№ 13455
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20241110106347 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. П. Д., К. П. Д. и А. Д. Д. за заплащане на цена на
ползвана топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение за топлоснабден
имот – апартамент №1, находящ се в гр.София, **********, аб.№**********,за
сумите, както следва:
срещу Д. П. Д. за сумата от 248,59 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020г. до 05.08.2021г.,
ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до изплащане на вземането, за сумата от
88,63 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 03.10.2023г., за сумата от 1,85 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение през периода
от 01.09.2020г. до 31.07.2021г., ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до
изплащане на вземането и за сумата от 0,50 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
15.11.2020г. до 03.10.2023г.;
срещу К. П. Д. за сумата от 248,59 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020г. до 05.08.2021г.,
ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до изплащане на вземането, за сумата от
88,63 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 03.10.2023г., за сумата от 1,85 лв.,
1
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение през периода
от 01.09.2020г. до 31.07.2021г., ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до
изплащане на вземането и за сумата от 0,50 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
15.11.2020г. до 03.10.2023г.;
срещу А. Д. Д. за сумата от 497,19 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020г. до 05.08.2021г.,
ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до изплащане на вземането, за сумата от
177,27 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 03.10.2023г., за сумата от 3,70 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение през периода
от 01.09.2020г. до 31.07.2021г., ведно със законна лихва от 16.10.2023г. до
изплащане на вземането и за сумата от 1 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до
03.10.2023г.
След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са
ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли
съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. П. Д. и К. П. Д. са депозирали писмен
отговор на исковата молба, в който заявяват, че дължимите от тях вземания са
погасени чрез плащане в хода на процеса – на 08.02.2024г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Д. Д. не е депозирал отговор на исковата
молба. С молба от 08.05.2024г. оспорва исковете, като твърди, че след 05.08.2021г.
задълженията за топлинна енергия са за новия собственик. Моли делото да бъде
прекратено.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявените срещу К. П. Д. и Д. П. Д. искове:
Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в
2
тежест на ответниците е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения
размер. Безспорно, а и от приетите по делото като писмени доказателства 2 броя
фискални бонове от 08.02.2024г. се установява, че ответниците К. П. Д. и Д. П. Д. са
погасили изцяло претендираните от ищеца вземания от всеки от тях за заплащане
цената на топлинна енергия в размер на 248,59 лв., потребена в топлоснабден имот –
апартамент №1, находящ се в гр.София, **********, аб.№**********, за периода от
01.05.2020г. до 05.08.2021г., мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна
енергия в размер на 88,63 лв. за периода от 15.08.2021г. до 03.10.2023г., сумата от 1,85
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2020г. до 31.07.2021г., мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово
разпределение в размер на 0,50 лв. за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г., както и
законна лихва, начислена върху главниците за топлинна енергия и за дялово
разпределение в общ размер на 9,14 лв. за периода от депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 16.10.2023г. до плащането – 08.02.2024г., поради което и на основание
чл.235 ГПК съдът приема, че вземанията на ищеца към тези ответници са погасени
изцяло в хода на процеса, с оглед на което предявените срещу тях искове следва да
бъдат отхвърлени.
По предявените срещу А. Д. Д. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. От приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл.117 от ЗТСУ с рег. № 69, том VI от 10.06.1983г. се установява, че
процесният имот – апартамент №1, находящ се в гр.София, **********, е придобит от
С. П. Д. и Д. Ф. Д.. Доколкото не е посочено друго и във връзка с чл.30, ал. 2 ЗС,
следва да се приеме, че всеки от преобретателите е придобил по 1/2 ид.ч. по
прехвърлителната сделка. Видно от представеното по делото удостоверение за
3
наследници с изх. № РЛН24-УГ52-890 от 10.05.2024г., издадено от Столична община,
район Люлин, е, че Д. Ф. Д. е починал на 18.01.2020г., като е оставил следните
наследници по закон: С. П. Д. – съпруга, ответника А. Д. Д. – син и ответниците К. П.
Д. и Д. П. Д. – внуци /деца на починалия преди наследодателя на 05.08.2018г. негов
син П. Д. Д./, които по силата на настъпилото наследствено правоприемство са
придобили притежаваната приживе от техния наследодател 1/2 ид.ч. от процесния
имот. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а
съгласно чл. 9, ал.1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. В
случаите, когато низходящите на наследодателя са починали преди него /както е в
настоящия случай – неговият син П. Д. Д. е починал преди баща си Д. Ф. Д./, съгласно
чл. 10, ал. 1 ЗН същите се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без
ограничение на степените – в случая от неговите деца – ответниците К. П. Д. и Д. П.
Д.. С оглед изложеното и по силата на настъпилото наследствено правоприемство
квотите в съсобствеността са както следва: 4/6 ид.ч. /1/2 ид.ч. лична собственост и 1/6
ид.ч. по наследство от съпруга Д. Ф. Д./ за С. П. Д., 1/6 ид.ч. за ответника А. Д. Д. и по
1/12 ид.ч. за ответниците К. П. Д. и Д. П. Д.. В качеството на титуляр на правото на
собственост, ответникът А. Д. Д. е и страна по облигационното отношение за доставка
на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен
№**********.
Видно от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 33, том II, рег. №7231, дело № 188 от 05.08.2021г. по описа на нотариус Стела
Даскалова с рег. № 358 в НК и район на действие СРС, всеки от наследниците по закон
на Д. Ф. Д. е прехвърлил собствеността върху съответните притежавани от него ид.ч.
от процесния имот на трето лице – С.Й.Б., поради което ответниците следва да
отговарят съобразно гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността за
задължения за топлинна енергия до датата на прехвърлителната сделка, т.е. за целия
процесен период от 01.05.2020г. до 05.08.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът А. Д. Д. да се е възползвал от правото
си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
4
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Нелбо” АД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба
№16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по
делото и да са правени рекламации от ответника А. Д. във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 31.08.2021г.,
при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 3 389,10 лв. Доколкото
краят на исковия период е 05.08.2021г., размерът на реално потребеното количество
топлинна енергия през процесния период от 01.05.2020г. до 05.08.2021г., определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК въз основа на приетото и неоспорено от страните
заключение на СТЕ е в общ размер на 3 201,65 лв. /потребеното количество БГВ за
периода от 01.05.2021г. до 31.08.2021г. в размер на 894,46 лв., разделено на 4 месеца,
след което на 31 дни за месец август 2021г., умножено по 5 дни – от 01.08.2021г. до
05.08.2021г./, от която сума ответникът А. Д. Д. дължи 1/6 част, съобразно
гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността, или сумата от 533,61 лв.
Ищецът претендира от този ответник сума в по-малък размер – 497,19 лв., поради
което и с оглед диспозитивното начало, искът е основателен в пълния предявен размер.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.33 от делото/,
че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода
от 01.09.2020г. до 31.07.2021г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в общ размер от 22,20 лв., от която сума
съобразно гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността ответникът А.
Д. Д. дължи 1/6 или сумата от 3,70 лв., поради което искът е основателен и следва да
се уважи.
5
По предявените срещу А. Д. Д. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл.73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал.2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че
на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.
3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020г. обаче разпоредбата на
чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и
при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на
6
исковете по отношение на ответниците К. П. Д. и Д. П. Д., поради извършеното в хода
на процеса от тях плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на идеята
за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и
отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая се установи бездействие
на длъжниците въпреки изпадането им в забава, довело до пренасяне на спора в съда.
Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с
постановяване на решението относно дължимостта на дълга, но не и при определяне
тежестта за разноските. Доколкото ответниците К. П. Д. и Д. П. Д. са дали повод за
завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, същите следва да бъдат осъдени да заплатят сторените
разноски. Дължимите разноски, направени в производството по чл.410 ГПК са в
размер на 10,96 лв. от всеки един от тях, представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.За исковото производство всеки от ответниците К. П.
Д. и Д. П. Д. следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на по
226,54 лв., представляваща заплатена държавна такса в размер на 193,21 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 лв., определено от съда по чл.78,
ал.8 ГПК. Видно от приетите по делото два броя фискални бонове от 08.02.2024г.
всеки от ответниците К. П. Д. и Д. П. Д. са погасили съдебни разноски в размер на по
10,96 лв., с което съдът приема, че същите са погасили изцяло направените от ищеца
разноски в производството по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56785/2023г. по описа на СРС,
77-ми състав, поради което дължими са разноски за исковото производство в размер
на 226,54 лв. за всеки от тях, които следва да се присъдят.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете спрямо ответника А. Д. Д.. Дължимите
разноски от този ответник, направени в производството по чл.410 ГПК са в размер на
21,91 лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство ответникът А. Д. Д. следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски в размер на 519,75 лв., представляваща заплатена
държавна такса в размер на 186,42 лв., възнаграждение на вещо лице по СТЕ в размер
на 300 лв. /доколкото само този ответник е оспорвал исковете/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 33,33 лв., определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че А. Д. Д., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите както
следва:
7
– на основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 497,19 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №1, находящ се в гр.София, **********, аб.№**********, за периода от
01.05.2020г. до 05.08.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 56785/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 16.10.2023г. до
плащането;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 3,70 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.09.2020г. до 31.07.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56785/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 16.10.2023г. до
плащането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
А. Д. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че А. Д. Д., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 177,27 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането за ТЕ за периода от 15.08.2021г. до 03.10.2023г., както и
сумата от 1 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение
за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Д. П. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Д. П. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 248,59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №1, находящ се в гр.София,
**********, аб.№**********, за периода от 01.05.2020г. до 05.08.2021г., сумата от
88,63 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.08.2021г. до 03.10.2023г., сумата от 1,85 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до
31.07.2021г., както и сумата от 0,50 лв., представляваща мораторна лихва, начислена
върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
К. П. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че К. П. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 248,59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №1, находящ се в гр.София,
**********, аб.№**********, за периода от 01.05.2020г. до 05.08.2021г., сумата от
88,63 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна
8
енергия за периода от 15.08.2021г. до 03.10.2023г., сумата от 1,85 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до
31.07.2021г., както и сумата от 0,50 лв., представляваща мораторна лихва, начислена
върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК А. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 21,91 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 56785/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 519,75 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. П. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 226,54 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. П. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 226,54 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Нелбо” АД като помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9