№ 201
гр. Бургас, 04.**.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20212001000241 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „М.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к. "Д.Г. " бл.**, вх.Д, ап.18,
представлявано от управителя М.М., против разпореждане от 19.08.2021 г.,
постановено по т.д. № 80/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е
върната като просрочена молба вх.№СД-03-01-262848/03.08.2021 год. за
отмяна на влязло в сила съдебно решение №8/12.04.2021 год. по т.д.№80/21
год. по описа на ОС Сливен.
В частната жалба се сочи, че компетентен да разгледа молбата за отмяна,
както относно нейната допустимост, така и относно нейната основателност, е
Върховният касационен съд, а не първоинстанционния съд. При
постановяването на обжалвания акт ОС Сливен е допуснал нарушение на
процесуалния закон.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че след като
решението му е изпратено и връчено на процесуалния представител, страната
е узнала за него и срокът за отмяна е изтекъл. Жалбоподателят твърди, че във
времето на изготвяне и връчване на решението управителят на дружеството е
бил в увредено здравословно състояние, упълномощеният адвокат
упражнявал дейността си в друг град и се осъществявала комуникация само
по телефона и управителят очаквал упълномощения адвокат да изготви и
депозира жалба против решението. Счита, че е налице основание за отмяна на
1
влязлото сила решение по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК – страната не е могла да
участва лично поради особени, непредвидени обстоятелства, които не е могла
да преодолее, а именно внезапно и тежко боледуване на управителя.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и делото да бъде
изпратено на ВКС за отмяна на влязлото в сила решение.
Постъпил е отговор от насрещната страна, с който се изразява становище
за неоснователност на жалбата. В отговора де сочи, че не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. По съществото на
оплакванията се заявява, че основанието по чл.303 ал.1 т.5, предложение
трето, е предвидено главно за хипотезата, в която при решаването на делото
по същество в съдебна фаза страната не е надлежно представлявана, т.е. не се
е явило лице, което да защитава правата и интересите й поради причина,
която по своя характер се явява непреодолима и непредвидима. За да е налице
обаче такова основание, тази причина трябва да е била реална, както по
отношение на доверителя, така и по отношение на неговия повереник. Твърди
се в отговора, че в частната жалба не е въведен подобен довод, напротив -
посочено е само, че представляващият дружеството управител е боледувал от
Ковид 19 в периода от 20.03.2021 година до 5.04.2021 година. Заявява се, че
последното открито съдебно заседание по делото е било проведено на
18.03.2021 година, тоест преди жалбоподателката да е била възпрепятствана
здравословно от възможността да извършва съответните действия. Съдебното
решение е било постановено на 12.04.2021 година, тоест след изтичането на
предвидения 14-дневен карантинен срок, като през това време не е имало
необходимост от никакви действия, защото се е очаквало постановяването на
окончателния съдебен акт по делото. Заявява се, че извън всичко друго, през
цялото време на съдебния процес жалбоподателят е имал процесуален
представител, който е имал задължение да се грижи за защитата на
интересите и правата на доверителя си.
Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, както и да се присъдят
сторените разноски.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба и
отговора, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и като
съобрази закона, за да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна
2
процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 ГПК,
поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.
С решение №8/12.04.2021 год. по т.д.№80/20 год. на СлОС ответникът
„М.“ ЕООД е осъден да заплати на „Г.п.“ ЕООД сумата от 67 503,24 лв.,
дължима по описани в решението фактури, както и сумата от 4 493,29 лв.,
представляваща законна лихва от падежа на всяко задължение. Решението е
било връчено на пълномощника на ответника – адв.Ф., на 15.03.2021 год. С
разпореждане от 21.06.2021 год. е върната въззивната жалба на „М.“ ЕООД
против решение №8/12.04.2021 год. по т.д.№80/20 год. по описа на СлОС като
просрочена. Против това разпореждане не е подадена жалба. На 03.08.2021
год. от страната е подадена молба за отмяна на влязло в сила решение, която е
върната като просрочена, с мотив, че решението е било връчено на
процесуалния представител на „М.“ ЕООД на 15.04.2021 год. и тримесечният
срок по чл.305 ал.1 т.5 от ГПК е изтекъл на 15.07.2021 год., като молбата е
подадена след тази дата.
Компетентен да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна е
единствено Върховният касационен съд – чл.307 ал.1 от ГПК. С т.9 от ТР №
7/31.07.20217 год. по т.д.№7/14 год. ОСГТК ВКС се приема, че сроковете по
чл.305 ГПК за подаването на молба за отмяна в различните хипотези на
чл.303 и по чл.304 ГПК, са процесуални срокове, в които процесуалното
действие трябва да се извърши от заинтересованото лице. Пропускането на
срока прави молбата процесуално недопустима и има за последица нейното
неразглеждане по същество. Следователно, подадената молба за отмяна, след
като са изтекли сроковете по чл.305 ГПК / за съответното основание по
чл.303, ал.1 и по чл.304 ГПК/, е процесуално недопустима и не следва да се
разглежда по същество. Върховният касационен съд се произнася по
допустимостта на молбата за отмяна в закрито заседание, като я оставя без
разглеждане.
От разрешението, дадено в т.9 от ТР №7/31.07.20217 год. по т.д.№7/14
год. на ОСГТК ВКС следва, че компетентен да се произнесе за спазването на
сроковете по чл.305 от ГПК е само ВКС, не и първонстанционния съд.
Последният е компетентен единствено да извърши проверка дали молбата за
отмяна отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и дали съдържа
точно и мотивирано изложение на изложението за отмяна, като в случай на
3
неотстраняване на нередовностите я връща (чл.306 ал.2 от ГПК и т.12 от ТР
№7/31.07.20217 год. по т.д.№7/14 год. ОСГТК ВКС). В случая обаче молбата е
върната не на основание чл.306 ал.2 от ГПК (когато проверката на
разпореждането за връщане се осъществява от ВКС), а поради просрочие.
Обжалваният акт е постановен от некомпетентен съд, което е основание за
неговата отмяна. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за
администриране на молбата за отмяна по реда на чл.306 ал.3, вр.чл.302 ал.1 от
ГПК и изпращането й на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 19.08.2021 г., постановено по т.д. № 80/ 2020
г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е върната като просрочена молба
вх.№СД-03-01-262848/03.08.2021 год. за отмяна на влязло в сила съдебно
решение №8/12.04.2021 год. по т.д.№80/21 год. по описа на ОС Сливен,
депозирана от „М.“ ЕООД.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Сливен за администриране на молбата за
отмяна по реда на чл.306 ал.3, вр.чл.302 ал.1 от ГПК и изпращането й на
ВКС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4