РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Пловдив , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан И. Цветков
Членове:Петко И. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
в присъствието на прокурора Атанас Георгиев Янков (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Петко И. Минев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20205300601781 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 181 от 17.07.2020г. по НОХД № 2642/2020г. РС – Пловдив, 22н.с., е признал
подсъдимия А. К. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал 1 от НК и на
основание чл. 183, ал. 3 от НК не го е наказал. ПРС е приел, че подс. Т. е заплатил изцяло
дължимата издръжка за детето си преди постановяване на присъдата в първата инстанция и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Срещу присъдата е депозиран протест от РП – Пловдив, в който се твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна в частта за приложението на чл. 183, ал. 3 от НК. Иска се
нейното изменение и налагане на наказание на подс. Т. Излагат се доводи за невъзможност
за повторно прилагане на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
В съдебно заседание подс. А. К. Т. изразява становище за неоснователност на протеста.
Защитникът му – адв. К. иска потвърждаване на първоинстанционната присъда, като
алтернативно иска налагане на минимално наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста. Прокурорът счита,
че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и на подс. Т. да бъде наложено
1
наказание, предвидено в чл. 183, ал. 1 от НК. Поддържат се доводи за невъзможност
повторно да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А. К. Т., ЕГН **********,
и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че за
периода от м. декември 2019г. до м. април 2020 г. включително, в с.Брестовица, обл.
Пловдив, след като е осъден с Решение № 1114/17.08.2018 г. по дело № 1565/2018 г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, влязло в законна сила на 15.02.2019 г. да издържа свой низходящ –
дъщеря си Н. А. Т., ЕГН **********, като заплаща чрез неговата майка и законен
представител Х. К. Л. месечна издръжка в размер на 150лв., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 месечни вноски в
размер на 150 лв. всяка, на обща стойност 750 лв.
По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително изслушване
на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
Подсъдимият А. К. Т. е роден на *** в ***, живущ в ****, българин, български гражданин,
със средно образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Св.Х. Л. и подс. А. Т. нямали сключен граждански брак, но живеели на семейни начала,
като от съвместното им съжителство имали едно дете – Н. А. Т., родена на *** Видно от
приложените по делото материали – съдебно решение № 628/23.02.2018г. по гр. дело №
11472/2017г. по описа на ПРС, ІІ бр. с., отначало отношенията между двамата родители
протичали нормално, но преди детето да навърши 1 година св. Л. напуснала подс. Т. и
отишла да живее при родителите си. Детето останало при бащата. Св.Л. се връщала за
кратко при тях, след което отново ги напускала. Това дало основание на първоинстанциония
съд да постанови горецитираното решение, по силата на което упражняването на
родителските права върху малолетното дете били предоставени на подс. Т., а св. Л. била
осъдена да заплаща съответната месечна издръжка за детето. Свид. Х. Л. останала недоволна
от така постановения съдебен акт и го обжалвала пред Окръжен съд – Пловдив. С решение
№ 1114/17.08.2018г., постановено по гр. дело № 1565/2018г. ПОС отменил атакуваното
съдебно решение и на основание чл. 127, ал. 2 от СК предоставил упражняването на
родителските права върху детето Н. А. Т. на нейната майка, а подс. Т. бил осъден да
заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер
на 150 лева. Подс. Т. следвало да заплаща издръжката на св. Л. в ****. Съдебното решение
на въззивната инстанция било потвърдено с определение № 125/15.02.2019г. по гр. дело №
4766/2018г.на ВКС, IV гр. отделение.
2
Подс. Т. работел, но не заплащал дължимата издръжка за детето си. Свид. Л. сезирала РП –
Пловдив за горното обстоятелство и била образувана пр.пр. № 3881/2019г. по описа на РП –
Пловдив, по която бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство и
приложен чл. 183, ал.3 от НК. Подс. Т. не бил наказан, тъй като в хода на проверката
заплатил изцяло дължимата издръжка.
В периода 01.12.2019г. до 30.04.2020г. подс. Т. отново спрял да заплаща дължимата от него
издръжка в размер на 5 месечни вноски по 150 лева всяка, общо в размер на 750 лева, във
връзка с което било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция подс. Т. заплатил на св. Х. К. Л.
изцяло дължимата издръжка за детето в размер на 750лв.
Горната фактическа обстановка ПРС е приел за безспорно установена от обясненията на
подс. А. Т., от показанията на свид. Х. Л., както и от писмените доказателства – заверени
копия от съдебни решения и изпълнителни листове, трудов договор, протокол за доброволно
предаване, справки, разписки, справка за съдимост, характеристична справка за подсъдимия,
както и разписки от пощенски записи, касаещи заплащането на цялата дължима сума от
подсъдимия.
Анализирайки и съпоставяйки писмените доказателства, и свидетелските показания,
първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подс.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това, че за периода от
м. декември 2019г. до м. април 2020 г. включително, в ***, след като е осъден с Решение №
1114/17.08.2018 г. по дело № 1565/2018 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, влязло в законна сила
на 15.02.2019 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Н. А. Т., ЕГН **********, като
заплаща чрез неговата майка и законен представител Х. К. Л. месечна издръжка в размер на
150лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 5 месечни вноски в размер на 150 лв. всяка, на обща стойност 750 лв. ПРС
е приел, че деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Първата инстанция е
приела, че са налице основанията на чл.183, ал.3 от НК, тъй като подсъдимият е изплатил
изцяло дължимата издръжка за детето си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалата. ПРС е приел, че до момента подсъдимия Т. не се е ползвал от привилегията на
чл. 183, ал. 3 от НК и на това основание го е признал за виновен да е извършил
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но не го е наказал.
По делото няма веществени доказателства и разноски, по които ПРС да дължи
произнасяне.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:
Протестът на РП – Пловдив е процесуално допустим, а разгледан по същество е
ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения: Така приетата от първоинстанционния съд
3
фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло
от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
обвинение срещу подс. А. Т., първата инстанция е извършила необходимите процесуално –
следствени действия, изясняващи значимите факти относно неплащането на издръжка от
подсъдимия за детето Н. Т. Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на
доказателствата, направен от ПРС. Те не се оспорват и от защитата на подсъдимия.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства,
обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са
достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно
убеждение, което е отразено в мотивите. Въз основа на приетите за установени фактически
положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подсъдимият
Т. е осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК. Правилно ПРС е приел, че от субективна страна подс. Т. е извършил
престъплението с пряк умисъл. ПРС е достигнал до погрешния правен извод, че спрямо
подс. Т. е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Тази разпоредба не може да бъде
прилагана повторно. От изисканата от ПОС прокурорска преписка № 3881/2019г. на РП –
Пловдив е видно, че Т. не е заплатил дължимата издръжка за детето си Н. Т. в периода от
15.02.2019г. до 08.05.2019г. в размер на 3 месечни вноски на обща стойност 450 лева. По
тази преписка е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство след
заплащане на дължимата издръжка от Т. като спрямо него е била приложена разпоредбата
на чл. 183, ал. 3 от НК. Ето защо прилагайки повторно тази привилегирована разпоредба,
ПРС е нарушил материалния закон. Привилегията по чл. 183, ал. 3 може да бъде приложена
както с присъдата, така и от прокурора в постановлението за отказа да се образува д.п., респ.
с прекратяване на образуваното д.п. /ТР № 19/27.03.1974г. по н.д. № 12/1974г., ОСНК/
Изцяло се споделят в тази насока доводите, изложени в протеста на РП –Пловдив. Ето защо
присъдата на ПРС следва да бъде изменена и на подс. Т. да бъде наложено наказание за
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, за което е бил признат за виновен. В случая са
налице основанията за освобождаване на подс. Т. от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК и налагане на административно наказание. За престъплението е предвидено
наказание лишаване от свобода до една година или пробация, причинените с
престъплението вреди са възстановени, не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК. При
индивидуализация на наказанието ПОС отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, направеното
самопризнание и заплащането на дължимата издръжка за детето. Според въззивната
инстанция липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо съдът намира, че с
налагането на минимално предвиденото в закона административно наказание от 1 000 лева
глоба ще се изпълнят успешно целите на наказанието спрямо подсъдимия Т.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваната присъда. По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
4
настоящия съдебен състав счита, че присъдата следва да бъде изменена в частта за
наложеното наказание на подс. Т., съобразно изложеното по-горе, а в останалата част –
потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3 вр. с чл. 337, ал. 1, т. 4 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 181 от 17.07.2020г. по НОХД № 2642/2020г.
РС – Пловдив, 22н.с. в частта за приложението на чл. 183, ал. 3 от НК, като
налага наказание на признатия за виновен в извършване на престъпление по
чл. 183, ал 1 от НК А. К. Т. и го освобождава от наказателна отговорност на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, като му НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
ВРЪЩА изисканата за послужване пр. преп. № 3881/2019г. на
Районна прокуратура – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5