РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. ЛЕВСКИ, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20244410100907 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове както следва:
иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 във връзка с чл.
11 ал.1 т.10 от ЗПК, а при условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 26 ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 55
ал.1 пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното
дружество на 05.10.2022 година договор № 1202289 за предоставяне на
потребителски кредит, по силата на който е получил кредит в размер на 3000
лева, при срок на кредита от 18 месеца, при лихва в размер на 1050 лева и
следва да върне на дружеството сума в размер на 4050 лева, при ГПР 49.66 %,
лихвен процент 23.33 %. Твърди се, че съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се
обезпечава с Поръчителство предоставено от „Multitude Bank” в полза на
“Фератум България” ЕООД, по който Договор за гаранция(поръчителство), Б.
Н. следва да заплати сумата от 3030 лева, представляваща такса за
предоставяне на гаранция(поръчителство). Твърди се, че ищецът е заплатил по
процесния кредит следните суми: вноска в размер 394 лева на 03.11.2022;
вноска в размер 394 лева на 30.11.2022 и една вноска в размер 3304 лева на
04.01.2023 с основание пълно погасяване, т.е. общата сума, която ищецът е
заплатил по договор № 1202289 за предоставяне на потребителски кредит е
4092 лв. Счита, че договор № 1202289 за предоставяне на потребителски
кредит от 05.10.2022 година е недействителен и излага следите съображения:
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
1
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Заявява, че е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Твърди се, че в договора
като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 4050 лева,
която включва отпуснатия кредит - 3000 лева, и 1050 лева - лихва, при лихвен
процент - 23.33 %. Посочено е, че ГПР е 49,66%, но не е ясно същият от какво
се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора, така и в
Преддоговорната информация твърди, че липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.
10, ал. 1 от ЗПК/. Заявява се, че в общата сума не е включено допълнителното
плащане по договор за гаранция в размер на 3030 лева, че според чл. 5 от
договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude
Bank на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса в
горепосочения размер от 3030 лева, която сума не е включена в ГПР. Счита, че
това обстоятелство безспорно се установява и от представената
Преддоговорна информация, където в т. 4.3 изрично е посочено, че разхода от
3030 лева, който кредитополучателя ще направи при сключване на договор за
гаранция, не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход
по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, доколкото касае допълнителна услуга,
която не е задължително условие за предоставяне на кредита. Заявява, че тази
сума несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка
с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който предвижда,
че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Изразява становище, че в случая следва да се има
предвид също така, че с включването на възнаграждението, предвидено в
2
Договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към ГПР от 49,66%,
действителния такъв би нараснал многократно и в този смисъл,
обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно
посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали
да сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на
заетата сума. Заявява, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит и чрез предвиждане на таксата за гаранция по договор
за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита, че при изчисляване на ГПР с включена такса за поръчителство чрез
онлайн калкулатор - https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html (разпечатка
от което изчисление прилага към исковата молба) се получава ГПР от
256,94%, което значително надвишава законоустановения максимум съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че посочените в договора размери на годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл. 22 ЗПК/.
Позовава се на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, по
отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, с
което е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части, но в случая не е
налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по право
от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като
той е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и счита, че
поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя
недействителността на целия договор.
Твърди се, че видно е от т. 4.3 от преддоговорната информация, е че още
преди сключване на договора за кредит ответникът е знаел какъв ще е размера
на задължението по договора за гаранция, а имено сумата от 3030 лв. и
изложеното дава основание да се приеме, че въпреки условното описание в
преддоговорната информация, кредиторът е бил напълно наясно какъв ще е
размера на задължението на кредитополучателя във връзка с ползване на
услугата /посочена като допълнителна/ договор за гаранция, като се позовава
3
на Решение № 511 от 18.08.2023 г., постановено по в. гр. д.№ 433/2023 г. на
БлОС. Прави извод, че доколкото единствената цел на гаранцията
/поръчителството/ е да бъде отпуснат кредита, то и дължимата за нея такса
съставлява общ разход по кредита, който по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
подлежи на задължително включване в ГПР. Заявява, че обстоятелството, че
кредитополучателят не е посочил поръчител-физическо лице, а се е съгласил
на поръчителство от предложения от кредитора гарант, не освобождава
кредитора да отрази таксата за гаранта в ГПР по договора за кредит, още
повече, че по смисъла на закона ГПР не е бланкетен, а е индивидуален за
всеки договор и изчисляването му се извършва в зависимост от конкретните
условия и обстоятелства, при които договора за кредит се сключва.
Наведеното обстоятелство, че ищеца е избрал поръчителя си е без значение в
случая. Заявява, че видно от съдържанието на договора и на преддоговорната
информация на ищеца е предоставена единствено възможността да избира кой
да бъде поръчителят избрано от него лице или „Multitude Bank“, но при
всички случаи условие за сключване на договора е било предоставянето на
обезпечение под формата на поръчителство, което се одобрява чрез
одобряване на заема. Заявява, че след като ищецът е избрал възмездното
поръчителство от „Multitude Bank“, то ответникът е следвало да включи
възнаграждението за това поръчителство в ГПР, което обаче не е било
сторено. Възнаграждението за поръчителството, дължимо на предложения от
кредитора гарант е изрично посочено в т. 4.3 от преддоговорната информация
и дори е посочена цената на услугата - 3030 лв., т.е. при сключването на
договора за кредит ответното дружество не само е знаело за договореното
възнаграждение за поръчителство и неговият размер, но и представянето на
договора за поръчителство е съставлявало фактическо и юридическо условие
кредитът да бъде одобрен.
С оглед всичко изложено счита, че сключеният между страните договор
за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Предвид недействителността на договора, счита, че приложение следва
да намери нормата на чл. 23 ЗПК и ищецът е следвало да върне само
главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по
договора за кредит, се явяват платени без основание.
При това положение, счита, че общо заплатената сума от ищеца е 4092
лв., при главница 3000 лв. и заплатената сума над тази сума – а именно сумата
от 1092 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като
недължимо платена по недействително правоотношение.
Моли съда да постанови решение с което:
1.Да прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
недействителен сключения между Б. М. Н., с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООП, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от управителите Д.В.Н. и И.В.Д., Договор № 1202289 за
предоставяне на потребителски кредит от 05.10.2022 година.
При условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на чл.
5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от
4
кредитополучателя, поради противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а също и на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
2.Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
„ФЕРАТУМБЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ***** представлявано от управителите Д.В.Н. и И.В.Д. да
заплати на Б. М. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** сумата от
1092 лева /хиляда и деветдесет и два лева/, представляваща недължимо
платени суми по Договор № 1202289 за предоставяне на потребителски
кредит от 05.10.2022 година, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата.
Моли да се присъдят на ищеца направените разноски по делото.
Моли на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да се определи адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца и да се
осъди отвеника да го заплати.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба и е оспорил предявените искове, като заявява, че
същите са неоснователни и недоказани. Оспорва се твърдението, че
поръчителството на „Мултитюд Банк“ /Малта/ е задължително условие а
сключване на договора за кредит, тъй като кредитополучателят може да
избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Заявява се, че
според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира обезпечението
и следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.
Счита, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна
— Мултитюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Заявява се, че Мултитюд
Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в
Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по
силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния
регистър на БНБ. Твърди се, че договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, по което Фератум България не е страна, че прогласяването
на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките
на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на присъдено
нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в
патримониума на Ищеца.
Счита се, че Ищецът е завел исковете за прогласяването на
нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени
без разглеждане като недопустими. Заявява се, че ищецът сам е избрал
Мултитюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е
бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е
преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за
сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква
поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитюд Банк,
включително Договор за гаранция и след като е бил информиран, ищецът е
потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Счита, че с оглед на
5
това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от
ЗЗП, че ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на
поръчител или дължимите суми, както и че на всеки етап ищецът е бил
информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими
на Мултитюд Банк, ако избере нея за поръчител.
Заявява се, че претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни
доказателства, че исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с
конкретни факти и документи, и не представя ясни доказателства за
плащания, възникнали отношения или суми. Заявява се, че твърденията за
нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни, че чл. 5 от договора ясно
посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за
сключване, че в СЕФ и договора за гаранция са подробно описани
възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд Банк, които
ищецът е приел доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се посочва, че
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не
се включва в ГПР, тъй като не е задължителна. Твърдението на ищеца за
допълнителни разходи счита, че е неоснователно, тъй като обезпечението е
резултат от оценка на кредитоспособността по закон. Заявява се, че „Фератум
България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като
ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже от
договора в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото договор № 1202289 за предоставяне
на потребителски кредит е, че между „Фератум България“ ЕООД като
кредитор и Б. М. Н. като кредитополучател на 05.10.2022 г. е сключен договор
за предоставяне на кредит № 1202289, съгласно който кредиторът е отпуснал
на Н. кредит в размер на 3000 лв., а Н. се е задължил да върне сумата на 18
вноски, с първа падежна дата 04.11.2022 г., с начин на плащане: съгласно
погасителния план, който е неразделна част от Договора, че общата сума,
която следва да бъде върната от кредитополучателя за целия период на
кредита е 4050 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата на
отпуснатия кредит в размер на 3000 лв. и лихва в размер на 1050 лв. при
Лихвен процент 23,33%. В договора е посочено, че общият разход по кредита
е 1050 лв., а годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49,66.
В договора изрично е посочено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от Multitude Bank и предоставеното
обезпечение се одобрява от Дружеството, т.е. кредитора още към момента на
сключване на договора е знаел, че кредитът се обезпечава с поръчителство
предоставено от Multitude Bank.
Видно от представената към исковата молба и договора преддоговорна
информация /стандартен европейски формат, е че на л. 8 от делото на гърба, в
6
преддоговорната информация в т.4 „Свързани с договора разходи“ – в 4.3. е
посочено, че очакваните разходи за Кредитополучателя, за сключения договор
за гаранция са в размер на 3030 лв. и тези разходи не се включват в ГПР по
кредита.
Предвид посоченото, съдът приема, че още към момента на сключване
на договора, кредиторът е знаел, че кредитополучателя освен посочените и
включени в ГПР разходи за връщане на главницата от 3000 лв. и посочената
лихва от 1050 лв. ще направи и допълнителен разход от 3030 лв., който разход
също е свързан с договора за кредит, и представлява заплащане на
възнаграждение на дружеството гарант, но не го е включил при изчисляване
на ГПР.
Съгласно чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими
особените изисквания за действителност по ЗПК и общите правила за
валидност на договорите, съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, тъй като дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Според параграф 1 т.2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от
потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март 2025г. по дело С-337/23.
Един от най-важните изводи на СЕС, който е задължителен не само за
съдилищата, но и за фирмите за бързи кредити, е, че „Член 3, букви ж) и и) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
7
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“. В същото решение съдът в Люксембург напомня, че за да осигури
по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел
широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“,
което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. В цитираното
решение се посочва, че в случая с платените поръчителства по бързи кредити,
на потребителя е наложено да сключи договор за поръчителство, за да получи
кредита. В решението СЕС приема: „Така по силата на последния договор
осигуряването на поръчителство представлява услуга, свързана с договора за
кредит по смисъла на чл. 3 буква ж от Директива 2008/48, и доколкото
сключването на договора за поръчителство е задължително за самото
получаване на кредита, свързани с този договор разходи са част от „общите
разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази разпоредба. Следователно
съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при
изчисляването на ГПР“ И заключава, че с оглед съществения характер на
посочването на ГПР в договора, следва да се приеме, че ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването
на този процент. „Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не
включва всички споренати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер“ заявява съдът в Люксембург.
В случая, както бе посочено по-горе от съдържанието на договора е
видно, че кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от „Multitude
Bank“, а от преддоговорната информация посочена в 4.3. се установява, че
кредитополучателят е сключил договор за гаранция с гарант, предложен от
Кредитора, в изпълнение именно на условията на кредитора, както и че
кредиторът предварително е знаел, че въпреки принципа, че поръчителството
е безвъзмездно, в настоящия случай на дружеството гарант ще се дължи
възнаграждение и че същото възнаграждение е в размер на 3030 лв. – която
сума е по-висока от главницата по договора за кредит. Въпреки това си знание
и изрично посоченото, че това са свързани с договора разходи /видно и от
посоченото в т.4/, кредиторът не е включил този разход при изчисление на
ГПР.
Че кредиторът не е включил този разход при изчисление на ГПР се
установява и от заявеното с отговора на исковата молба, че сумата за гарант не
е включена в ГПР, тъй като заявява, че договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна и
счита, че не следва да се включва в ГПР.
Предвид изложеното, съдът приема, че в сключения между страните
договор е уговорен ГПР, чийто размер не отговаря на действителните разходи,
които потребителят ще направи във връзка с кредита, тъй като в него не е
включено дължимото възнаграждение за гарант в размер на 3030 лв.
