ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5435/24.4.2019г.
Гр. Варна
Варненският районен съд, XLIII - ти състав.
На двадесет и четвърти април през
две хиляди и деветнадесета година в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Стоян
Колев
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6383 по описа на ВРС за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск от 1. „Г.И.Г." ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Приморски, ул. Прилеп №
173, офис 16, представлявано от П.Г.и 2. „Б.И." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Приморски, ул. Прилеп № 173, офис 16,
представлявано от П.Г.срещу 1. „А
РЕНТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
Приморски, ул. Прилеп № 173, ет.З, офис 18, представлявано от Н.Г.; 2. „Г.2."
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, р-н Приморски, ул.
Прилеп № 173, ет.З, офис 18, представлявано от Н.Г.; 3. „Л.И.В." ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***, р-н Приморски, ул. Прилеп №
173, ет.З, офис 18, представлявано от Ж.М.; 4. „Б.Н." ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:***, р-н Приморски, ул. Прилеп № 173, ет.З,
офис 18, представлявано от Ж.М.; 5. „Ф.М." ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление:***, р-н Приморски, ул. Прилеп № 173, ет.З, офис 18,
представлявано от Ж.М.; 6. „Д.П." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление:***, р-н Триадица, пл. България № 1, НДК № 1, вх.АИ4,
представлявано от К.В.; 7. „Б." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Н.П.; 8. „М.С."
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, р-н Приморски, ул.
Прилеп № 173, ет.2, ап. 25, представлявано от Д.С.; 9. „А.К." ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***, р-н Младост, СО Пчелина, ул.
Прилеп № 173, ет.2, ап. 23, представлявано от Ц.Ф.-Д.; 10. „С." ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Д.Д.;
11. Я.С.П., ЕГН ********** И П.Г.П., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: ***, собственици на офис 32 и 12. И.С.Е. ЕГН **********, с адрес: *** с
правно основание чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за отмяна на решения на общи събрания на
етажната собственост проведени на 20.10.2010 г. и на 12.04.2012 г., поради
противоречие със закона.
Ищците обосновават правния си интерес за
предявяване на иска, налагайки следните твърдения:
Всеки от ищците е собственик на самостоятелен
обект в сграда -складова база с шоурум и офиси, с адрес гр. Варна,
ул."Прилеп" № 173. Твърди се, че сградата е в режим на етажна
собственост и е вписана в публичния регистър на етажната собственост на район
„Младост", Община Варна под № 280/20.11.2009г. с избрана форма на
управление - общо събрание, и вид управителен орган - управител.
По силата на възлагане на осн.чл.496, ал.1 ГПК ищцовото дружество „Г.И.Г." ООД придобива
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.3506.260.11.22 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г.
на ИД на АГКК, изменен със Заповед № КД-14-03-2954/10.11.2011 г. на Началника
на СГКК - гр. Варна, представляващ офис № 16 със ЗП от 123, 90 кв.м., ведно с
18,3110 % ид.ч. от общите части на сградата, както и 51,72 кв.м. ид.части от
правото на собственост върху УПИ № VI-260 по плана на СО „Пчелина", представляващ
имот с идентификатор 10135.3506.260.
По силата на възлагане на осн.чл.496, ал.1 ГПК ищцовото дружество „Б.И." ЕООД придобива
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.3506.260.11.23 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г.
на ИД на АГКК, изменен със Заповед № КД-14-03-2954/10.11.2011г. на Началника на
СГКК - гр. Варна, представляващ офис № 17 със ЗП от 120,62 кв.м., ведно с
17,8233 % ид.ч. от общите части на сградата, както и 50,35 кв.м. ид.части от
правото на собственост върху УПИ № VI-260 по плана на СО „Пчелина",
представляващ имот с идентификатор 10135.3506.260.
На 05.04.2018г. Пламен Георгиев, в качеството
си на управител на ищцовите дружества „Г.и.г."
ООД и „Б.и." ЕООД, получава от „А рент" ЕООД преписи от документи
подробно описани в приемо-предавателен протокол. Под № 1, № 3 до № 9,
включително, от приемо-предавателния протокол са описани протоколите от
проведени общи събрания на собствениците преди придобиване от страна на ищците
на самостоятелни обекти в сградата.
Твърдят, че на 20.01.2010г. е проведено общо
събрание на собствениците на ЕС на сграда находяща се в гр.Варна, СО
„Пчелина" 260, при следния дневен ред: т.1. Избор на управител на ЕС; т.2.
Определяне на дължими от етажните собственици месечна такси, както и размер и
начин на начисляване на такса „Поддръжка общи части"; т.З. Приемане на
правилник за вътрешния ред и т.4. Избор на дружество за управление и поддръжка
на сградата. Възнаграждение.
По т.2. от дневния ред са взети следните
решения: „Избира размера на таксата да се определя от сумата от квадратурите на
застроената площ на обекта и принадлежащите квадратните метри идеални части от
общите части на сградата съгласно таблица за площообразуване, умножени по цена
1,00 лв. без ДДС за всеки кв.м. Обектите разположени на нива -3,75 и -7,50,
търговските обекти и полуфункционалната зала заплащат 40% от размера на
месечната такса върху квадратурата на ползваната площ. Неизползваеми обекти без
консумативни разходи за отчетен период не заплащат такса. Неизползваеми обекти
с консумативни разходи за изразходвана електроенергия до 30 kW/h и изразходвана
вода до 0,010 мЗ по монтираните контролни измервателни уреди за отчетен период
заплащат 50% от месечната такса."
Считат, така взетите решения по т.2 от
проведеното на 20.01.2010г. решение са незаконосъобразни като противоречащи на
императивни норми на ЗУЕС, а именно на чл.11, ал.1, т.5, т.13 и чл.51 от ЗУЕС,
в редакцията от 23.01.2009г.. Твърдят, че не е ясен видът на определената
такса, че взетите решения са извън правомощията на ОС на ЕС предвидени по закон
и е взело решение, което изцяло противоречи на императивните норми.
Оспорват, като незаконосъобразни и взетите на
проведено общо събрание на собствениците на ЕС от 12.04.2012г. по т.2. Твърдят
в тази връзка, че е незаконосъобразно като противоречащо на императивната норма
на чл.51, ал.2 и 3 от ЗУЕС, в редакцията от 26.07.2011г.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответниците Я.С.П., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН **********
депозират отговор, с който изразяват становище за основателност на исковете,
молят същите да бъдат уважени, не правят други искания във връзка с предмета на
спора.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответниците
„А РЕНТ" ЕООД с ЕИК: *********; „Г.2." ООД с ЕИК: *********; „Л.И.В."
ЕООД с ЕИК: *********; „Б.Н." ЕООД с ЕИК: *********; „Ф.М." ООД с
ЕИК: *********; „Д. П." ЕООД
с ЕИК: *********; „Б." ООД с ЕИК:
*********; „М.С." ООД с ЕИК: ********* и „АПЛИ КОНСУЛТ" ЕООД
с ЕИК: ********* депозират
отговор, с който изразяват становище за неоснователност на исковете. Твърдят,
че исковете са предявени след изтичане преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
и че двете атакувани решения на ОС на ЕС са влезли в сила и стабилизирани.
С оглед така изложените твърдения съдът
намира, че производството по делото се явява процесуално недопустимo, подлежащо
на прекратяване, на осн. чл. 130 ГПК по следните съображения:
Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание
с молба до районния съд по местонахождение на етажната собственост в 30-дневен
срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
В случая няма спор, че правата на ищците произтичат
от качеството им на собственици на обекти в сградата, а именно - Офис №16
/шестнадесет/ с идентификатор: 10135.3506.260.11.22 и Офис №17 /седемнадесет/ с
идентификатор: 10135.3506.260.11.23. Безспорно е и че ищците са придобили това
качество по силата на постановления за възлагане на недвижими имоти, издадени
от ЧСИ Л.Т., като правото на собственост на всеки от ищците произтича от
правата на дружеството „Елматис" ЕООД с ЕИК: *********, което пък е
придобило същите на 08.06.2010 год. от „ИЗО-ГАРАНТ" ЕООД, което дружество
е идентично с ответника в настоящото производство „А РЕНТ" ЕООД.
В конкретният случай, налице са безспорни
данни, че към датата на провеждане на събранието на етажната собственост на
20.01.2010 год. и вземането на обжалваното решение, помещенията - офис № 16 и
офис № 17, в момента собствени на ищцовите дружества, са били законно
притежавани от ответника "ИЗО-ГАРАНТ" ЕООД, сега с наименование „А
РЕНТ" ЕООД.
Казаното сочи, че в резултат на това,
упражняването на правото на оспорване на процесното решение, както и преценката
за приложимостта на срока по чл. 40, ал. 2, вр. чл. 16, ал. 7 ЗУЕС следва да
бъдат извършвани именно по отношение на „А РЕНТ" ЕООД
/"ИЗО-ГАРАНТ" ЕООД/, а не да бъдат поставяни в зависимост от датата на
запознаване на ищците с въпросния документ - 05.04.2018 год.
Съгласно чл.11, ал.4 от ЗУЕС, оспорените
решения на етажната собственост, имат обвързващо действие и за последващите
преобретатели на самостоятелни обекти в сградата, независимо от основанието на
което са придобили собствеността.
В този смисъл и с оглед на факта, че
„ИЗО-ГАРАНТ" ЕООД /"А РЕНТ" ЕООД/ като легитимиран собственик на
обектите офис №16 и офис №17 към 20.01.2010 год., не е оспорило взетото на
същата дата решение в сроковете по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, то не е налице възможността
това решение да бъде оспорвано и от всеки последващ преобретател на сочените
обекти, включително от страна на ищцовите дружества.
Без значение за началния момент, от който
тече срокът за оспорване на решенията на общото събрание, когато оповестяването
на протокола не е извършено по предвидения в чл. 16, ал. 7 във вр. с чл. 13,
ал. 2-6 ЗУЕС ред, е обстоятелството дали етажният собственик е присъствал или
не на общото събрание. Смисълът на оповестяването е да доведе до знанието на
всички етажни собственици обстоятелството, че протоколът е изготвен, че могат
да се запознаят с неговото съдържание и при поискване да им бъде предоставено
копие от него.
При положение, че оповестяването на протокола
е било ненадлежно, независимо от причините за това, се приема, че срокът за
обжалване започва да тече от момента на действителното узнаване, че такъв е
изготвен, тъй като от този момент всеки заинтересован собственик може да поиска
копие от него.
Дори и в случая да се приеме, че изискването
на чл. 16, ал. 7, изр. 2 ЗУЕС, налагащо съставяне на протокол, в който се
посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението, да не е изпълнено,
то срокът за обжалване на решението започва да тече от момента на
действителното узнаване на обстоятелството, че протоколът е изготвен, т.е. от
момента в който „А РЕНТ" ЕООД /"ИЗО-ГАРАНТ" ЕООД/ е узнало за
изготвянето на протоколите от двете събрания, проведени съответно на 20.01.2010
год. и на 12.04.2012 година. В случая е видно и от самите протоколи,
обективиращи проведените събрания на ОС на ЕС, че са съставени и подписани от или
с участието на представител на това дружество в лицето на Н.Г. – тогавашен
управител на "ИЗО-ГАРАНТ" ЕООД. Същите обстоятелства се установиха и
от разпитания по делото свидетел, който недвусмислено потвърди знание от страна
на всички етажни собственици, относно съдържанието и смисъла на взетите
решения, оспорвани с исковата молба на ищците, както и изпълнението им от
страна на всички етажни собственици, включително и редовно заплащане на определените
с решенията парични вноски от всички етажни собственици.
В случая исковата молба е подадена на 03.05.2018г.,
като следва да се приеме, че е подадена след изтичане на тридесетдневния срок,
посочен в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Съгласно трайно установената съдебна практика
отразена в Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО;
Решение № 654/01.10.2009 г. по гр.д. № 1506/2008 г. на ВКС, III ГО; Решение №
659 от 20.11.2009 г. по гр.д. № 4357/2008 г. на ВКС, II ГО и др., етажната
собственост, която не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на
етажните собственици, респ. на етажните собственици и обитателите чрез взетите
от него решения. Тези решения са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът (ЗС и
ЗУЕС) урежда специална процедура за вземането на тези решения, като
регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване,
предметна компетентност и съдебен контрол. Спазването на тези правила е
основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални
основания за нищожност на решенията на ОСЕС. Законосъобразността на тези
решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД – контролът за
тяхната валидност и законосъобразност може да се осъществи по реда на чл. 40 от ЗУЕС по предявен в посочения в закона срок иск. Специфичен е и контрола за
спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на ЕС е съдебен, ограничен е със срок за
предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
връчване/узнаване на решението. Неспазването на различни правила от
предвидените за свикване и провеждане на ОС и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност. Затова извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципа, че нищожност може да се установява без срок. С изтичането на срока по
чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС се преклудира всякаква възможност за сезиране на съда с
искане да подложи на проверка взетите от общото събрание на етажните собственици
решения.
Поради пропускане на предписаните в чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС срокове да се оспорват решенията на Общото събрание на Етажната
собственост, производството по делото следва да бъде прекратено.
Ирелевантно е в кой момент Управителя на ЕС е
предоставил копие от протокола на ищеца – придобилия обекта в ЕС след
оспорените решения етажен собственик, след като законът не свърза началото на
срока за оспорване на законосъобразността на решението с него. Срокът по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС е преклузивен и същият нито се спира, нито се прекъсва.
Водим от горното, на осн. чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6383/2018г. по описа на ВРС, 43-ти състав, поради
изтичане на преклузивния срок за предявяването на исковете, на основание чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Варненски окръжен
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: