№ 517 / 22.8.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
22.08.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в съдебно заседание при закрити врата на 13.08.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора....................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1528 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищецът С.А.Х., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Ж.К.,xxx, е предявил иск срещу С.Р.Х., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
В исковата си молба твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 21.02.2002 год. в гр. Монтана, първи и за двама им, от който имат две деца: М. С. А., роден на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx и В. С. А., роден на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx.
Веднага след сключване на брака той заминал в Испания, а три месеца след това при него дошла и ответницата. В Испания двамата живели и работили до 2012 год.
Там се родил и първия им син. Отношенията им били добри.
През 2012 год. се прибрали в България и заживели като семейство в жилище, собственост на неговата майка и тях двамата, находящо се на посочения по-горе адрес, където се родило и второто им дете.
След тяхното завръщане поведението на ответницата коренно се променило. Не желаела да работи, по цял ден или играла на игри с телефона си, или ходела из града. Не чистела, рядко перяла и непрекъснато се оплаквала, че й е трудно да се грижи за децата. През това време той ходел на работа и издържал семейството.
Ежемесечно получавал и пари от своята майка, която от години работи в Испания.
Съпругата му, без да е дал какъвто и да било повод, започнала да проявява болезнена ревност. Ревнувало го от приятелите му, от техните съпруги и приятелки, от всички. Започнала да вдига скандали и в къщи, и навън в присъствието на други хора. С държането си непрекъснато излагала и себе си, и него. Опитвал се да й внуши, че поведението й е неприемливо и вреди на брака им, но нещата вместо да се оправят, се задълбочили още повече. През последните две-три години скандалите зачестили и често ставали пред децата. В такива моменти ответницата крещяла силно, скубела си косите, което плашела и разплаквала децата. На него му заявявала, че не може да го търпи и не трябва да я докосва. Отказвала каквато и да било близост. Положението станало нетьрпимо, но преглъщала всичко заради децата.
Това продължило до средата на месец май тази година, когато след като се прибрал в къщи от работа, ответницата най-изненадващо, без да е споменавала преди за това си намерение, му показала самолетен билет и заявила, че заминава за Англия. На следващия ден, без каквито и да било обяснения къде точно отива и какво ще прави, дни преди рождения ден на М., съпругата му ги изоставила и заминала, като последните й думи били, че го оставя да се мъчи с децата сам.
От този момент и до днес е поел изцяло грижите по възпитанието, издръжката и отглеждането на двете деца. Големият син М. е ученик във втори клас във Второ средно училище „Н. Й." Монтана, а малкият В. посещава подготвителна група ,,П." в ДГ „Детелина“ Монтана. Има желание и нужните удобства и средства да се грижи за синовете си. Ответницата до този момент не е изпращала никакви средства за децата. Отказва да говори с него и дори не знае къде се намира в момента.
Въз основа на изложеното счита, че в бракът им е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата, изчерпан е от смисъл и съдържание, каквито законът влага, с оглед на което съществуването му следва да бъде прекратено и формално.
Моли съда да постанови решение, с което да се прекрати брака им, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата, да се възложи упражняването на родителските права по отношение на децата М. С. А., роден на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx и В. С. А., роден на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx на него, двете деца да живеят при него на посочения по-горе адрес, да се определи режим на свиждане на ответницата с децата, да се осъди същата да му заплаща в качеството на баща и законен представител на двете деца, ежемесечна издръжка в размер на 160 лв./сто и шестдесет лева/ за детето М. и по 140 лв./сто и четиридесет лева/ за детето В., считано от датата на завеждане на настоящия иск, ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа й вноска, да се постанови ответницата след развода да носи предбрачното си фамилно име-Димитрова, както и да му се присъдят направените разноски по водене на делото.
Ответницата, С.Р.Х., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения особен представител адвокат Е.Х.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Счита същия за допустим, но неоснователен.
Не възразява срещу искането за приемането на представените с исковата молба писмени доказателства, както и за събирането на гласни такива.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Дирекция „Социално подпомагане” Монтана взема становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК, за допускане развод и прекратяване брака между страните от съпругът, като се сочи вина на съпругата за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака.
Безспорно е установено, че страните са съпрузи, сключили граждански брак, признат единствено за официален такъв в Република България на 21.02.2002 година в град Монтана, видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0014 от 21.02.2002 година на Община Монтана. При сключването на гражданския брак съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си Х..
Съгласно Удостоверения за раждане, издадени от Община Монтана, издадено въз основа на Акт за раждане № 0534 от 08.08.2010 г., и от Акт за раждане № 0677 от 19.11.2013 година, на 22.05.2010 година е родено детето М. С. А., на 14.11.2013 година е роден В. С. А., с родители: С.Р.Х.– майка и баща – С.А.Х., страни в процеса.
Предявен е иск от съпругът, С.А.Х. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като се претендира да се установява вина за това, а именно, на съпругата му С.Р..
Единствено бащата С.А.Х. претендира упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца.
Няма спор и относно обстоятелството, че ответницата С.Р.Х. през месец май 2019 година е напуснала семейното жилище, находящо се в град Монтана, ул.Петър Парчевич № 90, като е заминала в Англия, с неизвестен адрес. В град Монтана е останал съпругът и двете им деца. От тогава съпрузите са във фактическа раздяла.
Разпоредбата на чл. 49 ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод, с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни, нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл.14, чл. 15, чл. 17 от СК, а именно: уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, взаимност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи, състояния, поведение и адекватна реакция съществуват едновременно и в някаква идеална и идилична хармония в едно семейство - винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите, възгледите, преценките и разбиранията на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение, компромис, великодушие и не проявен егоизъм, да се подтисне желанието за надмощие, налагане и доминиране в брачната връзка, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито и продължително да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и безперспективност на брака, невъзможност от неговото по-нататъшно съхраняване и съществуване. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните, тъй като в тяхното съзнание вече битува непреодолимо от субективно – волево гледище виждане - усещане за разделност, т.е. всеки живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса духовно, емоционално, физическо и интимно общуване. Това несоциално, непълноценно и неприемливо състояние на брака между съпрузите показва същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят, поради житейската му безпредметност и налага прекратяването му с развод като един единствено възможен и краен коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. То е каузална и закономерна последица на продължителната социална, практическа раздяла, обективно противостояща на моралната и правна повеля за съвместен живот, разрушила безвъзвратно устоите на брака и довела по естествен психологически път до душевно отчуждение между съпрузите и липса на съзнание за общност. Никой от тях не желае да промени това положение на разделност.
В тази връзка, искът с правно основание чл. 49, ал.1 от СК за развод, поради настъпило разстройство на брака, е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения, обич, грижовна мисъл и зачитане между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, отчужденост, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. От разпитаните свидетели, в лицето на Лучия Стилиянова Петрова, братовчедка на ищеца, Валентин Димитров Кирков и Марян Прокопов Петков, двамата без родство със страните, представят обективни, непротиворечащи си показания, се установява, че съпрузите действително са разделени от месец май 2019 година, като С. е напуснала семейството си и внезапно е заминала за Англия. Същите сочат и за лошото отношение на ответницата спрямо съпруга и децата и, прекомерна, необоснована и болезнена ревност.Неоправдани скандали, безхаберие, постоянно крещене спрямо децата.
Установената между страните по делото отчужденост, които, макар и да са живели съвместно, са безразлични един към друг, не поддържат никакви физически и духовни отношения като съпрузи, които обстоятелства и факта, че всеки един от тях води живот отделно и независимо от другия, мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство между съпрузите. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от Семейния кодекс, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях. Докладчикът достига до извод, че между страните не съществуват нормални съпружески отношения и че бракът им се е превърнал в една формалност. Установена е вече фактическата раздяла, съпрузите живеят разделено и то в различни държави. Не е налична основната предпоставка на брака и неговото запазване – съвместното живеене на съпрузите. Между тях вече липсва и общата загриженост за материалното благополучие на семейството. Мотивиран от изложеното до тук съдът намира, че брачните отношения между страните са изпразнени от съдържанието, което влагат в тях законът /чл. 2, 14, 15, 17 и др. от СК/ и моралът. Установеното разстройство в брачната връзка на страните е непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения помежду им, поради бракът им се явява дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод.
Съобразно чл. 49 ал.3 от СК, съпругът по предявен иск за развод са поискал съдът с решението за допускане на развода да се произнесе относно вината за разстройството на брака, съда намира следното:
Твърденията на ищеца за виновното поведение на съпругата му и относно лошото и отношение към него, се потвърдиха в цялост.
А събраните в процеса гласни доказателства, сочат на извършено брачно провинение от страна на ответницата в насока на проявена болезнена и необоснована ревност, безотговорност спрямо семейството и децата. Нежеланието на същата да проявява грижа, внимание, обич и към съпруга си и децата, родени от брака, внезапното и заминаване за друга държава и оставянето на децата единствено на грижите на техния баща сочи на проявена безотговорност към нуждите на семейството като цяло.
Тези обстоятелства са от съществено значение за установяване поведението на съпругата и майка. Текстът на чл.14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. Общата грижа за семейството е от особена важност за изграждането на отношения не само на обич, разбирателство, толерантност, но и за материалното обезпечаване и добруване на създаденото вече семейство. Липсата на мисъл, грижа, ангажираност, отговорност към това семейство се счита също за брачно провинение.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, ответницата е ангажирала брачната си вина с безотговорното отношение към семейството, напускайки съпруга и децата си без видима и изяснена и в хода на процеса причина, без да е проявила необходимата грижа, зачитане и внимание към съпруга си и най-вече към родените от брака деца, без да се е съобразила за влиянието на поведението си, което това оказва, обуславя извода в насока, че виновна за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство има съпругата.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно не е постигнато съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с родителя и издръжката им, следва съдът да разреши възникналия спор.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, и на децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, режима на лични контакти с другия родител е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъдат предоставени упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, съдът съобрази, следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.59 ал.6 от Семейния кодекс съдът изслуша бащата.
Той категорично изрази желанието си да упражнява родителските си права; установено е, че бащата разполага с много добри ресурси да отглежда децата си. Получава месечни доходи, които са около размера на определената за страната минимална работна заплата. Бащата може да разчита на помощ от трети лица.
В конкретния случай основен критерий за решението при кого от двамата да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото дете. Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/74 г., което не е загубило силата си понастоящем, и при действието на Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г. Съобразно постановеното в него, съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен безспорен авторитет. Самата грижа към детето предпоставя освен отговорност, отдаденост, постоянна, всеобхватна, непрекъсната и цялостен ангажимент и внимание. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот.
В тази връзка следва да се отбележи, че М. е на 9 години и 3 месеца, а В. е на 5 години и 9 месеца, към настоящия момент децата са малолетни. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно, че двете момчета, от раждането си са отглеждани в семейна среда, от своите родители, подпомагани от бабата по бащина линия материално. Етапът от развитието на всяко дете, в тази най-малка възраст е свързан със задоволяване на физиологични потребности, което е предпоставка за изграждане на силни емоционални връзки, а първата и най-дълбока връзка на детето с външния свят, е тази с майката. Отношенията между родителите са били изградени на взаимна обич, зачитане, уважение, доверие, разбиране и подпомагане. Безспорно се установи, че майката е тази, която е напуснала семейното жилище в град Монтана през месец май 2019 година и от тогава родителите са разделени. Децата са при своя баща. Майката се обажда спорадично по телефона и за кратко. Не е установено местопребиваването и в Англия, нито с какво се занимава там.
При произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, съдът следва да спази правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото /чл. 14 от Конституцията на Република България/, закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, както и при кой от родителите децата ще се чувства по-добре. Съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение и не само следва да прецени твърдените на страна или направено доказателствено искане, но е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите, като служебно прецени и съответното доказателствено средство. Изготвеното от специализираните държавни органи по Закона за закрила на детето становище и доклад са важно средство за попълване на делото с информация, необходима на съда при отчитане интересите на децата. В случая е установено, от представения социален доклад, че социалните работници са извършвали преки и непосредствени контакти с бащата, имат преки данни за начина на отглеждането на децата, за условията при които живеят, направени са изводи и са изразени становища, а именно: че децата се нуждаят от спокойна и сигурна семейна среда.
