Решение по дело №6524/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…….....................

гр. София,28.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.

                                                      мл.с.СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ      

 

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 6524 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (1952г., отм).

С Решение от 02.06.2016г. по гр.д.№ 5717по описа за 2004г. на Софийски районен съд, 38-ми състав е признато за установено на основание на чл. 97  и сл. от ГПК (1952,отм.) вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 17а от Закона за  преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия ЗППДОбП (отм.) по предявен положителен установителен иск от „Б.С.“АД, ЕИК ******* срещу „Х.“ООД, ЕИК *******,  Л.Б.К., ЕГН ********** и конституираните на мястото на починалия в хода на процеса  първоначален ответник И. К., ЕГН ********** негови наследници: Р.Н.К., ЕГН **********, Р. Б.И.К., роден на ***г. в гр. Петах Тиква, Израел, придобил българско гражданство с Указ № 86/02.08.2010г., А.И.К.,  роден на ***г. в гр. Р.Г., Израел, придобил българско гражданство с Указ № 83/29.07.2010г., Д.И.К., родена на ***г. в гр. Кфар Саба, Израел, придобила българско гражданство с Указ № 84/02.08.2010г., че „Б.С.“АД, ЕИК ******* е собственик  на 170 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор 68134.100.330 по кадастрална карта и кадастрални регистри , одобрени със Заповед  № РД- 1833/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 291кв.м., трайно предназначение  на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди с номер по предходен план 23 от кв. 398 по плана на гр. София, парцел ХХ, при съседи на поземления имот поземлени имоти: 68134.100.329; 68134.100.331; 68134.100.332.; 68134.100.339, която част се намира в поземления имот – стар  имот пл. № 15, парцел ХХ в кв. 398, местност „Центъра“ по плана на гр. София, район С., при граници: ул. „Алабин“, ул. „Леге“ и имот пл. № 13, който имот е описан от вещото лице по техническата експертиза на скица № 3, неразделна част от заключение от 09.02.2015г., приподписана от съдебния състав и неразделна част от решението, а именно по букви и цифри Н-О-Х-Р-4-5-Ц-6-Н  със зелен пунктир и зелен надпис; на основание на чл. 431, ал. 2 от ГПК (1952г., отм.) е отменен нотариален акт № 98, том І, рег. № 2075, дело № 91/06.04.2004г. на нотариус Е.К.в частта, с която Л.Б.К., ЕГН ********** и И. К., ЕГН ********** са признати за собственици на процесния имот, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца съдебни разноски от 4549,71лв.

С Решение от 17.02.2017г. по гр.д.№ 5717по описа за 2004г. на Софийски районен съд, 38-ми състав на основание на чл. 193 от ГПК(1952г., отм.)  е допълнено постановеното на 02.06.2016г. решение по делото, като на основание на чл. 431, ал. 2 от ГПК (1952г., отм.) е отменен нотариален акт № 48, рег. № 16709, дело № 631/2009г. на нотариус  Р.Д.в частта, с която Х.“ООД, ЕИК ******* е признато за собственик на 170/287 ид.ч. от имот с пл. № 23, кв. 398, местност Център“.

Срещу така постановените решения са депозирани въззивни жалби, както следва:

І.срещу постановеното на  Решение  от 02.06.2016г. са депозирани:

І.1. въззивна жалба вх. №  1114137/25.07.2016г., изпратена по пощата на 22.07.2016г. от Л.Б.К., ЕГН **********, към която в първото по делото съдебно заседание се е присъединил Д.И.К., родена на ***г  в частта, в която искове са уважени. Изложил е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е , че бил уважен иск, който не е предявен. Твърденията за фактите били за собственост на магазин и съответните идеални части от сградата и от мястото, изменението на петитума на иска по Определението на ВКС не променяло обстоятелствената част на исковата молба Иск за собственост на цялата сграда не бил предявяван. С влязло в сила съдебно решение по дело № 4256/1999г. по отношение на праводателя на ищеца – СО, било признато че Л. и И. К. са собственици на имота на основание на реституция по чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ и пререшаването на този спор било недопустимо. Неправилно било прието че съществува пречка за реституция по ЗВСОНИ, в случая  за тях като трети добросъвестни лица приложима била разпоредбата на чл. 493, ал. 3 от ГПК (отм.), приложими били императивните правила за момент на вписване на обстоятелство, което подлежи на обнародване, в търговския регистър , необоримата презумпция на чл. 493, ал.2 от ГПК( отм.) и чл. 6, ал.2 от ТЗ в редакцията й към 1991г.  СРС допуснал нарушение на чл. 7-10 от закона за счетоводството и  правилата на Наредба № 12 /1980г. за счетоводната отчетност, Наредба № 14/1981г. за отчитане на основните средства и така е признал на предавателния протокол, справката за предадени салда,  неподписан и неиндивидуализиращ процесния имот счетоводен картон качество на свидетелстващ счетоводен документ, което трайната съдебна практика отричала. Оспорващия констативния нотариален акт следвало да го опровергае , а това не било направено по делото. Приетите заповед от 2004г., решения на ВАС установявали правото й на собственост. Актът за частна общинска собственост от 1998г. бил съставян много след твърдяното придобиване от БКС С.“, нямало основание към този момент имотът да бъде актуван като общински, актуван  имот по него бил различен от процесния , последващата корекция в акта била незаконосъобразна, защото основание за такава поправка не съществувало, заснемането и измерването на площта на имота не били основание за поправка на фактическа грешка ва АОС. Не бил приет по делото счетоводен документ, сочещ предоставено на ищеца право на стопанисване и управление на 170кв.м. застроен терен, не били налице предпоставки на чл. 146 от ГПК (отм). Счетоводството на ищеца не било водено редовно. Заключенията на вещите лица били условни  . Не било установено предоставяне с надлежен акт  на имота за стопанисване и управление от  ищеца. Реституцията по ЗВСОНИ е настъпила на 25.02.1992г., а преобразуването на ищеца било обнародвано след това поради което и към 25.02.1992г. пречка за реституция не съществувала, а след това имотът престанал да бъде държавна/общинска собственост и придобиването му от ищеца по реда на чл. 17а от ЗППДОбП не било осъществено.  Претендирали са разноски.

І.2. въззивна жалба вх. №  1111171/18.07.2016г.  депозирана от Х.“ООД, ЕИК ******* към която в първото по делото съдебно заседание се е присъединил Д.И.К., родена на ***г  и Р. Б.И.К., роден на ***г в частта, в която искове са уважени. Изложили са  съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е , че с влязло в сила съдебно решение по дело № 4256/1999г. по отношение на праводателя на ищеца – СО, било признато че Л. и И. К. са собственици на имота на основание на реституция по чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ и пререшаването на този спор било недопустимо. Съдът се бил произнесъл по непредявен иск, защото ищецът не твърдял притежание на цялата сграда и имота, в която е построена. Приложима била разпоредбата на чл. 493, ал. 3 от ГПК (отм.), приложими били императивните правила за момент на вписване на обстоятелство, което подлежи на обнародване, в търговския регистър , необоримата презумпция на чл. 493, ал.2 от ГПК( отм.) и чл. 6, ал.2 от ТЗ в редакцията й към 1991г.  СРС допуснал нарушение на чл. 7-10 от Закона за счетоводството и  правилата на Наредба № 12 /1980г. за счетоводната отчетност, Наредба № 14/1981г. за отчитане на основните средства и така е признал на предавателния протокол, справката за предадени салда,  неподписан и неиндивидуализиращ процесния имот счетоводен картон качество на свидетелстващ счетоводен документ, което трайната съдебна практика отричала. Неправилно било прието за установено от заключенията по счетоводните експертизи счетоводен обичай при мемориално-ордерна система. Оспорващия констативния нотариален акт следвало да го опровергае , а това не било направено по делото. Приетите заповед от 2004г., решения на ВАС установявали правото  на собственост на праводателите му К.. Актът за частна общинска собственост от 1998г. бил съставен много след твърдяното придобиване от БКС С.“ЕООД, нямало основание към този момент имотът да бъде актуван като общински, актуван  имот по него бил различен от процесния , последващата корекция със „забележка“в акта била незаконосъобразна, защото основание за такава поправка не съществувало, заснемането и измерването на площта на имота не били основание за поправка на фактическа грешка в АОС. Този АОС е за идеални части от общите части на сградата и на терена и не можело да се приеме, че този АОС е актуван целият имот. Протокола за предаване от 1988г. между двете общински предприятия бил за основни средства с производствено предназначение, към които не се числят жилищни и офисни етажи над партера на сградата. Не бил приет по делото счетоводен документ, сочещ предоставено на ищеца право на стопанисване и управление на 170кв.м. застроен терен, не били налице предпоставки на чл. 146 от ГПК (отм). Счетоводството на ищеца не било водено редовно. Не било установено предоставяне с надлежен акт  на имота за стопанисване и управление от  ищеца. Неправилно била приложена разпоредба на § 6 от ПЗР на ЗППДОбП. Реституцията по ЗВСОНИ  било настъпило преди преобразуването на ищеца придобиването  на имота от ищеца по реда на чл. 17а от ЗППДОбП не било осъществено.  Решението за приватизация било след образуване на дело 8829/1994г.  Великото Народно Събрание с Решение от 17.08.1990г. обн. ДВ, бр. 69/28.08.1990г., било спряло разпоредителните сделки с имоти, одържавени по ЗПОЕГНС и дори да се приемело за извършено преобразуването и предоставянето на ответника на процесния имот, то този акт бил нищожен поради нарушение на тази забрана.Претендирали са разноски.

Въззиваемият-ищец Б.С.“АД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил жалбите. Посочил е, че решението е допустимо и  правилно. Посочил е иск, бил предявен за имота, за който е постановено решение. Още с исковата молба била отправена претенция освен за магазина и за земята, като в последствие след  погиване на сградата  и с оглед променения регулационен статут на земята претенцията е била за ½ ид.ч. от УПИ, а в последствие иск бил увеличен по размер – за целия имот и това увеличение преминало през инстанционен контрол, като било прието за допустимо с Определение на ВКС по дело № 1802/2007г. Решението по иска по чл. 108 от ЗС срещу СО по дело 4256/1999г. не разрешавало процесния спор, защото преди да се предяви този иск имотът вече бил включен в капитала на БКС С.“ЕООД , който бил праводател на ищеца. СО не бил праводател на ищеца. ОФ „БКС С.“ на основание на чл. 62 от ТЗ било преобразувано в БКС С.“ЕООД с Решение по Протокол от 05.11.1991г.,  ЕООД било регистрирано  с Решение от 30.01.1992г. на СГС, ФО  и от този момент имотът престанал да бъде общинска собственост. Обнародването на това решение имало само оповестително, а не конститутивно действие. Отделно , в случая не било и необходимо обнародване на регистърното решение, защото общинската фирма била създадена по Указ № 56 , приложими били глава 9, дял ІІ на ТЗ , които при преобразуване на такива фирми  не  предвиждали  обнародване на решението за регистрация, а съгласно чл. 6, ал.1 от ТЗ такова обнародване е нужно само ако е изрично предвидено в закон. Ответниците К. нямали качество на реституенти към влизане в сила на ЗВСОНИ, ЗОЕПГНС не попадал в приложното поле на чл. 1 и чл. 2  от ЗВСОНИ.  Изводите на районния съд били съобразени с Тълкувателното решение № 4/2014г. и правилни. Счетоводния картон бил вид аналитично записване и това се установило от прието заключение по съдебно-счетоводните експертизи пред СГС.  Общинската фирма БКС С.“ била създадена по Указ 56/1989г. по решение на ОбНС от 30.06.1989г. и стопанисването на процесния имот съгласно чл. 20 от Указ 56 било част от имуществото на тази фирма. Към 17.09.1991г. имотът бил общинска собственост и такъв останал и при последващо преобразуване на общинската фирма в БКС С.“ЕООД по аргумент от 6, ал.2, т.1, пр. 2 от ЗС в редакция към 17.09.1991г. вр. с § 1 ПЗР на ЗМСМА и никога не бил отписван от Областния управител бил дал мълчаливо съгласие за съставянето на АОС , той бил съставен през 1998г., защото едва през 1996г. били влезли в сила ЗОС и ЗДС. Заповедта на областния управител била нищожен административен акт защото областния управител нямал компетентност да се разпорежда с имота. Преобразуването в ЕООД станало преди да влезе в сила ЗВСОНИ, негова собственост бил процесния имот. Претендирал е разноски.

ІІ. срещу Решението  от 17.02.2017г. е депозирана въззивна жалба вх. № 5038114/14.03.2017г. по регистъра на СРС от Х.“ООД, ЕИК ******* към която в първото по делото съдебно заседание се е присъединил Д.И.К., родена на ***г  и Р. Б.И.К., роден на ***г в частта, в която искове са уважени. Изложили са  съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е , че това решение страдало от същите пороци като основното решение. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец Б.С.“АД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в тази част е допустимо и правилно.

Р.Н.К., ЕГН ********** и А.И.К.,  роден на ***г. в гр. Р.Г., Израел, придобил българско гражданство с Указ № 83/29.07.2010г. не са се присъединили към някоя от жалбите до края на първото по делото заседание пред въззивния съд и с Определение от 11.12.2017г. са заличени от списъка за призоваване на страни във въззивното производство.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 15671/18.06.2004г., изменена по молба от 26.03.2007г. и от 15.05.2009г. на Б.С.“АД, ЕИК ******* срещу Л.Б.К., ЕГН ********** и И. К., ЕГН **********, „Х.“ООД, ЕИК *******, с която е поискало  от съда основание на чл. 97  и сл. от ГПК (1952,отм.) вр. с чл. 77 от ЗС да го признае за собственик на 170 кв.м., представляващи   поземлен имот кадастрален № 15, кв. 398 по плана на София, местност „Центъра“ при граници: ул. „Алабин“, ул. „Леге“, имот пл. № 13, представляващ част от  УПИ ХХ, кв. 398, местност Центъра по плана на София,  при граници ул. „Алабин“, парцел ХХ-14, парцел ХХ-13,  който УПИ ХХ  е с идентификатор 68134.100.330 по кадастрална карта и кадастрални регистри , одобрени със Заповед  № РД- 1833/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 291кв.м., като бъде отменен на основание на чл. 431, ал.2 от ГПК (отм) нотариален акт № 98, том І, рег. № 2075,дело 91/06.04.2004г. на нотариус Е.К.и нотариален акт № 116, том ІІ, рег. № 5668, дело № 285/2004г. на нотариус В.М. . Посочило е, че е правоприемник на „БКС С.“ЕООД, че процесния имот бил включен в имуществото на ЕООД на основание на Решение № 1 по Протокол № 43/1991г. на ВрИК на ОбНС-С. и това било отразено и в АОС № 227/1998г., преобразуването било вписано със съдебно решение от 30.01.1992г. Посочило е, че за БКС С.“ЕООД на 25.11.1998г. било публикувано Решение за приватизацията му чрез продажба на 75% от дяловете му, процедурата приключила на 14.04.1999г. със сключване на договор за продажбата им, като процесния имот бил отдаден под наем от ищеца на „К.“ЕООД на 20.01.2003г.  Наемателят получил покана за доброволно изпълнение на 02.06.2004г.  за предаване на имота на ответниците по изпълнителен лист, издаване на несъдебно изпълнително основание по дело 02591/2004г. на СРС, 62-ри състав-Заповед № РД-57-00/14.01.2004г. на областен управител  за деактуване на имота и предаването му на ответниците на основани на която бил съставен констативния нотариален акт № 98/2004г., но заповедта била недействителна, защото имот не бил държавен, а бил на ищеца. Собственик бил и на магазина на партера на четири-етажната сграда, построена в имота на същите основания, но сградата  погинала. Ответниците били признати за собственици на 195/300 ид.ч. от сградата по решението на СГС дело № 4256/1999г., а не цялата сграда и на земята, заповедта на областния управител и удостоверението  от 2004г. били издадени от некомпетентен орган и незаконосъобразни. Интересът от иска му срещу Х.“ООД произтичал от прехвърлянето на имота от И. и Л.К.  на Х.“ООД   преди увеличението на иска . Сделката от 15.07.2010г. била нищожна и не им била противопоставима, защото е сключена след вписване на исковата молба по делото, по същите причини констативния нотариален акт № 48/2009г. не установявал правата на „Х.“ООД върху имота.

Първоначално исковата молба е била за ид.ч. от земята,  за магазин в партера на 4-етажна сграда  и само срещу Л. и И. К.,  но с молби от 10.11.2006г. ,  от 26.03.2007г., от 15.05.2009г.,  е поискано уточнение и изменение на иска , уточнението  за ½ ид.ч. от земята е допуснато в СРС с определение от 11.11.2006г., а увеличение на размера му – за цялата земя е допуснато от ВКС с Определение № 385 от 22.10.2007г. по гр.дело 1802/2007г., новият ответник Х. „ООД  ответник е конституиран с определение от 15.05.2009г.

Ответниците Л.Б.К., ЕГН ********** и И. К., ЕГН ********** са оспорили исковете. Посочили са , че с Решението по протокол № 43/1991г. бил нарушен меморандум на Народното събрание за имотите, подлежащи на реституция, защото с този протокол е направен опит за разпореждане със собственост, подлежаща на реституция, заповедта на областния управител била вляла в сила и те били собственици на имота на основание на реституция. Земята не била включена в капитала на „БКС С.“ЕООД а само магазина и то неправомерно .

Ответникът Х.“ООД, ЕИК ******* е оспорило исковете.  Посочило е, че едва с обнародването на решението за регистрирането на БКС С.“ЕООД съобразно чл. 6 от ТЗ е настъпила трансформация на собствеността , тоест от 31.03.1992г.  Преди това имотът е бил общинска собственост, а не на ЕООД. ЗВСОНИ влязъл в сила на 25.02.1992г. и реституционния ефект по отношение на Л. и И. К. бил настъпил.   Оспорило  е  автентичността на счетоводния картон за земя и сгради, приемо-предавателния протокол на сградите  и справката са неавтентични.

С определение от 14.04.2011г.  на мястото на починалия на 04.08.2005г. в хода на процеса ответник И. К. са конституирани наследниците му по закон:  Р.  Н.К.-съпруга и децата му Д.  И.К., Р. - Б.И.К., А.  И.К. .

По делото са приети удостоверения, издадени от СДВР, сектор „Български документи за самоличност“, съгласно които Л.Б.К. е с българско и израелско гражданство, , българско гражданство са придобили и Р.К., Д. (Д.) К., А.к. с Укази съответно от 02.08.2010г. и от 29.07.2010г.

С определение от о.с.з. от 10.11.2006г. районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че магазин на партера на четириетажна сграда посочен в исковата молба е разрушен.

По делото е приет  Протокол № 4/23.03.1988г. на Столичен Народен Съвет, Изпълнителен комитет, Протокол от 30.06.1989г. на Общински Народен съвет С., ИК, съгласно които на 30.06.1998г. е взето решение за учредяване на Общинска фирма „БКС С.“,  която да поеме активи и пасиви на  предприятието БКС „С.“ по баланса към прекратяването й, както и другите й права и задължения от дата на обнародване в ДВ на решение за съда за регистрация на фирмата, която дата е и дата на прекратяване на предприятието БКС“С.“.

Приет е приемо-протокол от 12.08.1988г. (лист 293, том ІІ на дело на СРС) , носещ подписи на посомените в него лица, съгласно който на 12.08.1988г. предприятие РСП „БКС“ Благоевски район е предало на предприятие БКС „С.“  активи и пасиви към 01.04.1988г. в изпълнение на Решение по Протокол № 4/23.03.1988г. сред които основни средства с производствено предназначение с набавна стойност от 9 111 613лв. с начислено изхабяване от 4 913 896,51лв. по опис по приложение № 1.

По делото е приет счетоводен картон (л. 292 от дело на СРС) констатация по оригинала на която е извършена от СРС в о.с.з. от 11.12.2009г., съгласно който  в Софжилфонд, район Благоев, за ул. *******е записано че е одържавен застроен  имот, представляващ 2 магазина и 3 четиристайни апартамента с 328,64кв.м. , застроена площ е 155,50кв.м. , строеж е от 1920г., начислявани са амортизации от 1988г. до 1998г., стойността му е 46922лв.

Приет е приемо-предавателен протокол за предадени сгради  от РСП „БКС –Благоевски район на БКС община С. (л. 297 и 298 от дело на СРС) , констатация по оригинала на която е извършена от СРС в о.с.з. от 11.12.2009г , съгласно който на позиция 5 е посочен имот на ул. *******с балансова стойност от 46922лв. и набрано изхабяване от 37892,25лв. към 31.03.1988г., терен – 1417лв.

Приета е справка (л. 296 от дело на СРс, том ІІ), констатация по оригинала на която е извършена от СРС в о.с.з. от 11.12.2009г., за предадени салда по балансови сметки към 01.04.1988г. от РСП „БКС“-Благоевски район“ на БКС „С.“, неразделна част от приемо-предавателния протокол, съгласно която  дебит и кредит е 9 9611 189,51лв., като по сметка 221 дебит е 5582,36лв., а по сметка 231 кредит е 2790,30лв.

С приети по делото заключения по съдебно-графическите експертизи вещото лице е посочило, че подписите положени за директор на БКС Благоевски район  - В.М.И.,*** за директор на БКС С.- С.П.К., главен счетоводител –Р.Х.и гл. счетоводител – В.Р.в предавателен-приемен протокол за активи и пасиви по баланс към 01.04..1988г.  са изпълнени от лицата, посочени в тях.

По делото е прието Решение  от 01.08.1989г.  по дело № 1136/1989г. на СГС, ФО, съгласно което  е регистрирана  Общинска фирма  „Б.И К.С.С.“ на основание на чл. 11, ал.2 и ал. 4 от УСД № 56, която поема активи и пасиви  по баланса на прекратено предприятие БКС „С.“ към дата на прекратяването му, както и другите негови  права и задължения , като е постановено обнародването на решението в ДВ.

По делото е приет Протокол № 43/05.11.1991г. на Общински Народен съвет С.“ ИК ( л. 360, том ІІ от дело на СРС) , съгласно което е взето Решение на 05.11.1991г. за преобразуване на основание на чл. 62 от ТЗ на ОФ“БСК С.“ в ЕООД с активи и пасиви към 01.10.1991г. на  с  конкретни стойности , сред които са посочени сгради на първоначална стойност от 20 795 725лв. с набрано изхабяване от 11 770 480лв. и земи на първоначална стойност от 295 612лв. , за които не е посочено набрано изхабяване, но същевременно общото набрано изхабяване за сгради и земи е посочено на стойност от  14 770 480лв., като е назначена комисия от П.П., Л.А.и К.М.,  с помощни органи В.Г., Р.Д., които да извършат приемане и предаване на активи и пасиви към баланса на 01.1.1991г.

Прието е Решение от 30.01.1992г. на СГС, ФО, по ф.д. № 27308/1991г., съгласно което Общинска фирма  „Б.И К.С.С.“ е преобразувана  в ЕООД с общинско имущество, което поема права и задължения на ОФ „БКС“С.“, като с решението е посочено същото да се обнародва. С това решение е посочено че дело № 27308 е образувано  по искане за преобразяване на общинска фирма, регистрирано по дело № 1136/1989г. и всички материали следва да се движат по първоначално образуваното дело 1136/1989г., а дело 27308/1991г. следва да се прекрати.

Прието е извлечение от ДВ, съгласно което в бр. 26/31.03.1992г. е обнародвано съобщение за решението на СГС с което Общинска фирма  „Б.И К.С.С.“ е преобразувана  в ЕООД с общинско имущество., както и данните за управителя, капитала, предмета му на дейност.

Прието е извлечение от ДВ, съгласно което е обнародвано Решение  № 40/09.11.1998г. на Столичен общински съвет, с което на основание на чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл. 3, ал.1, т. 4 от ЗППДОбП е открита процедура по приватизация  на БКС С.“ЕООД, като са забранени разпоредителни сделки   с ДМА на дружеството освен на тези, за които има взети решения.

По делото е приет договор  за продажба на 75% от капитала на БКС С.“ЕООД съгласно която на 14.04.1999г. Столичен общински съвет е продало на БКС С. РМД“АД 75% от капитала на БКС С.“ЕООД съгласно Решение № 40/09.11.1998г. Решение № 13/25.01.1991г. на СОС, Решение  № 1084/28.01.1999г. и № 1060/22.01.1999г. на Надзорен съвет на Столична общинска агенция по приватизация, на основание на чл. 25, ал.1, т. 4 и  ал. е от ЗППДОбП.

Прието е Решение от 09.07.1999г.  на СГС по ф.д.  № 1136/1989г. с което по партида на БКС С.“ЕООД са вписани промени, както следва: прехвърляне на 21 000 дяла по 10 000лв., представляващи на 75% от капитала на дружество продадени от Столичен общински съвет на „БКС С. РМД“АД, като дружеството продължава дейността си като ООД.

Прието е Решение от 01.09.1999г. на СГС, ФО по дело № 1136/1989г. , съгласно което е вписано преобразуване  на ООД в АД.

 По делото е приет АОС № 227/20.10.1998г.  съгласно който общинска собственост на основание на § 7, т. 6 от ЗМСМА/1991г. и чл. 2, ал.1,т. 6 от ЗОС е  магазин в партерно помещение , находящ се на ул. „********, застоен на около 40кв.м., бивш негов собственик е държавата по АДС № 402276/1949г., като този имот се стопанисва и управлява от БКС „С.“ЕООД, включен е в капитала на това дружество по Решение № 1 по Протокол № 43/1991г. на ВИК. В акта в графа „забележка“ е посочено на основание на чл. 60 от ЗОС, че след извършено заснемане на обекта и измерване е констатирано че магазин е  с търговска зала от 85кв.м., първо ниво  заедно с 45кв.м. санитарен възел и на второ ниво складови помещения от 45кв.м., площта му е общо 170 кв.м. разгърната застроена площ със съответните идеални части от сградата и от двора, сградата е построена през 1920г. и е на четири етажа заедно с партера. След това е изписан ръкописен текст с дата 28.04.1999г., съгласно който „на основание Решение № 46 по протокол № 56/29.03.1999г. на СОС се отписва от баланса и капитала на БКС С.“ЕООД след приватизационна сделка прехвърлен в собственост на Б. „С.“АД.

Приет е АОС № 329/17.12.1998г. с основание § 7, т. 6 от ЗМСМА(1991г.) чл. 2, ал.1,т 6 от ЗОС за втори етаж от 112,41кв.м.; трети етаж от 112,41кв.м. и трети етаж от 112,41кв.м. от сграда  на ул. ********, парцел ХХ отреден за градина, кв. 398, имот пл. № 13 и 15, за който има АДС 402276/1949г. с граници- от изток –сграда на ул. „Леге“ 1; от запад – градина; от север-магазин „С.“, от юг-ул. „Алабин“, който имот се стопанисва от БКС“С.“ЕООД. Като забележка в графа 17 е посочено, че с Решение № 46 по протокол от 29.03.1999г. на СОС имотът по този акт се отписва от баланса на БКС С.“ЕООД, на основание на чл. 13 от ЗОС и чл. 9 от НРПСУРОИ(1996г.) на СОС имотът се стопанисва и управлява от СО, район С.. В същата граха е изписан ръкописен текст , съгласно който със заповед № РДІ57-88/21.02.2001г. на кмета на СО и на основание на Решение на СГС дело 4256/1999г. 195/300 ид.ч. от втори, трети и четвърти етаж се предават на Б.К.. Със заповед № РД-15.009/2004г. на областния управител на област София град АОС 329 се отменя.

Приета е счетоводна справка от 2004г. съставена от ответника, съгласно която по сметка „203“ сгради-аналитична партида“ се води търговско помещение на ул. ********.

Приет е Акт  № 822/19.04.1949г. по книга на СГНС и № 2276 по книга на І РНС по местонахождението на имота, съгласно който за държавен е завзет имот, бива собственост на Акционерно дружество Б.“ и д-р Б.Я. К. , намиращ се в гр. София, ул. „********на основание на Постановление № 19 на МС по преписка № 971/1948г. по ЗОЕГНС, който имот представлява къща на четири етажа  застроена на площ от 164кв.м. състояща се от общо 14 стаи и два магазина ( два магазина;  първи етаж: 5 стаи, кухня, коридор, клозет;втори етаж: 6 стаи, коридор, клозет; трети етаж- 5 стаи, коридор, кухня клозет) , при граници: ул. Алабин, държавно място и Б.и М. К. с площ на застроено и незастроено от 170кв.м., предаден на Софжилфонд съгласно § 51 от  Правилника по ЗОЕГНС.

Приет е смъртен акт, заповед № А 337/2010 от 15.11.2005г. по наследствено дело № 75067 за изпълнение на завещание  , издадена от  регистратор по въпросите на наследственото имущество на Израел удостоверения, от Министерство на правосъдието, справка по Наредба № 14/2009г., съгласно които  И.К. е починал на 04.08.2005г., като е оставил за наследници по закон съпругата  Р.К., син Р.К., син А.К.  и дъщеря с Д.К., децата са придобили българско гражданство с Укази на президента съответно от 02.08.2010г., от 29.07.2010г. и от 02.08.2010г. съпругата му е български гражданин.

По делото е прието влязло в сила на 12.06.2000г. Решение от 19.04.2000г.  по дело № 4256/1999г. на СГС, ІІ-Г състав, с което  е отменено Решение  от 17.07.1996г. на СРС, 46-ти състав по дело 8829/1994г. в частта по иска по чл. 108 от ЗС и е постановено решение, с което е признато за установено по отношение на Столична  община, че  Я. Б.К. и И. Б.К. са собственици на 195/300 ид.ч. от четириетажна масивна жилищна сграда в гр. София, ул. „********, с общо пространство от 170кв.м.  от които застроени са 150кв.м. , а останалите – в дворно място зад самото здание, при съседи по нотариален акт № 49/1924г.:  от три страни Б.и М. Н.К.,*** и СО е осъдено да им предаде владението на имота. Посочено е, че ищците са наследници на акционери в прекратено дружество Баит“ притежавали 195 от 300 акции и по реда на ЗВСОНИ са си възстановили идеална част  от  съответстваща на правата на  наследодателите им към прекратяване на дружеството-имотът бил апортна вноска в него срещу която били получени акции, имот е бил отчужден по ЗОЕПГНС през 1949г. срещу което са получени облигации, като собствеността се възстановила на основание на чл. 1, ал.1 вр. с чл. 3, ал.2 от ЗВСОНИ. С решението е посочено, че иск за останала част за 105/300 ид.ч. иск е отхвърлен с влязло в сила решение , въззивна проверка на което е направена по дело № 5047/1996г. на СГС, ІІ-А отд., оставено в сила от ВКС, ІV-то Г.О. с решение по дело 611/1999г.

Приет е нотариален акт № 98/06.04.2004г., том І, рег. №  2075, дело № 1/2004г. съставен от нотариус Е.К., с който  И. Б.К. и Л.Б.К. са признати за собственици при равни квоти на масивна четириетажна сграда в гр. София, ул. *******ведно със 170квм.  от терена, върху част от който е построена сградата, съставляващ по скица УПИ 15 от парцел ХХ-държавен, предназначен за градина, кв. 398, местност „Центъра“ по плана на София при граници: ул. „Алабин“, парцел ХХ-14, парцел ХХ-13. Посочено е че собствеността се установява от представени нотариален акт № 49/1924г. и записка за вписването му, АОС № 329/1998г. № 227/20.10.1998г. Резолюция на Софийски областен съд № 488/15.07.1947г. по дело № 908/1947г.; завещание и Решение за потвърждаването му, потвърдено от МВнР на Израел и удостоверено в посолството на РБ в тел Авив под № 2696/06.07.2000г., 2бр. акт за наследство на съдия-администратор в тел Авив потвърдено от МВнР на Израел и удостоверено в посолството на РБ в тел Авив под № 4035/27.05.1992г., Заповед № РД-57-001/14.01.2004г. и удостоверение № 378/22.03.2004г., издадени от Областен управител на област София.

Приет е нотариален акт №  116, том ІІ, рег.  № 5668, дело № 285/21.06.2004г., съставен от нотариус В. М., съгласно който на 21.06.2004г. Л.Б.к. и И. Б.К. са продали на Х.“ООД  четириетажна масивна сграда в гр. София, ул. *******със застроена площ от 150 кв.м. , заедно със 170/503 ид.ч. от мястото – УПИ с площ по скица от 503кв.м. съставляващ имот пл. № 15 попадащ в парцел ХХ, кв. 398 по плана на София, местност „Центъра“, одобрен със заповед от 1959г. и от 2003г. при съседи на имота пл. № 15: улица „******“, имот пл. № 14, имот пл. № 13.

Приет е нотариален акт № 48, рег. № 16709, дело № 631/2009г., съставен на 23.06.2009г. от нотариус Р.Д., с който Х.“ООД е признато за собственик по покупко-продажба на 170/287 ид.ч. от поземлен имот с пл. № 23 с площ от 287кв.м. кв. 398, м. Центъра, гр. София по плана от 2008г. съгласно скица № 136/2009г. на СО.

Приет е договор от 15.07.2010г. с който Областния управител на област София е прехвърлило на Х.“ООД  117/287 ид.ч. от имот с пл. № 23 с площ от 287кв.м. кв. 398, м. Центъра, гр. София по плана от 2008г. на основание на чл. 45а от ЗДС вр. с чл. 36 от ЗС и чл. 48 от ЗДС, чл. 61-66 от ППЗДС за сумата от 794 103лв.

Приета е  Заповед № РД-57-88/21.02.2001г. на кмета на СО, с която е отменена Заповед № РД-57-96/25.01.1994г. като неправилно издадена  по чл. 1 от ЗВСОНИ и чл. 64 от ЗОС и е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост АОС 329/1998г. ( преактуван АДС № 2276/1949г.) и да се предаде на Д. и Б.К.-И. и Я. К. владението върху 195/300 ид.ч. от втори, трети и четвърти етажи на сградата и мястото на ул. „********, застроено и незастроено от 170кв.м. , да не се отписва партерния етаж, който бил собственост на „БКС С.“ ЕООД.

 Приета е Заповед № РД-57-001/14.01.2004г.  на Областния управител на област София с която е разпоредено  на основание на Решението по дело 4256/1999г. на СГС, заявления от 1998г. и от 2001г. на наследниците на Д. и Б.К.-бивши акционери на бившето „Б.“АД да се отпише от АДС № 2276/1949г. от актовите книги за държавна собственост имот в гр. София, ул. „********, представляващ масивна четириетажна жилищна сграда с общо пространство от 170кв.м. от които застроени са 150кв.м. , а останалите са в дворно място зад зданието, при съседи по нотариален акт № 49/1924г.: от три страни Б.и М. Н.К. ***, като владението на имота се предаде на Я. Б.К. и И. Б.К. – наследници на Д. и Б.К.-бивши акционери на бившето „Б.“АД. Посочено е че имотът бил собственост на Я.К. по нотариален акт № 49/1924г., внесен бил през 1924г. като апортна вноска в „Б.“АД впесано на 03.12.1924г., на 31.05.1931г. ОС на Б.“АД взело решение за освобождаването на вноската поради внасяне равностойността на получените акции за нея  от  наследника на акционера Я.К.-Б.К., това освобождаване било вписано в търговския регистър по Определение № 1006 от 15.07.1931г. на Софийски окръжен съд съгласно чл. 16 от ТЗ (1897г., отм), имотът бил одържавен по реда на ЗОЕПГНС за което е съставен АДС 2276/19.04.1949г., като за бивш собственик са вписани Б.К. и Б.“АД. Комисията по ЗОЕПГНС сочела като собственик на имота Б.“ООД, а ликвидатор на същата бил посочен Б.К.. Посочено е от областния управител, че Б.“АД не е бил собственик на имота при отчуждаването му, независимо че е посочен като такъв, защото апортната вноска била освободена, а решението на СГС не обсъждало определението на Софийски окръжен съд за освобождаването на тази вноска.Неправилно не бил отписан от кмета на СО по заповедта № 57-88/21.02.2001г. на партерния етаж на сградата. Включването на последния  в капитала на БКС С.“ ЕООД по протокол № 43/1991г. и след приватизация било в нарушение на меморандума на на ВНС (обн ДВ бр. 101/1990г.) съгласно чл.1, ал.2 от ЗВСОНИ сделката е нищожна и собствеността следва да се възстанови на бившите собственици.който

По делото са приети Определение  №  4012/13.04.2006г. по адм.д. № 2774/2006г. на ВАС, Протокол от 15.02.2006г по дело 10457/2005г. на ВАС, съгласно които е оставена без разглеждане жалба на Б.С.“АД срещу Заповед № РД-57-001/14.01.2004г. на областния управител на обл. София поради недопустимост на същата, защото тази заповед не представлявала индивидуален административен акт-заповедите за деактуване на имотите били с гражданско-правни последици, при които административен орган и заинтересовано лице били равнопоставени страни.

Приет е одобрен  със заповед № 411/19.10.1959г. проект на новата улична и дворищна релация на парцели ІІ, ХІХ, ХVІ, ІІІ, ХІV, ХV, кв. 398 на София м. Центъра“.

Приети са планове на здание за магазини и жилища на Я.Б.К. ***, р. София.

С прието заключение по техническата експертиза, изготвено от вещото лице Д., вещото лице след запознаване с документи по делото, справки в ДАГ и СО е посочило, че четирите етажа на сградата били с почти еднакви площи и всеки етаж би следвало да има съответни части от дворното място, в което сградата е построена. В момента сградата била съборена, по плана от 1959г. нямало ясна граница между имот пл. № 13 и имот пл. № 15 и не можело да се посочи площта на всеки от тях, по скицата цялата източна част от кв. 398 бил застроен със сгради, вероятно процесната сграда е бил с площ от 155кв.., но по счетоводна справка била с площ от 175кв.м.. Посочило е, че по приетите проекти за зданието партерния етаж е с площ от 141 кв.м., като сградата по разрез и фасада е имала сутерен (зимник-мазе), партер-магазин; 4 етажа, от които за последния не било ясно дали е тавански жилищен  етаж, дали са няколко тавански или само едно таванско складово помещение, обектите били по един на етаж. В зависимост от това дали етажи са 4( магазин,  3 жилищни етажа и таванско складово помещение) или 5 (магазин и четири жилищни етажа от които единият е тавански жилищен етаж) то за всеки етаж се падат съответно по ¼ или 1/5 ид.ч. , но това били предположения, защото не било ясно дали проекта от 1914г. е изпълнен, има ли преустройства, няма архитектурни чертежи, няма данни за обекти към 2006г., когато сграда е разрушена.

С прието по делото заключение по тройната съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещите лица Ч., Д. и К., са посочили, че по чертежи и разрез сградата е имала сутерен(зимник), партер;  четири надпартерни етажи, като не е ясно дали последният е тавански жилищен етаж или таванско складово едно помещение или няколко стаи, по чертеж партер е със застроена площ от 141 кв.м. В зависимост от това дали етажи са 4( магазин,  3 жилищни етажа и таванско складово помещение) или 5 (магазин и четири жилищни етажа от които единият е тавански жилищен етаж) то за всеки етаж се падат съответно по ¼ или 1/5 ид.ч.

     Прието е извлечение от ДВ,  бр. 259/21.11.1938г., в който е обнародван Указ № 20/31.10.1938г. на Цар Борис ІІІ, с който е разрешено да се отчужди частен имот за постройка собствено здание на  Главна дирекция на железниците и пристанищата, сред които и парцел VІІ, ул. „********на д-р Б.Я.К. с площ от 268кв-м.- и построената в него сграда на 3 ½ етажа със застроена площ от 144кв.м. масивна тухлена.

С прието по делото основно заключение по съдебно-техническа експертиза , изготвено от в.л.Д., вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки   в НАГ, СО, Дирекция „Софийски кадастър“,е посочило, че през 1939г. в Столична община е изготвена ръчна скица с кадастрални данни за съществуващите имоти в кв. 398, м. Центъра“, кадастралния и регулационен план за м. Центъра бил  одобрен със заповед № 6051/ 10.05.1947г., той служил за основа за плана, одобрен на 19.10.1959г. - регулационен план за м. Центъра, по който парцел ХХ, кв. 398 бил за градина, в този парцел са попадали и одобрени имоти с пл. № 11,12,13,15. Между имоти пл. № 13 и пл. № 15 в кадастрална основа не била нанесена граница, а имот с административен адрес ул. *******и построената в него четириетажна сграда попада в обхвата на имотите пл. № 13 и пл. № 15. От имот с п. № 15 не бил образуван УПИ, нямало отреждане за този имот пл. № 15, за него не бил отреждан парцел. Имот пл. № 15 попадал в обхвата на УПИ ХХ – за градина, кв. 398, м. Центъра“. Със заповед на кмета на СО, район С. от 14.04.2008г. било одобрено попълване и поправка на кадастрална основа на парцел ХХ-за градина, кв. 398, като били нанесени нови имоти 21,23,24,26, като имот № 23 е с площ от 287кв.м.Със заповед № РД-18-33/15.05.2010г. на Директора на АГКК били одобрени кадастрална карта и регистри за местност Центъра. Част от имот 15 по кадастралната основа от 1947г. попадал в имот 23 по плана от 2008г.

 С приетите  по делото две допълнителни заключения по съдебно-техническа експертиза , изготвено от в.л.Д., вещото лице е посочило, че имотите по АОС № 227 от 1998г попадат в обхвата на имотите по АДС № 822 от 1949г. Първата регулация на имота била от 1900г. , сградата била построена през 1914г. на площ от 164кв.м. , нанесена в кадастрална основа за първи път през 1947г., по-голямата част от сградата била построена върху общински имот – бивши площад и улица, само малка част от нея попадала в имота на К.. Към момента на одържавяване сградата попадала в имоти 13 и 15 по кадастрална основа без да има нанесена граница между двата имота, тази кадастрална основа била по регулационния план от 1947г., те били предвидени за улица и за терен за обществено осигуряване. Процесните имоти били идентични с тези по нотариалния акт № 98/2004г. , № 115/2004г. и  № 116/2004г. Имот пл. № 23 по плана от 2008г. е идентификатор по кадастрална карта 68134.100.330, като процесният имот попадал в него. В кадастралната основа от 1959г. имот пл. № 15 не е самостоятелен, а се прелива в имот пл. № 13, двата имота имали общи граници, нямали нанесена граница помежду им.

По делото е приета главна книга по единно-журнално-ордерна форма на счетоводно отчитане на ОФ БКС С.“ за 1991г.; главна книга на ОФ „БКС С.“ за 1991г. Главна книга на РСП БКС за 1988г., на БКС“С.“ “ЕООД за 1997г.

Приет е  баланс към 01.01.1997г. на БКС“С.“ЕОД  съгласно който  към този момент са описани по т. 5  имот на ул. *******на  балансова стойност от 46922лв., набрано  изхабяване от 32774лв.  , остатъчна стойност от 14148лв., земя на стойност от 1417лв.

Прието е писмо изх. №_ 220/13.10.2000г. ,  , списък на имоти съставени от Б.С.“АД, съгласно които БКС С.“ЕАД е посочило на Столична община, район С., че придобити от БКС С.“ЕООД по приватизационна сделка имоти на територията на СО, район С. са няколко, като под № 3 е описан магазин на партера на сграда на ул. *******по АОС 227/1998г. и съответни идеални части от дворно място.

Прието е писмо  № ПП-2969/20.10.2009г. на  Столична общинска агенция по приватизация със списък, съгласно който  обекти от капитала на БКС С.“ЕООД, които  са част от приватизационна сделка по Решение № 46 по Протокол № 56/29.03.1999г. на СОС са магазин на ул. „********, гр. София с площ от 130кв.м. по АОС № 227/20.10.1998г

Прието е писмо от 202/05.08.1999г. , № 117/03.06.1999г. на БКС С.“ООД , съгласно които БКС С.“ЕАД е поискало от Кмета на СО, район С.   да коригира  актът за общинска собственост № 227/20.10.1998г.  за имота на ул. „********, който е включен в капитала на БКС С.“ЕАД да се опише като магазинно помещение с площ  на две нива с РЗП от 175кв.м. включваща първо ниво: търговска зала от 85кв.м., складови помещения и санитарен възел от 45кв.м.; второ ниво- складови помещения от 45кв.м. и съответните идеални части от мястото и сградата застроено и незастроено от 170кв.м.; сграда на четири етажа с партера включително, построена през 1920г.

Приета е счетоводна справка за  сметка 203 на ищеца за периода от 1991г. до 2004г., съгласно които в капитала му и в състава на дълготрайните материални активи на Б.С.“АД са включени търговско помещение на ул. ********.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза  от 06.06.2008г. вещото лице Е.Б.след запознаване с документи по делото  и представени от ищеца документи е посочило, че в акта за завземане на имота от 19.04.1949г. , бивша собственост на Б.“АД, Б.К.  по ЗОЕПГНС по преписка 971/1948г.  в клетка „3“ била описан „къща с застроено 164кв.м. цялата на 4 етажа с общо 14 стаи, 2 магазина с обща данъчна оценка от 2032000лв., предаден на ОСП „ София Ж.“ по опис, за този одържавен имот имало и картон. Посочило е, че по протокола от 12.08.1988г. за предаване на активи и пасиви между РСП „БКС Благоевски район и предприятието БКС „С.“  като предадени по т.1 са записани основни средства с производствено значение с набавна стойност от 9111613лв., начислено изхабяване от 4913896,51лв., в протокола за предаване на сградите е посочен имот на ул. *******с балансова стойност от 46922лв. и набрано изхабяване от 37892,25лв. към 31.03.1988г., посочен би и терен на стойност от 1417лв. Посочило е, че по справката за салдата по сметка 100 - „основни средства“ са прехвърлени 9111613лв. и същите са отразени в главната книга като постъпили от Благоевски район. Вещото лице е посочило, че по решението от 30.06.1989г. учредената общинска фирма БКС „С.“ е с уставен фонд от 9 383 000лв. като поема активи и пасиви на прекратеното предприятие БКС С., по решението от 05.11.1991г. на ВИК на ОНС БКС С. е следвало да се преобразува в ЕООД на база на предоставените фондове на общинската фирма, като към 01.10.1991г. първоначалната стойност на дълготрайните материални активи са 20795825лв., от които земя за 295612лв. Посочило е, че имот на ул. „********бил посочен в протокола от 12.08.1988г. за предаване на активи и пасиви между РСП „БКС“Благоевски район и предприятието БКС „С. на стойност от 46922лв. , като в протокол за ревалоризация на дълготрайни материални активи от 31.12.1997г. на ред 10 бил записан имот на ул. *******на стойност от 46922лв. която след ревалоризация била 272476лв. На същият ред била записана и земя на стойност от 1417лв. която след ревалоризацията била в размер на 87854лв.  Данните по двата протокола били идентични, поради което и е посочило, че имотът на ул. „*******като сграда и земя е фигурирал в баланса на БКС „С.“ към 31.12.1997г. с нови стойности съответно от 2721476лв. за сграда  и 87854лв. за терена. Посочило е, че на 31.12.1998г. била направена преоценка на активите от дружеството като новата  стойност на имота на *******вече е посочена като  4379380лв., а не както преди това – 3282893лв., начислени били амортизации. Посочило е, че данните по АОС от 20.10.1998г. съответствали на протокола от 31.12.1998г. за преоценка на активите. В сметката за данъци и такси към 01.01.1999г. имотът на ул. „*******фигурирал със стойност от 3282893лв. Посочило е, че през 1999г. от активите на ищеца били извадени жилищните имоти и по сметка 201 и 203 към 31.12.1999г. на ищеца имотът на ул. *******е посочен с отчетна стойност от 1218,50лв., начислена била амортизация от 782,96лв. и балансова стойност от 435,54лв. деноминирани лева, общата стойност по баланса  на сградите била 411625,37лв., а на земята – 1972,80лв., общо за земя и сгради –  413 000лв., в приложение № 1 към баланса стойност на сгради била посочена като 411 000лв. стойност на земя била посочена в размер на 2 000лв.

С прието по делото заключение по тройна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица Е.Б., М.В.и З.И., вещите лица след запознаване с документи по делото и тези представени от ищеца, са  потвърдили констатациите и изводите по единичната експертиза, изготвена от вещото лице Б., като са  добавили, че са им предоставени за проверка всички картони , в които са водени дълготрайни материални активи на БКС С., както и тефтер за наличието и движението на картоните на дълготрайните материални активи. Посочили са, че под № 3005 картона е заведена сградата на ул. *******( л. 292 от делото, том ІІ), като съгласно записванията по картона имотът не е изваждан от активите на БКС С. в периода от 1988г. до 31.12.1997г., върху стойността на сградата са начислени амортизации, баланс за този период не бил представен, анализът бил направен на база счетоводни регистри. Процесният имот като сграда и земя, фигурирал в баланса на дружеството към 31.12.1997г.  с нова стойност съответно от 2 721 476лв. за сграда и 87 854лв. за терен. През 1999г. от активите на ищеца били извадени жилищните имоти и по сметка 201 и 203 към 31.12.1999г. на ищеца имотът на ул. *******е посочен с отчетна стойност от 1218,50лв., начислена била амортизация от 782,96лв. и балансова стойност от 435,54лв. деноминирани лева, общата стойност по баланса  на сградите била 411625,37лв., а на земята – 1972,80лв., общо за земя и сгради –  413 000лв., в приложение № 1 към баланса стойност на сгради била посочена като 411 000лв., стойност на земя била посочена в размер на 2 000лв. Посочили са, че  БКС С. нямало задължение за изготвяне на баланси на към юни, август септември 1989г.; септември, октомври 1991г.; януари , март 1992г., декември 1997г., ноември 1998г., април и септември 1999г. и такива не били съставяни.. Нямало промени в начални и крайни салда по счетоводни сметки 201 и 203 съответно началното салдо за следващата година отговаряло на крайните салда за предходната година. Посочили са, че главната книга е последният регистър преди изготвянето на счетоводния отчет, балансът се изготвял на базата на оборотната ведомост и главната книга. Не им били предоставени баланси след 1991г., имало обаче главни книги за периода след 1991г. за всички години. Срок за съхранение на балансите вече бил изтекъл, 10 години бил срок за регистри и главни книги. Не било задължително за всички периоди да се съставят баланси, различна била нормативната уредба във времето. При прехвърляне през процесните периоди на една организация към друга не било нужно съставянето на баланси и междинни отчети. Следвало да има ежегодно годишен финансов отчет. Посочили са, че им били представена справка  за данък сгради и такса битови отпадъци към 01.01.1999г. вх. № 2602/29.01.1999г. с приложен списък за имотите на БКС „С.“ към 01.01.1999г. и в същата на ред 5 от описа бил посочен имот на ул. „********, номер 3005 на стойност от 3 282893лв.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Р.К.вещото лице след запознаване с документи по делото и справка в счетоводството на ищеца  е посочило, че  сумата от 9 111 613лв. на предадените с протокола от 01.04.1988г. за предаване на активи и пасиви между РСП „БКС“Благоевски район и предприятието БКС „С.“  е сума по балансови стойности към 31.03.1988г. на сгради от 8801370лв. (стойност на отделните сгради по счетоводните картони за всяка от сградите) и терени от общо 295612лв., като и на стопански инвентар от 14 631лв. Теренът под сградата на ул. *******бил заприходен в БКС „С.“ на основание на протокола от 01.04.1988г.  Балансовите стойности и набраното изхабяване на сградите по протокола от 01.04.1988г. съответствали на стойностите на счетоводните картони за съответните сгради. Сбор от балансови стойности на сгради и терени отговаря на стойностите на имотите, предадени от Благоевски РСП на БКС „С.“ по баланса към 31.03.1988г. и сред тях били сграда и земя на ул. „********. Прехвърлянето от 1988г. било по Указ 3405/1988г. на Държавния съвет за определяне на ново териториално и административно райониране на София в следствие на което  са извършени съответни прехвърляния на имоти и активи между съответните структури към новите райони. Вещото лице е посочило, че счетоводният картон е част от използваната през това време в бюджетните организации мемориално ордерна счетоводна система. Счетоводните операции са се отразявали в мемориални ордери. Сградите се завеждали в картони, които представлявали извадка от инвентарната книга за съответния дълготраен материален актив, като самата инвентарна книга била отразена върху картони за различните дълготрайни материални активи. Върху тези картони и съответно в досието за сградата се начислявали амортизации за сградата, отразявали са се и движения и промени като отписвания и др. Номерата на картоните представлявали инвентарните номера на съответните активи. Земята не била отразявана в картони, върху нея не се начислявала амортизация. Причината за нетолкова подробното водене на счетоводството за земята била, че за нея не се начислявала амортизация. Земята, обаче, при всички случаи била отразена в счетоводството на дружеството. Всеки актив следва да е заприходен. В главната книга на БКС С.“ по сметка 100 – „основни средства“ фигурирала сумата от 9111613лв. Мемориалната ордерна система била прилагана от БКС „С.“ до 31.12.1997г., когато бил направен преход към журнално ордерна счетоводна система. Последната била заменено от програмен продукт „Бизнес навигатор“.  Инвентарният номер 3005 и балансовата стойност на процесната сграда фигурирали в счетоводните записи до ревалоризацията през 2003г.

С прието по делото заключение по тройната съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещите лице З.Д., И.В., Р.К., вещите лица след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца са потвърдили изцяло констатации изводи на единичната експертиза , изготвена от вещото лице К., като изрично са посочили, че  сбор от балансови стойности на сгради и терени отговаря на стойностите на имотите, предадени от Благоевски РСП на БКС „С.“ по баланса към 31.03.1988г. и сред тях били сграда и земя на ул. „********, стойност на които били посочени в протокола от 01.04.1988г.  Уточнили са че изводите на в.л. К. за характера на счетоводния картон са обосновани с Наредба № 14 за отчитане на основните средства,издадена от министерство на финансите и обн. ДВ бр. 13/1981г.  изменена няколко пъти в последствие – последно с ДВ бр. 103/1991г. Счетоводните картони (карти) били част от мемориално ордерната система и тя се прилагала от БКС С.“ до 31.12.1997г. Картоните се наричали синтетични картони, те не се подписвали от лицата, които ги обработват и вещите лица работели по картони които не носели подпис.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Д., вещото лице след запознаване с документи по делото  и проверки при ищеца е посочило, че  протокола от 12.08.1988г. е посочено, че е съставен по баланса към 01.04.1988г. и съгласно този протокол и протоколите за предаване на салда и сгради  РСП БКС е предало на БКС „С.“  основни средства с производствено значение от 9111613лв. , включително имот на ул. ********, състоящ се от сграда с балансова стойност от 46 922лв. и терен на стойност от 1417лв.  Картон 3005 описвал сградата на ул. *******като такава състояща се от 2 бр. магазина 3 четиристайни апартамента с площ от 328,64кв.м., обща застроена площ от 155,50кв.м.  Тази сграда продължава да съществува по картони за 1990г. отново под № 3005 по описа за инвентарни номера.  На картона за сградата е отбелязано, че сградата е заведена на 01.08.1973г. с първоначална стойност от 46 922лв., начислявани са изхабявания за нея до 31.12.1997г., но не са отписвани до 31.12.1997г. части от имота на ул. „********. Нямало счетоводни записвания за идеални части от терена и от сградата.. Нямало заведен картон за терена на ул. *********, независимо, че той по протокола от 12.08.1988г. бил предаден и бил на стойност от 1417лв. Вещото лице е посочило че по главната книга за 1991г.  основни средства са на стойност от 20 986756,89лв. от които терени на стойност от 295612лв. по протокола от 12.08.1988г. През 1991г. е променена нормативната уредба и предприятието е следвало да премине към нови счетоводни сметки от 01.04.1991г. и така след извършена трансформация и разпределение  сумата от 20 986756,89лв. е трансформирана на: по сметка 201 земи – 295 612лв., която съответства на сумата по протокола от 12.08.1988г.; по сметка 203 – сгради – сумата от 18 561 387,29лв. ; по сметки 204, 205, 206 и 209 са разпределени останалите основни средства Такива били отбелязванията и по главната книга за 1991г. и по счетоводния документ за трансформацията и разпределението.  Вещото лице е посочило, че към новото дружество – БКС С.“ЕООД, учредено по Решение по Протокол № 453/05.11.1991г. на ИК на ОНС „С.“  са преминали активи с първоначална стойност от 20 795 825лв., от които по сметка 201 земи – 295 612лв., която съответства на сумата по протокола от 12.08.1988г. , включително и терен на ул. *******на стойност от 1417лв.; по сметка 203 – сгради – сумата от 18  195 463лв, като от 19990г. до 1997г. по инвентарни номера на основни средства – сгради по картон 3005 продължава да фигурира имот на ул. ********. На този картон е заведена изцяло сградата. Посочило е че в протокол за револаризация от 31.12.1997г. бил посочен терен на ул. *******на ред 10 със стойност преди револаризация 1417лв. и след това  – 87854лв. В справката към годишния баланс към 31.12.1997г. били посочени земи на стойност от общо 5 461 828лв. Посочило е, че до 31.12.1997г. при ищеца счетоводните записвания били аналитични, дотогава били правени записванията по счетоводните картони. По тези счетоводни картони се завеждали основните средства и значението на счетоводните картони не трябвало да се подценява. Счетоводните картони били аналитично счетоводно записване За земята на ул. *******не  бил заведен отделен счетоводен картон, но стойността му фигурирала в основните счетоводни регистри, където били синтетичните счетоводни сметки. В аналитичните сметки заведена била само сградата.Счетоводните сметки и записванията по тях били синтетично счетоводно записване, стойността на процесната земя от 170кв.м.  била 1417лв. , тя била  част от сумата от 295612лв., като това било изрично записано в Протокола от 1988г. Първичен счетоводен документ е този, съдържащ основанието за придобиването на актива. Придобиването на терена в случая било по Протокол от 12.08.1988г. и това бил документа на база на който имотите били заведени като основни средства по тогава действащите разпоредби. Нямало данни въз основа на какъв документ на 01.08.1973г. е заведен картон № 3005 за сградата на ул. „********. Аналитичното записване  не било задължително но се работело по него, това било ръчно записване и всЯ.предприятие само решавало дали да води такова записване.  Важно било дълготрайните материални активи да се водят по аналитичното записване като незавеждането в счетоводен картон на земята на ул. *******представлявало нередовно счетоводно записване. Причината да не се заведе счетоводен картон за земята е че тя не се амортизира, тоест за земята не се начисляват амортизации, докато останалите основни средства се изхабяват и за тях се начисляват амортизации и това се отчислявало по картоните за всЯ.такова основно средство.  Този терен на ул. „********, обаче, бил включен в синтетичните счетоводни сметки(актив се води по стойност). Аналитичните сметки били спомагателни, те се водели тогава когато имало бройки, количества, единични цени. Задължително било синтетичното записване, което било по стойност и то било водено в случая включително и за терена на ул. „********.

С прието по делото заключение по тройната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г.М., З.Д. и Н.Г., вещите лица след запознаване с документи по делото , проверки при ищеца са посочили, че  по протокола от 1991г. БКС С.“ЕООД е с ДМА от 20 795 825лв. от които 295 612лв. земя, а останалото-сгради, не било посочено кои са обектите, формиращи тези стойности.  По протокола от 1988г. РСП БКС Багоевски е предало на БКС С. основни средства на стойност от 9 111 613лв., в която е включен имот на ул. *******състоящ се от терен за 1417лв. и сграда с балансова стойност от 46 922лв. Нямало счетоводни записвания за идеални части от земята и от сградата. Посочили са, че Б.С.“АД  не е водело аналитично счетоводство, въпреки че счетоводния картон е  вид аналитично счетоводно записване.  Преди 30г. нямало изискване за аналитично счетоводно записване, всичко се е водело на куп - записванията били на една страна. Посочили се, че по посочения им протокол № 43/1991г. като част от фирменото дело сумата по него не се различавала от приетия по делото Протокол № 43/1991г. и изводите им биха били същите. Основният капитал, тоест т.нар. уставния капитал е един и същ в протокол № 43/1991г. приет по делото и посочения им като такъв от фирменото дело-капитал от 10641116,91лв. Не били установили в някой момент при ищеца да има отписване  на части от имота на ул. ******** като цифрово изражение.

Приети са писма от Столична общинска агенция по приватизация (СОАП) от 02.06.2008г. и от Столична община от 11.06.2008г., съгласно които Я. Б.К. ,  Л. Б.К., И. Б.К. в периода от 25.11.1998г. до 25.01.1999г. не са се ползвали от правата по § 6, ал 1 от ПЗР на ЗППДОбП и не са подали заявление пред СОАП и СО за вещни права върху имот в гр. София, ул. „*********.

Прието е писмо от кмета на СО, район С. от 28.05.2009г. и скица от 18.05.2009г., съгласно което  по действащия план за регулация имот с площ от 170кв.м.  на ул. *******е част от имот № 23, кв. 398, местност Центъра одобрен със Заповед № РД-50-9200-3/14.04.2008г. на кмета на СО, район С. за попълване на кадастрална основа.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

В конкретния случай постановеното по делото решение валидно и допустимо в обжалваната част. Районният съд се е произнесъл по исковете така , както са предявени, а доводите на въззивниците в обратния смисъл са неоснователни. Действително, първоначално иск е бил предявен  за ид.ч. от земята,  за магазин в партера на 4-етажна сграда  и само срещу Л. и И. К.,  но с молби от 10.11.2006г. ,  от 26.03.2007г., от 15.05.2009г.,  е поискано уточнение и изменение на иска , уточнението  за ½ ид.ч. от земята е допуснато в СРС с определение от 11.11.2006г., а увеличение на размера му – за цялата земя е допуснато от ВКС с Определение № 385 от 22.10.2007г. по гр.дело 1802/2007г., новият ответник Х. „ООД  ответник е конституиран с определение от 15.05.2009г.

Съдът приема, че решенията, постановени по дело № 8829/1994г. по описа на СРС , дело № 5256/1999г. на СГС, ІІ-Г отд. и делото 5047/1996г. на СГС, ІІ-А отд. не водят до недопустимост на предявените искове.  Страните по двете дела са различни, а и делото на СРС е от 1994г., когато се твърди от ищеца, че вече е бил собственик на процесния имот, тоест обстоятелството че СО е било страна  по иска по чл. 108 от ЗС по делото от 1994г.,  не разпростира силата на пресъдено нещо на постановеното решение и  спрямо ищеца.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77 от ЗС вр. с чл. 17а от ЗППДОП (отм) и  чл. 1 от ПМС № 201/1993г. вр. с чл. 61 от ТЗ -  положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, придобит при преобразуване на общинско предприятие в еднолично търговско дружество с общинска собственост, което е било приватизирано в последствие. В исковата молба и допълнителните молби са посочени достатъчно ясно фактите и основанията, на които се твърди придобиването на правото на собственост върху имота-  общинската фирма „БКС С.“ е била преобразувана в ЕООД с решение на съда от януари 1992г., имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на общинската фирма и така с преобразуването й в търговец  имотът е преминал в патримноиума на търговеца, дялове от който в последствие са продадени по реда на Закона за преобразуване и приватизация на събржавни и общински предприятия (отм).

който в последствие е бил и приватизиран

При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че процесният имот е бил държавна/общинска собственост, която е била предоставена за стопанисване и управление на Общинска фирма „БКС“С.“, преобразувана  БКС  С.“ ЕООД по реда на ЗППДОбП, дялово от които в последствие са продадени с договора за приватизационна продажба .

В тежест на ответниците при така депозирания отговор е да докажат че те са собственици на имота на основание на чл. 1 от ЗВСОНИ, че прехвърлянето на имота на ищеца  попада в хипотезата на чл. 1, ал.2 от ЗВСОНИ, че преди да изтече срока по § 6 оп ППДОбП(отм) са подали заявление до органа по чл. 3 от същия закон.

Доколкото по делото са представени Акт за завземане на имота, АОС, сочещи че имотът е бил държавна собственост, а в последствие общинска,    но същевременно са представени и нотариални актове, сочещи правото на собственост на ответника по исковете, то в тежест на всяка една от страните по делото е да докаже  основанието,  на което се е породило правото и на собственост върху имота.

Съгласно разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставеното за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

 Разпоредбата е приложима и за общински предпирятия по артумент от чл. 9 от ДППДОбП(отм)

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Постановление на МС № 201/25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуване, преобразуване, приватизация на държавни предприятия (ПМС 201/1993г.), при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху недвижими имоти, които са били предоставени на предприятието за стопанисване и управление на тези предприятия , се внася в капитала на тези дружества , освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго.

Този фактически състав за придобиване право на собственост следва да се приеме за приложим и в хипотеза в която държавно имущество, в процеса на диференциация като общинска собственост, е останало собственост на съответната община при конкуренция с претендирани права на собственост от страна на преобразувано общинско предприятие в търговско дружество -  арг. на чл. 9 от ЗППДОП (отм.), който прилага един и същ режим на двете групи предприятия при приватизацията им. ( В този смисъл Решение № 152/14.01.2020г. по гр.д. № 1037/2019г. по описа на ВКС, ІІ-ро Г.О.).

С тези разпоредби е уредено специално  основание за придобиване на собственост.  Фактическия състав на този придобивен способ включва няколко елемента, при наличието на които вещно-транслативният елемент настъпва по силата на акта на преобразуване на предприятието в търговско дружество и то от момента на възникването на това търговско дружество. Тези предпоставки са следните: вещта да е държавна/общинска собственост; вещта да е предоставена за стопанисване и управление на държавно / общинско предприятие; с акта за преобразуване на това държавно/общинско предприятие да не е изключено преминаването на собствеността върху вещта в търговското дружество. Не е необходимо за преминаване на собствеността да се извършват други действия, включително и осчетоводяване , заприходяване в баланс и др.  Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОбП(отм) респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 е уредено в разпоредбите на чл. 39, ал.2 и чл. 42 от правилника за организация на стопанската дейност (отм., наричан по-долу за краткост Правилника) и чл. 2 от Наредбата за държавните имоти (1975г., отм., наричана по-долу за краткост - Наредбата). То е право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на собственост върху имота, като владее, ползва и се разпорежда с тях в съответствие с  предмета на своята дейност, плановите задачи и предназначението на имота, в пределите на закона и за своя и на държавата сметка, в свой и на държавата интерес. Предоставянето за стопанисване и управление се осъществява с  административни актове, които при образуване на предприятието или след това посочват имуществото, с което ще се извършва стопанската дейност и което се предоставя за осъществяването й. При спор за собственост няма пречка предоставянето за стопанисване и управление да се докаже чрез самият акт, с който е предоставено това имущество, но и с косвени доказателства – актове за държавна собственост, в които изрично е посочено, че имуществото е предоставено за стопанисване и управление на предприятието; разделителни протоколи; имотни ведомости; записвания в инвентарни книги на държавното предприятие и др. Осчетоводяването или отразяването в инвентарна книга или друг подобен регистър не е елемент от предоставянето за управление и стопанисване, то не поражда право да се стопанисва/управлява, нито поражда право по чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) . Осчетоводяването, заприходяването в баланса  е само косвено доказателство за факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление. (В този смисъл т. 2г от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по тълк.д. № 4/2012014г. на ОСГК на ВКС).

По делото не се спори , а и от приетия по делото неоспорен от страните Акт № 822/1949г., определение на СРС от 10.11.2006г., заключения по съдебно-техническата експертиза, се установява,  че четириетажната сграда на ул.“******** и дворното място върху която е построена с площ от общо 170кв.м. са били отчуждени по реда на ЗОЕПГНС от „Б.“АД и от д-р Б.Я. К., като имотът е бил предоставен на Софжилфонд, към 2006г. сградата е била разрушена.

Съдът приема за установено по делото, че сградата е била четириетажна: партерен етаж на площ от 141 кв.м. с  магазини, отделно три жилищни етажа със стаи, както и таванско-складово помещение, като партера и етажите били с почти еднаква площ. Това се установява от приетите по делото неоспорени от страните заключения по единична и тройна съдебно-техническа експертиза, приетите по делото проекти на сградата, Акт 822/ 1949г. Действително, вещите лица са посочили, че сградата е разрушена и не могат да установят при оглед от какво се е състояла, същевременно по проектите по делото не можело да се установи дали те реално са изпълнени. Доколкото, обаче, в Акта за завземане от 1949г. сградата е описаната като такава с общо 4 етажа : два магазина, а на следващите три етажа стаи и санитарни помещения, като съобрази и че по делото не се твърди  и не се установява сградата да е била променена, то съдът приема за установено че построената на ул. Алабин“ 49 сграда е била с партерен и три жилищни етажа, отделно и таванско складово помещение.

Установява се от приетото по делото основно и допълнителни заключения  на в.л.Д.по съдебно-техническата експертиза,  че процесния имот попада в обхвата на земята, описана  в АДС № 822/1949г., АОС 227/1998г., в  нотариалните актове № 98, том І, рег. № 2075, дело № 91/06.04.2004г. на нотариус Е.К.и нотариален акт № 48, рег. № 16709, дело № 631/2009г. на нотариус  Р.Д.. Вещото лице е било категорично в извода си, че за кв. 398, м. „Центъра“ София е имало одобрен кадастрален и регулационен план през 1947г., на 19.10.1959г. е одобрен регулационен план за този квартал, като парцел ХХ обхваща имоти с пл. № 13,15,11,12 без да има граница между имоти 13 и 15, тези два имота не били самостоятелни, а  се преливали,  дворното място на ул. *******от 170кв.м. и построената в него сграда на 4 етажа попадали в обхвата на имотите № 13 и № 15, като по плана от 2008г. попадали в имот пл. № 23 с идентификатор 68134.100.330. Изводите вещото лице е обосновало с проверки в СО, ДАГ, документи по делото, обосновани са с проследяване на кадастрални и регулационни планове, тези изводи не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства и съдът ги кредитира изцяло като верни и задълбочени.

Съдът приема за установено по делото приетите по делото Решения на Столичен народен съвет и ИК на ОбНС-С., решение по ф.д. 1136/1989г. на СГС, че с Решение на СГС от 01.08.1989г. е регистрирана Общинска фирма „Б.И К.С.С.“ по Указ за стопанската дейност № 56/1089г., която фирма е поела активите и пасивите към този момент  на прекратеното предприятие БКС“С.“-Благоевски район. Актът за преобразуване е взет от компетентен орган, като той сочи имуществото, което се предоставя за управление и стопанисване по определяем начин - препращайки към баланса на активите и пасивите на прекратеното предприятие, неговите права и задължения.

Съдът приема, че от приетите по делото Решение  на Общински Народен съвет по Протокол № 43/05.11.1991г., Решение по ф.д. № 27308/1991г. , извлечение от ДВ  от 31.03.1999г., се установява че е взето решение Общинска фирма „БКС С.“ да се преобразува в ЕООД, като имуществото му, включително това което е предоставено за стопанисване и управление, премине към новообразуваното дружество БКС С.“ЕООД с общинско имущество, новото дружество е регистрирано с решение от 30.01.1992г., обнародвано на 31.03.1992г. При така установеното съдът приема, че  преди възникване на новорегистрираното ЕООД  предоставените на общинската фирма за управление и стопанисване имоти са били общинска собственост. Това е така, защото общинската фирма „БКС С.“ е създадена по реда на Указ № 56/1989г. за стопанската дейност, тази фирма  не е придобила правото на собственост върху имуществото,  което и е било предоставено за стопанисване и управление , за да упражнява стопанската дейност. Аргумент за този извод са чл. 1 и чл. 20 и § 5 от ПЗР на Указ № 56 за стопанската дейност, обн. ДВ, бр. 13/1989г. Това имущество е било предоставено за управление и стопанисване на общинската фирма, но не и в  нейна собственост. Едва след преобразуването на общинската фирма в еднолично търговско дружество с общинско участие по решение на Общинския съвет на основание на чл. 62 от ТЗ , собствеността върху предоставеното за управление е преминало в патримониума на търговското дружество. От този момент общината остава собственик на дяловете на дружеството, но не и на имуществото му. (В този смисъл Решение № 135/23.012019г. на ВКС, І-во Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

Следва да се посочи, че вещно правните последици от преобразуването на държавна фирма в ЕООД са уредени  изрично от законодателя за първи път с ПМС № 201/25.10.1993г. Това постановление обаче има тълкувателен характер, целта му е изрично да се посочи, че с преобразуването на фирмата в търговец настъпва и прехвърляне на вещните права на собственост върху имотите, които са били предоставени на фирмата за упражняването на стопанската й дейност. Собствеността върху тези имоти стават собственост на новоучреденото търговско дружество от учредяването му, а не едва след  влизане в сила на ПМС № 201/1993г. Изричното указание на ПМС № 201/1993г. намира приложение и за образуваните преди 1993г. търговски дружества държавно/общинско имущество. ( В този смисъл Решение № 196/02.07.2010г. по гр.д. № 2989 по описа за 2008г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Определение  № 1167/14.12.2017г. по гр.д. № 3119/2917г. на ВКС, ІV-то Г.О.).

Съдът приема, че новоучреденото дружество БКС „С.“ ЕООД е възникнало на 31.03.1992г., когато е обнародвано обявлението на съда за преобразуване на общинската фирма в ЕООД и за обстоятелствата по чл. 119 от ТЗ.  Възникването на ООД до измененията на ТЗ обн. в ДВ, бр. 103/1993г. , е в зависимост от вписването му в търговския регистър, както и от обнародване на съобщението за това . Регламентацията по § 3 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ЗОЕТДДИ) препраща към ТЗ, поради което и съдът приема, че тя е приложима и за еднолични ЕООД с държавно имущество. За ЕООД с общинско имущество приложими са директно чл. 62, ал.2 и ч. 61 от ТЗ. В случая приложими са  разпоредбите на чл. 6, ал. 2 вр. с чл. 119 вр. с чл. 62, ал.2 от ТЗ в редакциите им към този момент, съгласно които  за възникване на еднолично ЕООД с държавно / общинско участие конститутивни елементи са вписването на съдебното решение и обнародването в ДВ на обявлението  за вписването му и обстоятелствата по чл. 119 от ТЗ . Разпоредбата на чл. 119 от ТЗ  в редакцията към учредяване на дружеството е изисквала вписване на данните по чл. 119, ал.1, т.1,2,3,4 и чл. 115, ал. 6 от ТЗ, които е следвало да се обнародват в ДВ. Разпоредбата на чл. 6, ал.2 от ТЗ е императивна и изрична, че вписването има действие от обнародването в Държавен вестник (ДВ) на обявлението на съда, когато такова обнародване е предвидено в закон. При така разписаната норматива уредба съдът приема, че  към момента на преобразуването на общинската фирма в ЕООД  обявлението на съда в ДВ за вписването на обстоятелствата по чл. 119 от ТЗ е имало конститутивно действие, а не само оповестително такова. С оглед гореизложеното съдът приема, че едва с обнародването в ДВ на 31.03.1992г. на обявлението на съда по ф.д. 27308/1991г. е възникнал новия правен субект БКС С.“ЕООД и от този момент е било възможно придобиването на собствеността върху имотите, които са били предоставени за стопанисване и управление на преобразуваната общинска фирма. (В този смисъл Решение № 463/23.09.1996г. по гр.д. № 216/1996г. на 5-чл. състав на ВС; Определение № 492/25.09.1992г. по гр.д. № 918/1992г. на ІІ-ро Г.О. на ВС; Определение № 105/20.02.2009г. по т.д. № 690/2008г. на ВКС, ТК).

При така възприето съдът приема, че на 31.03.1992г. БКС „С.“ЕООД е станало собственик на имотите, които към този имот са били общинска/държавна собственост, която е била предоставена за стопанисване и управление на общинската фирма БКС С.“.

Съдът приема за установено по делото, че процесния имот е бил част от имуществото, което е било предоставено за управление на прекратената общинска фирма и което след преобразуването й в ЕООД е станало собственост на БКС С.“ЕООД, дялове от които са продадени с приматизационна продажба. Приетите по делото протокол от 12.08.1988г., счетоводен картон, протокол за приемане на сгради, справка, констатации по оригиналите на които са направени от СРС, установяват, че цялата четириетажна сграда и земята на ул. „*********, върху която е построена четириетажната сграда, е била част от активите на прекратеното предприятие и е предадена на общинската фирма БКС С. през 1988г.  Цялата четириетажна сграда и земята върху която е построена са били част от активите на общинската фирма. Сградата е посочена като част от активите със стойност от 46922лв. Земята е посочена  като част от активите й със стойност от 1417лв., била е заприходена и осчетоводена като част от активи на  прекратеното предприятие и на новосъздадената общинска фирма. Приетите по делото заключения по съдебно-графическата експертиза, които съдът кредитира като неопровергани от другите събрани по делото доказателства  установяват автентичността на  протокола от 12.08.1988г. Заключенията по  приетите по делото заключения по единичните и тройните съдебно-счетоводни експертизи, установяват, че дворното място от 170кв.м. е било част от записаните по баланса активи на прекратеното общинско предприятие, предадено на новосъздадената общинска фирма и в последствие е фигурирало в счетоводствата на правоприемниците на общинската фирма, включително и ищеца. Съдът кредитира заключенията по счетоводните експертизи като верни, задълбочени, неопровергани от другите събрани доказателства, единодушни и категорични в изводите си. Вещите лица са посочили, че в протокола от 12.08.1988г. е посочен терена на ул. *******на стойност от 1417лв., такъв е посочен и в синтетичните счетоводни записвания на“ БКС С.“, че картонът е вид аналитично счетоводно записване, което не било задължително да се води както за сградата, така и за земята, такъв бил съставен за сградата на у. „*********, но не бил съставен за земята, вероятно защото за земята не се начислявали амортизации, но земята е била отразена в счетоводно записване на активите- в главната книга , вкл. тази от 1991г., и в баланса от 1988г.  като постъпили от прекратеното общинското предприятие в Общинската фирма“БКС С.“, съответно и в БКС „С.“ЕООД, в баланса от 1997г. Вещите лица са посочили, че  записването в основните счетоводни регистри, записванията по счетоводни  сметки  били синтетично счетоводно записване, а картоните за активите били аналитично счетоводно записване, за процесната земя нямало аналитичното записване, а само синтетично, не било задължително аналитично записване на земята към този период.  При така изведените категорични изводи на вещите лица по всички съдебно-счетоводни експертизи по делото,  съдът приема за установено по делото, че процесният имот е бил част от имуществото, което е било предоставено през 1988г. на Общинската фирма „БКС“С.“ за стопанисване и за управление с оглед осъществяването на стопанската  й дейност. Това се установява от приетия протокол от 1988г. и от установеното от вещите лица по счетоводните експертизи заприходяване на земята в счетоводството на БКС С.“ на основание на протокола от 12.908.1988г.  Решенията на Столичен народен съвет и ИК на ОбНС-С. , Протокола от 12.08.1988г. и счетоводните експертизи установяват, че от компетентен орган е взето решение процесния имот да бъде предоставен на ОФ“БКС С.“ за  стопанисване и управление и реално имотът е бил предоставен на общинската фирма. Действително този имот е посочен по определяем начин – чрез препращане към активите по баланса са общинското предприятие. Събраните по делото доказателства установяват, че той е бил част от активите на общинското предприятие предадено на общинската фирма БКС С.“ЕООД през 1988г. При така възприето и като съобрази и приетите по делото Решение  на Общински Народен съвет по Протокол № 43/05.11.1991г., Решение по ф.д. № 27308/1991г. , извлечение от ДВ  от 31.03.1999г., заключения по счетоводните експертизи установили заприходяване на имота и в БКС „С.“ЕООД , съответно БКС „С.“ООД след приватизацинната сделка, то съдът приема за установено по делото, че процесният имот е  част от имуществото,  което по решение от ОНС   е преминало от Общинска фирма „БКС С.“ в новообразуваното дружество БКС С.“ЕООД с общинско имущество, регистрирано с решение от 30.01.1992г., обнародвано на 31.03.1992г.  и в този момент  процесният имот е станал собственост на БКС „С.“ЕООД.

Към този момент е бил влязъл в сила Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ),  обн. ДВ бр. 21.02.1992г., влязъл в сила на 25.02.1992г.,  изменен с ДВ, бр. 107/18.11.1997г. в сила от 22.11.1997г. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 и чл. 4, ал.1 и чл. 3, ал.1 и ал. 2  от ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, ако собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот, получаването на облигации не се смята за обезщетяване, като собствеността се възстановява на лицата, от които имотът е отнет, или на техните наследници по закон или други правоприемници. Тези норми уреждат и хипотеза в която имот е бил отнет от юридическо лице, което към влизане в сила на ЗВСОНИ не съществува - собствеността се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон. Ефектът на реституцията по ЗВСОНИ възниква по силата на закона в момента, в който е влязла в сила материално правната норма, която я урежда. Такава е разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗВСОНИ и при наличие на предпоставките на тази разпоредба правото на собственост възниква в патримониума на правоимащите на 25.02.1992г. Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗВСОНИ има действие за напред, а не за минало време и от влизането й в сила настъпва реституционния ефект. Реституцията по чл. 1 от ЗВСОНИ настъпва по право без да е нужен допълнителен административен или съдебен акт. Изключение е само хипотезата на чл. 4, ал. 3 от ЗВСОНИ, която в случая не намира приложение. Реституционния ефект настъпва от момента на влизане в сила на текста от реституционния закон.  За да може да настъпи реституционния ефект следва да са изпълнение условията посочени в разпоредбите на чл. 1, чл. 3 и чл. 4 от ЗВСОНИ – имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон, както и да  съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Отделно бившите собственици не следва да са били обезщетявани с равностойни имоти или с изплащане на парично обезщетение, получаването на облигации е без значение.  (В този смисъл Тълкувателно решение №1/15.05.1995г. по т.гр.д.№ 3/1994г. на ОСГК на ВКС;  т.3 от Тълкувателно решение № 1/02.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГК на ВКС).

Съдът приема за неоснователни доводите на въззиваемия, че доколкото едва с измененията на чл. 3, ал.2 от ЗВСОНИ, обн. в ДВ бр. 107/18.11.1997г., в сила от 22.11.1997г., е посочено, че се възстановява собствеността на юридически лица, върху имоти, които са им отчуждени по ЗОЕПГНС, то към възникването на БКС С.“ЕООД  въззивниците К. не са имали качество на реституенти по ЗВСОНИ, съответно и Х.“ООД не е могло в последствие да придобие имотите. Действително, в първоначалната редакция на чл. 3, ал.2 от ЗВСОНИ за юридическите лица препращането е само към законите, посочени в чл. 2 от ЗВСОНИ, а едва с измененията на закона, обн. ДВ бр. 107/18.11.1997г., препращането е и към законите по чл. 1 от ЗВСОНИ. Разпоредбата на чл. 3 от ЗВСОНИ  обаче съдът приема, че не може да се тълкува самостоятелно и без оглед на разпоредбата на чл. 1 от ЗВСОНИ. Последната изрично урежда възстановяването на собствеността върху имоти, отчуждени по ЗОЕПГНС, без оглед на лицата, от които имотите са отчуждени, тоест възстановява се собствеността на всички лица, от които имоти са отчуждени – както на физическите лица, така и на юридическите лица. Разпоредбата на чл. 3 от ЗВСОНИ не  урежда основание за възстановяване на собствеността, а само очертава кръга на лицата, на които се възстановява собствеността. Тази разпоредба в редакцията си към 25.02.1992г. е сочела като правоимащи лицата, от които е отнета собствеността, съответно наследниците им. В този смисъл измененията на чл. 3, ал.2 от ЗВСОНИ с ДВ бр 107/1997г. не създават права, които до този момент законът не е уреждал, тоест не разширява кръга на лицата, на които се възстановяват правото на собственост върху отнети по реда на ЗОЕПГНС имоти. С тези изменения на закона само се прецизира текста на разпоредбата, тоест тези изменения имат тълкувателен характер. (В този смисъл Решение № 229/24.04.2019г. по гр.д. № 246/2018г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Определение № 684/08.07.2011г. по гр.д. № 1569/2010г. на ВКС, І-во Г.О.).

 Дори да се приеме обратното – че  реституция за собственика на имота преди одържавяването му би могла да настъпи едва с влизане в сила на измененията на ЗВСОНИ от ДВ бр. 107/1997г., съдът приема, че това няма решаващо значение в случая. Това е така, защото „БКС С.“ ЕООД е било еднолично общинско търговско дружество по смисъла на чл. 61 от ТЗ   от учредяването му през 1992г.  до сключване на договора за приватизационна продажба и вписване на промените за същото от регистърния съд през 1999г. При така възприето съдът приема, че и към 22.11.1997г., когато влиза в сила изменението на чл. 3 от ЗВСОНИ, БКС С.“ е било общинско ЕООД, поради което и е попадало сред субектите   по  чл. 1 от ЗВСОНИ и към 1992г. и към 1997г. С оглед гореизложеното съдът приема, че имотът  е бил собственост на субектите по чл. 1, ал.1 от ТЗ и към 25.02.1992г. и към 22.11.1997г., тоест пречка за реституция в това отношение не е съществувала.

Съдът приема за установено по делото, че към влизане в сила на реституционната разпоредба на ЗВСОНИ земята съществува реално до размерите, в които е отчуждена и втората предпоставка за реституция е установена по делото. За този извод съдът съобрази целта на ЗВСОНИ – да се възстанови собствеността върху имотите, които към момента на влизане на реституционния закон не са променени до степен, обосноваваща извод, че представляват вече друг имот. Обстоятелството, че този имот не съществува като самостоятелна кадастрална единица само по себе си не е пречка за реституция. В случая от приетите по делото заключения по основната и допълнителните съдебно-техническите експертизи се установява, че отчуждената земя е била от 170кв., която е била в регулация, тя е била част от имот 15 по кадастралната основа по плана от 1947г., съответно  за нея е бил отреден парцел ХХ, в който са попадали имоти 11,12,13,15 и процесната земя попада в имоти 13 и 15, между които нямало граница по плана от 1959г., основа за който била плана от 1947г. Установява се от заключенията по експертиза , че към момента статута на земята е същия като при отчуждаването , но имотите от които е част са с други номера, защото е има влязъл в сила през 2008г. нов регулационен план, сградата по делото не се спори, че е разрушена. По делото не се твърди и не се установява че имотът не съществува реално до размера, който е бил отчужден, поради което и съдът приема, че е установена и тази предпоставка за реституцията му по ЗВСОНИ.

По делото е установено от приетия по делото неоспорен АДС от 1949г. че имотът е бил отчужден от „Б.“АД, което е прекратено с ликвидация, в тази насока е и приетото по делото Решение № 4256/1999г. на СГС. По делото не се спори че въззивниците К. са наследници на съдружници на „Б.“АД,  един от които е и Б.Я. К.. При така установеното съдът приема, че право на възстановяване на имота  имат съдружниците на „Б.“АД при прекратяването му съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници. Преки доказателства по делото не са ангажирани за тези обстоятелства, но те не са спорни по делото, а и с оглед на характера на иска в тежест н ищеца е да установи своите права.

Същевременно, съдът приема, че по делото не е установено че въззивниците са собственици на имота на основание на реституция по ЗВСОНИ за въззивниците К., съответно покупко-продажба за въззивника „Х.“ООД. Възстановяването на правото на собственост по ЗВСОНИ се извършва при наличието на предпоставките в ЗВСОНИ, но в случай, че имотът е бил предоставен на предприятие, което подлежи на приватизиране, то запазването на възстановената собственост  е обусловено от заявяването на вещното право по реда на § 6, ал.1  от ПЗР на ЗППДОбП (отм).  С тази разпоредба законодателят е разрешил конкуренцията между правата на възстановения собственик и приобретателя по приватизационната сделка, като е поставил условие  за запазване на правото на собственост върху имота – същото да бъде заявено в определен срок и пред определен орган. Липсата на заявление не погасява правото на собственост на правоимащите по ЗВСОНИ, но препятства получаването на вещното право реално. Незаявилите правата  имат право само на обезщетение, тоест в тази хипотеза правото им на собственост се трансформира  в право да се получи обезщетение. Сроковете за уведомяването са преклузивни – най-късно в двумесечен срок след обнародване на решението за приватизация на предприятието, в което е включен съответният имот. Няма пречка уведомяването да е извършено преди да е обнародвано решението за приватизация. Релевантно е това уведомяване да е направено до изтичане 2 месеца след обнародване на решението за приватизация. Целта на разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм) е да се уведомят своевременно купувачите на приватизиращото се предприятие за наличието на реституционни претенции. Затова заявлението следва да бъде направен до органа по приватизация, като с оглед на доказването заявлението следва да е писмено. Това е така, защото  от съдържанието му ще се извлече изразената воля, че като собственици на реституиран по ЗВСОНИ имот искат той да им бъде върнат реално в техния патримониум.  Узнаването на органа по чл. 3 от ЗППДОбП (отм) за претенциите на лицата по § 6, ал.1 от ЗППДОбП ще е налице тогава, когато самите лица са го уведомили за претенциите си, но и тогава, когато този орган е уведомен за тези претенции от органа, упражняващ правото на собственост върху имота. Спазването на изискването за заявление по § 6 от ПЗР на ЗППДОбП(отм)  ще е налице и тогава, когато същото е отправено до самото дружество, владеещо имота и в чийто патримониум имотът е заприходен. (В този смисъл Решение № 87/02.07.2013г. по гр.д. № 960/2012г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; Решение № 151/25.01.2018г. по гр.д. № 5063/2016г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение № 1289/30.12.20008г. по гр.д. № 4738/2007г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.;

 По делото се установява от приети решения, извлечение от ДВ, договор,  решение на СГС, че Решението за приватизация на БКС С.“ЕООД е било взето от Столичен общински съвет на 09.11.1998г., това решение е обнародван в ДВ , бр. 139/25.11.1998г., като 14.04.1999г. 75% от дяловете на БКС С.“ЕООД са продадени от СОС на БКС С. РМД“АД и тези промени са вписани от СГС по ф.д. № 1136/1999г. с решение от 09.07.1999г. По делото е установено от приети по делото  неоспорени от страните писма от Столична община ,  от Столична общинска агенция по приватизация (СОАП), че в периода от 25.11.1998г. до 25.11.1999г. И. К., Л.К., Я. К. не са подали заявление по § 6 от ПЗР на ЗППДОбП(отм) за имот на ул. „********, гр. София  четириетажна сграда. По делото не се твърди от въззивниците и не се установява такива заявления да са подавани до 25.01.1999г. , когато е изтекъл срока по § 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм). от въззивниците или от праводателите им до Столичен общински съвет като орган по чл. 3 , ал.1, т. 4 от ЗППДОбП (отм),  а и като осъществяващ функциите на Общо събрание на БКС С.“ЕООД за периода от 1993г до приватизацията му –  арг. по чл. 4 от Наредба на СОС за управление на еднолични търговски дружества с общинско имущество, приета с Решение на СОС от 1993г. и изменена с такива от 1995г. По делото не се твърди и не се установява в този срок заявление по § 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм) да е  подадено до  БКС С.“ЕООД , като упражняващо правото на собственост върху имота. Иска по чл. 108 от ЗС по дело 8829/1994г. е бил насочен срещу СО,  нито органа по чл. 3 от ЗППДОбП(отм), нито БКС“С.“ като упражняващ правото на собственост върху имота са били страни по това дело, не е установено те да са узнали за същото, поради което и съдът приема, че предявяването на този иск не обосновава извод, че заявление по § 6 от ПЗР на ЗППДОбП(отм) е подадено в срок.  Столична община  не взема решение за приватизация, тя не упражнява правото на собственост, поради което и предявяване на претенции пред нея не може да се цени като заявление по § 6 от ПЗР на ЗППДОбП(отм). По същите съображения съдът приема , че искането до кмета на СО за деактуване на имота не може да се цени като заявление по § 6 от ПЗР ЗППДОбП(отм) .  При така установеното съдът приема за установено, че е настъпила преклузията, установена от законодателя по § 6 , ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП(отм) и лицата, от които е бил отчужден процесния имот по реда на ЗОЕПГНС не могат да получат реално връщането на имота. Това им право е трансформирано в право да се търси обезщетение по реда и на основание на ЗОСОИ.

С оглед гореизложеното съдът приема, че  по делото е установено че процесния имот е собственост на ищеца на основанието, посочено в него и решението на СРС в частта, в която е уважил положителния установителен иск следва да бъде потвърдено. Приетата по делото Заповед № РД-57-00/14.01.2004г. на Областния управител на област София не е от естество да обоснове обратен извод. Тази заповед не е индивидуален административен акт, който да поражда права в патримониума на въззивниците . В този смисъл са изричните Определение  №  4012/13.04.2006г. по адм.д. № 2774/2006г. на ВАС,  Определение от 15.02.2006г по дело 10457/2005г. на ВАС, постановени по реда на инстанционния контрол по жалба, депозирана срещу тази заповед. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи обстоятелства посочени в заповедта, поради което и по съображения изложени по-горе съдът приема, че правото на собственост на въззивниците К. по ЗВСОНИ , съответно на въззивника Х.“ООД по договор за покупко-продажба не са установени по делото. Неоснователни са доводите на въззивниците, че в случая при придобиването на имота от ищеца е нарушена забраната по Решение на Великото народно събрание (ВНС) от 17.08.1990г. обн. ДВ, бр. 69/28.08.1990г. посочена в чл. 1, ал.2 от ЗВСОНИ. Това Решение на ВНС създава ограничения за разпореждане с имоти, поради което и не може да се тълкува разширително нито в частта за имотите, за които се прилага забраната, нито в частта за характера на разпореждането. При тълкуване на разпоредбите на това Решение се налага извод, че забраната е само за разпореждане чрез продажба на имоти. Това е така, защото с Решението е забранено на Министъра на финансите да издава разрешения за продажби на имоти.Преобразуване на общинска фирма в общинско ЕООД не е забранено с това решение, защото не попада сред забранените сделки. (В този смисъл Решение № 69/03.07.2014г. по дело № 7512/2013г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.). Аргумент в подкрепа на извода на съда,  че преобразуването на общинската фирма в ЕООД на основание на чл. 62 вр. с чл. 61 от ТЗ  не е в нарушение на Решението на ВНС, е обстоятелството, че притежанието на имота от общинско ЕООД не е пречка за реституция по чл. 1 от ЗВСОНИ. При така възприето и като съобрази, че преобразуването на общинска фирма в ЕООД не е разпореждане по смисъла на Решението на ВНС, а договора за приватизационната продажба не е с предмет имущество, посочено в решението на ВНС, то съдът приема че Решението на ВНС  не е пречка за  валидното им  осъществяване, а доводите на въззивниците в обратния смисъл са неоснователни.

С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото  е  установено, че ищецът е собственик на имота придобит при преобразуване на общинската фирма в ЕООД, дялове от които са продадени по реда на ЗППДОбП(отм) поради което и правилно районният съд е уважил пложителния установителен иск.

Правилно при този изход на делото по иска за собственост са уважени от районния съд  и исканията по чл. 431 от ГПК (отм.) за отмяна на нотариалните актове № 48/2009г. и № 98/2004г. Двата нотариални акта са констативни, като сочат права върху процесния имот на въззивниците, а същевременно по делото не се установиха техни права на собственост върху имота, поради което и основание за отмяна на нотариалните актове са установени по делото.

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове са основателни  и решението на СРС макар и по други мотиви следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест въззивниците следва да се постави отговорността за разноски по делото и те следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия разноски за адвокат в производство пред СГС в размер на 5000лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 02.06.2016г. по гр.д.№ 5717 по описа за 2004г., допълнено по реда на чл. 193 от ГПК (отм.) с Решение от 17.02.2017г. по гр.д.№ 5717 по описа за 2004г. на Софийски районен съд, 38-ми състав.

ОСЪЖДА Х.“ООД, ЕИК *******,  Л.Б.К., ЕГН ********** , Р. Б.И.К., роден на ***г. в гр. Петах Тиква, Израел, придобил българско гражданство с Указ № 86/02.08.2010г., Д.И.К., родена на ***г. в гр. Кфар Саба, Израел, придобила българско гражданство с Указ № 84/02.08.2010г., да заплатят на  „Б.С.“АД, ЕИК ******* на основание на чл. 64, ал.1 от ГПК (1952г., отм.) сумата от общо 5000лв. (пет хиляди лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.

Решение може да се обжалва пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                  2.