О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 174 15.03.2023
год. гр. Стара
Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при участието на
секретаря............................................., като разгледа адм. дело №477 описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по молба вх.№7186/07.12.2022 год. на Националното бюро за правна помощ, представлявано
от председателя Н.И., с която е направено искане за издаване на изпълнителен
лист в полза на Националното бюро за правна помощ, за направените разноски по
делото, представляващо заплатеното на адвоката възнаграждение, представил
правната помощ на ищеца по адм. дело №477/2021 год. по описа на Административен
съд Стара Загора.
Производството по делото е било образувано по искова молба Н.С.Ц. срещу ГДИН гр. София за изплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С
решение №366/03.10.2022
год. е уважена частично исковата претенция, като му е присъдено
обезщетение в размер на 1 200.00 лв., като в останалата част до
претендирания размер от 42 000.00 лв. иска е отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
На ищеца Н.С.Ц. е била предоставена
правна помощ по реда на ЗПП с определение от 08.09.2021 год. по адм. дело №477
по описа за 2021 год. на Административен съд Стара Загора. В изпълнение на
определението Адвокатска колегия Стара Загора на 14.09.2021 год. е изпратило до
Административен съд – Стара Загора уведомително писмо, в което е съобщило името
на определения адвокат за осъществяване на правна помощ по адм. дело №477 по
описа за 2021 год.
С
решение №СЗ-2249-24945/2022 от 08.11.2022 год. на председателя на Националното
бюро за правна помощ е определено адвокатско възнаграждение в размер на 900.00
лв. за осъществената правна помощ по адм. дело №477/2021 год. на
Административен съд Стара Загора.
Искането
на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от
администрацията, която организира - чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената
правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Материалноправната
разпоредба на чл.27а от ЗПП
(ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 год.) предвижда, че лицата, на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със
закон случаи. В разглеждания случай, не е предвидено изключение от правилото за
финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Правната помощ е предоставена на
основание чл.23, ал.2
и 3 от ЗПП
по преценка на решаващият състав на Административен съд Стара Загора поради
липсата на парични средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, с цел
адекватното осъществяване на процесуалните права на ищеца в исковото
производство, а не в хипотезата на ал.1 поради задължително изисквана от закона
адвокатска защита, резервен защитник или представителство.
Административнопроцесуалният
кодекс, както и Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража не
съдържат разпоредби, които да уреждат дължимостта на разноските за предоставена
правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят, доколкото е
възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл.94, ал.1
от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в
случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97,
ал.1 от ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от
плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Друга
разпоредба на Гражданския процесуален кодекс, която има отношение към
възстановяването на разноските за получена правна помощ е чл.78, ал.7.
Разпоредбата съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето,
което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Настоящият случай не е такъв – исковата претенция на лицето, което е получило
правна помощ, е уважена частично.
Втората
хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е
получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска, като от тези разноски са изключени разноските за предоставената му
правна помощ.
В
тези случаи разходите за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката, следва
да останат за сметка на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП, правната помощ се
осъществява от адвокати и се финансира от държавата, а според чл.4 от същия
закон средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет.
Неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл.189 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния кодекс не е приложим в исковите производството
по административни дела с правно основание ЗИНЗС.
С
оглед на горното не е налице определен в закона случай за дължимост от страна
на получилия правна помощ жалбоподател на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Правото
на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право
на защита - чл. 6 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез
прилагане на правни норми по аналогия.
Подадената молба
за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ в размер
на определеното възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за
процесуално представителство на ищеца Н.С.Ц. по адм. дело №477/2021 год. на
Административен съд Стара Загора, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените
съображения Административен съд Стара Загора, шести състав,
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ за
присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ
за процесуално представителство по адм. дело №477/2021 год.
на Административен съд Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
седемдневен срок от съобщаването пред ВАС на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: