НОХД № 1438/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Т.Д.Т. ***, е за престъпление по чл.325 ал.1
от НК, а именно за това, че на 04.07.2019 г., в гр. Б., обл.
Пазарджик, на бул. „Освобождение“, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - с
помощта на дървен бастун е счупил стъклото на предната лява врата на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с per. № ***, на стойност 220 лева, като същевременно е отправил обидни думи към
собственика на лекия автомобил Т.Х.М.от гр. С.: „Ей сега ще ти еба майката!“.
Производството пред първата
инстанция е по реда на глава ХХІV от НПК- „Бързо производство“.
Подс. Т. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен по
повдигнатото обвинение и дава обяснения. Изразява съжаление за стореното и моли
съда за справедлива присъда.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подс. Т. за виновен, като предлага наказанието да бъде определено при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, като се наложи измежду двете
алтернативни наказания по-леко „пробация“ и се определят двете задължителни
пробационни мерки за минималния предвиден м закона срок и се наложи кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 04.07.2019 г. постр. Т.М.пътувала заедно със своята
приятелка св. А.Р.и дъщеря си св. Р.К., с управлявания от пострадалата лек
автомобил марка „******“, с peг. № ***. Около 11,00 часа те решили да спрат в гр. Б. и да посетят пазара.
Св. М.решила да паркира на бул. „Освобождение“, пред сградата на аптека
„Марешки“. В момента, когато отбивала вдясно, за да извърши намислената
маневра, тя не преценила достатъчно добре разстоянието до паркирания там лек
автомобил „***“, с peг. № *** и зажулила леко
същия в предната му лява част- броня и калник. В този момент в автомобила на
мястото на водача бил неговия собственик подс. Т.Т., който изчаквал съпругата
си св. А.Т., която била в аптеката. Веднага щом усетила съприкосновението е
другата кола св. М.спряла и пуснала аварийните си светлини, а след това слязла,
за да провери какво точно е станало. Приближила се до автомобила на подс. Т.,
който след като усетил удара също излязъл на вън за да провери състоянието на
автомобила си. Св. М.се извинила на подсъдимия и му обяснила, че имала сключена
застраховка автокаско и щяла да възстанови напълно причинените щети. Силно
ядосан обаче подс. Т. настоял М.да му заплати на ръка 100 лева. Тя обаче
отказала да процедира по този начин, защото искала нещата да се уредят чрез застрахователя.
Подс. Т. се ядосал още повече и започнал да я псува и обижда. Разбирайки че
няма да се разберат, св. М.преценила, че трябва да извика КАТ. Тъй като обаче
автомобилът й бил спрян на пътното платно по начин, че пречел на трафика и бил
предпоставка за ПТП, св. М.решила да го премести и тогава да извика контролните
органи. В момента, в който се качила в автомобила, подс. Т. се ядосал още
повече и й извикал „Ей сега ще ти еба майката!“, взел бастуна си, който бил в
колата му, приближил се до шофьорската врата на пострадалата, и с негова помощ
нанесъл много силен удар по стъклото на предната лява врата на автомобила на М..
В резултат на удара стъклото се счупило, а стъклата се посипали върху св. М.,
като порязали трицепса на лявата й ръка и гърба й, в областта под врата. Св. М.веднага
излязла от автомобила и попитала подсъдимия какво правел. Той обаче побързал да
се прибере в своя автомобил. Тогава св. М.го снимала с мобилния си телефон в
случай, че подс. Т. реши да избяга. Виждайки кръвта от раните й, близките на
св. М.подали сигнал на телефон 112, като на място пристигнал екип на спешна
помощ, който я прегледал и превързал. По това време мястото било изключително
оживено и много хора се били събрали и били възприели действията на подс. Т., в
това число и св. Г.Б., която работела в близката баничарница. Всички били
изключително възмутени от поведението на подсъдимия. На мястото на инцидента
пристигнали и екипи на РУ- С.и на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик.
Всички участници били отведени до сградата на полицията в гр. С.за снемане па
обяснения. Дежурна група извършила и оглед на произшествието, за който бил
съставен протокол и фотоалбум към него. При огледа били о***и и щетите
причинени от подс.Т. на автомобила на св. М..
По този повод било отпочнато
настоящето наказателно производство.
От заключението на изготвената
оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, се установява
че причинените
на лекия автомобил на пострадалата М.щети на прозореца на предната лява врата
възлизали на сумата от 220 лева по пазарни цени към датата на деянието, ведно с
труда за демонтаж и монтаж.
