Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 190
24.10.2012 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар: М.Ч.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 234 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от .
Образувано е по жалба на В.Т.С. ***, против Заповед 638/15.05.2012г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.224, ал.1,т.1 от ЗУТ е спряно изпълнението на строеж ”Преустройство на част от апартамент в офис”, находящ се в сграда с административен адрес: гр.Хасково,ул.”П.” №**, вх.*.
Твърди се, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен- издаден при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материално правни разпоредби. Сочи се, че оспорената заповед не съдържала фактически основания за издаването й и не била мотивирана, което било пречка за преценка на законосъобразността й, същата била издадена на основание Констативен акт №5/09.05.2012г., а в него било отразено че е връчен на 11.04.2012г. По тази причина следвало да се приеме, че на жалбоподателката не бил връчен изискуемия съобразно чл. 224, ал.2 от ЗУТ акт тъй като на 11.04.2012г. той не е бил съставен. Същевременно преустройството било извършено още през 1992г., след изработване и одобряване на архитектурен проект за цялостно изменение фасадата на жилищния блок , възложен от всички съсобственици на обектите в партерния етаж и учредяване право на строеж за външни стълби и обекта съществувал в преустроения му вид вече двайсет години, което било косвено доказателство за неговата законност.
По изложените съображения се иска отмяна на оспорваната заповед на Кмета на Община Хасково – като незаконосъобразна и се претендира присъждане на направените в това производство разноски.
Ответникът- Кмета на Община Хасково, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на оспорения административен акт.
Административен съд, гр.Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателката е собственик на недвижим имот представляващ апартамент, построен в сграда с идентификатор 77195.723.260.1 по КК на гр.Хасково, с административен адрес се в гр. Хасково, ул.”П.” № **, вх. *, партерен етаж.
На 29.03.2012г.комисия от служители в Дирекция”Устройство на територията” при Община Хасково извършила служебна проверка на горепосочения имот и установила, че част от апартамента е преустроен в офис и са изпълнени външни стълби, обекта не се ползва в момента на проверката, като не било представено разрешително за строеж за преустройството или удостоверение за ползване на обекта, и не било установено да има отстъпено право на строеж върху терена. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол от същата дата, в който било отразено, че е връчен на А.М., в деня на издаването му.
На 09.04.2012г. служители на Дирекция ”Устройство на територията” при Община Хасково отново извършили проверка на горепосочения обект, резултатите от която били закрепени в Констативен акт №5. В същия било посочено, че възложител на строежа е жалбоподателката, за строителството няма представени одобрен проект, не е съгласуван с компетентните органи, няма разрешение за строеж, нито протокол за откриване на строителна площадка, за определяне на строителна линия и ниво, нито заповедна книга. Като изпълнение на строежа в констативния протокол било отразено, че се извършва преустройство на част от апартамент в офис без издадени строителни книжа от Община Хасково, и са изпълнени външни стълби към офиса върху общински терен без отстъпено право на строеж.
В Констативния акт било отразено, че е връчен на А.М.- съпруг на жалбоподателката, на 11.04.2012г., който поема задължение да й го предаде.
На 18.04.2012г., жалбоподателката В.С. депозирала писмено възражение в Община Хасково, заведено с вх. № 94В-982-1, срещу съставения Констативен акт. Във възражението посочила, че преустройството на апартамента е извършено през 1992г. на база архитектурен проект, използва се в това състояние - като офис, от тогава до 1998г. , след която година имота не се обитавал.
На 20.04.2012г. служители на Община Хасково извършили проверка в деловодството на Общината и констатирали факта на подаденото възражение от страна на жалбоподателката. По повод възражението, на 25.04.2012г. била извършена проверка в архива на общината и установено, че в описните книги за одобрени инвестиционни проекти и издадени разрешения за строеж към архива на Дирекцията в периодите 1991г., 1992г, и 1993г., 2001г. и 2002г. няма записано Разрешение за строеж за констатираното строителство, а на 14.11.2001г. е одобрен проект за архитектурно оформяне на входове към жилищни помещения с цел обособяване на търговски и офисни обекти в кв.399А, в.п.ІІ-2930 гр.Хасково въз основа на който е отстъпено право на строеж и издадено Разрешение за строеж на Н.Т.Д. и И.Х.Д.. Архитектурния проект и Разрешителното за строеж са били приложени към административната преписка.
На база съставения Констативен акт № 5/2012г., Кмета на Община Хасково издал Заповед № 638/15.05.2012г., с която на основание чл. 224, ал.1,т.1 от ЗУТ наредил да се спре изпълнението на строеж „Преустройство на част апартамент в офис”, находящ се в сграда с идентификатор с идентификатор 77195.723.260.1 по КК на гр.Хасково, с административен адрес: се гр. Хасково, ул.”П.” № **, вх. *, партер, с Възложител В.С., поради изпълняване на същия в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл. 182 от ЗУТ. Заповедта била връчена на жалбоподателката лично срещу разписка на 28.05.2012г., а жалбата срещу така издадения административен акт била депозирана в деловодството на Община Хасково и заведена под № 94-В-982-2 на 05.06.2012г.
В хода на производството по делото, за установяване факта кога е било извършено преустройството на имота и са били изградени външните стълби, е разпитан свидетеля И.С.. В показанията си същия е посочил, че преустройството на апартамента на жалбоподателката в офис е било извършено в началото на 90-те години, в този период е било реализирано и строителството на външните стълби към имота и от тогава същия е бил използван като адвокатска кантора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.2 от АПК, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са засегнати от оспорвания акт и е
процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 224, ал.1,т.1 от ЗУТ, Кмета на Общината с мотивирана заповед може да
спира изпълнението и да забранява достъпа
до строеж или част от строеж, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
влязло в сила разрешение за строеж. Следователно оспорвания административен
акт е издаден от компетентен орган
съобразно предоставените му със закона правомощия.
Спазени са
съществените административно-производствени правила при издаването на обжалвания административен акт,
регламентирани в ЗУТ и АПК.
В този смисъл неоснователни са възраженията на оспорващия, че е налице допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила изразяващо се в това че на 11.04.2012г.
констативния акт не й е бил връчен, тъй като към тази дата същия не е бил
съставен. Действително, в Констативен акт №5/2012г. е посочено, че е издаден на
09.05.2012г. Съда намира обаче, че се касае за допусната техническа грешка при
изписване месеца на съставяне на акта,
която по никакъв начин не оказва влияние върху възможността жалбоподателката да
организира правото си на защита. На самия констативен акт е отразено
собственоръчно, че е връчен на съпруга на жалбоподателката, който е поел
задължение да го й го предаде лично. Самата жалбоподателка е реализирала
правото си на защита като в законоустановения в чл. 224, ал.2 от ЗУТ 7-дневен
срок е депозирала писмени възражения,срещу констативния акт, които са били обсъдени от административния
орган. Следователно същата е била запозната със съдържанието му и е могла в
пълна степен да защити правата и интересите си.
Ето защо допуснатото нарушение не е съществено.
Същевременно
съда намира за основателни възраженията
на жалбоподателя за неспазване на установената форма на административния акт и
за издаване на същия в противоречие с
материалноправните разпоредби.
Реквизитите на съдържанието на административния акт са
определени в чл. 59, ал.2, от АПК.
Съобразно т.4 на същата разпоредба акта
трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. актът
трябва да бъде мотивиран.
На основание чл.219, ал.3 от ЗУТ, АПК е приложим за неуредените въпроси по съдебния контрол върху индивидуалните административни актове по ЗУТ, какъвто е оспорената заповед. С оглед на това е приложима и разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС допуска възможност мотивите да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта.
В конкретния
случай в текста на заповедта, не се съдържа обосноваване на фактите, които
административният орган е приел за осъществени, за да приложи посоченото като
правно основание - чл.224, ал.1,т.1 от ЗУТ за спиране на заповедта. В оспорения акт е посочено ”Извършва
се преустройство на част от
апартамент в офис без издадени строителни книжа, изпълнени са външни стълби
към офиса върху общински терен, без отстъпено право на строеж”. От така посочените
факти, не може да се установи в какво се състои преустройството, в коя част от
апартамента се извършва то, вътрешно или външно е било това какви действия се е
изразило, без какви точно строителни книжа е било извършено и оттук да се прецени необходимо ли е
било съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и/или издаване на строително разрешение или не по силата на 147
от ЗУТ и чл. 151 от ЗУТ. Такова обосноваване липсва не само в констативния акт на база на който заповед №
638/15.05.2012г. на Кмета на Община Хасково е била издадена, но и не се съдържа
в нито един от документите съдържащи се в приложената като доказателство по
делото административна преписка. Междувпрочем
следва да се посочи, че в хода на производството пред административния орган
към административната преписка е бил
приложен заверен препис от одобрен
проект за архитектурно оформяне на
входове към жилищни помещения в сградата в която е процесния обект,
обстоятелство което оборва част от констатациите в оспорената заповед, че за преустройството и изграждането на стълбите не
са съществували никакви строителни книжа.
Спазването на
изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия,
тъй като неизлагането на съображения
защо административния орган е издал съответния акт от една страна не дава възможност на засегнатите от акта лица
да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици
на акта и оттук да осъществят адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможноста съда да осъществи необходимия
контрол за законосъобразност на акта. Липсата на фактически основания за
издаване на акта не може да бъде
запълвана пред съда чрез доказателства,
било то гласни или писмени, тъй като не е налице предмет на доказване. В този смисъл заповедта се явява немотивирана
и постановена в нарушение на установената форма за издаването й.
Неизлагането на фактически основания, препятства
съдебната проверка на акта по същество, но в случая такава беше извършена на основание чл.168 от АПК и с оглед посочването
в заповедта на правното основание за издаването й.
С процесната Заповед Кмета на Община Хасково е спрял изпълнението на описания по-горе строеж на основание чл. 224,
ал.1,т.1 от ЗУТ. Тази разпоредба има
предвид незаконни строителни дейности извършващи се
към момента на съставяне на констативния акт и на заповедта. Същевременно, доказателства относно това, че към
момента на издаване на заповед № 638/2012г. на Кмета на Община Хасково или към
момента на съставяне на Констативен акт № 5/2012г. от комисия при Община
Хасково в имота се извършва описаното преустройство по делото не бяха събрани. Напротив от доказателствения материал този факт се опровергава. В констативен протокол от 29.03.2012г.,
представляващ част от административната преписка по издаване на акта, в който са отразени резултатите от
извършената от служители на Община Хасково служебна проверка на имота е видно, че преустройството е
извършено и стълбите са изградени. В тази насока са и събраните по делото
гласни доказателства, от който е видно че преустройството е осъществено и стълбите водещи към имота са изградени през 90 –те години и се ползват в този си вид от
тогава. Нещо повече дори в оспорвания
административен акт и в констативния акт
дал основание за издаването му е посочено, че стълбите към имота са
осъществени.
Всичко това мотивира съда да
приеме, че е разпоредено спиране на строеж, който вече е извършен. Ето защо заповедта е издадена при
наличието на отменително основание и по
чл. 146, т.4 от АПК.
При тези обстоятелства заповедта се явява и несъответна
на целта на закона, а именно да не се допуска извършване на незаконно строителство.
Предвид изложеното съда намира че оспорената заповед, като издадена при неспазване на установената
от закона форма, в противоречие с материално правни разпоредби и с целта на
закона, е
незаконосъобразна поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора съда намира че направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя се явява основателно. В полза на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото държавни такси и разноски., възлизащи общо на сумата 310 лева от които 10 лева ДТ и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Т.С. ***, Заповед № 638/15.05.2012г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.224, ал.1,т.1 от ЗУТ е спряно изпълнението на строеж ”Преустройство на част от апартамент в офис”, находящ се в сграда с идентификатор 77195.723.260.1 по КК на гр.Хасково, с административен адрес: гр.Хасково,ул.”П.” №**, вх.*, партер.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на В.Т.С. *** държавни такси и разноски по делото в размер на 310(триста и десет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: