърляне на процесното вземане:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за извършената цесия било изпратено уведомление до трето
за делото лице – Николай Йорданов Рашков, за което освен това няма
доказателства да е получено. Поради това се поддържа възражение, че цесията не
е породила действие спрямо ответника.
В този аспект
следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за
цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече
не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема,
че уведомлението може да се връчи на длъжника
и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3
от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от
новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което
действие се възприема за валидно и поражда правен ефект.
Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че
е налице надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, станало чрез
връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения по делото на
страната на ответника особен представител адв. П. В.. Фигурата на особения
представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да
вземе участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв.
Особеният представител осъществява представителството при единствените
ограничения съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК,
като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК
получаване на отправено до представлявания материално правно заявление не е
сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е
прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици", т. е. следва да се
приеме, че особеният представител е овластен да приема материалноправни
изявления от страна на кредитора.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен
състав приема, че изходящото от цедента уведомление, изпратено чрез
упълномощения за това цесионер, приложено към исковата молба на последния и достигнало
с нея до длъжника по посочения начин, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр.
1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В този смисъл и при условията на чл. 235, ал.3
от ГПК ищецът в настоящото успя да обоснове активната си процесуална
легитимация по иска, а възраженията на ответната страна в този контекст се
явяват неоснователни.
Независимо от горното обаче, съдът следва да
обсъди наведените от особения представител на ответника възражения за
недействителност на процесния договор, основаващи се на разпоредбите на ЗПК,
още повече, че за наличието на основания за нищожност на договора съдът е
длъжен да следи и ex officio.
Така, при извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор, настоящият състав
констатира, че в случая не е спазено предписанието на чл.10 ал.1 от ЗПК. Според
посочената норма, в действалата й редакция към момента на сключване на договора
(за дата на сключване на договора съдът приема 21.03.2017г., за което
свидетелства не самият договор, а съпътстващата го документация, съставляваща
неразделна част от него – в т.ч. приложимите общи условия, погасителен план и
др.), договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните.
На първо място, в
договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит, в т.ч. и под формата
на финансиране на застрахователна услуга, като уговорките относно застраховането,
съдържащи се в подписаната от кредитополучателя Декларация за приемане на
застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция плюс пакет Б или
66 плюс“, както и Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакт Б №
2659684, ведно с Общите условия към застрахователната програма, имат пряко
отношение към посочената в договора за кредит и дължима от ответника
застрахователна премия. Последната, макар и еднократно дължима, безспорно
съставлява компонентообразуващ елемент от посочената в процесния договор общо
дължима сума по кредита. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че обективираните в посочения сертификат и Общи условия уговорки съставляват
елементи от договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените
законови изисквания. Същевременно, дори и без наличието на специални познания е
видно, че договорът за потребителски кредит и съставляващите част от него
клаузи, уреждащи финансиране сключването на застраховка, са изготвени в различен по размер шрифт, като в
застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-малък от 12 и
е трудно четлив. Според съда, целта на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК е да
важи за всички постигнати между страните договорености, които са от съществено
значение за правата и задълженията на страните и съставляват ангажименти, които
са предмет на договора за кредит. Така - налага се извод, че в конкретния
случай, от една страна е налице нарушение на изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК
за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от
друга е налице нарушение на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение
на част от елементите на договора, касаещи финансираната услуга за
застраховане.
В допълнение, съдът намира
за потребно да отбележи, че с § 2 от ДР на ЗПК са въведени разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г.
относно договорите за потребителски кредити. С тази Директива се цели
сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на
държавите-членки относно потребителския кредит и установяването на правила за
тях на общностно равнище. В чл.10 от същата се съдържат изисквания относно формата
и съдържанието на договорите за потребителски кредит, като там не е предвидено
изискване за размера на шрифта на договора. Следва да се вземе предвид обаче,
че директивите дават общите насоки при хармонизиране на националното
законодателство на държавите - членки с европейското законодателство. Всяка
държава - членка сама може да преценява как ще изпълни тези насоки и с какви
конкретни средства. Българският законодател е въвел в ЗПК по-висок стандарт на
защита на потребителя, предвиждайки специални технически изисквания към
писмената форма на договорите за кредит, което не е забранено от директивата и
съответства на нейните цели, а именно защитата на потребителя.
На следващо място вземанията, основаващи
се на представения договор, не могат да бъдат признати за установени и поради
това, че договорът не отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
(самостоятелно основание за недействителност на процесния изтичник на
облигационни отношения) - в същия не са посочени взетите предвид допускания при
определяне на годишния процент на разходите съгласно Приложение № 1 – чл. 3
(Изчисляването на ГПР по кредита се извършва при отчитане на следните
допълнителни допускания: а) договорът за потребителски кредит ще е валиден за
срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; б) при договор
за потребителски кредит, който съдържа клаузи, позволяващи изменение на
лихвения процент и на стойността или размера на разходите, включени в ГПР по
кредита, които не могат да получат конкретно стойностно изражение към момента
на неговото изчисляване, ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че
лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се
прилагат до изтичането на срока на договора; в) ако договорът за кредит
предоставя на потребителя различни възможности по отношение на неговото
усвояване, допуска се, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло;
г) ако договорът за кредит предоставя на потребителя различни възможности по
отношение на неговото усвояване, но предвижда ограничения по отношение на
сумата по кредита и срока при различните начини на усвояване, кредитът се смята
за усвоен на най-ранната дата, предвидена в договора, и съобразно предвидените
ограничения за усвояването му).
Изложеното до тук
обосновава недействителност на процесния договор на осн. чл. 22 от ЗПК и без
необходимост съдът да се произнася по останалите наведени от особения
представител на ответната страна възражения, вкл. правопогасяващото такова за
изтекла давност.
Въпреки това, за пълнота
на изложението, настоящият състав намира, че независимо от специалните основания
за недействителност на сочения източник на облигационни отношения,
регламентирани в ЗПК, недействителсността на последния следва и от предвиденото
в общия, в посочения контекст, Закон за задълженията и договорите,
регламентиращ нищожност на договора при липса на съгласие за сключването му на
осн. чл. 26, ал.2, предл. 2-ро от с.з. Така, представеното на л. 5 от делото
заверено копие на Договор за потребителски кредит не съдържа подписи на
страните по кредитното правоотношение, поради което не би могло да се установят
направени в насока на облигационно обвързване насрещни волеизявления. В
действителност, както сочи и ищцовото дружество, подписите на страните са
положени в приложимите спрямо договора Общи условия. Последните обаче, макар и
представляващи неразделна част от процесния договор, се подписват (при това
всяка страница от тях) на самостоятелно основание – арг. от ал. 2-ра на
разпоредбата на чл. 11 от ЗПК. Положените в тези условия подписи не изключват
необходимостта страните да се договорят, постигайки съгласие, относно конкретните параметри на кредитното
правоотношение, които, съставлявайки същественото съдържание на сделката, стоят
в основата на формирането на мнение, съотв. волеизявление за влизане в
договорна обвързаност с насрещния контрагент. Индиция за постигнато по
конкретните параметри на договора съгласие между страните представлява
извършеното от кредитополучателя погасяване на 3 бр. вноски по кредита (спр.
приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът счита за обективно изготвена, поради което и кредитира). Посоченото
обстоятелство обаче се явява ирелевантно в обсъждания контекст, доколкото постигнатото
съгласие между страните законодателят изисква да бъде „облечено“ в писмена
форма за действителност – арг. от разпоредбите на чл. 10, ал.1 и чл. 22 от ЗПК.
А липсата на положени в процесния договор подписи на страните освен, че сочи на
липса на постигнато между тях съгласие по конкретните параметри на
правоотношениято, само по себе си опорочава и формата на сделката, за
действителността на която, както вече се посочи, съгласието, израз на което са
положените от страните подписи, следва да е обективирано в писмения акт на
документа.
Изложените по-горе основания за
недействителност на процесния договор по см. на чл. 22 от ЗПК, обуславят
приложението на чл. 23 от с.з. Но исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са
идентични по основание, размер и период на претенциите в заповедното
производство. След като договорът е недействителен, съдът не би могъл да
признае дължимостта на главницата на различно от заявеното основание. В случая,
сумите се претендират на договорно основание като изпълнение с оглед
действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за
изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително
правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на
института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при
отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Поради това и
искът за главница не може да бъде уважен, като това би било и в противоречие с
принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес (чл. 6 от ГПК). Ето защо не може да
се присъди и чистата сума по кредита.
При
настоящият изход от делото и в съотв. с тълкувателната практика на върховната
инстанция, обективирана в т. 13 от ТР 4/2014г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при отхвърляне на иска като неоснователен, издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение не подежи на обезсилване.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски
се следват единствено на ответната страна, но доказателства за сторени такива
липсват, поради което и не следва да се присъждат.
Доколкото
исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските
за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ищцовата страна следва да бъде
осъдена да заплати на ответника и направените в заповедното производство
разноски, но и в това производство няма данни за сторени такива
В хода на производството ответникът
бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ
процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото
в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. П.В. следва да бъде изплатена сумата за
това, която е внесена от ищеца по делото и в който смисъл съдът се е произнесъл
в съдебно заседание на 29.09.2021 г.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените
искове да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че К.Л.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи и следва да
заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумите, както следва:
- 243,51 лв. (двеста четиридесет и три лева и петдесет и една
стотинки) -
представляващи главница за периода от от 07.07.2017г. до 07.03.2018г. по
Договор за потребителски паричен кредит № 2659684, одобрен на 17.03.2017г. и
сключен на 21.03.2017г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, ЕИК ********* и К.Л.К., ЕГН: **********,
вземането по който било прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД;
- 13,90
лв. (тринадесет лева и деветдесет стотинки) - представляващи договорна лихва
за периода от 07.07.2017г. – 07.03.2018г.;
-
66,89 лв.
(шестдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща лихва (обезщетение)
за забава за периода от 07.07.2017г. до 12.03.2020г.
- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното погасяване на дълга, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1095/2020 г. по описа на КРС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил_____________