О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 260155/25.09.2020 г.
гр. Варна
Варненският апелативен съд, гражданско отделение,
втори състав, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова в.ч.гр.д.
№ 368 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по частнa жалба, подадена от Ю.И.Ж., чрез адв. Д. В. срещу определение № 1178/16.04.2020 г. по в.гр.д. № 337/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 3465/31.01.2020 г. срещу действия по изп. дело № 20187180400576 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718, изразяващи се в насочване на изпълнението срещу 662/1142 ид. ч. от недвижим имот, собственост на жалбоподателя, а именно апартамент № 11, чрез налагане на възбрана и извършване на опис.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и практиката на ВКС. Счита, че даването на залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг не променя процесуалното качество на трето лице в изпълнителното производство. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 437 от ГПК доколкото жалбата е следвало да бъде разгледана в о. с. з.. Твърди, че ипотеката върху недвижимия имот не разпростира действието си и върху бъдещите постройки. Съгласно чл. 166, ал. 2 от ЗЗД посочва, че може да се ипотекира само конкретно определен и индивидуализиран имот. Позовавайки се на съдебна практика намира, че ипотеката разпростира действие и спрямо бъдещите приращения само ако изрично е постигнато съгласие за това към момента на сключването й. Излага доводи за липсата на идентичност върху ипотекирания недвижим имот и реално възникналия имот. Моли за отмяна на определението.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. Л. Й., в който се излагат доводи за правилността на определението. Посочва, че жалбоподателката не се явява трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, легитимирано да обжалва съответните изпълнителни действия. Моли за потвърждаване на определението.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В жалба с вх. № 13829/11.10.2019 г. се съдържат доводи против действията на ЧСИ, свързани с насочване на изпълнението срещу 662/1142 ид. д. от недвижим имот, собственост на Ж., а именно – апартамент № 11, чрез налагане на възбрана и извършване на опис.
Изп. дело № 20187180400576 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718 е образувано въз основа на изп. лист по гр. д. № 5190/2011 г. на СРС, с който „Топ Спийд Транс“ ЕООД е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 100 000 евро - главница по Договор за кредит от 22.08.2006 г., сумата от 19 059.61 евро – договорна лихва за периода от 25.06.2009 г. до 06.12.2011 г., сумата от 16 669.05 евро – лихва за забава за периода от 25.06.2009 г. до 06.12.2011 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението до окончателното изплащане.
Същото вземане е обезпечено с договорна ипотека върху поземлен имот, находящ се в гр. Варна, м-ст „Абатко“, с площ от 662 кв.м, съставляващ УПИ № XV – 111, кв. 73 по РП на Вилна зона – гр. Варна, собственост на Л.Г. и Л.Г..
На 21.12.2007 г. горепосоченият поземлен имот е продаден на „Крис Н“ ЕООД. След инициирана процедура от последния е променен ПУП, като имотът е обединен със съседните имоти и е нанесен в КК с нов идентификатор № 10135.2569.159 с площ от 1 142 кв. м..
Въз основа на издадено разрешение за строеж от 29.02.2009 г. е изградена сграда с идентификатор №10135.2569.159.1, състояща се от 37 апартамента.
В качеството на собственик на апартамент № 11, жалбоподателката е конституирана от ЧСИ като длъжник по изпълнението на 12.09.2019 г., съответно на 02.10.2019 г. /л. 318/ е извършен опис на имота й.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.
Спорни в производството са въпросите дали ипотеката на недвижимия имот разпростира действието си и спрямо бъдещите постройки в същия и дали приобретателят на последващо построен обект има качеството на длъжник в изпълнението.
В указанията, дадени в т. 2 от ТР № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС се приема, че този, който е дал в залог или в ипотека своя вещ за обезпечаване на чужд дълг, при насочване на принудителното изпълнение спрямо него има качество на длъжник в изп. производство, доколкото залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на изп. лист, на основание чл. 429, ал. 3 от ГПК.
Жалбоподателката е придобила имота през 2010 г., съответно след вписването на ипотеката върху имота през 2006 г.. С оглед на горното, същата е длъжник в изп. производство, поради което неоснователни са доводи й в насока на допустимост на обжалването на сочените изп. действия в качество на трето лице.
Ипотеките, наложени върху поземлените имоти преди урегулирането им с плана по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ преминават върху новосъздадените имоти, които собствениците придобиват на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ. Във всички тези случаи ипотечното право върху имота върху който е наложена ипотеката преминава върху заместващата облага и ипотекарния кредитор запазва правата си върху новото имуществено право, поради което в случая след промяната на ПУП ипотеката разпростира действието си и върху 662/1142 ид. ч. от новообразувания недвижим имот.
В новата практика на касационната инстанция се приема, че ипотеката обхваща и подобренията и приращенията върху имота, респ. всичко което се присъедини към имота след учредяване на ипотеката, доколкото става част от него и се обхваща от ипотеката, с която той е обременен /така Решение № 18 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1011/2017 г., ГК на ВКС и Решение № 24 от 15.04.2019 г. по гр. д. № 595/2018 г., ГК на ВКС/. Щом ипотеката тежи върху правото на собственост, на още по-голямо основание тя следва да тежи и върху отделните правомощия, включени в това право, каквото е правото на собственика да построи сграда в своя имот, когато право на строеж е изведено от правото на собственост след учредяване на ипотеката.
Сградите, които се построяват в поземления имот след учредяване на ипотеката върху него – по силата на приращението стават собственост на собственика на терена и представляват единен обект на правото на собственост заедно с поземления имот, който единен обект е предмет на ипотечното право. Това произтича и от чл. 25 от ЗПИ, съгласно който ипотеката се разпростира върху всички подобрения на ипотекираното недвижимо имущество, включително и върху принадлежностите на недвижимия имот.
Също така, въвеждайки изискването имотът да бъде индивидуализиран, ЗЗД не изключва приращението от обхвата на ипотеката и възможността кредиторът да се удовлетвори от построеното в имота след учредяване на ипотеката. След като ипотекарният кредитор може да се удовлетвори от цената на имота, независимо чия собственост е станал имота след учредяване на ипотеката по арг. от чл. 173, ал. 1 от ЗЗД, на още по-силно основание той може да получи удовлетворение от имота, независимо от промените във вида на имота. Това е т.нар. „акцесия” към ипотекирания имот – когато един имот е обременен с ипотека, всичко, което след учредяването на ипотеката по естествен начин или под действието на човека се присъедини към имота, се обхваща от ипотеката, понеже става част от ипотекирания имот /така Венедиков, П., Ипотеки, Залог, Привилегии. С., 2000 г., стр. 70/.
Не могат да бъдат черпени и аргументи в полза на разбирането, че заради изискването за специалност на ипотеката, в ипотечния акт трябвало да се индивидуализират и сградите, които ще бъдат построени в имота, за да се обхванат от ипотеката, поради което наведените в тази насока оплаквания се явяват неоснователни.
Вън от горното, следва да се посочи, че дори съобразно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, описът като действие в изпълнителното производство не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което жалбата в разглежданата част на допълнително основание е недопустима.
На следващо място, такава е и жалбата срещу налагането на възбраната върху недвижимия имот и запора на банковите сметка на жалбоподателката в „Банка ДСК“ ЕАД, доколкото отсъстват релевирани доводи във връзка с несеквестируемостта им, които да обусловят евентуална допустимост на обжалването.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съобразно горепосочените доводи жалбоподателката не се явява трето лице, поради което не е налице и соченото от същата нарушение по чл. 437, ал. 2 от ГПК във връзка с липсата на разглеждане на делото в о. с. з..
Предвид горното, обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 3465/31.01.2020 г., е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1178/16.04.2020 г. по в.гр.д. № 337/2020 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.