Във възрастта, в която се намират двете момчета, в която се счита, че вече са създадени навици, са необходими още много знания, придобиване на умения, в която се внушават ценности и детето следва да се моделира, изгражда и напътства, за което безспорно са необходими и двамата родители. Когато отношенията между тях са добри, то и децата са спокойни, сигурни, уверени, усмихнати, щастливи, успяващи. Всяко недоразумение, разменени хапливи упреци, неоправдани недоволства, натяквания и скандали в тяхно присъствие са недопустими и неоправдани, те рефлектират по много негативен и труден за тях начин за разбиране и преценка, принудени да бъдат поставени в отношенията между родителите си. Вярно е, че във времето, в което живеем е налице ежедневно напрежение, стрес, необходимо е постоянно внимание, но всичко това не може е основание, а и не следва да бъде предпоставка и оправдание за неглижиране на децата, за демонстриране на умора и безразличие и незаинтересованост. Всичко е в семейството – най-вече примера, който се показва с отношенията между членовете му и авторитета, който са изградили и създали родителите. Действително, авторитета на родителите спрямо децата не може да бъде наложен, той се създава и извоюва, отстоява се постоянно. Изискват се взаимни усилия за изграждане на взаимоотношения на разбирателство, търпимост, толерантност, съчувствие и подпомагане, зачитане достойнството на всеки. Във всичко това е любовта – като израз на всеотдайност, съпричастност, топлота, търпение и най-вече внимание. В тази връзка са и отношенията на поощрение, одобрение и стимулиране на децата, но и на порицание, на справедливо, спокойно откоригиране допуснати грешки, на надзор, контрол и изисквания, съвместими с възможностите и възрастта на детето, и най-важното и съществено е, да не се прекъсва емоционалната връзка между родители и деца. Тук не става въпрос и за угаждане, разглезване, прекалено задоволяване или опрощаване на допуснати грешки, с единствената мисъл да бъде обичан повече родителя и да се покаже като по-добрия. Но няма и друг кой, освен родителя, който търпеливо, спокойно, постоянно и преди всичко с поведението си да покаже кое е добро и кое зло, кое е правилно и кое неправилно, как да се реагира, какво да се направи, когато възникне проблем, как се преодоляват възникнали трудности.
От събраните по делото гласни доказателства в насока поведението и отношението на ответницата спрямо децата, самото и внезапно напускане на семейството и заминаването в друга държава сочи на безотговорност, безучастност, не желание, незаинтересованост. В хода на процеса се установи, че цялата грижа и отговорност по отглеждането и възпитанието на двете деца е най-вече на бащата, подпомаган от майка си. Проявеното поведение на майката, освен, че не е нормално, то е и неприемливо. Съдът е длъжен да коментира и изяснява причините за влошените отношения между родителите, то това е от много голямо значение и има тясна връзка за състоянието на децата, тъй като неминуемо рефлектира върху тях. Те са най-големия, безпощаден и точен барометър и са най-потерпевши от това, което се случва и се е случило пред очите им. Раздялата на родителите им е неочаквана за тях, объркваща, стресираща. Това състояние е неестествено, притесняващо. Неоправданото и внезапно напускане на семейството от страна на С. несъмнено има значение при преценката на възпитателските и качества и моралния и облик. Безспорно е, една майка не може да не обича детето си, детето не може да не обича майка си, и това е най-естественото, истинско и искрено чувство, но не може по този начин да се бяга от отговорност. Присъщо е за жената, още повече когато тя е и майка да създава спокойна, приветлива и дружелюбна обстановка, да проявява топлота и разбиране в отношенията, с търпение и такт да тушира и въздейства за мирно разрешаване на възникнал спор, без скандали, викане, обиди. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че децата са привързани към баща си.
В конкретния случай, съобразено с всички доказателства по делото и по убеждение на съда, интересът на децата налага упражняването на родителските права да бъдат възложени на бащата. Съдът, като взе предвид родителските и морални качества на родителите, полагането на непосредствени грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания, навици, умения, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, доверието и уважението, което съществува между бащата и тях, фактът, че те живеят и понастоящем с него, привързаността им, намира, че в най-голям интерес на децата е упражняването на родителските права да бъдат предоставени на бащата. Решаващ и единствен критерий за съда в случая е обективният интерес на М. и В., поради което и намира, че в конкретния случай, на настоящия етап в създадените отношения, не майката е по-пригодна, а бащата е този, който следва да поеме грижата за отглеждането и възпитанието им. Майката обаче следва да има осигурена възможност за редовни контакти с децата, за да не се допусне окончателно прекъсване на връзките помежду им и пълно отчуждение.
