№ 805
гр. Шумен, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630100045 по описа за 2024 година
Предявен иск, за установяване съществуването на вземане, с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на ***, ЕИК : ***, с адрес – гр. Шумен,
***, срещу Д. И. С., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и цена от 506,59 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 506,59
лева, представляваща неплатен наем за периода 20.01.2023 – 18.07.2023г., по
договор за наем на недвижим имот. За така твърдяното вземане кредиторът, по
реда на чл. 410 ГПК, поискал издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Издадената заповед по ЧГД № 1991/2023г., била връчена
по реда на чл. 47 ГПК. Поради изложеното, ищецът претендира признаване за
установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да
му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
неоснователни. Твърди, че дължимата сума по договора е по-малка от
търсената, която не е ясно от какво е формирана.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез
1
представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е
частично основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 26.08.2021г. страните сключили договор за наем на общински
жилищен имот – апартамент на ***, за срок от една година, считано от деня на
сключване, при месечен наем от 52 лева. С анекс от 03.02.2022г., считано от
01.02.2022г., месечния наем е определен на 56,06 лева. Със Заповед № РД-25-
1022/21.04.2023г. на Кмета на ***, наемното правоотношение било
прекратено, а със Заповед № РД-25-1152/09.05.2023г. било постановено
изземване на имота, което се случило на 18.07.2023г., според протокол от с.д.
на назначената комисия. Според квитанция към ПКО/л. 25/ от 31.07.2023г. на
ищеца, от уговорения и платен по наемния договор депозит, в размер на 156
лева, били погасени част от вземанията по договора за неми, за месеците
ноември и декември 2022г. и 35,80 от наема за месец януари 2023г.. Няма
данни от какво произтичат сумите 1,87; 162,57 и 97,65 лева, посочени като
дължими от ответника в справка за дължими суми на л. 24 от делото.
Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички
предпоставки за основателност на предявения иск, а именно – наличието на
валидно правоотношение между страните (валиден договор), за периода на
претендирания наем; размера на дължимото възнаграждение/наем/, за всеки от
месеците на исковият период; предоставен на ответника недвижим имот, за
временно ползване; настъпил падеж на всяко вземане.
Ответното възражение за по-малък размер на дължимата от исковата
сума е основателно. След погасяване, с прихващането описано в исковата
молба на част от вземанията за наем, за м. януари 2023 г. остават дължими
20,26 лева. За месеците февруари – юни, съобразно определения със
споменатия анекс наем от 56,06 лева, се дължи сумата от 280,30 лева. За
осемнадесет дни на м. юли 2023г., пак съобразно същата сума се дължи наем
от 33,64 лева. Така общата дължима сума за исковия период, за наем, по
процесния договор е в размер на 334,20 лева /20,26+280,30+33,64/, до който
размер иска е основателен и следва да се уважи, съответно отхвърли, в
останалата му част, до предявения размер от 506,59 лева, за сумата от 172,39
2
лева, като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски на настоящата инстанция, по разглежданото, и по ЧГД
№ 1991/2023г., по описа на ШРС, които съразмерно уважената част от
исковете, възлизат на 758,66 лева, от общо извършени по двете производства
1150 лева.
Разноски от ответника не са претендирани и не му се присъждат.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ***, ЕИК : ***, с
адрес – гр. Шумен, ***, срещу Д. И. С., ЕГН : **********, с адрес – ***,
съществува вземане, представляващо дължима сума, по договор за наем №
ЖИ-111/26.08.2021г., в размер на 334,20 лева, за периода м. 01 – м.07.2023г., в
едно със законната лихва върху главницата от 334,20 лева, считано от
05.09.2023г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК : ***, с адрес – гр. Шумен, ***,
срещу Д. И. С., ЕГН : **********, с адрес – ***, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, в останалата му част, до пълния предявен размер от 506,59
лева, за сумата от 172,39 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на ***,
ЕИК : ***, с адрес – гр. Шумен, ***, сумата от 758,66 лева, представляващи
направени по настоящото и по ЧГД № 1991/2023г., по описа на ШРС разноски,
съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Шумен, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3