РЕШЕНИЕ № 8

 

гр. Кнежа, 21.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 525 по описа на съда за 2020 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 45 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба Б.Т.Д., чрез адв. Р.Б. от ПлАК, против М.П.М., с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 10000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени от престъпление неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.12.2019 год., до изплащане на дължимата сума.

В молбата се твърди, че ответникът е сключил споразумение с РП – Кнежа по НОХД № 191/ 2020 год. на РС – Кнежа, по силата на което се признал за виновен в това, че на 29.12.2019 год. е нанесъл удари в областта на лицето на ищеца, вследствие на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на три зъба – първи, втори и трети горен ляв зъб, състояние довело до затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Твърди се, че въз основа на споразумението на ответника било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3 (три) месеца, изпълнението на което било отложено за срок от 3 (три) години. Сочи се, че одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, поради което следва да се приеме, че ответникът виновно е причинил на ищеца описаните в споразумението наранявания, представляващи средна телесна повреда.

Твърди се още, че при прегледа на ищеца са били установени: натъртване в областта на устата с оток и кръвонасядане на устните, охлузване и разкъсно-контузна рана на горната устна, избиване на три зъба (1,2,3 горни леви), разклащане на зъби (1 горен десен, 4 горен ляв, 2 долен десен и 2 долен ляв). Излагат се твърдения, че в резултат на престъплението и година по-късно ищецът не може да се храни и да общува пълноценно заради болки и страдания, периодични прегледи и лечение. Твърди се, че в следствие на побоя същият е емоционално разстроен, а физическите увреждания са го лишили от пълноценен живот и от възможността да полага труд за не малък период от време.  

В заключение се сочи, че с деянието ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на телесните увреждания. Твърди се, че уврежданията са причинили на последния физически и емоционален дискомфорт, който не е отшумял и до настоящия момент. С оглед изложеното, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на обезщетение за претърпените вследствие на престъплението неимуществени вреди. Претендира разноски по делото.

С разпореждане от 21.10.2020 год. съдът е изпратил със съобщение по чл. 131 от ГПК  препис от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника М.П.М.. Същият е получил книжата по делото на 16.11.2020 год., чрез своя баща Пламен Иванов М..  

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично и с адв. Р. Б. от ПлАК, с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В особено искане, изложено в с.з., моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице условията за това.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по иска.

Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: Протокол от 04.09.2020 год. по НОХД № 191/ 2020 год. на РС – Кнежа; съдебномедицинско удостоверение № 771/ 2019 год., издадено от д-р Сергей Деянов Костадинов, дм, началник на ОСМ при МБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – гр. Плевен; писмо до Съдебна медицина от 30.12.2019 год. от д-р В. Лишев и медицинско направление от 03.02.2020 год.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК съдът следва да е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл. 239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените доказателства.

Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства.  

Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на чл. 46, ал.1 от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, с което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл. 46, ал.1 от ГПК, както и че искът с правно основание чл. 45 ЗЗД е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявеният от ищеца осъдителен иск бъде уважен изцяло.

Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана, поради което дължи законна лихва от датата на увреждането и именно от този момент тя следва да бъде присъдена.

По разноските:

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. 

Ищецът е освободен от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения размер на иска такса. Цената на уважения иск е 10 000 лв. – за неимуществени вреди. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на съда ДТ в размер на 4% върху уважения размер на иска или сумата от 400 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения  и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК,  Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД М.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Б.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Р.Б. от ПлАК, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинен деликт, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което М. е осъден по НОХД № 191/ 2020  год. по описа на РС – Кнежа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 29.12.2019 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Б.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК М.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по приходната сметка на РС – Кнежа сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща държавна такса върху цената на уважения иск, както и сумата от 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

Преписи от настоящото решение да се връчат на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: