Определение по дело №1317/2019 на Окръжен съд - Варна

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../……...09.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

                                ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Колева

в.т.д. № 1317 по описа за 2019 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 41034/07.06.2019 г. на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. Никола Шущарков, против Решение № 2151/17.05.2019 г., постановено по гр.д. № 5319/2018 г. по описа на ВРС, 40-ти с-в.

Съдът, след като извърши проверка досежно редовността и допустимостта на производството, констатира че въззивната жалба не е надлежно администрирана от първоинстанционния съд, защото не е заплатена в цялост дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

Първоинстанционният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл с решението си по седем обективно кумулативно съединени иска – за установяване съществуването на вземания на жалбоподателя за абонаментни такси и лизингови вноски по сключени между страните съответно договори за мобилни услуги и договор за лизинг.

Съгласно чл. 18, ал. 1, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, но не по-малко от 25лв. Съгласно чл. 72, ал. 2  ГПК, при кумулативно съединени искове се събира държавна такса за всеки от тях, когато се защитават различни интереси.

С въззивната жалба се обжалва съдебният акт по отношение на шестте отхвърлени искова. Дължимата държавна такса пред първата инстанция по седемте иска е в размер 50 лв. за всеки. Съответно, за въззивно обжалване се дължат общо 150 лв., или по 25 лв. за всеки иск. По делото се съдържат доказателства за заплатени само 25 лв. по сметка на ВОС, като липсващата сума /125 лв./ следва да бъде довнесена от жалбоподателя.

На следващо място, във въззивната жалба се съдържа оплакване относно присъждането на разноски на ответната страна за подадено възражение в заповедното производство, като не става ясно дали инкорпорираното в жалбата искане за ревизиране на решението в частта за разноските се претендира като законова последица от обжалването или представлява молба по чл. 248 ГПК. В последния случай районният съд следва да се произнесе по искането по чл. 248 ГПК преди да изпрати въззивната жалба по компетентност.

Компетентен за извършване действия по администрирането на жалбите, съгласно чл.262 ГПК, включително да събере дължимата държавна такса, да провери има ли искане за изменение на решението в частта за разноските, респ. да се произнесе по него,е първоинстанционният съд, поради което производството следва да се прекрати, а делото да се върне на ВРС за извършване действия по администриране на въззивната жалба.

След произнасянето на ВРС и надлежното администриране на въззивната жалба, делото следва да бъде върнато на Варненски окръжен съд.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 1317/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение.

ВРЪЩА гр.д.№ 5319/2018 г. на Варненски районен съд, за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, съобразно мотивите на настоящото определение.

След надлежното администриране делото да се изпрати обратно на ВОС за произнасяне по жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.