Същественото е, че личните отношения между родители и деца следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането им, без те да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Същевременно решението на съда не следва да изброява всички форми на лични отношения, а да предостави до известна степен свобода на преценка и избор на родителя и детето, като се има предвид и възрастта им. Независимо от това, на кого са предоставени за упражняване родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля, значение и отговорност за формиране и подпомагане развитието на детето и никой от родителите не може да бъде ограничаван за това от съда. Обичайното поведение на всеки родител е да действа в интерес на детето си. Той носи отговорност за своите действия и при липса на доказателства за злоупотреба, по тези въпроси следва да му се предостави свобода на преценка. Поддържането на лични отношения е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да изпълнява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание, развитие, съзряване. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува и с двамата си родители. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към последния. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това позволява детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и липсата на единия от тях. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на момчетата. Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават контакт между родителя и детето. Приетите по делото факти и обстоятелства обосновават убеждението на съда, че между ответницата и малолетните деца не са осъществявани нормални контакти в период от време след раздялата на родителите, поради което следва да се определи режим на лични отношения, който да създаде възможност за децата, общувайки с майката, да възвърнат своите чувства на привързаност, обич и доверие. Това ще съдейства за правилното им развитие и личностно формиране, за тяхното спокойствие и самочувствие; да приемат не само грижите и подкрепата на бащата, но и на тези на майката, което ще съдейства да се преодолее по-леко разрушаването на връзката между родителите и окончателното им решение за невъзможност от по-нататъшно съвместно съжителстване.
Предоставянето на родителските права за упражняване по отношение на децата от бащата, обуславя извода и за определяне тяхното местоживеене, което съгласно изискването на закона се постановява и в отделен диспозитив.
По отношение на издръжката, дължима от майката:
Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а и възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. Досежно издръжката на децата: С.Х. следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 160.00 лв. за М. и 140.00 лева за В., на бащата, на който е предоставено упражняването на родителските права по следните съображения: При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК, във връзка с ППВС № 5/1981 г. за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочените определени от Министерския съвет граници на размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на М. и В., са необходими не по-малко от 470.00 лева месечно, от които майката следва да поеме 300 лева, а бащата останалите, като той поема и грижите по непосредственото отглеждане и възпитание, която издръжка ще се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба - 07.06.2019 г.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Семейното жилище, от което са се разделили съпрузите, находящо се на адрес град Монтана, ул.Петър Парчевич № 90, следва да се предостави за ползване от ищеца, съвместно с двете им деца.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
По отношение фамилното име след прекратяването на брака, което ще носи ответницата, съдът намира, че с допускането на развода и прекратяването на брака между страните отпадат основанията, поради която тя е приела да носи фамилното име на съпруга си. Съдът не е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем ответницата не е направила искане за допускане промяна, поради което и съда не следва да допусне такава.
При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на по 25 лв. или общо 50 лв., която такса се дължи при решаване на делото по иска за развод. В случая, половината от дължимата такса е внесена от ищеца. Ответницата следва да бъде осъдена да изплати в полза на съда освен държавната такса и разноските, направени в хода на процеса от ищеца, предвид установената и вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между С.А.Х., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и С.Р.Х., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 21.02.2002 година, с Акт № 0014 от 21.02.2002 година на Община Монтана, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има съпругата С.Р.Х., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
ОТНОСНО УПРАЖВЯНАНЕ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетните деца, местоживеенето им, издръжката и личните отношения
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата М. С. А., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx и В. С. А., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx, на бащата С.А.Х., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата М. С. А., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx и В. С. А., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx, на адрес: xxx, в жилището, което обитават със своя баща.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката С.Р.Х., ЕГН xxxxxxxxxx, и децата М. С. А., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx и В. С. А., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx, два пъти в месеца, през първата и третата събота, по местоживеенето им, като децата се вземат от дома на бащата, в 10.00 часа и майката следва да ги върне пак там в 16.00 часа.
ОСЪЖДА С.Р.Х., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 160.00 лв. за М. С. А., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx и по 140.00 лв. за В. С. А., роден на xxx година, на техния баща С.А.Х., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, считано от 07.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане, до настъпването на причини и обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в град Монтана, ул.ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ № 90 се предоставя за ползване на С.А.Х..
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата, която след прекратяването на брака ще носи продължава да носи фамилното име на съпруга си –Х..
СЪПРУЗИТЕ, след прекратяването на брака не си дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА С.Р.Х., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати държавна такса за допускането на развода и прекратяването на брака в размер на 50.00 лв.; 432.00 лв. за определения размер на месечната издръжка и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА С.Р.Х., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да ЗАПЛАТИ на С.А.Х., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1 226.80 лв. за направените от него в хода на производството разноски.
На основание чл.242 ал.1 предложение първо ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД - МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: