№ 269
гр. гр.Велинград, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210101072 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.
Предявени са от А. Л. К., с адрес: град Батак, ул. „Георги Джурков” № 2,
против Прокуратурата на Република България с адрес гр. София
Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което е признат за
невиновен с Присъда № 14 от 06.12.2022 г., по н.о.х.д. № 107 по описа за
2022г. на PC Велинград, влязло в законна сила на 18.05.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.05.2023 год. до окончателното изплащане на
сумата, и за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, претърпени под формата на заплащане на адвокатско
възнаграждение в наказателния процес, от които: по пълномощно на адв. В. К.
- л.106 ДП ЗМ 79/20 г. на РУ Велинград - в размер на 1000 лв.; по пълномощно
на адв. С.Д. - по н.о.х.д. № 147/2021 г. - 1000 лв.; по пълномощно на адв. С.Д. -
по въззивно н.о.х.д. № 66/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик - 1000 лв.; по
пълномощно на адв. В. К. по н.о.х..д № 107/2022 г. - 1000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 18.05.2023 год. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.01.2020 г. е образувано
досъдебно производство № 1518/2019 г. по описа на РП - Велинград/ЗМ №
79/2020 г. по описа на РУ - Велинград/, и на 04.02.2021 г. бил привлечен като
обвиняем за деяние по чл.195, ал.1, т.2 от НК, като впоследствие обвинението
1
е променено и на 29.03.2021 г. му е повдигнато ново обвинение - по чл.195,
ал.1, т.2 и т.4, вр.чл.194, ал.1 от НК за това, че на 10.11.2019 г. в землището на
село Грашево, общ.Велинград е отнел противозаконно чужда движима вещ -
куче порода „българско гонче" на стойност 2000 лв. от владението на Младен
Соколов без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като
вещта не е била под постоянен надзор и за кражбата е използвано МПС.
Излага, че в Районен съд - Велинград е внесен обвинителен акт с обвинение,
за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до
десет години и е образувано н.о.х.д. № 147/2021 г.. Сочи, че с присъда №
12/19.10.2021 г. по делото бил признат за невинен и оправдан изцяло по
повдигнатото и поддържано от прокурора обвинение, като по протест от
прокуратурата, постановената оправдателна присъда била отменена с
Решение № 30/21.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 66/2022 г. по описа на Окръжен съд
- Пазарджик и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Твърди, че с присъда № 14/06.12.2022 г. н.о.х.д. № 107/2022 г., влязла в
законна сила на 18.05.2023 г., е признат за невинен по повдигнатото и
поддържано от прокурора обвинение. Излага, че, воденото наказателното
преследване против него му се отразило изключително неблагоприятно върху
психическото и здравословното състояние, бил крайно разстроен, с месеци не
можел да се отърси от преживения шок, че е заклеймен като престъпник.
Сочи, че всички негови близки разбрали за обвинението и се дистанцирали от
него. Твърди, че получил силно притеснение, страхова невроза и обостряне на
съществуващите му заболявания, имал силно главоболие, високи стойности на
кръвното налягане, чувствал се много напрегнат, изгубил апетит, не можел да
спи нощем, отслабнал. Излага, че започнал да се затваря у дома си, избягвал
контактите с други хора, изпитвал чувство за малоценност и изпаднал в
дълбока депресия, за която му били предписани медикаменти. Сочи, че в
разпоредително заседание по делото на 18.05.2022 г. му прилошало и се
наложило по спешност да бъде откаран в болницата в гр.Велинград. Твърди,
че тревогите и притесненията от неоснователните обвинения против него
наложили редица изследвания и посещения при различни специалисти, като
на три пъти му се е наложило да ходи и на специализирани лечения
включващи рехабилитационни процедури - на два пъти в СБР Нареченски
бани, с цел намаляване на болковия синдром и увеличение на обема на
движение, и в СБР Варна за периода от 24.08.2022 г. до 31.08.2022 г. за
рехабилитационни процедури, физикална терапия и рехабилитация, а при
последното лечение е отчетено биполярно афективно разстройство, със
сегашен епизод - умерена депресия. Излага, че наказателното дело се отразило
неблагоприятно и на работата му като помощник лесничей в „ЮЦДП ТП ДГС
Родопи", гр.Батак. Предвид изложеното моли исковете му да бъдат уважени
изцяло. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се
оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Излага се, че в
настоящия случай липсват действително претърпени вреди, доколкото
2
изложеното от ищеца представляват негови субективни възприятия, а не
реално настъпили неимуществени вреди, а и освен това описват едно
нормално състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице,
спрямо което се води наказателно производство би имало и които не следва да
се вменяват в отговорност на прокуратурата. Сочи се, че липсва и причинна
връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и
настъпилите вреди. Счита, че в случая Прокуратурата е действала
законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на
Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния
кодекс, и предявения срещу нея иск е изцяло неоснователен. Твърди се, че не
са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди
като пряк и непосредствен резултат от обвинението, не е доказана връзката на
твърдените вреди с повдигнатото обвинение. Сочи се, че наказателното
производство е приключило в разумен и кратък срок, повдигнатото обвинение
не е за тежко умишлено престъпление, била е взета най - леката мярка за
неотклонение - подписка и спрямо ищеца не са налагани други мерки за
процесуална принуда. Твърди се, че бездействието на ищеца по време на
проведеното досъдебно производство, като неангажирането от негова страна
на доказателства в досъдебната фаза на процеса е довела до внасянето на
досъдебно производство с Обвинителен акт в Съда. Прави се възражение във
връзка с приложената медицинска документация, т.к. няма никаква причинна
връзка между воденото производство и здравословното състояние на ищеца.
Оспорва иска за имуществени вреди в размер на 4000 лева, т.к. претенциите
на ищеца са прекомерно големи с оглед на фактическата и правна сложност на
делото и оспорва договорите за правна помощ. Счита, че е налице хипотезата
на чл.5 от ЗОДОВ, т.к ищецът сам, чрез действията си / бездействието си/ е
довел до евентуалните увреждания, като не са посочени и доказателства,
алтернативно оспорва както исковата претенция за неимуществени вреди в
размер на 16 000 лева, така и за имуществени вреди в размер на 4000 лева като
силно завишени и несъобразени, както с практиката на Съда по такива дела,
така и с принципа, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва искането за допускане на
СМЕ т.к. въпросите към нея имат характер на правни изводи. Оспорва и
искането за допускане на двама свидетели т.к. съгласно Чл. 156. ГПК ал.(2).
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез
Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени от повдигане на
обвинение в извършване на престъпление, по което е признат за невиновен с
Присъда № 14 от 06.12.2022 г., по н.о.х.д. № 107 по описа за 2022г. на PC
Велинград, влязла в законна сила на 18.05.2023 г.
С доклада по делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
срещу ищеца е образувано Досъдебно производство - № 1518/2019 г. по описа
3
на РП - Велинград/ЗМ № 79/2020 г. по описа на РУ - Велинград/, като с
Постановление на разследващ орган, ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем; с Присъда № 14 от 06.12.2022 г., по н.о.х.д. № 107 по описа за 2022
г. на PC Велинград, влязла в законна сила на 18.05.2023 г., ищецът е признат за
невиновен.
От разпита на свидетеля Г.И.Х.- близък приятел на ищеца от детството
става ясно, че вследствие на повдигнатото срещу последния обвинение бил
постоянно под напрежение, притеснен, нервен, стресиран и депресиран. От
показанията на свидетеля става ясно, че ищецът изпитвал срам от хората, т.к.
обвинението срещу него получил отзвук в общността. Свидетелят сочи, че по
време на производството срещу него ищецът имал проблеми с апетита, спрял
да се храни и отслабнал, получил инфаркт. От разпита му става ясно, че и към
настоящия момент ищецът изпитва здравословни проблеми, стресиран е и все
още не се е излекувал и възстановил от преживяното. Свидетелят поддържа,
че вследствие на стреса ищецът по време на проведено съдебно заседание по
воденето срещу него дело му прилошало в съдебната зала, което наложило да
бъде откаран в лечебно заведение и да му се постави инжекция. От
показанията на свидетеля става ясно, че преди да бъде образувано
наказателното производство срещу ищеца той не е имал здравословни
проблеми, нито със съня, апетита, общуването с хората и ходел и на работа.
От разпита на свидетеля Н.З.З.- комшия на ищеца, с който се познават
повече от 15 години става ясно, че откакто започнало наказателното
производство през 2019-20 г. срещу последния той коренно се променил,
много се изнервил, притеснил, спрял да общува и се затворил се в себе си,
започнал да ходи по доктори и санаториуми за да си лекува нервите. От
показанията му става ясно, че откакто е приключило делото ищецът все още
не се е оправил и продължава да пие лекарства за нервите.
От приетата оспорена по делото първоначална комплексна съдебно-
психиатрична експертиза става ясно, че в хода на наказателния процес -
м.януари 2021 г. - м. май 2023 г., ищецът е посещавал психиатрични кабинети,
но не е провеждано системно амбулаторно или стационарно лечение, нито е
бил в отпуск по болест заради психична болест. Вещите лица не са установили
данни за психично заболяване, което да е в причинно-следствена връзка с
водения съдебен процес, като към момента на освидетелстването не се
установява да страда от депресия във всичките й структурни и симптоматични
разновидности, от страхова невроза или от други заболявания на нервната
система. Вещите лица поддържат, че не се намира причинно- следствена
връзка между представените амбулаторни листове за заболявания и
настоящия съдебен процес.
От изслушаната и приета по делото повторна комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза става ясно, че вследствие
образувания съдебен процес срещу ищеца, при него са се отключили
негативни състояния и емоции като стрес, страх, повишени личностна и
4
ситуативна тревожност, срам и унижение, които са дали своето негативно
отражение върху неговото биологично и емоционално състояние, естествен
ритъм на живот и по-добрата социализация. Вещите лица сочат, че ищецът е
изпадал в периодите от седмица преди съдебните заседания до дни след тях в
смесено тревожно депресивно разстройство- едно от най - леките психични
разстройства в психиатрията, като то се е обостряло и стихвало от преживени
психотравми, за което е лекуван тогава с Венлаксин 75 мг. 1 т.дн. От
експертизата се установява, че психотравмените ситуации, които е преживял
ищецът и поетапно натрупалите се негативни емоции са на база
неправомерното повдигнато обвинение срещу него и образувания наказателен
процес. Вещите лица сочат, че на всеки един етап у ищеца се пораждали
психотравмени събития и се завишавали и натрупвали стреса, вътрешните
емоционални преживявания, повишавали са се нивата на тревожност,
вследствие на което се пораждал и страх от неизвестното. Този страх бил
породен от усещането за липса на информация у ищеца, какво ще се случи с
него и какво му предстои. Проявеното недоверие и негативно отношение от
страна на жителите от населеното място, в което ищеца живее е провокирало
пряк удар по неговото достойнството, което емоционално му се е отразило
като срам и позор. Чрез унижението, което е преживял е изгубил част от
социалния си статус в обществото, което той интерпретира като оскърбление и
унижение, засегнато и накърнено е и неговото Его. Вещите лица сочат, че
най-силната емоция, преживявана от човека е унижението, което е много
интензивна емоция, имаща дълготрайни последици, които съпътстват човека
през целия му живот, това е и най-силната и най-болезнената причинена
психотравма при ищеца. Експертите сочат, че на този етап от време все още се
констатират налични преработки от преживените от ищеца психотравмени за
него събития.
По искането на ответника съдът да отхвърли иска при прилагане
разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ когато увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се
дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се освободи
ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли,
неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на
пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е
причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на
повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива
доказателства по делото не са ангажирани.
За да е налице основание за намаляване отговорността на ответника по
смисъла на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението
си увреденият да се е намесил в причинната верига, от която е последвала
вредата, а е необходимо да е установено, че предприетото действие от страна
на пострадалия е виновно извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2
5
ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна
изискване да докаже, че пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение - например предвид
недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите
на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление
(решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на ІІІ г. о., ГК, ВКС). В
този смисъл не са наведени обстоятелства, нито са събрани доказателства,
поради което съдът намира възражението за неоснователно.
По иска за неимуществени вреди
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при предявен иск за
неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по
справедливост. В този случай съдебната практика е наложила няколко
обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на
обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, получило ли е
производството обществен отзвук, вида и продължителността на наложената
мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния
му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания. В този смисъл - Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
295/2010 г., ІV г. о.
Като се анализират събраните по делото доказателства става ясно, че
престъплението, в което ищецът е обвинен (чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК във
вр. с чл. 194, ал. 1 от НК НК) се наказва с лишаване от свобода от една до
десет години, поради което е тежко по своя характер и по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК. Производството е приключило за около 2 години. По отношение на
лицето е била взета мярка за неотклонение „подписка“, която е най- леката. От
изложеното в исковата молба и събраните по делото гласни, писмени
доказателства и приетата по делото повторна съдебно- психиатрична и
психологична експертиза се установява безспорно, че във връзка с
наказателно производство ищецът е изпитал негативни преживявания.
От разпита на св. Г.И.Х. се установява, че вследствие воденето
наказателно производство срещу ищеца са настъпили негативни промени в
здравословното му състояние, бил притеснен, изнервен, изгубил апетит,
затворил се в себе си. От разпита на свидетеля Николай Захариев става ясно,
че откакто започнало наказателното производство срещу ищеца той се
променил, бил изнервен, притеснен, спрял да общува и се затворил се в себе
си, ходел по доктори и санаториуми за да се лекува. И двамата свидетели са
6
категорични, че и към настоящия момент ищецът продължава да пие
лекарства за нервите. Показанията на тези свидетели се подкрепят напълно от
приетата по делото повторна комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, като експертите са категорични, че все още се
констатират налични преработки от преживените от ищеца психотравмени за
него събития. Съдът кредитира напълно показанията на тези свидетели като
пълни, логични, обективни и синхронизиращи с доказателствената
съвкупност по делото при съобразяване евентуалната им заинтересованост по
смисъла на разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Съдът кредитира и двете изслушани по делото съдебно-психиатрични и
психологични експертизи, като намира, че между тях не са налице
противоречия. Това е така, тъй като от обстоятелството, че съгласно
първоначалната експертиза липсват данни за психично заболяване, което да е
в причинно-следствена връзка с водения съдебен процес, не следва изводът, че
вследствие на него, при ищеца не са се отключили негативни състояния и
емоции. В този смисъл съдът кредитира и заключението по повторната
експертиза, съгласно която ищецът е изпитал стрес, страх, повишени
личностна и ситуативна тревожност, срам и унижение, които са дали
негативно отражение върху неговото биологично и емоционално състояние,
естествен ритъм на живот и по-добрата социализация.
Принципно негативните последици върху личността и психиката на
обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на
упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния
период (от момента, в който е налице "обвинение в извършване на
престъпление"), ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания,
съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата,
като в този смисъл са всички събрани по делото доказателства.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства
за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. При наличие на една
оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство,
без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер
следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние,
което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по
отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в
символичен паричен еквивалент.
Съдът, като съобрази събраните писмените, гласни доказателства и
приетите по делото експертизи, и доколкото от тях безспорно се установява,
че вследствие на упражнената наказателна репресия срещу него ищецът е
изпитвал неспокойствие, срам, имал е проблеми с апетита, затворил се е в себе
си, а от друга страна, че наказателното производство срещу него е приключило
сравнително бързо, а именно в рамките на две години, то не е получило широк
7
обществен отзвук, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, която е най- леката, както и престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, намира за справедлив размер на обезщетението сумата
от 2000 лв., до който следва да се уважи предявения иск. В останалата част до
пълния размер от 16000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По иска за имуществени вреди
По делото се претендира наличие на имуществени вреди в размер на
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по наказателното дело.
Действително, според чл. 189, ал. 1 НПК наказателният съд се произнася по
разноските или с присъдата, или с нарочно определение, а съгласно чл. 190
НПК при оправдаване на подсъдими разноските са за сметка на държавата.
Имат се предвид обаче само разноските, извършени от държавата в
наказателното производство. Липсва уредба, която да овластява наказателния
съд да присъди в полза на оправданото лице направените от последното
разноски в процеса- същите следва да се претендират по гражданскоправен
ред и по-конкретно по реда на ЗОДОВ, доколкото представляват имуществени
вреди, претърпени като непосредствена последица от незаконното привличане
към наказателна отговорност. Ако не е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление, то и ищецът е нямало да ангажира защита по
образуваното дело. Следователно разместването на блага, излизането на
сумата за адвокатско възнаграждение от патримониума на ищеца, е в
следствие на необходимостта от защита по повдигнато незаконосъобразно
обвинение.
От страна на ответникът е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като това възражение, доколкото
настоящето производство е първия възможен момент за предявяването му,
следва да бъде разгледано. От Договор за правна защита и съдействие от
17.03.2021 г. по ДП ЗМ 79/2020 г. по описа на РУ – Велинград и РП-
Пазарджик, ТО – Велинград; Договор за правна защита и съдействие по
н.о.х.д. № 147/2021 г. по описа на Районен съд Велинград; Договор за правна
защита и съдействие от 14.03.2022 г. по въззивно н.о.х.д. № 66/2022 г. по описа
на Окръжен съд Пазарджик и Договор за правна защита и съдействие от
16.05.2022 г. по н.о.х.д. № 107/2022 г. по описа на Районен съд Велинград се
установява, че ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 1000 лв. за
всяко едно от тях на упълномощения му адвокат. Към момента на
сключването им съгласно чл. 13, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп., бр. 68 от
31.07.2020 г.) – възнаграждението за защита по дела, при които за
престъплението се предвижда до 10 години лишаване от свобода е в размер на
1000 лв., от което следва, че претендираното възнаграждение е в рамките на
установения с наредбата размер и възражението на ответника е
неоснователно.
По изложените по- горе съображения и при съобразяване събраните по
8
делото писмени доказателства съдът счита, че искът за обезщетяване на
имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
По разноските:
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете при съобразяване
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК или сума в размер на
общо 1651,60 лв., представляваща сторени разноски. На основание чл. 77 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от 1391,36 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за вещи лица по първоначално
изслушаната по делото експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. Л. К., с адрес: град Батак, ул. „Георги
Джурков” № 2, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие обвинение в извършване на
престъпление, по което е признат за невиновен с Присъда № 14 от 06.12.2022
г., по н.о.х.д. № 107 по описа за 2022г. на PC Велинград, влязло в законна сила
на 18.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени
под формата на заплащане на адвокатско възнаграждение в наказателния
процес, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния
претендиран от 16000 лв..
ОСЪЖДА А. Л. К., с адрес: град Батак, ул. „Георги Джурков” № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Велинград сумата от 1391,36 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за вещи лица по първоначално изслушаната по
делото експертиза.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. Л. К., с адрес: град Батак, ул. „Георги
Джурков” № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1651,60 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
9
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10