Р Е Ш Е Н И Е №
260278
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 648 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост на
недв. имот и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и насрещен положителен установителен иск за собственост на същия недв. имот и искане по чл.
537, ал. 2 от ГПК.
Ищецът Централен кооперативен съюз (ЦКС) – София, ул. Георги С. Раковски
99, с председател П. И. С., ЕИК *********, чрез юриск. Т.К., е предявил срещу
ответника „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД
(СБР-НК), ЕИК *********, отрицателен
установителен иск за собственост на недв. имот в с. ********, по чл. 124, ал. 1
от ГПК с цена на иска от 266 752,60 лв. и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК
за отмяна на нот. акт № **, том *, рег.№
****, дело № 317/15.06.2001 г. на нотариус К.Б., рег.№ *** на НК, ведно с
присъждане на разноски.
Твърди, че е собственик на недв. имот - сграда с идентификатор 51127.201.29.27, находящ се в с. ***********, по КККР,
одобрени със Заповед № 300-5-68/08.11.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменени
на 15.01.2021 г., която сграда е разположена в имот с идентификатор 51127.201.29,
при съседи: ПИ с идентификатори:51127.201.29;51127.201.29.11;51127.201.29.12;51127.201.28;
51127.201.29.21 и 51127.201.25. Сградата е построена на 5 етажа със застроена
площ от 979 кв.м, с предназначение - за курортна, туристическа сграда, с адм.
адрес: с.********.
Правото
на собственост на ЦКС върху процесния недв. имот е възстановено по реда на § 1
от ДР на Закона за кооперациите (1991 г. отм.) и чл. 1, ал. 1 от ПМС № 192/1991
г., след отмяна на мълчалив отказ на Министъра на здравеопазването да уважи
направеното от ЦКС реституционно искане с Решение № 1605/04.11.1993 г. по дело
№ 1429/1993 г. на Върховен съд, III ГО.
С Постановление
№ 1 на МС от 15.01.1996 г. (обн. ДВ, бр. 7 от 23.01.1996 г.) съществуващото към
Министерство на здравеопазването Санаторно курортно управление /СКУ/ е
преобразувано в юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София и
поделения съгласно приложение към чл. 1 от ПМС, сред които под т. 15 фигурира
Санаторно-курортен комплекс /СКК/ - ********. След преобразуването на СКУ в
юридическо лице СКУ - гр. София е оспорило възстановеното по силата на Закона
за кооперациите и установено с Решение № 1605/04.11.1993 г. по дело № 1429/1993
г. на Върховен съд, III ГО, право на собственост на ЦКС върху недв. имот – санаториум,
База * в с. ********, представляващ масивна 5-етажна сграда със застроена площ
от 973 кв.м, построена в парцел ** по плана на с. ********, както и прилежащият
ѝ терен. С влязло в сила съдебно решение от 16.06.1997 г. по гр.д.№
1374/1996 г. на ОС - Пловдив, вписано в СВ – гр. ******** с вх.рег.№ 1352/12.04.2005
г., акт № ***, том *, е установено правото на собственост на ЦКС върху
процесния имот и СКУ - София е осъдено да предаде владението на имота на ЦКС.
С
Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 17.03.1998 г. съдия-изпълнител
при РС - Асеновград въведе ЦКС във фактическо владение на гореописания имот,
като отстрани СКУ - София от същия. След влизане в сила на съдебното решение и
приемане на владението върху имота ЦКС вписа същия в своя баланс (30.06.1999
г.) и декларира правото си на собственост пред надлежните данъчни органи, като
считано от 1999 г. до настоящия момент в качеството си на собственик ЦКС заплаща
дължимите за имота местен данък и такса битови отпадъци.
Описаният
в съдебното решение имот е идентичен с имот с идентификатор № 51127.201.29.27,
находящ се в с. ********, общ. ********, обл. **********, по КККР, одобрени със
Заповед № 300-5-68/08.11.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес: с.********. След
влизане в сила на изменението на КККР на с. ******** за имот с идентификатор №
51127.201.29.27 и въз основа на влязло в сила съдебно решение, през 2010 г. ЦКС
се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху гореописания
недвижим имот – нот. акт № **, том **, per.
№ ****, дело № 247/13.04.2010 г., вписан в СВ - ***** с
вх.№ 928/13.04.2010 г., акт № ***, том *, дело № 469/2010 г.
Приетото
със Заповед № КД-14-16-1835/21.**.2009 г. на Началника на СГКК- Пловдив
изменение на КККР, засягащо сградата и поземления имот, в който е разположена
същата, е в резултат на продължилата повече от 3 години процедура по правилно
нанасяне на имота с идентификатор 51127.201.29 по КККР на с. ********, ******
област, както и на вписване на ЦКС като собственик на намиращия се в поземления
имот санаториум - База * с идентификатор 51127.201.29.27, като самото нанасяне
е извършено със знанието и със съдействието на ответника видно от писмо изх.№ **-**-***
от 10.06.2009 г.
През
2000 г. в резултат на преобразуването на структури към Министерство на
здравеопазването със Заповед № РД-18-27 от 28.07.2000 г. на Министъра на
здравеопазването е извършено преобразуване на Санаторно-курортното управление
(Централно управление и здравни заведения по места) в лечебно заведение -
„Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД (СБР-НК
ЕАД). Санаторно-курортен комплекс „**************“ е посочен под № 1.1 в
списъка на здравните заведения по чл. 1 от заповедта, а съгласно чл. 5 от
същата и чл. 22 от Устава на дружеството (ред. към 02.08.2000 г.), то е
правоприемник на активите и пасивите и другите права и задължения на СКУ
(Централно управление и здравни заведения по места).
През
2001 г. ответникът „СБР-НК“ ЕАД се е снабдил с констативен нотариален акт за
удостоверяване правото на собственост № 12, том 3, рег.№ ****, дело № *** от
15.06.2001 г. на нотариус per.№ ***
на НК - К.Б., съгласно който дружеството е посочено като собственик и на
„санаториум - База *“, находящ се в с. ********.