Така о***ата фактическа
обстановка съдът възприе частично от обясненията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание и изцяло от показания на свидетелите Т.М., А.Р., Р.К. и Г.Б.,
дадени на ДП пред разследващ орган, инкорпорирани в доказателствения материал чрез
прочитането им на основание чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК, частично от
показанията на св. А.Т., а също и от писмените доказателства, приобщени по реда
на чл.283 от НПК.
Съдът не даде вяра на обясненията на подс. Т., в частта в която същия
заяви, че не е псувал и обиждал св. М., както и че само леко е почукал на
стъклото на шофьорската врата на автомобила й с патерицата си, като не е искал
да чупи същото. В този смисъл бяха и показанията на св. Т., която преразказа
чутото от подсъдимия за случая. За разлика от подс. Т. обаче тя заяви, че той е
замахнал с бастуна си, когато тя понечила да тръгне с автомобила, като
категорично заяви, че по това време съпругът й все още не се е придвижвал с
патерици. Обясненията на подс. Т. не само противоречат на показанията на св. Т.
относно действията му по счупване на стъклото и предмета с който е действал, но
и същите категорично се опровергават от останалия доказателствен материал по
делото. От показанията на свидетелите М., Р., К. и Б. става категорично ясно,
че подсъдимият се е разправял псувал и обиждал пострадалата и че подсъдимият е
нанесъл силен удар с бастуна си по стъклото на шофьорската врата и че този удар
е нанесен след като е напсувал пострадалата и докато автомобилът й все още не е
бил със запален двигател. Съдът даде вяра на показанията на тези свидетели тъй
като същите са еднопосочни, хронологично точни и ясни и взаимнодопълващи се.
Освен това съответстват и на писмените доказателства по делото и преди всичко
на протокола за оглед и фотоалбума към него. Видно от последните е, че щетите
по автомобила не биха могли да бъдат нанесени с „леко почукване“, а с нанесен
удар с дървения бастун със значителна жива сила. За това говори и
обстоятелството, че стъклото е станало на парчета, които са се посипали по
пострадалата и са й причинили и леки телесни наранявания по тялото.
Не се възприе от съда и обяснението дадено от подс. Т., в смисъл, че
поведението му се дължало на действията на пострадалата, която отказала да
съдейства за случилото се, като нито пожелала да повика органите на КАТ, нито
да му заплати щетите, като била тръгнала едва ли не да бяга с автомобила. Първо
тези му твърдения се опровергаха категорично от горецитираните свидетелски
показания. На второ място, съдът намира, че макар да е бил афектиран от
случилото се, подсъдимият не е имал основание да реагира по начина, по който е
действал. Вярно е, че действията му са били насочени предимно срещу пострадалата,
но той несъмнено е бил наясно, че се намира на оживено място, на главна улица в
града, оживено и посред бял ден, като действията му спрямо М.се възприемат и от
присъстващите случайни минувачи и граждани. Тези действия подс. Т.
е извършил без да е провокиран от пострадалата, а претекстът за същите не
съответства на проявената от негова страна агресия.
Вместо
да подходи, като възрастен, разумен и отговорен човек и да даде пример за
поведение, подс. Т. е проявил брутална демонстрация на сила, погазвайки
установения ред и морални принципи. При това антиобщественият характер на тези
действия е съзнаван както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
подс. Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния
състав на чл.325 ал.1 от НК, като на04.07.2019г. в гр. Б., обл.Пазарджик, на
бул.“Освобождение“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – с помощта на
дървен бастун е счупил стъклото на предната лява врата на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег.№ ***, на стойност 220 лева, като същевременно е отправил
обидни думи към собственика на лекия автомобил Т.Х.М.от гр. С.: „Ей сега ще ти
еба майката!“
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянието.
Съгласно теорията и съдебната практика, обект на престъплението хулиганство
са установения в страната ред и обществени отношения. Основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението, са непристойни действия, с
които грубо се нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към
обществото, като престъплението е налице, когато и двата признака са
осъществени. В конкретния случай непристойните действия на подс. Т. се
изразяват в нанасянето на обиди и удар по автомобила на св. М., като я е
напсувал с думите „Ей сега ще ти еба майката“ и е нанесъл удар по стъклото на
лявата врата на автомобила й, вследствие на което го е счупил. Несъмнено тези му
действия са непристойни- извършени на публично място- в централна оживена част
на града, на улицата, в присъствието на граждани и минувачи, с изричане на
нецензурни думи и нанасяне на силен удар по автомобила на пострадалата. Самите му
действия са неприлични и безсрамни, още повече, че са насочени към възрастна
жена, в присъствието на още други две жени и случайни граждани. В случая отправената
обида и причинена щета, са извършени от подс. Т. по чисто личен мотив, тъй като
той е решил да се саморазправи със св. М., недоволен от отказа й да му заплати
парична сума на ръка за причинените по неговия автомобил щети. Тези му действия
обаче предвид на посоченото по-горе са съпроводени с грубо нарушаване на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, тъй като по този
начин безспорно нарушава и обществения ред. Нарушили са се важни обществени интереси и открито се е изразило в
изключително висока степен неуважението на подсъдимия към личността на
пострадалата и към правото й на собственост, но и към обществото.
Извършените от подсъдимия действия и изречените думи са били изключително
груби, довели са до разстройване на установения обществен ред, тъй като със
същите е проявил и неуважение към обществото, което е явно за всички, тъй като
същите са в разрез с общоприетите норми на поведение в обществото, към което той
по един недвусмислен, провокативен, пренебрежителен и неуважителен начин е
изразил своето негативно отношение. Пред намиращите се в този момент на улицата
и в близост лица подс. Т. е демонстрирал едно грубо незачитане на обществото и
на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване, което именно
се характеризира като посегателство срещу обществения ред. Всички присъстващи,
станали очевидци на скандалното му и невъздържано поведение, са били крайно
възмутени от поведението на подсъдимия.
Престъплението е осъществено от подс. Т. е виновно, при форма на вина
евентуален умисъл, тъй като при извършване на хулиганските действия, той е бил
воден от стремежа да се саморазправи с пострадалата, по повод на това, че не му
е заплатила парична сума на ръка за причинените по автомобила му щети, но
същевременно се е отнасял безразлично към нарушаването на обществения ред. Във
волево отношение подсъдимият е предвиждал, че в резултат на неговите действия и
поведение ще бъде нарушен и обществения ред, но се е отнасял безразлично към
този възможен резултат и се е съгласил с него, докато вниманието му е било
насочено към саморазправа със св. М.нанасяне на обиди и щети по автомобила й. В
този смисъл е и константната съдебна практика на върховна инстанция, като за
пример биха могли да се посочат Решение № 11/05.02.2009 г. на ВКС по н.д. №
695/2008 г. I н.о, Решение № 47/22.04.2013 г. на ВКС по н.д. № 2349/2012 г. I
н.о.
Причините за
извършване на инкриминираното деяние съдът намира в липсата на правосъзнание и
пренебрежително отношение към установените общозадължителни правни норми.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемата съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията
на същото.
Обвиняемият е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан,
а характеристичните данни за него са добри, пенсионер е и е с влошено здраве,
за което съдът доби и непосредствени впечатления.
Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се
има предвид настъпилите общественоопасни последици, а именно трайното отрицателно
физическо и психическо въздействие върху присъствалите лица, присъствали по
време на деянието.
Разпоредбата
на чл.325 ал.1 от НК предвижда наказание до две години лишаване от свобода или
пробация, както и обществено порицание. Подс. Т. е пълнолетен, неосъждан и
неосвобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Причинените
от деянието обаче щети не са били възстановени, което е пречка да бъде
приложена разпоредбата на чл.78а от НК и съдът счете че не са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Като смекчаващи отговорността на подс. Т. обстоятелства съдът съобрази чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, напредналата възраст и влошено
здравословно състояние, за което съдът доби непосредствени впечатления, както и
оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи.
Като отегчаващо обстоятелство се отчете липсата на критичност към
извършеното.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.57 от НК, съдът прецени ще следва да определи и наложи
по-лекото измежду двете алтернативни наказания, а именно „пробация“ при условията
на общата част- чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства. На
тази база съдът намери, че подс. Т. следва да бъдат определени единствено двете
задължителни пробационни мерки за контрол
и въздействие- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест
месеца при честота за явяване и подписване два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, което ще е съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат
целите по чл.36 от НК.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание,
като постанови да бъде изпълнено чрез разлепване на присъдата на видно място в
сградата на Община Пазарджик, за срок от един месец.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т.Т. да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 58,80 лв.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: