№ 331
гр. Варна, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000534 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. Р. К. против решение №
35/31.03.2023 г. постановено по т.д. №183/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в
частта в която e отхвърлен предявения иск над сумата от 100 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съжителката му П В Г, виновно
причинена при ПТП настъпило на 25.04.2021 г. от водач на лек автомобил „Рено Меган“ с
рег. № Х ХХХХ ХХ, до пълния претендиран размер от 200 000 лв., както и в частта в която
е отхвърлен иска за законна лихва за периода от 25.04.2021 г. до 21.08.2021 г. върху
присъденото на жалбоподателя застрахователно обезщетение.
Жалбоподателят твърди, че присъденото парично обезщетение за неимуществени
вреди, не съответства на реално претърпените болки и страдания. Също така твърди, че
законна лихва върху застрахователното обезщетение следва да се присъди от датата на
застрахователното събитие – 25.04.2021 г., а не едва след изтичане на тримесечния срок от
доброволно предявената пред застрахователя претенция. Позовава се на неправилно
приложение на чл.52 ЗЗД и заложения в разпоредбата принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението. Излага, че с пострадалата са били в изключително
близки отношения, присъствали заедно на обществени места, били в добра комуникация с
лица от социалния им и роднински кръг, правели планове за съвместен живот, което не е
отчетено от решаващия съд. Посочва, че съдът е следвало да вземе предвид и възрастта на
пострадалата, здравословното състояние, и не на последно място икономическата
конюктура в стрА.та. По въпроса за дължимата лихва за забава, навежда твърдения, че
същата следва да се дължи от датата на уведомяването на застрахователя за
застрахователното събитие, респ. от момента на предявяване на претенцията от увреденето
лице пред застрахователя, тъй като след момента на уведомяване на застрахователя за
застрахователното събитие, той изпада в забава и предявяването в последствие на прекия
иск срещу него е провокиран от несвоевременно извършено плащане на застрахователно
обезщетение. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която е
1
отвхърлена претенцията за сумата над 100 000 лв. до пълния претендиран от 200 000 лв.,
както и в частта, в която е отхвърлен иска за законна лихва за забава за периода от
25.04.2021 г. до 21.08.2021 г. върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Моли за присъждане на разноски представляващи адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Постъпила е въззивна жалба от А. Р. К. против решение № 73/29.06.2023 г.,
постановено по т.д. № 183/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е оставена без
уважение депозирА. молба за поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.
247, ал. 1 ГПК допусната в решение № 54/19.05.2023 г., постановено по т.д. № 183/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, както и решение № 35/31.03.2023 г., постановено по т.д. №
183/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. Жалпободателят навежда доводи, за
допусната техническа грешка в решение № 35/31.03.2023 г. постановено от Окръжен съд –
Добрич, поради което е поискал нейната поправка посредством депозирА. молба. Твърди, че
съдът в уважил молбата и е постановил решение № 54/19.05.2023 г., но отново е допуснал
техническа грешка досежно осъделния диспозитив за присъждане на законна лихва и по-
конкретно момента, от който същата следва да бъде дължима. Смята, че вземането за лихва
за забава следва да се дължи от 25.04.2021 г., датата на деликта до окончателното изплащане
на задължението, като именно там е налице очевидната грешка между мотиви и диспозитив
на обжалвания акт. Поради изложеното, моли за отмяна на обжалваното решение и иска
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка.
Постъпила е частна жалба от А. Р. К. против определение № 174/19.05.2023 г.,
постановено по т.д. № 183/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е отхвърлена
молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 35/31.03.2023 г. в частта му за
разноските. На първо място твърди, че погрешно в съдебния акт застрахователят е осъден да
заплати адвокатско възнаграждение на адв. В Н, вместо на адв. А. К.. На следващо място,
смята, че неправилно е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за
разноските. Посочва, че дължимият адвокатски хонорар е изчислен погрешно. Моли за
отмяна на обжалваното определение и за уважаване на искането за изменение на решението
в частта за разноските, като претендираното адвокатско възнаграждение се присъди изрично
на адв. А. К..
Постъпила е въззивна жалба от А. Р. К. против решение № 74/29.06.2023 г. (имащо
характер на определение), постановено по т.д. № 183/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Добрич, с което е оставена без уважение молба за допълване на решение на основание чл.
250, ал. 1 ГПК. Намира решението за неправилно поради нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Посочва, че с молба с вх. № 2408/12.04.2023 г., в която е изложено
искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е отправено и
искане адвокатското възнаграждение да бъде присъдено на адв. А. К., вместо на адв. В Н.
Като се твърди, че с определение № 174/19.05.2023 г., постановено по т.д. № 183/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, съдът е оставил без уважение депозирА.та молба за
изменение на решението в частта му за разноските, но също така е пропуснал да се
произнесе относно искането адвокатското възнаграждение да бъде присъдено вместо на адв.
В Н на адв. А. К.. Поради това, жалбоподателят счита, че следва да се допълни така
постановеното определение, съответно се е породил правен интерес от настоящото
обжалване на решение № 74/29.06.2023 г., чрез което е отхвърлена молбата на въззивника за
допълване на съдебния акт.
Насрещната стрА. „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е подала писмен отговор, в който
оспорва подадената въззивна жалба срещу първоначалнто решение. Счита, че размерът на
дължимата обезвреда е правилно определен, като е съобразен принципа на справедливост
при определяне размера на неимуществените вреди.
В осъдителната част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
стрА.:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Не се спори, че
ищецът е бил с починалата във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била
продължителна и трайна, предвид което и съгласно разрешенията, дадени съответно в
ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. е легитимиран да претендира
обезщетение за търпените от смъртта му неимуществени вреди, които вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ
лице виновно противоправно деяние, установено с влязла в сила присъда.
Следователно – процесните претенции са доказани по основание.
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт,
поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като ищецът поддържа, че е налице
неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му
намаляване в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да
се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От показанията на свидетелите Д А К.а и Д К.а К.а, ценени при условията на чл.172
от ГПК предвид възможната тяхна заинтересованост, както и на свидетеля Х К Д се
установява, че А. и П са се запознали в социалните мрежи, като връзката им е започнала в
началото на 2019 г., а от пролетта на 2019 г., двамата са заживели на семейни начала в
гр.Варна. Двойката често пътувала заедно през почивните дни, гостували на родителите на
А. в Добрич и на родителите на П в Шумен. Според свидетелите двамата много са се
обичали, грижили са се един за друг, заедно са пазарували и вършили домакинската работа.
Свидетелите сочат, че А. и П са имали планове да се сгодят, да закупят жилище и да имат
деца. Според свидетелите, внезапната смърт на П Грешкова се е отразила много негативно
на съжителя й А. К.. След инцидента общото му психическо състояние се е променило
драматично, затворил се в себе си, напуснал общото жилище в гр.Варна, прибрал се в
родния си град Добрич, спрял да излиза и да контактува с приятели и познати.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото
му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията между
починалия и близкия, който търси обезщетение и др. - ППВС № 4/23.12.1968 г. При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства,
свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние в стрА.та към момента на увреждането, израз на което е и минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.
Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за
неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто
обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно значение по
отношение на критерия за справедливост.
От цитираните свидетелски показания /ценени при условията на чл. 172 от ГПК,
но и като непротиворечащи на остА.лия събран по делото доказателствен материал/,
3
кредитирани от съда като базирани на лични и непосредствени възприятия,
безпротиворечиво се установява, че между А. К. и починалата е имало трайна и дълбока
емоционална връзка, отличаваща се с много обич, силна привързаност и съпричастност с
нуждите и проблемите на другия.
Внезапната й трагична смърт е довела до загуба на любимия човек, с когото
въззивникът е възнамерявал да създаде семейство и деца. Фактическото съжителство е
започнало от 2019 г., т. е. когато ищецът е бил на 23 години и продължило за период от две
години. Безспорно от внезапната смърт на любимата, ищецът е претърпял силни
емоционални страдания, довели до рязка промяна в характера му.
Съобразявайки продължителността и интензитета на претърпените неимуществени
вреди по повод непрежалимата загуба на фактическата съжителка на въззивника, периода
прз който е продължило съвместното съжителство /около две години/, възрастта и
общественото положение на починалата, обстоятелствата, при които е настъпила внезапната
му смърт, действителното естество и съдържание на отношенията между двамата,
необратимия характер на понесените морални болки и страдания, обществено-
икономическите условия в стрА.та към момента на проявление на вредите и към настоящия
момент, нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, съдът приема, че обезщетението следва да се определи в размер от
100 000 лв.
Този размер е напълно съобразен с търпените от въззивника емоционални болки и
страдания от загубата на П Грешкова и психичната травма, която ще остане за дълго време,
като се отчита и обстоятелството, че с оглед младата възраст на въззивника, същият е
продължил и ще продължава да следва по нов начин житейския си път и той тепърва ще се
развива като индивид – психически, физически, социално и професионално.
С оглед на изложеното, съдът приема разглеждА.та претенция за основателна до
размера, уважен от ДОС, поради което съдебният акт в тази част следва да бъде потвърден
изцяло.
По отношение моментът, от който следва да бъде присъдена законна лихва за забава
върху обезщетението за причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди в хипотезата
на предявен пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съдът намира
следното:
Според данните по делото, с писмо вх.N ОЗ-0438/28.04.2021 г., застрахованият по
застраховката „Гражданска отгояворност“ е уведомил застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие, а на 21.05.2021 г., ищецът е подал пред застрахователя
заявление за изплащане на обезщетение за причинените му от застрахования деликвент
неимуществени вреди.
ПретендирА.та дължима законна лихва върху сумите за обезщетенията за
неимуществени вреди съгл. разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, следва да се изчисли от най-
ранната дата измежду следните: датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 ГПК; датата на уведомяване или
от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
В обема на задължението на застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да
покрие тези вреди, възникнало по силата на застрахователното правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно правилото на чл.493 ал.1 т.5 КЗ вр. чл.429
ал.2 т.2 КЗ вр. чл.429 ал.3 изр.2 КЗ, се включват и дължимите от деликвента лихви, но не
тези, които са започнали да текат от датата на увреждането, а в случая тези от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие – 28.04.2021
г. и са текли до датата, на която е изтекъл срокът по чл.497 ал.1 т.1 КЗ за плащане от
застрахователя. След тази дата, доколкото не е налице изпълнение на задължението му за
плащане, застрахователят вече носи отговорност за собствената си забава, за
обезщетяването на вредите, от която ще продължи да дължи законна лихва.
4
Поради изложеното, съдът намира за основателна претенцията на ищеца за законна
лихва върху главницата, представляващи присъдено му обезщетение за неимуществени
вреди, с начален момент 28.04.2021 г.
С решение № 54/19.05.2023 г., постановено по т.д. № 183/2022 г.,
първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
първоначалното си решение, като е присъдил лихва за забава, считано от 21.08.2021 г. –
датата на изтичане на срока по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ до окончателното изплащане на
главницата, като едновременно с това е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва
от датата на деликта – 21.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата. Последното
представлява очевидна фактическа грешка, поради което последващото решение №
73/29.06.2023 г., постановено по т.д. № 183/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с
което е оставена без уважение депозирА. молба за поправка на тази фактическа грешка на
основание чл. 247, ал. 1 ГПК допусната в решение № 54/19.05.2023 г., постановено по т.д. №
183/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови друго, с което искането за присъждане на законна лихва върху главницата, следва
да се отхвърли за периода от датата на деликта – 21.04.2021 г. до 28.04.2021 г. - датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие.
С оглед изложените по-горе мотиви относно началния момент, от който се дължи
законната лихва, следва да се отмени и решение № 35/31.03.2023 г. постановено по т.д.
№183/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта относно лихвата за забава, като
същата се присъди за периода 28.04.2021 г. - датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие до окончателното изплащане на задължението.
По частните жалби:
С определение № 174/19.05.2023 г., постановено по т.д. № 183/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Добрич е отхвърлена молбата на А. Р. К. по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение
на решение №35/31.03.2023 г. в частта му за разноските, чрез увеличаване размера на
адвокатското възнаграждение от 4235 лева на 6325 лева. С решение № 74/29.06.2023 г.
(имащо характер на определение), постановено по т.д. № 183/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич е оставена без уважение молба за допълване на определение № 174/19.05.2023
г., чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата в полза на адв. А. К., вместо на адв. В Н.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв., съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
съобразяване резултата по спора, прилагайки съответната хипотеза на чл.78 от ГПК.
Това задължение се изпълнява при постановяване на съдебния акт, по арг. от 81 от
ГПК, но релевантен за определяне размера на адв. възнаграждение е момента, в който е
сключен договора за правна помощ и съдействие, А.логично на размера, определен с
договор, сключен при договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Разпоредбите на Наредба № 1/2014 г. имат материално правен характер, поради което
приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на
изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предвидено обратно действие
(Определение № 534 от 08.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., първо т. о., ТК).
Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение за заповедното и
исковото производство се определя по Наредба № 1/2014 г. в редакцията и към момента на
сключването на договора.
В случая, представителната власт на адв.А. Д. К. е учредена в хода на
производството, като пълномощното и договора за правна помощ са от 07.03.2023 г., поради
което за определяне на размера на дължимото по чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв.
адв.възнаграждение приложение намира Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от ДВ бр.88 от 2022 г.
5
Ето защо съобразно уважената част на иска /100 000 лева/, в полза на адв.А. Д. К.
следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение в размер от 2090 лв., съобразно
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в редакцията от 2022 г. и представения списък за разноски. В този смисъл определение
№ 174/19.05.2023 г., постановено по т.д. № 183/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с
което е отхвърлена молбата на А. Р. К. по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решение
№35/31.03.2023 г. в частта му за разноските, чрез увеличаване размера на адвокатското
възнаграждение от 4235 лева на 6325 лева следва да се отмени, като се присъди в полза на
адв.А. Д. К. допълнително възнаграждение в размер от 2090 лв.
Доколкото в проведеното на 07.03.2023 г. открито съдебно заседание, ищецът е бил
представляван от адв.К., която е направила искане за присъждане в нейна полза и на
адвокатско възнаграждение за оказА.та безплатна правна помощ съдът намира, че решение
№ 74/29.06.2023 г. (имащо характер на определение), постановено по т.д. № 183/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, с което е оставена без уважение молба за допълване на
определение № 174/19.05.2023 г., чрезприсъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. А. К., вместо на адв. В Н, следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което на осн. чл.248 от ГПК да се измени
решението от 31.03.2023 г., като разноските за адвокатско възнаграждение да се присъдят в
полза на адв. А. К., вместо на адв. В Н.
На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. чл.38, ал.2 ЗАдв, по силата на който при
осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв,
адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, съгласил се да
поеме безплатна защита, на адв. А. К. от САК, следва да се присъди възнаграждение за
осъщественото представителство за въззивна инстанция по уважената част на въззивната
жалба срещу първоначалното решение, по въззивната жалба срещу допълнителното
решение от 19.05.2023 г. и двете частни жалби, в общ размер на 1600 лева.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът А. Р. К., следва да бъдат осъдени да заплати
на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 400 лева.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда, държавна такса по уважената част на
въззивната жалба срещу първоначалното решение, по въззивната жалба срещу
допълнителното решение от 19.05.2023 г. и двете частни жалби, в общ размер на 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 35/31.03.2023 г. постановено по т.д. №183/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Добрич, поправено с решение № 54/19.05.2023 г., в частта с която
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева е присъдено ведно с лихва
за забава, считано от 21.08.2021 г. - датата на изтичане на срока по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ до
окончателното изплащане на главницата, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София и адрес на управление бул. „Витоша“ № 89б, да заплати на А. Р. К., с ЕГН
********** от гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ №8, законната лихва върху сумата от 100
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съжителката
му П В Г, за периода 28.04.2021 г. - датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, чл. 429 ал.3 вр. чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ.
6
ОТМЕНЯ решение № 73/29.06.2023 г., постановено по т.д. № 183/2022 г. по описа
на Окръжен съд – Добрич, с което е оставена без уважение депозирА. молба за поправка на
тази фактическа грешка на основание чл. 247, ал. 1 ГПК допусната в решение №
54/19.05.2023 г., постановено по т.д. № 183/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, като
вместо него се постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Р. К., с ЕГН ********** от гр. Добрич,
за присъждане на законна лихва върху главницата от 100 000 лева за периода от датата на
деликта – 21.04.2021 г. до 28.04.2021 г. - датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие.
ОТМЕНЯ определение № 174/19.05.2023 г., постановено по т.д. № 183/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, с което е отхвърлена молбата на А. Р. К. по чл.248, ал.1 от
ГПК за изменение на решение №35/31.03.2023 г. в частта му за разноските, чрез увеличаване
размера на адвокатското възнаграждение от 4235 лева на 6325 лева, както и решение №
74/29.06.2023 г. (имащо характер на определение), постановено по т.д. № 183/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, с което е оставена без уважение молба за допълване на
определение № 174/19.05.2023 г., чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. А. К., вместо на адв. В Н, като вместо тях
постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 73/29.06.2023 г., постановено по т.д. № 183/2022 г. по описа
на Окръжен съд – Добрич, в частта с която е присъдено адвокатско възнаграждение в полза
на адв. Вихър Йорданов Найденов със съд. адрес гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5,
ап. 9, в размер на 4 235 лв. като
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София и адрес на управление бул. „Витоша“ № 89б, ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. К., с ЕГН
**********, адвокат при САК, служ. адрес гр.София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап. 9,
като пълномощник на А. Р. К., сумата от 6325 (шест хиляди триста двадесет и пет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство в
първоинстанционното производство, съразмерно уважената част от иска, както и сумата от
1600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказА.та
безплатна помощ във въззивното производство съобразно уважената част от жалбите, на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/31.03.2023 г. постановено по т.д. №183/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, поправено с решение № 54/19.05.2023 г., в остА.лите
обжалвани части.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София и адрес на управление бул. „Витоша“ № 89б ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Варна, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща държавна такса по уважената част на въззивната жалба срещу
първоначалното решение, по въззивната жалба срещу решението от 19.05.2023 г. и двете
частни жалби, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Р. К., с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ №8 ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София и адрес на управление бул. „Витоша“ № 89б, сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8