№ 522
гр. Варна, 30.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
СъдебниЙордан Т. Й.
заседатели:Петър Ат. А.
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
и прокурора Д. Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Наказателно дело от
общ характер № 20233100201234 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА Т. И. В., уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. А. Ж. от ВАК, редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М. И. Ж. ,
уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Н. Е. Ж.,
уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява.
Представляват се от адв. Е. М. от ВАК, редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
ГРАЖДАНСКИЯТ ОТВЕТНИК Специализирана болница за
активно лечение по кардиология – Варна ЕАД – редовно призовани, се
представляват адв. Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
М. Д. К. – редовно призована, не се явява.
Съдът докладва върната в цялост призовка, видно от която лицето не е
открито на търсения адрес, както и докладна на съдебен служител, видно от
която е проведен телефонен разговор със свидетелката и е установено, че
същата се намира във Франция, оперирана е и не знае кога ще се завърне в
страната.
Г. Х. Г. – редовно призован, не се явява.
Съдът докладва постъпил по ел.поща на съда болничен лист за
временна неработоспособност, видно от който свидетелят поради последици
от мозъчен инфаркт му е назначен домашен-амбулаторен режим на лечение за
1
срок от 60 дни.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Доц. Д-р. П. И. Л. – редовно призован, явява се в ОС - Плевен.
Д-р. В. Д. Т. – редовно призована, явява се в ОС - Плевен.
Д-р. Г. И. С. – редовно призован, явява се в ОС - Плевен.
В залата присъства технически сътрудник при ОС – Варна - Борис Енев,
подпомагащ осигуряването на видеоконферентна връзка с ОС - Плевен за
провеждане на разпита на вещите лица.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални печки. Моля да дадете ход на
делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещите лица чрез
видеоконферетна връзка осъществена ОС - Плевен.
Доц. П. И. Л. – 75 г., българин, български гражданин, неосъждан, висше
медицинско образование, без родство със страните.
Д-р. В. Д. Т. – 58 г., българка, българска гражданка, неосъждана, висше
медицинско образование, без родство със страните.
Д-р. Г. И. С. – 63 г., българин, български гражданин, неосъждан, висше
медицинско образование, без родство със страните.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА вещите лица за наказателната
отговорност по чл.291 от НПК.
Същите обещават да дадат заключение по съвест и знание.
На основание чл. 282 от НПК съдът докладва и прочита тройна
съдебно-медицинска експертиза №86/2018 г., намираща се на лист 18-40, том
3 от ДП №187/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Варна.
2
Доц. д-р. П. И. Л. – Поддържам така даденото заключение.
Д-р. В. Д. Т. – Поддържам така даденото заключение.
Д-р. Г. И. С. – Поддържам така даденото заключение.
В.л. Л. на въпроси на прокурора: Пострадалият И.Ж.. е с множество
травми, с кръвоизливи, което е предпоставка за развитието на един
травматично хеморагичен шок. Това състояние се установяват на базата на
промените в кръвното налягане, дишането, които са отразени в историята на
заболяване, промените в кръвната картина също и най - вече наличието на
тежките травми. Да, при пострадалия Ж. е налице една политравма.
Основната причина за смъртта му е именно политравмата на базата на крайно
влошеното състояние на пациента, в което е постъпил в болницата.
В.л. Т. на въпроси на прокурора: Причината за смъртта му е
комплексна, а именно комбинацията от инфаркт, който се развива с проява на
сърдечна недостатъчност, хронична обострена, на терена на тежка анемия от
хеморагия и политравма.
В.л. Т. на въпроси на адв. М.: Не може със сигурност да се каже кога е
настъпило усложнението на коронарната атеросклероза, но може да се каже
кога е било идентифицирано за първи път, заподозряно. Това е станало при
пролежаването в ортопедичната болница. Там дежурният лекар д-р Д.М..,
който подозира, че става дума за инфаркт и след това вика консултант д-р Д.,
която вижда, че пациентът има ЕКГ и ензимни, и клинични критерии за
инфаркт. Това настъпва след като той е опериран и лежи в ортопедичната
болница.
На въпросa Ви има ли възможност кардиологичната болница, където е
бил изпратен, това усложнение да бъде своевременно диагностицирано и
съответно да бъдат предприети действия по неговото овладяване ще отговора
следното:
Пациентът е изпратен в болницата по кардиология, като преди това е
бил консултиран с техен лекар, а именно Д., която поставя диагнозата и го
насочва. Колегите са приел, че най-вероятно става дума за една усложнена
сърдечна недостатъчност в условията на политравма в комбинация с
анемична хеморагия, която е факт, хемоглобина е много нисък в хода на
хоспитализацията и на много лош съдов терен. Пациентът е с инфаркт на две
предшестващи коронарни интервенции, познавайки коронарната катония на
този пациент, лекарите, в частност д-р Р., са преценили че този пациент няма
интервенционен потенциал, т.е. тези съдове са толкова увредени, че няма как
да бъде извършено интервенционално лечение и поради коронарната
анатомия, и поради това, че пациентът е с активно кървене и много ниски
стойности на хемоглобина, с политравма и няма да понесе агресивно лечение.
Това е била тяхната презумпция.
3
Не мога да кажа със сигурност това, че лекарите от кардиологичната
болница са изключили инфаркт. Този въпрос може би трябва да бъде зададен
на тях. Те са изключили възможността на бъде лекуван чрез коронарна
интервенция, т.е. спецификата на работата в тяхната клиника да направят
коронарна интервенция при един инфаркт е била изключена, като възможност
заради тези два фактора - сериозни противопоказания, от страна на общото
състояние на съпътстващите заболявания и коронарна анатомия, която е била
известна от предшестващи интервенции и е била неподходяща са перкутанна
интервенция, поради малък диаметър, дифузно променени артерии, правили
са опит за две балонни ангиопластики, които не са били сполучливи.
Консервативното лечение, което колегите са прилагали е
кръвопреливане, медикаментозно лечение, реанимационни мероприятия,
плазмено преливане и други. Тези неща са направени в реанимация.
Не мога да кажа в момента какви изследвания са били направени на Ж.
в кардиологичната болница. Доколкото разбирам, в кардиологичната болница
той е престоял само около 40 минути и дори не съм сигурна дали е
хоспитализиран, като техен пациент. Може да са направени изследвания, не
знам дали са приложени по делото, но не са пред мен. Изследванията, които
са направени в ортопедията, преди да бъде насочен, когато е извикан
консултанта от кардиологията, които изследвания за ЕКГ и миокардни
ензими и тези изследвания еднопосочно потвърждават, че се касае за остър
инфаркт. В кардиологията е правена кардиограма, защото има описание на
такава, която описва исхемични промени на ЕКГ-то, тоест пациентът има
миокардна исхемия. Разбира се, исхемични промени може да възникнат и при
един тежък кръвоизлив при пациент с дифузно променени съдове, които и без
това нямат достатъчно капацитет. При нисък хемоглобин също може да
настъпи исхемия. Нямам спомен да съм видяла кардиограма направена в
болницата по кардиология в медицинската документация. Документацията ми
беше представена преди две години.
Не знам дали корекцията на анемичния синдром може да бъде
коригиран в кардиологичната болница, защото не знам какви са
възможностите на реанимацията и дали имат реанимация, но
кръвопреливането може да бъде извършено във всяка една болница. Въпросът
е не само в кръвопреливането, а в това има ли висок риск от активно кървене
и този пациент има ли други неща, като екстензия, доколкото разбирам от
документацията, бил е обгрижван и е трябвало да бъде обгрижван повече,
като комплексен пациент, отколкото като чисто кардиологичен такъв.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приобщи към материалите по делото.
АДВ. М.: Да се приобщи към материалите по делото.
АДВ. Г.: Да се приобщи към материалите по делото.
4
АДВ. Ж.: Да се приобщи към материалите по делото.
Съдът, като взе предвид становището на страните намира, че следва да
приобщи към доказателствения материал заключението по така изслушаната
експертиза, изготвена от вещите лица, чийто разпит беше проведен в
днешното съдебно заседание и на същите да се изплати възнаграждение, като
в този смисъл
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото
заключението по тройна съдебно-медицинска експертиза №86/2018 г.,
намираща се на лист 18-40, том 3 от ДП №187/2016 г. по описа на ОСлО при
ОП-Варна.
СЪДЪТ определя възнаграждение на вещите лица за изслушване в
днешното съдебно заседание от по 250 лева, които да бъдат преведени по
банков път. /изд. 3 бр. РКО/.
ПРОКУРОРЪТ: Тъй като свидетелката М. К. е наш свидетел се
отказваме от нея, както и от свидетелят Г.. Същите не се явиха при
призоваването за днешното съдебно заседание, поради което нека бъдат
заличени от списъка.
АДВ. М.: Споделям становището на прокурора по отношение на
свидетелката К. и свидетелят Г.. Нека бъдат заличени от списъка.
АДВ. Ж.: Склонен съм да заличим свидетелката М. К., която се яви
предния път и каза, че не помни нищо. По отношение на Г. Г., обаче, държа на
неговия разпит. Той е бил наказан от ИГ „Медицински надзор“, затова че е
извършил нарушение при лечението на Ж.. Тези заключения на медицинския
надзор са в делото, но не се обсъждат в обвинителния акт, може би, защото не
са изгодни на обвинението, защото може да доведат в друга насока изводите
от действията на различните лекари. Ако ние приемем като доказателство
заключенията на медицинския надзор, съответното наказателно
постановление, аз бих се отказал от разпита на Г.. Моят разпит на Г. е да
попитам защо не е обжалвал заключенията на медицинския надзор, защо е
приел наказанието и извършил ли е тези нарушения, които са му вменени. Аз
нямам въпроси за състоянието на Ж. и той най - вероятно ще каже, че не си
спомня, но това, че е наказан от медицински надзор, че е приел наказанието,
че го е платил за мен е важно, защото очевидно има вина по веригата на едни
ли други лекари.
ПРОКУРОРЪТ: Аз смятам, че нарушението на този свидетел не се
намира с пряка причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалия и
поради тази причина и не смятам, че този свидетел не е свързан с предмета на
доказване на делото.
АДВ.М.: Аз също считам, че поведението на поведението на този
5
свидетел Г. няма пряка причинно-следствена връзка със смъртта на пациента
И.Ж... Става въпрос за това, че е наказан заради това, че съгласно някакви
медицински стандарти, не е предписал кръвопреливане на пациента Ж. при
положение, че той е имал хемоглобин 76, но в предходното съдебно
заседание вещите лица, изготвили петорната допълнителна
съдебномедицинска експертиза, коментираха въпроса за кръвопреливането и
отговориха, че дори при хемоглобин 76, както е било при Ж., не е било
задължително кръвопреливане, а предвид неговото конкретно здравословно
състояние, тоест не е било задължително и няма пряка причинно-следствена
връзка със смъртта му. Във връзка с това, което научихме, споделям
становището на прокурора, че разпита на този свидетел няма нищо
съществено като фактология да внесе в настоящото производство.
АДВ. Ж.: Дали им пряка причинно-следствена връзка със смъртта му
ще се обсъжда по същество. Ние събираме доказателства и ще ги сложим
пред съда, който ще реши този въпрос.
АДВ.Г.: Разпита на посочения от защитата свидетел би имал значение
за правилното решаване на делото. Дали към настоящия момент, с оглед
становището на обвинението, биха били изнесени обстоятелства, които биха
имали значение, считам това възражение за неоснователно, доколкото, както
и защитника на подсъдимата обясни, наличието на наказателно
постановление извършена проверка така или иначе насочва към виновно
поведение на лице, което е участвало в процеса. Доколкото вината е
съотносима и в каква степен ще бъде решено при постановяване на Вашия
съдебен акт и при обсъждане на всички доказателства по делото. Дори да
приемем, че това доказателство е косвено, то пак би имало значение за
делото.
Считам че искането за основателно. Моля да бъде призован за
следващото съдебно заседание.
СЪДЪТ, след тайно съвещаване и с оглед становищата на страните
намира, че свидетелката М. К. следва да бъде заличена от списъка на
свидетелите, т.к. от представените по делото доказателства е видно, че
нейните показания не са съществени за правилното решаване на делото по
същество, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване свидетелката М. Д.
К..
СЪДЪТ, след тайно съвещаване и с оглед становищата на страните и
тяхната преценка, намира, че предвид силно влошеното здравословно
състояние на свид. Г. и невъзможността му, поради инвалидност, да се яви
пред съда и с оглед, че показанията му не са особено съществени за
6
правилното решаване на делото по същество намира, че същия следва да бъде
заличен от списъка на лицата за призоваване.
Поради горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване свидетеля Г. Х. Г..
Страните заявяват, че нямат други искания по доказателствата.
ПОДСЪДИМАТА: Моля да дам обяснения по делото сега.
В днешното заседание слушах много неща и просто не знам за какво
съм тук. Запозната съм с обвинителния акт, разбирам го и съм много
възмутена. Не се признавам за виновна и никога няма да го направя.
Може би, ако и аз като колегата бях си платила или признала за
виновна, нямаше да се образува това наказателно производство, защото на
административното дело съм абсолютно оневинена и там много подробно е
описано какво съм свършила и какво съм направила. И понеже тук става
въпрос за обвинение, явно поради презумпцията, че за едно обвинение не
може да има двама виновни, аз съм избрана да бъде изкупителната жертва,
която трябва да плати обезщетението за болния на близките му.
Първо, непрекъснато се говори за причинно - следствена връзка и точно
там е разковничето, защото ние тука се наслушахме и едва ли не през цялото
време се създаде едно такова впечатление пред съда, че това е кардиологично
болен, а всъщност това е една много тежка травма с множество фрактури на
току що оперирана рана, множество ребра, тазобедрена става. Това е един
болен приет в ортопедията спешно с много тежка травма и с вътреорганни
кръвонасядания и причинно – следствената връзка е тази, че състоянието на
болния, който всъщност е болен на ортопедия, а не на кардиология се влошава
постоперативно, непосредствено след операцията. Принципно, при такива
големи ортопедични операции винаги има кръвозагуба и то съществена.
Ходила съм на много предоперативни консулти за такива болни и винаги има
кръвозагуба. Този болен се представи от близките му, че едва ли не е бил в
пълно здраве преди да настъпи тази травма. Това е първата голяма лъжа,
защото това е един болен с множество съществени и тежки хронични
заболявания – хронична хипертонична болест, хронична изхемична болест на
сърцето, захарен диабет, преживени няколко миокардни инфаркта, което се
упомена от колегите и по повод на което е хоспитализиран двукратно в две
инвазивни кардиологии и му е провеждано инвазивно изследване. Всички
заболявания комбинирани с тежката травма води до едно много сериозно
полиорганно увреждане и при такава остра постоперативна, подчертавам
постоперативна, защото влошаването на състоянието на болна става
непосредствено след операцията.
В залата влиза гр.ищец и ч.обв. М. Ж..
При това състояние и при такава тежка постоперативна, масивна и
7
некоригирана своевременно, в продължение на повече от дванадесет часа
кръвозагуба, едва ли някой пациент, при такава подлежаща патология, би
оцелял. Дори да нямаше придружаващите заболявания, а той ги има. Такава
некоригирана кръвозагуба може да се коригира навсякъде. Тя е можело да се
коригира предварително и преди това. Може да се направи кръвопреливане
дори в приемен кабинет. При това състояние, естествено и такава давност има
кръвозагубата без корекция, настъпва една тежка полиорганна исхемия.
Полиорганна исхемия означава недостатъчно и остро нарушено
кръвоснабдяване / подсъдимата плаче / на жизнено важни органи, като мозък,
периферия и естествено на сърдечния мускул на миокарда, и естествено при
наличие на такава хронична исхемична болест с преживян такъв голям
инфаркт тази исхемия в миокарда се съсредоточава точно в зоната на старата
некроза на стария инфаркт. Всички тези промени, за които толкова много се
говори, за електрокардиограмата, за исхемията, те са комплексни и
естествено, че ще се задълбочат поради острата кръвозагуба. Това го
съобщиха току-що и колегите.
Друга лъжа е, че пациента едва ли не е прегледан в нашето отделение.
За това го говори моя колега инвазивен кардиолог, а именно как сме
преглеждали болния, как сме го консултирали и какви изследвания сме
направили. Всъщност ние сме направили много повече изследвания
отколкото в клиниката по ортопедия.
Другата лъжа е, че този пациент е дошъл с документация. Той дойде от
никъде без никаква документация, без съпровождащо медицинско лице, само
със сина си, без направление, без лист история на заболяване и без епикриза.
Дори такъв болен в друго отделение можеше да не бъде въобще прегледан,
т.е. пациент без никаква документация. Въпреки всичко, ние направихме
всичко възможно и понеже се споменава винаги моето име, а аз бях един от
дежурните кардиолози, първо и основно съм направила пълен физикален
преглед на болния. Той беше поставен на кислород, докато му взехме кръв и
изчакахме изследванията, първо му беше направена електрокардиограма, за
която се говори, че не е направена и съм направила подробна
ехокардиография, която поради липса на някаква документация аз не можех
да опиша и я описах съвсем кратко диагностично, че се касае за една значима
дегенеративна аортна стеноза, която по – късно видно от стари епикризи
става ясно, че съм била права, която дегенеративна аортна стеноза още повече
задълбочава състоянието му след тази травма и този наличен преживян
инфаркт.
Що се отнася до това, че едва ли не не съм била при болния, аз
отсъствах за няколко минути, защото бягах до лабораторията / плаче /, за да
видя резултатите и да говоря с началника на клиниката по телефона. Опитах
се на един талон, поради липса на никаква друга документация, аз нямах
възможност да видя този консулт от моята колежка, нямаше никаква
документация, нямаше никакви изследвания. Всичко, което ние направихме
го направихме на прима-виста в момента. Обсъждахме състоянието на
8
пациента в зависимост от състоянието му в момента на прегледа. Освен
всички изследвания от прегледи, електрокардиограми, ехокардиографии,
естествено, аз извиках и всички присъстващи инвазивни кардиолози в
клиниката, защото аз не съм инвазивен кардиолог, които трябваше да
преценят дали това състояние подлежи въобще на инвазивно изследване,
въпреки че много късно, както Ви каза моя колега П. – инвазиниста, да бъде
направено такова, защото златният стандарт от един час отдавна е преминал.
След като инвазивните кардиолози обсъдиха помежду си състоянието на
пациента те прецениха, както чухте от колегите от Плевен, че той е
контраиндикиран за това изследване, поради тежките полиорганни
увреждания. Аз не съм инвазивен кардиолог.
Аз не съм началник отделение. Аз не съм началник клиника. Въпреки
всичко съм на същото мнение, което сподели моя инвазивен колега, защото в
медицината има основано правило към което съм се придържала и то е да не
се вреди на болния, а той е достатъчно увреден. Имам вече 42 години стаж.
Работя, въпреки че съм пенсионер. Работила съм почти винаги в интензивни
отделения и в кабинет, въпреки че имам специалност вътрешни болести и
хомеопатия. Нямам нито едно оплакване или недоволство от моите пациенти,
а сега съм тук. И понеже почти всеки ден, почти казвам, съм била между
живота и смъртта аз знам колко струва човешкия живот. / плаче / Извинете,
много съм чувствителна. Човешкият живот, според мен, не струва нито 100,
нито 200, нито 300 хиляди лева. Той просто е дар и е толкова колкото е трябва
да бъде. Всеки лекар се старае да помогне само на пациента си, а не да го
увреди, но както каза моя колега П., за съжаление, в един момент сърцето
първо спра, но причините, за да спре сърцето са много. Както и причините за
инфаркт са много. Аз не се признавам за виновна, не съм навредила на
пациента нито с поведението си, нито с немърливост, нито с
несвоевременност. Не съм навредила с изследване, не съм навредила с
медикамент, не съм навредила с манипулация или с някаква процедура.
Просто съм се старала с колегите подробно да изясним своевременно
състоянието на болния. Затова ще се боря до край за оправдателна присъда,
независимо на каква инстанция. За първи път влизам в съда на тази възраст,
въпреки че моят съпруг е юрист и мисля, че съдът трябва да раздава
справедливост. Ще се боря докрай / плаче /, защото нямам никаква вина и се
извинявам, че съм толкова емоционална. Просто много е несправедливо
всичко това.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към подсъдимата.
АДВ.М.: Нямам въпроси към подсъдимата.
АДВ.Г.: Нямам въпроси към подсъдимата.
Подсъдимата на въпроси на адв. Ж.: Когато пациент идва от друга
болница следва по закон да се приеме задължително с медицинска
9
документация, а именно ако е амбулаторен пациент с направление от
амбулаторен лекар, ако е от отделение с лист история на заболяването и
епикриза, защото това е пролежаващ болен в ортопедия, а не в кардиология.
Той нямаше абсолютно никаква документация. Една епикриза, която моля
колега П. е прочел от сина на болния, защото болният беше на ексетензия в
тежко състояние на носилка и току-що опериран, и с множество фрактури, и
той въобще не беше придружен от медицинско лице, мисля че беше само със
сина си и една санитарка, но нямаше медицинско лице. Тази епикриза, за
която се споменава, която е от предходното пролежаване в кардиология по
повод преживян преди това обширен инфаркт. Нямаше никаква
документация, в която да прочетем консулт, нямаше никакви изследвания,
нямаше направление за консулт. Такъв болен, аз Ви казах, ако беше на друго
место можеше въобще да бъде прегледан, но колегите говориха с колеги за
ортопедия във Варна, даже след като видяхме какви са изследванията те
отново говориха с колеги, аз говорих с началника на клиниката, така че ние
направихме всичко възможно за пациента и най - важното е, че съм направила
абсолютно всички консултации за изясняване на състоянието му, с цел да му
се помогне.
Върнах пациента в ортопедията…На такъв малък талон едва ли може да
се опише всичко при такъв тежко болен с толкова травми и толкова
предходни заболявания, но ние написахме, че поради това, че инвазивните
кардиолози преценяват, че той не подлежи на спешно инвазивно то е показан
за корекция на острата постоперативна кръвозагуба, за която стана въпрос.
Страните заявяват, че нямат въпроси към подсъдимата.
АДВ.Ж.: Искам да бъдат прочетени доказателствата по делото, защото
искам да знам какво ще бъде включено, като доказателства по делото. Ако
нещо, което аз смятам, че трябва да бъде включено, а не е, ще направя
възражения. Това е съдебна практика и това е едно от нещата, които
Апелативен съд - Варна съобрази. Аз казах при започването на делото, че по
делото има едни и същи доказателства по четири - пет пъти сложени в делото,
което според мен трябваше да бъде изправено от ОП-варна, а не да
затрудняват защитата с трупане на доказателства.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат протоколите и писмените
документи, съдържащи се към досъдебното производство и събраните в
съдебното следствие, приложени като писмени доказателства по делото, а
именно:
Находящите се в ТОМ 1:
Протокол за разпит на свидетел М. И. Ж. от 18.01.2017 г; Протокол за
разпит на свидетел Н. Е. Ж. от 24.03.2017 г.; Протокол за разпит на свидетел
Д. Д. М. от 20.04.2017 г.; Протокол за разпит на свидетел на П. Б. Б. от
20.04.2017 г; Протокол за разпит на свидетел Г. Х. Г. от 21.04.2017 г.;
10
Протокол за разпит на свидетел П.М.Д. от 21.04.2017 г.; Протокол за разпит
на свидетел Г. Х. Г. от 15.06.2017 г.; Протокол за разпит на свидетел М.К.Б.
от 16.06.2017 г,; Протокол за разпит на свидетел М.Л.Ж. от 16.06.2017 г,;
Протокол за разпит на свидетел З.Н.Г. от 20.06.2017 г.; Протокол за разпит на
свидетел И.Х.М. от 23.08.2017 г.; Протокол за разпит на свидетел Ю. А. Н. от
23.08.2017 г.; Протокол за разпит на свидетел Т. Х. П. от 19.09.2017 г.;
Протокол за разпит на свидетел К. М. С. от 19.09.2017 г.; Протокол за разпит
на свидетел Е. Н. Л. от 30.10.2017г.; Протокол за разпит на свидетел Т. В. И.
от 30.10.2017г.; Протокол за разпит на свидетел Л. Д. Ч. от 30.10.2017г.;
Протокол за разпит на свидетел М. Д. К. от 21.02.2018 г.; Писмо до Кметство
район „Приморски“ и отговор с писмо с рег. № ИА017000118ПР/26.01.2017
г.; Удостоверение за наследници с №24717-СЛУЖЕБНО от 25.01.2017 г.;
Писмо до ИД на СБАЛК см № ДП№187/2016 от 13.04.2017 Г. и отговор с изх.
№53/25/04/2017 г. с приложени Копие от талон от извършен консултативен
преглед на И.Ж..; Копие от лабораторен журнал за преведени изследвания на
И.Ж..; Копие от журнал за извършени прегледи; Разрешение за
осъществяване на лечебна дейност №СБ-353/30.09.2013г.; Копие от
Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на СБАЛК – Варна;
Списък на лекарите участвали в диагностицирането на И.Ж.. и тяхната
длъжностна характеристика, професионални квалификации; дипломи; Копия
на трудовите договори и длъжностните характеристики на д-р Д. и на д-р Б.;
Писмо до Клиниката по ортопедия и травматология при МБАЛ“Св. Анна –
Варна“ и отговор Писмо с изх.№222/20/06/2017 г., с приложен график на
лекарите, работили в Клиниката по ортопедия и травматология за 19.11.2015
г. – 25.11.2015 г.; и Писмо с Изх.№255/20.07.2017г. от Клиниката по
ортопедия и травматология при МБАЛ“Св. Анна – Варна“ с приложени
работен график на лекарите за 19.11.2015 г. – 25.11.2015 г., техни три имена,
ЕГН и тел. На лекарите извършили консултации и прегледи на И.Ж.;
Амбулаторни листи по отношение на И.Ж.., находящи се от лист 107 до лист
143 от Том 1; Писмо от ИА „Медицински одит“ с приложени Констативен
протокол за извършена проверка № КП 20-53-22/06.10.2016 г; Констативен
протокол за извършена проверка № КП 20-53-20/06.10.2016г и Доклад;
Справка НБД „население“ по отношение на И.Ж..;
Находящите се в ТОМ 2:
Допълнително Споразумение №415/01/12/2010 г. към трудов договор
№211/17.11.2008 г.; Уверение на ас. Д-р Мартин Бърнев за придобита
правоспособност, ведно с диплома, свидетелство, споразумение и длъжностна
характеристика по отношение на същия; Уверение на ас. Д-р Г. Г. за
придобита правоспособност, ведно с диплома, свидетелство, споразумение и
длъжностна характеристика по отношение на същия; Уверение на ас. Д-р
М.Ж. за придобита правоспособност, ведно с диплома, свидетелство,
споразумение и длъжностна характеристика по отношение на същия;
Уверение на ас. Д-р Г. Х. Г. за придобита правоспособност, ведно с диплома,
свидетелство, споразумение и длъжностна характеристика по отношение на
11
същия; Уверение на ас. Д-р П. Б. Б. за придобита правоспособност, ведно с
диплома, свидетелство, споразумение и длъжностна характеристика по
отношение на същия; Уверение на ас. Д-р Д. Д. М. за придобита
правоспособност, ведно с диплома, свидетелство, споразумение и длъжностна
характеристика по отношение на същия; Уверение на ас. Д-р П.М.Д. за
придобита правоспособност, ведно с диплома, свидетелство, споразумение и
длъжностна характеристика по отношение на същия; Данни на ортопеди
наблюдавали пациента И.В.Ж.. по време на неговия престой; Правилник за
устройството, дейността и вътрешния ред на Клиниката по ортопедия и
травматология при МБАЛ “Св. Анна – Варна“ АД – Варна с дата 16.04.2016
г.; Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ/АКМП; Разрешение за
осъществяване на лечебна дейност №МБ-51/20.04.2016 г. на МБАЛ “Св. Анна
– Варна“ АД – Варна; История на заболяването с №19847/2158 на И.Ж.. от
19.11.2015 г. и приложени към него предоперативна епикриза, анамнеза,
лечебно-диагностичен план и изследвания от МБАЛ “Св. Анна – Варна“ АД –
Варна; Предоперативна епикриза на И.Ж.. от 19.11.2015 г.; Фиш за
имунохематологично изследване на И.Ж.. от 19.11.2015 г.; Информирано
съгласие И.Ж..; Резултат от образно изследване №3887/20.11.2015 г. И.Ж..;
Информирано съгласие отношение източник на заплащане на диагностика и
лечение И.Ж..; Копие за здравно - осигурителен статус И.Ж..; Декларация за
информирано съгласие И.Ж..; Преглед пациент в спешно отделение по
отношение на И.Ж.. от 19.11.2015 г.; Предоперативна анестезиологична
консултация и преценка, ведно с резултати; 3 броя искания за амбулаторни
изследвания от 19.11.2015 г.; 1 брой искане за амбулаторно изследване от
20.11.2015 г.; 1 брой Искане за амбулаторни изследвания от 19.11.2015 г.,
ведно с резултат; 1 брой Искане за амбулаторни изследвания от 21.11.2015 г.,
1 брой Искане за амбулаторни изследвания от 24.11.2015 г., 4 броя Искане за
амбулаторни изследвания от 23.11.2015 г., ведно с резултати; 1 брой Искане
за амбулаторни изследвания от 23.11.2015 г., ведно с два броя снимки;
Допълнителен лист към ИЗЕ №19849; Протокол за ултразвуково изследване
на коремни органи №4651/19.011.2015 г., ведно със снимки; Искане за
рентгенологично изследване; Информирано съгласие; Резултат от отделение
„Образна диагностика“ №3880/15.11.2015 г.; Температурен лист; Епикриза по
ИЗ№19849/2015 г. на И.Ж.. ; Анестезиологичен лист от 23.11.2015 г.;
Оперативен протокол №1778, ведно с кардиограма; История на заболяването
№20125, ведно с резултати от изследвания; Летална епикриза по
ИЗ№20125/2015 г.; Медицинско направление за провеждане на процедури от
24.11.2015 г.; Информация за пациента; Кардиограма от 24.11.2015 г. от
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД; Медицинско направление от СБАЛК до
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД; Отчетен лист за интензивно лечение от МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД; Извлечение за здравноосигурителен статус на И.Ж..;
Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури;
Декларация за информирано съгласие; 2 броя Декларация за информирано
съгласие по отношение източник на заплащане; Снимки от ехограф от
12
23.11.2015 г.; Искания за рентенологично изследване и резултат от него;
Искане за клинично-лабораторни изследвания – клинична химия и резултати;
Искане за клинично-лабораторни изследвания на кръв и плазма и резултати;
Искане за клинично-лабораторни изследвания на урина, ведно с резултати;
История на наблюдение на болния от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД; Заявка
за отпускане/закупуване на скъпоструващи медикаменти от 24.11.2015 г;
Трансфузионен лист от 24.11.2015 г.; Искане за кръв и кръвни съставки от
24.11.2015 г; Фиш за IN VITRO съвместимост. №688924.11.2015 г.;
Декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки
от 24.11.2015 г.; История на наблюдение на болния от МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД; Фиш за имунохематологично изследване от 20.11.2015 г.;
Епикриза от Клиника по кардиология – инвазивна от УМБАЛ „Света
Марина“ – Варна с ИЗ №17275; Анамнеза и обективно състояние от МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД; Реанимационен лист от МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД; Заявка за кръв и плазма от 24.11.2015 г.; Протокол за приети ценности;
Наблюдение на болния от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД;
Находящите се в ТОМ 3:
Тройна съдебно - медицинска експертиза №86 от 2018 г. –
постановление за назначаване, заключение; Петорна съдебно-медицинска
експертиза – придружително писмо, постановление за назначаване,
заключение, Писмо и отговор от изпълнителни директор на МБАЛ „Св. Анна
- Варна" АД Отделение съдебна медицина и приложени заверени копия на
документи от аутопсионен журнал; Постановление на ОП – Варна с указания
26.06.2019 г.; Писмо и отговор от изпълнителния директор СБАЛК гр. Варна
и приложено заверено копие графика на дежурните лекари; Писмо и отговор
от изпълнителния директор на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД и приложено
становище от д-р Д.; Писмо и отговори от изпълнителния директор на ИА
„Медицински одит" гр. София; Заверено копие на Констативни протоколи за
извършена проверка № КП 20-53-20/06.10.2016 г.; Заверено копие на
Наказателни постановления № НП – 20-53-20/05.05.2017 г. и № НП - 20-53-
20 -1/05.05.2017 г.; Заверено копие на Наказателно постановления № НП -20-
53-22/09.05.2017 г.; Писмо от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ от
22.07.2019 г.; Акт за установяване на административно нарушение № А 20-
53-20/16.11.2016 г., ведно с разписка; Акт за установяване на
административно нарушение № А 20-53-22/16.11.2016 г.
Гр.ищец и ч.обв. М. Ж. излиза от залата.
Находящите се в ТОМ 4:
Писмо и постановление от 06.11.2019 г. за назначаване на
допълнителна петорна съдебно-медицинска експертиза; Допълнителна
петорна съдебно-медицинска експертиза, находяща се от лист 28 до лист 161
в том 4; Справка НБД „Население" по отношение на Т. В.; Постановление от
14.10.2020 г. с указания; Писмо до МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД и отговор;
Писмо до СБАЛК и отговор, съдържащ график на дежурствата на лекарите,
работещи в „СБАЛК“, данни на двама лекари, прекратен трудов договор на д-
13
р Резек; Протокол от 21.08.2020 г. за разпит на свидетел - Р. П. П.; Протокол
от 26.08.2020 г. за разпит на свидетел - Н. Й. П.; Протокол от 26.08.2020 г. за
разпит на свидетел - В.Х.В.; Протокол от 26.08.2020 г. за доброволно
предаване, заверени копия на Експертно решение №1412 от 27.05.2020 г. и
експертиза; Протокол от 19.05.2021 г. за разпит на свидетел - Н. Й. П.; Писмо
до СБАЛК от 30.10.2020 г.; Писмо до МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД и
отговор, ведно с оригинал на медицинско направление; Писмо до Район
Приморски и отговор, ведно с удостоверение за родствени връзки;
Постановление от 06.07.2021 г. за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение; Протокол от 06.07.2021 г. за разпит на обвиняем - Т.
И. В.;; Писмо до ОП- Варна; Справка за съдимост; Разпит на свидетеля М. Ж.;
Протокол за предявяване на разследване на пострадал от 14.07.2021 г.;
Искане за справка НБД; Справки НБД по отношение на М. Ж. и Д. Ж.;
Протокол за предявяване разследването на обвиняем от 14.07.2021 г.;
Постановление от 20.09.2021 г. за привличане на обвиняема; Протокол за
разпит на обв. В. от 20.09.2021 г.; Писмо ОП- Варна; Протоколи за
предявяване на разследването на повереника на пострадалия от 28.09.2021 г;
Протоколи за предявяване на разследването на пострадали от 28.09.2021 г;
Протоколи за предявяване на разследването на обвиняем от 29.09.2021 г;
Находящите се в TOM 5:
Писмо до изпълнителния директор на СБАЛК от 04.01.2021 г.;
Отговор на писмото от СБАЛ по кардиология Варна от 06.11.2020г., ведно с
заверено копие на трудов договор на д-р Т. И. Б.; Писмо и отговор на писмото
до Директора на изпълнителна агенция медицински надзор от 30.10.2020 г.,
съдържащо - Заповед № РД - 20- 53/14.05.2016 г. за извършване на проверка;
Констативен протокол № КП-20-53-22/06.10.2016 г.; Писмо-покана за
съставяне на АУАН до д-р Т. Б.; Обратни разписки за получена покана за
съставяне на АУАН; Акт за установяване на административно нарушение с №
А-20-53- 22/16.11.2016 г. с разписка за връчване; Възражение срещу
АУАН с вх.№ В-20-53-22/25.11.2016 г.; Наказателно постановление № НП -
20-53-22/09.05.2017 г. с разписка за получаване; История на заболяването /ИЗ/
№ 19849/2158 от 19.11.2015 г. на пациента И.Ж.., издаден от МБАЛ „Света
Анна" – Варна АД; История на заболяването /ИЗ/ № 025/2181/2158 от
24.11.2015 г. на пациента И.Ж.., издадена от МБАЛ „Света Анна" – Варна АД;
Журнал за извършени прегледи в „СБАЛК – Варна ЕАД“; Работен график за
м. 11.2015 г. в „СБАЛК - Варна" ЕАД; Рапортна тетрадка на лекарите в
„СБАЛК - Варна" ЕАД; Лабораторна книга, започната на 17.11.2015 г.,
завършена на 12.12.2015 г. на „СБАЛК - Варна" ЕАД; Становище на д-р
Наталия Б. от 15.09.2016 г.; Становище на д-р Т. Б. от 13.09.2016 г.;
Становище на д-р Л. Ч. от 10.10.2016 г.; Комплексна съдебно-медицинска
експертиза от У МБАЛ „Света Марина-Варна" ЕАД; Писмо до Изпълнителна
агенция медицински одит от 28.10.2019 г.; Решение на Варненски районен
съд по НАХД № 1634/2018г. от 06.06.2019г.; Решение на Варненски
административен съд по к.адм. дело № 2174/2019г. от 21.10.2019 г.;
Съобщение до Изпълнителна агенция медицински одит от 01.08.2019 г.;
14
Отговор на касационна жалба срещу Решение № 1110 от 06.06.2019г. по
НАХД № 1634/2018 г. по описа на Варненски районен съд; Съобщение № 2 до
Изпълнителната агенция медицински одит от 01.03.2018 г.; Отговор на
касационна жалба срещу Решение № 80 от 18.01.2018 г. по НАХД №
4274/2018 г. по описа на Варненски районен съд; Медицинско направление на
И.В.Ж...
СЪДЪТ обявява на страните почивка до 12:30 часа.
Съдебното заседание продължи в присъствието на всички страни в
12:33 часа.
На основание чл. 284 от НПК на страните се предявяват
веществените доказателства по делото.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на нови
следствени действия.
На основание чл. 286 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
На основание чл. 291 от НПК, председателят на състава
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни
заседатели, поддържам обвинението така, както е възведено с обвинителния
акт.
Ще започна с това какво бе установено безспорно по делото. Няма спор,
че след извършено падане в дома си пострадалият е бил приет за лечение
„Клиника по ортопедия и травматология" в МБАЛ „Св. Анна"- град Варна.
След преминавано му през спешен кабинет са били назначени своевременно
всички изследвания, прегледи и консултации. Във връзка с установените
фрактури на лява раменна кост и лява седалищна кост на 23.11.2015 г. е
извършено оперативно лечение на лява раменна кост, т.е. пет дни след
травмата. В ранните часове на 24.11.2015 г. постр. Ж. се оплакал от болки в
корема, гадене и болка в сърдечната област. Във връзка с посочените
оплаквания дежурният лекар свидетеля Д.М.. е извършил преглед на
пациента, предписал е поставянето на лекарства за коремните болки и
гаденето, като е назначил допълнителни лабо9раторни и биохимични
изследвания. След получаване на резултатите е извършен консулт с интернист
от МБАЛ „Св. Анна"- град Варна, а именно свид. М., която също е прегледала
пациента и с оглед резултатите от изследванията и прегледа е предписала
15
вливане на водни солиеви разтвори и поставяне на инсулин. Предписан е и
консулта с кардиолог относно завишените стойности на сърдечните ензими и
промените в синусовия ритъм на сърцето, сочещи на начален инфаркт на
миокарда. Такъв консулт е поискан около седем часа на 25.11.2015 г. от
свидетеля М. от „Специализирана болница по активно лечение по
кардиология" ЕАД – Варна. Дежурната по това време д-р Б. е обяснила, че не
може да извърши поискания консулт, поради обстоятелството, че е единствен
лекар в кардиологичната болница и не може да остави пациентите без надзор
и че такъв ще бъде направен при първа възможност. Един час след
обаждането на свидетеля М. на искането за консулт се отзовава д-р Д. – лекар
в „Специализирана болница по активно лечение по кардиология" ЕАД –
Варна, която е извършила преглед на пострадалия И.Ж... При извършения от
нея преглед свидетелят Ж. е бил контактен и в пълно съзнание и е дал
подробни обяснения, както относно оплакванията си към този момент, така и
за преходни лечения и извършени интервенции по повод установени в
преходни периоди сърдечносъдови заболявания. Д-р Д. се запознала с
извършеното ЕКГ на пациента, както и с извършеното към този момент
изследване, като е дала становище за прием на пациента „Специализирана
болница по активно лечение по кардиология", което е отразено в историята на
заболяването. Също така там е отразено, че са налице динамични промени в
синусовия ритъм, оплаквания от болки и стягане в сърдечната област и
завишени стойности на сърдечния ензим тропонин, които показатели в своята
съвкупност са насочващи за инфаркт на миоакарда. След извършения консулт
свидетелката Д. е отишла до болницата по кардиология, където на сутрешния
рапорт е запознала колегите си, а именно подс. В., свид. П. и свид. П. с
извършения от нея консулт, както и с издаденото от нея становище, че
пациентът следва да бъде приет и хоспитализиран в „Специализирана
болница по активно лечение по кардиология" ЕАД - Варна. След това свид Д.
е напуснала кардиологичната болница и е поела дежурство в друг кабинет.
Във връзка със становището на д-р Д. е било извършено около 10 на
следващия ден транспортиране на пациента И.Ж.. с линейка до
„Специализирана болница по активно лечение по кардиология" ЕАД – Варна,
като двете болници са в непосредствена близост една до друга.
При постъпване на Ж. в специализираната болница дежурен в приемния
кабинет е била подсъдимата. Именно от този момент нататък започват
спорните моменти по делото. Съгласно обясненията, които даде подсъдимата
в днешното съдебно заседание, пациентът Ж. е постъпил в клиниката по
кардиология без медицинска документация въз основа, на която подсъдимата
да се ориентира в неговото състояние, поради което й се е наложило да
извърши същия преглед с ехограф и доплерова ехокардиография. Също така
тя твърди, че е назначила лабораторни изследвания и поставяне на
кислородна маска. Тези обяснения, обаче, се опровергават от показанията на
д-р Д., по – късно Ч., д-р П. и д-р Панчев, а също така и от приложените
писмени документи по делото. Първите двама свидетели, а именно Д. и П., са
16
посочили, че д-р Д. след извършения консулт в клиниката по ортопедия е
запознала колегите си, по време на сутрешния рапорт, за състоянието на
пациента, както и че становището й, че е необходим спешен прием за лечение
в кардиологията на този пациент, поради съмнения за възникнал инфаркт.
Приложените медицински и писмени документи от „Специализирана болница
по активно лечение по кардиология" ЕАД – Варна също опровергават
обясненията на подсъдимата, защото например в съставения амбулаторен
лист дословно е преповторена сиагнозата от епикризата на болница
‚Кардиолайф“. В лабораторната книга са налице данни единствено за
направени изследвания - пълна кръвна картина. В журнала за извършени
прегледи, по отношение на прегледа на И.Ж.., е посочен консулта с д-р Д. и
единствено стойности на хемоглобина и тропоН., като липсва отбелязване за
извършено ЕКГ и ехокардиография, както и данните от тях. Като такива са
коментирани в амбулаторния лист и то забележете със съдържание абсолютно
идентично с данните от ЕКГ-то и ехокардиографията на болница
„Кардиолайф“. Че от страна на подсъдимата не са били извършени такива
изследвания при пост на пациента в клиниката по кардиология, се установява
категорично от още един документ приложен по делото, а именно писмо с
изх.№174 от 22.12.2023 г. от „Специализирана болница по активно лечение
по кардиология" ЕАД – Варна, в което е посочено, че приложеното към
писмото ЕКГ не е извършено в тази болница, а е предоставена при
провеждането на…/ не се разбира /. От страна на подсъдимата не е била
извършена и ехокардиография, което изрично е отбелязано от вещите лица.
Изложеното в писмото, което посочих преди малко, кореспондира и с всички
изискани и приложени по делото медицински документи от всички болнични
заведения, в които е бил И.Ж.. за периода от 19.11. – 24.11.2015 г. Всички
представени по делото ЕКГ за посочения период предхожда това от МБАЛ
„Св. Марина“.
Тук искам да направя една вметка. Именно това е причината много от
документите да се преповтарят. Както виждате сме ги изискали от различни
институции, за да ги засечем и да се уверим, че всичко е така, както го
представяме.
Дадените от подсъдимата обяснения, че при приемането на пациента не
са били налице индикации за възникнал инфаркт се опровергават категорично
от заключението на вещите лица по назначената повторна
съдебномедицинска експертиза. Вещите лица категорично са завили, че са
били налице категорични данни за остър коронарен синдром и възникнал
инфаркт, още при консулта проведен с кардиолога д-р Д. в отделението по
ортопедия, където е хоспитализиран И.Ж... Вещите лица са категорични в
становището си, че при започнал инфаркта на миокарда е била налице
обективна невъзможност за обратно развитие – регрес, без лекарска намеса,
което прави недостоверни обясненията на подсъдимата, че при пристигането
на Ж. в клиниката по кардиология не са били налице никакви симптоми на
инфаркт, включително и изследването ЕКГ не е било извършено. Такова било
17
и становището на извършената проверка от медицинския надзор, които са
посочили, че във журнала на кардиологичната клиника е отбелязано
извършването на ЕКГ, но такова не е приложено и не са отразени данните от
това изследване. Трудно обяснимо е и конкретното и подробно посочване на
видовете фрактури на пострадалия, с оглед твърденията на подсъдимата за
липса на представени медицински документи при положение, че в тази
болница не е било извършено никакво рентгеново изследване. Следва да се
отбележи, че в хода на разследването наличната медицинска документация е
изисквана многократно от болницата по кардиология, както с оглед
извършените от медицинския одит проверки, така и за хода на разследването,
при което не е установено направено ЕКГ или ехокардиография. В
съставените от подсъдимата документи, за състоянието на И.Ж.., липсва и
информация за оплакванията на пациента и от кога датират същите, поради
което не става ясно по какъв начин е извършена преценката за достатъчност
на назначените изследвания, като категорични данни има само от
извършената пълна кръвна картина, но липсва абсолютно задължителното и
нужно изследване с ЕКГ. Липсват извършени други биохимични изследвания,
като например на натрий, калий, които са специфични за сърдечните
заболявания и такива са били извършени на всички предходни пациенти в
СБАЛК, видно от техния собствен журнал. Поради липса на това изследване
не е ясно как подсъдимата е изключила вероятната диагноза инфаркт и то при
извършен консулт от неин колега кардиолог с близо 40 години стаж, който е
дал становище за спешен прием на същия пациент и в историята на
заболяването на лекуващия лекар в „Света Анна“ е отразено, че пациентът се
изпраща в СБАЛК, поради съмнение за начален инфаркт. Твърденията на
подсъдимата са също, че е причина за настъпилата смърт на Ж. е в пряка
връзка с извършената в МБАЛ „Света Анна“ хирургическа интервенция и
неовладяването на анемията, което е правило обективно невъзможно
лечението на И.Ж.. в СБАЛК. Тези твърдения са опровергани от експертите
извършили петорната СМЕ, които посочват че извършената оперативна
намеса е била необходима, оправдана и единствена възможна и същата не е в
причинно-следствена връзка със смъртта на пациента. Взетите мерки в МБАЛ
„Света Анна“ след възникване на симптомите за сърдечно страдание са били
навременни и адекватни. На вещите лица е бил поставен въпроса дали при
посочените показатели на хемоглобин на пострадалия е било обективно
невъзможно извършването на инвазивно лечение, при което те категорично са
отговорили, че единствената контраиндикация за инвазивно лечение в
конкретния случай би бил отказа на пациента да му бъде извършено такова,
какъвто отказа не е налице. Посочените стойности на хемоглобина не се
явяват пречка за хоспитализацията на И.Ж. в СБАЛК, като експертите са
категорични, че приема и лечението на същия в болницата са били абсолючно
наложителни, с оглед животозастрашаващото го състояние. С обеденост
вещите лица имат и извода относно невярнопоставената от подсъдимата
диагноза, с оглед резултатите от биохимичните и лабораторни изследвания,
18
като са категорични, че с оглед оплакванията на пациента и резултатите от
биохимичните изследванията и ЕКГ са налице категорично данни за инфаркт.
Категорични са и вещите лица в изводите си, че ниските стойности на
хемоглобин не могат да причинят инфаркт, че критичните стойности са под
50, а той е бил със стойност на хемоглобина 76, което дори не налага
непременно кръвопреливане. Правилно и обосновано вещите лица изложиха
доводите си относно противоречия в заключението им и констатациите на
проверяващите от медицински одит, относно необходимостта от
кръвопреливане на пациента Ж., като са посочили че проверката на
медицинския надзор не се извършва от медицински специалисти в
съответните специалности, поради което често са налице противоречия
между тяхното становище и това на извършени в хода на досъдебното
производство съдебномедицински експертизи. Ако твърденията на
подсъдимата са верни, то става въпрос за защо не е извършено от нея такова
изследване, при положение, че свид. Д. и свид. П. са категорични, че при
представяне на състоянието на Ж. от страна на Д. са били идентифицирани
промени в сърдечни ритъм и съмнения за остър коронарен синдром, поради
което пациентът е насочен за спешен прием в СБАЛК. Отделно от това на
подсъдимата са й известни завишените стойности на тропоН. , които съгласно
свид. Д. са силно насочващи за инфаркт. Категорично е и становището на
вещите лица, че пациентът неправилно е върнат в ортопедия, където в
никакъв случай не може да му бъде оказана необходимата помощ за
възникналото сърдечно страдание. Във връзка с това и отбелязването на
лекуващия лекар в клиниката по ортопедия д-р Г., че пациентът Ж. е върнат
след „компетентно“ лечение от СБАЛК. Видно от приложената по делото
документация е, че пациентът е постъпил обратно в клиниката по ортопедия,
където категорично съгласно експертите не могло да му се окаже
необходимата медицинска помощ, като едва след разговор на лекари от
клиниката по ортопедия с техни колеги от отделението по анестезиология е
извършен прием на Ж. в отделението за интензивни и реанимационни
дейности, където и два часа по 0 късно настъпва неговата смърт. Категорично
установено от експертите е и състоянието на кардиогенен шок, в който бил
пациента два часа по – късно след изписването му от отделението по
кардиология. Посоченият шок се явявя усложнение. Вещите лица
категорично отхвърлят наличие на хеморагичен шок на пациента Ж. при
постъпването му в СБАЛК.
В резуме на всичко, което казах е следното:
Пациент в болница с оплаквания в сърдечната област и направени
изследвания, сочещи за възникване на първоначален инфаркт е препратен от
опитен кардиолог с 40-годишен стаж за прием в кардиологична болница със
съмнения за инфаркт. Инфарктът на миокарда е животозастращаващо
състояние, изискващо спешна медицинска помощ. В постъпването на Ж. в
такава кардиологична болница подсъдимата приема, че състоянието му не
сочи на инфаркт, въпреки завишените стойности на тропонин и болки в
19
сърдечната област. Без да се извършват каквито и да било ехографски
изследвания на сърцето пациентът е върнат в ортопедия за овладяване на
анемичен синдром. Три часа по-късно пациентът умира в отделението по
реанимация в МБАЛ „Света Анна“ – Варна от остър инфаркт на миокарда,
съпроводен с кардиогенен шок и белодробен отток, които се явяват
усложнения за инфаркт. При поставена вярна диагноза остър инфаркт на
миокарда, лекарят е следвало да извърши незабавна хоспитализация на
пациента и да се свърже в инвазивен кардиолог, като насочи пациента за
интервенционална реваскуларизация. При липса на интервенционален
потенциал следва да се приеме в кардиохирургия. Посоченото състояние е
животозастращаващо и е изисквало незабавност. Експертите по петорната
съдебномедицинска експертиза са категорични, че СБАЛК е с най-висока
степен по компетентност за лечение на кардиологични заболявания и всяко
отлагане за стабилизиране, предвид състоянието на пациента е било фатално,
като настъпилата смърт на пациента е в причинна връзка с действията на
подсъдимата за неизвършване на прием на пациента, с оглед данните за
настъпил инфаркт и съответно неизвършване на спешни действия за
овладяване състоянието на пациента. Дори и при бегли съмнения, съгласно
правилника на СБАЛК, пациентът се хоспитализира и му се назначават
допълнителни изследвания за доуточняване на диагнозата, каквото не е било
сторено. Съгласно правилника на лечебното заведение, лекарят в приемния
кабинет е този, който извършва преценка дали да бъде приет или не даден
пациент, като изисканото мнение по този въпрос не е било практика за
лечебното заведение, съгласно показанията на свид. П. – началник на СБАЛК.
Дори да е изисквано мнение относно решението за прием на пациент е на
дежурния лекар в приемния кабинет и именно той носи отговорност. От
лабораторните изследвания са видни завишените стойност на тропоН., които
не са коментирани. Единствено е отбелязано, че пациентът е
контраиндикиран за инвазивно изследване, което не е сторено. Дали
поставената диагноза предполага инвазивно лечение, експертите от петорната
медицинската експертиза са категорични, че СБАЛК е с най - висока степен
на компетентност за лечение на сърдечни състояния и заболявания. В снетата
анамнеза липсват отбелязани каквито и да било оплаквания на пациента при
стъпването му в болницата по кардиология, както и констатации от
извършения физикален преглед. Горните факти кореспондират с казаното от
М. Ж. – синът на пострадалия, който посочва, че престоят на баща му в
СБАЛК е продължил не повече от 30 - 40 минути, като приемащият лекар –
подсъдимата, след постъпването им и първоначалното включване на
кислородна маска е излязла от стаята и се е върнала след 30, 40, 50 минути с
изявлението, че е готова с анамнезата и че следва пострадалия Ж. да се върне
в клиниката по ортопедия. Факт, който също потвърждава показанията на М.
Ж. за неглижирането на състоянието на пациента и обстоятелството, че в
СБАЛК е било отказано освобождаване на носилката, с която е бил
транспортиран пострадалия Ж. и отказа да бъде настанен в болницата за
20
допълнително доуточняващо изследване. От представената по делото
лабораторна книга е видно, че за всички останали пациенти в СБАЛК са били
извършени биохимични изследвания, включващи определени показатели като
например натрий, калий, триглицериди и др., каквито не са били извършени и
назначени на И.Ж... Освен отбелязването им в лабораторната книга, липсват и
други писмени документи относно вида на направените изследвания и
резултати от тях. Така .например остава загадка как пациентът е бил
диагностициран с диабет, което е посочено в медицинското направление
издадено от подсъдимата, като липсват показатели за извършено такова
изследване на кръвната захар от СБАЛК. Отделно от това, описаните в
същото направление не отговаря на обективното състояние на пострадалия
Ж.. Вещите лица по петорната експертиза заявиха категорично, че при
възникнал остър инфаркт на миокарда не е възможно отшумяване на
симптомите и поява на нормален синусов ритъм без лекарска намеса. При
такова състояние невземане на спешни медицински грижи за овладяването му
перспектива е влошаване на състоянието, както се е и случило с пострадалия.
Завишените стойности на сърдечните ензими, сочещи на сърдечна некроза,
така както посочиха вещите лица, сами по себе си са достатъчен индикатор за
настъпване на инфаркт на миокарда, като се имат предвид и оплакванията на
пациента.
С действията си подсъдимата е нарушила разпоредбите на чл. 81, ал. 1,
ал.2, т. 1 от Закона за здравето, указващ че правото на достъпна медицинска
помощ се осъществява при прилагане на принципите за своевременност и
достатъчност, като принципът за своевременност е нарушен с отказа за
хоспитализация и лечение на И.Ж.. в СБАЛК, като същият се явява пациент с
животозастрашаващо състояние, изискващо спешно и адекватна лекарска
намеса. Принципът за достатъчност е нарушен с неизвършването на обстоен
физикален преглед на пациента и снемане на анамнеза, както и
неизвършването на необходимите биохимични и ехографски изследвания
довели до неглижиране на състоянието му и поставяне на неправилна
диагноза. От страна на подсъдимата е била нарушена и разпоредбата на чл.47,
т. 4 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на СБАЛК
ЕАД -Варна, указващ, че при осъществяване на своята дейност болницата не
може да отказва помощ в условията на спешност, каквото
животозастрашаващо е действителност е било състоянието на пострадалия
И.Ж... От страна на подсъдимата е нарушена разпоредбата на чл. 7, т. 1 от
Длъжностната характеристика на лекар кардиолог в СБАЛК, указваща, че
като лекар в приемоконсултативен кабинет, при постъпване на пациент е
длъжна да приеме документацията и указанията на насочващия лекар от
ивънболничната медицинска, да снеме анамнеза, да осъществи физикален,
клиничен и диагностичен преглед и да назначи необходимия обем от спешни
биохимични изследвания. При уточнена диагноза или продължаващо
диференциално диагностично търсене пациентът се хоспитализира и се
подлага на динамично наблюдение. Сочените действия не са били извършени
21
от подсъдимата, като същата с действията си е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението чл.123, ал, 1 от НК.
По отношение на наказанието считам, че с оглед чистото съдебно
минало на подсъдимата и добрите характеристични данни, целите на
наказанието биха могли да бъдат изпълнени с наказание към минималния
размер и приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК, като в срока на
наказанието лишаване от свобода предлагам същият срок да бъде и
лишаването от право да извършва медицинска дейност. Също така, моля да
постановите и направените по делото разноски да бъдат заплатени от
подсъдимата. Гражданските искове са основателни, поради което моля да
бъдат уважени в пълен размер.
АДВ.М.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебно заседатели,
считам, че в хода на съдебното следствие по несъмнен начин се доказаха
фактите и юридическото обвинение, изложено в обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт. Представителят на държавното обвинение
в пледоарията си подробно и логично анализира релевантните факти,
доказателствата за тях и направи правна оценка, поради което аз ще направя
единствено едно кратко допълнение.
В съдебното заседание проведено на 08.05.2024 г. вещото лице д-р М. Г.
посочи, че от електрокардиограмата направена в 08:17 часа на 24.11.2015 г. и
приобщена към доказателствата по делото е ясно, че пациентът И.Ж.. е бил в
животозастрашаващо състояние и такъв пациент трябва да се лекува в
кардиологично отделение, а не в ортопедично, категорично е доказан
инфаркта, според вещото лице – и клинично, и лабораторно, и кардиографски.
Болният има оплаквания, има характерна кардиограма, има ензими, които са
се повишили и те сочат за миокарден инфаркт - смърт на клетките на сърцето.
Ако в кардиологичната болница са имали предвид, че е лекуван възрастен
пациент, който е и с анемичен синдром, още по – противопоказва неговото
преместване обратно в ортопедия. Пациентът е бил с определена кръвна
група и всяко кардиологично отделение е имало информация за тези
резултати и са имали възможност да проведат спешно животоспасяващо
лечение, а не да го транспортират обратно в ортопедия. В заключението по
допълнителна петорна съдебномедицинска експертиза, на конкретно зададен
въпрос вещите лица са отговорили така - „Поради липса на интервенционален
потенциал болният се насочва към кардиохирургия при много висок риск от
смърт“, а в заключението по петорната експертиза вещите лица са написали
така – „ В конкретния случай, макар и с малък шанс да бъде избегнат
смъртния изход, този шанс е бил напълно отнет за пациента И.Ж...“
Моля да признаете подсъдимата за виновна по повдигнатото й
обвинение и да наложите предложеното от прокурора наказание. Моля да
приемете гражданските искове за доказани по основание и размер, ведно със
законната лихва от датата на Д.ието до окончателното изплащане на сумата.
22
Размерът на гражданските искове обосноваваме със следните фактически
обстоятелства, които считам, че са доказани от събраните в хода на съдебното
следствие доказателствени средства, а именно – писмените доказателства
приложени към молбата за конституиране на гражданските ищци, а това са
удостоверение за наследници на И.В.Ж.. и удостоверение за семейно
положение с история на брака му с Н. Ж.; Показанията на свид. М.а Н. и
Венета М.а, разпитани в съдебно заседание на 22.11.2023 г., които са имали
продължителни непосредствени възприятия за отношенията в семейството и
за негативните промени от влошеното състояние на гражданските ищци след
смъртта на И.Ж.лезов; Амбулаторни листи и рецептурни бланки, издадени на
гражданските ищци от лекарят-психиатър, приети и приобщени в съдебно
заседание на 18.12.2023 г. Тези доказателствени средства безспорно
установяват две групи правно релевантни за гражданския иск факти, като от
една страна, че между гражданските ищци и починалия са били изградени
трайни отношения на взаимна любов и привързаност и от друга страна, че
негативните промени от влошено състояние на гражданските ищци са пряка и
непосредствена последица от смъртта на техния съпруг и баща. Гражданският
ищец Н. Ж. е имала 42-годишен брак с починалия, като от брака си имат едно
дете – М. Ж.. Ж. е родена в Русия, като в няма страна няма роднини по права
и съребрена линия и починалият й съпруг е бил единственият близък до нея
човек и опора в живота. По време на брака им между тях са се изградили
дълбоки чувства на взаимна обич, привързаност и подкрепа. След смъртта на
съпруга й тя е изпаднала в състояние на разстройство в адаптацията, като в
периода до месец декември 2015 г. до месец февруари 2017 г. е посещавала
пет пъти лекар-психиатър и е приемала медикаментозно лечение с два вида
таблетки. Гражданският ищец М. Ж. няма братя и сестри и към баща си е
изпитвал не само чувство на синовна обич и родителски авторитет, но и
привързаност като към най - близък приятел в живота с когото може да
споделя проблемите си. След смъртта на баща си същият е изпаднал в
състояние на разстройство в адаптацията и неорганично безсъние, като в
периода до месец декември 2015 г. до месец февруари 2017 г. е посещавал пет
пъти лекар-психиатър и е приемал медикаментозно лечение с четири вида
таблетки. Това състояние е изживял още по - болезнено, защото като
очевидец е възприел поведението на подс. В., като проява на бездушие към
страданията на баща му. Гражданските ищци и до днес не са преживели
душевната травма от смъртта на най – близкия им човек, съпруг и баща.
Моля на основание чл. 189, ал.3 от НПК да осъдите подсъдимата да
заплати направените от частния обвинител по нак 13 2022 г . договорите за
правна зашита са в делото. Разноските за адвокатско възнаграждение по
ВНОХД №163/2023 г. като договорите се намират във въззивното дело.
Разноските за обез на гражданския иск, като доказателствата са във
въззивното дело, както и разноските за д.., за което Ви представям заверени
договори за процесуално представителство и моля съда да ги приеме.
„Моля, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да осъдите подсъдимата да
23
заплати разноските за адвокатско възнаграждение, направени от частните
обвинители и граждански ищци М. Ж. и Н. Ж. по НОХД № 13/2022 г., като
договорите за правна защита и съдействие се намират в делото, разноските за
адвокатско възнаграждение по ВНОХД № 163/2023 г. , като договорите се
намират в посоченото въззивно дело, разноските за обезпечения на
гражданските искове, като доказателствата за тези разноски също се намират
във въззивното дело, както и разноските за адвокатско възнаграждение по
настоящото производство, за което представям заверени копия на договори за
ПЗС и моля съда да ги приеме.
АДВ.Г.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,
няма да правя обстоен анализ на доказателствата просто ще си позволя да
направя кратък анализ на факти, които биха имали значение за правното
решаване на спора.
На първо място, моля да приемете и считам, че д-р Таня В. не е виновна
по така повдигнатото й обвинение по чл.123, ал.1 от НК, като считам, че няма
възникнал юридически факт, който да създава директното правоотношение
изобщо, поради което няма как да се приеме, че е налице такова
престъпление. Обвинението не само, че не беше доказано в тази степен, в
която законът изисква, а именно двустепенна несъмненост, а напротив - от
събраните по делото доказателства може да се направи категоричен и
обоснован извод за невиновност на подсъдимата поради липса на
противоправно увреждащо действие, което да е в пряка причинно -
следствена връзка с настъпилия резултат. В тази връзка съвсем удобно
представителя на обвинението и процесуалния представител на частния
обвинител коментират едностранно и то само част от събраните
доказателства, без да се обсъждат всички те в тяхната съвкупност. Това, което
имам предвид е, че се обсъжда се единствено и само фрагментарно
заключението на петорната съдебномедицинска експертиза, без изобщо да се
споменава мнението и становището, както и заключението на изслушаната и
приета в днешно съдебно заседание тройна съдебномедицинска експертиза.
Там съвсем категорично и ясно е казано, че са налице съвкупност от фактори
на общо тежко увредено състояние – травматичен и хеморагичен шок, като
през цялото време до тук в пледоариите чух единствено и само за наличието
на сърдечен проблем, квалифициран по определен начин от представителя на
обвинението. Дали това е само единствената причина за това, което се е
случило или има и други фактори, които, обаче, както казах, не бяха обсъдени
и съвсем определено и ясно защо. Аз считам, че категорично и ясно беше
установено, както от медицинските експертизи, така и от медицинската
документация именно това, че състоянието му е било тежко общо увредено,
което не позволява извършването на реанимационни действия, така както са
посочили вещите лица в тройната съдебномедицинска експертиза, като
състоянието на болния изисква грижи в отделение за активно лечение и
реанимация. Очевидно е и е ясно, че болницата по кардиология не е такава, не
разполага нито с такива специалисти, нито с апаратура, нито с възможности
24
за активно реанимационно лечение, с оглед преодоляване на анемията, още по
– тежко увредено състояние и говорихме вече за двата шока, които споменах
какви са. В тази връзка ще си позволя, с оглед цитираните от Вас изброени и
приети доказателства по делото само три документа, издадени от МБАЛ
„Света Анна“ от Отделението по травматология и ортопедия. Епикризата,
издадена вероятно с дата 24-ти ноември, е записано какъв е локалния статус,
какво е извършено, какво е било състоянието на пациента и каква оперативна
намеса е била извършена по повод претърпените увреждания, в следствие на
височинната травма от пострадалия. Записано е, че е налице счупване на
горния крайник на раменна кост – хумерус, закрито в ляво. Отдолу е посочен
оперативния протокол, където е записано какво е извършено под обща
анестезия. След което без абсолютно никакви данни в тази епикриза е малко
по – надолу е записано – препоръки сваляне на конците на дванадесетия ден и
по – надолу има препоръки, че се насочва към кардиологично отделение по
повод на МИ, което предполагам е миокарден инфаркт. По какви
съображения и въз основа на какви доказателства той е изписан от
болничното заведение? Защо е изписан изобщо, а не е преведен в отделение
реанимация за активно лечение овладяване на общото увредено състояние, а е
изписан и очевидно почти на собствен ход със съдействието на сина си е
заведен в болницата по кардиология. Прокурорът цитира правилника, според
който, когато бил изпратен от извънболнично заведение, което не е налице, в
специализирана болница би могло този текст да се приеме за такъв, по който
следва да се работи, но няма как да бъде нарушен при условие, че той е
изписан от болнично заведение, което очевидно няма никакви документи, а
само една епикриза, която днес видяхме. В тази връзка следва да се приеме, че
може би се допуска объркване или неправилна интерпретация какво
представлява болницата по кардиология и отделението за реанимация и
кръволечение. Ще обърна внимание на още два документа и ще приключа с
медицинската част. По представения оперативен протокол искам да посоча,
че в експертизата беше посочено, че е налице счупване на лявата раменна
кост, т.е. „синистра“ на латински. Четейки, обаче, оперативния протокол се
установява, че е записано следното – „фрактура хумерус синистра“, т.е. ляво.
Обаче по – долу пише, че след анестезия пише „ открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация на хумерус вдясно“ Това вдясно се съдържа в
още един медицински документ приложен малко – по късно, а това е именно
предоперативната епикриза. В крайна сметка каква точно фрактура е
отстранявана и дали е била дясната или лявата. На следващо място считам, че
следва да се обсъди и да обърне доста сериозно внимание на становището на
назначените вещи лица по тройната съдебномедицинска експертиза, според
което това състояние на болния налага лечение в отделение за активно
лечение и реанимация, че следва тези действия да се извършват в болницата,
от която той се превежда, в която е постъпил по основното си заболяване, а
именно травматичните увреждания, с цел овладяване на шоковото състояние
и коригиране на анемия, което очевидно не може да се очаква от болницата
25
по кардиология. По отношение на вещите лица по тройната
съдебномедицинска експертиза, но не само по тройната, са категорични, че в
такива случаи, а и не само в такива, инзвазивната манипулация не може да се
приеме, че би довела до друг резултат, а напротив. С оглед обстоятелството,
че той е контраиндикиран, така както заявиха вещите лица, т.е.
противопоказен за извършването на тази инвазивна манипулация, резултатът
нямаше да бъде по – различен, а напротив. Именно по тези съображения,
очевидно, не е направена тази манипулация, което тройната
съдебномедицинска експертиза счита за правилно. Пациентът не е бил с
потенциал и клинични възможности за излекуване, като вече когато е бил
преведен е бил в крайно увредено общо състояние, причината за което не са
лекарските действия на представляваното от мен дружество и те нямат нищо
общо с това негово състояние.
По делото не е установена категорична обратимост на състоянието на
пациента при извършване на коронарната артерография, което обстоятелство
следва да бъде съобразено и в крайна сметка причината за смъртта на
пациента е настъпила, въпреки опитите, извън сферата на овладимите
фактори в настоящия случай. С оглед на горното ще помоля да приемете, че
не е налице инкриминираното Д.ие да е осъществено от страна на
подсъдимата и доколкото отговорността на гражданските ответници, в случая
на представляваното от мен дружество, е обвързана с това обстоятелство,
съгласно Тълкувателно решение на ВКС №1 от 04.02.2013 г., следва да бъде
съобразено, като в тази връзка аз оспорвам изцяло, както по основание, така и
по размер предявените граждански искове срещу дружеството, като
неоснователно, доколкото, пак заявявам, че считам, че не е налице причинно -
следствена връзка, а и всичките характеристики на увреждането не са
установени по безспорен начин, а точно обратното, поради което исковете са
неоснователни по своето изначално основание, а що се отнася до техния
размер следва да се отчете и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, определящ
начина, по който следва да се определи обезщетение, ако съдът прецени, че
такова следва да бъде определено.
Оспорвам така предявения размер на претендираните обезщетения, като
прекалено завишени и противоречиви на размерите, които към настоящия
момент практиката приема за справедливи. Следва да се отчете и принципа на
справедливостта при определяне на наказанието. Предпоставките за този
размер не бяха установени и доказани така, както заяви процесуалният
представител на гражданските ищци. Не считам, че само това е достатъчно да
се приеме, че са търпени болките и страданията, камо ли техния размер. В
случай, че приемете исковете за частично основателни, то моля да съобразите
наведените съображения, както и икономическите условия в Република
България към настоящия момент. Моля да отчетете обстоятелствата какви са
били отношенията между гражданските ищци и пострадалия, доколкото
следва да се има предвид обстоятелството, че неговото здравословно
състояние е било тежко по принцип, очевидно е, че гражданските ищци не са
26
разчитали на неговата помощ, най - малко финансово, поради което и следва
да се отчете възрастта му, така и здравословното му състояние и положение в
обществото, поради което не следва да приемем, че би могло да бъде прието
за основателно искането за присъждане на обезщетение в посочения размер.
Моля да отхвърлите предявените граждански искове като неоснователни и ни
присъдите направените по делото разноски, както за настоящото, така и
предходното производство. При условия, че приемете исковете за
основателни ще помоля да отчетете изложените от мен възражения.
Представям списък на разноските, както изисква ГПК, а не само договор за
правна помощ.
Адв. Ж.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,
желая да направя допълнение към колегата по отношение на гражданските
искове, че все пак по граждански искове лихвите се погасяват по давност над
3 години.
Аз, разбира се, ще помоля съда да оправдае моята доверителка и преди
да започна по същество искам само да заявя следното, защото то много ме
занимава в годините. Не може да искаш от общество да ти засвидетелства
уважение, да има респект от теб, ако ще те е страх. Ако преиначаваш фактите,
загърбваш част от фактите само и само да докажеш някаква обвинителна теза.
Те са живи хора, които знаят фактите и когато чуят човек, който е длъжен да
съблюдава спазването на закона да преиначава, няма как да имат респект към
този човек. Той олицетворява институцията, институцията олицетворява
спазването на закона. Това е в съвременните общества, за това казвам, че не
може да си позволява служител на закона да преиначава фактите.
Най - общо мога да кажа, че изнесеното в обвинителния акт не отговаря
на събраните по делото доказателства и според мен беше установена следната
фактическа обстановка:
На 19.01.2015 г. пострадалият Ж. паднал от стълба, берейки райски
ябълки и около петнадесет часа бил отведен от сина си М. в МБАЛ „Света
Анна“, където бил приет в Ортопедично отделение с фрактура на рамото, таз
и ребра. Не е известно на кое рамо, но видяхте, че от операционния протокол
това не стана ясно, както и кое от двете са му оперирали. Отбелязвам, че това
не е единствения случай в това ортопедично отделение да се оперира не
болния, а здравия крак и един от тези, които разпитахте е автор точно на
такова действие. Дежурният лекар назначил лабораторни и други изследвания
изброени на страница 1 от обвинителния акт. Какво обаче не е направил и
защо това се оказало фатално според мен:
Отново, според обвинителния акт той е направил консулт с коремен
хирург и неврохирург, но не и кардиолог. В делото съществува документ, от
който е видно, че в „Света Анна“ са назначени четирима кардиолози светила
с научни титли. Обаче, никой не се обръща към тях, при условие, че като
снемат анамнезата би трябвало Ж. да има е казал, че тази година влиза за
четвърти път в болница със сърдечни проблеми. Правиш всякакви
27
изследвания, само че не кардиолога дали този човек може да понесе операция
или не, дали може предварително да му се направи инвазивно вмешателство.
Та, как не можаха да разберат ортопедите в Света Анна“, че този човек има
кардиологичен проблем и то не лек или трудно забележим, или пренебрежим,
а в тези епикризи, които са създадени от другите болници се вижда че има
ангина пекторис, исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис и
други заболявания. И тук според мен трябва да се постави следния въпрос -
спазен ли е от приемащия и лекуващите лекари в ортопедията принципа
прогласен в чл. 81, ал.2, т.1 от ЗЗ, принципа, на който претендира
обвинението, че трябва да отговаря г-жа В. – своевременност, достатъчност и
качество. Как може да направиш операция на този човек, който не е добре със
сърцето без да питаш кардиолог. Пак казва, в болницата има известни във
Варна четирима кардиолози. А че това е важно можем да направим извод, че
дори и вещи лица от петорната експертиза, която е против моята доверителка,
заявиха, че на лист 9-ти от съдебен протокол д-р Карчанов заяви изрично, че
не може да се осъществи ортопедична операция без консултация с кардиолог
и анестезиолог. Защо според мен ортопедите не са направили анамнеза и не са
знаели за това, че този човек е лежал три пъти в болница. Те не знаят, а от
къде да знае В.? Нито в леталната експертиза, нито в другата експертиза на д-
р Г. са отразени тези три епикризи от тези лечебни заведения. Те просто не
са ги отразили. Те не са знаели за тях и каквото и да говорят тука колко
внимателно се грижили за г-н Ж., извинете, ама в протокола в първия разпит
на М. Ж. е разказана една случка как баща му му било зле и пъшкал, той бил
там , обърнал се към дежурния лекар и да каже как баща му се чувства зле и
този хуманист-мизантроп отговорил „Разбира се, че ще пъшкаш, това е
болница, а не сладкарница“. В периода, за който свидетелят, който не успяхме
да разпитаме Г. Х. Г. е получил наказателно постановление от 05.05.2017 г. за
това, че в качеството му на дежурен лекар след 14:00 часа на 23.11.2017 г.
нарушил разпоредбите на чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, в частта своевременност и
достатъчност. Ами да, не е сладкарница обаче има закона, но той не е спазен
от дежурния лекар, който е приел това наказание, това постановление е
влязло в законна сила, има го по делото. Коя е причинната връзка? Къде е тя
между действията на моята доверителка, след като един лекар преди нея вече
е изтървал златния час, ако е имало инфаркт. Той се оплаквал, ама не е
сладкарница. Това е казано от М. Ж.. Изрично Ви моля да се спрете на
показанията на този свидетел, защото те са важни и за по – нататък, защото
всички знаем, че той е юрист. Той беше на предното заседание през цялото
време, знае около какво се въртят фактите и пред вас той промени
показанията си, бяха констатирани противоречия и ще Ви моля в мотивите си
изрично да заявите кои показания се имат предвид и по какви причини. В
първите си показания пред следствието и при разглеждането на дело
№13/2022 г. на Варненски окръжен съд, той заяви категорично, че той е
придружил баща си, били са без документи, нямало е медицинско лице,
отишли са там, приела ги В., правила някакви манипулации, той се дръпнал
28
на страна и приказвал със свидетеля. П., докато тя прави манипулации. Сега
пред Вас заяви, че там като отишли бутнали настрани баща му и никой не му
обърнал внимание. Трябва да има почтеност на свидетелите, които да обяснят
защо един път са казали така, друг път обратно. При липсата на такива
обяснения аз моля да приемете за достоверни първите показания на М. Ж., за
това, че са по – близко време до случилото се и защото не произвежда от тях
полза за себе си.
Според обвинителния акт на 23.11.2015 г., въпреки липсата на
становище на кардиолог е направена операция. Никой не може да твърди, че
при тази операция Ж. не е загубил кръв. След операцията той е настанен в
болнична стая за наблюдение и прекарва там един следобед и една вечер.
Следобеда синът му все още го е наблюдавал, а вечерта очевидно това не
може да стане и дежурния не е отбелязал никакви оплаквания от болния в
листа, който се води за неговото състояние. Вместо това синът се прибира у
дома и в 8 часа на 24-ти ноември бащата се обажда по телефона на сина си да
му занесе личната карта, за да бъде преместен. Д-р Г. вика кардиолог от друга
болница, при четирима титуловани кардиолози в работно време. Чака
кардиолог в рамките на два часа да отиде от СБАЛК, за да прегледа техния
болен. Всъщност не бива да забравяме, че СБАЛК извършва инвазивни
процедури. Нека да не бъда краен, но според мен ортопедите виждат, че
човека е зле и искат да се отърват. Намират такъв начин, защото никой не
може да ме убеди, че един доктор отивайки на работа ще мине през „Света
Анна“, т.к. минава от там пътя му. Идва този кардиолог въоръжен само със
слушалка, а може би и без слушалка и без да види някакви нови изследвания.
Най – вероятно е видяла изследванията от 21.11., намиращи се на лист 194,
тоест три дена преди случващото се. Твърди, че няма инфаркт и го е записала
в последния абзац на становището си, което становище е от 10.11.2016 г. Тя
обяснява решението си със завишения тропонин. Професор П. – корифеят в
тази област, ни каза, че може да има повече от двадесет причини за завишен
тропонин. Свидетелят П., който е все пак млад лекар посочи дванадесет
такива причини. Аз ако искам да помогна на познатия ми ортопед да се
отърве от един болен, мога да кажа, че като съм видял завишени
тропонин това е признак за инфаркт. Така твърдят и от петорната експертиза,
които се позовават на хистологичните изследвания. Добре бе, три години
къде бяха тези хистологични изследвания. Кой може да е сигурен, че те са се
съхранявали при подходящите условия, без да има външна намеса? Дали са
въобще от Ж.? Кой доказа, че те са от него? Три години по – късно. И това ще
бъде в основата на петорна експертиза и по нея ще признаем някого за
виновен. Не може да бъде! Ако бяхме искали някаква достоверност на тези
хистологични изследвания да докажем, ами отиваш и с протокол за изземване
влизаш в болницата и ги изземваш, а не чакаш да ти ги донесат в плик. Какво
ти носят, от къде си сигурен, че това, което носят е това което искаш?
Съжалявам, но има правила и правила. Тази кардиоложката със слушалката
отишла да види болния и решила, че има масивен инфаркт, и отново твърдя,
29
че е направила услуга, не отива в СБАЛК по кардиология, за да приеме
пациента. Същата твърди, че на сутрешния рапорт се е обадила на проф.П., но
той не си спомня за подобен разговор. Ж. е натоварен на линейка, придружен
само със санитар и сина си и отива в кардиологичната болница. Поставям
първият важен голям въпрос - защо не е придружен от медицинско лице,
както е по закон? Заради това беше оправдана частично подсъдимата при
предното разглеждане н делото. Медицинското лице е това, което ще обясни
на подсъдимата от какво страда пациента, от колко време, какви са
изследванията. Няма медицинска документация в линейката. Един човек
отива от една болница в друга. Той дори не е изпратен. Тази епикриза, която
Г. е подписал категорично е след, като той се е вече върнал при него. Няма
такава епикриза между 08:00 – 08:10 часа. Такава няма и тя и затова няма час.
Всъщност един малко по - малко важен въпрос, но все пак въпрос, е защо
изобщо се изпраща Ж., след като кардиолога Д. не твърди, че той трябва да се
подложи на инвазивна процедура, каквато е и дейността на болницата. В
обясненията на Д., както и в показанията й, както и в становището й, никога
не е споменавала думата инфаркт, така както е посочено в обвинителния акт.
Аз това го твърдя и моля да се провери, че тя никога и няма как, след като не
видяла някакви изследвания, да го каже. Според мен това е манипулация на
ОП-Варна отразена в обвинителния акт, която манипулация се обосновава на
обясненията на Д., че имало завишение на тропонин и промяна в сърдечния
ритъм. Промяната на ритъма естествено, че един кардиолог трябва да усети,
дори и само със слушалка. Според мен Д. е некомпетентна или в случая е
подходила некомпетентно, защото се произнася, споделяйки изследвания с
тридневна давност. Тя за три дена, ако е говорила с пациента и го е питала за
проблеми със сърцето той какво ще и каже. Ако не е бил в състояние на шок
ще й каже, че три пъти е бил в болница заради проблеми със сърцето. Тя
такова нещо не знае и не го е питала. Видала е, че е зле, изпотен, побелял и
най – вече анемичен и казва „Водете го“. Направила е услуга. Или пък не знам
може пък да осигурява пациенти на болницата където работи, като ловец на
глави. И.Ж.. пристига в болницата около девет часа, подчертавам, че е
непридружен от медицинско лице и това е закононарушение, без изследвания
и без епикриза. На епикризата, доколкото видях пише, че е изготвена в 09:30
часа, което значи, че в 09:00часа не е била изготвена и не е била в линейката.
Според свидетеля д-р П., синът носел стара епикриза, вероятно една от трите,
изготвени през 2015 г., вероятно казвам. П. си спомня, че е била тази от
„Кардиолайф“. Посрещнат е от д-р В., тя му назначава изследвания, правена
му е ЕКГ, не може да направи ехограф, защото е бил целия син и в рани на
гръдния кош. Това само го предполагам, понеже Ж. е бил с големи травми по
тялото. Изследванията, които му е направила са описани в лабораторните
книга на СБАЛК. Тя прави консултация, не е длъжна, но я прави консултация
с екип от инвазивни кардиолози и свидетеля. П. е категоричен, че Ж. е бил
контраиндикиран за инвазивно лечение. Това дори петорната експертиза в
последното си изречение пред Вас каза, че може да се направи такова
30
инвазивно лечение, но, ако не контраиндикиран. Лекарите, обаче, които
извършват това действие казват, че е контраиндикиран. Сега, тук някакви
свободни изречения на хора, които не са кардиолози, като вещите лица от
експертизите, могат да говорят за хистология и да предполагат нещо, но във
всички случаи не са наясно с извършването на инвазивното лечение.
Аргументът на П. очевидно е споделен от В. и другия лекар, че на Ж. не може
да се направи ангеография, защото ще му се влее медикамент, който разрежда
кръвта. Той е със 76 хемоглобин и ти ще му влееш, за да видиш къде му е
стеснението,з а да направиш инвазивното лечение, ще му влееш препарат,
който разрежда кръвта. Ами то, в минутата, в която го направиш той
свършил. Кръвта вътре в него тече и той изтича. Това е контраиндикацията,
защото пък никой няма да го отвори, за да види къде стеснението. Трябва да
се види на апарата след като му вкарат тази течност. Известно е на всички, че
много хора се отказват, защото не могат да понесат именно вливането на тази
течност, защото после се изхвърля много трудно през бъбреците. Има си ред
противопоказания. Това според мен е видно и тези лекари са направили това
заключение преди хемоглобина 76, който са видели очевидното вътрешно
кървене от счупването и операцията. След консултацията с лекарите В. взема
решението пациентът да се изпрати е реанимацията. Тройната
съдебномедицинска експертиза е категорична, че това е реанимация, която
има възможността да подобри състоянието на клиента, защото освен вливане
на кръв трябва да се вливат много други лекарства, защото положението е
наистина тежко. Тя изготвя този зелен документ, който е приложен 4 - 5 пъти
по делото, и И.Ж.. се връща в болницата където отново престоява два часа.
Златният час се умножи по осемнадесет и най – малко време е престоял при
В., а именно 40 минути. Златният час, за който се твърди, че пациентът е
можел да бъде спасен стана осемнадесетчасов. Линейката тръгва обратно, пак
няма медицинско лице, което да предаде казаното от В. на някой лекар.
В. е обвинена в немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност. Тя не е обвинена, че е причинила смърт поради незнание, другата
форма на вина, която предвижда чл. 123 от НК. Всички знаем, че това е
бланкетен текст, който трябва да бъде попълнен с конкретно съдържание. В
диспозитива се твърди, че тя е нарушила чл.7, т.1 от длъжностната
характеристика, която тя има. В този текст има пет момента. Първите два
момента са да приеме документацията и указанията на насочващия лекар.
Няма как да бъдат изпълнени тези две изисквания, защото първо няма
указания на насочващия лекар и второ няма документация. Другите три
момента от този текст В. е изпълнила, а имено взема анамнеза, извършва
основен клиничен преглед и назначава необходимите медицински
изследвания. Изследванията присъстват в лабораторните документи на
СБАЛК, анамнезата е снета и прегледа продължава почти час и дори е свикан
консулт с тези двама инвазивни кардиолога, за които говорихме. Написано е
направление, компетентността на което не се оспорва, а в него е записано, че
И.Ж.. следва да се преведе в реанимация. Насочен е към ортопедия, защото
31
Ж. идва от там. В. няма право да праща някой в реанимация, защото тя не е
приемала никого. Той е приет от ортопедията с „Света Анна“ и именно оттам
трябва да го изпратят в реанимацията. Това е реда. Чисто формално той през
цялото време докато влезе в реанимация е пациент на ортопедията, защото не
е изписан от там. Пътеката му по НЗОК не е изтекла и не му е изготвена
окончателната епикриза. Всеки, който е лежал в болница знае, че не може да
напуснем, докато не ти изготвят окончателната епикриза и не ти я подпише
дежурния лекар. Такова нещо по отношение на И.Ж.. не е направено. След
като В. не е обвинена, че е извършила престъплението поради незнание няма
смисъл да обсъждаме имал ли е този миокарден инфаркт. Ние имаме
обвинение за неизпълнение на задължения. Ако искаме да бъдем пунктуални
не може никой съд да се произнесе дали човека е починал от миокарден
инфаркт, без аутопсионен протокол, който е решаващ, а такъв няма. Защо не е
изготвен аутопсионен протокол аз не зная. Защо е правена аутопсия, след
като няма да бъде изготвен този протокол? Какви са тези упражнения за луди.
Не вписваме причина за смъртта. Д-р Д. е служител на болница МБАЛ „Света
Анна“. Той съхранява тези хистологични изследвания, той работи и си
получава заплата от тази болница, а са очевидни противоречията между с
МБАЛ „Света Анна"АД - град Варна и СБАЛК – Варна. На чия страна трябва
да застане той, когато е разпитван пред Вас? Оклончиви отговори, не си
спомня това, не си спомня онова, правил по петдесет аутопсии на година,
минали осем години откакто е направил таз аутопсия, но си спомнял, че било
миокарден инфаркт. Добре де, дори и да е така ние обвинение за това нямаме.
Имаме конкретни три обвинения. Следващото обвинение е дали В. е
нарушила чл.47, т.4 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния
ред на СБАЛК. Тук обръщам внимание и много Ви моля да ме чуете, че този
правилник не е публикуван в държавен вестни и В., ако не го е подписала не е
длъжна да го знае, а тя не го е подписала и този екземпляр, който на Вас Ви е
представен няколко пъти тя не е подписала нито един от тях. Как може да ме
обвините, че не съм изпълнил нещо, което не знам. Да нося наказателна
отговорност, че и да ме осъдят за това. Дори да беше успяла прокуратурата да
докаже, че тя е знаела за този правилник, чрез различни начини и способи,
трябваше да се докаже, че е налице спешност и неотложно състояние. Дори и
в този правилник действията на В. са поставени под условие. И защо да е
отказала медицинска помощ, прегледала е пациента, въпреки липса на
документация е назначила всички възможни изследвания, свикала е консулт с
дежурните инвазивни лекари и е изпратила Ж. точно там, където е трябвало
да бъде много преди това изпратен за коригиране на хеморагичния шок.
Твърдя, че тя е направила всичко, което трябва и не тя носи вина за смъртта
на И.Ж... Тъй като третото обвинение в диспозитива на обвинителния акт е,
че тя е нарушила чл.81, ал. 2 т.1 от ЗЗ, защото не е действала при спазване на
принципа за своевременност и достатъчност. Самият този текст е бланкетен и
трябва да бъде попълнен с конкретни нарушения в ЗЗ. В този закон няма
легално определение, гледах внимателно допълнителните разпоредби, за
32
своевременност и достатъчност на медицинска помощ. Тези понятия трябва
да бъдат анализирани поотделно и сами за себе си. На първо място трябва да
се съобразим със ЗЗ и ЗНЗОК, т.е. пациент се приема по конкретна клинична
пътека, за която болницата има договор с НЗОК. Има ли насочване от
ортопедията за конкретна пътека, по която СБАЛК има сключен договор.
Няма такова насочване. Не зная по каква пътека трябва да бъде той приет. Ж.
е, извинявам се за лошава дума, но той е изхвърлен от ортопедията, без
документи, без насочване къде да бъде лекуван и без придружаващо
медицинско лице. След като няма легално определение за своевременност и
достатъчност, то тези понятия трябва да се изведат по тълкувателен ред и така
се обръщаме към чл.46 от Закона за нормативните актове. Добре, приемаме,
че сме го изтълкували но съществува императивна разпоредба на чл.46, ал. 3
от същия нормативен акт и тя забранява носенето на наказателна
отговорност, когато нормите се тълкуват съобразни тези правила и чрез
тълкуването се попълва празнотата на законите. Обвинението трябва да знае,
това но не го знае и поддържа това обвинение за липса на своевременност и
достатъчност. Връщаме се на д-р Г., който за действията си един ден по - рано
е наказан за това, че не е изпълнил закона и не е действал своевременно и
достатъчно и не е приложил най – доброто лечение. В края на доказателствата
видяхте и няколко наказателни постановления – едното срещу В., което тя е
оспорила пред съда и в крайна сметка е било отменено от РС-Варна и
потвърдено от Административен съд - Варна. Другите две наказателни
постановления са срещу дежурния лекар в ортопедията Г. и самата болница.
Те не са обжалвани и двете са влезли в законна сила. Г. е наказан за това че в
периода 14:00 – 20:00 часа на 23-ти ноември не е проследил клиничното
състояние на Ж., който е бил с ниво на хемоглобин 76 и не е предприел
действия за коригиране на показателите. Ето защо аз твърдя и ще
продължавам да твърдя, че причинната връзка между живота и смъртта не Ж.
не е действията на подсъдимата, а организацията на Ортопедията и на
лекарите, без да си посочвам кои са.
В този смисъл аз моля да оправдаете моята доверителка, поради липсата
на съставомерност по така възведените й обвинения, които се съдържат в
обвинителния акт. Нито едно от трите не може да ангажира нейната
наказателна отговорност.
По отношение на гражданските искове говори колегата Г.. Бих
допълнил, че естествено това е тежък удар за близките, но трябва да се има
предвид, че починалият И.Ж.. е имал нужда от грижите на близките си, а не те
от неговите грижи. В този смисъл ми се струва изказа прекомерно завишен,
така както е обявен пред Вас.
ПОДС.В. /право на лична защита/: Бих искала да направя някои
пояснения към някои изказвания на прокуратурата и другия адвокат.
Първо аз на този рапорт не съм чувала обсъждане на болен, защото него
33
ден съм била лекар на приемен кабинет, който е на долния етаж и имах за
прием много болни.
Освен това, защо след като Д., отивайки на консулт, като кардиолог с
многогодишен стаж, преценява че болния трябва да бъде преведен, въпреки,
че постфактум нямаше никаква дума инфаркт. Тя веднага ли го превежда щом
като знае, че е толкова спешно състоянието му и трябва да се хване златния
стандарт? Той идва 24 часа след 10:00 часа на другия ден на инсулта без
медицинско лице, без медицинска документация, с екстензия на единия крак
в спешно състояние.
Не е вярно, че не съм снела анамнезата и че не съм го прегледала. Тук
свидетели са всички мои колеги. Той беше трудно контактен, почти
неадекватен, беше изпотен, ревеше от болка. Само в момента, в който го
докоснах в ляво, където имаше счупени пет ребра, а точно там се слага
трансдюсера на ехокардиографа. Искам да знаете, че съм направила и
ехокардиография и кардиограма.
СЪДЪТ на основание чл. 297, ал. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА
ПОДС.В.: Не съм виновна, направила съм всичко и толкова. Искам
справедливост и искам оправдателна присъда от съда, в който вярвам.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание и ОБЯВИ, че ще се произнесе с
присъдата си в 15:20 часа.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, в присъствието на всички страни, в
15:20 часа, обяви публично присъдата си, като разясни на страните срока и
реда за обжалването й пред Апелативен съд гр. Варна, както и че мотивите
ще бъдат изготвени в срока по чл. 308, ал.1 от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:34
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
34