Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 5341 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение
№ 134916 от 06.06.2019 г., постановено по гр. д. № 54478 по описа за 2018 г. на
СРС, 48 състав, ответницата Р.С.В. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 9708,24 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - ап.
55, находящ се в гр. София, ж.к. „******, абонатен № 349845, за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 15.08.2018 г. до
погасяването; както и сумата от 30,11 лв., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.06.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 15.08.2018 г. до погасяването.
Решението е постановено при участието на привлеченото
в хода на първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Недоволна от постановеното
решение в посочената част останала ответницата в първоинстанционното
производство, с оглед което подала въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата
се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Акцентира се, че
процесният апартамент не е топлофициран, тъй като отоплителните тела са
свалени. След смъртта на майката на ответницата, баща й подал молба за
разделяне на партидата на две партиди – една за дванадесетия етаж и една за
тринадесетия етаж, но това било сторено без нейно съгласие и знание. Счита, че
за да се раздели партидата на две отделни следва да се представи и одобри
архитектурен проект, което не било сторено. От 2005 г. в имота не се ползвала
топла вода. Оспорва да дължи цената на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Искането е за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и
постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Не е постъпил
отговор на въззивната жалба от страна на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице
помагач не е заявило становище по подадената от ответника въззивна жалба.
Софийски градски съд, IV-Д
въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предмет на
настоящото въззивно производство е частта от първоинстанционното решение, с
която предявените от ищеца срещу ответницата искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за цена на топлинна енергия и цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, извършвана в сграда в режим на етажна
сосбтвеност, са уважени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната от ответника част. По същество и
като взе предвид наведените във въззивното производство доводи за неправилност
на обжалваното решение, въззивният съд приема, че атакуваният от страна на
ответника съдебен акт е постановен в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, като не са допуснати нарушения на приложимите към
правнорелевантните за спора факти материалноправни норми. Съображенията за това
са следните:
По предявения иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по
същия е да установи по делото наличето на валидно облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което
е предоставил на ответника на адреса на процесния имот услуги, чиято цена
възлиза на претендираната сума, а за ответника е възникнало задължението за
заплащането им. В тежест на ответника /при доказване на предпоставките за
основателност на иска/ е да установи по делото погасяване на задълженията си
към ответника.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респективно битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В конкретния
случай ищецът извежда активаната си материалноправна легитимация при твърдения,
че ответникът е задължен за заплащане на цената на топлинната енергия,
доставена на адреса на процесния имот, като с оглед разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ поддържа, че е възникнало облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинни услуги при публично известни общи условия, одобрени с
решение на държавния регулатор в енергияйния сектор.
При извършване на
собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че се
установява от приетите като писмени доказателства по делото документи, че ответницата
е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове. На
първо място обстоятелството, че Р.В. е собственик на процесния имот не се
оспорва от нейна страна. Обратно в хода на производството /в това число и в
подадената въззивна жалба/ ответницата заявява, че притежава право на собственост
върху процесния недвижим имот, представляващ мезонет, намиращ се на 12 и 13
етаж в жилищната сграда на ******, бул. А. Стамболийски“, ж.к. „Зона Б-5“, гр.
София. Видно е от представеното в хода на първоинстанционното производство
удостоверение за съпруг и родствени връзки от 18.03.2019 г., издадено от
Столична община, район „Възраждане“, че възходящите на ответницата Д.Н.В.
/майка/ и С.Л.В./баща/ са починали.
На следващо място
като писмено доказателство по делото е приета молба-декларация от Р.С.В. от
17.09.1997 г., адресирана до „Топлофикация София“ АД, с която е поискано
откриване на партида на нейно име на адреса на процесния апартамент /ап. 55,
находящ се в жилищната сграда на ******, на бул. А.
Стамболийски“, ж.к. „Зона Б-5“, гр. София/. В тази молба декларация е
посочено, че се иска разкриването на партида за втория етаж от мезонентния
апартамент, както и че семейството й се състои от един член.
По отношение на
доводите, съдържащи се във въззивната жалба, че не ответницата подала
обсъжданата молба-декларация, а нейния баща, следва да се посочи, че това
възражение е направено за първи път едва с въззивната жалба, с оглед което и е
недопустимо да се обсъжда за първи път от въззивния съд.
Ето защо с оглед
изложеното и предвид даденото с тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС
освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат
носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови
нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, съдът приема, че страните са били обвързани от
договор за доставка на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено
рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния
случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по отношение на него
да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки
установения в закона механизъм
Предвид изложеното
съдът прецени като неоснователни възраженията на въззивника-ответник за липса
на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
На следващо място,
от събраните по дело писмени доказателства (договор № 211/14.12.2000 г. за
доставка и монтаж на индивидуални разпределители тип RMK 87 и извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и
разпределяне на топлинна енергия; протокол от 27.09.2001 г. за проведено общо
събрание на етажните собственици от ж.к. „******, на което е взето решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД, а също и от документите за главен отчет,
представени от третото лице помагач) се установява, че сградата в режим на
етажна собственост, в която апартамент № 55 е разположен, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Не се установяват
възраженията на ответницата, че отоплителните тела в имота са били демонтирани.
Въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Вещото лице е посочило, че за
процесния период, обхващащ три отоплителни сезона, до имота на ответницата не е
осигуряван достъп за отчитане на уредите за разпределение на топлинна енергия.
В тази хипотеза за 5 бр. отоплителни тела е начислена служебно топлинна енергия
за отопление на имот от отоплителните тела. Начислен е разход за отопление от
сградна инсталация на база пълен отопляем обем /150 куб.м./, както и топлинна
енергия за подгряване на вода на база 1 ползвател. С решението СРС е приел, че
за начислената сума за битова гореща вода за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014
г. не са сапзени нормативните изисквания
от методиката за дялово разпределение на топлинна енергия и в тази част /за
сумата от 684,62 лв./ е отхвърлил иска.
В хода на производството пред СРС са
представени протоколи за извършени посещения на адреса за отчитане на
индивидуалните разпределители от 30.04.2014 г., 15.05.2014 г., 08.05.2015 г.,
16.05.2015 г., 07.05.2016 г. и 14.05.2016 г., от които се установява, че достъп
до имота на ответника не е осигурен при нито едно от посчещенията на адреса. Правилно
СРС е приел, че предвид неосигурения достъп за отчитане на показанията на
индивидуалните разпределители, са били налице предпоставките на чл.70, ал.4 от
Наредбата за топлоснабдяване, действаща през процесния период, съгласно който
на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. /т.е. на максимална мощност/. В тази връзка
въззивният съд приема, че служебното начисляване на топлинна енергия при
неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до имота за отчитане на уредите, а механизъм за
определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от
абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на
цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за
реалното й отчитане.
За да се установи,
че топлинна енергия не е ползвана в апартамента, следва да бъде осигурена
възможност служителите на дружеството, осъществяващо дялово разпределение, да
отчетат индивидуалните уреди в имота - водомери, уреди за дялово разпределение,
поставени на радиаторите. Ако няма достъп до имота, служителите съставят
протокол за неосигурен достъп и част от отчетената от общия топломер в
абонатната станция на сградата топлинна енергия се начислява на собственика на
апартамента служебно, независимо от това дали е реално ползвана именно от
лицата в този имот или не.
Когато
топлопреносното предприятие и дружеството за дялово разпределение са изпълнили
своите задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат
да бъдат задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен
реален отчет и да получат плащане съгласно него. Напротив, задължението за осигуряване
достъп до имота за извършване на отчет е на клиента.
В случай че
клиентът отсъства продължително от имота и това не е възможно, законът
предвижда няколко разрешения:
На първо място,
съгласно чл.77 от Наредбата за топлоснабдяването, клиентът може да подаде
заявление до топлопреносното предприятие за прекратяване на топлоподаването към
имота му. В този случай топлопреносното предприятие е длъжно да извърши
исканото прекратяване в срок до 15 дни след постъпване на заявлението.
На второ място,
съгласно чл.70, ал.5 от Наредбата за топлоснабдяването, клиентите, неосигурили
достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната
сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител. Тази разпоредба предоставя на клиента
тримесечен срок, в който, след като получи изравнителната сметка, може да
възрази срещу нея и да поиска служителите на фирмата за дялово разпределение да
направят нов отчет, като осигури достъп за извършването му. Възражението следва
да бъде направено в рамките на тримесечния срок, тъй като след изтичането му,
това право на клиента се погасява.
На трето място, в
имота могат да бъдат поставени уреди за дялово разпределение с дистанционно
отчитане, при които не е необходим достъп до имота, за да бъдат отчетени.
В конкретния
случай за процесния период ответницата не установява да е предприела такива
действия и не е осигурила достъп до апартамента за отчет, поради което за ищеца
е възникнало правото да определи служебно количеството на топлинната енергия за
апартамента и клиентът не може да се брани с твърдението, че не е потребил
начислената топлинна енергия.
Във връзка с доводите
на въззивника за недължимост на сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, въззивният съд намира за необходимо да посочи следното:
С Решение на СЕС
от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор
на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че
чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви
97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление,
са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима
е национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна
собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за
всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент.
Такова становище е
застъпено и с възприетото с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. на ОСГК,
ВКС.
С оглед изложеното
съдът приема, че е верен изводът на първостепенния съд, че ищецът претендира от
ответницата заплащането на суми за топлинна енергия, начислени в съответствие с
действащите през процесния период нормативни правила, като правилно СРС е
уважил искът за главница за сумата от 9708,24 лева, като е ползвал заключението
на СТЕ.
Не се установява
основателност и на доводите на въззивницата, че за да се извърши разделяне на
партидата на мезонентния апартамент на две самостоятелни партиди е необходимо
изработването и одобряването на архитектурен проект.
По отношение на
претенцията за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия,
настоящият състав приема, че ищецът се явява активно легитимиран да претендира
стойността на услугата. По делото са представени и приети писмени
доказателства, от съдържанието на които се установява, че услугата е извършвана
през процесния период – уредите на абонатите в етажната собственост са отчитани,
изготвяни са изравнителни сметки и т.н. При липсата на изрични доводи във
въззивната жалба, свързани с основателността на това вземане, въззивният съд не
намира основание да ревизира първоинстанционното решение в тази част.
При липсата на
други доводи във въззивната жалба, подадена от ответницата, съдът приема, че
същата е изцяло неоснователна, а решението в обжалваната от тази страна част,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По разноските в
производството:
При този изход от
спора - неоснователност на сезиращите настоящата инстанция въззивни жалби,
първоинстанционното решение не следва да се ревизира в частта за разноските.
Разноски на страните не се следват и за въззивното производство – въззивницата
не представя доказателства да е сторила разноски, а въззиваемото дружество е
възприело пасивно процесуално поведение, като единствено е депозирало бланкетно
становище за съдебното заседание пред въззивния съд, с оглед което не е налице
основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал.
8 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134916 от 06.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 54478 по описа за 2018 г. на СРС, 48 състав, в частта, с която Р.С.В. е
осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ – сумата от 9708,24 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот - ап. 55, находящ се в гр. София, ж.к. „******,
абонатен № 349845, за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 15.08.2018 г. до погасяването; както и сумата от 30,11 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.06.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 15.08.2018 г. до
погасяването.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия за разликата от 684,62 лв. до
пълния предявен размер от 10392,71 лв.; иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от
1740,26 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2014 г. – 16.05.2017 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на
предоставената услуга дялово разпределение, е влязло в сила.
Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчване на препис на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.