Посоченото
в нотариалния акт основание за право на собственост на дружеството е
правоприемство от Санаторно-курортен комплекс - с. ********, а сред документите,
послужили за издаване на нот. акт, фигурира Решение № 1 от 02.08.2000 г. по ф.д.№
9980/2000 г. на СГС, ФО, с което дружеството е регистрирано като юридическо
лице и е вписано в регистъра на търговските дружества.
Доколкото
Санаторно-курортен комплекс - с. ******** е неюридическо лице - поделение на
Санаторно - курортно управление - гр. София, БУЛСТАТ *********, то твърдяното
от ответника право на собственост върху процесния имот произтича от право на
собственост на СКУ - гр. София върху процесния имот, но предвид влязлото в сила съдебно
решение от 16.06.1997 г. по гр.д.№ 1374/1996 г. на ОС - Пловдив, ответникът
„СБР-НК“ ЕАД не е придобило и не притежава правото на собственост върху
процесния имот, тъй като неговият праводател СКУ - София и поделението му СКК -
с. ******** не са били собственици на имота.
Ответникът
„СБР-НК“ ЕАД не владее и не ползва процесния имот, но същевременно оспорва
правото на собственост на ЦКС, като се позовава на правоприемство и на издадения
констативен акт от 15.06.2001 г.
В
опитите да бъде разрешен окончателно продължилия вече повече от 20 г. спор
между ЦКС и Министерство на здравеопазването, съответно СКУ и „СБР-НК“ ЕАД, е
разменена и значителна кореспонденция, част от която е приложена към ИМ - писма
изх.№ **-**-***/*/* от 12.03.2014 г. и изх.№ **-**** от 24.02.2014 г. Въпреки
това и към настоящия момент ответникът продължава да оспорва притежаваното от
ЦКС право на собственост върху процесния недв. имот, въз основа на издадения
без основание констативен нотариален акт № **, том *, рег.№ ****, дело 317 от
15.06.2001 г. на нотариус К.Б..
Ето
защо, за ЦКС е налице правен
интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за
собственост срещу ответника, като моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ЦКС, че “Специализирани болници за
рехабилитация - Национален комплекс” ЕАД не е собственик на недвижим имот - сграда
на 5 етажа с идентификатор 51127.201.29.27 по КККР на с. ********, със застроена
площ от 979 кв.м и предназначение - за курортна, туристическа сграда, с
административен адрес: с.********, община ******, област *******, и на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени нот. акт № **, том *, рег.№ ****,
дело № *** от 15.06.2001 г. на нотариус К.Б., рег.№ *** на НК, в частта, в
която ответникът е признат за собственик на процесния имот, както и да се
присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки
по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства.
Ответникът „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“
ЕАД (СБР-НК) – гр. София, район Средец, бул. В. Левски 54, ЕИК *********, със
съд. адрес:*** ********** чрез адв. А.М. и адв. С.К., е подал отговор, в който
заявява, че оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и моли
съда да го отхвърли. Твърди, че с ПМС № 1/15.01.1996 г. (обн. ДВ, бр. 7 от 23.01.1996 г.) се
преобразува Санаторно-курортното управление към МЗ в ЮЛ със седалище София и
поделения, съгласно Приложение към чл. 1, а в т. 15 от приложението изрично е посочен Санаторно-курортен комплекс - **************. С Решения №№ 1018/30.05.1951 г., № 538/26.12.1967 г. и № ***/28.07.1973 г. на МС правото
на управление на Балнеосанаториуми - База № * и База № * (идентичен с визирания в исковата молба имот), както и
дворно място - 11000 м2,
ведно със сградите и съоръженията, построени в него, находящи се в парцел * - Почивен дом на
трудещите се селяни в кв. * по плана на с. ******** от 1966 г., е предоставено на МЗ - СКК „********“, което е посочено и в
Акт за ЧДС № 2733/25.10.1999 г. Със Заповед № РД-18-27 от 28.07.2000 г.
на Министъра на здравеопазването съществуващите публични санаторно-курортни
здравни заведения от състава на Санаторно-курортно управление към МЗ, изброени в т. 1 от заповедта
(сред които по т. 1.1. е СКК - Нареченски минерални бани), се преобразуват в лечебно заведение – ЕАД с наименование „Специализирани болници за рехабилитация — Национален
комплекс“ ЕАД, като съгласно т. 5 от заповедта, преобразуваното
лечебно заведение поема активите и пасивите на посочените в т. 1
публични санаторно курортни здравни заведения, (включително Санаторно-курортен комплекс — ************) и
СКУ — Централно управление по баланса им към 30.06.2000 г., като това е отразено и в чл. 22 от Устава на „СБР НК“ ЕАД - дружеството е
правоприемник на активите и пасивите и другите права и задължения на СКК към МЗ, включително СКК - **********************************. С Решение № 1/ 02.08.2000 г. на СГС по ф.д.№ 9980/2000 г. е регистрирано
„Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД, като
правоприемник на активите пасивите на СКК - ******** по баланса му
към 30.06.2000 г., включително и на Балнеосанаториум - База № *.
Със Заповед № 29/29.01.2001 г. на ОУ на област Пловдив се отписват от актовите книги и се предават във владение на „СБР-НК“ ЕАД
недвижимите имоти, актувани с АДС № 2733/25.10.1999 г. за имот
представляващ балнеосанаториуми база № * и база № *,
съставляващ дворно място с площ от 11 000 кв.м., парцел *-Почивен дом на
трудещите се селяни, кв. * по плана на селото, ведно със сградите и
съоръженията, построени в него, а с нот. акт № **/15.06.2001 г., том *, per.№ ****, дело № 317 от 2001 г. на
нотариус К.Б., рег.№ *** на НК, „СБР-НК“ ЕАД е признато
за собственик на същия недвижим имот. От момента на
регистрацията на „СБР-НК“ ЕАД - 02.08.2000 г. като правоприемник на СКК - с. ********,
лечебното заведение добросъвестно владее, стопанисва и се грижи за ПИ с
идентификатор 51127.201.29, както и разположените в него сгради - санаториум
база № * и санаториум база № * с адм. адрес: с. ********, ул. „******“, състоящ
се от пететажна сграда с идентификатор 51127.201.29.27 и едноетажна сграда с
идентификатор 51127.201.29.21 и не е загубвало владението си върху тях.
Посочените имоти и сгради са стопанисвани и поддържани от „СБР- НК“ ЕАД през целия
период до сега, а от страна на ЦКС не са полагани никакви грижи за имотите. На
основание чл. 17а от ЗППДОП (отм. ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г.), § 10, ал. 3 от
ДР на ЗПСПК, чл. 104, вр. чл. 103, ал. 1 от Закона за лечебните заведения
предоставените за стопанисване недвижими имоти на СКК - с. ********, включени в
баланса му към 30.06.2000 г., включително посочения в исковата молба недвижим
имот, стават собственост на „СБР-НК“ ЕАД. Ето защо, „СБР-НК“ ЕАД е собственик
на описаните по-горе недвижими имоти, включително на санаториум База № *
в с. ********, ******** област - идентичен с визирания в исковата молба
недвижим имот, на основание настъпило правоприемство, като дружеството
владее, стопанисва и поддържа същите и заплаща всички дължими данъци и такси за
имота и сградите, разположение в него.
В случай, ако съдът счете, че
„СБР-НК“ ЕАД не е придобило правото на собственост върху процесния имот по
силата на настъпило универсално правоприемство от СКУ – София, вкл. СКК - с. ********,
прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност и категорично оспорва
обстоятелството, че
ЦКС е въведено във фактическо владение на имота с Протокол за въвод във
владение от 17.03.1988 г. по изп. дело № 1/1998 г. на С.С.- съдия-изпълнител
при Асеновградски районен съд, като е отстранен досегашния владелец - СКУ,
както и че ответното дружество не владее и не ползва процесния имот. Процедурата
по извършения въвод във владение е опорочена, тъй като СКУ не е било надлежно
уведомено за същия,
и
в него не е взел участие надлежно упълномощен представител на
СКУ, в качеството му на длъжник по изпълнителното производство, нито са спазени
процесуалните правила и изисквания за извършването му. Освен това, към момента
на въвода в Санаториум База № * е имало настанени 34 пациенти, които са се
лекували, както и лекуващ персонал, поради което на практика не са настъпили
никакви правни последици от изготвения протокол,
реално не е извършен въвод във фактическо владение
на имота на ЦКС и СКУ не е било действително отстранено от недвижимия имот. И след съставяне на
цитирания протокол, СКУ е продължило да упражнява фактическа власт върху имота,
като същата никога не е била отнемана, смущавана или спирана и/или прекратявана
от страна на ЦКС. От гореизложените обстоятелства, безспорно се установява, че
фактическата власт върху имота не е била реално предадена на ЦКС, като ищецът
не е упражнявал такава както преди 1998 г., така и след това и до настоящия
момент. Обстоятелството, че ответникът е собственик и несмущавано осъществява
фактическата власт върху имота се потвърждава и от продължилата през всички
тези години кореспонденция между ЦКС, „СБР-НК“ ЕАД и МЗ - в качеството на
едноличен собственик на капитала на лечебното заведение, а ако ищецът
осъществява фактическа власт върху имота, то тогава за него липсва правен
интерес от завеждане на настоящия отрицателен установителен иск.
С оглед гореизложеното, моли съда да
постановите решение, с което да
отхвърли предявения от „ЦКС“ срещу
„СБР - НК“ ЕАД установителен иск като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на
разноски.
С отговора
ответникът е предявил насрещен положителен установителен иск за собственост на същия недв. имот,
като моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ЦКС, че лечебното
заведение е собственик на имота на
основание правоприемство, а евентуално – на изтекла в негова полза
придобивна давност, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени нот. акт № **, том *, peг.№ ****,
дело № 247/13.04.2010 г. на нотариус С.К., peг.№ ***, вписан в СВ - ***** с вх.№ 928/13.04.2010 г.,
Акт № ***, том *, дело № 469/2010 г., с който ЦКС е признат за собственик
на същия недв. имот, ведно със законните последици.
Подробни съображения в тези насоки
излага в отговора си, в насрещната искова молба и в писмени бележки по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът по насрещния иск - „ЦКС“,
е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло този иск и моли същия да се
отхвърли като неоснователен, ведно с присъждане на разноски. Твърди, че „СБР –
НК“ ЕАД не е собственик на База № *, нито неговият праводател е притежавал
правото на собственост към момента на учредяване на търговското дружество –
насрещен ищец, поради което имотът не е преминал по силата на правоприемство в
капитала на дружеството. Насрещният ищец не е придобил правото на собственост
върху процесния недв. имот и въз основа на давностно владение, като проследява
хронологично правопораждащите документи и излага подробни съображения в тези
насоки. Представя писмо вх.№ **-****/23.03.2017 г. от ИД на „СБР – НК“ ЕАД до
МЗ, в което изрично се прави признание, че дружеството не е собственик на
процесната сграда и се предлага на принципала да даде съгласие за закупуване от
„ЦКС“ на същата сграда – База № *. Възразява и относно адм. адрес и
индивидуализацията на недв. имот, предмет на насрещния иск, тъй като в ПИ с
идентификатор 51127.201.29, който не е предмет на иска, има нанесени общо 20
бр. сгради. Оспорва като нищожен представения нот. акт № 12/15.06.2001 г., том *, per.№ ****, дело № *** от 2001 г. на
нотариус К.Б., рег.№ *** на НК, тъй като в него е
добавен ръкописен текст, касаещ индивидуализацията на имота, както и Заповед №
29/29.01.2001 г. на ОУ, тъй като върху годината на издаване е извършена
поправка.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди
доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По РМС № 538/26.12.1967 г., считано от
01.01.1968 г. СП „Почивни домове и балнеосанаториуми на трудещите се селяни“
преминава от МЗ към ЦКС. Според Списък на санаториалния леглови фонд, който се
предава безвъзмездно от БПр.С и от ЦКС на МЗ, по т. 7 е Наречен със 123 легла
на ЦКС, които се предават на МЗ, считано от 01.09.1973 г.
С Решение № 1605/04.11.1993 г. по
гр.д.№ 1429/1993 г., ВС, III ГО, е отменил мълчаливия отказ на МЗ и е възстановил собствеността на ЦКС –
София върху „санаториум – с. ********“.
Със Заповед № РД-09-**6/29.03.1994 г. на МЗ е разпоредено да се предаде на ЦКС
„сградния фонд и основи средства,
предадени на ЦКС през 1973 г., на санаториума в с. ********“ и е изготвен
съвместен Протокол от 02.04.1998 г. за състоянието на „сградния фонд и имуществото на База № * “.
С влязло в сила на 17.09.1997 г.
решение по гр.д.№ 1374/1996 г., ПОС, е отхвърлен предявеният от СКУ – София
срещу ЦКС – София отрицателен установителен иск за собственост на
балнеосанаториум – база *, в с. ********, и е издаден ИЛ, въз основа на който е
съставен Протокол за въвод от 17.03.1998 г. по изп.д.№ 1/1998 г., РС -
Асеновград, като ЦКС е въведен във владение на имота от СИ С. С..
Въпреки съдебните решения от 1993 г. и
1997 г., с АЧДС № 2733/25.10.1999 г. на ОУ – Пловдив е актуван като държавен
следния недв. имот: „Балнеосанаториуми –
База № * и База № * “, като правото на оперативно управление е предоставено на
МЗ – СКК „********“.
Въз основа на съдебното решение от
17.09.1997 г. по гр.д.№ 1374/1996 г., ПОС, е съставен Констативен нот. акт № **,
том *, рег.№ ****, дело № 247/13.04.2010 г. на нотариус С.К., рег.№ **** на НК,
с който ЦКС – София е признат за собственик на:
1/ сграда с идентификатор 51127.201.29.27
по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-68/08.11.2004 г. на ИД на АГКК, със
застроена площ от 979 кв.м, на 5 етажа, с предназначение – курортна,
туристическа сграда, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор 51127.201.29,
при съседни ПИ: 51127.201.29; 51127.201.29.11; 51127.201.29.12; 51127.201.28; 51127.201.29.21
и 51127.201.25;
2/ сграда с идентификатор 51127.201.29.21
по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-68/08.11.2004 г., със застроена площ от
29 кв.м, на 1 етаж, с предназначение – сграда за енергопроизводство.
Със Заповед № РД-18-27/28.07.2000 г. на
МЗ са преобразувани съществуващите публични санаторно-курортни здравни
заведения в ЕАД „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“(СБР
– НК) ЕАД, като преобразуването е вписано в ТР, въз основа на решение от
02.08.2000 г. по ф.д.№ 9980/2000 г., СГС. Въз основа на Заповед №
РД-09-652/19.09.2000 г. на МЗ е изготвен Приемо-предавателен протокол от
20.09.2000 г. относно предаване на активите на СКК – ******** на „СБР – НК“.
Видно от приложения към протокола, в сметка 201 – Земя и сметка 203 – Сгради са
описани „База № 1*и База № *, дворно
място парцел V кв. * “. По делото са представени съобщения и
приходни квитанции за платени от ответника „СБР – НК“ ЕАД на Община *********
местни данъци и такси за 2016 г. – 2020 г. за различни недв. имоти в с. ********.
Със Заповед № 29/29.01.2001 г. на ОУ на
област Пловдив е разпоредено да се отпишат от актовите книги и да се предадат
във владение на „СБР – НК“ ЕАД недв. имоти, актувани с АДС № 2733/25.10.1999
г., съставляващи дворно място с площ от 11 000 кв.м, парцел * – Почивен
дом на трудещите се селяни, по плана на с. ********, община ********, ведно със
сградите и съоръженията в него.
По делото е представен Констативен нот.
акт № **, том *, рег.№ ****, дело № 317/15.06.2001 г. на нотариус К.Б., рег.№ ***
на НК, с който „СБР-НК“ ЕАД е признато за собственик на дворно място,
представляващо УПИ * – Почивен дом на трудещите се селяни, кв. * на с. ********,
с площ от 11 000 кв.м, ведно със Санаториум База № *, състоящ се от
агрегат, гараж и склад на първи етаж, котелно и нафтово стопанство и 1 бр.
котел на втория етаж, 4 бр. стаи за почиващи, манипулационна, приемна, главно
ел. табло, и склад на втория етаж, … и т.н., като помещенията са подробно
описани по етажи.
По делото е прието заключението на
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.А.Г., което
съдът възприема като компетентно, безпристрасно и неоспорено от страните. От
него и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебното заседание на 24.02.2022
г., се установява, че в КРП на с. ********,
одобрен със Заповед № 77/1966 г., са посочени границите на УПИ V-Почивен дом на трудещи се селяни, от
кв *, но в този план не е заснета процесната сграда на База *, тъй като същата
вероятно не е била построена при изготвянето на плана.
По действащата КК на с. ********,
одобрена със Заповед № 300-5-68/08.11.2004 г. на ИД на АГКК, процесната сграда
- База № *, е заснета с ИД 51127.201.29.27 и попада в ПИ с ИД 51127.201.29. В Приложение
№ 2 към СТЕ сградата на База № * е означена от вещото лице по точки № 1, 2, 3,
4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 1, а границите на сградата са: от юг – ул. *****, от
север - дворно място, от изток -дворно място, от запад - сграда на База № *. На
Приложение № 3 към СТЕ е показана от вещото лице фотоснимка на фасадата на
сградата на База № * към ул. ****, от която са видни нивата на сградата, както
и че първият приземен етаж не е жилищен и съдържа: агрегатно помещение, гараж,
склад, котелно нафтово стопанство и един котел на втория етаж. Над приземния
етаж на пет нива са разположени стаи за почиващи, манипулационна, приемна,
главно ел. табло, складови помещения, дневна /киносалон/.
При огледа вещото лице инж. Г. е
констатирал, че сградата е изоставена и се намира в лошо състояние -
разбити врати и прозорци, изпадала мазилка, течаща отвсякъде вода, и затова е
неизползваема по предназначение. В нея живеят кучета и котки. Няма някаква
мебелировка или болнична апаратура, има само остатъци от мебелировка, която е
натрошена, вероятно от бездомници.
И гаража, и склада на първия етаж имат врати, които са заключени.
Помещенията на първия етаж са затворени, но оттам нагоре всичко е разградено и
има свободен достъп, освен до помещенията на първия етаж.
На сградата няма табела чия собственост е. Табела има на съседната сграда,
която представлява База № *. Между двете сгради на База № * и База № * има
топла връзка, но коридорът, който води дотам, минава през всички помещения на
етажа и е пълен с фекалии. Вероятно има врата на топлата връзка, която е
заключена, за да се препятства свободния достъп до База № *.
Според СТЕ, поземлен имот с ИД 51127.201.29.27
по КККР е идентичен изцяло с описания в представените по делото документи:
-
решение от 16.06.1997 г.
по гр.д.№ 1374/1996 г., ПОС, за недв. имот -балнеосанаториум База № * в с. ********;
- Протокол за въвод във владение от
17.03.1998 г. по изп.д.№ 1/1998 г. на С.С.- съдия изпълнител при АРС;
- АЧДС № 2733/25.10.1999
г. на ОУ на област Пловдив;
- нот. акт № **, том *,
рег.№ ****, дело № 317/15.06.2001 г. на нотариус К.Б., per.№ *** на НК;
- нот.
акт № **, том *, рег.№ ****, дело № 247/13.04.2010 г. на СВ – ********, вх.№ ***/12.04.2010
г., акт № ***, том *, дело № 469/2010 г. на нотариус С.К., per.№ *** на НК.
По делото са разпитани свидетелите В. Д.
В., Е. З. С., С. С. Д. , А. Л. Б. , М. Б. П. и И. Д. М. , показанията на които
съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при
условията на чл. 172 от ГПК, тъй като всички свидетели са *********** на
страните.
От показанията на свидетелите В., С. и Д.,
които са ********* на „ЦКС“, се установява, че тези свидетели не са имали
достъп до вътрешността на процесната сграда База № * в с. ********, а са я
виждали през последните 10 г. само отвън при преминаване по шосето А. - С.
Според свид. В., „Последно съм посетил сградата преди
2 месеца. При всяко преминаване, когато отивам в ЦКС - ****, спирам и в ********.
Миналата година м. ноември по-обстойно обходих сградата. Не съм се качвал по
етажите, защото сградата е затворена…. Сградата е в недобро състояние -
прозорците и дограмата са изпочупени, мазилките се рушат. Отзад сградата от
задната страна е в същата ситуация. Сградата е изоставена, няма движение, не
работи и не се ползва. Състоянието, в което е сградата, е необитаема. След като
се кача по стълбището, вратата на входа има дърво, тоест заковано дърво и не
може да се влезе. … Опитвал съм се да влезна от гаража, който е отляво, но не
може, той е заключен. Не ми е известно кой държи ключа за тези помещения“.
Според свид. С., „Последно съм
посетила сградата 2013 г. Пътувах служебно до с. ******** и реших да отида и да
видя процесната сграда. Част от мазилката беше паднала. Беше в края на м. април
видях, че има счупено стъкло и едно перде се вееше от прозореца, част от
каменната облицовка беше паднала. …. Личеше си, че няма никой, сградата беше
необитаема. … не съм опитвала да влезна, …. Минахме по един път, който е
по-скоро като алея зад сградата. Отзад сградата беше в същото състояние. Там
имаше една скала и няма достъп до сградата от задната страна. Отпред има
трафопост и е обраснало с храсти. …Сградата изглеждаше необитаема …. Имаше
врата, но беше заключена.
На приземната част на сградата има
гаражна врата и едни малки прозорчета предполагам, че е гараж. Не съм влизала в
сградата. Гаражът също беше заключен. Не ми е известно кой държи ключовете за
вратата от тази сграда, за гаража и за другите помещения. Беше хубаво време,
спряхме там и я разгледахме“.
Според свид. Д., „От 1993 г., когато съставихме Приемо-предавателния протокол, аз лично
не съм влизала в сградата. Пътувала съм до ***** и съм я виждала като пътувам.
Последно съм пътувала по този път 2016 г. През 2016 г., когато пътувахме за
******, видимо сградата не се използваше. Нямаше движение, не светеха лампи.
Имаше излюпена мазилка, липсващи части от нея, пердетата висяха, бяха паднали.
Вижда се, че в тази част никой не я използва.
Протоколът от 1993 г. беше предварителен. Ние оглеждахме сградата и
описвахме имуществото, размерите, оборудването. Въз основа на този протокол
след това трябваше ръководството на ответника да предаде сградата към ЦКС….Не
съм участвала при предаване на сградата на ЦКС“.
От показанията на втората група
свидетели, които са ********* на ответника, се установява, че свид. А.Б.от
01.07.1998 г. е ***** на СБР – с. ********. Според него, „База № * е функционално свързана с топла връзка с База № *. Топлата
връзка функционира, проходима е. Последно База № * е ползвана като леглова база
през 2003 г. и до момента от База № * продължават да се ползват агрегата и
гаражното помещение. От 2003 г. до сега легловата база не се ползва. Базата е в
лошо състояние, има счупени вътрешни врати, олющена мазилка и счупени прозорци.
Базата е заключена и няма свободен достъп до етажите. Ключовете се съхраняват
от нашия домакин. Лично съм ходил в База № * преди 2 месеца. …
Агрегатът се използва за захранване на База № * с електричество в случай,
че спре тока като резервен вариант. Агрегатът се ползва основно през зимата,
когато има лоши метеорологични условия, но през цялата година го поддържаме и
се извършва профилактика, защото е жизнено необходим за нас. Агрегатът се
намира в приземния етаж на База № * и захранва с електричество, когато е
необходимо и База № * и База № *, но основно захранва База № *, тъй като
мощността му не е голяма. …Подходът към агрегата е откъм улицата. Заключено е и
домакинът държи ключовете. Откакто аз съм *****, не съм разбрал някой да има
претенции към този имот - База № *. … съдия-изпълнител не е идвал.“
Според свид. П., която от 2000 г. е ****** в СБР – с. ********,
„СБР има сграден фонд, който се състои от База № *, База №
*, База № *, курортна поликлиника, административно крило, стол № * и блок „*****“,
който е всъщност жилищен блок за персонала. … База № * се намира точно до База
№ * и е свързана с топла връзка. Всъщност лицата на трета база и на първа база
се намират на една линия на главния път, който е ***** – *****. База № * е
ползвана до 2003 г. от СБР непрекъснато за пациенти. След това е ползвана само
частично през летния сезон, когато в База № * е имало недостиг на легла.
През декември 2021 г. сме правили инвентаризации и тогава за последно съм
влизала в База № *. Има голяма влажност там. Базата е точно под един скат и има
изпадали мазилки вътре и вън, има счупени прозорци,…Няма счупени вътрешни
врати. Сградата има нужда от ремонт и външно, и вътрешно. Ползваме складовото
помещение, в което има наши неща. Ползваме агрегата. Няма друго за ползване на
приземния етаж.
До 2003 г. сме поддържали чрез текущи ремонти сградата, докато са били
настанявани пациенти в нея. След това не сме отделяли средства за поддръжка на
тази сграда База № *. След 2000 г. не са закупувани движими вещи – легла,
обзавеждане на базата, болнично оборудване.
Административният адрес на База № * е: с. ********, ул. *****. Спорно е
дали базата се намира на № * или на № * на ул. *******, затова е възможно в
документа за плащане на данъци да е посочено и № *. База № * и База № * са на
един административен адрес и някой път го водят на № *, някой път на № *, има
разминавания, но двете бази се намират на един имот….
Местните данъци за База № * са плащани общо. Имаме партида в Общината и там
се заплащат общо данъците за всички недвижими имоти, които са на името на болницата.
Откакто съм ********* със сигурност са плащани местните данъци и такси, даже и
сега за 2022 г. сме ги платили. Плащаме едновременно всички сгради по нашата
партида, но се плаща за всяка сграда по различна данъчна оценка“.
От показанията на свид. М.се
установява, че „СБР – с. ******** притежава: Най-голямата сграда е База № *, на изток от База
№ * е База № *, курортната поликлиника, парк, административна вила, водоналивен
павилион и водопитеен павилион, блок „*****“, има стол със сервизни помещения….
Преди 15 дни съм ходил последно в База № *. …Не съм видял да има течове
отвътре или отвън, да - има влага в лицевата страна на сградата отвън, има
паднала мазилка. Сградата е заключена. Ключовете ги държи домакина.
Последно в База № * сме настанявали пациенти до 2003 г. ….Долу в приземния
етаж има гараж, има агрегатно помещение с агрегат, който се ползва. Агрегатът
захранва и База № * и База № *, когато има прекъсване на електричеството. На
нивото на пътя има и малък склад. В целия комплекс имаме един домакин. Той
държи ключовете за всички тези помещения.
Между База № * и База № * има топла връзка, защото База №* няма столова,
няма процедурни звена и тази връзка е направена, за да може особено зимно време
почиващите от База № * да ползват процедурите и да се хранят. Има врата на
топлата връзка, която сега е заключена. Ключът отново е у домакина.
При по-продължителни валежи отиваме да огледаме с домакина и ако има течове
слагаме кофи, след това отстраняваме течовете.
Има път, който продължава покрай **** база и отива към **** база. Всеки
може да стигне безпрепятствено до База № *. Най-отгоре след База № * е Почивната
станция на енергоснабдяването…..
От 2003 г. не настаняваме хора …. В
стаите на База № * има най-необходимото – легла, които имат възглавница,
калъфка, дюшек, както всяко едно легло за стационарно болен. Преди 2 г. се
подмениха чаршафите и калъфките в База № *, изпраха се одеялата и това е. Преди
пандемията от Ковид пълнихме База № * с пациенти….
Агрегатът е докаран готов, цялостен …и го поставиха в помещението. Преди 1988 г. е купен агрегатът, защото след
1990 г. преминахме към *********област, а агрегатът е купен от *******.
Агрегатът, когато се пусне, захранва едновременно и двете бази – База * и База *.
Изключват се само асансьорите, защото те имат голяма консумация. Последно
декември 2021 г. сме ползвали агрегата, тъй като имаше прекъсване от Енергото,
даже се наложи да искаме писмо от Енерго-Юг, защото не можахме да изпратим
финансовите отчети, поради прекъсване на електрозахранването“.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявеният отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1
от ГПК е процесуално допустим, тъй като ищецът „ЦКС“ твърди, че се намира във
владение на процесния недв. имот – База № 3 на санаториума в с. ********, но собствеността
му се оспорва от ответника „СБР-НК“ чрез съставянето на констативен нот. акт от
2001 г.
Разгледан по същество искът е НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следното:
За да се уважи предявеният отрицателен установителен иск за собственост на
недвижим имот по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва ищецът да докаже, че е собственик
на вещта на посоченото от него правно основание; че владее вещта към момента на
предявяване на иска, както и че ответникът също претендира да е собственик на
процесната вещ и оспорва собствеността му.
По делото няма спор, че между страните е налице взаимно оспорване на
собствеността на процесния недв. имот, представляващ База № * на санаториума в
с. ********, като по действащата КК на с. ********,
одобрена със Заповед № 300-5-68/08.11.2004 г. на ИД на АГКК, процесната сграда
- База № *, е заснета с ИД 51127.201.29.27 и попада в ПИ с ИД 51127.201.29,
съгласно СТЕ, а ответникът „СБР-НК“ ЕАД е оспорил собствеността на
ищеца „ЦКС“ чрез съставяне на Констативен нот. акт № **, том * рег.№ ****, дело № 317/15.06.2001 г. на
нотариус К.Б., рег.№ *** на НК.
Ищецът “ЦКС“ се легитимира като
собственик на процесния недв. имот - База № * на основание възстановено
по реда на § 1 от ДР на Закона за кооперациите (1991 г. отм.) и чл. 1, ал. 1 от
ПМС № 192/1991 г. право на собственост, след отмяна на мълчалив отказ на Министъра
на здравеопазването с влязло в сила Решение № 1605/04.11.1993 г. по дело №
1429/1993 г. на Върховен съд, III ГО.
Въпреки това, ответникът е предявил срещу „ЦКС“ отрицателен установителен
иск за собственост на процесния недв. имот, като с влязло в сила на 17.09.1997 г. решение
по гр.д.№ 1374/1996 г., ПОС, искът е отхвърлен; издаден е ИЛ и е образувано
изп.д.№ 1/1998 г., АРС, по което „ЦКС“ е въведен във владение с Протокол за въвод от
17.03.1998 г. на СИ С. С., поради което съдът намира, че към 17.03.1998 г.
ищецът се легитимира като собственик на процесната сграда и е започнал да
владее същата, а възраженията на ответника относно валидността на извършените
от СИ изпълнителни действия са недоказани и неоснователни.
От събраните гласни доказателства обаче не се установява, че ищецът „ЦКС“
владее недв. имот към датата на предявяване на иска – 08.03.2021 г. Водените от
ищеца свидетели В., С. и Д. признават, че са посещавали имота спорадично – при
пътувания по шосето са спирали и са оглеждали сградата на База № * само отвън,
защото тя е заключена, в т.ч. и гаража. Тези свидетели не установиха процесната
сграда да се владее и ползва от „ЦКС“, а напротив, и тримата заявиха, че
сградата е заключена и не може да се влезе, като те не знаят кой държи
ключовете й и кой има достъп до нея.
От показанията на другите трима свидетели, водени от ответника – Б., П. и М.,
безпротиворечиво се установява, че ключовете от База № * се намират при
домакина на санаториума, който се стопанисва от ответника „СБР-НК“ чрез поделението
му в с. ********, като в помещенията се намира движимо имущество и вещи на
ответника, като се използва както за База № *, така и за База № *, която също
се стопанисва от „СБР-НК“ ЕАД.
Ето защо, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява при условията на пълно и главно доказване, че ищецът „ЦКС“ владее
процесния недв. имот „База № *“ в с. ********, към датата на предявяване на
иска 08.03.2021 г., поради което предявеният отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 от ГПК е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като главният иск е неоснователен, неоснователна е и акцесорната
претенция по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Констативен нот.
акт № **, том *, рег.№ ****, дело № 317 от 15.06.2001 г. на нотариус К.Б., рег.№
*** на НК.
Предявеният насрещен положителен установителен иск за собственост по чл. 124,
ал. 1 от ГПК на същия недв. имот е процесуално допустим, тъй като ищецът по
него „СБР-НК“ ЕАД твърди, че се намира във владение на процесната База № * на
санаториума в с. ********, но собствеността му се оспорва от ответника по този
иск „ЦКС“ чрез съставянето на констативен нот. акт от 2010 г.
Разгледан по същество искът е ДОКАЗАН и ОСНОВАТЕЛЕН, поради следното:
За да се уважи положителен установителен иск за собственост на недвижим
имот по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да се установи, че ищецът е собственик на
вещта на посоченото от него правно основание, както и че ответникът също
претендира да е собственик на процесната вещ, поради което да е налице
оспорване на собствеността от негова страна, като спорната вещ се намира във
владение на ищеца.
По делото няма спор, че ответникът по насрещния иск „ЦКС“ е оспорил
собствеността на ищеца „СБР-НК“ ЕАД върху процесния недв. имот чрез съставяне
на Констативен нот.
акт № **, том *, рег.№ ****, дело № 247/13.04.2010 г. на нотариус С.К., рег.№ ***
на НК, с който е признат за негов собственик. Последното, както
се отбеляза по-горе, не е спорно по делото и се установява и от събраните
писмени доказателства.
Ищецът по насрещния иск „СБР-НК“ ЕАД твърди, че е собственик на процесния
недв. имот на основание правоприемство, въз основа на ПМС № 1/15.01.1996 г. за
преобразуване на Санаторно-курортното управление към МЗ в ЮЛ с поделения, съгласно Приложение към чл. 1, в т.ч. Санаторно-курортен
комплекс - ***********; Решения №№ 1018/30.05.1951 г., № 538/26.12.1967 г. и №
471/28.07.1973 г. на МС; Заповед № РД-18-27/28.07.2000 г.
на МЗ за преобразуване на санаторно-курортните здравни заведения към МЗ в лечебно заведение „Специализирани
болници за рехабилитация — Национален комплекс“ ЕАД, както и решение от 02.08.2000
г. по ф.д.№ 9980/2000 г., СГС, като твърди, че е правоприемник на активите и пасивите на СКК - ******** по баланса му
към 30.06.2000 г., включително и на Балнеосанаториум - База № *.
Съдът намира обаче, че предвид
влезлите в сила съдебни решения от
04.11.1993 г. по гр.д.№ 1429/1993 г., ВС, III
ГО, и решение от 16.06.1997 г. по гр.д.№ 1374/1996 г. на
ОС - Пловдив, ответникът „СБР-НК“ ЕАД не е придобил и не притежава правото на
собственост върху процесния имот на основание правоприемство, тъй като и неговият
праводател СКУ - София и поделението му СКК - с. ********, не са били
собственици на имота към 1993 – 1996 г., според приложените съдебни решения.
Евентуално, ищецът твърди, че е
придобил правото на собственост върху процесния недв. имот База № * по давност.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а владението, според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя, като чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумция, според която се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
В конкретния казус от кредитираните гласни доказателства се
установява недвусмислено, че ищецът по насрещния иск „СБР-НК“ ЕАД е придобил
собствеността на процесния недв. имот на основание изтекла в негова полза
10-годишна придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС през периода от
съставяне на констативен нот. акт № 59 на 13.04.2010 г. до завеждане на иска на 08.03.2021
г., тъй като лечебното заведение владее, стопанисва и ползва по предназначение процесния
недв. имот - База № * на санаториума в с. ********, заплаща всички дължими
данъци и такси за него, не е загубвало владението върху този имот през
посочения период и то не е било смущавано по никакъв начин от ответника „ЦКС“.
Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на
установителния иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, тъй като „СБР НК“
ЕАД се легитимира като собственик на основание давностно владение; недв. имот
се намира в негово владение и „ЦКС“ оспорва правото му с издаване на
констативен нот. акт от 2010 г.
Предвид уважаване на положителния установителен иск обвързваща
материална доказателствена сила на съставения Констативен
нот. акт № **, том
*, рег.№ ****, дело № 247/13.04.2010 г. на нотариус С.К., рег.№ *** на НК, с
който ЦКС – София е признат за собственик на сграда с идентификатор 51127.201.29.27
по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-68/08.11.2004 г. на ИД на АГКК, със
застроена площ от 979 кв.м, на 5 етажа, с предназначение – курортна,
туристическа сграда, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор 51127.201.29,
при съседни ПИ: 51127.201.29; 51127.201.29.11; 51127.201.29.12; 51127.201.28; 51127.201.29.21
и 51127.201.25, следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК като
незаконосъобразен.
|
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по насрещния иск „ЦКС“ –
София следва да заплати на ищеца по насрещния иск „СБР-НК“ ЕАД направените от
последния разноски по съдебното производство в размер на общо 13 521,98лв.,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и приложените към него
доказателства. Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Централен
кооперативен съюз – София, ул. Георги С. Раковски 99, с председател П. И. С.,
ЕИК *********, срещу „Специализирани болници за рехабилитация – Национален
комплекс“ ЕАД - София, район Средец, бул. В. Левски 54, ЕИК *********, със
съд. адрес:*** ********** чрез адв. А. М. и адв. С. К., отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост на недв. имот,
представляващ сграда с идентификатор
51127.201.29.27, находящ се в с. ***********, по КККР, одобрени със
Заповед № 300-5-68/08.11.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменени на
15.01.2021 г., която сграда е построена на 5 етажа със застроена площ от 979
кв.м, с предназначение - за курортна, туристическа сграда, с адм. адрес: с.********, разположена в ПИ с
идентификатор 51127.201.29, при съседни ПИ: 51127.201.29; 51127.201.29.11; 51127.201.29.12;
51127.201.28; 51127.201.29.21 и 51127.201.25, както и искане
по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нот. акт № **, том *, рег.№ ****, дело №
317/15.06.2001 г. на нотариус К.Б., рег.№ *** на НК, като НЕДОКАЗАНИ и
НЕОСНОВАТЕЛНИ. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на Централен кооперативен
съюз – София, ул. Георги С. Раковски 99, с председател П. И. С., ЕИК
*********, че „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“
ЕАД - София, район Средец, бул. В. Левски 54, ЕИК *********, със съд. адрес:***
********** чрез адв. А. М. и адв. С. К., е собственик на основание давностно
владение през периода 13.04.2010 г. – 08.03.2021 г. на недв. имот,
представляващ сграда с идентификатор
51127.201.29.27, находящ се в с. ***********, по КККР, одобрени със
Заповед № 300-5-68/08.11.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменени на
15.01.2021 г., която сграда е построена на 5 етажа със застроена площ от 979
кв.м, с предназначение - за курортна, туристическа сграда, с адм. адрес: с.********, разположена в ПИ с
идентификатор 51127.201.29, при съседни ПИ: 51127.201.29; 51127.201.29.11; 51127.201.29.12;
51127.201.28; 51127.201.29.21 и 51127.201.25. ОТМЕНЯ
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Констативен нот. акт № **, том *, рег.№ ****, дело № 247/13.04.2010(
г. на нотариус С.К., рег.№ *** на НК, с който ЦКС – София е признат за
собственик на сграда с идентификатор 51127.201.29.27 по КККР, одобрени със
Заповед № 300-5-68/08.11.2004 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 979
кв.м, на 5 етажа, с предназначение – курортна, туристическа сграда, която
сграда е разположена в ПИ с идентификатор 51127.201.29, при съседни ПИ: 51127.201.29;
51127.201.29.11; 51127.201.29.12; 51127.201.28; 51127.201.29.21 и 51127.201.25,
като незаконосъобразен. ОСЪЖДА Централен кооперативен съюз –
София, ул. Георги С. Раковски 99, с председател П. И. С., ЕИК *********, да
заплати на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“
ЕАД - София, район Средец, бул. В. Левски 54, ЕИК *********, със съд. адрес:***
********** чрез адв. А. М. и адв. С. К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
общо сумата 13 521,98лв. (тринадесет хиляди петстотин двадесет и един
лева и 98 ст.) - такси и разноски по съдебното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК. Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от
връчването му. |
|
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/ |
|
|