8
Заплащането на възнаграждение за гарант представлява разход за
потребителя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя води до
възникване на допълнителни разходи за потребителя, които са били известни
на кредитора към момента на сключване на договора и е трябвало да бъдат
включени в ГПР на основание чл. 19 ал.1 и ал.2 от ЗПК. В случая това не е
сторено. По този начин отразената в договора стойност на ГПР се оказва
невярна и много по-ниска от действителната такава. Не са необходими
специални знания, за да се установи, че при отпуснат кредит в размер на 3000
лв. и посочено възнаграждение за гарант в размер на 3030 лв. стойността на
възнаграждението за гарант оскъпява кредита със 100%, като дори го
надвишава с 30 лв. Като се прибави и размерът на ГПР от 49,66% /посочен в
договора и изчислен без включване на възнаграждението за гарант/ се оказва,
че действителният размер на разходите по кредита е значително над
посочения. Към делото е приложена разпечатка от общодостъпен в интернет
калкулатор, в която е посочено, че при изплатена сума по кредита 7092 лв.
ГПР е в размерна 256,94%. Посочената сума от 7092 лв. е само с 12 лв. по-
малко от общия сбор на главница, лихва и възнаграждение за гарант, които са
съответно 3000+1050+3030=7080/, но е равна на сумата, преведена от ищеца
към ответника за погасяване на задълженията по договора за кредит /видно от
представените преводни нареждания – л.11-12 от делото/. С непосочване на
действителния ГПР, освен че се заблуждава потребителят за реалната
икономическа тежест на кредита, се заобикаля императивното изискване на
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на
разходите по кредита. Противоречи и на задължителното изискване на чл. 11
ал.1 т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит. Това води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът приема, че сключеният между страните
договор за кредит е недействителен и не е породил правно действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя сумата по договора за потребителски кредит от 3000 лв.
Затова кредитополучателят дължи на кредитора връщане на чистата стойност
на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, а именно сумата от 3000 лв.
По делото са представени копия от преводни нареждания от Б. М. Н. към
„Фератум България“ ЕООД с посочено основание на двете преводни
нареждания „вноска по кредит“ и изписано ЕГН на ищеца, а на третото
преводно нареждане е посочено основание „пълно погасяване“ и ЕГН на
ищеца. От преводните нареждания, се установява, че ищеца е заплатил на
„Фератум България“ ЕООД 2 пъти по 394 лв. и 1 път сумата от 3304 лв. В
резултат е видно, че същия е превел на ответното дружество общата сума от
4092 лв.
Тъй като, както бе прието по-горе на ответното дружество се дължи
само чистата сума по кредита – главницата от 3000 лв., то разликата над тази
сума до преведената сума от 4092 лв. – равняваща се на 1092 лв. се явява сума,
9
която се явява недължимо платена сума по недействителния договор за
предоставяне на потребителски кредит и подлежи на връщане от кредитора.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че следва да бъде признат за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от
ЗПК сключения между страните договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1202289 от 05.10.2022 г. и да бъде осъдено дружеството да заплати
на Б. М. Н. сумата от 1092 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за предоставяне на потребителски кредит № 1202289 от 05.10.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на настоящия иск, до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, съдът приема, че не следва да се произнася по
предявения евентуален иск за прогласяване недействителност на отделни
клаузи по договора.
По претенциите за разноски:
С оглед изхода от настоящия спор, следва да бъде осъден ответника
„Фератум България“ ЕООД да заплати на ищеца направените от него
деловодни разноски в размер на 283,12 лв. – заплатени като държавна такса.
Видно от данните по делото е, че упълномощения от ищеца адвокат е
оказал безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ал.1 от ЗА. При това положение
дължимото му се адвокатско възнаграждение следва на основание чл. 38 ал.2
от ЗА да бъде определено от съда.
Съдът, съобразявайки, че са предявени два обективно и субективно
съединени иска, по които е осъществена обща защита, вземайки за база
определените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от
09.07.2024 г., приема, че за осъществената от адв. Т. безплатна правна помощ
на ищеца, се полага адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл.10 ал.1 и чл.10 от ЗПК сключения между „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от управителите Д.В.Н. и И.В.Д. – кредитодател и Б. М. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** – кредитополучател, договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1202289 от 05.10.2022 г.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителите
Д.В.Н. и И.В.Д. да заплати на Б. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***** сумата от 1092 лв. – представляваща недължимо платена сума по
приетия за недействителен договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 1202289 от 05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.11.2024 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителите
10
Д.В.Н. и И.В.Д. да заплати на Б. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***** направените деловодни разноски в настоящото производство в размер
на 283,22 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от управителите Д.В.Н. и И.В.Д. да заплати на адвокат С.
С. Т. – АК Плевен, със съдебен адрес: ***** с личен № на адвокат *****
сумата от 400 лв. - представляваща адвокатско възнаграждение за защита и
представителство на Б. М. Н. в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
11