№ 9338
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110121032 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2,
3, вр. чл. 225, ал.1 от КT.
Ищецът Р.. В. Х., с ЕГН ********** оспорва законосъобразността на Заповед № .. г. /с
твърдения, че при връчването била без № и дата/, издадена от управителя на /ЮЛ/ – С. М., в
качеството му на работодател, с която е прекратено трудовото й правоотношение с
ответника на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, поради липса на „професионална
квалификация“, необходима за заемане на длъжността. Счита, че заповедта е незаконна и
иска нейната отмяна. Ищецът твърди, че след завръщането си на работа, след ползване на
законоустановен отпуск за раждане и отглеждане на дете до 2 годишна възраст, в рамките на
3 дни й били връчени 2 длъжностни характеристики за подпис, като първата от тях /от
14.03.2022 г./ съвпадала изцяло с изпълняваните от ищеца функции и задължения до
момента, а с втората от тях /от 16.03.2022 г./ били въведени две допълнителни изисквания за
заемане на длъжността „юрисконсулт“, а именно притежаване на два сертификата в
областта на дейността в борбата с изпирането на пари и сигурността на информацията.
Ищецът твърди също, че изисканите от нея сертификати не са свързани пряко с
изпълняваните от нея функции и задължения на длъжността „юрисконсулт“, поради което
счита, че са въведени от работодателя единствено с цел прекратяване на трудовото
правоотношение с нея, при злоупотреба с власт и прилагане на дискриминационен подход
по признак „пол“ и „семейно положение“ в качеството й на майка на дете до 3 г. възраст.
Отделно счита, че коректното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е
посоченото в чл.328, ал.1, т.11 от КТ, което обаче ответника не приложил, за да заобиколи
закона и по-специално разпоредбите предвиждащи специална предварителна закрила при
уволнение за майка на дете до 3 годишна възраст.
Предвид изложените аргументи моли съда да постанови решение, с което да се
признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение, да го възстанови на
1
заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ в /ЮЛ/ и й присъди обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода на оставането без работа от 22.03.2022 г. до 22.09.2022 г. в
размер на 42735,30 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
исковата молба до окончателното изплащане. Не претендира разноски.
Ответникът /ЮЛ/, с ЕИК ..., в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на ИМ,
като оспорва изцяло предявените искове. Твърди промяната в изискванията за образование и
професионална квалификация за заемане на длъжността „юрисконсулт“ да е въпрос по
целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Счита извършеното уволнение за
законосъобразно, а изложените от ищеца основания за незаконосъобразността на оспорената
заповед - злоупотреба с право от страна на работодателя и дискриминация по признак „пол“
и „семейно положение“ за голословни, неоснователни и необосновани. Оспорва и
останалите обективно съединени искове за възстановяване на работа и изплащане на
обезщетение. Релевира възражение за прихващане, в условията на евентуалност, при
уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, съдът да извърши прихващане
с изплатеното при уволнението обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 7080,07 лв.
Прилага писмени доказателства и заявява допълнителни доказателствени искания, по които
съдът се е произнесъл. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Не се спори по делото и се установява от приетите доказателства, че страните са били
обвързани от трудово правоотношение в периода 01.08.2020 г. – 21.03.2022 г., когато е
прекратено със Заповед № от 21.03.2022 г. на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ - липса на
професионална квалификация, изискваща се за заемана на длъжността „юрисконсулт“. Няма
спор, че с връчена на 16.03.2022 г. нова длъжностна характеристика, работодателят е въвел
две нови изисквания за заемане на длъжността „юрисконсулт“, а именно притежаване на два
Сертификата: Сертификат на специалист по борба с изпирането на пари – CAMS и
Сертификат на специалист по сигурност на информацията – CIPP/E.
Между страните няма спор също, че размера на БТВ на ищеца към датата на
прекратяване на трудовото й правоотношение възлиза на сумата от 7080,07 лв., като същото
следва да бъде взето за база съгл. чл.228, ал.1 от КТ при изчисляване на дължимото се
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в случай че съдът приеме този иск за основателен.
Установява се още от събраните писмени доказателства, че с връчена на 16.03.2022 г.
на ищеца длъжностна характеристика, работодателят е въвел няколко нови компетентности
за изпълнение на длъжността „юрисконсулт“, а именно: познаване на европейското и
национално законодателство, регулиращо сделките с крипто и виртуални валути,
данъчното третиране на сделките с такива валути, както и на нормативноустановените
изисквания за регистрация или лицензиране на дейностите по придобиване, търгуване и
разплащане с крипто и виртуални валути; знания в областта на Международните
стандарти за превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма
(Препоръките та FATF), на приложимото европейско и национално законодателство
срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и на мерките и
процедурите, които следва да предприеме задължения субект по ЗМИП и познаване на
европейското и национално законодателство относно защитата на личните данни на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на
такива данни. В съответствие с тези нови компетентности, с длъжностната характеристика,
работодателят е въвел и две нови изисквания за заемане на длъжността „юрисконсулт“, а
именно: допълнителна квалификация, удостоверена с притежаване на Сертификат на
специалист по сигурност на информацията /CIPP/E/ и притежаване на Сертификат на
специалист по борба с изпирането на пари /CAMS/ .
2
Страните по делото не спорят, че ищеца е завършила висше образование по
специалност „право“ и притежава професионална квалификация „юрист“ с
квалификационна степен „магистър“. Това са и минимално изискуемите по закон
изисквания към служителите, заемащи длъжност „юрисконсулт“ в конкретно предприятие.
Длъжността „юрисконсулт“ спада към експертните длъжности, като съгл. чл.7, ал.9 от
Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията длъжността
"юрисконсулт" е свързана с осъществяването на процесуално представителство на
съответния орган на държавната власт или юридическото лице, както и с изразяването
на становища или с разработването на предложения за решения на правни проблеми,
свързани с дейността на съответната администрация. Длъжността се степенува в три
групи, подредени в низходящ ред - съответно "главен юрисконсулт", "старши юрисконсулт"
и "юрисконсулт", като се вземат предвид обхватът и обемът на изпълняваната от тях
дейност. Доколкото тази длъжност е експертна такава, същата е натоварена с аналитични и/или
контролни функции и основно е свързана с изготвяне на правни становища по различни
проблеми, изготвяне на анализи и прогнози, събиране и обработка на информация,
поддържане на регистри и бази данни; прилагане на законодателството, анализиране и
разработване на предложения за решения на управленски проблеми; осъществяване на
контролни функции по отношение на дейността на съответното предприятие
/администрация и др.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания на св. В. и св. Е.,
се установява, че ответника е дружество, чиято дейност включва предоставяне на рекламни
и информационни дигитални услуги, вкл. дигитални финансови услуги, в частност такива,
свързани с обслужване на платформи за онлайн разплащания – проверка и идентификация
на клиенти на платформите и извършваните чрез тях операции с крипто и дигитални валути
(придобиване, търговия, разплащания с такива валути).
Не се установява по делото, ищцата да е назначавана за длъжностно лице по защита на
личните данни, респ. за служител по сигурността на информацията, да са й възлагани
специфични задължения и функции свързани с боравенето с квалифицирана информация
или лични данни на клиенти на дружеството, излизащи извън обичайния обхват на
задълженията на юрисконсулта по даването на становище и правни съвети във вр. с
обработката на личните данни, дори и в светлината на приетия през 2018 г. Общ Регламент
относно защитата на данните (ОРЗД), (на английски: General Data Protection Regulation,
със съкращение GDPR), регламентиращ защита на личните данни на физическите лица, във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.
Следва да се отбележи също, че този Регламент е приет и е в сила още при сключването на
трудовия договор между ищеца и ответника през 2020 г., като тогава към юрисконсулта не
са поставяни такива допълнителни и завишени изисквания за заемане на длъжността.
По делото не се установява въведените нови изисквания от работодателя за
притежаването на два сертификата CAMS и CIPP/E да са въведени, съгласно нормативни
изменения, нито пък да са свързани с промяна в дейността на дружеството, още по-малко с
промяна в преките задължения на юрисконсулта, нает в дружеството, за периода от
назначаването на ищеца през м.08.2020 г. до уволнението й през м. 03.2022 г.
Установява се също по делото, от свидетелските показания на разпитаните свидетели,
водени и от двете страни, че от началото на 2021 г., правното обслужване на ответното
дружество е поето от юридическа фирма, като външен доставчик. Същата фирма, видно от
показанията на св. В. е изготвила променената длъжностна характеристика, както и
документите по прекратяването на ТПО с ищеца. Св. В. споделя още, че след уволнението
на ищеца не е назначаван друг юрисконсулт, както и че няма нито един служител във
фирмата, на когото да са изисквани подобни сертификати, въпреки, че има цял отдел, който
се занимава с това да проверява информация за клиентите, в т.ч. лични данни. Св. Б.-И. пък
3
свидетелства, че със сигурността на информацията във фирмата от началото до сега се
занимавал единствено св. Н. Е... Същата свидетелка, която е и зам.-управител на ответното
дружество признава, че след завръщането на ищеца на работа й е възложила задача да
проучи въпроса с регистрацията на фирмата във връзка с операциите с цифрови и
криптовалути, като е получила в указания срок, доклад по темата. Св. И. признава също, че
според нея юрисконсулта следва да консултира мениджмънта по подготовката на договори с
подизпълнители и доставчици, за евентуални промени в регистрацията на дружеството,
подготвя документи за регистрации в съответствие с изискванията, да следи да няма
нарушения в т.ч. по GDPR и ако за някоя дейност са нужни лицензии и регистрации да ги
проучи и консултира мениджмънта за това. Във връзка с мерките за борба срещу изпирането
на пари, св. И. заявява, че до момента в дружеството са организирали само вътрешни
обучения, като не са изисквали международни сертификати от служителите си. Признава, че
в момента работят с външен консултант, която фирма е сертифицирана и разполага със
служители с нужните сертификати. Промяната в длъжностната характеристика, сп. св. И. е
изцяло решение на управителя на дружеството.
Не се твърди и не се установява, на ищеца да е дадена възможност и срок за
придобиване на нужните й сертификати за да продължи да заема длъжността
„юрисконсулт“. Още след като ищеца е признала, че не притежава изисканите й два
сертификата, работодателят е предприел прекратяване на ТПО, като се е позовал на
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, в хипотезата за липса на нужната „професионална
квалификация“ за заемане на длъжността.
По делото е представена регистрационна карта от /ЮЛ/, район ... от която се
установява, че ищеца е регистрирана като безработна от 23.03.2022 г., като до приключване
на устните състезания няма данни да е започнала работа по ТПО при друг работодател /за
справка в последното о.с.з. оригинал на трудова книжка/.
Други относими към предявените искове доказателства, не са ангажирани от страните.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. с чл.328, ал.1, т.1 от 6 от КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в
исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и
предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за
признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя.
Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не
може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в
исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се
приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може
да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ
Г. О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г. О. и цитираните в
последното решения).
В оспорената заповед за уволнение работодателят се е позовал на посоченото в
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – когато работникът или служителят не притежава необходимото
4
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, в случая липса на
„професионална квалификация“. Посоченото основание, както и направеното от ищцата
възражение, че в настоящия случай приложима била разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ,
а не тази на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр.2 КТ, налага на първо място разглеждането на въпроса в
кои случаи се прилага специалния състав по т.6 и в кои случаи общия такъв по т.11.
Няма спор в практиката, че уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.6 от КТ касае
хипотези на промяна на изискванията за заемане на длъжността, свързани единствено с
образованието и професионалната квалификация, а основанието по чл.328, ал.1, т.11 от КТ
визира промяна на всички други изисквания, различни от образованието и професионалната
квалификация, като напр. трудов стаж, компютърна грамотност, прекарани курсове,
школи, владеене на чужди езици и пр. Изменението на изискванията в последната
хипотеза включва условията извън посочените в специалната хипотеза на т.6 /образование и
професионална квалификация/ и засяга много по-широк обем от изисквания за изпълняване
на работата. /в т.см. е и константната практика на ВКС -Решения № 84/20.02.2006 г., по
гр.д. № 1862/2003 г. на ІІІ Г.О. на ВКС; Решение 1626/23.10.2006 г. по гр.д. № 55/2004 г. на
ІІІ Г.О. на ВКС и др./.
С мотивите към ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС пък бе възприето становището, че
същественото различие в основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т.11 КТ се
проявява по отношение на правните последици при прекратяване на трудовия договор. Само
в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, работодателят трябва да се съблюдава разпоредбата
на чл. 333, ал. 1 КТ, която установява предварителна закрила при уволнението на
определени категории работници и служители, за да упражни законосъобразно правото да
уволни определен работник или служител. Ето защо, когато работникът или служителят
попада в обхвата на случаите, при които прекратяването на трудовия договор от
работодателя е възможно само след предварително разрешение от инспекцията по труда,
какъвто е настоящия случай с ищеца, е необходимо да бъдат разграничени хипотезите на
чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, за да може и двете страни по трудовото правоотношение да
бъдат наясно налице ли е предварителна закрила при уволнение на работника или
служителя, а при възникнал спор да бъде направена и адекватна преценка за неговата
законосъобразност. Ето защо в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ промяната се отнася
конкретно до изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата
хипотеза по т.11 – каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж,
допълнителни нови знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и
професионална квалификация, т.е. всички останали изисквания, необходими за
изпълнението на трудовата функция. От доказателствата в производството, съдът приема, че
в случая е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, на която обаче работодателят не се
е позовал, с което е заобиколил закона и установената по отоншение на майките на деца до 3
г. възраст предварителна закрила, на каквато безспорно ищцата е подлежала. Тоест и това
възражение на ищеца се явява основателно и води до извод за незаконосъобразност на
уволнението й.
В конкретния случай, измененото изискване към заеманата от ищеца длъжност
„Юрисконсулт“ касае притежаване на допълнителни компетентности свързани със ЗМИП
/борбата с изпирането на пари/ и защита на личните данни и сигурността на информацията,
свързани с притежаването и на конкретни сертификати, издавани от международни
институции. Промяната в изискванията за заемана на длъжността е извършена с промяна в
длъжностната характеристика, утвърдена от управителя на дружеството-ответник, но в
заповедта за прекратяване на ТПО, според съда работодателят е посочил грешно правно
основание, тъй като променените изисквания за заемане на длъжността са включени в точка
„Други квалификации“ на длъжностната характеристика и в този смисъл попадат в обхвата
на общата разпоредба на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, поради което и възражението на ищеца, че
работодателят е заобиколил закона, с цел да избегне закрилата, която има ищцата в
5
качеството й на майка на дете до 3 г. възраст, се явява основателно.
По отношение на законосъобразността на уволнението предприето по чл.328, ал.1, т.6
от КТ в производството следва да се установи, че изискванията на които се твърди да не
отговаря служителя, са променени след сключване на договора и преди прекратяването му с
акт на работодателя, както и че служителят не отговаря на новите изисквания.
Необходимостта от промяната на изискванията по правило не подлежи на съдебен контрол,
но това не е абсолютно. В съдебната практика на ВКС се приема, че когато промените в
изискванията за заемане на длъжността не са обосновани или нямат връзка с характера на
работата на съответната длъжност, то въвеждането им се явява единствено, с оглед
уволнението на конкретен работник, поради което е налице нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ и
злоупотреба с право от работодателя, което прави извършеното уволнение
незаконосъобразно. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение №
1355/08.07.2010 г. на ВКС, IV гр. о., постановено по гр. д. № 978/2009 г. и Решение №
8/28.01.2010 г. на ВКС, III гр. о., постановено по гр. д. № 598/2009 г., както и Определение
№ 351/07.04.2008 г. на ВКС, IV гр. о., постановено по гр. д. № 5156/2008 г. Следователно
като предпоставка за законност на уволнението следва да се посочи и връзката между
променените изисквания и изпълняваната работа. Такава връзка в случая не се установява.
Променените с длъжностната характеристика изисквания по отношение на притежаваните
от служителя допълнителни квалификации, не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.328,
ал.1, т.6 от КТ тъй като не касаят типичната професионална квалификация на служителя,
заемащ длъжност „юрисконсулт“, доколкото единствената такава, която се изисква е да има
придобита професионална квалификация „юрист“, което става след завършен курс на
обучение по специалност „право“ и успешно положени държавни изпити и теоретико-
практичен изпит, в резултат на който се придобива и образователно-квалификационна
степен „магистър“ и професионална квалификация „юрист“, даваща право да заемаш
длъжности изискващи точно такова образование и професионална квалификация. Всички
други допълнително въвеждани изисквания, сочени като допълнителни квалификации касаят
професионалния опит и натрупаните знания, умения и специализации в определен клон на
правото, принципно са право на работодателя, но не се обхващат от посочената в
уволнителната заповед разпоредба на чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
По делото не се установява настъпила промяна в основните задължения на ищеца, в
качеството му на юрисконсулт, които да изискват въведените завишени изисквания и
допълнителни квалификации притежавани сертификати /виж длъжностни характеристики
от 14 и 16.03.2022 г./. Познаването на европейското и национално законодателство
регулиращо както сделките с крипто и дигитални валути, така и относно мерките за борба с
изпирането на пари и защитата на личните данни и сигурността на информацията, не е
задължително да се съпровожда от притежаването на конкретни сертификати, издавани от
национални и международни институции, а имплицитно се включват в минималния набор
познания, получавани от всеки един завършил и квалифициран юрист. Нещо повече, в
случай че работодателят желае служителят му да притежава допълнителни квалификации и
сертификати, то следва първо да му осигури възможност да ги придобие и едва при отказ
или несправяне, да пристъпи към уволнение на това основание.
Въпреки, че практиката е непротиворечива, че не подлежи на съдебен контрол правото
на работодателя да променя изискванията за изпълнение на определена длъжност, тъй като
тази преценка е за целесъобразност, въведените от ищеца възражения, че промяната е
въведена единствено с цел прекратяване на ТПО и при злоупотреба с работодателската
власт, дава основания съда да изследва и прецени наличието на такава злоупотреба и
нарушаване принципа на добросъвестно упражняване на правата и задълженията по ТПО, в
случая от страна на работодателя.
Не е от компетентността на съда да се произнася по въпроса какви изисквания налагат
6
нуждите на определена работа или длъжност и дали промяната в тези изисквания е
наложена от обективна необходимост. Но това е така, само в случай, че по този начин не се
нарушава императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не се установява
дискриминационен подход. В случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с
право, предмет на делото е и установяването на обстоятелството добросъвестно ли е
действал работодателят при извършването на промяната в изискванията за заемане на
длъжността. При всички случаи, когато страната прави възражения и навежда доводи
относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за
заемане на длъжността, съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока (вж. Решение
№ 248 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 254/2009 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 734 от 11.01.2011
г. по гр. д. № 449/2010 г., ІІІ Г. О., ВКС, Решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012
г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 66 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 870/2012 г., ІІІ Г. О., ВКС,
Решение № 345 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г., ІV Г. О., ВКС).
