№ 368
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000503330 по описа за 2022 година
С неприсъствено решение № 263198 от 18.05.2021 г., по гр.д. № 5778/20
г., СГС, І-3 с-в, осъжда Л. Х. Г. да заплати на Р. К. Р. – С., на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД сумата от 36 500 лв., като остатък от цена за покупко-продажба на
автомобил, ведно с лихви и разноски.
С молба вх. № 319692 от 21.05.2021 г. (на СГС) и идентична молба с вх.
№ 290202 от 7.06.2022 г. (на ВКС, към която е приложен и документ за
държавна такса – л. 5), Л. Х. Г. е поискала неприсъственото решение да се
отмени. Твърди, че за проведеното пред СГС съдебно заседание е подала
молба делото да бъде разгледано в отсъствие на ответника, като е заявила
оспорване на исковата молба и е направила доказателствени искания. Твърди,
че не е бил връчен надлежно и препис от искова молба, като е направено
искане за възстановяване на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК. Моли да се отмени
постановеното неприсъствено решение.
В отговор, депозиран пред ВКС – л. 10, от Р. К. Р. – С., се излагат
съображения за недопустимост на молбата, адресирана до ВКС. В отговор
депозиран пред настоящата инстанция отново се сочи, че молбата за отмяна е
недопустима. Изтъква, че наличните по делото молби – от 21.05.2021 г. и
1
7.06.2022 г. имат различия в съдържанието. Поддържа, че след като от
молителката е заявено, че поддържа въззивната си жалба, то следователно тя
не е поддържала молбата за отмяна. Намира последната и за неоснователна,
като счита, че не е налице никое от предвидените в закона основания за
отмяна на неприсъствено решение. Излага съображения.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Производството е по чл. 240 ГПК.
Молбата по чл. 240 ГПК за отмяна на неприсъствено решение (съгласно
указания на ВКС в определение № 4156 от 26.10.2022 г., гр.д. № 3582/22 г., ІV
ГО) е допустима – подадена е срещу неприсъствено решение, което е влязло в
сила, в срока по чл. 240, ал. 1 ГПК, от страна по делото, която има интерес.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Р. К. Р. – С.
срещу Л. Х. Г.. Препис е изпратен на страната, като същият е получен лично в
Бюро „Призовки“ на 9.09.2020 г. – л. 27. За насроченото на 17.05.2021 г. о.з.
ответницата Г. е уведомена лично на 3.02.2021 г. (л. 33), като същата чрез адв.
Е. е подала молба на 14.05.2021 г. В същата е посочено, че удостоверяването
за лично връчване в Бюро „Призовки“ е невярно. Поискано е възстановяване
на срока за подаване на писмен отговор (който е приложен към молбата) и са
направени доказателствени искания. Приложен е и писмен отговор от същата
дата – 14.05.2021 г.
С молба от 17.05.2021 г. адв. Е., пълномощник на ответницата Г., е
посочила, че не може да се яви лично в съдебно заседание на 17.05.2021 г. от
13.30 ч., като е заявила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
Поискала е да се уважи молбата по чл. 65 ГПК и е заявила, че оспорва
исковата молба, като поддържа доказателствените си искания.
В о.з. проведено на 17.05.2021 г., СГС, І-3, е оставил без уважение
искането на ответницата за възстановяване на срока, но не е предоставил на
страната срок да обжалва постановения акт, като вместо това е дал ход на
делото по същество и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
С окончателно определение № 2916 от 30.09.2021 г. на настоящия
състав по друго дело – гр.д. № 2790/21 г., е прието, че СГС се е произнесъл
недопустимо по постъпилата молба от 14.05.2021 г. на Л. Г. за възстановяване
на срока и е обезсиЛ. определението на СГС, постановено в о.з. на 17.05.2021
2
г. В мотивите, наред с другите констатации на съда, е прието, че срок, който
не е започнал да тече не може да се счита за пропуснат и не подлежи на
възстановяване.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност
да участва в делото поради 1) ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание, 2) невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3)
невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
На първо място настоящият състав приема, че е налице хипотезата на
чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната страна е била в невъзможност да се яви
лично или чрез повереник за заседание, което според процесуалният закон се
счита за „първо заседание по делото“. Причина за това са особени
непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Такова
непредвидено обстоятелство в случая е непредоставянето на срок за
обжалване на определението, с което решаващия съд е отказал
възстановяване на срока в производство по чл. 66 ГПК (арг. ал. 2 от същия
текст). За ответницата е било налице препятствие, което не е можела да
преодолее, тъй като не е могла да предвиди, че веднага след отхвърляне на
искането й за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор, по
делото ще бъде даден ход на исковото производство, същото ще бъде обявено
за решаване и ще се постанови неприсъствено решение. Страната е
обективирала своите оспорвания на исковата претенция, като е възнамерявала
да защити правата си в следващо съдебно заседание (първо по делото по своя
характер) след влизане в сила на определението, касаещо възстановяване на
срока. Такова последващо заседание обаче не се е състояло, респ. за такова и
страната не е била призована. Практически ответницата е била уведомена за
производство по възстановяване на срока, но не и че ще бъде проведено
първо заседание по чл. 143 ГПК по предявената искова молба. Съединяването
3
на двете производства в случая не е било очаквано процесуално действие,
поради което то се явява непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 240,
ал. 1, т. 3 ГПК.
На следващо място – в случая е налице и основание да се приеме, че се
е осъществила хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК относима към
ненадлежност на връчването. В призовката по делото за връчване на препис
от исковата молба (л. 27) има противоречиво удостоверяване – едновременно
е вписано, че лицето не е на посочения адрес, а в същото време е отразено и
лично уведомяване. Не може да се направи еднозначен извод кое е лицето,
което е дало сведения, за кой адрес е извършено удостоверяването (предвид
данните, че се касае до т.нар. блок „пломба“ с добавена буква към
номерацията), кой е подписал лично призовката – адресатът на същата (Л. Г.),
или лицето, дало сведение, че Г. не живее на адреса. При това удостоверяване
не може да се приеме, че на адресатът надлежно са връчени преписи, нито че
е законосъобразно уведомен за с призовка за съдебното заседание.
На последно място следва да се отбележи, че според отразеното в акта
на САС (определение № 2916 от 30.09.2021 г. по гр.д. № 2790/21 г.), срокът за
отговор не е започнал да тече и не може да се счита за пропуснат, поради
което и не подлежи на възстановяване. Тези изводи са в унисон с посоченото
по-горе, че е осъществен състава по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на
неприсъствено решение.
За пълнота следва да се посочи, че постановяването на неприсъствено
решение срещу ответника е уредено в специфична процедура, която е
основана на принципната идея, че когато ответната страна по повдигнатия
спор се дезинтересира от него и не предприема никакви действия за да се
брани по предявения иск, то очевидно с конклудентни действия тя признава
исканията на ищеца. Очевидно е, че настоящият спор не попада в приложното
поле на чл. 238 ГПК – ответникът е обективирал оспорване на иска и е заявил
свои възражения, доказателствени искания и пр. Дали и доколко те са в срок и
ще бъдат уважени е въпрос на съдебна преценка, но последната следва да
бъде извършена в хода на регулярно протичащо исково производство.
Ето защо съдът намира молбата за основателна и приема, че
постановеното в нарушение на процесуалния закон неприсъствено решение
следва да се отмени.
4
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 263198 от 18.05.2021 г., по гр.д. №
5778/20 г., СГС, І-3 с-в.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на производството от друг
състав, с връчване на преписи от исковата молба и доказателствата и
предоставяне на срок за депозиране на писмен отговор.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5