Решение по дело №2361/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2412
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20217180702361
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               Описание: 1111.jpg

 

                 

 

     

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2412

 

 

гр. Пловдив, 09.12.2021 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

         ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

                                               

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2361 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Н.П.М., ЕГН ********** с адрес *** срещу Решение № 1045  от  09.07.2021г. на Пловдивски районен съд, VI – ти н.с. постановено по АНД №  1367  по описа на същия съд за 2021г.,  с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 02-ЗБЛД-265/30.04.2020г., издадено от Началник 02 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на  Н.П.М., ЕГН **********, на основание чл. 80, т. 5 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че  касатора не е осъществил състава на визираното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение, като наказателното постановление е издадено при липса на териториална компетентност, което неправилно не е съобразено от първостепенния съд.

Поддържа се също така, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, и като не са го квалифицирали като такова, както административнонаказващия орган, така и първоинстанционния съд са допуснали нарушение на закона.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба - 02 РУ при ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище изразява съображения за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на противната страна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Н.П.М., ЕГН ********** с адрес ***, срещу Наказателно постановление № 02-ЗБЛД-265/30.04.2020г., издадено от Началник 02 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на  М., , на основание чл. 80, т. 5 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН серия Г, № 605269 от 18.04.2020г., съставен от А.З.К. на длъжност  мл.инспектор в сектор „Общинска полиция“, гр.Пловдив.

Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка :

На 18.04.2020 г. в гр. Пловдив, на ул. „***“ А.З.К. и С.Г.К. – полицейски служители в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР Пловдив в сектор, изпълнявали служебните си задължения. Така около 13:50 часа на същата улица, срещу № 39  К. и К. спрели  Н.П.М. за извършване на проверка с оглед установяване на самоличността му и контрол по редовността на документите за самоличност. Полицейските служители поискали от М. да удостовери самоличността си, но той не им представил нито личната си карта, нито друг документ за самоличност, нито заместващ го документ.

Процесното  административно наказание е  наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН  А.З.К. и свидетелят по него С.Г.К., които са потвърдили фактическите констатации в АУАН.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 6 от БЗБЛД. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. В тази връзка съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че  АНО е нямал компетентност да издаде процесното НП, като въз основа на  писмо с вх.№ 22219/05.05.2021г. от 02 РУ при ОДМВР-Пловдив е приел за установено, че нечетните числа на ул. „***“ попадат в неговата компетенция, а в случая жалбоподателят е бил проверен на №39 който е нечетен, като изразът „срещу“ № 39 е със значение, че проверката е била извършена на конкретния адрес, а именно пред него, а не на отсрещния такъв, което се потвърждава и от разпита на актосъставителя.

По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е във минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 80, т.5 от ЗБЛД и е законосъобразно определено в този размер, доколкото не  се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства, които да са налагали определяне на наказание в по-висок размер, поради което съдът е приел, че не е допуснато нарушение от наказващия орган при решаване на въпросите по наказанието.

IV. За правото :

9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на  визираното  в АУАН и НП административно нарушение по чл.6 от ЗБЛД, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Наложеното административно наказание глоба е в минималния размер, предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на чл.80, т.5 от ЗБЛД и е законосъобразно определено в този размер, при съобразяване с изискванията на чл.27 от ЗАНН.

11. В случая, противно на доводите на касатора, не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за формално нарушение за съставомерността на което е без значение настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като процесният случай не се откроява от останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Във връзка с оплакванията на касатора за липса на извършено административно нарушение и за липса на териториална компетентност на административнонаказващия орган, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

12. В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1045 от 09.07.2021г. на  Пловдивски районен съд, VI-ти наказателен състав, постановено по АНД № 1367 по описа на същия съд за 2021 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                 

 

 

                                                                                             2.