РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. В., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20233100900054 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. И. А., с. С., обл. В.,
чрез процесуален представител, с която е предявен пряк иск на увреденото
лице по договор за Гражданска отговорност на автомобилистите против ЗД
„БУЛ ИНС” АД, гр. София, за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сестра му Н. Г., настъпила в резултат на
ПТП от 06.02.2019 г., на км. 9+700, ГП-11-29, В. - Д., за което виновното лице
е осъдено с влязла в сила присъда № 60/02.10.2019 г. по НОХД № 971/2019 г.
на ОС В., при твърдение за валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП между собственика на МПС, л.а. „Ауди А4“ с ДК№ ******Т и
ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция – 26.09.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба и допълнителната такава ищецът А. твърди, че на
06.02.2019 година е допуснато ПТП по вина на Г.Б.Р., който е управлявал
МПС л.а. „ауди А4“ с ДК№ ******Т. В резултат на ПТП е причинена смъртта
на сестрата на А. – Н. Т. Г.. Твърди се, че застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач е сезиран с претенция за
изплащане на обезщетение на 26.09.2022 г., но отсъства насрещна престация.
Твърди, че ПТП е предизвикало у него силен психически дискомфорт.
Настоява, че е прекъснат не само живота на един млад човек в активна
възраст, но самият той е претърпял огромна болка и страдание, довели до
безсънни нощи, или сън, съпроводен с кошмари, свързани със загубата на
родственика. Сочи, че се е затворил в себе си, спрял е да се храни, появило се
е желание за собствена смърт. Настоява, че приживе той и сестра му са имали
силна духовна и емоционална връзка, основана на близост, като част от едно
1
задружно и сплотено семейство. Подпомага ли са се в ежедневните нужди,
подкрепяли са се взаимно. Твърди, че настъпилата празнота от загубата е
огромна и непреодолима. Като последица от случилото се е отключил
безпокойство, особено при новини, свързани с пострадали на пътното платно.
Заявява, че е потърсил помощ от психолог за справяне с емоционалния стрес.
Сочи, че не е обезщетяван за претърпените болки и страдания, чийто
паричен еквивалент е съизмерим със заявената претенция и моли за нейното
уважаване ведно с лихвата от момента на сезиране на застрахователя до
окончателното й изплащане.
Правна квалификация на правата: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД, вр. чл. 429 от КЗ.
Ответникът оспорва иска по основателност, като отрича да е налице
онази, установена в практиката на ВКС и съдилищата, близост между ищеца
и починалата сестра, която да се квалифицира като изключителна и в отличие
от обичайните взаимоотношения за тези родственици, съответно да налага
обезщетяване на претърпените болки и страдания. В тази връзка твърди, че по
повод смъртта на Н. Г. са образувани дела по заявени претенции и от други
близки на починалата. Искът се оспорва и по размер като се настоява, че
търсената сума е несъразмерно висока спрямо интензитета на
неимуществените вреди. В тази връзка желае съдът да отчете и разпоредбата
на чл. 493а и §96 от КЗ при произнасяне по същество на спора. В условия на
евентуалност твърди съпричиняване – ищцата е пътувала без поставен
предпазен колан в автомобила, което е способствало за настъпването на
леталния изход. Излага, че лихвата за забава се дължи не от заявената в ИМ
дата, като счита, че началният момент не е съобразен с нормата на чл. 497 от
КЗ.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
собствените си аргументи, а ответникът със становище, депозирано от
процесуалния му представител, поддържа твърденията си в отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа страна.
1. По безспорните факти:
Страните не спорят, че между ЗД „БУЛ ИНС” АД и собственика на л.а.
„Ауди А4“ с ДК№ ******Т е било налице валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” №
BG02118001473003 към датата на ПТП - 06.02.2019 г., обезпечаващ
гражданската отговорност на делинквента.
Съобразно разпределената доказателствена тежест и предвид
приключилото наказателно производство срещу виновния водач, съдът на
осн. чл. 300 от ГПК зачита Присъда № 60/02.10.2019 година по НОХД №
971/2019 г. по описа на ОС В., потвърдена с решение № 45/21.04.2020 година
по ВНОХД 434/2019 г. по описа на ВАпС, в законна сила от 24.06.2020 г.,
която е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не
могат да се пререшават.
Фактологията и влязлата в сила присъда по НОХД № 971/2019 г. по
2
описа на ОС В. налагат да се приеме, че на 06.02.2019 г. настъпва ПТП на км.
9+700, на ГП 11 – 29 В. – Д., в района на „Баир баши“, общ. Аксаково, обл. В.,
между л.а. „Ауди А4“ с ДК№ ******Т, управляван от Г.Б.Р., и т.а. марка
„Мерцедес“ с ДК№ ******. От последвалия удар била причинена смъртта на
пътуващата на задната седалка на управлявания от Г.Б.Р. автомобил, Н. Т. Г. –
сестра на ищеца.
2. По спорните факти:
Въпросите, които гражданският съд следва да разреши са относно вида,
характера и интензитета на претърпените болки и страдания, близост между
родствениците с оглед доказване активна материалноправна легитимация на
ищеца, справедливия размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване и ако да – в каква степен,
както и дължи ли се лихва върху главницата и от кой момент.
На първо място следва да се отбележи, че с оглед разрешението, дадено
в ТР по т.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат или сестра, предполага
установените по делото факти да изпълват съдържанието на критериите по
посоченото тълкувателно решение, така щото да се прецени, че и тези
родственици следва да бъдат възмездени за претърпените болки и страдания в
отличие и извън кръга на правоимащите по ППВС № 4/61г. и № 5/69 г.
За доказване претърпените болки и страдания и техния интензитет, от
страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Според свидетелката
Е.Р. – майка на ищеца, се установява, че той и починалата му в ПТП сестра –
Н., са живеели заедно в едно домакинство в село С. заедно с майка си.
Свидетелката твърди, че дъщеря й е живеела на семейни начала с бащата на
децата си в с. И., където в момента се намират двете й деца, останали там
след смъртта. Излага, че Н. не се е разбирала със спътника си, доколкото
последният се е оженил за друга жена, а дъщеря й се е върнала да живее при
нея заедно с брат й А.. Освен това, на въпроси на съда, заявява, че дори и в
периода на съвместно съжителство от 2007 г. до 2017 г., починалата е била
месец заедно с бащата на децата, два месеца – в дома на майка си. Твърди, че
отношенията между децата й /ищецът и сестра му/ са били много силни, Н. е
била с 10 г. по-голяма от брат си и се е грижела за него, водила го е на детска
градина и на училище, докато майка им е работила. Заявява, че след
катастрофата А. е плачел много, тревожил се е, косата му побеляла, а зъбите
му започнали да падат. Твърди, че синът й всяка седмица или през седмица
взима децата на Н., с които се утешава. Ежеседмично посещават и гробищата,
защото А. много тъгува по сестра си. Споделя, че и към настоящия момент
състоянието му не се е подобрило. Свидетелката сочи, че А. има семейство –
съпруга и дете на 1 г., като всички живеят заедно в нейната къща в село С..
Заявява, че до смъртта на Н., синът й е бил по-жизнерадостен, усмихвал се е
по-често, не е бил умърлушен и замислен. Сега твърди, че е много тих, не
приказва и постоянно тъгува.
Според заключението по СПЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че загубата на Н. е предизвикала у ищеца
силен стрес, който е ангажирал съзнанието му за дълго време. Съгласно
заключението стресът се е трансформирал в дистрес с налични
психосоматични прояви, касаещи телесната и психична сфера. Експертът
твърди, че начинът на преживяване на случилото се, впоследствие се е
превърнал в психотравма, която и до настоящия момент не е преодоляна.
3
Последната е довела до неспособност за справяне и интегриране на емоциите,
които преживява ищеца, като според вещото лице нарушеният психичен
баланс понижава неговата самооценка, създава усещане за малоценност,
повишава страховата готовност и състояние на безпомощност. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че ищецът преживява дълбока душевна
травма, дължаща се на това, че същият е бил отгледан от сестра си, поради
факта, че майка им е работила, а той е бил по-малък. Експертът определя
спомените на ищеца за детството му, в което сестра му се е лишавала от
определи храни, за да ги сподели с него, като изключително силни, като
според нея загубата за преживелия брат е дълбока травма със силен
интензитет. Между ищеца и сестра му е била налице много силна
емоционална връзка, за което, според вещото лице, свидетелства фактът, че
А. е преживявал тежко празниците без Н., както и че за него е било
мъчително да преминава на места, където двамата са играли като деца.
Според заключението, няма данни ищецът да е ползвал специализирана
психологична помощ за преодоляване на емоционалната травма, като по-
скоро същият се е затворил в себе си и е споделил при прегледа, че се опитва
да преодолее случилото се сам, като се отбелязва наличие на желание за
справяне със ситуацията.
3. По размера:
При претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага
принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни
обстоятелства – вида и характера на претърпените болки и страдания,
интензитета и продължителността на последните. При исковете за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смърт на близък при
непозволено увреждане, следва да се съобразят и критериите, заложени в ТР
по т.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което правото на най-близките
да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 ЗЗД. Наличието на родствена връзка – брат и сестра, каквато се
установява и по настоящото дело, видно и от представеното удостоверение за
родствени връзки /л. 9-10/, сама по себе си не води до извод за основателност
на претенцията, доколкото в тежест на ищеца е да установи трайна и дълбока
емоционална връзка със сестра си, заради съдържанието на която търпи
морални болки и страдания от смъртта, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, така както се
изброени в ППВС № 4/61г. и № 5/69 г.
От свидетелските показания на Е.Р. – майка на ищеца, които съдът
кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, става ясно, че А. живее в нейния
дом, откакто се е родил през 1999 г. и до настоящия момент, а Н. е живеела
заедно с тях до 2007 г., когато се е омъжила и е заминала за село И., когато
брат й е бил на 8 г. – т.е. периодът на съжителство в едно домакинство е бил
продължителен и близостта между брат и сестра е трайно установена времево.
Не без значение е факта, че дори и в периода на съвместно съжителство с
бащата на децата й, почината, поради конфликтните отношения със спътника,
е прекарвала значително време с майка си и брат си – т.е. контактите и
близката връзка не са преустановени. От показанията се установява още, че
пострадалата се е грижила за брат си, поради факта, че е била с 10 години по-
4
голяма от него и с оглед обстоятелството, че майка им е работила, като го е
водила на детска градина и училище, респективно е полагала грижи, които
обичайно са вменени на родителите. Ищецът е разчитал в ежедневието на
сестрата, която както заявява майката: /цитат/ „……тя го отгледа…“ /край на
цитата/. Това сочи, че отношенията между брат и сестра са оставили дълбок
спомен в съзнанието на ищеца и се налага извод за силна привързаност между
двамата и изграденото чувство на майчина грижа и обич от страна на по-
голямата сестра спрямо малкия й брат. Следва да бъде отбелязан и фактът, че
Н. се е завърнала да живее в дома на майка си през 2017 г., тоест през
последните две години от живота си тя отново е живеела с брат си, което
предполага доизградени по-близки отношения, доколкото при такава
възрастова разлика обикновено по-големите деца се отделят от семейство и се
дистанцират в една или друга степен. С оглед горното и предвид
заключението по изслушаната СПЕ, според което ищецът е имал дълбока и
емоционално силна връзка със сестра си, съдът намира, че критериите,
заложени в ТР по т.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са налице. Свидетелство
за силния стрес от преживяната загуба е и фактът, че случилото се се е
отразило на ищеца не само психически, но и физически, доколкото от
показанията на майката се установява, че косата, въпреки младата му възраст
/23 г./, е побеляла, а зъбите му са започнали да падат. Ищецът изпитва
постоянна нужда да замести липсата на сестрата с внимание към племениците
чрез физически контакт с тях. От споделеното от свидетелката става ясно, че
честота е значителна /според свидетелката ищецът се вижда с децата ако не
всяка седмица, то поне на две/, което също е израз на натрупана болка и
страдание от липсата на обичан родственик, чиито интензитет е съпоставим
по степен с този, характерен за най-близките. Изложеното от съда намира
опора и в заключението по назначената СПЕ, според което стресът се е
трансформирал в дистрес с налични психосоматични прояви, касаещи
телесната и психична сфера на лицето. Горното в съвкупност сочи, че на
ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените болки и
страдания. От друга страна, по размера съдът намира, че по делото останаха
недоказани твърденията на ищеца за потърсена психологична помощ със
специалист, а и вещото лице отбелязва, че не са налице данни за това, както и
че ищецът е споделил, че се опитва да се справи сам със случилото се.
Следователно, не се установи ищецът да е потърсил компетентна помощ с цел
преодоляване на личностните проблеми повече от четири години след
смъртта на сестра му. По отношение релевантността на този факт, съдът
посочва, че пасивността на търсещия обезщетение да ограничи както
интензитета на болките и страданията, така и продължителността на същите,
следва да се отчита при определяне размера на сумата за присъждане по чл.
52 от ЗЗД в посока занижаването й. Още повече вещото лице по СПЕ в
съдебно заседание посочи, че волята да се преодолее травма на психиката е
строго индивидуална, не зависи от фактори като образователен ценз и други.
Наред с изложеното при определяне справедливия размер на
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД съдът отчита и икономическата конюнктура и
съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне
на обезщетенията момент. С оглед завишените размери на застрахователни
лимити в обезщетенията съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ, настоящата инстанция
приема за справедлив размер на обезщетението този от 17 000 лева, до който
предявеният иск е доказан по размер. Претендираният от 40 000 лева иск е
завишен и за горницата съдът ще го отхвърли като недоказан по размер.
5
Относно определяне на размера, настоящият състав не споделя
направеното от ответната страна възражение за приложимост на разпоредбата
на чл. 493а от КЗ, вр. пар. 96 от ПЗРЗИДКЗ. Разпоредбата противоречи на
право на ЕС, доколкото пар. 96 от ПЗРЗИДКЗ предвижда по-малка сума от
посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009
г. относно застраховката "Гражданска отговорност". Визираните в чл.9 ал.1
от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС суми са размери на
задължителни за страните-членки минимални застрахователни суми, с които
следва да бъде съобразено законодателството на всяка държава членка, в това
число и България. Въвеждане на предел на застрахователна сума в
разпоредбата на чл. 493а от КЗ, вр. пар. 96 от ПЗРЗИДКЗ не само води до
ограничаване отговорността на застрахователя в противоречие с
предвиденото в правото на ЕС, но води също така и до невъзможност да бъде
преценен обхватът на действително претъпените вреди в съответствие с
принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. В този смисъл е и
практиката на СЕС, задължителна за националните съдилища, а именно
решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12.
4. По въпроса за съпричиняването:
Ответникът, в чиято тежест бе разпределено доказване на този факт
ангажира доказателства, а именно провеждане на КСАТМЕ, заключението, по
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението на вещите лица /л.88 по делото/ автомобилът е
разполагал с обезопасителни колани и на задните седалки, където е пътувала
починалата и същата е била без поставен колан. От друга страна, получените
при ПТП травми на вътрешните органи са били несъвместими с живота, като
последните не са могли да бъдат избегнати дори и при поставен
обезопасителен колан, с оглед описаната обстановка на произшествието и
регистрираните деформации по автомобила. Предвид горното, настоящият
състав приема, че отсъства принос на починалата в причиняване на
вредоносния резултат.
5. По въпроса за лихвите и началния момент на дължимост:
Ищецът е уведомил, на осн. чл. 380 ал.1 от КЗ, застрахователя за
настъпилото ПТП на 26.09.2022 година /така претенция л. 7 по делото/. Не е
спорно, че до сезиране на съда – 30.01.2023 година няма произнасяне от
застрахователя по отправеното към него искане. Не се твърди, респективно
доказва и застрахователят да е изискал допълнително документи от страна на
заявителя по реда на чл. 106 ал.3 от КЗ. Съгласно чл. 496 ал.1 от КЗ срокът не
може да бъде по-дълъг от 3 месеца от предявяване на претенцията /освен при
допълнително изискани документи, каквато настоящата хипотеза не е/. В
рамките на същия застрахователят или следва да определи и изплати размера
на обезщетението или да постанови отказ.
Като се има предвид, че в заявената извънсъдебна претенция ищецът е
посочил и банкова сметка за изплащане на обезщетението, то не е налице
кредиторова забава, така щото да освободи застрахователя от собствената му
такава след изтичане на срока по чл. 497 ал.1 от КЗ. Както по-горе съдът
посочи, при отсъствие на поискани допълнително документи във връзка с
произнасянето по щетата, застрахователят е следвало най-късно до 26.12.2022
година да се произнесе по отправената претенция. Считано от 27.12.2022
6
година ответното дружество е в собствена забава. Отделно, застрахователят
дължи и лихва върху присъденото обезщетение от датата на уведомяването –
26.09.2022, на осн. чл. 429 ал.3 вр. чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ,
защото това е лихвата, дължима от деликвента, която застрахователят
покрива и доколкото не надхвърля, прибавена към обезщетението, размера на
застрахователната сума.
6. По разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на
разноски и на адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени
доказателства за заплащане на последното. Относно разноските следва да се
има предвид, че сторените такива за експертизи, са заплатени от бюджета на
съда, доколкото ищецът е освободен от заплащането им на осн. чл. 83, ал.1, т.
4 от ГПК, поради което съдът намира, че разноски в полза на ищеца не се
следват.
На ответника се следват разноски за процесуална защита, изчислени на
база отхвърлен материален интерес от 23 000 лева.
Към молба вх. № 6752/16.03.2023 г. е представен договор за защита и
съдействие за сумата от 4680, с включено ДДС. Представено е и
Удостоверение за регистрация по ЗДДС на адвоката. Минималният размер по
чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредба № 1/2004 г. върху интерес от 40 000 лева е 3850
лева, поради което и уговорената между застрахователя и процесуалния му
представител сума от 4 680 лева с ДДС е в рамките на минимума, доколкото
без ДДС дължимото възнаграждение е 3900, а според §2а от Наредбата ДДС
се начислява върху възнаграждението. Възражението за прекомерност е в
евентуалност, ако търсената сума надвишава минимума по Наредбата, поради
което и не се разглежда. Ответникът е представил доказателство и за сторени
разноски в размер на 350 лева - депозит за изготвяне на КСАТМЕ /л. 49/.
Върху материален интерес от 23 000 лева се присъждат разноски в размер на
2892.25 лева, платими от ищеца.
Ответникът ще бъде задължен да внесе в приход на бюджета на
съдебната власт сумата от 680 лева държавна такса за уважените искове,
както и за разноски за СПЕ в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* , гр. София, да заплати
на А. И. А., ЕГН **********, с. С., обл. В. сумата от 17 000 /седемнадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на Н. Т. Г.
/сестра/ от ПТП на 06.02.2019 г., допуснато по вина на Г.Б.Р., признат за
виновен с Присъда № 60/02.10.2019 г., постановена по НОХД № 971/2019 г.
по описа на ВОС, влязла в законна сила на 24.06.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 26.09.2022
г. до окончателно изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, чл. 429 ал.3
вр. чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, като отхвърля предявените претенции за
неимуществени вреди за горницата до 40 000 лева, като недоказани по
размер.
7
Присъдената сума да се преведе по клиентска сметка на
процесуалния представител адв. С. С., IBAN ******, на осн. чл. 39 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* , гр. София, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, сметка държавни такси Окръжен съд
В. сумата от 980 /деветстотин и осемдесет/ лева държавна такса и разноски
върху уважените искове, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, с. С., обл. В. да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София сумата от 2892.25 лева /две
хиляди осемстотин деветдесет и два и 0.25/ лева, разноски за процесуално
представителство и за депозити, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
8