В настоящия случай основното възражение на ищцата е, че упражненото от
работодателя право да промени изискванията за заемане на длъжността, въвеждайки
изискване за притежаване на допълнителна квалификация и два допълнителни сертификата,
е с единствената цел да я уволни и това съставлява злоупотреба с работодателската власт и
упражняването й в противоречие с установения принцип на добросъвестност.
Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ ще
е налице, само когато се установи, че единственото му желание е, чрез законово допустими
средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител или работник. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на
трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Следователно,
за да бъде оборена посочената презумпция за добросъвестност, е необходимо посредством
съвкупността от всички установени по делото факти и обстоятелства да може по безспорен
начин да бъде направен извод за злоупотреба с право от страна на работодателя. За да
обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ съдът преценява не доколко работодателят има
обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност /което
както по-горе стана ясно не подлежи на съдебен контрол/, а фактите и обстоятелствата,
които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното
изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите,
когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърденията за злоупотреба, като изложи
конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, още с
предявяването на исковата молба /така решение № 239/2012 г. на ВКС по гр. д. № 779/2011
г., ІV г. о., Решение № 71/24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., Решение №
345/06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г. о. – постановени по реда на чл. 290
ГПК /. В конкретният случай ищеца е навела в ИМ твърдения, че изискванията са
променени в спешен порядък, в рамките на два дни след като се е върнала на работа,
предоставен й бил кратък срок от само 3 дни да представи изисканите сертификати и когато
се установило, че не притежава такива било прекратено ТПО. Същевременно, новите
изисквания не били свързани нито с промяна в основните й задължения по длъжностна
характеристика, нито с назначаването й на втора длъжност, свързана с тези дейности / по
защита на лични данни, сигурност на информация и мерките за борба с изпирането на пари/,
нито пък с възлагането й на конкретни задачи, свързани с тези дейности, за целите на които
се изисквали и конкретни сертификати, издавани от международни организации.
При съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, в т.ч. свидетелските
показания на разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира като обективни и
непротиворечиви, намира, че тези възражения на ищеца се доказват по безспорен начин,
което прави и уволнението й изцяло незаконосъобразно.
7
Гореизложеното, обосновава извод, че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя при упражняване на субективното му потестативно право да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца, като по пътя на пълно и главно доказване в
производството ищеца обори презумпцията за добросъвестно упражняване на
работодателската власт.
В заключение, предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че не са били налице
предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр.2 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца Р. В. ХР., поради което и уволнението й извършено със Заповед №
.. г., на това основание се явява незаконосъобразно.
Този краен извод води до основателност на предявения иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде уважен, а уволнението отменено.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ:
Исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като акцесорни спрямо
главния иск за признаване на уволнението за незаконно, са обусловени от изхода по него. С
оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, на уважаване подлежат и иска за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане
на дължимото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за претендирания срок, в рамките на
максимален 6 месечен срок. По делото не са събрани доказателства, ищеца да е започнал
работа по друго трудово правоотношение в периода между 22.03.2022 г. до 12.07.2022 г. По
делото не се спори и по отношение на размера на БТВ от 7 080,07 лв., което е уговорено
между страните със сключеното на 01.09.2020 г., преди уволнението, допълнително
споразумение. Същото следва да се вземе предвид при определяне на дължимия размер на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното, дължимото се на ищеца Х. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
възлиза на сума от 25 488,21 лв., за периода от 22.03.2022 г. до 12.07.2022 г. /датата на
устните състезания/ при средно дневно възнаграждение от 236 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 42 735,30 лв. или за сумата от 17 247,09 лв. и периода от
13.07.2022 г. до 22.09.2022 г. иска подлежи на отхвърляне като неоснователен и
преждевременно заявен.
При този изход на спора по иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ съдът
следва да разгледа и своевременно наведеното от ответника с отговора по чл.131 от ГПК
възражение за прихващане с негово вземане за сумата от 7080,07 лв., изплатено като
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестието, при прекратяване
на трудовия договор. Няма спор между страните, че същото е било реално изплатено и в
сочения от ответника размер.
Възражението е валидно и допустимо, тъй като е направено по висящ процес,
изхожда от легитимирано лице - носителя на вземането /работодателя по трудовото
правоотношение/ и са налице изискванията за компенсация /наличие на два дълга, две
насрещни задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на
насрещните задължения/. Прихващането на вземането на ответника със спорното вземане
е процесуално действие на защита срещу предявения иск. Неговата основателност е въпрос
по същество и се обуславя както от материалноправните предпоставки, посочени по-горе за
извършването му, така и от отсъствието на забраните за компенсация, изчерпателно
посочени в разпоредбата на чл.105 от ЗЗД.
В конкретния случай, вземането на ищеца за обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ,
което му се дължи, съдът приема за безспорно установено, а предвид липсата на спор, че от
ответника е изплатено реално и обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 1 БТВ, което
след признаване на уволнението за незаконно, се явява недължимо платено, счита че са
налице условия за съдебно прихващане между двете насрещни вземания, до размера на по-
8
малкото от тях. След прихващането, на ищеца се следва обезщетение за оставане без работа
в размер на 18 408,14 лв.
По разноските:
По делото ищеца не е претендирала разноски, а ответника желае да му бъдат
присъдени такива, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Представил е списък на разноските по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането на
претендираното адвокатско възнаграждение от 7 510, 39 лв. Възражението за прекомерност,
заявено от ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за основателно, предвид броя
на обективно съединените искове, размера на иска с определен материален интерес, и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, като счита, че уговореното и заплатено
от ответника е прекомерно и следва да бъде редуцирано до 3878,47 лв. с вкл. ДДС.,
съобразно с НМРАВ /чл.7, ал.1 и ал.2, т.4/.
С оглед изхода от делото на основание чл. 78, ал.3 ГПК предвид частичното
отхвърляне на претенцията по чл.225, ал.1 от КТ на ответника се следват разноски до размер
от 1670,64 лв.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
дължимата по исковете държавна такса в общ размер от 836,33 лв. /Осемстотин тридесет и
шест лева и тридесет и три ст./.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на Р. В. ХР.
с ЕГН ********** от гр. .., извършено със Заповед № .. г. на управителя /ЮЛ/, с ЕИК ... на
основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Р. В. ХР. с ЕГН ********** от гр.
.. на заеманата преди уволнението длъжност „Юрисконсулт“ в /ЮЛ/, с ЕИК ....
ОСЪЖДА, на основание чл. 225, ал.1 от КТ /ЮЛ/, с ЕИК ..., представляван от
управителя С. М., италиански гражданин, ЛНЧ ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. ХР. с
ЕГН ********** от гр. .., след извършено съдебно прихващане с изплатеното й
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 7080,07 лв., сумата от общо 18 408,14 лв.
/Осемнадесет хиляди четиристотин и осем лева и четиринадесет ст./, представляваща
дължимо се обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение, в
периода от 22.03.2022 г. до 12.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2022 г.
до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Р. В. ХР. с ЕГН ********** от гр. .. ДА
ЗАПЛАТИ на /ЮЛ/, с ЕИК ..., представляван от управителя С. М., италиански гражданин,
ЛНЧ ********** сумата от 1670,64 лв. /Хиляда шестотин и седемдесет лева и шестдесет и
четири ст./, представляваща сторените от последния съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, /ЮЛ/, с ЕИК ..., представляван от
управителя С. М., италиански гражданин, ЛНЧ ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СРС сумата от 836,33 лв. /Осемстотин тридесет и шест лева и тридесет и три ст./,
представляваща дължимите в производството държавни такси по предявените искове и
върху уважения размер.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
9
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10