Решение по дело №144/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.341 във вр.с чл.306 ал.1 и се движи по реда на Глава XXI от НПК.

С Определение №58/11.08.2015 год. по н.ч.д №506/2015 год., в производство по чл.306 НПК и на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК, Кърджалийският районен съд е определил на Г. С. С., роден на **.**.19**г. в Г.К., български гражданин,с EГH *, за осъжданията му по НОХД № 803/2014г. и по НОХД № 239/2015г., и двете по описа на Районен съд Г.К. едно общо наказание, „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от 4години.

От горното определение е останал недоволен прокурор от РП К., който го протестира като твърди, че същото е неправилно и необосновано.Предлага на настоящата инстанцияда измени определението, като постанови изпълнението на определеното общо наказание на осъденото лице Г. С., да бъде изтърпяно при условията на чл. 60, ал.1 ЗИНЗС и чл. 61, т.2 ЗИНЗС,а именно при първоначален „ строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Прокурорът от О. П.–К., в съдебно заседание поддържа протеста и изразява становище, че съдът не е отчел обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни на С. ,като моли съда да отмени приложението на чл.66 от НК.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл НПК, съобрази следното:

Протеста е неоснователен.

Производството пред първоинстанционния съд е започнало по предложение от РП К., с което е предложено на съда да определи едно общо наказание на Г. С. С. за осъжданията му по по НОХД № 803/2014г. и по НОХД № 239/2015г.и двете по описа на Районен съд Г.К., а именно най- тежкото от тях- „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл.25 ал.4 от НК е предложено на съда да постанови изтърпяване на определеното общо най- тежко наказание при условията на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.59 ал.2 вр.ал. 1 т. 1 от НК от определеното общо наказание да се приспаднат две задържания на осъдения по ЗМВР за срок от по 24часа за престъпленията по групираните осъждания- Заповед рег.№ 122/ 06.05.2014г. на РУП- К. и Заповед № 79/ 05.03.2012г. на РУП- К..

По това предложение, първоинстанционният съд след обсъждане на фактите и доказателствата е констатирал,че осъденото лице Г. С. е осъждано по пет наказателни дела от общ характер, като за две от осъжданията били налице условията за кумулиране на основание чл.25 вр.чл.23 ал.1 от НК. Това били Споразумение от 20.08.2014г. по НОХД №803/2014г. по описа на РС-Г.К. и Споразумение от 14.05.2015г. по НОХД № 239/2015г. по описа на РС- Г.К.. И двете престъпления- съответно на 06.05.2014г. и на 05.03.2012г., били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, защото присъдата по НОХД № 803/ 2014г. на КРС е влязла в сила 20.08.2014г„ а присъдата по НОХД № 239/ 2015г. на КРС е влязла в сила на 14.05.2015г., поради което били налице условията на чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК.Първоинстанциотият съд е приел,че следва да определи едно общо наказание, което да е най- тежкото от тях двете, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца и е отложил изтърпяването на това наказание на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от 4 години.

За да отложи изтърпяването на правилно, определеното общо наказание, първоинстанционният съд е приел, че били налице условията за това,като ги е описал подробно.Първо, преди тези две споразумения, лицето не е било осъждано на наказание „лишаване от свобода“ и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца не било наложително да се изтърпи ефективно.Съдът е приел,че за трите предходни осъждания по НОХД № 1/1989г. на PC- Свиленград, НОХД № 349/ 1997г. на КРС и НОХД № 506/ 1997г. на КРС е настъпила реабилитация по чл.88а, ал.4 вр.ал. 1 вр.чл.82 ал.1 от НК.На следващо място е приел,че понеже деянието по НОХД № 239/ 2015г. било извършено на 05.03.2012г., а е постановен влязъл в сила акт едва три години по- късно на 14.05.2015г., което било по вина на прокуратурата, която като господар на досъдебното производство решавала кога и срещу кого да внесе обвинение в съда, и с това обстоятелство не би трябвало да се товари осъденото лице, което реално е могло дори да изтърпи наказанието си, до постановяването на второто споразумение.Накрая е съобразил изключително ниските стойности на кражбите, за които са наложени кумулираните наказания, факта, че от последното деяние/с настъпила реабилитация/ са изминали 14години и съдействието на дееца при разкриване на престъпленията.

Както в протеста,така и в съдебно заседание представителите на прокуратурата акцентират на обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни, за да искат отмяна на условното осъждане,но не казват и дума за изложените от първоинстанционния съд, убедителни мо‗иви за отлагане на изтърпяването на наказанието. Настоящата инстанция, напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд и изводите което и направил въз основа на тях и приема,че за извършеното от Г. С.,описано по-горе, не се налага ефективно изтърпяване на правилно определеното общо наказание.

С оглед на това, настоящата инстанция намира, че атакуваното определение е правилно,обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №58/11.08.2015год. по н.ч.д №506/2015 год., по описа на Районен съд К..

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/2/