№ 513
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110208319 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М.Е. В.М., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № СОА20-РД11-2801/22.09.2020 г., издадено от заместник –
кмета на Столична община, с което на основание чл. 36, ал. 1 от Наредба за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДТСО) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за
нарушение на чл. 4, ал.1 от НРУИТДТСО.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че не
е ясно поради какви причини е прието, че жалбоподателката е извършила
нарушение на чл. 4, ал.1 от НРУИТДТСО, като не е ясно с кои свои действия
е нарушила посочената разпоредба. Застъпва се тезата, че контролните органи
не са установили по несъмнен начин кое е лицето, което стопанисва
търговския обект, като от посоченото не става ясно дали жалбоподателката е
наказана в качеството на управител на ресторанта тоест на търговския обект
или на търговското дружество. Посочва се, че за изпълнение на задължението
по чл. 4, ал.1 от НРУИТДТСО отговорност носи търговецът, стопанисващ
търговския обект, а не неговият управител. Претендира се нарушение на чл.
42, т.4 ЗАНН, както и на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Твърди се, че не е налице
съответствие между фактическото описание на нарушението и дадената
правна квалификация, тъй като на жалбоподателя е вменено, че „нарушава
работното време на търговския обект”, а задължението по чл. 4, ал.1 от
1
Наредбата касае „заявяване на работно време”. Оспорва се компетентността
на актосъставителя. Претендира се квалифициране на нарушението като
маловажен случай. Иска се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят М. В.М. редовно призована, не се
явява. Представлява се от адв. Добрева, надлежно преупълномощена от адв.
С., която моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление по
изложените в жалбата аргументи. Акцентира върху обстоятелството, че
АУАН е съставен от полицейски служител, а не от служител на Столична
община. Намира, че в хода на съдебното следствие не е доказано по несъмнен
начин извършването на нарушението от страна на жалбоподателя.
В съдебно заседание въззиваемата страна – заместник – кмета на
Столична община, редовно призован не се явява и не се представлява.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 26.05.2020 г. в деловодството на СО, район „Витоша” било подадено
заявление за работно време на стационарен търговски обект механа, находящ
се в гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „Нарцис” № 34, стопанисвана от „*****”
ООД, ЕИК *****, чийто управител била жалбоподателката М. М. На
02.06.2020 г. заявлението било вписано в информационния масив „Търговски
обекти” на район „Витоша” към СО под № 2279/02.06.2020 г. Определеното
работното време на обекта било от понеделник до неделя от 11:00 до 24:00
часа.
Във връзка с постъпил сигнал на тел. 112 на 27.06.2020 г. около 1:30 часа
свидетелят Й. ГР. ГР. – младши полицейски инспектор в 06 РУ-СДВР и негов
колега посетили горепосочената механа, като при проверката свидетелят
установил, че търговският обект работи след определеното му работно време.
Същият съставил срещу жалбоподателката М.Е. В. – М.акт за установяване на
административно нарушение № 1389/27.06.2020 г. Актът бил предявен за
запознаване на жалбоподателката, която го подписала без възражения. Такива
не постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 22.09.2020 г. заместник-кметът
на СО издал обжалваното наказателно постановление, препис от който бил
връчен на жалбоподателката на 29.03.2021 г., а на 05.04.2021 г. била
депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля Й. ГР. ГР.,
заявление за работно време на стационарен търговски обект вх. № РВТ20-
ТД26-1340/26.05.2020 г., договор за наем и анекс, известие за доставяне.
Свидетелят Г. е полицейският служител, която на инкриминираната дата
е посетил търговския обект и е извършил проверката, при която било
установено неспазване на заявеното работно време. Макар и при липса на
подробен спомен свидетелят еднозначно изложи, че е било установено, че
заведението е работело след изтичане на работното време, посочено в
заявлението за работно време, представено на място. Свидетелят не можа да
посочи дали лицето, срещу което е съставило АУАН е управител на
търговския обект или на търговското дружество, стопанисващо заведението.
Съществено за изясняване на релевантната фактология е приетото по
2
делото заявление за работно време на стационарен търговски обект вх. №
РВТ20-ТД26-1340/26.05.2020 г., от което се установи, че за търговския обект
– механа, находящ се в гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „Нарцис” № 34,
стопанисвана от „*****” ООД в СО, район „Витоша” е било подадено
заявление за работно време, датата на неговото подаване – 26.05.2020 г. и
датата на вписване на заявлението в информационния масив „Търговски
обекти” на район „Витоша” – 02.06.2020 г.
От договора за наем и анекса към него, приети на основание чл. 283
НПК се установи търговското дружество, което стопанисва проверения обект,
точния адрес на последния, като в документите е посочено и лицето, което е
управител на „*****” ООД – жалбоподателят М.Е. В. – М.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното лице),
депозирана е в преклузивния срок за обжалване и е насочена е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи,
като възражението на жалбоподателя срещу материалната компетентност на
актосъставителя е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от
НРУИТДТСО „Проверки по спазване на работното време на стационарните
търговски обекти, вписано в съответните информационни масиви и
работното време по чл. 4в и чл. 22а се извършват от лицата по ал. 2 и ал. 3 и
от служители на Общинска полиция и СДВР”, а разпоредбата на чл. 35, ал.1
т.4 от Наредбата предоставя на тези лица правомощията да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Следователно,
актосъставителят Й.Г. в качеството си на служител на СДВР е имал
материалната компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно
разпоредбата на чл. 35, ал.3 от НРУИТДТСО наказателните постановления за
нарушения на наредбата се издават от лицата по чл. 22, ал.5 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация, тоест от кмета на
общината или негов заместник. В случая НП е издадено от заместник – кмета
на СО, от което следва извод, че същото е издадено от компетентен орган.
Налице са основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, тъй като при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление са допуснати редица нарушения на процесуалните правила,
които съществено накърняват правото на защита на жалбоподателя да разбере
в извършването на какво точно нарушение е обвинен.
На първо място съдът констатира, че и в двата акта нарушението е
описано от фактическа страна неясно. И в двата акта е посочено, че
жалбоподателят, в качеството на управител на ресторант „*****” ООД,
нарушава работното време на търговския обект, видно от заявление за
работно време № РВТ20-ТД26-1340/26.05.2020 г. При тази формулировка на
нарушението не става ясно какво е било заявеното и съгласувано работно
3
време на обекта, за да може да се прецени, защо актосъставителят и АНО са
приели, че в 01:30 часа работното време е нарушено. Законът изисква АУАН
и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата при които е
извършено, като е недопустимо вместо ясно и недвусмислено твърдение за
осъщественото деяние актосъставителят и АНО да препращат относно
съществени негови елементи към други документи. Посочването, че
жалбоподателят „нарушава работното време” всъщност представлява извод,
но не са описани фактите, на база на които е направен той, тъй като не е
посочено до колко часа е било работното време на търговския обект, както и
дали при посещението от страна на свидетеля Г. в обекта е имало клиенти,
същите да са били обслужвани и т.н.
На следващо място е налице несъответствие между фактическото
описание на нарушението и дадената му от актосъставителя и АНО правна
квалификация. Макар и да не е вписано изрично кои конкретни часове
попадат в границите на работното време на търговския обект в АУАН и НП е
посочено, че нарушението се е изразило в нарушаване на работното време.
Така описаното е квалифицирано по чл. 4, ал.1 от НРУИТДТСО, която
разпоредба обаче въвежда задължение за физическите и юридически лице при
упражняване на търговска дейност в стационарен обект да заявят работното
време на обекта в районната администрация по местонахождението му тоест
съгласно словесното описание на нарушението на жалбоподателката е
вменено, че е нарушила заявеното работно време, а съгласно правната
квалификация – че не е заявила такова в районната администрация. По делото
се установи, че за проверения стационарен търговски обект още на 26.05.2020
г. в СО, район „Витоша” е било подадено заявление за работно време на
стационарен търговски обект № РВТ20-ТД26-1340/26.05.2020 г., като
работното време е съгласувано и заявлението е вписано в информационния
масив „Търговски обекти” при район „Витоша” под № 2279 на 02.06.2020 г.
тоест установи се по категоричен начин, че жалбоподателката не е извършила
нарушение на чл. 4, ал.1 от НРУИТДТСО, тъй като работното време е било
надлежно заявено в районната администрация.
Тук следва само накратко да се отбележи, че съгласно чл. 36, ал.3 от
цитираната Наредба за неспазване на работното време, вписано в съответните
информационни масиви, респ. регистри и свързано с нарушаване на
спокойствието на гражданите, на виновните лица се налага глоба от 300 до 2
500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена
санкция в размер от 1 000 до 5 000 лв. В случая АНО е приложил
санкционната норма на чл. 36, ал.1 от НРУИТДТСО, но тя се отнася за
нарушения на чл. 4 от Наредбата, каквото се установи, че жалбоподателят не
е извършил.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати множество съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с липса на точно и ясно описание на
нарушението, несъответстваща на словесното описание правна квалификация,
респ. прилагане на санкционна норма за нарушение, което жалбоподателят не
е извършил. Посочените нарушения в значителна степен са накърнили
правото на защита на наказаното лице и обуславят незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да се
отмени.
Въпреки своевременно направеното искане за присъждане на разноски,
4
доколкото по делото не са ангажирани доказателства такива да са реално
сторени от жалбоподателя, то искането не може да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 вр. ал.3 т.2 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА20-РД11-2801/22.09.2020
г., издадено от заместник – кмета на Столична община, с което на основание
чл. 36, ал. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община на жалбоподателя М.Е. В.М.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 /триста/ лева за нарушение на чл. 4, ал.1 от НРУИТДТСО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5