Р Е Ш
Е Н И Е № 23
С. 28 февруари 2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.ският
районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при
секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело № 334 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за съществуване на
вземане по договор за продажба на топлинна енергия на потребител/клиент за
битови нужди.
Исковете са предявени
от „ТС” ЕАД за установяване по отношение
на ответника П.Г.К. с ЕГН ********** с адрес *** за съществуването на оспорено в заповедното
производство вземане на "ТС" ЕАД, ЕИК *********, по Заповед № 88 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 08.02.2019 г. по
ч. гр. д. № 143/2019 г. на Районен съд С., за сумите 33, 64 лева главница за
консумирана топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в град С., община К.с.,
улица „С” блок 12, вход А, офис 3 за
периода октомври 2015 година до декември 2015 година, както и сумата 6, 16 лева
лихва за забава върху главницата за периода от 25. 04. 2018 година до 30.10.2018
г
В исковата молба ищецът
"ТС" ЕАД, гр. С. твърди, че ответникът П.Г.К. за периода от месец
октомври 2015 година до месец декември 2015 година е потребител на топлинна
енергия (ТЕ) за стопански нужди за топлоснабден имот в град С. находящ се в
град С., община К.с., улица „С” блок 12, вход А, офис 3 с абонатен номер 386731 и че по отношение на този ответник са
приложими разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката, включително и действащите за процесния период Общи
условия /ОУ/ за продажба на ТЕ от "ТС" ЕАД на потребители за
стопански нужди в гр. С., Изтъква се в исковата молба, че ответника е
консумирал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и не е погасил
задължението си в претендирания с иска размер 39, 80 лева от които 29, 89 лева
гладвница претендирана като стойност на незаплатената топлинна енергия за
исковия период както и дължими суми за топлинна енергия по изравнителна сметка
посочена в исковата молба от 31. 08. 2016 год. за периода от 01. 04. 2016
година до 30. 04. 2016 година и 6 лева и една стотинка законна лихва за забава
от 25. 04. 2018 година до 30. 10. 2018 година , както и 3, 75 лева претендирана
като сума за разпределение на топлинната еренгия за периода от октомври 2015
година до декември 2015 година.
Твърди се във връзка с
правният интерес от предявяване на иска, че на 06. 11. 2018 година ищецът Топлофикация е депозирал в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П.Г.К.,
по което районен съд РС-С., който е
издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 143/2019 г. по описа
на С.ския районен съд срещу длъжника П.Г.К. за заплащане на сума в размер на
39, 80 лева, от които 29, 89 лева главница главница, представляваща стойност на
незаплатена ТЕ за периода м.10.2015 г. - м.12.2015 г., както и 3, 75 лева за
дялово разпределение., заедно със законната лихва върху главницата и сумата 6, 16
лева лихва за забава върху главницата за периода от 25. 04. 2018 година до 30.10.2018
г. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
депозирал възражение, с което оспорил вземането по заповедта за изпълнение, поради което
предявява настоящия установителен иск.
В петитума на исковата
молба се съдържа искането съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника П.Г.К. *** сумата 39, 80 лева , от които
29, 89 лева главница, претендирана като стойност на незаплатена от ответника ТЕ
за периода м.10.2015 г. - м.12.2015 г., ведно със законна лихва върху
главницата считано от 06.11.2018 г. датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане, както и и сумата 6, 16 лева лихва за забава върху главницата за
периода от 25. 04. 2018 година до 30.10.2018 г., както и 3, 75 лева
претендирани като дължима сума за дялото разпределение, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 06.11.2018 г. датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане и 0, 15 лева законна лихва върху тази сума за периода 25. 04. 2018
година до 30.10.2018 г. Претендират се и разноските на ищеца по исковото
производство включително и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
Ответника П.Г.К. в
писмения отговор по делото в срока по чл. 131 от ГПК, не оспорва предявения иск,
признава го чрез пълното заплащата не претендираната сума от 39, 80 лева, плюс
25 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и извършеното от ответника плащане на
исковата сума, както и на сумата 25 лева юрисконсултско възнаграждение, намери
за установено от фактическа страна, следното:
По делото не е спорно,
че ищцовото дружество"ТС" ЕАД, гр. С. ЕИК ********* продава топлинна
енергия, а ответника П.Г.К. ЕГН **********
за исковия период е собственик на
процесния топлоснабден недвижим имот в град С. община К.с., улица „С” блок 12,
вход А, офис 3 на партерен етаж, което
се установява от представените доказателства за собственост на ищеца върху описания
имот – нотариален акт № 170, том І, рег. № 5434, дело № 161 от 2015 година,
препис от който е приложен по делото.
Установява се също, а и
не е спорно по делото че сградата, в която се намира процесният офис, а именно
блок 12, вход А на процесния
топлоснабден недвижим имот в град С. община К.с., улица „С” е топлоснабдявана
през целия исков период.
Съдът като съобрази
направеното по делото плащане на исковата сума със значение на признание на
иска и неговите граници, както и представените от ищеца и ответника доказателства,
включително и за извършеното от ответника на 16 май 2019 година плащане на
исковата сума, находящи се на л. 64 по делото намира, че искът е установен по
своите основание и размер само в рамките на признатото и платено от ответника.
По делото е приложено
ч.гр. д. № 143/2019 г. на РС-С., образувано въз основа на подадено на 06.11.
2018 година заявление от дружеството"ТС" ЕАД - ищец в настоящото
производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което
С.ският районен съд е издал заповед № 88 от 08.02.2019 г. по чл. 410 ГПК срещу П.Г.К.
ответник по делото за заплащане на 33, 64 лв. - главница, от които 29, 89 лева
незаплатена топлинна енергия за същия имот за периода октомври 2015 година до
декември 2015 година, 3, 75 лева за дялово разпределение и 6, 01 лева законна
лихва за забава за периода от 25. 04. 2018 г. до 30. 10. 2018 г., лихва за
същия период върху главницата за дялово разпределение, 0, 15 лихва за забава на
сумата 3, 75 лева претендирана за дялово разпределентие за периода от 25. 04. 2018
г. до 30. 10. 2018, както и за направените
по делото разноски от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С възражение, подадено
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът
П.Г.К. е оспорил вземането по
издадената и описана заповед № 88 от 28. 02. 2019 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, което е наложило установяване дължимостта на
сумите в настоящото исково производство.
Посочените суми са
платени от ответника именно по настоящото дело изрично посочено в приложените в
преписи по делото платежни документи представени с отговора на исковата молба,
находящи се на лист 64 в делото.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени са обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за
продажба на топлинна енергия на потребител/клиент за стопански нужди. Производството
се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена
в полза на ищеца и съгласно разпоредбата на чл. 422 ГПК за ищеца е налице
правен интерес от търсената съдебна защита.
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на
заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на
длъжника. В това производство по същество се установява дали вземането
съществува и дали е изискуемо, както към момента на заповедта за изпълнение,
така и към момента на приключване на устните състезания по делото – аргумент от
чл. 235 ал. 3 ГПК. Искът е положителен установителен и съгласно разпределяне на
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва
да докаже факта, от който произтича вземането му и размера на последното. Целта
на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила
на пресъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като заповедта за
изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК
съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
За уважаването на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът трябва
да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия
през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането,
включително към момента на приключване на устните състезания по делото – чл.
235 ал. 3 ГПК.
По тези съображения
искът е основателен при предявяването му само в рамките на това което ответника
признава и е заплатила доброволно на ищеца по фактурите цитирирани в платежните
й нареждания от 20. 08.
Видно от приложеното по
делото извлечение представено като доказателство за вземането предмет на иска
на обща стойност 39, 80 лева по никакъв начин не визира ответника като
задължено лице, а и не съдържа абонатния номер на имота, така както същият е
посочен в исковата молба. В исковата молба се твърди че абонатния номер на
имота е 386731, а извлечението от сметки представено като доказателство за
дължимост на исковата сума е абонат № 402825, не сочи нито името на ответника,
нито топлоснабдения имот и следователно това което се съдържа в това извлечение
не е никакво доказателство за задължения на ответника, нито за топлоснабдения
имот. Друго доказателство ищецът не представя за никое от задължения за никоя
от сумите предмет на исковите претенции.
В тази насока съдът, като
съобрази извършеното на 16. 05. 2019 година
плащане на ответника на претендираните суми, намира че искът следва да
се отхвърли като неоснователен. По процесните вземания заповедта за които е по
чл. 410 от ГПК не е издаван изпълнителен
лист, нито е имало изпълнително
производство. Поради това няма основание дължимостта на процесното вземане да
се установява в диспозитива към момента на издаване на заповедта за изпълнение.
Приложими са общите правила на чл. 235 ал. 3 ГПК по силата на който съдът при
постановяване на решението взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. В случая извършеното от ответника плащане следва да се съобрази от съда
и предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.
Ответникът не дължи на
ищеца никакви разноски по делото.
За задълженията предмет на
иска погасени с извършеното на 16. 05. 2019 година плащане на 39, 80 лева
главница и 25 лева юрисконсултско възнаграждение, искът се счита за признат още
с отговора на исковата молба, без ответникът да е станал причина за завеждане
на делото. Това е така, защото ищцовото
дружество не установява задължения възникнали и изискуеми преди датата на
плащането. Щом прилагането на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК включва в
хипотезата си признание на иска извършеното в случая плащане със значение на признание
на иска не следва да се противопоставя на ответника по въпроса за разноските,
претендирани му от ответника. Важното е че плаща всичко което се претендира с
иска плюс юрисконсултско възнаграждение 25 лева, а ищецът не установява с
доказателства извън признанието на иска изискуемост на което и да е от
претендираните с иска задължения която да е възникнала преди плащането.
В тази част на иска отново
е от значение, че представените от ищеца доказателства за претендираните
вземания за конкретния исков период са
единствено извлечението, които касае друг абонатен номер различен от посочения
в исковата молба. Но това извлечение не съдържа нито името на
ответника, нито имота за който се отнася и по никакъв
начин не може да се приеме че визираното в извлечението установява задължение
на ответника за процесния топлоснабден имот, още по-малко това задължение да е
изискуемо към момента на предявяване на иска. Това „извлечение” са неподписано
от никого и не е нужно да бъде оспорено за да се направят необходимите изводи че
като не съдържа нито визирания в ИМ абонатен номер, нито нищо за топлоснабдения
имот нито за ответника не установяват негови задължения, още по-малко тези
задължения да са изискуеми преди плащането.
Поради това следва да се
приеме по въпроса за разноските че за исковата сума платена от ответника плюс
25 лева юрисконсултско възнаграждение е
налице своевременно признание на иска, по аргумент от чл. 78 ал. 2 ГПК ответника
не дължи разноски на ищеца и съдът следва да отхвърли като неоснователна тази
претенция.
Щом никое доказателство по
делото не установява изискуемост на процесните задължения преди извършеното
плащане, изводът е че ответникът не
дължи разноски по делото над вече заплатените 25 лева за юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения установителен иск от "ТС" ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. С., улица Я № 23 Б, представлявано от
изпълнителния директор К.В.Г. срещу П.Г.К.
с ЕГН ********** за установяване по отношение на П.Г.К. с ЕГН ********** на
претендирано вземане на "ТС" ЕАД, ЕИК ********* по Заповед № 88 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 08.02.2019 г. по
ч. гр. д. № 143/2019 г. на Районен съд С., за сумите 39, 80 лева , от които 29,
89 лева главница, претендирана като стойност на незаплатена от ответника ТЕ за
топлоснабден имот в град С. община К.с., улица „С” блок 12, вход А, офис 3 на партерния етаж, за периода м.10.2015 г. - м.12.2015 г.,
претендирана, ведно със законна лихва върху тази главница, считано от
06.11.2018 г. датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и и сумата 6, 16
лева лихва за забава върху главницата за периода от 25. 04. 2018 година до 30.10.2018
г., както и 3, 75 лева претендирани като дължима сума за дялото разпределение, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от 06.11.2018 г. датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане и 0, 15 лева законна лихва върху тази сума за
периода 25. 04. 2018 година до 30.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията на "ТС" ЕАД, ЕИК ********* за осъждане на
ответника П.Г.К. с ЕГН ********** да заплати на "ТС" ЕАД, ЕИК *********
разноските по настоящото дело, както и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред СОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: