РЕШЕНИЕ №
1363
гр. Пловдив, 24.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри
състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното адм. дело № 366
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 118
от КСО.
Образувано
е по жалба на А.И.У., ЕГН **********, с посочен адрес: ***,
против Решение № 2153-15-10 от 16.01.2020 г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив, което е
отхвърлена жалба вх. № 1012-15-450 от 18.12.2019 г. срещу Разпореждане № **********,
Протокол № О1456 от 11.11.2019 година на ръководителя
на пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на А.У., считано от 15.12.2017г., при индивидуален коефициент
0.743.
В жалбата се твърди, че постановеното решение на директора на
ТП на НОИ – Пловдив е издадено при недоказаност и необоснованост на мотивите,
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Според жалбоподателката, не са посочени
мотиви защо е намален доходът, от който се изчислява пенсията, с коефициент
0.205, както и неправилно и необосновано не е приложена разпоредбата на § 154,
ал. 2 – 9 от ПЗР на ЗИД на КСО. Тъй като пенсията е отпусната с начален момент
от 15.12.2017г., същата попада във времевия обхват за отпуснати пенсии от
15.08.2015 г. до 31.12.2017 г. включително. Това означава, че У. е можела да
поиска преизчисляване на отпуснатата й пенсия без намаление на индивидуалния
коефициент, като прехвърли средствата от индивидуалната си партида в УПФ във
фонд „Пенсии“.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Б., който моли съда да отмени оспореното решение, като
незаконосъобразно, и претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – Пловдив,
чрез процесуален представител моли съда да отхвърли жалбата по изложените
аргументи в представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, II състав, след
като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от
страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи произнасяне по
същество.
Със заявление вх. № МП-128560/31.10.2014 г. А.У. е поискала
от директора на ТП на НОИ Пловдив да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Към заявлението са представени документи, удостоверяващи
осигурителен стаж и осигурителен доход.
С Разпореждане № **********, Протокол № 59265 от 05.11.2014
г. на У. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена
възраст от 52 г. 11 м. при общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория
41 г. 00 м. 26 д.
С Разпореждане № **********/214/27.01.2017 г. от длъжностно
лице по пенсионно осигуряване е отменено Разпореждане № **********, Протокол №
59265 от 05.11.2014 г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това разпореждане е обжалвано по административен ред, като
същото е потвърдено с Решение № 2153-21-146/23.06.2017 г. на директора на ТП на
НОИ – София. Посоченото решение на административния орган е потвърдено с решение
№ 182 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело №
7863/2017 г. по описа на Административен съд – гр. София, оставено в сила с
решение № 8647 от 22.06.2018 г., постановено по адм.
дело № 2773/2018 г. по описа на ВАС, Шесто отделение. В резултат на влезлите в сила съдебни актове е издадено
Разпореждане № **********, Протокол № 01343 от 05.09.2018 г. на ръководителя на
„ППО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което на У. е отпусната лична пенсия за ОСВ,
считано от 12.01.2018 г., по заявление вх. № 2113-15-6531 от 21.12.2017 г. и
навършена възраст от 56 години и 08 месеца при общ осигурителен стаж, превърнат
към трета категория от 37 години 03 месеца и 22 дни.
Срещу това разпореждане У. е подала жалба вх. № 1012-15-288
от 12.11.2018 г., към която са приложени документи за осигурителен стаж за
периода 17.04.1981 г. – 11.01.2018 г. с прекъсвания и обща продължителност 37 години
03 месеца 22 дни от трета категория.
Жалбата е разгледана от Директора на ТП на НОИ Пловдив към
НОИ, който с Решение № 2153-15-263/11.12.2018 г. я е оставил без уважение.
Основание за това е извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ –
Пловдив, обективирана в Констативен протокол /КП/ №
5-20-00262247/12.05.2017 г., според който в разплащателните ведомости за
заплати за периода от месец 05.1977 г. до месец 04.1981 г. не са открити данни,
лицето А.И.У. /Иванова/ да е работила при осигурителя „МПБУ ДУ Братан Шукеров“ гр. Смолян /ТПК „Братан Шукеров“
– Смолян“ като шивачка или на друга длъжност, поради което е установен
осигурителен стаж до начална дата на отпуснатата пенсия /01.05.2014 г./ - 17 години 05 месеца 28 дни от втора
категория и 14 години 10 месеца 28 дни от трета категория, който не потвърждава
осигурителния стаж, зачетен при отпускане на личната пенсия и не дава права по
§ 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Що се отнася да претенцията на У. за неправилно определения
й индивидуален коефициент, намален с 0.206, решаващият орган е изложил подробно
нормативната уредба, регулираща този елемент от пенсията – чл. 70 от КСО, като
е посочил още, че към датата на произнасяне с Разпореждане № **********,
Протокол № 01343 от 05.09.2018 г. на ръководителя на „ППО“ при ТП на НОИ –
Пловдив за отпускане на пенсия за ОСВ няма данни за подавано в НАП заявление от
У. за прехвърляне на средствата от индивидуалната й партида в УПФ във фонд
„Пенсии“, съгласно чл. 4б, ал. 1 от КСО, поради което пенсията е изчислена с
намален индивидуален коефициент. По отношение приложението на § 154 ал.2 -9 от
ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр.92/2017 г.) решаващият орган е посочил, че съгласно § 154
ал. 2 - 9 от ПЗР на ЗИДКСО, лицата, на които са отпуснати пенсии за ОСВ с
начална дата от 15 август 2015 г. до 31.12.2017 г., включително, с намален
индивидуален коефициент, могат да поискат преизчисляване на отпуснатите им
пенсии без намаление на индивидуалния коефициент, като прехвърлят средствата от
индивидуалните си партиди в УПФ във фонд „Пенсии“. За да се упражни това право,
в срок от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. лицата
трябва да подадат в ТП на НОИ едновременно две заявления – за преизчисляване на
пенсията и за прехвърляне на индивидуалната партида от УПФ във фонд „Пенсии“.
Тази възможност не е приложима за У., тъй като личната й пенсия за ОСВ е
отпусната считано от 12.01.2018 г.
Посоченото решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е
обжалвано по съдебен ред, като с решение № 1258 от 10.06.2019 г. на
Административен съд – Пловдив, 28-ми състав, постановено по адм.
дело № 3834 от 2018 г. по описа на съда разпореждане № **********, Протокол №
О1343 от 05.09.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отменено
Разпореждане № **********, Протокол № 59265 от 05.11.2014 г. и е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.У., в частта, с
която е определен осигурителния стаж на лицето и преписката е върната на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при
ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по заявление за изменение на
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – с вх. № 2113-15-6531/21.12.2017
г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив.
В хода на съдебното производство по адм.
дело № 3834 от 2018 г. е представен нов документ за осигурителен стаж обр. УП-3 № 1137/05.07.2017 г., потвърдително
писмо № 65/05.02.2019 г. и копия на разплащателни ведомости за м. 11. и м. 12.1980
г. от осигурителя ТПК „Братан Шукеров“ – Смолян,
както и констативен протокол № КП-5-20-00528163/20.02.2019 г. изх. №
26/20.02.2019 г. на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Съгласно представените документи
на цех мъжки поръчки – Устово А.У. фигурира в изплащателните ведомости с отработени 17 дни за месец
ноември и 23 дни за месец декември, които съответстват на 1 месец и 24 дни.
В изпълнение на влязлото в сила решение е издадено
разпореждане № ********** Протокол № 01456 от 11.11.2019
г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на У. е отпусната
лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 15.12.2017
г. – датата на формиране на сбор 94 от осигурителен стаж и възраст, при
индивидуален коефициент 0.743. Същото е обжалвано по административен ред, като
е постановено решение № 2153-15-10 от 16.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ –
гр. Пловдив, предмет на настоящото съдебно производство. Основните възражения в
жалбата са насочени против определения индивидуален коефициент при отпускане на
пенсията за ОСВ, съгласно разпоредбата на § 154, ал. 2 – 9 от ПЗР на ЗИД на
КСО.
В хода на съдебното производство е представено като
доказателство заверено копие на трудова книжка № 40, издадена на жалбоподателката А.У..
При така установеното от фактическа страна, на база събраните
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО задължава
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б."а" с мотивирано решение
в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за
обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното
обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване
пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО.
В случая законоустановения ред на
оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-15-10 от 16.01.2020
г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, което е издадено от компетентния орган
посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, в
предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в
чл. 59, ал. 2 от АПК.
Спазени са и административно производствените правила. С
оглед на това не се налага отмяната му на основанията по чл.146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Със заявление с вх. № 2113-15-6531 от 21.12.2017 г.
пенсионният орган е сезиран от настоящия жалбоподател с искане да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на
доказателствата в пенсионното досие и такива, представени в съдебното
производство по адм. дело № 3834 от 2018 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, 28-ми състав, административният орган е издал
Разпореждане № **********, Протокол № 01456 от 11.11.2019
г., като е променил началния момент, от който е отпусната пенсията от
12.01.2018 г. на 15.12.2017 г. Недоволна от размера на индивидуалния
коефициент, при който е отпусната пенсията и намалението му с 0.205, У. обжалва
разпореждането, потвърдено с настоящото решение.
Относно
възражението на А.У., че същата попада под хипотезата на § 154 ал. 2 - 9 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр.92/2017
г.), съдът намира за необходимо да отбележи следното: Съгласно нормата на §154 ал.2 от ПЗР на
ЗИДКСО (В сила от 1.01.2018 г. - ДВ, бр. 92 от 2017 г.) лицата, на които е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата между 15 август 2015 г. и
31 декември 2017 г. включително, с намален индивидуален коефициент съгласно чл.
70, ал. 7, имат право в срок до 31 декември 2018 г. да поискат преизчисляването
й без намаление на индивидуалния коефициент, ако прехвърлят средствата от
индивидуалната си партида в универсален пенсионен фонд във фонд
"Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на
държавното обществено осигуряване. Прехвърлянето на средствата се заявява лично
или от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице. Заявлението се
подава до съответното пенсионно - осигурително дружество, управляващо фонда, в
който лицето е осигурено, чрез териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, което изплаща пенсията, едновременно със заявлението за
преизчисляване на пенсията. Образците на заявления се утвърждават от управителя
на Националния осигурителен институт. Съгласно ал. 3, пенсията за осигурителен
стаж и възраст се преизчислява от първо число на месеца, следващ месеца на
подаване на заявлението по ал. 2.
В
случая няма спор, че първоначално отпуснатата на жалбоподателката
пенсия е считано от 01.05.2014 г., но след извършени последващи
проверки на документи е констатирана неистинност на документи както за положен
осигурителен стаж, така и за осигурителен доход. С влязло в сила на 22.06.2018
г. решение на Административен съд – гр. София е прието, че действително се
касае за по-малък като продължителност осигурителен стаж, както и по-малък
размер на осигурителния доход, като У. отговаря на условията за отпускане на
ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 12.01.2018г. Независимо от
неприключилото съдебно производство, ново заявление за отпускане на пенсия вх.
№ 2113-15-6531 е подадено от А.У. на 21.12.2017 г., съответно пенсията й е
отпусната от 12.01.2018 г. След представяне на нови документи за допълнително
положен осигурителен стаж в размер на 01 месец и 24 дни и влязло в сила съдебно
решение, с процесното разпореждане от 11.11.2019 г. ЛПОСВ е отпусната от по-ранен начален момент –
15.12.2017 г. Не е спорно по делото обстоятелството, че към дата 11.11.2019 г. няма данни за подавано в Национална агенция за
приходите – гр. София заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната
й партида в УПФ във фонд „Пенсии“, съгласно разпоредбата на чл. 4б, ал. 1 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КСО размерът на пенсията за ОСВ се определя,
като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент за месеците
осигурителен стаж. За 2017 г. със ЗБДОО е определена стойност на процента по
чл. 70, ал. 1 от КСО в размер на 1.126. Доходът, от който се изчислява
пенсията, се определя като средномесечният
осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на
отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
Индивидуалният коефициент, от своя страна, се изчислява от осигурителния доход
на лицето за период от 3 последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж до 01 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му
доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията.
В
настоящия случай, съобразно разпоредбите на чл. 70, ал. 1 – 10 от КСО и при
посочване от самото лице на период от три последователни години от последните
15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. – от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г., в разпореждането от 11.11.2019 г. е изчислен размер на пенсията със следните
размери на осигурителния доход: от 01.01.1994 г. до
31.12.1996 г. – 401 893 лв.; от 01.01.1997 г. до
30.06.1999 г. – 5 459 099,70 лв.; от 01.07.1999 г. до 31.12.2001 г. –
3 117,41 лв. и от 01.01.2002 г. до 14.12.2017 г.
– 53 963,34 лв. При прилагане на съотношенията по чл. 70, ал. 3, т. 1 и т.2
от КСО се формира индивидуален коефициент 0.743 и среднопретеглен
коефициент, с който се намалява доходът след 01.01.2002
г. – 0.205. Тези изчисления, направени от ответника не се оспорват, само се
посочва, че след като ЛПОСВ е отпусната считано от 15.12.2017 г., същата попада
във времевия обхват на разпоредбата на § 154, ал. 2 – 9 от ПЗР на ЗИДКСО, в
сила от 01.01.2018 г. и не следва да бъде отпускана
при намален индивидуален коефициент.
Настоящият
съдебен състав намира, че от страна на жалбоподателката
неправилно се тълкува посочената разпоредба на § 154, ал. 2 – 9 от ПЗР на
ЗИДКСО. ЛПОСВ е отпусната с разпореждане от 11.11.2019
г., след проведено съдебно оспорване на издадени решения на директора на ТП на
НОИ – гр. София от 23.06.2017 г., оставено в сила с решение на ВАС от
22.06.2018 г. и на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив от 11.12.2018 г.,
частично отменено с влязло в сила на 04.09.2019 г. решение на Административен
съд – Пловдив. Предмет на посочените решения на двата административни органа е
действително положеният от У. осигурителен стаж от втора и трета категория, с
оглед преценката на изпълнението на условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО и
определяне началната дата на отпускане на ЛПОСВ. Продължителността на
осигурителния стаж е окончателно определена с разпореждането от 11.11.2019 г., като именно към тази дата е посочено, че жалбоподателката е изпълнила условията за отпускане на
ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО на дата 14.12.2017 г. Поради тази причина следва
да се приеме, че пенсията е отпусната именно към датата 11.11.2019
г. Поради неяснотата относно времетраенето на осигурителния стаж, включително
към датата на подаване на заявлението от 21.12.2017 г. е било невъзможно да се
извърши преценка за изпълнение условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. В този
смисъл, У. е била в невъзможност да упражни правото си по § 154, ал. 2 – 9 от
ПЗР на ЗИДКСО (в сила от 01.01.2018 г.), съответно не
е подала едновременно двете заявления: обр. УП-25 за
преизчисляване на отпуснатата с намален коефициент пенсия за ОСВ от ДОО и обр. УП-25.1 за прехвърляне на индивидуалната партида в УПФ
във фонд „Пенсии“, адресирано до пенсионно – осигурителното дружество,
управляващо фонда, в който лицето е осигурено.
Следователно
У. не попада в хипотезата на сочения текст, поради което жалбата й в тази насока
е неоснователна. В случаите, когато жалбоподателят не отговаря на изискванията
на § 154, ал. 2 - 9 от ПЗР на ЗИДКСО за определяне на индивидуален коефициент
по този ред, то остават приложими разпоредбите на чл. 70 от КСО за определянето
му. Неоснователно е и оплакването, че жалбодателката
не била уведомена за възможността за прехвърляне на средства от индивидуалната
партида в УПФ във фонд „Пенсии“, тъй като както правилно се сочи в решението
това е въпрос на личен избор. Предвид изложеното, съдът намира жалбата за
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Поради изложеното следва да бъде постановено
решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на А.И.У., ЕГН **********, с
посочен адрес: ***, против Решение № 2153-15-10 от 16.01.2020 г. на директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ -
Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-450 от 18.12.2019 г. срещу
Разпореждане № **********, Протокол № О1456 от 11.11.2019
година на ръководителя на пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ – Пловдив.
При този изход на делото и съобразно
своевременно направеното искане следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати
на НОИ – гр.София възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100лв. /сто лева/.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.У., ЕГН **********, с посочен адрес: ***,
против Решение № 2153-15-10 от 16.01.2020 г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив, което е
отхвърлена жалба вх. № 1012-15-450 от 18.12.2019 г. срещу Разпореждане № **********,
Протокол № О1456 от 11.11.2019 година на ръководителя
на пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА А.И.У., ЕГН **********, с посочен адрес: *** да заплати
на НОИ – гр. София възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: